Aspandiat

Еми брутален е. Всеки завоевател е брутален. Римляните също са клали и поробвали наред, монголите са правели пирамиди от черепи, османлиите не са си поплювали, испанците също, руснаците са разкатали майката на кавказките етноси през първата половина и средата на ХІХ век. Впрочем се чудя при тази твоя омраза към Запада защо живееш в Англия? Ей ти го Китай, ей ти я Северна Корея, страни с дълбоки традиции в демокрацията и правата на човека.

За мен е много интересно как така за 20 години не се намери един осквернен паметник на руските войници и армия от 1877-1878 г., а паметници на съветската армия са били осквернявани неведнъж. Явно българите много добре съзнават кой е освободител и кой е "освободител". Впрочем от цялата дандания в родната общественост покрай паметника на съветската армия има един хубав резултат - лъснаха наяве червените маймунски задници и могат отчетливо да се преброят.

Това го прати на ЛС на нашия приятел Алвасасейро.

Има, доколкото темата е за Сталин, Хитлер, Райха и СССР, а не за английския и испанския колониализъм. Твоите аргументи са от рода на "вие що биете негрите".

И къв е изводът? Да живее Сталин, смърт на англичаните и испанците ли?

Тъй ли, значи оковаването на южноамерикански индианци в мините през ХVІІІ век няма нищо общо, а?

Долу БГ Влах ти е отговорил и така ми е спестил труда да ти отговарям. Съжалявам, че системата ми позволява само 1 + да му сложа.

БГ Влах, евалата за горния пост. Дотам я докарахме румънец да е повече българин от родните руско-червени ибрикчии.

Пишеш пълни глупости. Я като толкова знаеш, ми кажи колко продължава английската и испанската експанзия и колко траят споменатите от тебе режими? И после пресметни по колко убити на година се падат при първите и при вторите. Ако въобще за испанците и англичаните има някаква що годе статистика. Иииии, още нещо, Мао, Сталин, Полпот що ли нещо ми се върти в главата, че основно свои изтребваха, а не чужди....

Това се изяснява от едно уточнение в договора за търговия от 1347 г. между болгарския вожд Черен Казандър и венецианския дож Андреа Дандоло, където се казва, че малките болгарски букви в грамотата, били смес от мексикански и болгарски, сиреч майански (кипу-руноатл).

Защото: 1. Защото винаги бедните опират пешкира. 2. Защото ако рухнат тези банки, ще стане още по-зле и за тези, които нямат никаква вина за необузданата им алчност, изправила пред крах цялата световна икономика. 3. Защото банките са напълно наясно с точка 2 и разчитат на това, както и на своите лобита в правителствата да бъде приложена точка 1.

Преди да почнеш така набързо да "решаваш" този въпрос, най-логично е първо да потърсиш в източниците кога за първи път тази планина е спомената под името Сакар. Защото ако се придържаме към такъв повърхностен анализ, аз пък спокойно мога да заявя, че нашата Сакар идва от долината Сакара в Египет.

Ех, настоящите другари май няма да е зле да обяснят защо фашизмът е по-лош от комунизма.

Е, браво бре, Алва. Точно от теб, човек изкушен от Иберийски п-в, не съм очаквал такова изявление. Не може да не знаеш, че още през 30-те години на ХVІ век в Испания царят оживени спорове дали индианците имат душа и са човешки същества. Накрая под църковен натиск надделява схващането, че те са хора и трябва да бъдат покръствани, а не безогледно избивани. Не може да не знаеш, че най-страстният защитник на индианците и правата им на човешки същества в Нова Испания (днес Латинска Америка) е бил... испанският монах Сахагун. Изтребленията, масовите заробвания в мините, моренето с глад, насъскването на кучета срещу индианци са били вършени не от католическата църква, а от разните идалговци и други авантюристи или направо измет, които Испания и Португалия били избълвали в Новия свят. Що се отнася до левичарските ти настроения, четейки постовете ти, все повече се убеждавам, че те не се дължат на семейна среда или възпитание, а на това, че си изчел голямо количество книги, в които под фасадата на "чистата наука и академизъм" повече или по-малко умело са прикрити левичарски идеи. Що се отнася до моя скромна милост, към 1989 г. аз бях член на пионерската организация и аха-аха да стана комсомолец на следващата година. Така че и аз не съм бил особено съзнателен, но антикомунизмът ми е формиран не благодарение на някакви академични "мъдрости", а от наблюдения на това какво стана и става у нас и по широкия свят.

Прощавай, ама пишеш наизуст. Между 1500 и 1750 г. в цяла Европа (без османските й части и Русия) изгорените вещици са общо 700. Сигурен съм, че днес в целия ЕС за една година броят на съдебните грешки е не по-малък. Не че оправдавам изгарянето на вещици, предполага се, че в 80-90% от случаите е ставало въпрос за странни и самотни жени, чиито единствен грях било, че не е имало кой да ги защити от суеверните им съселяни и фанатизирани духовници.

Не ме разсмивай. Християнството е било налагано с насилия спрямо ограничени групи от хора - основно служителите на старите езически култове. Дори и един такъв православен фундаменталист като Юстиниян І като закрива Атинската философска школа, не хвърля в затвора тамошните преподаватели и не ги екзекутира. Те самите емигрират в Персия, където са им били предложени преподавателски катедри. Най-бруталните християнски екцесии са дело на отделни личности, надъхали фанатизирани тълпи - например убийството на математичката Ипатия в Алексадрия. Но няма примери, в които църквата (в която и да е страна) да е правела събрание на ЦК и да е взимала решение да бъдат избити или пратени в концлагери цели социални групи - несъгласните с комунизма, богатите и средно заможните хора, интелигенцията, духовенството и изобщо елита на нацията. Не е известно и църквата да е пропагандирала или директно провеждала политика на отнемане на частната собственост. Докато това е запазена марка на действие на всички комунистически режими където и да е. Докато църквата, дори и католическата, толкова оплюта с жестокостите си, е прибягвала към насилие като последна и крайна мярка, след като пътищата на убеждение са били изчерпани, комунистите по правило първо и веднага прибягват до насилието. Така че, драги Алвасасейро, тия левичарски аналогии си ги запази за теб или за вечеринките в местния клуб на БКП.

Понеже историята (дори и национално изменническата и чуждоагентурно-антиавтохтонската) се учи най-добре с карти, прилагам съответвния илюстративен материал. Картата е озаглавена "Военновременни граници на Велика Болгария в края на управлението на великия вожд Пишещият книги, за да си Почива". Изготвена е през 1971 г. от кастилския учен, проф. don Pedro de Navidad, известен в Италия като Pierro di Natale, я във Франция като Pierrе Noël (да не се бърка с Père Noël).

Интересно ми е дали създателите на английски комедийни филми, в които има гаври с английските нрави и история, следва да се смятат за английски национални предатели? Сещам се за един "Джони инглиш", където не беше пожален никой - като се почне от МИ6, мине се през кралицата и се стигне до френско-английската "добросъседска" "обич" и събитията от 1066 г. Но за такива като националния предател Ахмакдиатл още през далечната 670 г. боила колобърът БАГАТУР е казал: "минтилевци" и "мазногръцки агенти".

Хаха, аз съм пълен идиотоатл, но ти си направо изродотлан.

ГЛАВА 6. Като изтекли 180 години или почти 2 века, Болгария отново възкръснала. Но колко малко имала тя общо със старата Аспарухова Болгария! Новата приличала повече на Мексиканската империя. Близо 320 години тя прекарала в дребни войни с ацтеките, новоарапахите и засилилите се към началото на ХІV век благодарение на сребърните си мини команчи начело с техния велик вожд Удушилия баща си. Затъналите в боричкания ацтеки, болгари, команчи и новоарапахи останали трагично слепи за новата опасност, която идвала от изток, от отвъд океана. През 1519 г. испанците за първи път стъпили на континента. Тъй като Кецалкоатъл се бил върнал през 971 г., другото предсказание, че той трябвало да се появи през 1519 г. вече не било валидно.Макар и лишени от божествения си ореол, испанците имали неща, невиждани дотогава или отдавна забравени от болгарите – огнестрелно оръжие и коне. Ацтеките първи усетили грозящата всички беда и мексиканският император Олян Кантар Козин проводил пратеници в болгарската столица с искане болгарският вожд да помогне с пари, щото мексиканските лодки да пазят морето испанците да не стъпят на континента. Но както пише летописецът, "болгарите се надсмяха над ацтеките, напсуваха ги на майка (а някои и на баща, защото Крум Страшни изкоренил сливите, но не и мъжеловството) и ги отпратиха с празни ръце, като казаха, че дойдат ли испанците, сами ще се бранят". Три години по-късно тези разногласия докарали края на Мексиканската империя и Болгария, които били завладяни от испанците на Кортес. Скоро след това същата съдба сполетяла и команчите, а няколко години по-късно под властта на испанците се преклонила и държавата на новоарапахите. Чак до 1878 г. Болгария останала под испанска власт. Тогава славните руски войски настъпили мощно откъм Аляска, разгромили испанците и освободили Болгария. Днес в чест на тези славни дни в центъра на болгарската столица стои гордо паметникът на съветската армия. Но това е вече друга история... * Всяка прилика с имена на участници във форума и писанията им е напълно случайна.

ГЛАВА 5. Краят наистина щял да дойде, ако не били двама братя (а не четирима, както пишат мексиканските псевдохронисти), които след смъртта на Кроткия жрецолюбец завзели властта в Източна Болгария между Скалистите планини и Мисисипи. Възцаряването им било до голяма степен плод на щастливо съвпадение. Съгласно едно кецалкоатломилско пророчество в годината Една тръстика, иначе казано в 971 г., в Болгария трябвало да се върне прокуденият от своя враг Тецкатлипока велик бог Кецалкоатъл и да получи отново своето земно царство. Той бил описван с бледа кожа и гъста брада. Същата година на брега на Месиканския залив вълните изхвърлили разнебитен "плаващ остров", на борда на който имало двамина оцеляли. Те били братя, родом от областта Дерджан в Армения. Били наели в Ефес бирема, с която мислели да направят контрабанден курс до Кордовския емират, но близо до остров Минорка попаднали на страшна буря, която ги запратила отвъд Херкулесовите стълбове в открития океан. След 5 седмици кошмарно плаване, по време на което целият екипаж измрял от глад и жажда, носената от океанските течения бирема била изхвърлена на болгарския бряг на Мексиканския залив. Когато болгарите видяли пришълците, те веднага си спомнили за кецалкоатломилското пророчество и приели с почести странниците. Болгарите, които покрай 3-вековното измешване с индианците били станали като тях кьосета и с меден тен, били изумени от гъстите арменски бради, бледо-смуглия тен на лицата на пришълците и печалните им дълбоки черни очи – точно както в пророчеството. Скоро единият брат умрял от диария, причинена от прекаляване с череши и пиене на развалена вода и останал жив само по-малкият, който приел местното име Сам Пил Непримирими и бил обявен за владетел на страната, земно въплъщение на великия бог Кецалкоатъл. Арменецът Сам Пил останал завинаги в паметта на болгарите като велик техен вожд срещу агресията на мексиканския император Василиатъл ІІ Болгароубиец. Накрая обаче след десетилетия кървави битки Болгария била сломена и за 180 години била превърната в провинция на Мексиканската империя...

ГЛАВА 4. Синът на Борис-Теотанаил, великият вожд (а не кан вече) Пишещият книги, за да си Почива, надминал във всичко баща си. Не само че 30 години бил както и където свари ацтеките и се обявил за император на болгари и мексиканци, но и развил бурна книжовна дейност, особено когато си почивал с писане на книги от многото войни. В дните на Пишещият книги, за да си Почива пламнал и голям спор в научно-жреческите среди за произхода на болгарското племе и кои са истински болгари, а не болгаро-индиански метиси. Едната школа, чиито най-важни представители били проф. Добровски, доцент Кухулкан и главен асистент Глистев, настоявали, че праболгарите били чисти тюрки и корените на болгарското племе трябва да се търсят в Минусинската котловина. Другата школа, яростно опонираща на първата, твърдяла разпалено, че праболгарите били иранци и родината им е в Средна Азия, на югозапад от Минусинск. Сред най-заклетите представители на тази школа били доцентите Пурдотин и Ахмакдиат, а цялата академична какафония било доукрасявана от въпросите и вметките на енциклопедичния глобален шаман Гъ Къ 251, който докато издишвал лютив тютюнев дим, мърморел "хмх, хъм-хъм, аха-аха". Нещата дотолкова се объркали, че на Първият междуиндиански конгрес попраболгаристика от 911 г. когато спорещите почти се били хванали за гушите, се намесил с викове и боила колобърът БАГАТУР, прапраправнук на прочутият БАГАТУР от времето на Аспарух, който се развикал, че и едните и другите са "минтилевци", "мазногръцки агенти" и "босоноги ханотюрки", и че болгарската прародина е Тракия и болгарите са чисти траки, но сборището му се изсмяло презрително и той като Ахил обиден се оттеглил в колибата си. Духовните смутове в Болгария не се изчерпали само с Първия междуиндиански конгрес по праболгаристика от 911 г. След смъртта на Пишещият книги, за да си Почива в дните на Кроткия жрецолюбец (927–969) се разпространила ереста на кецалкоатломилите, които проповядвали против държавата и жреците, настоявали, че за да общува с боговете човек няма нужда от храмове. Изобщо настъпила пълна бъркотия и духовен смут, засилвани от нашествията на войските на новоарапахската държава, изникнала на мястото на унищожената от Крум Страшни през 805 г. арапахска държава Когато през 971 г. мексиканците завзели западните части на Болгария, земите, където се бил заселил със своите хора Аспарух, изглеждало че болгарите вървят към края си...

ГЛАВА 3. Омуртаг, наследникът на Крум Страшния, не бил хич страшен, все го влечали строежите и философията – издигнал отново опожарената Плиска, но вече от камък, и оставил великата мисъл "Човек и дори и да не се налива със сливово вино, пак може да го заболи главата от глупостите в Болгария". Пресиян, синът на Строителя и Философа, обаче предпочитал да не си губи времето да измисля афоризми, а се възползвал от анархията, настъпила в Мексиканската империя в резултат от бунта на Тома Индианеца и набързо завзел безпризорната Долна земя болгарска около Голямото солено езеро. Това обаче изправило държавата пред сериозна дилема и изпитание, защото завоеванията обърнали етнически баланс в страната и изведнъж болгарите се оказали малцинство в собствената си държава и били заплашени от претопяване в "безбрежното индианско море", по сполучливата формулировка на академиците Летящият Ангел и Червеният Гюзел. Смъртта обаче ненадейно споходила Пресиян и синът му Борис, последният владетел с болгарско име, приел властта в Долната земя болгарска около Голямото солено езеро. Пред младият к(х)ан стояли тежки задачи за разрешаване. Скакалци били напъплили Болгария и изпояли всичкия кукуруз, от което настъпил страшен глад. Два месеца земни трусове люшали страната (ах този разлом Сан Андреас, още оттогава си показва рогата!). На всичко отгоре сестрата на Борис, дадена като заложница в Теночтитлан, се върнала от мексиканската столица и домъкнала някакъв ацтекски жрец и зограф на име Чинам, който изрисувал в Борисовия дворец сцена от календара на маите, в които небесните светила се нареждали на синджир през 2012 г. и това щяло да доведе до края на света. По същото време 100 000 мексиканска войска нахлула в Болгария, число, основателно оспорено от касика Мон Текри 100 в трактата му "За числеността на мексиканската войска от самото начало до наши дни", но признаващ все пак, че силите на ацтеките били големи. Ако Борис искал мир, трябвало да приеме вярата в Тецкатлипока (известени като Димящото огледало) и Кецалкоатъл. Едновременно с това източносиукският император почнал да настоява Борис да приеме култа към Маниту, както наричали там Тецкатлипока, но за разлика от ацтеките сиуксите се причестявали с квасен царевичен хляб, а не с безквасен. Зад гърба на източносиукския император стоял естествено и светият всевселенски жрец, известен като Великият Дядка. Борис обаче, по правилното определение на академик Червеният Гюзел, се оказал на висотата на ситуацията и се изявил като изключително ловък дипломат. Първоначално кандисал пред мексиканския император Теотанаил ІІ, приел вярата на Тецкатлипока и Кецалкоатъл в тъмна доба и дори взел името на Теотанаил, и така станал известен като Борис-Теотанаил. След това потушил бунта на 52 боилска рода, но после се изметнал и се прегърнал с Хлъзгавик Сиукски и Великият Дядка. Скоро обаче се уверил, че Великият Дядка постоянно иска да му се меси в държавните дела и да му виси над главата и отново се извърнал към Мексиканската империя. На събора в Теночтитлан от 870 г. на коварния въпрос на великия мексикански жрец какви жреци за заварили болгарите когато дошли в родината си, болгарските пратеници отвърнали, че заварили ацтекски жреци, а не тези на Великият Дядка. Пратениците на Великият Дядка опитали да протестират, но били набързо отрязани и така Болгария влязла завинаги в руслото на южното тецкатлипокие и извърнала лице от северноманитуистките схизматици. Приемането на новата вяра и постоянното шетане на мексикански жреци из Болгария, които проповядвали на своя език, неразбираем за простия народ, мъчел ката ден Борис.Докато той въсел вежди недоволен от опитите на мексиканците да асимилилат поданиците му, до ушите му стигнала вестта, че двама братя от Тескоко били създали своя азбука, чрез която на говорим език (а не на маянски, мексикански и великодядски) проповядвали словото на южното тецкатлипокие сред хората от Великошайения. Когато чул, че учениците на светите братя от Тескоко били прогонени от Великошайения от жестоките войници на Хлъзгавик Сиукски и някои дори били продадени на маянските търговци на роби, Борис, който "отдавна жадувал за такива мъже", ги приел с отворени обятия в Плиска. Смиреният Милостивец Солноезерски пратил в Долната земя болгарска около Голямото солено езеро, а Едно На Ум оставил в Плиска, за да учи по подобие на Смиреният Милостивец индианските азбукарчета на четмо и писмо на индиански език. Накрая заедно със своя син, бъдещият велик вожд Пишещият книги, за да си Почива, свикал жреческо-народен събор в лето господне 893 г. и на него бил обявен за официален богослужебен език в страната индианският, известен още и като староболгарски и черковно-индиански. След това се оттеглил спокоен в манастира Успение на Царевичната майка, за да преживее благочестиво остатъка от дните си, колейки военнопленници и принасяйки туптящите им сърца в жертва на боговете.

ГЛАВА 2. И тъй, минали десетина и повече години, а може би дори и двадесетина и Аспарух се представил на Тангра, загивайки в бой с напиращите от север алеути. Новият болгарски кана сювиги или канас ювиги, или хан ювиги Тервел (защото българите останали без конете си, но не и без езика и имената си) благополучно властвал в Плиска, когато при него пристигнали на носилки пратеници отТеночтитлан. Поклонили се дълбоко, седнали с Тервел и изпушили лулата на мира, след което заговорили: – (С)ювиги, от месеци безбройно войнство на маите стои пред Теночтитлан, обсаждат го и по суша, и по вода през многобройните канали. Какво ли не правехме – бихме се с тях по суша, горихме ги с ацтекски огън по вода, но уви – всичко се оказа напразно. Великият град бере душа, ако ти не помогнеш, ще погине Мексиканската империя. Тервел погалил брадата си, защото бидейки истински сармато-алан не бил кьосав като мексиканците, присвил очи и хитро погледнал озорените пратеници: – Чуйте думата ми. За помощта искам вашият император да покрие щита, камшика (останал за спомен от баща ми, докато имал кон) и копието ми със злато, нефрит и ленени платове. Искам да признае властта ми отвъд и отсам Великата река чак до Скалистите планини, искам договор за размяна настоки с вас, искам да си предаваме смутителите и бунтарите. Искам и земята между Скалистите планини и реката Мисисипи. Искам и вашият господар Стрелкащ се Орел ІІ да ме признае за втори след себе си на земята! Мексиканските пратеници първо се повъртяли, почесали се където ги сърби и където не ги сърби, опитали да се пазарят, но накрая волю-неволю клекнали и тържествено рекли: – Много искаш, (с)ювиги, но и много даваш. Нека бъде волята ти... През пролетта на лето господне 718 полята пред Теночтитлан осъмнали покрити с безброй трупове на маи – 22 000, а според други източници 30 000, но както правилно ги е изчислил касикът Мон Текри 100 – убитите маи били средноаритметично 26 000. Тервел бил приет тържествено от Стрелкащ се Орел ІІ Ухоотрязания в двореца му, после Тервел говорил пред мексиканския народ и се прибрал по живо и по здраво в Плиска. И се възцарил велик мир между болгари и мексики, който продължил цели 40 години, до дните, когато Моктесума V Накензаният не решил, че е крайно време да тури край на омразното варварско царство на север. Но тъй като писмените сведения са оскъдни, а и сериозната историография не се свежда само до сухо изброяване на събития, ще отбележим, че след 20 години кланета и сеч Болгария не само оцеляла, но и станала още по-страшна. А съвсем страшна станала при Крум Страшни. Той не само завзел западните части на царството на арапахите, след като то било умаломощено от Суикската империя, водена от император Румения Тумбак, но и съставил първата болгарска конституция. В нея се забранявало пиянството със сливово вино, било регулирано одрусването на всички сливи в държавата, чупели се краката на клеветниците, с изключение на списващите к(х)анския официоз "Болгарска бойна слава", нареждало се на просяците да се дава толкова, че да не просят, сиреч минималната надница била определена на 9 лева и 16 стотинки или 275 лева намесец. Най-важен бил член 1 от конституцията, който гласял, че ръководната роля в държавата от вечни времена и за вечни времена принадлежи на рода Дуло и на групираните около него Гавази за Еднократно Рахатуване в Болгария. Но най-великото дело на Крум Страшни била победата над мексиканския император Какамацинофор ІІ, известен още и като Счетоводителя (да не се бърка с основоположника на едно от историческите учения за произхода на болгарите) и Цицията. Докато посред кървавия залез и покритото с мексикански трупове поле Крум Страшни гледал отрязаната глава на Цицията и се чудел какво да стори с нея, се сетил, че жена му била бутнала по невнимание победната му чаша от фин планински кристал и тя се била счупила. "Разгеле, рекъл си Крум, тази кратуна е корава, няма чупене". Наредил на изкусен майстор да я обкове със злато и на пировете вдигал чашата череп към поканените индиански вождове с думите "Наздраве, дружина, с Какамацинофоровата капацина". Но такава е съдбата на великите и страшните, че те си отиват без време. Три години след великия триумф от носа и ушите на Крум избила кръв и докато се усетят боилите, той се представил на Тангра. Злите езици говорели тогава, че от носа му избила не кръв, а сливово вино, с което Крум се бил налял като фитария и ми било докарало смъртта, но както напълно достоверно еустановил проф. Добровски, Такъв Велик Български Владетел Не Може Да Умре От Препиване, а Само и Единствено От Храбро-Героична Смърт!