Aspandiat

БЪЛГАРИЯ В НОВИЯ СВЯТ ГЛАВА 1. Историята е низ от случайности, понякога щастливи, понякогане толкова, но често пъти съдбоносни. И тъй, в лето господне 670, малко след смъртта на великия Кубрат, "излязъл големият народ на хазарите от най-вътрешните части на Верзилия в Първа Сарматия и покорил цялата отвъдна земя чак до Понтийско море". Разделили се българите на 4 части – едни останали при Понтийското море и станали хазарски данъкоплатци, други тръгнали към течението на река Волга, трети стигнали до Петоградието в Италия. Най-многобройните от българите, най-смелите, красиви, умни, работливи и изобщо всичко най- начело с кана си Аспарух (или Еспор, Испор, Исперих, Ешберюх) немили-недраги се насочили към старата българска родина в сърцето на Азия – тоест към Памир и Хиндукуш, а може би към Тарим, но може и към Алтай. Докато обсъждали накъде да поемат, сред събранието на въоръжените мъже се чули викове, че истинската българска прародина била в Тракия още от време потопово и натам трябвало да се тръгне. Особено яростно настоявал българите да тръгнат към Тракия боила колобърът БАГАТУР, който дори си позволил да нарече съвета на боилите и самия Аспарух "минтилевци", "мазногръцки агенти"и "босоноги ханотюрки", но сборището му се изсмяло презрително и той като Ахил обиден се оттеглил в юртата си. И тъй, 10 000 българи, а може би 30 000, но не по-малко вероятно 100 000 и дори 300 000 поели по трънливия път на търсенето на нова земя за заселване, защото както е казал поетът, било станало вече нетърпимо "да гледат хазарин да бесней над бащино им огнище". Прекосили степи, пустини, реки, планини, някъде търгували, другаде си пробивали път с оръжие, конете им одръглявели, кожусите им се протрили, а на моменти от глад гризели кожите им, от което им останал обидният прякор "цар-кожогризец", косите им окапали от постоянното носене на шлемове. Затова по-късно в домашния извор "Именник на българските владетели" било записано, че българите властвали отвъд Бериннговия проток 515 години с остригани глави. Беринговият проток ли? Да, накрая след 10 години митарства и глад българите стигнали до Чукотка. На брега на бруленото от свиреп вятър море, сред крясъка на чайките и на фона на оскъдната мъхова растителност яздещият начело на народа си огрижен Аспарух спрял коня пред един старец. Изгледал го с печално-уморени очи и го попитал: – Старче, има ли земя и живот отвъд? – От отвъд никой не се е върнал, за да каже, чужденецо. – Питам отвъд голямата вода? Старецът го изгледал през процепите, служещи му за очи и посочилс пръст, мърморейки: – Чукча не гадатель, чукча показатель. Върви напред и ще разбереш. Речено-сторено. На салове и байдарки, мокрени от вълните, треперещи от страх пред водната шир, оаквани от чайките, хората на Аспарух криво-ляво преминали водната ивица, отделяща Азия от Америка. Стъпвайки на брега, към кана се доближили великите боили и рекли: – Ювиги, викаме тук да основем новия ни саракт... – Не! – ревнал Аспарух гороломно. Тук е само спирка, аз търся земя-рай за своите българи. Тук ще зимуваме и пролетес продължаваме на юг към топлината и зеленината. След кошмарна зима на брега на Аляска българите потеглили наново. Но колко много били оставили костите си там, погинали от болести, глад, студ и лишения! Тръгнали били 300 000, а може би 100 000 или 30 000, или дори 10 000, но останали само 100 000, а може би 30 000 или 10 000, или дори 3000. Конете им били изядени през зимата и затова конниците вървели пеша и повече светът не видял българин на кон...поне в Западното полукълбо. Което се оказало спасително за Мексиканската империя, защото и тя нямала конница, а ако българите имали, щяло да се пее в песента не "край Тескоко шум се вдига, лъскат саби, щитове", а "в Патагония се спряхме, всичко живо там изклахме". И тъй, през лято господне 680, месец априлий, стигнали българите до благословена земя – от запад океан, от изток планини, сега известни като Скалистите планини, а самата райска земя днес я наричат Калифорния. Но всеки рай от време Адамово е заселен. Местните индианци, наплашени от мексиканския император, който всяка година с войската си им напомнял, че му дължат покорство и дан, посрещнали с царевичен хляб и сол Аспаруховото войнство, като пеели "хороша страна Болгария" (защото, ако читателят още не е разбрал, самите българи наричали себе си "болгари", факт, неоспоримо установен от проф. Добровски). Не трябвало много Аспарух да увещава измъчените идиоси, че ще им е по-добре ако плащат на него данъка и него да слушат, вместо да превиват гръб пред онзи кръволок и кожодер в Теночтитлан – Моктесума ІV Изкуственобрадати (щото били все кьосета мексиканците). И така, болгари и индианци сключили договор вторите да са "под ярем", което всъщност значело равноправни съюзници без право на гласуване в горната камара на парламента (болгарската камара), ако и разни съвременни псевдоисторици да твърдят, че индианците били подчинени от новите им господари и колчем болгар влезел в индианско село, първата работа на старейшината била да му пече дива пуйка и царевична погача, да му налива сливово вино, да вкара в постелята му най-личната мома в селото и накрая да плаща данък затуй, че болгаринът си бил изтъркал зъбите с пуйката и погачата. Вестта за новоизкованият болгаро-индиански съюз и държава Моктесума ІV Изкуственобрадати научил докато пиел горещия си шоколад и се чудел на кой бог днес е празник и дали изваждането на туптящите сърца на 10 военнопленника ще е достатъчно за умилостивяването му. Когато съгледвачите разгънали съобщението, което било във вид на идеографско писмо и рисунки, Моктесума ІV Изкуственобрадати побеснял, съборил чашата си с шоколад, от гняв изкуствената му брада затреперала и креснал: "Няма да позволя никому отсам протока да не признава властта ми и да не ми плаща дан!" Писалият 130 години след събитията Теотлан Изповедник е доста по-малко експресивен в разказа си: "А император Моктесума, като се научил, че мръсен и нечист народ се е настанил неочаквано отсам протока и че напада и опустошава близките земи, т.е. сега владяната от тях страна, тогава владяна от ацтеките, много се огорчил. И като въоръжил флота, потеглил срещу тях по суша и по море с намерение да ги изгони с война, като отправил в боен ред войската по суша и заповядал на корабите да пуснат котва на близкия бряг. Болгарите, като видели тези гъсти многобройни редици, се отчаяли за спасението си, избягали в споменатото укрепление и взели мерки за защита. След като в продължение на три-четири дена те не се осмелявали да излязат от това укрепление, а мексиките не завързали сражение поради блатата, мръсният народ, забелязвайки слабостта на мексиките, се съвзел и станал по-смел. Понеже императорът страдал силно от болки в крака и бил принуден да се върне с пет кораба и с приближените си в Теночтитлан, за да прави бани, оставил войската със заповед да води схватки, за да ги измъкне от укреплението и да завърже сражение с тях, ако се случи да излязат. В противен случай да ги обсадят и да ги пазят в укрепленията. Васалите тласкали обаче разпространили слуха, че императора бяга, и обзети от страх, се отдали също на бягство, без никой да ги преследва. А болгарите, като ви делитова, започнали да ги преследват подире им и повечето погубили с меч, а мнозина наранили. И като ги преследвали чак до Голямата река (днес Рио Гранде – бел.м.), преминали я и дошли досами границата на Ацтекската империя. Като видели, че мястото е много сигурно, отзад поради неплодородните земи, отдясно поради Великото море и отляво поради Скалистите планини, и след като покорили измежду намиращите се там индиански племена така наричаните седем племена, започнали да нападат и да поробват крепостите и земите, които били под ацтекска власт. Принуден от това, императорът сключил мир с тях, като се съгласил да им плаща годишен данък засрам на ацтеките заради многото ни грехове." Така, в лето господне 680 великият к(х)ан Аспарух основал Болгарската държава в Новия свят – събитие толкова епохално, че още през ХV век то разпалило яростни полемики относно количеството на болгарското войнство и това на Моктесума ІV Изкуственобрадати. След дълги изследвания, съпоставяния, пресмятания на войските в отделните мексикански провинции основателят на ацтекския исторически ревизионизъм касик Мон Текри 100 още през 1410–1411 г. установил твърдо и недвусмислено, че мексиканската полева армия по никакъв начин не е надхвърляла 38 000 души, от които едва ли повече от 20 000 са били хвърлени против Аспарух. Което, както и да го погледнеш, пак е било грозна сила.

А от Атила идва и името на британският премиер Атли (Attlee), пряк потомък 50-то поколение на Атила, на английските крале Ателстан и Етелред. Изобщо хуно-българи навсякъде.

Лично аз никога не съм хранил особени симпатии към Полша. Няма враждебност, по-скоро на моменти раздразнение. Полша от ХV век нататък е държавата с най-големи очи и най-малък стомах в Европа. Тоест огромни амбиции и слабо дупе. И шовинизъм и имперски настроения не по-малки от немските и руските. Преди време с една приятелка, която е половин полякиня и половин българка, стана дума за Литва. Тя ми отговори дословно следното: "Литва е Полша". Добре, че не отворихме дума за Украйна... И това в началото на ХХІ век! Така че лично мен съдбините на Полша слабо могат да ме затрогнат.

Това е така с гръцките чиновници. Гръцките управляващи партии си вкараха голям автогол. Левица (ПАСОК) или десница (Нова демокрация), за мен и двете са леви партии. Те съвсем съзнателно през годините насърчаваха набъбването на чиновническия апарат и постоянното вдигане на заплатите му. По този начин която и да е партия на власт, стига да не пипа бройката на държавните безделници, си осигурява 1 милион сигурни гласоподаватели (и семействата им), които ще пускат бюлетини за партията, която им е вдигнала заплатите, привилегиите или не е посегнала на тях. Това си е чист социализъм в действие. Затова е сега и този кански вой и тези страхове на управляващите в Гърция - пипнат ли 1 милион чиновници, се превръщат в политически труп, останал без гарантирани избиратели. Невски сигурно може повече да каже по въпроса от мен, предполагам.

Хубава тема, но и авторът й не е безпогрешен. "Много хора не усещат тези изрази като погрешни. Много хора ги използват именно по погрешния начин." Хванах ли те в прегрешения сега, Маниту.

Не, ние ще платим процент от цената на Белене на английска банка, която да докаже, че Белене е ефективен. Остава и да не го докаже.

Защото ЕС реално е Germany-France Ltd. Немците и французите (банките им) дадоха огромни суми на гърците да ги разиграят на Балканите и си затваряха 20 години очите за кражбите и злоупотребите им. Сега Гърция рухна, но ако бъде оставена да потъне, това означава огромни загуби за френско-немските банки. По тази причина всички държави в ЕС сега са изнудвани да спасяват.... френско-немските банки.

Не си прав, ама никак. Българската форма също е била Баян. Братът на цар Симеон (Боян Мага) е записан от Лиудпранд като Baian (ЛИБИ 2), Зигеберт го дава като Baianus (ЛИБИ 3). Това че от дясната половинка на страницата (където е българският превод) "юнаците", превеждали текста, са "превели" (пославянчили) Боян, говори зле за преводачите, а не за авторите. Формата с -а-, а не с -о- е била запазена поне до 1613 г.

Еее, приятелю Алвасасейро, къде се изгуби толкова време? Онзи ден си мислех за теб, че липсата ти се усеща осезателно на моменти.

През не толкова далечните 80-те години на ХХ век, когато ги нямаше разни съвременни нещастници като X-men, Батман и т.н., хлапаците в долните класове, сред които бях и аз тогава, имахме късмета да четем приключенски романи, които днес неоснователно са забравени от младежта. Спомням си като бях в 4 клас как попаднах на "Капитан Блъд" на Рафаел Сабатини и тогава пламна една любов, която продължи доста години и беше свързана с редовно (тоест поне по 4 пъти на година ) препрочитане на романите за великия пиратски капитан Блъд и за неговия събрат Морския ястреб, макар и живял столетие преди него. Днес ровейки произволно в нета преди малко, с радост видях, че Читанка са качили романите на Сабатини. Авторът между другото е интересен чешит. В романите за капитан Блъд той твърди, че бил изнамерил от някакъв прашен архив огромния корабен дневник на Джереми Пит, навигатора на Блъд и въз основа на него написал романите за Блъд. Майтапчийският блъф на автора стига дотам, че той, бидейки пооткраднал описанието на превземането на Маракайбо от "Пиратите на Америка" на Джон Ексвемелин, личен участник в него, твърди, че всъщност Ексвемелин се бил добрал до дневника на капитан Блъд и бил приписал на любимеца си капитан Морган някои от подвизите на Блъд. Историята на Ексвемелин-Сабатини за ограбването на Маракайбо явно е била толкова привлекателна за пишещото братство, че у нас Станислав Славчев в неговата "Следа към Вега-Орион" също "откри" дневника на Джереми Пит/Ексвемелин и прати своя герой Хендрик ван Стеекс да превзема Маракайбо под началството на извънземен капитан, ръководещ експеримент на Земята за проверка на степента на хуманност на човешкия вид. И понеже едно време бях закоравял фен на книгите на Сабатини, не мога да се сдържа да не постна любимия ми откъс от първия роман за капитан Блъд - финалната битка пред Ямайка против френския барон дьо Риварол и мощната му флота. "Видът на големия червен кораб с позлатен нос и отворени оръдейни отверстия, който се извръщаше със страна към французите, сигурно е възпрял ликуването на Дьо Риварол. Но преди баронът да успее да издаде някаква заповед, преди дори да успее да реши каква заповед да издаде, върху него се изсипа цял вулкан от огън и метал и палубата му беше пометена от страничния залп. „Арабела" продължи пътя си и освободи място за „Елизабет", който извърши същата маневра. После, докато французите стояха объркани, обхванати от причинената от неочакваното нападение паника, „Арабела" изви и се върна по същия път, като даде втори залп с оръдията от левия си борд. Още един залп беше изстрелян от „Елизабет" и след това тръбачът на „Арабела" затръби над водата сигнал, който веднага беше разбран от Хагторп.— Напред, Джереми! — извика Блъд. — Право в тях, преди да са се опомнили. Внимание! Пригответе се за абордаж! Хейтън… куките! Кажете на канонира на носовите оръдия да стреля колкото може по-бързо. Той махна своята украсена с пера шапка и покри главата си с шлем, донесен от един негър. Смяташе лично да води абордажа. Обясни накратко на двамата си гости: — Абордажът е единствената ни възможност за победа. Противникът има много повече оръдия от нас. Много скоро това беше напълно потвърдено. Французите се бяха опомнили най-после и двата кораба се извърнаха със страните си към „Арабела", който беше по-близо и по-голям от двамата противници и поради това представляваше по-непосредствена опасност; почти едновременно изстреляха залпове по него. За разлика от пиратите, които стреляха, за да нанесат поражение на противника по палубите, французите стреляха ниско, за да разрушат корпуса на нападателя. „Арабела" се поклащаше и тръпнеше под ужасяващата сила на залповете, въпреки че Пит се мъчеше да води кораба към французите с такъв курс, че да представлява съвършено малка цел. За миг „Арабела" сякаш се поколеба и след това отново се втурна напред. Носът му беше превърнат в трески, предната му част разрушена, а малко над ватерлинията зееше огромна дупка. За да не загребва корабът вода, Блъд нареди веднага да бъдат изхвърлени предните оръдия, котвите, бъчонките с вода и всички движими вещи. Междувременно французите завиха и посрещнаха „Елизабет" по същия начин. При слаб попътен вятър „Арабела" се опитваше да се приближи до своя противник и да се вкопчи в него. Но преди да постигне целта си, „Викториьоз" успя да напълни отново оръдията на десния си борд и изстреля от упор нов страничен залп по „Арабела". Сред гърма на оръдията, шума от строшено дърво и виковете на ранените полуразрушеният кораб се наведе напред, после назад, потъна в облака дим, който скри французите, и точно тогава Хейтън извика, че носът на „Арабела" потъва. Сърцето на Блъд спря да бие. Точно в този момент на отчаяние златистосиният корпус на „Викториьоз" се показа през дима. Но дори когато зърна тази насърчителна гледка, Блъд разбра, че тяхното напредване е твърде забавено вече и става все по-бавно с всеки изминал миг. Щяха да потънат, преди да стигнат неприятелския кораб. Същото мнение изказа с ругатня холандският адмирал, а лорд Уилоби укори Блъд, загдето беше поставил всичко на една карта и беше рискувал с този абордаж. — Нямаше никакъв друг изход! — извика Блъд съкрушено. — Казвате, че постъпката е била отчаяна и прекалено смела; това е вярно. Но при този случай и с тези налични средства не можеше да се предприеме нищо друго. Търпя поражение на косъм от победата. Но все пак още не бяха пропаднали напълно, Самият Хейтън и двадесетина здравеняци, които той бе призовал със свирката си, се криеха из разрушенията на носа с готови куки в ръце. На около седем-осем метра от „Викториьоз", когато сякаш корабът не се придвижваше и носовата му палуба се плискаше от вълните, тези хора скочиха пред очите на тържествуващите французи и хвърлиха куките си през разстоянието, което делеше двата кораба. От четирите куки две стигнаха до палубата на френския кораб и се закачиха за него. Опитните здравеняци пирати пристъпиха към действие с бързината на мисълта. Без да се колебаят, всички се спуснаха към веригата на едната от куките, като оставиха другата, и напрегнаха силите си, за да сближат корабите. Блъд наблюдаваше от кърмата и извика с тръбен глас: — Мускетарите — на носа! Мускетарите, които се намираха на средната палуба, се подчиниха с бързината на хора, които знаят, че в подчинението лежи единствената им надежда за живот. Петдесетина души се втурнаха напред сред развалините на носа и започнаха да стрелят над главите на Хейтън и неговите хора, покосявайки французите, които, като не успяха да махнат здраво забитата в дървото на „Викториьоз" кука, тъкмо се канеха да стрелят по хората около веригата. Двата кораба удариха с трясък десните си бордове. По това време Блъд беше слязъл на средната палуба и както го изискваше случаят, преценяваше и действуваше с бързината на ураган. Платната бяха смъкнати, като прорязваха въжетата, които придържаха рейте. Авангардът на абордажа, около стотина души, беше разположен на кърмата, а хората с куките бяха по местата си, готови да изпълнят заповедите на Блъд точно когато двата кораба се сблъскаха. В резултат потъващият „Арабела" остана да се държи над водата от шестте куки, които само в миг закрепиха кораба към „Викториьоз". На кърмата Уилоби и Ван дер Койлън със затаен дъх наблюдаваха изумителната бързина и точност, с която действуваха Блъд и отчаяният му екипаж. В това време капитанът се втурна напред, последван от тръбача, който свиреше атака, и от главното ядро на пиратите, а хората от ариергарда, водени от канонира Огл, когото нахлулата на оръдейната палуба вода беше изгонила от оръдията, прескочиха с викове върху носовата част на „Викториьоз", тъй като високата кърма на „Арабела" беше потънала до същото ниво. Поведените от Блъд пирати се нахвърлиха върху французите като хрътки върху обграден елен. Другите ги последваха и само Уилоби и холандецът останаха да наблюдават битката от кърмата на изоставения „Арабела". На борда на френския кораб битката продължи около половин час. Боят започна на носа, мина през предната част на кораба и достигна разгара си на средната палуба. Французите се отбраняваха упорито, окуражавани от превъзходството си в хора. Но въпреки упоритата им храброст пиратите постепенно ги изтикваха все по-назад по палубата, наклонена опасно към десния борд от пълния с вода „Арабела". Пиратите се биеха с яростта на хора, които знаят, че е невъзможно да отстъпят, защото нямаше кораб, на който да се оттеглят. Затова трябваше да победят и да превземат „Викториьоз" или да загинат. Накрая те превзеха кораба, но заплатиха с живота на почти половината си хора. Оцелелите защитници бяха притиснати на кърмата, но подканяни от разярения Дьо Риварол, продължиха още известно време отчаяната си съпротива. Най-после Риварол падна с куршум в главата и останалите французи, едва двадесетина души, помолиха за пощада. Но дори и тогава пиратите на Блъд не можаха да си отдъхнат. „Елизабет" и „Медуза" бяха вкопчани здраво и хората на Хагторп за втори път биваха отблъснати върху палубата на собствения си кораб. Трябваше да се вземат бързи мерки. Докато Пит и неговите моряци се занимаваха с платната, а Огл слезе при оръдията заедно с необходимите хора, Блъд нареди веднага да бъдат откачени куките. Лорд Уилоби и холандският адмирал се бяха прехвърлили вече на „Викториьоз". Промениха курса, за да се притекат на помощ на Хагторп, и от палубата на покорения „Викториьоз" капитан Блъд за последен път погледна кораба, който му беше служил толкова добре и беше станал част от него самия. След като откачиха куките, „Арабела" се задържа, поклащайки се няколко секунди на повърхността, после бавно, спокойно потъна и само водата бълбукаше и образуваше малки водовъртежи около върховете на мачтите му, които единствени останаха да се виждат и да отбелязват мястото, където е завършил своя път. Докато стоеше сред развалините в средната палуба на „Викториьоз", зад гърба му се раздаде глас: — Струва ми се, капитан Блъд, че трябва да ви се извиня за втори път. Никога досега не съм виждал невъзможното да се претворява в действителност благодарение на находчивост и храброст. Не съм мислил, че поражението може така блестящо да бъде превърнато в победа. Блъд се извърна и лорд Уилоби едва сега видя каква ужасна гледка представляваше капитанът. Шлема му го нямаше, ризницата беше нащърбена от удари, десният ръкав висеше на парцали около голата му ръка. Целият беше опръскан с кръв, а от една рана на главата му течеше тъничка алена струйка, която беше сплъстила косата и размесвайки се с мръсотията по лицето му, го правеше неузнаваем. Но от тази ужасна маска поглеждаха две живи очи, които бяха неестествено бляскави, и по бузите му, оставяйки следи през мръсотията, се стичаха сълзи." КАПИТАН БЛЪД http://chitanka.info...95-kapitan_blyd ДНЕВНИКЪТ НА КАПИТАН БЛЪД http://chitanka.info...na_kapitan_blyd МОРСКИЯТ ЯСТРЕБ http://chitanka.info...rskijat_jastreb СКАРАМУШ http://chitanka.info.../2391-skaramush Приятно четене!

Аз искам да задам един-два въпроса, на които поне лично за мен е важно да получа отговор. Защо застъпниците на тезата, че прабългарите били тюрки постоянно се аргументират с чувашкия? Не е ли логично аргументите им да се черпят от всички тюрски езици, а не само от един конкретен и то говорен от народ, който столетия е бил инкорпориран в етническите и политическите граници на Волжка България, тоест при който има реалната "опасност" тези "тюрски" чувашки думи да са просто прабългаризми в чувашкия? Отделно ме смущава фактът, че се правят аналогии между прабългарския език, засвидетелстван в надписи от ІХ век, и чувашкия, писмено засвидетелстван от ХІХ век насетне.... С голям интерес очаквам отговор на тези въпроси.

Бай Глишо, ти както владееш гръчки, ако те накарам да напишеш на гръчки ХЛОБРИН, как ще го напишеш? Предполагам, че точно така, както е записано през ІХ век. Тук не става дума за ТУЛСХИ, за което се смята, че вероятно е звучало в действителност като ТУЛШИ, а за дума, която по начина си на запис не дава мегдан за разночетения. Хеле пък да не говорим за името Крум.

Ех, Кухулине, нещо с теб не можем да се разберем кой какво пита другия. В онази тема никъде не съм твърдял, че -ГИ е иранско окончание, за да искаш от мен да давам съответните публикации, с които да подкрепям твърдението си. Просто обърнах внимание на една закономерност, без изобщо да настоявам, че това явление говори за иранска същност на прабългарския език. Що се отнася до това защо считаният от теб за авторитет проф. Добрев не си е правил труда да опонира сериозно там, няма смисъл да коментираме, аз си имам друго мнение. Няма да се смея, споко. Бях сигурен, че ще изкараш някой аргумент от рода на "става дума за изключение" или "прабългарският е уникален тюркски език, като него няма други, той е чуден на света". Само дето такива обяснения мен не ме задоволяват, но няма да те тормозя повече с тези начални съгласни или с наличието на Ц. Особено след като проф. Добрев не иска да ти помогне ни на йота. Но ми е странно аджеба защо през ІХ век българите е трябвало да използват в каменните си надписи согдийски думички отпреди 3, 5 или 7 века, които дори не са можели да изговорят поради тюрската природа на езика им. "Според мен няма нужда да търся конкретно тюрк на име Кубер, макар вероятно да се среща някъде. Достатъчно е да сме наясно с процесите в района, за да допуснем съвсем реална възможност за проникване на имената. " Тук обаче ще се заям с теб. Друже Кухулине, това изречение показва как се работи по презумпция. Ти вярваш, че българите били тюрки и езикът им също, но като те накара някой да дадеш конкретни факти, тръгваш по тъча да се измъкваш с презумптивни твърдения. Смятам, че това проблемът на цялото тюрковъдско войнство - робува на теорията и няма за нищо фактите. Което (не без малко злобица ще добавя) отново не ме учудва защо не получавам аргументирано обяснение за началните 2 съгласни и за Ц-то.

Кухулин, аз затова дадох линк към темата за миналото свършено време, за да не трябва да се обяснявам повторно. Там съм обърнал внимание на някои закономерности, нещо, което тюрковъдите май досега не са направили. В темата дори твоят приятел проф. Добрев успя да направи само един немощен опит за оспорване. Що се отнася до сюби - "бог", аз изписах доста голям пост, за да обясня, колко подвеждащо е вторачването само и единствено в тюрските или иранските езици. Във всеки случай чудо трябва да стане, за да повярвам в "хан-бег на войската". Нека обаче и аз да ти задам един въпрос. Ти как би оценил от лингвистична гледна точка тезата и в контекста на реалните запазени от ІХ век факт, че прабългарския език е бил тюрски, след като в имената и инвентарните надписи има нееднократно срещане на нехарактерното струпване за тюрските езици на две съгласни в началото на думата в примери като Крум, клогатин и пропуснатия от мен преди това термин хлобрин? Питах по-горе и откъде иде нехарактерното за тюрските езици Ц в имена като Цок, Алцек и Телец. Досега не съм видял някакво обяснение в този форум от тюрковъдското войнство. Ще се наложи и тук да ти отговоря с контравъпрос. Можеш ли да дадеш пример за срещане на името Кубер/Кубар/Губер сред тюрките в синхронен на нашия Кубер времеви период или по-рано. Що се отнася до публикация за именния суфикс -ад няма да откриеш такава. Това, което написах, е на базата на няколко годишно събиране и анализ на ономастичен материал, а не на позоваване на кой какво бил писал по въпроса. Надявам се, че не отричаш, че наука се прави на базата на извори и фактически материал, а не чрез преписване на чужди мнения.

Не е нужно да копираш. Въпросният еднотипен тюркски характер на най-ранния засвидетелстван терминологичен пласт от VII-X в. не ще да е най-еднотипен. Какво правим с титли като глогатин, жупан, копан, кавкан, колобър например? За първите 4 на съм срещал някакво смислено тюркско обяснение, за колобър има едно старо позоваване от страна на Бешевлиев на Потанин за някакви шамани при тангутите, забожащи пръти в земята, както и за подобна титла при тибетците, които обаче не са тюрки. Ще запитам на свой ред нещо. Що за тюркски език са имали нашите предци на фона на наличието на имена и титли с начално струпване на съгласни, нехарактерно за тюркските езици - клогатин, Крум, Пресиян? Що за тюркски език е този, в който има звук Ц (Алцек, Цок, Телец)? Дай да се върнем към титлата кана сюбиги. Не помня дали бях писал подобно нещо в старата тема за титлата, ако се повтарям, моля за извинение. Ще насоча вниманието към една моя стара тема - Прабългарското окончание за минало свършено време - http://nauka.bg/foru...?showtopic=8441. На базата на надписа от Наг сен Миклош там предположих, че повтарящият се суфикс -ГИ е окончание за мин.св.вр. в прабългарския. В пост № 14 bombichka прави една интересна забележка, че -ГИ може да е и окончание за минало причастие. Ако вземем за аналогия английското -ed, с което се образува както мин. св.вр., така и минало причастие, може да се допусне, че -ГИ е било окончание и за минало свършено време и минало причастно окончание. Да наложим това към кана сюбиги. При това положение ще имаме кана сюби + ги, тоест кана сюби- +- ен/-ски и всичките хитроумни връзки със сю беги, черибашии, миралаи, каймаками, кърагалари отиват на майната си. В тукашната тема Laci беше цитирал мнение на Цветелин Степанов, че кана сюбиги е преведено на гръцки като "от бога владетел", което беше набързо отречено (без особени аргументи), но което на мен се струва съвсем разумно. Какво става при това положение? Сюби- следва да е означавало "бог" или "небе, небеса", а сюбиги - "божествен, небесен". Никакви податки обаче за връзка с "хан-бег на войската". Както обаче и с иранското baga "бог"! И понеже съм набрал инерция днес, ще продължа. След като сюбиги не демонстрира връзка нито с тюкрските, нито с иранските езици, дали посоката на ръзсъждение не следва да бъде съвсем различна и нестандартна? Дай да вземем инвертарните термини алхаси, кюпе и естрогин. Традиционно алхаси кюпе се смята, че е означавало "плетена/халчеста ризница" по аналагия с турското "халка". Преди 20 години обаче Петър Добре, толкова омразен на някои в този форум, във втората си книга "Прабългарите - произход, бит и култура" (една от малкото му сериозно написани книги) посочи нещо много интересно. Той твърдеше, че "плетен, халчест" не е алхаси, а естрогин. Аргумент му беше баската дума устаргин - "плетен". За разлика от куп други случаи, в които Добрев праща читателя да си търси сам примера "в памирските езици", в този той беше посочил съответен речник и страница. Аз на свой ред мога да кажа, че преди десетина години ми беше попадал един малък баско-испански речник, където срещнах думата zekor "теле". Фонетично тя е много по-близка до нашето шегор, отколкото тюкрското съър, до което успяха да стигнат тюркофилите, изхождайки по аналогия с турското меко Г (което между гласни не се чете), че по-старата форма е била съгър. Давам тези примери от език, който говорен от много древен народ в Европа, за да покажа, че голямата битка между тюркофили и иранофили може да се окаже в значителна степен размяна на удари в празно пространство, неотчитащи възможността в прабългарския език да е имало значителен пласт (компонент) от език (а оттам и етногенетичен), който е много древен и е по-ранен както от тюрските, така и от иранските езици. За баския например грузинците смятат, че е родствен с техния език, а той спада към картвелската група и може с основание да се смята за най-древен в района на Кавказ. Перкунас няколко пъти последните месеци подхвърляше във форума, че се пропускат кавказките езици, но явно само на мен е направило впечатление това. Аз ще добавя и още нещо като аргумент, че се изпуска от сметките възможен много древен езиков слой, по-стар и от тюркския, и от иранския . В споменатата си книга Петър Добрев беше дал и много интересни аналози на прабългарските числителни с числителните в езика на народа хауса, който живее.... в Африка (ех, Тироглифе, разстрел за тебе с твоята тема за африканските българи ). Хауса, както и например берберските езици спадат към афро-азиатската група езици и са доволно древни. Хипотетичен древен по-стар от тюрските и иранските езици лингвистичен пласт може да се търси при нас по 2 линии. 1. Още в Средна Азия много древен прединдоевропийски и предтюркски етнически компонент е бил взел участие в българския етногенезис. Остатък от прединдоевропейското население на Иранското плато например е бил съхранен чак до Средновековието в Луристан. В. Массон например допуска, че каситите са били също прединдоевропейски народ и след нахлуването на индоевропейците южно от Каспийско море част от тях са се изселили чак в Сибир, където той открива интересни езикови аналогии. 2. В Кавказ много древен прединдоевропейски и предтюкрски етнически компонент е бил взел участие в българския етногенезис. Тук вече трябва да се взимат под внимание именно картвелските и изобщо кавказките езици. Като пример за това как те са подценявани у нас, а и не само у нас, ще посоча етнонима на барсилите. Арменските източници говорят за тях още през ІІ век сл.Хр., което от правоверните тюркофили и хазарофили се приема за интерполация, защото барсилите били тюрки и нямало какво да чинят в Кавказ през ІІ век. Същия аргумент тюркофилите вадят и по адрес на българите, също споменати в Кавказ през ІІ век. Барсилите били тюрки, защото етнонимът им идвал от bars "снежен тигър" и "барсил" е или форма на "барслъ" или "барс или", тоест "народът барс". В източниците никъде не е засвидетелствата форма барслъ, а барсил, басил, басл (арм.), барсула, барсол и баршал (в Баршалия на М.Сирийски и Бар Хебрей). Така че връзката с барслъ отпада автоматично. Тюрската етимология обаче не може да обясни окончанията. -ул(а), -ол, -ал. За сметка на това в езика на кавказките аварци множествено число се образува именно с окончанията -ол, -ял, -ал, -ул. Три от тези четири ги срещаме в различните засвидетелствани форми на етнонима на барсилите. Тоест отпада и тюрската етимология "народът барс". Самият корен барс- може да стои в генетична връзка не с животното барс, а с пехлевийското warz "разорана нива" или тохарското В wars'o "равнина, поле", тоест барсили да означава "жители на полето, на равнината". Или пък да се търси връзка с даргинската (етнос в Дагестан) дума варш "слабини на животно, долна част", което отново обаче отпраща към "равнини жители, жители на низините." Кухулин да извинява за огромния оф топик, с който му оспамих темата.

Eтимологиите на тези имена не мога да ти дам, защото не разбирам от индийско езикознание, но мога да ти дам следното. Крату Кардама - велик индийски риши (прамъдрец), един от седемте подобни мъдреци от ведическата митология. Кубера - бог на севера и богатството при индоарийците, което, както се знае, се е измервало при тях с добитък. Име, подобно на Кубер, споменава Квинт Курций Руф, описващ похода на Александър. Руф съобщава за мидиец на име Гобар, който бил фокусник и присъствал на един пир, даден от сатрапа на Бактрия Бес. Подобно име е носела и една зороастрийска управляваща династия в Табаристан (Тапуристан), около Каспийско море – Гоберу (Goberu). Името означава "Хранещ (отглеждащ) добитък". Що се отнася до Кубрат, смятам, че коренът е Кубар + именен суфикс -ат/-ад. Формата Кубер се е наложила в българската историография, но във византийски източник съществува още една, по-малко известна - Кубар (Κούβαρος). Български имена с такъв суфикс са се срещали през ХV-ХVІ век: Настад, Конат, Ханад, Санад, Чернад, Сивад. Имаме и един Хинад през ХІІІ или ХІV век.Че не става дума за окончание, срещащо се в думи като "устат", "гащат", личи например от имена като Благнад, Михнад. Напротив, че се натъкваме на прабългарски суфикс може да се съди например от отбелязаното от Бешевлиев прабългарско име (в слав. текст) Четкат и особено в красноречивото Chuchinadpulgar, т.е. Хухинад българина от ІХ век (в "Liber confraternitatum vetusior (recentior)"от Залцбург). Вероятно същото окончание срещаме и в една прабългарска титла (малко позната) със славянско окончание -ин - клогатин.

Хе, странно, че Еньо още не е довтасал да коментира в темата. Ама много го наплашихте завалията, модераторска гад таквази.

Спандю беше решил да се не хаби в тая тема, но сърце майко не трае да гледа Глишев как бесней над иранско му огнище. Айде да ги хванем личните имена, които са много по-упорити като запазване и могат да се предават от поколение на поколение в течение на 5-6 дори 10 века за разлика от титлите например. Крум - вероятно готско. Сабин - няма да се изненадам ако е латинско. Баян - тюркско (О)муртаг - иранско или келтско Борис - може да е тюркско, но може и да е иранско (староперсийско) Кардам - индоарийско Аспарух - иранско Кубер и Кубрат - индоарийски Тервел - неясно Телериг - вероятно готско Севар - вероятно тюркско, но може да е етнонимно от "сувар, савар" Сондоке - неясно Винех - персийско Маламир - вероятно готско Ирник - вероятно иранско (скито-сарматско) Алцек - неясно Вунд - иранско Телец - неясно Паган - вероятно латинско Умар - вероятно сарматско Очаквам веднага да ми се възрази, че всъщност Крум било Корум с вторично изпадане на "о", както (ако си спомням добре) беше писал преди доста години Борис Симеонов. Тъй като последният беше (лека му пръст) трагично неграмотен исторически, той нямаше как да е чувал за загиналия пред Амида в Месопотамия през 359 г. хионитски княз Грумбат, за когото Амиан Марцелин пише, че се отличавал с дивна хубост (за един римлянин монголоид няма как да е красавец ! ). Замяната на К- с Г- е съществувала и при нас във вариантите Кубер~Губер например. За Алцек е предлагана етимология от тюркското "алчак" ("дребен"), но не съм срещал обяснение откъде аджеба се появява това толкова неприятно Ц, напълно нехарактерно за тюркските езици. Същото неприятно -Ц виждаме и при Телец. За неправилен запис на оригиналното Алчак като Алцек не може да се говори, защото такъв топоним (село Алцек~Алцк) е засвидетелствано в Армения още през VІІ век.

Във връзка с горното, ето още нещо интересно, малко от рода на "крадецът вика дръжте крадеца". Клинтън предупреди Африка за опасност от китайски колониализъм Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън предупреди африканските държави за задаващ се проблем с "нов колониализъм", този път идващ от страни като Китай. По време на телевизионно предаване в Лусака (Замбия) на въпрос дали с командната сиикономика Китай би могъл да бъде модел за подражание Клинтън отговори: "В дългосрочен, средносрочен или краткосрочен план - не!". Тя заяви още, че САЩ имат резерви за мащабите на китайското присъствие в Африка. "Виждали сме в колониалните времена, че е лесно да пристигнеш, да вземеш природните ресурси, да се разплатиш с лидерите и да си тръгнеш. И когато си тръгваш, не оставяш много за хората. Не бихме искали да видим нов колониализъм в Африка", каза дипломат номер едно на САЩ. По повод Китай тя допълни: "Смятам, че започваме да виждаме доста проблеми, на които през следващите 10 години ще трябва да отделяме повече внимание." "Смятаме,че в дългосрочен план инвестициите в Африка трябва да бъдат устойчиви и в полза на африканските народи. Когато хората идват да инвестират в Африка, бихме искали те да печелят, но и да помагат, а не да подкопават доброто управление. Не искаме да сключват сделки само с елита и - честно казано - да си купуват отстъпки за инвестициите. САЩ инвестират в народа на Замбия, не само в елита на страната." Според властите в Замбия китайците са инвестирали през миналата година около 1 млрд.долара и са създали 15 000 работни места. Рамково споразумение с китайска добивна компания от януари предвижда още 5 млрд. долара вложения в следващите години. В една от оперираните от китайци въглищни мини обаче вече имаше и бунтове, а през октомври двама от китайските ръководители бяха обвинени, че са наредили да се стреля срещу демонстриращите срещу лошите условия миньори и в стрелбата са били ранени 11 души. Обвиненията бяха снети през януари и избухна такова недоволство, че се наложи лично президентът Рупия Банда да успокоява населението. Лидерът на опозицията Майкъл Сата включи съпротивата си срещу бързата експанзия на Китай в икономиката в агитацията си за парламентарните избори по-късно тази година. "САЩ са загрижени, че чуждестранната помощ и инвестиционните практики на китайците в Африка невинаги отговарят на международно приетите норми за прозрачност и добро управление", каза още Клинтън. САЩ са смятани за основния донор на Африка с отпуснати 7.6 млрд. долара през 2009 г., но сравнение с Китай е много трудно да се направи, защото Пекин не дава подробна информация за помощните си програми, посочва АФП. Посещението в бившата британска колония е част от 5-дневната обиколка на Хилари Клинтън в Африка, включваща още Танзания и Етиопия. Визитата в Замбия е демонстрация, че разположените на юг от Сахара държави придобиват важност за американската политика, тъй като Клинтън е първият държавен секретар, гостувал в страната от повече от 30 години насам. Хенри Кисинджър бе в Лусака през 1976 г. и тогава обяви, че колониалната ера в южната част на континента "е вече минало". Търговията на САЩ с държавите на юг от Сахара е около 3% от вноса и едва 1% от износа вамериканската търговия. Оборотът е в рамките на 44 млрд. долара, но огромна част (90%) от вноса към САЩ представлява петрол. Китай надмина САЩ като основния търговски партньор на Африка и миналата година търговията достигна почти 127 млрд. долара. Източник: http://www.dnevnik.b...st_ot_kitaiski/

Статията е малко старичка, но пък определено е добра. Особено като се има предвид, че неин автор е човек от кръговете, взимащи ръководни решения в САЩ. ЗАЩО ЛИБИЯ СТАНА МИШЕНА на САЩ и НАТО ПОЛ КРЕЙГ РОБЪРТС, СП. „ФОРИН ПОЛИСИ"11.04.2011 През 30-те години на миналия век САЩ, Великобритания и Холандия проправиха пътя към Втората световна война в Тихия океан, организирайки заговор срещу Япония. Трите правителства конфискуваха банковите сметки на Япония в държавите си, използвани от Токио за разплащане на извършен внос, и лишиха страната от петрол, каучук, калай, желязо и други жизненоважни суровини и материали. Дали Пърл Харбър не беше японският отговор на това?Сега Вашингтон и марионетките му от НАТО използват същата стратегия срещу Китай. Протестите в Тунис, Египет, Бахрейн и Йемен произтекоха от народното недоволство от тираничното управление на правителствата - марионетки на Вашингтон. Само че протестите срещу Кадафи в източната част на Либия, където е петролът и където Китай вложи внушителни средства в енергийния сектор, изглежда, са били организирани от ЦРУ.Смята се, че 80 процента от петролните запаси на Либия се намират в басейна на Сирт в Източна Либия, който сега се контролира от подкрепяните от Вашингтон бунтовници. След като 70 процента от брутния вътрешен продукт на Либия идват от петрола, успешното разчленяване на Либия би оставило базирания в Триполи режим на Кадафи без средства.Онлайн изданието на в. "Женмин жибао" от 23 март съобщи, че Китай има 50 мащабни проектав ЛибияИзбухването на въоръжените действия прекъсна тези проекти, което доведе до евакуирането на 30 000 китайски работници от страната. Китайски компании съобщават, че очакват загуби за стотици милиони юана.За покриване на бъдещите си енергийни нужди Китай разчита на Африка и най-вече на Либия, Ангола и Нигерия. В отговор на китайското икономическо обвързване с Африка Вашингтон се обвърза с континента милитаристично - с военното командване на САЩ в Африка (АФРИКОМ), създадено от президента Джордж Буш през 2007 година. Да участват в АФРИКОМ заедно с Вашингтон, се съгласиха 49 държави, но Кадафи отказа и така възникна втора причина САЩ да вземат на прицел Либия.Трета причина Либия да стане мишена е, че тя и Сирия са единствените две страни на средиземноморското крайбрежие, коитоостават вън от контрола или влиянието на ВашингтонТова, че в Сирия също избухнаха протести, е показателно. Каквото и да мислят сирийците за своето правителство, виждайки участта на Ирак, а сега и на Либия, едва ли ще се наредят на опашка за американска военна интервенция. Известно е, че и ЦРУ, и Мосад използват сайтовете на социални мрежи, за да подклаждат протести и да сеят дезинформация. Тези разузнавателни служби вероятно са и конспираторите, които сирийското и либийското правителство обвиняват за протестите.Сварен неподготвен при протестите в Тунис и Египет, Вашингтон осъзна, че протести могат да се използват и за свалянето на Кадафи и Асад. Хуманитарното извинение за интервенцията в Либия не е особено правдоподобно, имайки предвид дадената от Вашингтон „зелена светлина" саудитските военни да смажат протестите в Бахрейн, където е базиран Пети американски флот.Ако Вашингтон успее да събори правителството на Асад в Сирия, Русия ще загуби средиземноморската си военна база на сирийското пристанище Тартус. Така САЩ биха спечелили много, ако съумеят да използват паравана на народния бунт, за да отстранят и Китай, и Русия от Средиземно море. Римското mare nostrum ("наше море") ще стане вашингтонско mare nostrum.„Кадафи трябва да си върви", заяви Обама. Дали скоро няма да чуем и „Асад трябва да си върви?".Американският зависим печат се е заловил да демонизира и Кадафи, и Асад - очен лекар, върнал се от Лондон в Сирия, за да поеме управлението след смъртта на баща си.Лицемерието остава незабелязано, когато Обама нарича Кадафи и Асад диктатори. От началото на 21-ви век американският президент има статут на император, самодържец, цезар. Основавайки се единствено на меморандум на министерството на правосъдието, Джордж Буш бе провъзгласен за човек, стоящ над американските и международните закони и правомощията на Конгреса, докато изпълнява функциите на главнокомандващ "войната с тероризма".Император Обама излезе с едни гърди пред Буш. Цезар Обама въвлече САЩ във война срещу Либия, без дори да се престори, че иска да бъде упълномощен от Конгреса. Подобно нарушение е наказуемо с импийчмънт, но един безсилен Конгрес не е в състояние да отстоява правомощията си. Приемайки исканията на изпълнителната власт, Конгресът се съгласи негласно с цезаризма.Американският народ не разполага с повече контрол върху правителството си, отколкото народите в държавите, управлявани от диктатори.Стремежът на Вашингтон към световна хегемония приближава света към трета световна война. Китай е не по-малко горд, отколкото беше Япония през 30-те години на 20-и век, и едва ли ще се остави да бъде сплашван и управляван от преживяващия упадък според Пекин Запад. Негодуванието на Русия от обкръжаването й с военна мощ расте. Арогантността на Вашингтон може да доведе до фатална грешка в сметките. * Д-р Робъртс е бивш заместник финансов министър на САЩ, бивш редактор и автор във в. "Уолстрийт джърнъл", бил е служител в Конгреса и е заемал академични длъжности в Станфордския и Джорджтаунския университет, в Политехническия институт във Вирджиния и в други висши учебни заведения. Източник: http://www.monitor.b...ticle?id=287096

По абзац 1 - "сън в лятна нощ". По абзац 2 - кой ще купи стока за 50 $, като родната промишленост предлага по-боклучава, но за 10$.

Дотук ли го докарахте след толкова писане по темата?

Както Графът е посочил, писането на кирилица (с изключение на чуждестранните подфоруми) е задължително тук.

Май ще е по-правилно да се каже не Североизточна Мала Азия, а северозападните части на историческа Армения.

Сигурно е така, но непретенциозните учени поне почват изреченията с голяма буква.