Aspandiat

1. А.Н. Тер-Гевондян. Армения и Арабский халифат. Ереван, 1977 А.Н.ТЕР-ГЕВОНДЯН - АРМЕНИЯ И АРАБСКИЙ ХАЛИФАТ.djvu 2. К.Н. Юзбашян. Армянские государства эпохи багратидов и Византия IX-XI вв. М.: Наука, 1988 Армянские государства эпохи Багратидов.djvu 3. Малахiа Орманiанъ. Армянская церковъ. Москва, 1913 Орманиан, Малахия - Армянская Церковь (1913).djvu 4. Н. Адонц. Армения в эпоху Юстиниана: Политическое состояние на основе нахарарскаго строя. Спб., 1908 ADONZ_n_g_Armeniya_v_epohu_Yustiniana.djvu

Сещам се за една сцена от чудесния испански сериал "Щурите съседи". Съкооператорите разкриват, че един общински чиновник е взел подкуп от строителен предприемач, за да даде лоша оценка на сградата на съкооператорите и да ги принуди да продадат жилищата си, за да не плащат луди пари за ремонт. Разбличеният чиновник почва да хленчи, че имал 4 деца, които трябвало да храни и тогава портиерът Емилио го срязва: "Повече презервативи, по-малко корупция!"

Я чакай да драсна малко кибритЯ на ганчоценовистите с един пасаж от писалия през Х век Масуди.

Номерациите в цитата са от мен. 1. Следващият е Константин - изнеженият брат на Василий. След него се зареждат едни посредствени столичани. Така че ако сме били устискали до смъртта на Василий, историята на България и на Балканите, а нищо чудно и на Европа, е щяла да тръгне по друг начин. 2. Във възход, във възход, но аз смятам, че при Василий ІІ ромейската армия изобщо не може да се мери с тази при Константин V. Само по численост я надвишава и по издръжка, но не и по качество. При Константин V ромейската войска е "обстреляна", закалена в десетилетия тежки войни с арабите. При Василий на изток няма тежки битки и касапници. При Никифор Фока и при Цимисхий ромейската армия е на по-високо ниво поради закалката от постоянните военни действия против арабите. Но изведнъж тази закалена войски и закален Фока се оказва, че нямат топки да атакуват България извън Тракия и да преминат Балкана, защото помнят добре случката с един друг Никифор. При Цимисхий ромеите преминават Балкана единствено защото българите не желаят да сътрудничат на окупатора Светослав и са оставили проходите неохранявани на Великден. Така че добре охранената ромейска армия при Василий изобщо не е такава грозна сила, както ни я представя Графа. 3. За "изключителния пълководец" Василй виж по-горния ми коментар. За протокола да отбележа, че единствената голяма операция на Балканите, която Василий командва еднолично, е тази при Траянови врата, а тя завършва с погром. По мое мнение Василий е като Уелингтън - военна посредственост, но упорит като питбул и като се вкопчи, не пуска освен ако не му извиеш врата. Отделно смятам, че настървението на Василий против Самуилова България се дължи на уязвена гордост. Заради позорната катастрофа при Траянови врата той цял живот жадува отмъщение и измиване на срама от некадърното си предводителство.

Изводите, драги ми Графе, е да не правиш сметки само с механично съпоставяне на числата. Като качество армията на Самуил е несъмнено по-долу от тази на Василий, но ти пропускаш фактори като мотивацията (боен дух), че зад теб е дома ти и няма къде да отстъпваш при разгром, географията, тоест планинския релеф, който дава природни крепости, както и факта, че базите за снабдяване на българската войска са до нея, а и тя има по-ниски стандарти на издръжка, което позволява да бъдат набирани достатъчен брой войници, за да се противопостави на Василий ІІ. За съжаление нямам в електронен вариант студията на Николай Адонц за Самуил, но ще преразкажа една негова интересна забележка. Адонц с основание твърди, че като военен Василий ІІ е посредственост и всичките му големи победи срещу българите са спечелени от способните му генерали като Никифор Уран и Никифор Ксифий. Адонц задава и един интересен въпрос, свързан с хроничната военна некадърност на Василий ІІ, цитирам по памет: "Как така се получава, че веднъж след като Скилица е споменал, че еди коя си крепост е завладяна от Василий по някое време, след някоя и друга година разбираме, че Василий трябвало да я отвоюва отново". Иначе казаво, Адонц заявява в прав текст, че до превземането на Видин и Мизия и дори до 1014 г. победите на Василий ІІ са с локален характер и плодовете им обикновено са били изгубвани скоро след това, защото българите са си били връщали изгубените позиции и крепости.

Професор Добрев, не се опитвайте да се измъкнете. По-горе съм казал изрично ЮЖНО от Кавказ, на територията на АЗЕРБАЙДЖАН, а не в Кавказ. Искрено се надявам следната глупост от прикачения от вас файл да е взета от посочените от вас "Armenia and Iran 2004, 417-422; The Arsacid Dynasty 2004, 543-546", а не да е ваше "откритие". Професор Добрев, династичното име Артаксиади идва от личното име Артаксиас в запис на Страбон. Това не е някой Аршак и няма никаква връзка с Аршакидите, а е гръцка форма на името на арменския цар Арташес І (189-160 г. пр.Хр.), който дава името и на династията Арташесиди (староарм. Арташесеан, съвременно четене Арташесян). Арменското име Арташес е вариант на староперсийското Artaxšaça, на гръцки предавано като Артаксеркс (Ἀρταξέρξης). П.П. Настървената критика към вашия "любимец" "Счетоводителя" трябва да я отправите към проф. Атанас Стаматов, от когото "Счетоводителя" безсрамно преписва, без да споменава името му. http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/A_Stamatov_Tempora_incognita_BG_istorija.pdf

Чакай да я припомня тази тема, доколкото днес, 29 юли 2014 г., се навършват точно 1000 години от битката при Беласица, след която Василий ІІ ослепява 14 000 пленени български войници.

Ресора ще го дадем на Stinka (Rom). Той е ром толкова, колкото съм аз, но след като му е такъв прякорът тук, огря го земеделието. Ти ако искаш пък вземи екологията. Да ти запушим устата на опозицията с тлъст корупционно-потенциален кокал.

Абе чак толкова не съм отчаян. Обаче ще си запазя правото да си задържа външната политика, а на Алвата с удоволствие преостъпвам културното министерство. От БРИ до БРИКС е само една крачка... Напрамо да те гласим за вице на Путин или за генерал-губернатор на Задунайская.

"История Российская с самых древнейших времён, неусыпными трудами через тридцать лет собранная и описанная покойным тайным советником и астраханским губернатором Васильем Никитичем Татищевым." М., 1768 Tatishev 1.1.pdf Tatishev 1.2.pdf Tatishev 2.pdf Tatishev 3.pdf Tatishev 4.pdf Tatishev 5.pdf

Древняя Русь в свете зарубежных источников. Хрестоматия. Том І, ІІ, ІІІ, V (том ІV липсва). Drevnjaja_Rus_v_svete_zarubezhnyh_istochnikov_Hrestomatija_T.I.2009.djvu Drevnjaja_Rus_v_svete_zarubezhnyh_istochnikov_Hrestomatija_T.II.2010.djvu Drevnjaja_Rus_v_svete_zarubezhnyh_istochnikov_Hrestomatija_T.III.2009.djvu Drevnjaja_Rus_v_svete_zarubezhnyh_istochnikov_Hrestomatija_T.V.2009.djvu

Полное Собрание Русских Летописей 1846-2004 г. (в 43 тома). Том 21-43. Том 21 T21-1.1908-Kniga-stepennaya.djvu T21-2.1913-Kniga-stepennaya.djvu Том 22 T22-1.1911-Hronogrof.pdf T22-2.1914-Hronogrof.pdf Том 23 T23.1910-Yermolinskaya.djvu Том 24 T24.1921-Tipografskaya.djvu Том 25 T25.1949-Moskovskiy-svod.djvu Том 26 T26.1959-Vologod_Perm.djvu Том 27 T.27.Nikanorovskaja_let.1962.djvu Том 28 T.28.Uvarovskaja_let.1962.djvu Том 29 T.29.Letopisec_Ivana_Vasilevicha.1965.djvu Том 30 T.30.Vladimirskaja_i_Novgorodskaja_vtoraja_arhivnaja_let.1965.djvu Том 31 T.31.Letopiscy_konca_XVII_veka.1968.djvu Том 32 T.32.Litovsko-Belorusskie_let.1975.pdf Том 33 T33.1977-Holmogor.djvu Том 34 Т.34. Moskovskii_Letopisec.pdf Том 35 T35.1980-Belorus-Litovskiye.djvu Том 36 T36.1987-Sibirskie-Yesiposvkoj.djvu Том 37 T.37.Ustuzhskie_i_Vologodskie_let.1982.djvu Том 38 T.38.Radzivillovskaja_let.1989.djvu Том 39 T.39.Sofijskaja_pervaja_let._Carskogo.1994.djvu Том 40 T.40.Gustynskaja_let.2003.djvu Том 41 T41.1995-Letopisets-Perejaslavlja.pdf Том 42 T.42.Novgorodskaja_karamzinskaja_let.2002.djvu Том 43 T.43.Novgorodskaja_dubrovskaja_let.2004.pdf

Полное Собрание Русских Летописей 1846-2004 г. (в 43 тома). Том 1-20. Том 1 T1.1846-Lavrentiy.djvu Том 2 T2.1843-Yipatiyev.djvu Том 3 T3.1841-Novgorod.djvu Том 4 PSRL_T.04_Izd.02_Ch.01_Vyp.1_1915.djvu PSRL_T.04_Izd.02_Ch.01_Vyp.2_1925.djvu PSRL_T.04_Izd.02_Ch.01_Vyp.3_1929.djvu Том 5 T5.1851-Pskov_Sofiysk.djvu Том 6 T6.1853-Sofiysk.djvu Том 7 T7.1856-Voskresniy.djvu Том 8 T8.1859-Voskresniy_prodolzheniye.djvu Том 9 T9.1862-Sbornik-Nikon.djvu Том 10 T10.1885-Sbornik-Nikon.djvu Том 11 T11.1897-Sbornik-Nikon.djvu Том 12 T12.1901-Sbornik-Nikon.djvu Том 13 T13-1.1904-Sbornik-Nikon.djvu T13-2.1906-Sbornik-Nikon.djvu Том 14 T14-1.1910-Chestnom_Noviy.djvu T14-2.1918-Ukazatel.djvu Том 15 T15.1863-Tverskaya.djvu Том 16 T16.1889-Avraamka.djvu Том 17 T17.1907-Zapad.djvu Том 18 T18.1913-Simeonov.djvu Том 19 T19.1903-Kazan.djvu Том 20 T20-1.1910-Lvov.djvu T20-2.1914-Lvov.djvu

Christian Bartholomae. Altiranischen Wörterbuch. Berlin, 1961 (1904) Original Scanned Version.pdf

Драги проф. Добрев, от мнение на мнение все повече се оплитате във фантазии заради нежеланието си да признаете, че сте изложил, и то напълно. За липсата на подобна дума банд/ванд в осетински можете да погледнете в томовете на Абаев. Качих ги специално за вас ето тук: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15359&p=317222 За да твърдите, че банд/ванд била "кавказо-източноиранска по принцип и почти равновероятно аланска или сарматска, или пък масагетска", трябва да докажате, че в Средна Азия посочените от вас топоними като Kuh-e Hezar Band – Планината “Хиляда планини”, т.е. “много, безброй планини”(?), Kuh-e Hasanivand – Планината “Хасанова(?) планина” са се появили преди VІ - VІІ век. Самият факт, че имате "Хасанова планина" говори много ясно, че в Средна Азия подобни ороними са възникнали в епохата на исляма и коренът банд/ванд е от фарси, а не масагетски, сарматски и прочее. Същото важи и за вашето азерско Hoсavand Dağı, доколкото южно от Кавказ тюркски се говори не по-рано от ХІ век. За арменското Багреванд и подобните му не ми се тича сега в жегите до Народната библиотека да проверявам у Григорий Капанцян (Историко-лингвистические работы. Ереван, 1956), който твърдеше, ако не ме лъже паметта, че топонимичното окончание -ванд е от древен анатолийски произход. Иначе за това какво е качеството на анализите ви е показателен следният цитат от прикачения от вас по-горе файл: "разбира се, тази дума да е собствено кавказо-източноиранският паралел на гореприведеното и генетико-исторически пояснено кирг. bor “хълм, височина”, също и на прим *пар “висок-голям”, което лежи в основата на пак по-горе приведения арменски ойкнм Партез". Драги професоре, арменският ойконим Партез означава и винаги е означавал "градина" и/или (според контекста) "рай". Думата е староперсийска или пехлевийска заемка - pairidaēza (ст.перс.) и *pardēz (пехл.). Староперсийското pairidaēza е дало старогръцкото παράδεισος (paradeisos) "градина, рай", преминало впоследствие в латински и в куп други европейски езици. Любопитно ми е как видяхте връзка между bærzond и незасвидетелстваното "кавказо-източноиранско" банд/ванд. А оттам пък да го закачите с етнонимите оногури и уногондури.

В.И. Абаев. Историко-этимологический словарь осетинского языка. Том 1-4 и показалец в отделен том. 1. А-К Abaev_etimolog_slovar_1.djvu 2. L-R Abaev_etimolog_slovar_2.djvu 3. S-T Abaev_etimolog_slovar_3.djvu 4. U-Z Abaev_etimolog_slovar_4.djvu 5. Указатель Abaev_etimolog_slovar_ukaz.djvu

Добро попадение с Крумовия мост, Галахаде. Да добавя и аз нещо. В юнския брой на родния Нешънъл джиографик има една статия за римския град Арл. Оказва се, че мостът на река Рона бил дървен, понтонен.

Такова няма. Обясних ви по-горе, в пущунския, който давате като пример, банд/ванд е заемка от фарси, тоест не по-рано от края на VІ или началото на VІІ век. Пък за алански... той е безписмен език. В осетинския речник на Абаев изобщо няма дума band/vand/wand. Така че "аланското в частност нарицателно съществително име банд/ванд" си е ваша измислица.

Понеже системата показва този отговор на проф. Добрев само като не съм логнат, а като съм влязъл във форума, мнението липсва, копирам постинга на мястото на друг постинг. Професоре, в прикачения файл има сериозни грешки и спекулативни твърдения, които правят безпредметно твърдението ви, че етно-топонимът Вананд/Ванандор е от алански произход и има връзка с "пуштунското нарси بند б/ванд" или с "кюрд. ban “гора”, bandev “вершина”. Първо. Примерите, дадени от вас, са навлязли от фарси, който пък започва да се оформя чак през втората половина на VІ век, грубо столетие след като Хоренаци съобщава за преселението на Вунд и хората му в Армения. Второ. Ако ще търсите връзка между Вананд и "планина" в пехлеви, то в този език дума "ванд" (планина) няма, а се употребяват думите gar и kōf. Така че планинската етимология на Вананд отива в кошчето за боклук. Трето. В прикачения от вас файл помествате форма Vanaddzor (стр. 3). В арменските източници НЯМА такава форма. Единствената форма е Ванадзор. Твърдението ви, че "ойкнм Vanaddzor, втората съставка на което е арменската дума наименование за планина" и напълно невярно и спекулативно. На (старо)арменски dzor значи "клисура, теснина", а не "планина". Със здраве.

В текста от прикачения файл не е приведен нито един извор, от който да личи, че знаците от Анатолия са оставени от огузите кайъ. Ако случайно има такива податки в непреведените немски пасажи, то те трябва да се предведат, а не да се оставят в този вид, от който малцина биха имали полза. Няма и никакви изворови основания да се твърди, че Аспаруховите българи били оногури. При появата на оногурите в северното Прикавказие българите вече са там. Отделно при Захарий Ритор към средата на VІ век българи и оногури са споменати като отделни народи. Единствената опорна точка е неясното отъждествяване на българи и оногори от дякон Агатон към 691 г., което явно се е появило поради звукова прилика на оногури с уногундури.

Ами защото информацията, стигаща до Запада, основно минава през ромейски източници/цедка/цензура. Не вярвам например Зигеберт да е има сведение от първа ръка за жестокото поражение, което Тервел нанася на арабите.

Ех, Галахаде, не се пояснява "на трети език - партски". Просто дадох пример от този език като възможност за тълкуване на думата/прозвището "Вихтун".

Дори не си прочел внимателно какво съм написал горе. Печенигите са регистрирани около Сър Даря около 630 г. Не българите. Китайската хроника не дава долна граница на съвместното им присъствие в региона.

Вчера бях написал дълъг отговор, но системата на форума от няколко дни не е наред и мнението ми не излезе тук. Затова сега отново. Във файла става дума за едно от 24-те огузки племена на име Bäčänäk. Това явно е клон на печенегите, който обаче не е поел през ІХ век на по северното направление към днешна Украйна, а е бил увлечен със селджуците през ХІ век към Анатолия. От с тях е дошъл там знакът IYI. Самите печенеги преди тюркизацията им са се наричали Кангар и по ономастични данни поселенията им могат да се локализират по средното течение на реката Сър Даря. За пръв път те са спомената в китайската история “Суйшу”, съставена между 629 и 636 г. под името Пей-жу. Обиталищата на Пей-жу са локализирани в близост до Ташкент – по-точно по средното течение на река Сър Даря, където се намирал техният стар център. Съгласно сведенията на Константин Багренородни собствено името на печенежкия елит е било Кангар (Κάγγαρ). Името за пръв път се споменава от арменеца Лазар Парпеци през V век, както и две сирийски жития на мъченици от втората половина на VІ век. С. Толстова привежда известен брой топоними, свързани с етнонима “кангар”: Кънгар – около Паст Даргом, Самаркандска област; Кънгар – Самаркандска област; Байкунгур – Самаркандска област; Кунгар-бай – около Заамин, Самаркандска област; Кънгър – около Коканд във Ферганска област; Кунгурдак – около Янгиюл, Ташкентска област; Конгурберг – около Средний Чирчик в Ташкентска област. В същия район (около Ташкент) е имало и български поселения, което може да се установи пак по косвени, основно ономастични данни. Кога и как е имало смесвания и династични сродявания между тамошните българи и кангарите не е ясно, но те са ставали преди втората половина на VІ век и по този път през ХІ век знакът IYI се е озовал в Анатолия. Показателен факт за тези смешения отпреди 14-15 века е това, че през ХІХ век едно от подразделенията на племенната общност кенгерли в Азербайджан се е наричала болгарлъ.

Защо. Кубрат е бил християнин. Тервел най-вероятно вероятно също. Неслучайно Паисий твърди, че България е била 2 пъти християнска страна - от Тервел до Телец (ако не ме лъже паметта) и от Борис нататък. Не съм твърдял, че точно ПАРТСКО трябва да попадне в България. Използвах партската фраза като пример. Възможно е в сакските говори на север и североизток от Партия да е имало също такива думи. Неслучайно относно партите Юстин казва следното: "Езикът им е нещо [средно] между този на скитите и мидийците, примесен и от двата. " А за това, че не е възможна семантичен развой "добър > праведен" също не мога да се съглася с теб и ще ти дам за пример разпространената семантика в някои и.е. езици "десен = щастлив". Както е в латински например. Имаш и като още по-хубав пример английското righteous "честен, добродетелен, праведен" с корен right "десен", но и "верен, точен". Семантичен развой на партското weh "добър" има например в (старо)арменски, където veh значи "възвишен".