Aspandiat

Може би все пак обяснението с дългото "о" е най-вероятно с оглед на наличието на арабското "Рум" за Рим. Сещам се и за крепостта Римник на Дунава през 14 век. На мен би ми било още по-интересно ако някой се заеме с изследването на въпроса за прякото влияние на балканския латински с езиците на дошлите славяни и българи, както и с въпроса за заварения романизован субстрат. Който май, противно на шаманските мантри на Дринов, Иречек, Златарски и епигоните им, ще се окаже доста многоброен и отчайващо подценяван.

В европейските езици "Рим" и "римляни" произлизат от оригиналното название на Рим - Roma. В старобългарски обаче формите са различни - "Рим" (Римъ), "римин" (Риминъ ), "румин" (Роуминъ) и "римляне" (Римляне). Интересно по каква причина автенчиното "о" от Roma е заменено с "и" в Рим и римляни? Моето подозрение е, въз основа на варианта "румин", че като първообраз на нашите варианти "римин" (Риминъ ) и "римляне" (Римляне) е залегнала някаква местна балканска диалектна форма на Roma - Ruma, която е била записвана с гръцката буква υ (ипсилон) с архаичната й фонетична стойност "ю~у", а старобългарските автори са чели ипсилон по актуалния му средногръцки маниер "и". Така от местното балканско диалектно "Рум" в старобългарския са се появили "румин" (Роуминъ), "римин" (Риминъ ), "римляне" (Римляне) и Рим (Римъ).

THE CAMBRIDGE HISTORY OF RUSSIA 1. The Cambridge History of Russia. Volume I. From Early Rus’ to 1689. Cambridge University Press. 2006. THE CAMBRIDGE HISTORY OF RUSSIA, Volume I- From Early Rus’ to 1689.pdf 2. The Cambridge History of Russia. Volume II.Imperial Russia, 1689–1917. Cambridge University Press. 2006. THE CAMBRIDGE HISTORY OF RUSSIA, Volume II - Imperial Russia, 1689-1917.pdf 3. The Cambridge History of Russia. Volume III. The Twentieth Century. Cambridge University Press. 2006. THE CAMBRIDGE HISTORY OF RUSSIA, Volume III - The Twentieth Century.pdf THE CAMBRIDGE HISTORY OF CHRISTIANITY в 9 тома (том 7 липсва) 1. The Cambridge History of Christianity. Volume 1: Origins to Constantine. Cambridge University Press. 2006. The Cambridge History of Christianity. Volume 1.pdf 2. The Cambridge History of Christianity. Volume 2: Constantine to c.600. Cambridge University Press. 2007. The Cambridge History of Christianity. Volume 2.pdf 3. The Cambridge History of Christianity. Volume 3: Early Medieval Christianities, c.600–c.1100. Cambridge University Press. 2008. The Cambridge History of Christianity. Volume 3.pdf 4. The Cambridge History of Christianity. Volume 4: Christianity in Western Europe, c.1100–c.1500. Cambridge University Press. 2009 The Cambridge History of Christianity. Volume 4.pdf 5. The Cambridge History of Christianity. Volume 5: Eastern Christianity. Cambridge University Press. 2006. The Cambridge History of Christianity. Volume 5.pdf 6. The Cambridge History of Christianity. Volume 6: Reform and Expansion 1500–1660. Cambridge University Press. 2007. The Cambridge History of Christianity. Volume 6.pdf 8. The Cambridge History of Christianity. Volume 8: World Christianities c.1815–c.1914. Cambridge University Press. 2005. The Cambridge History of Christianity. Volume 8.pdf 9. The Cambridge History of Christianity. Volume 9: World Christianities c.1914–c.2000. Cambridge University Press. 2006. The Cambridge History of Christianity. Volume 9.pdf

1. Nevra Necipoglu (Невра Неджипоолу). Byzantium Between the Ottomans and the Latins. Cambridge University Press, 2009. Necipoglu - Byzantium Between the Ottomans and the Latins.pdf 2. The Cambridge History of the Byzantine Empire (500-1452). Cambridge University Press, 2009 Cambridge History Byzantine Empire.pdf

1. Michael Carr. Motivations and Response to Crusades in the Aegean: c.1300-1350. London, 2011. Motivations and Response to Crusades.pdf 2. Les orders millitaires et la mer. Sous la direction de Michel Balard. Paris, 2009. Les+Ordres+militaires+et+la+mer.pdf

1. Michel Balard. La Romanie génoise. Tome 1. Rome, 1978. Michel BALARD. La Romanie gГ©noise.pdf 2. Alexander Kazhdan. The Italian and Late Byzantine City. Dumbarton Oaks Papers, Vol. 49, Symposium on Byzantium and the Italians, 13th-15thCenturies (1995), pp. 1-22 Kazhdan_1995_Italian_Byz_City.pdf 3. The Merchant of Genoa. The Crusades, the Genoese and the Latin East, 1187 -1220s. The Crusades, the Genoese and the Latin East, 1187 -1220s.pdf 4. Henri Pirenne. Mahomet et Charlemagne. Paris, 1992 (1-e édition Bruxelles, 1937). Henry Pirenne. Mahomed et Charlemagne.pdf 5. Карпов С.П. Венецианская работорговля в Трапезунде (конец XIV- начало XV в.) – Византийские очерки. Том 4. М., 1982 Karpov.Venezianskaia robotorgovlia v Trapezunde.pdf

Това, дето го е написал Сакъзов, може да го напише всеки, особено при отсъствие на писмени или други сведения. Същото е било положението през ІХ-Х век и във франкския Запад. Смятам обаче, че твърдението на Сакъзов, че "дребните свободни земеделски домакинства били най-производителните елементи в страната" е глупост. Ако той прави заключението си на базата на това, че в ИРИ свободните селяни били гръбнакът на данъчната система, това не значи, че те са били гръбнакът на икономическата система. Вярно, и през Х век, и днес бедният винаги плаща повече данъци от богатия, най-малкото защото вторият може да намери вратички в закона, за да намали данъчната тежест, падащ върху него. Докато бедният няма как да изклинчи от плащането на данъци. Но това не значи, че бедният/дребният производител е по-ефективен от едрия. Още от римско време та до днес се вижда, че висока производителност има там, където има достатъчен или изобилен капитал. Дребен земеделец или изобщо производител не може да даде високи добиви, защото му липсват и средства за рационализиране на производството, и средства да наеме повече работна ръка, и възможност да осигури доставката на стоката си до пазара в големи количества, а не в рамките на 1-2 чувала със зърно. Това могат да сторят само големи икономически субекти. Ако се пресегнем към аналогии в съседната ИРИ, сигурен съм, че Графът ще се съгласи, че и най-работливият стратиот или свободен селянин не може да се мери по ефективност и организация на производството с един Евстатий Малеинос (Х век) или една Даниелис (ІХ век), които са имали колосални за времето си богатства, добитък, земи и т.н.

Стигнах до тази мисла от прикачения файл и спрях да чета по-нататък: Скъпи проф. Добрев, ако ще приемате, че болгар е зап.арм. (не че имате основания) ще имате не изт.арм. болкар, а полкар. Или пък ако смятате, че болгар е изт. арм., ще имате зап. арм. полкар. Но не и да обеззвучавате/озвучавате избирателно само една от съгласните.

1. История Древнего Рима. Издание четвертое. М., 2000 istoriya_rima.pdf 2. Князький И.О. Император Диоклетиан и закат античного мира. СПб., 2010 knyazkiy_imperator_diokletian.pdf 3. Куликова Ю. В. «Галльская империя» от Постума до Тетриков.СПб., 2012 kulikova_gallskaya_imperia.pdf kulikova_gallskaya_imperia.djvu 4. Томпсон Э. A. Римляне и варвары. Падение Западной империи. Пер. с англ. Т. О. Пономаревой; под ред. М. Е. Килуновской. СПб. 2003 tompson_rimlyane_i_varvary.pdf 5. Лидия Винничук. Люди, нравы и обычаи Древней Греции и Рима. М., 1988 vinnichuk_ludi_nravy_grecii_i_rima.djvu 6. Буркхард Якоб. Век Константина Великого. Пер.с англ. Л.А. Игоревского. М., 2003 Буркхард.Век Константина Великого.pdf 7. Циркин Ю. Б. История Древней Испании. СПб., 2011 zirkin_istoriya_drevney_ispanii.pdf

Геннадий Кошеленко. Родина парфян. Изд. “Советский художник”, 1977 koshelenko_rodina_parfyan.pdf

1. Геннадий Кошеленко. Греческий полис на эллинистическом Востоке. М., 1979 koshelenko_grecheskiy_polis_na_ellinisticheskom_vostoke.pdf koshelenko_grecheskiy_polis_na_ellinisticheskom_vostoke.djvu 2. Е.А. Костюхин. Александр Македонский в литературной и фольклорной традиции. М., 1972 kostukhin_makedonskiy_v_lit_tradizii.pdf 3. Ирина Т. Кругликова. Боспор в позднеантичное время: очерки экономической истории. М., 1966 kruglikova_bospor_v_pozdneantichnoe_vremya.pdf 4. Блаватская Т.В., Голубцова Е.С., Павловская А.И. Рабство в эллинистических государствах в III—I вв. до н. э. М., 1969 rabstvo_ellinizm.pdf 5. Д.П. Каллистов, A.A. Нейхард, И.Ш. Шифман, И.А. Шишова. Рабство на периферии античного мира. Л., 1968. rabstvo_na_periferii_antichnogo_mira.pdf

1. С. Лурье. Антисемитизм в древнем мире. Берлин-Петербург-Москва, 1923 Lurje_Antisemitizm_v_Drevnem_mire(1).pdf Lurje_Antisemitizm_v_Drevnem_mire.djvu 2. Александр Грушевой. Иудеи и иудаизм в истории Римской республики и Римской империи. СПб., 2008 grushevoy_iudei_i_iudaizm.pdf grushevoy_iudei_i_iudaizm.djvu 3. Виктор Чериковер. Эллинистическая цивилизация и евреи. СПб., 2010 cherikover_ell_civilizaciya_i_evrei.pdf cherikover_ell_civilizaciya_i_evrei.djvu

Plague and the End of Antiquity: The Pandemic of 541-750. Cambridge, 2006 Plague_and_the_End_of_Antiquity.pdf

1. Religious Intolerance in the Later Roman Empire. Submitted by Philip Tilden to the University of Exeter as a thesis for the degree of Doctor of Philosophy in Classics. September 2006 Religious intolerance in LRI.pdf 2. С. А Иванов. В поисках Константинополя. Москва, 2011 Иванов С. А. - В поисках Константинополя - 2011.pdf

1. A companion to the Roman army. Blackwell Publishing, 2007 A_companion_to_the_Roman_army.pdf 2. Averil Cameron. The Mediterranean World in Late Antiquity, 395-600. London-New York, 1993 The Mediterranean World in Late Antiquity, 395-600 CE.pdf 3. Tenney Frank. An Economic History of Rome. Batoche Books, 2004 An Economic History of Rome.pdf 4. Peter Temin. The Roman Market Economy. Princeton University Press, 2013 Temin-The Roman Market Economy-2013.pdf 5. H.J. Haskell. The New Deal in Old Rome. New York, 1947 The New Deal in Old Rome.pdf

Айде, една грешка на писалия 500 години след смъртта на Александър Ариан, отразил Аму Даря като Танаис, и вече "географски обекти с едно и също латинско име" станаха "бол". Няма значение, важното е да се носи от 9 извора вода, за да се "докаже", че древните не знаели за какво пишат и не познавали географията на съседните си земи като Балканите например. Ерго, всичко случило се на изток, било станало всъщност отсам Дунава. Разговорът ми заприличва все повече на един спор, който водих преди време с едни полубългарин-полугрък, който беше не само 100-процента убеден, че Александър бил етнически грък, но и настояваше, че стотици автори го били твърдяли. Само дето не знаеше, че "официалните биографии" на Александър от античната епоха се броят на пръсти, мисля че бяха само 3.

Не бихме дръзнали и да си помислим друго. Стига доказателствата да не са от типа на "сармато-кавказкото ванд" и на "арменското дзор "планина".

Замяната на Дунав с Дон (Танаис) не е заради това, че всъщност "истинският Дон бил на мястото на Дунава и оттам всички сведения за събития по Дон били станали по Дунава", както предполагам си представят нещата правоверните ганчоценовисти, а поради смесване (или погрешен препис) на Данавис (Дунав) с Танаис (Дон). И в двете имена лежи иранският (скитският) корен danu - "вода, река". Както и в Данаприс (Днепър).

Схващането, че "Кавказ започва на от Пиринеите на запад, минава през планините на Сев. Италия и Балканите, по дъното на Ч. море (!) и така нататък - до Памир" ми се струва лекинко подправено. У Ариан, Ератостен и Страбон например Кавказ се пренася от истинския Кавказ към района на Паропамис (Хиндукуш), а не се простира от Испания до Памир. Що се отнася до книгата на Н.Тодоров "Българският именник в стара и нова Европа", имам я, познавам я добре, защото "Тангра" я издадоха благодарение на моите препоръки. Бяха ме помолили дори да напиша предговор към нея. Направих такъв с размер от 60 маш. стр., за да свърша работата, която самият Тодоров не е свършил - да дам някакви възможни обяснения на откритите от него паралели на български имена с тракийски, илирийски, панонски, келтски, древногермански и средновековни германски имена. Само че тъй като Тодоров си беше втълпил, че е направил епохално откритие и че книгата му ще е бестселър, а и защото не приема никакви забележки, критики и предложения, той отказа текстът му да бъде издаден с моя предговор. Е, аз си получих хонорара за труда, но сега книгата на Тодоров представлява едно хаотично и безкритично струпване на антропонимични паралели, без каквото и да е обяснение. Отделно, че книгата му е пълна с елементарни грешки, дължащи се не само на недостатъчна подготовка на автора, но и на нежеланието му да внесе поправки в нея. Например той е ползвал “Речник на личните и фамилни имена у българите” (С., 1969) на Стефан Илчев съвсем безкритично. Илчев като е правил речника си, е ползвал общински регистри и телефонни указатели, за да събира имената на български граждани, без изобщо да се интересува от етническия произход на тези граждани. В резултат на това при Тодоров типични съвременни арменски имена, продукт на характерни за арменския език практики на съкращавания, се оказват "древнотракийски" имена, сиреч български. При опита да му обясня това, той възрази, че след като имало такива паралели, значи арменските имена били от тракийски произход.... Трудът на Тодоров е ценен все пак заради събрания материал, но ползващият го трябва да го прави внимателно и критично. Друг голям проблем от методологическо естество, е че например старогерманските и средновековните германски имена са дадени почти винаги без дата на регистрирането им, без място на регистриране и без извор, в който са регистрирани. От самия Н.Тодоров знам, че той е събирал тези (а и келтските и други) имена по времето, когато е бил на специализация във Виена. Естествено е ползвал сборници, а не е работил директно с ръкописите. Не мога да си представя педантичните немци да не са посочили в сборниците точно къде, кога и в кой извор дадено име е засвидетелствано. Иначе казано, трудът на Н.Тодоров е направен по доста мърляшки начин, като е гонено количеството за сметка на качеството.

Фентъзи от класа. Особено с примера с Иседоните, дето живеели не някъде на изток към Тян Шан, а отсам Дунава, въпреки очевидното звучене на текста на Херодот, че става дума за далечни и почти непознати страни, а не за области на прага на Гърция. Но какво да се прави, всеки има право да си живее на собствената планета без връзка с кораба майка. Особено Николай Тодоров, който в единствения ни (дълъг и изморителен) разговор преди 7 години някъде безапелационно ми изтърси, че всички сведения от арменските автори за българи около Кавказ били неверни, защото арменските автори не знаели... къде се намирал Кавказ. А той бил (според Тодоров, де) на Балканите.

Абе и други автори ги бъркат, мама му стара, и то все с готи. Накрая епидемия ще стане. За тоя Валандар още мисля. Имам някакво обяснение, но не бързам. Подозирам, че източникът на арабското Валандар и арменското Влъндур (при Хоренаци) е един и същ - сирийски.

От асирийците. Техн(олг)ически индийците са били зле. За разлика от тях асирийската войска преди рухването на Асирийската империя е имала специални инженерни части.

Можеш ли да качиш тук цялата карта. Един фрагмент не върши особена работа. Интересно обяснение, но няма да свърши работа. Масуди няколко пъти свързва с бурджаните събития от времето на Константин Велики, а не на Константин V. П.П. Сведенията са от различни съчинения на Масуди.

Питал си ме и преди за арабицата. Ще ти отговоря като тогава - не знам. Най-ранният запис... трудна работа. Едва ли има ръкопис от 5 или 6 век, който да е запазен в оригинал, а не в препис. За гръцките и латинските извори не се наемам да говоря, но в преписите на Мовсес Хоренаци (ок. 480 г.) в течение на времето се е наложила средновековната форма bulghar (Բուլղար), която е масова и стандартна от Х век нататък. Има поне един препис на Хоренаци, който смятам, че е по-близо до оригинала от V век. В него формата е bulkar (Բուլկար). Същия запис се среща и при Йовханнес Драсханакертци от началото на Х век и при Ананиа Ширакаци в края на VІІ век. Има и други арменски форми: blkar (Բլկար), bolkar (Բոլկար) - при Ширакаци отново, в разширената редакция на географията му "Ашхарацуйц". При Мовсес Каланкатуаци (VІІІ век), но в ІІІ част, която е добавка от Х век, имаме формата bulxar/bulkhar (Բուլխար) в топоним (име на епархия в днешен Азербайджан). При арменеца Ухтанес (982 г.) има и варианта bahłar' (Բահղառ). Под това име той е записал град Балх в Тохаристан в "Страната на Кушаните". Вариантът не се среща при никой друг известен ми арменски автор или текст.

В описанието пише точно обратното - че индийците научили да правят такива мостове от Александър и македонците.