Aspandiat

Из българските приписки към "Хроника" на Константин Манаси: Тези приписки са направени през 1344/1345 г. и отмерено 870 години назад, се стига до датата 474/475 г., което предполага, че процесът е започнал още преди времето на Анастасий. Това се подсказва и от самата приписка, защото българите почнали да завземат “долната Охридска земя” още преди Анастасий I, тоест преди 491 г. Ориентировъчната дата 474/475 се пада в началото на царуването на император Зенон (474–491). Ето директно припокриване с края на V век, от когато датират плочката с надписа БОЛГАР.

Ех, Алва, ти упорито и съвсем съзнателно поставяш знак за равенство между професионалния спорт и любителския. Защото да излезеш 1 или 2 пъти седмично да риташ футбол с приятели не те прави професионален футболист. Нито пък ще те накара да спазваш специален режим. Но пък добре раздвижва мускулите, костите и кръвообращението. Само една закъсняла казарма ще те оправи теб. И нашият Дендро да ти е взводен командир, да видиш кон боб яде ли.

Въх, значи това била митичната руска подводница, която изправи на нокти миналата седмица шведските ВМС. А аз в цялата си глупост помислих, че става дума за поредния пристъп от антируската медийна война.

Глупости.

Искаш да кажеш, че извън състава на главорезите от ИД по света няма други радикални ислямисти...

Значи, конкретно - крава не сме имали, ливади за косене също. Дядо ми беше дърводелец и дърва не е купувал за цепене, защото постоянно караше у нас разни изрезки от цеха, които ползвахме за печката. От поливане на домати и пипер мускули не се правят. И по принцип физическият труд дава издържливост, но не и натрупване на мускулна маса във вид на бицепс, трицепс, гръб, гърди и т.н.

До противниците на спорта и системните занимания по физическо в училище. Системното занимаване със спорт калява волята и самодисциплината. Ето нещо от собствения ми живот. В 8-9 клас бях един такъв кюфтеподобен, колкото висок, толкова и широк, дето има един лаф. В 9 клас даскалът по физическо ме остави на поправителен изпит за септември, защото не можех да покрия нормативите: крос 800 метра, хвърляне на медицинска топка, скок на дължина и от място и каквото още там имаше. Шок и ужас - изпит по физическо! След като ме скъсаха, се откомандировах на село за 2 месеца и се почна - глад, всеки ден по 2,5 км бягане по един стар път, лицеви опори и коремни преси до скъсване. За 2 месеца свалих едно 10 кила поне. Септември директорката накара даскала по физическо да пусне всички скъсани (не бях само аз) без изпит. Като почна учебната година, дойде друг даскал по физическо. Който реши също да ни подкара с покриване на нормативи. Само че тогава неочаквано за целия клас, на кроса от 800 метра бат ви Спандю беше начело на колоната. Ще си каже някой - язък ми за усилията цяло лято. Да, ама не. Защото след 2 месеца гърч, който сам си наложих, той взе, че ми хареса. Хареса ми и да съм втален. И реших и занапред да ходя да тичам и да помпя лицеви опори и преси. После тези лицеви ми бяха много полезни в казармата, а като се уволних от нея съвсем откачих на тази тема и стигнах до стандарт 4 серии по 160 лицеви на серия 3-4 пъти седмично. Няколко пъти съм стигал и до 200 наведнъж. Сега вече ме мързи да помпя лицеви или да тичам, но гледам да ходя да блъскам 3 пъти седмично във фитнеса, че иначе съвсем ще се залежи човек.

"Немалкото" алани, които се преселили, са точно 300 души.

Много социализъм в Европата. А турците още не ги е ударило остаряването на населението и социализмът, свързан с него.

Между другото се замислих защо при Омуртаг се появява титлата "комит", която е латинска, а не гръцка. Още един признак за латинско (баш римско), а не гръко-византийско влияние.

Затваряне на границите. Отучване от мързела на собствените плебеи, за да не чакат новите варвари да вършат мръсната работа. айде сега, почна да го усукваш. катастрофата е сгъстена в рамките на 30-40 години.

Щото й се изсипват наведнъж. Ама същите варвари приемат християнството я по католически, а по ариански образец. А не карат местните гало-римляни, испано-римляни, итало-римляни да се молят пред дъбовете на Донар и Водан.

А дали "цесаръ" не навлиза в старобългарския от живите славянски говори от Югозападните Балкани, където думата се трансформира от латинското caesar поради причина, че до VІІІ век все още богослужението в остатъчните църковни структури се е водело на латински. Конкретно имам предвид, че до 737 г. Илирик е под папска юрисдикция и повечето от територии на този диоцез са били латиноезични, а не гръкоезични. А в по-широк смисъл имам предвид слабо изследваното, но за сметка на това силно подценяваното влияние на латиноезичното балканско население от римската епоха, заварено от нахлулите българи и славяни.

Досущ различни са. Нямам предвид, че онези варвари са били руси и синеоки, а сегашните мургави или направо негри. Ключовата разлика, която е тотално определяща, е че германските варвари като се заселват на римска територия, с готовност приемат римския начин на живот или поне са склонни да го приемат. С изключение на вандалите, които затова остават и нарицателно прозвище. Докато съвременните ислямски и африкански варвари не само не искат да приемат днешния "римски начин на живот", но и се стремят да налагат своя модел на гостоприемниците си. Отделно онези варвари от V век идват от земи със суров климат, който не предразполага към мързел и ги кара всекидневно да се борят за оцеляването си с пот на челото, докато съвременните варвари идват от едни горещи региони, възпитали у тях доста ленив начин на живот. Единственото общо между онези и сегашните варвари е, че и едните, и другите са надвиснали над лимеса на цивилизования свят, гонени от демографски взрив.

Сиреч преписвачите са били командировани да обикалят на място, за да преправят названията според местните варианти на съответните названия?!?! Как си я представяте тази работа?!?

Романе, имаш бойна задача от Спандеций - да направиш едно изложение за римските имена в хронологична перспектива. Тоест какви са имената между ІІ век пр.Хр. и ІV век сл.Хр., за да се види степента на навлизане на чужди етнически елементи в римския етнос и на чужди именни традиции.

Ако това отгоре със синьото е цялата статия от професора, то той допуска ключови грешки. Приема за системна практика в провинциите си случая със Сула. Сула налага 20 000 таланта контрибуция (която римските лихвари получават обратно в двойно) първо като отмъщение за това, че азиатците се били съюзили с Митридат. Тоест той третира населението на провинция Азия като вражеска държава, както например Рим е третирал Селевкидите, на които след битката при Магнезия налага контрибуция от 15 000 златни таланта. На второ място Сула дере така азиатците, защото му трябват пари да води войната срещу Понт и после против популарите, който са взели властта в Рим и са го обявили извън закона. По тази причина Рим е спрял издръжката на легионите на Сула и той решава да води войната за своя сметка, тоест за сметка на гърците и азиатците. Чиста пиратска операция, само че по суша. Няма обаче сведения в следващите столетия Рим така да третира провинциите си и да ги мори с такива контрибуции и съответно лихви по тях. За модела. Рим започна завоеванията си като едно аристократично и аграрно общество. Постепенната експанзия и грабежите, особено контрибуциите след Втората пуническа война, вливат в него голям ресурс, който логично се пренасочва към лихварство и банковия капитал. Някогашното съсловие на конниците се превръща в новото търговско и банкерско съсловие, докато сенаторската прослойка традиционно акцентира върху земеделието. Само че е интересен въпросът доколко римската финансова олигархия изцяло се заема с паразитен и спекулативно-лихварски бизнес. Снощи чета Ростовцев и попадам на нещо интересно за римска Африка. Той пише, че от І век финансовите среди в Италия започват да се ориентират към влагане на капиталите си в създаване на големи поземлени имения в Африка. Това означава, че римският финансов свят не е изцяло спекулативен и лихварски. Поради липсата на индустриални предприятия от модерен тип, логично е тези капитали да се насочат към земеделието. Интересно е и друго - тези инвестиции на финансови капитали в земеделието в Африка показват, че през І век в империята има много свободен капитал. Дали такъв е бил наличен и през ІІІ и ІV век не знам. Ако е писал нещо по въпроса Ростовцев, ще го споделя тук, като го дочета. За обедняването на империята и понеже си говорим за съвременни модели, приложими към онази епоха, се сещам за един момент от историята на Британската империя. По-скоро за заключение. Става дума за това, че докато центърът (Англия) е богата, тя е в състояние да третира справедливо колониите и доминионите. Когато центърът започва да закъсва, започва и изстискването на периферията. Изглежда нещо подобно е станало и с Рим. Ростовцев пише, че още през І век сл.Хр. Италия започва да запада икономически. През същия период в нея се наблюдава и оредяване на населението й. Ростовцев (поне докъдето съм стигнал) не обяснява на какво се дължи обезлюдяването на Италия, но споменава, че още през І век, май при Нерва, е издадена забрана за изселване на италиийци в провинциите.

Той хубаво пише професорът, но огромната част от населението на империята е селско. На селянина не му трябва кой знае какъв достъп до парични ресурси. Нещо повече, съществува голям контраст между римските градове и селата. Основният ресурс бил насочван към благоустройване на градовете, докато за селата оставало малко и населението живеело бедно и било отрупано с данъци. За растежа. Не мисля, че е успешен подходът автоматично да се екстраполират икономически модели от ХІХ-ХХ век към ІІ или ІV век. Римският растеж е бил екстензивен - чрез усвояване на нови територии и грабеж на ресурси и стоки. И завоюване на пазари. Няма развитие на технологиите (особено от І век насетне), което генерира икономическия растеж през ХІХ-ХХ век. Няма го интензивното развитие. Римляните имат блестяща способност да заимстват, адаптират и доразвиват, но нямат потенциала да правят новаторски открития. В един момент империята става твърде голяма, за да може повече да се разширява и да засмуква нови ресурси. А и придобиването на новите ресурси става твърде скъпо от военна и икономическа гледна точка. Неслучайно римляните така и не успяват да разгромят партите и да сложат ръка на богатствата на Месопотамия. И растежът секва. Така както османците се сдухват икономически когато вече нямат възможност за придобиване на евтина плячка и територии.

BG_PRELIMINARY_PROGRAMME (1).doc

Говоря по принцип, драги професоре. Можете да видите как например един Фернан Бродел признава в един от томовете си, че преди е защитавал погрешна позиция и впоследствие се е наложило да преоцени становището си. А, и драги професор Добрев. Макебулгаринът може да е от Сливен (не го знам), може да е даскал (в това пък няма нищо срамно), че и обикновен дори, но със сигурност не му липсват първите 7 години от възпитанието. За разлика от някои светила на прабългаристиката.

Не смятам, че лихварите са опропастили римската икономика и фиск. Ключовият проблем се оказва разорението на средните и дребните земевладелци и огромният ръст на латифундиите. А пък едрите земевладелци не могат да компенсират намалените данъчни приходи от разорените средни и дребни. Освен това трябва да се има предвид, че латифундиалното земеделие нараства много на територията на Западната империя. На изток, особено в Анатолия и Балканите, то не е така представено. Неслучайно в края на V и първата половина на VІ век Източната империя се оказва с пълна хазна и започна реконкистата си на запад. Голям проблем е обаче загубата на Панония, Илирик и Галия, а от началото на VІІ век и на Тракия, които още от ІІІ век са изворът за набори за римските войски. Загуба на територии няма до първата четвърт на V век. А сривът на западноримската армия по това време е факт. Поставяш каруцата пред коня.

Напоследък седнах по малко да чета историята на славния Рим и в частност периода на късната империя. И ми направи впечатление как около 390 г. изглежда, че готите са усмирени, империята се е съвзела от катастрофата при Адрианопол от 378 г. и изглежда, че ситуацията е закрепена. Само 15 години след разделянето на империята, през 410 г., Рим е превзет и разграбен от готите по най-нелеп начин и без някаква особена съпротива. Западната империя като че ли се оказва напълно лишена от възможност за ефективен военен отпор. И когато рейнските легиони са изтеглени да бранят Италия, целият римски Запад - Британия, Галия, Испания - са оставени беззащитни и на милостта на германските племена. Това показва, че западноримската войска е толкова оредяла, че не е в състояние да защитава огромния лимес. Струва ми се, че този страхотен срив на западноримската военна мощ основно се дължи на липсата на парични средства и ресурси, а не толкова на липсата на воля за борба и на пълен колапс на римския патриотизъм. Докато империята е цяла, въпреки че размерите й са огромни, границите, които трябва да бъдат защитавани са по-дълги, неприятелите повече, все пак Рим притежава обединените ресурси и богатства на Запад и особено на Изтока, източник на материалната му мощ. И при нужда, въпреки по-големите логистични проблеми, тези ресурси могат да бъдат пренасочвани от изток на запад в критичните точки и против най-опасните за момента неприятели. В своята книга "Император Диоклетиан и закат античного мира" О. Князький заявява, че разделянето на две на империята позволява на Изтока да преживее сравнително безболезнено краха на Запада. Според мен той греши кардинално с тази своя оценка. Всъщност разделянето на империята и загубата на Запада на достъпа до източните ресурси де факто оставя стария Рим и териториите му на произвола на съдбата. След 395 г. вече не съществува възможността ресурсите на Изтока да бъдат пренасочвани за отбраната на Галия, Реция, Панония и оттам на Италия, Британия, Испания и Африка. Затова в духа на историческото моделиране "ако беше" смятам, че обединена Западната империя може би щеше да преживее доста повече време след 476 г. Обединените ресурси на двете части щяха да позволят на императорите да усмирят германците и да им наложат статут на федерати и да ги разселят равномерно на територията на империята, а не да им позволят поради безсилието си да се заселят в компактни маси и на практика да създадат племенни държави в още живата плът на империята, които като червеи да гризат единното й тяло.

Мен ме смущава и друго. Ако е било изработено от български майстори или по поръчка на български владетел или аристократ, защо съкровището съдържа толкова изобилна и очевидно вътрешно осмислена зороастрийска символика и мотиви. Както и сасанидски. Особено тази Анахита, която не е на почит извън персийските и парто-мидийските земи. А пък на този етап няма сигурни данни, че българите са били зороастрийци.

Перкунасе, чакай сега да се уточним, че да не се хабиш и ти, и аз да пишем тук. За теб конструкцията Ард Бурджан каква е като езикова принадлежност? Арабска или арабо-персийска - араб. ард + перс. бурджан. И според теб изобщо записът у Идриси правилен и езиково възможен ли е?

Ако се доверяваме 100% на миниатюрите, и на банкетите на василевса не са се черпели в кой знае колко луксозни чаши. Само че при нас са в сребърни, а при императора - в златни.