Aspandiat
-
Брой отговори
6277 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
145
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Aspandiat
-
Това е съвсем несериозно. Реално границите между БГ и ИРИ при Симеон не са коренно различни от тези при Борис. Тоест БГ народността отсам Дунава не се формира в някакви разширени граници. Поради каква логика войните при Симеон ще доведат до реалното формиране на българската народност, след като същото може да се случи в мирни условия. Процесът започва при дългото мирно царуване на Борис след 865 г. Това че продължава и приключва при Симеон няма нищо общо с милитаризма му, а с етно-обединителния фактор на общата християнска религия за всички поданици на държавата без значение етническия им произход. Симеон изобщо не действа като някакъв народностен съзидател, а като обсебен от мании и комплекси монарх. Иска от Лакапин да се оттегли в Анатолия и да остави на него Балканите и Константинопол. Де факто се изживява или се опитва да се представи за василевс на западните части на Източната римска империя, тоест се опитва да копира в умален модел разделянията на РИ от периода между Диоклециан и Теодосий I. Та питанката е как така Симеон хем целял културна и духовна еманципация от ИРИ (както беше писал още на първата страница), хем реално се опитва с все сили да стане ИРИ, макар и в нейните западни територии. Преди няколко години се бяхме разприказвали на крак с един колега от СУ, култоролог, който неотдавна стана професор. Та питам го аз "как така реално ние нямаме средновековна историография? За това не са виновни фанариотите, дето били горили книги, защото ако е имало достатъчно на брой истории, все са щели да останат неизгорени, а не реално да имаме едни БГ приписки към БГ превода на Историята на Константин Манаси и една анонимна хроника от 15 век." Отговорът беше много интересен, цитирам по памет: "Владетелите на ВБЦ се възприемат като владетели на западната, европейската част на Ромейската империя. Затова те не смятат за нужно да развиват собствена историографска традиция, а ползват ромейската, която разглеждат като своя." Тъй като разговорът беше на крак, нямаше време да се впуснем в обсъждане на това твърдение и как може да бъде доказано. Склонен съм обаче да го приема. Обаче едно такова възприятие в България показва от една страна какви гибелни последици има прегръщането на византинизма от БГ елитите, което води именно до пропадане на идеята за културна еманципация (противно на твоите, Стинка, писания тук). От друга страна схващането за БГ като западната част от ИРИ през 13-14 век реално като идеологическо начало води към шизофренните бълнувания на Симеон да станел василевс на ромейския Запад, а на оригиналните василевси да остави Изтока. Така че, Стинка, да настояваш, че Симеон се борел за културна и народностна еманципация от ИРИ, като същевременно всъщност се мъчи колкото може повече да заприлича на нея, е като онези приказки на Горбачов, че социализмът щял да бъде преустроен с повече социализъм. Или пък да се мъчиш да бориш сутрешния махмурлук не с кисело мляко, а с конски дози концентрат. -
И още малко. Понеже Южняка напред каза, че от отвъддунавска България файда нямало и затова Симеон я оставил на произвола на съдбата, няма да е зле да си зададем някои въпроси. Да, от района между река Олта и днешна Одеса сигурно не е имало особена файда. Но така ли стоят нещата със задкарпатските земи? Там има каменна сол - твърда валута през Средновековието, и при Расате немците искат той да наложи ембарго на износа й към Моравия, за да й нанесе икономически удар. По римско време се копае злато и сребро и колкото и да са били изчерпани рудниците, все нещо ще да е било останало. Та да видим възможни ли са строителните дейности на владетелите на ПБЦ от Омуртаг до Симеон, включително, само с ресурсите на отсамдунавска България? Ами ако съпоставим строителството в периода Калоян - Константин Тих, когато държавата има приблизително териториите на България от Пресиян до Симеон (ако не броим отвъддунавските земи), аз не мога да се сетя за някакви особени строежи. Докато онези синковци между 820 и 930 г. явно са имали цяла програма. Ми вижте и паричните средства, с които разполага ПБЦ. Откъде иде ресурсът? Тук имаше една силно дискусионна тема отпреди 4 години. Можете да я прегледате.
-
Мислех да отговарям пост по пост на Евристей, но се отказах, като стигнах до момента какво писал Багренородния за Лакапин и какво не бил писал за Симеон. При такова буквално, безкритично доверяване на изворови твърдения просто няма смисъл. Ама все пак да задам един въпрос към феновете на Симеон. Какъв смисъл виждат в това да вършее след 917 г. цели 10 години из Тракия, че и чак до Атика и накрая, като умрял, всичките му завоевания след 904 г. е трябвало да бъдат върнати на империята? Мислим ли малко по въпроса, че Симеоновото царуване е разделено на 2 периода - 894-904 г. със серия от кратки, но политически много или доста резултатни войни от Бисмарков тип, а след 917 г. се почва едно безсмислено и изтощително военно шетане из Балканите. Което в крайна сметка завършва с една харизана на сина му Петър императорска титла и патриаршеска на българския първосвещеник, които империята си взима обратно през 971 г. Една такава работа, известна в езика ни като "кон за кокошка". Все едно по същото време, че и след това на французите или англичаните им е било зле, че владетелите им са само крале, а църковните им глави - само архиепископ. Комплексарската история на колибарчето, прекарало юношеството си в Константинопол, и което, като се върнало у дома и станало княз, рекло "не ща аз да съм само архонт български, искам да съм василевс ромейски, и не ща да кукувам в бащиния си дворец, искам морски въздух от терасата на Влахерна да дишам".
-
"Чрез теб България ще бъде поробена от ромеите" (Теофан, за казаното от боилите по адрес на Сабин, средата на 8 век). Доста съвременно звучи, не ти ли се струва?
-
Да, щото България изобщо не стана провинция на Византия. Е, не през 918, а през 1018 г.
-
Интересно защо тогава вика на помощ печенегите против маджарите? Вместо да остави на произвола на съдбата незащитимото. Няма как да му припишем ясновидски способности благодарение на които да е провидял, че маджарите ще тръгнат към Панония. Напротив, Симеон действа като всеки нормален владетел - търси начин да нашока канчето на степната маджарска напаст.
-
Пуснах една специална тема за Симеон и ефектите от управлението му. За да не разводняваме тази.
- 56 мнения
-
- 2
-
-
- демография
- мириокефалон
- (и 7 повече)
-
Дискусията в темата за Византийската реконкиста при Комнините ме подсети за един автор, четен от мен като ученик и днес, мисля, напълно забравен, и то неоснователно. Говоря за Енчо Матеев и неговата книга "Държавникът Стефан Стамболов". https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=976287&title=Държавникът Стефан Стамболов Матеев е не толкова историк, колкото визионер. И то от мащаб, какъвто професионалните български историци, заврели носове в буквата и думата на извора, не могат да достигнат. Нека ме прощават за това клъвване. Копирам тук като начало на дискусията откъс от книгата на Матеев.
-
Това го твърди Тойнби или Рънсиман (не съм сигурен който от двамата точно) още преди 80 години. Ха, а Симеон Грандомански какво прави между 917 и 927 г.? Енчо Матеев (един от малкото български автори-визионери) между другото смята, че именно идиотската грандомания на Симеон показва на ИРИ, че между нея и България мирно съвместно съществуване не може да има. И че Василий II е закономерният отговор на Симеон I.
-
Ами не съм съгласен. Ако беше изчерпана, нямаше след 971 г. българите да се бият яростно още 47 години против ромеите. Накрая се предадоха пред огромния дисбаланс на силите. Не знам дали по това време има друг европейски народ, който в такава ситуация да издържи повече. През 10 век дефицитът на асабия е бил единствено в главите на повизантийчените джендъроиди в двора на цар Петър, което довежда и до събитията от 968-971 г. Асабия няма през 14 век. Но такава няма в цяла Европа по това време може би с изключение на пиринейските държави, които обаче са изправени от векове пред ислямското предизвикателство, което им действа мобилизиращо. Но сравнението между яростта, с която се бият болярите и воеводите срещу едноверците византийците между 971 и 1018 г. и почти пълната апатия на болярите и воеводите срещу османлиите друговерци между 1352 и 1396 г. е обект на отделна тема. Асабията все още я има и в началото на ВБЦ. Ако я нямаше, българите нямаше да пометат Балканите между 1187 и 1207 г. (1230 г.) и да дънят системно византийците. Но тук проблемът е пагубната роля на византийщината, въпрос, който и предишните и съвременните професионални историци никак не харесват или напълно подценяват, омагьосани от мантрата за великата византийска култура, част от която сме били станали. Но, накратко, асабия има у българите винаги, когато са на контра или на нож с византийците и византийщината. Настане ли помиряване, сближаване, левкемията на ромейството почва да убива българската кръв. Затова в мига, в която инфантилът Иван Асен Втори решава да се върне в лоното на византийщината през 1235 г., България се срива. Това е вечната съдба на народите/държавите, които са възприели чужд или неприсъщ им културен модел. П.П. Пуснал съм ти нещо на лични във връзка с мъчещия те проблем за асабията. За да не спамим тук.
-
Остави бройката 300 000, ако тя те смущава. Вероятно Матей е разчел неправилно цифрата в ползвания от него гръцки източник или се е предоверил на някое устно съобщение. За времето, когато се развиват описваните от Матей Едески (Маттеос Урхайеци) събития, съществуват и византийски извори, в които изрично са отбелязани български контингенти в състава на ромейките армии. Например в хрисовул на император Никифор III Вотаниат (1079 г.) се споменават наемни корпуси от руси, варяги, кулпинги, франки, българи, сарацини. В хрисовул на същия император от 1080 г. фигурират наемни части от руси, варяги, кулпинги, ингилинги, франки, немци, българи, сарацини. В хрисовул на Алексий I Комнин от 1086 г. в състава на византийската армия присъстват руси, варяги, кулпинги, ингилини, франки, българи, сарацини. През 1088 г. в хрисовул на същия император са изброени: руси, варяги, кулпинги, ингилини, франки, немци, българи, сарацини, алани, авасги. Данните са от Иван Божилов. Българите във Византийската империя. С., 1995. Забележи във връзка с подчертаното "наемни корпуси", че сведението от житието на Михаил Войн от Потука го потвърждава. Той е посочен като "примикюр над свободни войници", тоест началник на отряд от български наемници в имперската армия. Така че, съгласявам се с теб, че след загубата на "дивите кападокийски и арменски селяндури" се появява огромна дупка, която "дивите български селяндури" не могат да запушат. А вероятно и не са искали. ********** Обаче недей все пак абсолютизира загубата на Анатолия. Защото наемането на чужденци почва далече преди Манцикерт. Знаеш, че голяма роля при потушаването на въстанието на Петър Делян през 1041 г. играят скандинавските наемници на Харалд Хадрада. Тоест проблемите в ромейската военна машина почват далече преди Манцикерт. Обяснението го е дал, мисля, отдавна Стивън Рънсиман, макар и не точно за търсения от нас проблем. Той изтъква, че след Манцикерт селджуците така лесно навлизат в Анатолия и я завоюват, защото старите изпечени в битки арменски и кападокийски акрити вече ги няма. Защо ги няма - защото ако до 950 г. техните селища са гранични с арабите, през 1050 г. те са вече далече в тила и гранични са Антиохия и Едеса в равнините на Сирия. През тези 70-80 години откак границата е била изместена на изток, свирепите акрити остават без работа (и без плячка) и се депрофесионализират, накратко, стават богати селяни. Така че Империята е била изправена пред дилема - или да си стои в старите граници по Тавърската планина и да си запази кападокийско-арменските главорези, или да експанзира на изток, но да я закъса военно. Впрочем като се замисли човек, успехите на Василий Втори между 1000-1025 г. се дължат на все още недоизчерпаните резерви от военни умения на "дивите армено-кападокийски селяндури". Заедно с него и те отиват при свети Петър и още през 30-те години ситуацията почва да се влошава.
-
Няма такова нещо, Евристее. Набират си Комнините отряди от подчинените българи, та пушек се дига. Например в Проложното житие на Михаил Воин от Потука пише, че когато българинът Михаил "навърши 25 годишна възраст, според военния ред бе избран за примикюр над свободни войници". После разказът е поставен в контекста на загубата на Анатолия след Манцикерт и на Първия кръстоносен поход, че и след него, тоест разказът е вместен в царуването на Алексий Комнин (1081-1118 г.): През първата половина на XII век пък Матей Едески, като разказва за битката при Левулион от 1091 г. между печенегите и Алексий, дава следното описание на състава на ромейската армия: Да не говорим за различните гръцки и арменски сведения за български контингенти в ромейските войски отпреди Манцикерт и в битката при Манцикерт. Ето ти все пак сведение на същия Матей за битката при Манцикерт от 1071 г. и състава на ромейската войска: *Гамирк е арм. име на Кападокия.
-
Eто ти скрийншотът на стр. 383 от "Светът на хуните". Бел. под линия 72. Грешката при Хелфен е датата 191 сл.Хр. вместо 91 сл. Хр., но може и да е печатна. Ето и линк към книгата в Архив.орг, ако не се вижда добре на скрийншота. https://archive.org/details/bub_gb_CrUdgzSICxcC
-
Графе, мецни нещо бре, само лайкове блъскаш.
-
Чел съм я, за разлика от "Аз, Клавдий". Слаба книга. На първо място заради сляпото доверяване на всичко писано от Прокопий, което е изумителна издънка за професионален учен като Грейвз. Затова например четеш небивалици как обсадилата Рим готска армия била 200 000 души, а Велизарий прави готите луди с някакви си 7000 гарнизон. На второ място самото повествование е статично, сухо, абе няма литература в този роман, а само преразказана история. По същия начин пише един полски професор по история на Рим, Александер Кравчук (Цезар, Нерон, Октавиан Август, вторите 2 ги има в Читанката). Тоест много рядко от един по допускане добър учен става добър белетрист. Единственият за мен голям плюс на "Велизарий" е че ти спестява труда да четеш съчиненията на Прокопий. Инак, ето едно показно как се пишат романи на антична тематика, но не от професионален историк, а от професионален писател. За Гор Видал говоря с неговия "Юлиян". Както и с неговото "Сътворение". https://chitanka.info/text/36356-julian https://chitanka.info/text/301-sytvorenieto Ето пък пример как професионален учен може да напише увлекателна книга, макар и да не е роман, а историческо изследване, което обаче да се доближава като четивност до романа, защото е разбито на теми, а не върви сухо в хронологичен ред. https://chitanka.info/text/27637-aleksandyr-makedonski
-
Рейвъне, "таркан" е засвидетелствана още във втората половина на 1 век сл.Хр. като титла в Таримския басейн в китайски документ като "та-кан". По време, когато от етнонима "тюрк" и папер няма още. Пише го това Менхен-Хелвен, не Спандю-Мандю.
-
А, има. Селевкидите системно (допреди Магнезия 190 пр.Хр.) набират колонисти от Европейска Гърция и им раздават земя в Сирия и Месопотамия, обикновено срещу военна служба или пък като градско население. Антиохия например е гръко-сирийски град. Като антипод на семитския Вавилон Селевкидите създават в Месопотамия град Селевкия на Тигър, който постепенно измества Вавилон. В Сирия до и след арабското завоевание е пълно с градове с гръцки имена или с гръцки имена паралелни на семитските. Например Харан има успоредното гръцко име Калиникион. Отделно броят на семитите, които доброволно се елинизират между 300 пр.Хр. и 600 сл.Хр. е въпрос само на догатки, но със сигурност никак не е малък. Но Александровото наследство е определящо, да, защото самият Селевк, основателят на Селевкидската империя и от чието възцаряване започва т.нар. Селевкидска или Сирийска ера, е бивш Александров генерал.
- 9 мнения
-
- 3
-
-
- византия
- източна римска империя
- (и 4 повече)
-
Точно така.
-
Хванал съм се да прегледам от-до стария Михаил Сирийски и на едно място в том 2 откривам едно интересно сведение, илюстриращо от една страна как през 12 век в Сирия и Леванта под името "франки" се разбират римляните (не ромеите), а от друга сведението дава илюстрация кога според Михаил Сирийски (или според представите на "сирийската школа) започва гърцизацията на Източната империя. Най-интересното е обаче това, че Михаил Сирийски представя гърцизирането на Източната римска империя като реставрация не на някоя от гръцките държавици от класическата и посткласическата епоха, а като възстановяване на старото Македонско царство/империя, основано от Каран (808-877 г. пр.Хр.)* и просъществувало до Персей (179-167 г. пр.Хр.). Следователно (и това е може би най-интересното) в очите на завоюваните от римляните сирийци и елино-сирийци епохата на римското господство е нещо временно, един вид аномалия, която в един момент по естествен път бива излекувана/преодоляна и гърците/македоно-гърците си възвръщат онова, което им е принадлежало по правото на древната традиция. За представителите на източната историография Римската империя (истинската) обхваща времето единствено от Август до края на управлението на Юстин II, тоест от 27 г. пр.Хр. до 574 г. сл.Хр. Горното насочва и към психологическия елемент в неуспеха на Рим да романизира Ориента. Към изтъкнатите от самия М.С. причини за гърцизацията на ИРИ може евентуално да се добави и чисто психологическия момент, че за гърците и елинизираните ориенталци господството на римляните е било нещо временно и те (елино-ориенталците) могат "да почакат" докато римляните си отидат и нещата се върнат в естественото им състояние. Отделно може да се добави и наблюдението, че явно в очите на източната историография гръцките полиси с тяхното демократично или предимно демократично устройство нямат властова легитимност и приемственост. Очевидно защото не са носители на монархическа традиция. Такава легитимност в елинистическия свят може да има само Македонското царство с неговия монархически строй. В превод: до времето на император Тиберий II (574-578 г.) "всички императори били римляни, сиреч франки. Първият бил Август, а последният - Юстин (Юстин II - 565-574 г.). Макар и езикът на гражданите и на писарите да бил гръцкият, императорите и войниците били франки. Тридесет и един царе имало в тази първа империя, която започнала от Каран и свършила с Персей в 288 г.** Тя започнала отново през същите времена, през 886 г. (= 574 г.) по същото летоброене, когато Тиберий се възцарил". * Датите са по английската Уикипедия. **По Сирийската/Селевкидската ера, т.е. 312 пр. Хр. - 288 = 24 г. пр.Хр. Тук М.С. е оплескал изчисленията, освен ако в ползвания от него източник не се е имало нещо друго предвид. Свързана тема:
- 9 мнения
-
- 6
-
-
- византия
- източна римска империя
- (и 4 повече)
-
В случая - да, най-вероятно хазари. Но думата "хализи" иде от "хвалис", с които в руските източници са означени хорезмийците-мюсюлмани (khwaris), от които през 10 век е съставена гвардията на хазарския каган. Затова хем следват Мойсеевия закон, хем са единоверци с турците.
- 7 мнения
-
- 4
-
-
Ми и вторият превод, който дадох впоследствие, се връзва. До утре, ако се напъна, ще изкарам още 2-3 варианта.
-
Ти да видиш. Аз пък предлагам друг прочит: ЕС МИ ВЕНЕ ЛУСЛЕ ЕНИЙ В превод: ТУК (иси) НЕ (ми) ИДВАЙ (вене) ЛУЦИЙ (лусле) [син на] ЕНИЙ/ЕНЕЙ или ЕНЕЕВ. Моят превод срещу Спаротоковия. Става и така: ЕСМИ ВЕНЕ ЛУСЛЕ ЕНИЙ В превод: АЗ СЪМ (есми) НА ДОБРИЯ (вене) ЛУЦИЙ (лусле) [син на] ЕНИЙ/ЕНЕЙ или ЕНЕЕВ. Моят превод срещу Спаротоковия.
-
Тази работа с налагането на един език и изместването на друг не е толкова проста. И в процеса огромна роля играе именно езикът на църквата. Ето какво пише за смяната на езика заради църковната служба проф. Тодор Балкански в "Трансилванските (седмиградските българи). Етнос. Език. Етнонимия. Ономастика. Просопографии." В.Т., 1996: Знам че веднага някой ще възрази "ами че в Англия, Унгария и Германия след като службите са се водели векове на латински, защо англо-сакси, германци и маджари не са проговорили на латински?" Не са проговорили, защото латинският в тези страни е съвсем чужд, отдавна мъртъв език, без никаква етническа и езикова основа. Никой не го говори у дома си. Докато за ПБЦ славянският е не само официален църковен и държавен език, той е говорим, жив език за немалка част от населението на държавата. Което помага постепенно да се наложи и да измести прабългарският и каквото още е било останало от разни други езици, говорени в държавата. И понеже стана дума по-горе за Англия, там нормано-френският е официален държавен между 1066 и 1362 г. Днес заемките от старофренски и латински (минали през църквата или през старофренски) са, ако не греша, повече от речниковия запас, наследен от староанглийски. Но и там френският не се е наложил за 300 години заради практическата липса на френско население в Англия.
-
А, не, само ме дразни с това, че слага едно заглавие "Еди какво си на прабългарите" и почва да говори за мистериите на Бендида и за това че вакханките откъснали пишката на Орфей.
-
Преди 30 години Иван Венедиков понаписа това-онова за приликите между българския и старогерманския епос. ЧАСТ II. ПОД СЯНКАТА НА АВИТОХОЛ Глава 6. БРУНХИЛДА http://macedonia.kroraina.com/iv_stozher/iv_stozher_6.htm А цялата книга е тук: http://macedonia.kroraina.com/iv_stozher/index.htm
