Aspandiat

Алвата ме е преварил с отговора. Към арабите и норманите ще добавя и аварското предизвикателство от края на VІІІ и началото на ІХ век.

Мисля, че ако не бяха османците, България щеше да прилича на Сицилия от времето на арагонското и испанското управление - наличие на много едри поземлени магнати (аристократи), основен износ на зърно, откъсване от основното течение на промените в европейската мисъл, общество и икономика. Плюс изолация от важните търговски пътища от ХVІ век нататък, което щеше да доведе до допълнително затваряне в себе си. Ами да. Смята се например, че точно маджарските нашествия в Германия принуждават император Отон да организира първата германска тежка кавалерия (тежка като за Х век, де), за да им се противопотави. И така се ражда германското рицарство. Маджарите според мен са много интересен случай. Степен народ, който се озовава в средата на Европа и попада под католическо и немско влияние. Към 1000 г. тяхната лека конница е страшилище за Европа, а към 1400 г. поради усвояване на германския военен модел, Унгария разполага с тежка феодална рицарска конница вместо конни стрелци. Нещо, което никога не се появява при българите, едни също преобладаващо степен народ, който обаче е подложен на гръко-византийско, а не на римо-германско влияние.

Зитко, от кое заглавие и автор са страниците, които си сканирал?

И маджарските. Но за тях малко по-късно ще се пробвам. Иначе (Алва, на теб говоря ) ти не мислиш ли, че равенството и неродовостта (по смисъла на Хофстеде-Минков) при германските племена в сравнение със скандинавците са намалели за сметка на засилването на неравенството и родовостта при германците поради наличието на фактор като съседството и опасността от Римската империя, които са довели да засилване на вождеството, "тоталитаризма" и оттам на родово-военната аристокрация? Отделно пък при готите в Украйна подобен ефект е имало съседството с по-"тоталитарни" и милитаризирани общности на сармати и алани, а впоследствие и с хуните в Панония. Тоест (по твоя приятел Тойнби) пред скандинавците е нямало външни предизвикателства, които да ги принудят да еволюират и трансформират. Впрочем сега чета "Създаването на славяните" на Флорин Курта. Не съм стигнал още до крайните му заключения, но ги надушвам. Той смята, че до втората половина на VІ век славяните са една напълно дезорганизирана и аморфна маса и едва сблъсъкът им с Източната империя южно от Дунава довежда до издигане сред тях на вождове и родова аристокрация и до избистрянето на по-отчетлива етническа самоличност сред тях. Тоест отново тойнбианска схема. Имало си е, ама не е бил като западния. Май най-много е приличал на този в Задкавказието, но това е отделна и трудна за нищене тема.

Ми и аз не го знаех, пък уж съм франкофонски възпитаник.

И аз ще я карам по твоите (моите) точки. Убий ме, ако си спомням какво сме нищели с теб преди година. Само че скандинавският свободен селянин обитава в среда, която е далече от класическия севернофренски и западногермански феодализъм. Тоест не е показателен и типичен за системата, а е периферен и локален вариант. В Скандинавия (по Хофстеде-Минков-Алвата) още от време оно цари безродовото общество с притъпени социални контрасти и неравенство (нали така, друже Алва? ). Затова не е толкова удивително, че основателят на шведската династия Ваза през ХV век е бил селянин, вярно заможен. В една Франция, Германия или изобщо в страна, в която са силни или поне осезателни моделите на германо-римския феодализъм, това е невъзможно. Примерът с Ивайло у нас е просто една аномалия и бързото сваляне на Ивайло от престола е потвърждение на модела, макар и на българска (но все пак родово-аристократична) почва. Смятам, че прецедентът с династията Ваза се дължи на древното германско равенство и (айде пак по по Хофстеде-Минков-Алвата) на безродовост, където първият е само "пръв между равни", а не dominus, както е в Римската империя след Диоклециан. Тоест отново се връщаме в кръга на синтезата между римски доминат и германска безродовост (но и военна аристокрация, каквато липсва в Рим!), дали като резултат каролингския феодализъм. П.П. Примерът с архитектите е свободата на специалиста, на кадъра "с бяла якичка". Тя е факт, но засяга примерно 1% от неаристокрацията и неклира. Но всъщност куките на фламандците и дългите лъкове на английската пехота са не друго, а компенсаторен и асиметричен отговор на тоталното военно превъзходство на тежката феодална кавалерия. Тоест това е опит на противопоставяне на низините на елита на бойното поле. И не предхожда военния модел на елита, а го следва и е резултат от него. Впрочем фламандците не могат да са (отново) илюстративен пример. Те са един вид северни венецианци (а пък те са търговско-финансова олигархия, един вид италиански Картаген), където поради липса на добри почви се развива морската търговия и преработката на английска вълна, тоест класическият (северно)френски феодализъм, основан на притежанието на годна за обработка и сравнително плодородна земя, няма как да се прихване. Между другото, като говоря за фламандците като северни венецианци, си припомних точно ти какво беше писал тук преди доста време за фризийските морски търговци от VІІІ-ІХ век. Може би ще ти е интересна за източния модел (арменския). Трудът на Адонц е публикуван през далечната 1908 г., но и сега е класически. В частност глави ІХ-ХV. ADONZ_n_g_Armeniya_v_epohu_Yustiniana.djvu

Всъщност еврейските форми са с аспирално h, точно както е с аспирално h и арменските варианти. Затова е логично то да е изпаднало в гръцката форма Йоан. "Нашето" Иван всъщност е русизъм. Никъде не се среща в изворите до ХVІІІ век. Само Йован или скъсените Йове и Йово. Днес имаме Хованес и Ованес, защото староарменската буква "хи" се е четяла като "й (и кратко)" във всички позиции в думата. А с нея са записвани в староарменски Йовханнес и Йовхан (и Йохан). В течение на времето буквата "хи" почва да отговаря на аспирално "х" в начална позиция в думата, в думата запазва звуковата си стойност "й", а в края на думата престава да се произнася. Затова се появява осъвремененото произношение Хованес и Ованес (последното е транслитерация без произнасяне на аспиралното начално "х".) Преди време във форума Перкунас беше посочил, че в старофренски латинското J се е произнасяло като "дж" и чрез нормано-френския е дало Джон в английския, но и Роджър вместо сегашното френско произношение Роже (Roger), което във старофренския явно е било Роджер.

Хехе, Алва, задаваш въпрос за голям докторат. Поне от това, което имам като усещане (дори не е и концептуално избистрено), е че във Византия голяма пречка за навременното развитие на феодализма е римската традиция и големите ресурси, особено парични на държавата. Както по-горе споменах, на Запад институцията на комесите (графовете) се появява поради нуждата от администриране на големи територии без наличието на съответните финансови ресурси, позволяващи поддържането на постоянна и платена чиновническа администрация, както е във Византия. Отделно, че военната система на империята, която е наборна, е враг на феодализационните процеси, тъй като императорите се стремят със всички сили да поддържат института на войниците-земеделци (стратиотите) и да мачкат зараждащата се едра провинциална поземлена аристокрация (динатите). Типични в това отношение са мерките на императори като Роман Лакапин, Никифор Фока и Василий ІІ, които с адмистративни мерки или откровени репресии задържат процеса на издигането на динатите. Отделно във Византия, а и на Балканите, през ХІІ-ХІV век изобщо така и не се появяват градове, ревниво бранещи своята независимост от феодалната аристокрация. Защото на Балканите градовете са били смятани за собственост на аристократите. Както впрочем е било и в Задкавказието. България обаче възниква като държава и общество не на основата на римската (византийската) традиция, а по модела на "варварските държави" на франки или лангобарди - родово-военната аристокрация съществува от самото начало, макар и по време на ПБЦ да е държана изкъсо от монарха и да е впрегната да служи на държавата. Това отличава България от една ранна Франция от ІХ-ХІІІ век например, която се характеризира с децентрализация. Между другото в своята "Средновековните Балкани. Исторически очерци. С., 2002" Христо Матанов прави една интересна забележка, цитирам по памет. Той твърди, че ВБЦ е толкова византизирано, защото с възникването си България възприема социалните модели на Комнинова Византия (1081-1204 г.). Матанов не се занимава повече с този въпрос, но той е много интересен. Защото Комнинова Византия стартира като държава с все още ярко изразени римски традиции на силна столична и служебна аристокрация, на силна централна администрация, а приключва съществуването си като държава, която все повече се сближава с аристократичния обществен модел на омразните на ромеите "латини", тоест западняци. Неслучайно Мануил Комнин (1143-1180) е бил редовно обвиняван от ромейските хардлайнери, че се е полатинчил с неговите симпатии към франките в Близкия Изток, възприемане на рицарските традиции и т.н. След смъртта на Мануил и по-специално при Исаак ІІ Ангел империята става поле именно на феодален сепаратизъм - появяват се разни отцепници като Мануил Камица, Иванко, Теодор Мангафа. Затова не е учудващо, че Второто българско царство прегръща комниновия византийския модел - България се доближава до Комнинова Византия, защото последната през ХІІ век почва да се доближава до родово-аристократичното българско и изобщо "франкско" общество.

На мен пък университетът, особено като се сетя как Оксфорд е бил убежище на другомислещи, ми прилича повече на по-нататъшно развитие и материализиран резултат на късноантичното и ранносредновековното азилно право.

Да карам по ред в отговорите. ГЛИШО Според мен личната свита или комитатът, или "хранените хора", "съхлебниците" ("компанията") не е типично германско явление, въпреки че е документирано и сред руските нормани. А е типично явление за родово-аристократичните общества, в които аристокрацията е военна. Неслучайно през ІХ век имаме и у нас засвидетелствани "хранените хора" на Омуртаг. Впрочем България през ІХ век за мен демонстрира учудващи прилики с "германо-варварския" модел - хранени хора, приближени до владетеля, появата на комитати (един вид вариант на франкските комеси (графове), които са били натоварени с административни функции, но същевременно произлизали от родовата аристокрация. Всъщност, струва ми се, франкските графове и българските комити са продукт на един и същ проблем - нуждата от администриране на големи територии при отсъствието на големи материални ресурси на държавата, които да позволят поддържането на цивилна платена администрация, както е във Византия. Но това е друг въпрос, която може да се развие в отделна тема. Глишеций, мисля, че примерите за "свобода", които даваш, са по-скоро примери за свободата на социалния маргинал. Никой от посочените от теб примери не може да съществува, без да паразитира върху гърба на несвободните, тоест върху гърба на трудещите се. Разбойникът преживява от грабежи на блага, произведени от труженика, отшелника преживява от подаяния на същите труженици, пиратът е морски грабител, студентът е издържан от баща си, който пък няма начин да не е заможен, клирикът е издържан отново от същите презрени трудещи се. А и самите университети прохождат от богословски школи и катедри, тоест от лоното на църковно-теологическия елит. Типичен пример е Сорбоната. Всъщност подвизите на въпросната пехота са продукт на различни фактори - английската е продукт на наличието на голям брой свободни селяни в страна с некласически феодализъм. Отделно, че тази пехота е преобладаващо стреляща с лък, тоест не нуждаеща се от скъпата екипировка на феодалния рицар. Фламандците и италианците са продукт на градските комуни, тоест на явление, което бележи началото на края на феодализма, а не е типично за него. Алмугаварите пък са професионални наемници и бандити, тоест един вид "елит", само че касапски. Що се отнася до катедралите, те са продукт на съчетанието на подтика на другата част от елита - църковния - и на ресурсите и труда на неелита - трудещите си. Сами по себе си трудовите низини никога на биха тръгнали да строят катедрали. Не само защото умовете им не изпитват подобни идейни терзания, но и защото сами по себе си мега храмовете на Запада са строени с идеята за укрепване на престижа именно на елита - църковно-религиозния, който действа в сътрудничество със светския елит. Затова в първия пост казах, че военният елит е 5%, а бачкаторите са 90% - оставих още 5% за църковния елит, въплъщаван от висшия клир. Всъщност именно притежанието на частна крепост е абсолютният материален израз на наличието на социален елит. Така става, когато западни историци не четат историята на Изтока. В сасанидски Иран съществува същото разтроение - военна и (прото)феодална поземлена или родово-племенна аристокрация, клир (зороастрийски) и огромна маса от почти безправни труженици. ЮЖНЯК Не звучи странно. Напипал си нещо, което ще ти помогна да доизбистриш. Всъщност царският Рим е много по-близък до едни франки или алемани, отколкото до един птолемеев Египет или Картаген. Царският Рим е родово-аристократична държава, каквито са и ранните гръцки полиси. Установяването на "демократичната система" в Рим и Гърция е един вид изоставяне на родово-аристократичния модел за сметка на "капиталистическия" (условно казано, като технически термин), в който нараства значението на "манифактурното", сиреч ергастерийното производство базирано на робски труд, на международната търговия, особено морска, на банковия (лихварския) капитал и на едрото "високотехнологично земеделие" в лицето на латифундиите с многобройни роби. Така че де факто германските държави в Европа представляват един вид крачка назад, отстъпление от античния "капитализъм", кой се възражда, естествено с нови характеристики, през Ренесанса. Моделът обаче не е универсален. За Галия, Италия и Пиринеите може да се обясни с германски военен елит, контролиращ и експлоатиращ заварените гало-ибери-римляни. За Англия - със заварените англо-сакси и нормано-френския елит. За Унгария и дори за България - също, с маджарския и българския елит и подчинените славяни и траки. В Германия обаче няма чужд етнически елемент, но там може да се допусне каролингски социален импорт и "overwriting". В Полша обаче този модел е неприложим, защото териториите й са били етнически хомогенни (славянски), без чужд господстващ елемент. Появата на феодален модел, в т.ч. и военен (с полските рицари) по-скоро е продукт на обществена мобилизация и трансформация поради опасността от германската експанзия, тоест е продукт на наличие на предизвикателство и отговора му, съгласно класическата тойнбианска концепция (нали така, Алва ). Освен ако не се доверим на твърденията (и то още от късното Средновековие) на полски автори, че полския шляхтов елит етнически не произхожда от местното славянско население, а от заселили се на полска територия милитализирани сарматски групи. Впрочем има и сведения за навлизането на подобни военизирани елементи в Полша и Литва през ХІІІ-ХІV век от разгромената от татарите Волжка България. АЛВА Алва, не си ме разбрал правилно. Аз не твърдя, че елитът е бил супер елитарен и че простолюдието е било супер негодно и долнокачествено, а разглеждам нещата просто под ъгъла на наличието на елит и долна класа. Което не пречи в редовете на елита да има тотални дегенерати или обикновени тъпанари, както и сред "долнокачествения човешки материал" да има хора с ум и способности. Впрочем за последните е имало един отворен път за кариера в епохата преди възхода на градовете - вливане в редовете на църквата.

Дефинициите на западноевропейския феодализъм като произход и същина са сигурно толкова многобройни, колкото са на брой историците, които са се занимавали с проблема. Накратко има 2 доминиращи концепции. 1. Доминиращата концепция в "буржоазната историография" обяснява феодализма като система от вертикални връзки и подчинение между сеньори и васали и на съответстващите на системата клетви за вярност и военна служба, носена срещу земя. 2. "Марксистката историографска школа" пък акцентира върху начина и модела на производство, осъществявано чрез експлоатация на зависимо и/или крепостно селячество, изплащане на феодална рента и т.н. и върху вечния антагонизъм между господстващата и потисната класа. И съответно на канона всяко въстание или дребен селски бунт да бъдат представяни като мощна вълна на борба срещу класовия враг. Би могло да се потърси и една компромисна дефиниция между т.1 и т. 2. Игор Михайлович Дяконов, макар и да не е медиевист, има една интересна мисъл: "Древността приключва не тогава, когато идва краят на експлоатацията на робите (тя продължава и в средновековната, и в капиталистическата фаза, и в условията на т.нар. развит социализъм). Древността приключва тогава, когато бива прекратена личната свобода." Това определение би могло да се отнесе и към феодализма, а именно: "Феодализмът започва тогава, когато бива прекратена личната свобода." Прекратяването на личната свобода може да се отнесе едновременно и към феодалната класа, която е разделена на малка група най-големи феодали (сюзерени) и подчинени тям по-дребни васали, и към онези, които произвеждат материалните блага - зависимите и крепостни селяни, намиращи се в подчинение на феодалните господари. Въпреки това ми се струва, че по-правилно обяснение на феодализма (западноевропейския) от гледна точка на социалната йерархия и на военната система е, че феодализмът е система, в която качеството доминира тотално над количеството. В нея малоброен (светски) елит от около 5% господства над 90% от простолюдието. Военният монопол е в ръцете на тези 5%, докато останалите 90% са военно необучени, особено в тактиката на рицарския конен бой и по тази причина неспособни да оказват отпор на господарите. В чисто военен план битките са абсолютна илюстрация на доминацията на качеството над количеството - 100 или 200 рицари прегазват 2000, 3000 или повече на брой пехота от нерицари и нефеодали, тоест пехота, съставено от "долнокачествен човешки материал". Друг аспект на идеята за доминирането на качеството над количеството е социалната близост на феодала не със селянина, въпреки че последният е негов сънародник или съотечественик, а с феодала от друга държава и народ, дори и официално двете страни да са във война. Красноречива илюстрация са отношенията между английската и френската аристокрация между ХІ и ХІV век ("скъпи братовчеде"), която има общ френски (френско-нормански) корен въпреки, че господства в две страни с различен етнически състав на простолюдието и над държави, които системно се намират в състояние на конфликт. Което не пречи на феодалите отвъд Ламанша да имат владения във Франция и до поддържат тесни и топли отношения класова и солидарност със събратята им във Франция. Дефинирането на феодализма като система, чиято същност се състои в доминиране на качеството над количеството, се потвърждава от социалните промени, настъпили с разлагането на феодалната система и настъпването на Ренесанса. В икономически план сила и значение започва да набира Третото съсловие, тоест забогатели представители на "долнокачествения човешки материал". Във военен аспект елитната и страховита рицарска кавалерия започва да губи битки и на нейно място все повече значение добива пехотата, която подобно на Третото съсловие е набирана от представители на "долнокачествения човешки материал". Разцветът на буржоазната и капиталистическа икономика довършва социалния (феодалния) модел на доминация на качеството над количеството, а въвеждането на всеобщото избирателно право окончателно заменя доминацията на качеството над количеството, тоест на преден план излиза обществена система, в която чрез парламентарни и местни избори на върха на управлението се изкачват в 90% представители на "долнокачествения човешки материал". Или пък подставени партийни фигури, обслужващи интересите на финансовите и изобщо капиталистическите кръгове, произлезли от същите онези 90% "долнокачествения човешки материал" от епохата на феодализма. Тоест социалната пирамида се е преобърнала с главата надолу. Да видим дали ще успеем да заформим смислена дискусия по темата.

Е жертвите не са ли малко, защото самото население е крайно малобройно. Ако едно общност (село, клан) е от 300 или 500 души, и 5 убити са вече много.

Същото е като сирийски.

Кога хронологически се датират "протоиндоевропейците от Ямна"?

Ами нищо не е ясно. Какъв е записът на Йоан в старогръцки - Ἰωάννης (Иоаннес). В уикито обаче дават еврейските варианти (прототип) - Yohanan и Yehohanan. В тях има Х. Така че арменските форми явно са заети от сирийски, а не от гръцки, още повече, че в староарменските текстове има и форма Йохан покрай Йовхан.

Хубаво, но латинската форма не обяснява Х-то в арменските варианти, които няма как да са идват от латински, а може да са само от гръцки или в краен случай от сирийски (арамейски).

Е, ама на латински мисля, че е Ioan, а не Johan.

Йовхан/Йовханнес, Йохан, Йован, Джовани са съответно (старо)арменската, немската, среднобългарската (и сръбската) и италианската форми на гръцкото и евангелското име Йоан(ес). Интересно ми е поради какви причини в толкова отдалечени географски форми като немското Йохан и арменското Йовхан се появява -Х- в името Йоан. Също така е интересно на какво се дължи появата на -В- в арменското Йовхан/Йовханнес, българо-сръбското Йован и италианското Джовани. За В-то в староарменските форми има обяснение - по принцип то се появява в чужди имена след гласната О и преди съгласна (като например Мовсес вместо Мосес, тоест Мойсей или Сиовн вместо Сион), но това правило не може да обясни българо-сръбския вариант Йован и италианския Джовани. Някой има ли обяснение?

Ами щом е така, следният пасаж от експозето си плаче от редакция: Липсва ти една никак не малка като човешки носители отделна и.е. езикова група освен гръцката и албанската - арменската. Като физически носители тя е по-голяма от албанската и колкото гръцката. П.П. После ако искаш изтрий двата ми поста да не разваляме и разводняваме информативния характер на темата.

Глишо, темата само информативна ли е или е дискусионна. Ако е първото, направо я залоствай с катинара.

Глишо, остави я Норвегия като пример. Тя е отделена от англичаните от Швеция по 2 причини. Едната е тревогата, че Швеция може да се превърне в немски протекторат и германците да установят контрол над норвежкото крайбрежие срещу Скапа флоу, където е базиран английския флот. Втората причина е производна от първата - да се откъсне тази територия и да се запуши изходът от Балтика. Неслучайно през ВСВ немците превземат Дания и Норвегия.

А според теб как са "произвеждали" евнусите? Пращали са ги на автоканала и с две тухли в топките ли, както в един стар виц? И защо пък трябва някоя медицинска операция да се отразява в изворите? И днес коронованите особи гледат да не се разчува кой от какво е боледувал или боледува.

Спирането на интернета ще има със сигурност един положителен ефект - хората ще почнат да мислят. Отново.

А не си ли допускал, че Роман може да е развил някое заболяване на тестикулите и да се е наложило да бъде опериран, а не умишлено кастриран? Защото иначе е щял да умре.

Ето тази тема, която съм правил преди 5 години, може да даде отговор на въпроса ти. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6143