Aspandiat

Аман от ройтерски и нюйорктаймски глупости. Кво е забранил Путин? Пропагандиране на педерстщините сред непълнолетни. Абе, Митак, ти като си такъв либерал, на косъм съм да ти пожелая дъщеря ти да ти доведе снаха у дома някой ден. Друга песен ще запееш тогава.

Ми да, ама всеки се пресеща за някой извор в движение. Ще я караме както сме я почнали. Ама аз нямам спомен в Сюлейманокьойския да се говори за плащане на откуп в добитък.

Накратко, "педераси от всички страни, съединявайте се" и "призрак броди из Европа, призракът на педерастизма (и левичарството)."

Ми има такъв прецедент и то точно при българи - след битката при Самарские луки волжките българи искат по един овен за всеки пленен монгол. Графе, един покрит със злато щит не може да прави 360 000 номизми, които със сигурност не са представлявали целият "златен резерв" на България.

Исаве, вземи обясни най-накрая каква ти е идеята с държавната търговия с добитък срещу злато, че никой не разбра. А иначе като чета темата изобщо, и в частност това, което си написал за 10-те хиляди вола, се замислих за нещо. Миналата година политологът Антон Тодоров издаде книгата си "Меглена Кунева. Закулисието на прехода". В случая е важна първата част от книгата, която не е свързана пряко с Кунева. На базата на материали основно от ХІХ век Тодоров очертава една картина на българските обществено-икономически отношения между 680-2013 г., която е твърде нерадостна. Според него ние носим азиатски тоталитаризъм, в т.ч. и в икономическите отношения, който заварва полуазиатския византийски тоталитаризъм, прави симбиоза с него, а след това нещата са окончателно влошени от османския азиатски социално-икономически тоталитаризъм. Тодоров например отбелязва, че у нас дори и до средата на ХІХ век няма ясно разграничение между частна и общинска земя, което говори за тотално неразвита идея за частна собственост, а оттам и за права ли личността и изобщо за всичко онова, което отличава режимите от Югоизточна и Източна Европа (Виз., Бълг., Сърб., Влах., Молд., Рус.) от формирания на базата на Рим и римското право Запад и западна обществена и икономическа култура. Та сега по повод на 10 000 вола. Знаем за тях от външен извор. Нямаме никаква гаранция обаче, че те са били всичките на Крум, а не са били реквизирани. Имам предвид с оглед на горното, че в езическа България, пък и след това поне до 1018 г. теоретично всичко в държавата, заедно с хората, може би се е смятало за собственост на кана/царя в духа на "най-добрите" османо-азиатски традиции. И 10-те хиляди вола са просто измъкнати от населението без компенсации или обяснения. Последното пък позволява да се мисли за един вид "държавен капитализъм" и централно водена и регулирана външна търговия с добитък за злато.

Това установено/доказано ли е археологически или/и изворово или правиш този извод единствено на базата на механично екстраполиране на промяната/съживяването на монетното обращение във Византия през Х век?

Не отричам ни най-малко. Но виж какво извади по-горе Графа от Книга на епарха: Сиреч, търговията на ПБЦ с империята е била в селскостопански стоки, но на бартер. Обаче пък възниква съмнението, че всичкото злато в суха пара е добито с плячкосване или данъци. Подозирам, че е възможно да е имало нещо като "канска/царска" квота за търговия с империята, при която за стоките, продавани в Константинопол от името на българския владетел, агентите му са получавали пари, а не други стоки на бартер. П.П. Само че се чудя срещу своята продукция в натура какво е получавал насреща от империята българският търговец, респ. селянин/занаятчия... Инструменти и сечива са се произвеждали, дрехи и храна също. Луксозни стоки не са трябвали нито на селянина, нито на занаятчията, а дори и на търговеца. А ако той е закупувал предмети на разкоша, то то е било, за да ги препродава на царския двор и на аристокрацията. Обаче с какво са му плащали те? Със зърно ли? Все някакви пари са се въртяли, особено и най-вече в луксозния сегмент на покупко-продажбите.

Молим: http://chitanka.info/search?q=%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5+%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE

Добре, какви по-нататъшни изводи следват от тези наблюдения?

И що така реши? Въз основа на какви данни, косвени или преки?

ПЛЕВЕН ПАДНА! (20 юли – 10 декември 1877 г.) 28. Плевен се оказа костелив орех във фланга на настъпващите руснаци. Превърнат в мощна крепост от способния Осман паша, той предвещаваше много атаки и море от пролята кръв. 29. Пристъпите на руските и румънските войници бяха смели, но биваха сравнително лесно отблъсвани от турците. 30. И то 3 пъти, като всяка атака струваше все повече жертви на атакуващите. 31. Макар и с откъсната от снаряд ръка, тръбачът не спираше да свири “атака”. 32. А поручик Нагел въпреки строшения си крак продължаваше да командва своята батарея. 33. На 30 август 1877 г. генерал Скобелев или Ак паша (Белия генерал), както го зовяха турците, лично атакува вражеските позиции, проявявайки храброст, впечатляваща и свои, и врагове. 34. На 31 август турското контранастъпление принуди руснаците да се изтеглят от завзетия периметър, който остана да отбранява майор Горталов, загинал героично на позицията си. 35. Новите руски атака при Горни и Долни Дъбник струваха безброй жертви на нападащите и показаха некадърността на руското командване, решило, че Плевен може да падне с фронтална атака без оглед на жертвите. 36. Едва след като ген. Тотлебен прекъсна линиите на снабдяване на Осман паша, турският гарнизон изпадна в безнадежно положение и руските атаки добиха смисъл. При атаката на Телиш особено се отличиха уланите от императорската гвардия. 37. А когато в битката се включиха и лейбгвардейските хусари, турските позиции при Телиш бяха прегазени в края на ноември 1877 г. 38. На 10 декември дойде и краят – Осман паша опита да пробие руските позиции и да спаси войската си от плен, но пробивът завърши с катастрофа и с капитулацията на турците. 39. Раненият Осман паша, предаващ сабята си на ген. Иван Ганецки. 40. С качествата си на пълководец Осман паша беше спечелил уважението дори на руския император Александър ІІ, който прие пленения защитник на Плевен и му върна сабята. 41. Войската ликуваше: “Ура, Плевен падна!” КРАЯТ 42. Руските войски форсираха зимния Троянски Балкан “по суворовски”. 43. Последната битка при Шипка, в която турците опитаха безрезултатно да преодолеят прохода. 44. Битка за оръдието – руски воиници срещу черкези. 45. След разгрома на последната боеспособна турска войска, тази на Вейсел паша, русите навлязоха в Тракия. Бой по улиците на Пазарджик. 46. Останала без повече възможности за съпротива, Османската империя поиска примирие от Русия. 47. На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано беше сключен предварителния мирен договор между Руската и Османската империи. Разочарованията и покрусените надежди за българите щяха да дойдат по-късно – в Берлин.

Знаеш ли това отдолу, дето го цитирам, от колко време си го мисля, и то в посока на духовно изпедерастяване на света, а не в буквално, ама пусто му, нали не съм Солженицин, все тая и да го кажа:

В НАВЕЧЕРИЕТО 1. Генерал-лейтенант Михаил Дмитриевич Скобелев, прославил с необикновената си храброст в боевете за Плевен. 2. Генерал-лейтенант Йосиф Владимирович Гурко, командир на Предния отряд. 3. Генерал-адютант Едуард Иванович Тотлебен, “удушил” Осман паша в Плевен. 4. Генерал-лейтенант Фьодор Фьодорович Радецки, пристигнал в последния момент със спасителна помощ на връх Шипка. 5. Генерал-майор Михаил Иванович Драгомиров, командир на 14-а пехотна дивизия, която форсира Дунава и първа слиза на българския бряг на 15 юни 1877 г. 6. Генерал-майор Николай Григориевич Столетов, началник на българското опълчение и на отбраната на връх Шипка. 7. Генерал-адютант Николай Николаевич Обручев, автор на руския страгетически план за водене на войната от 1877-1878 г. 8. Подполковник Константин Искров Кесяков, българин на руска служба и командир на Първа опълченска дружина. 9. Така изглеждаха първите български войници след столетия отсъствие на българска войска. 10. За българските опълченци стоенето на пост пред Самарското знаме – бъдещата светиня на българската военна слава – беше не само задължение, но и въпрос на чест и гордост. 11. Преминаването на Дунава можеше да се смята да обезопасено чак след неутрализирането на турския военен флот по реката. Атаката на мидшипман Николов срещу турски монитор. ВЪРХЪТ НА СЛАВАТА (21-26 август 1877 г.) 12. Светкавичните действия на Предния отряд го отведоха в Тракия само за няколко седмици. При Нова Загора киевските хусари се сблъскаха с 27-хилядната армия на Сюлейман паша. Под натиска на превъзходящите сили 7500 руси и българи водени от ген. Столетов се укрепиха на връх Шипка с твърдото решение да измрат до крак, но да не пропуснат корпуса на Сюлейман паша да форсира Балкана и да се съедини с войската на Осман паша в Плевен. 13. Скоро върхът бе подложен на атаките от страна на войниците на Сюлейман паша. 14. Атаките следваха една подир друга... 15. ... все по-ожесточени и ожесточени. 16. Офицерите сами водеха българските и руските войни в смели контраатаки. 17. Българският опълченец, унтерофицерът Леон Крудов, захвърли обратно една неизбухнала турска граната в редовете на врага. 18. След петтдневни битки, на 26 август 1877 г., боеприпасите се изчерпаха и българите започнаха да косят врага с камъни, дървета и дори с труповете на загиналите си другари. 19. По същото време отчаяно бързащите от Елена подкрепления начело с ген. Радецки се качиха по двама войника на кон, за да пристигнат навреме и да спасят не само своите другари на Шипка, но и изхода на войната. 20. Най-накрая водата под връх “Свети Никола”, която се намираше под турския обстрел и наливането й всеки път струваше по няколко убити българи и руснаци, беше свободна. 21. Но за юнаците на Шипка войната не свърши с адските августовски жеги. Пред тях стоеше и лютата зима в Балкана. 22. Студовете ставаха все по-силни и патрулите започнаха да намират другарите си потънали във вечен сън под снега. 23. По същото време ген. Радецки телеграфираше от върха: “На Шипка всичко е спокойно”. МЕЖДУ СРАЖЕНИЯТА 24. Малко почивка. Противникът нека постреля в шинелите. 25. На хиляди километри от родината военната поща винаги се очакваше с нетърпение. 26. Турците също имаха шпиони, които работеха за тях, поне до момента на залавянето им. 27. Понякога руските войници разпознаваха тленните останки на другарите си по кокардите на техните фуражки.

Я падни за двайсе, Графе.

1. Мда, Графецът ме изпревари в основателната си забележка. За вътрешната търговия едва ли някакви данни ще има, но ще помоля Маготин ако знае и му се занимава, да сподели намирани ли са в нашите земи от периода VІІІ-Х век находки от Северното черноморие (Хазария, Киев, Волжка България) и намирани ли са "франкски" находки от същия период. Второто би било особено интересно и показателно, защото например липсата на такива "франкски" находки е знак, че икономически България е била отворена само към Византия и Северното черноморие, но не и към Запада (Германия и Италия), въпреки минаващите недалече граници. 2. Да не забравяме, че между VІІ и Х век България е търговска империя. Народите от степите смятат търговията, основно посредническата, за най-важното си перо на доходи. За България това личи от факта, че в договора между Тервел и Теодосий ІІ има специална клауза за търговския трафик и обмитяването му. Аз и преди съм съм писал тук, че според мен при Тервел България контролира района на Ниш до Белград и тамошния участък от Диагоналния път с каквато търговия е била останала по него. Затова е държал толкова на регулирането на въпроса с митата. Явно от тях са идвали в мирно време доходите на короната извън натуралните данъци като зърно, мед, дърво и т.н., които не са били големи. Ако отворим ибн-Фадлан, се вижда, че ситуацията във Волжка България не е била по-различна - страната има силно развита посредническа и изобщо външна търговия, царят не разчита особено на преките данъци от поданиците си в натура, а на 10% данък от търговията: 3. Имам още един въпрос към Маготин, а именно намирани ли са у нас следи и артефакти, свързани с металургията у нас от периода на ПБЦ?

Да, да, просто ми беше интересно до какви резултати ще доведе едно такова аритметично упражнение.

Друга, друга, колко да е друга? При Петър данъците са само натурални. Пък Петър умира в 969 г. Ама как пък никой не обърна внимание на двете сведения от Скилица с кентинарите, които бях дал напред, че и в двата случая става дума само за златни пари. Никой не е бръснел за нищо у нас през ПБЦ среброто. Което е интересно, защото например много по-развити от нашата антични икономики са били основани на сребърната монета. Партите например секат само сребърни монети. Онзи ден преглеждам "Месопотамия" на Жан-Жак Гласнер и попадам на едно сведение, че в хазната на един от асирийските царе от VІІ или VІІІ век пр.Хр., не помня точно кой, имало 64 000 кг сребро и само 48 кг злато. Българските владетели обаче са се хванали само за златото. Надали е само заради това, че у нас циркулират златните ромейски номизми. Кой Бела? Дай му датите на управление.

Добре, че ги изясни тия неща за такива като мен с къса памет и слаб слух.

Графе, виж ми поста от предната страница (оправих му първата половина, че бяха някакви глупости, ама го писах докато говорех по телефона) и дай цифри за армениакската войска в началото на ІХ век.

Не съм чел нищо от Андрич, така че.... пауза. А за авторството на Мутафова мнението не е мое, а на някой си "Страхил" от форума на Фрогнюз. За съжаление не съм чел нищо и от Мутафова. Но дали ще е тя или някой друг, трудно бих бил убеден, че Дончев е написал ВР. Всъщност другарите имат навика да крадат чуждо творчество открай време. Шолохов например краде ръкописа на "Тихия Дон" от някакъв белогвардейски офицер, ако не ме лъже паметта.

Викайте Графа да помага, аз само ще ви дам още един цитат от Скилица за времето на Никифор Геник в началото на ІХ век, от който се вижда каква заплата е получавала войската на тема Армениакон - 93 600 номизми. Графа ако има сведения, да каже по това време колко на брой е темната войска на Армениакон. При Струма приблизително по същото време Крум пипва 1100 литри, или 79 200 златни монети, предназначени за заплати на войската. Ако наистина се приеме, че онези 720 000 номизми, заграбени от Василий в Охрид, са били до голяма степен плячка на Самуил в битката при Траянови врата, както и че онези 79 200 златни монети (1100 литри) вероятно са били за заплата за гарнизона на Сердика, който е бил 6000 на брой, и ако Графа изнамери числото на темната войска на Армениакон по същото време, чиято заплата била 93 600 номизми, би могло да се направи опит да бъде възстановен с условности, разбира се, числеността на армията на Василий ІІ пред Средец. Иначе съм съгласен, че златните монети в Охрид са стояли "на склад" и не са се въртяли в икономиката. Българите изглежда демонстрират не само ориенталско, но и скитско и тракийско възприятие на златото. Стремежът им към трупането му напомня на скити и траки, чийто владетели имат чудни златни съкровища, но така и не секат монети. Донякъде подобни са Ахеменидите. Дарий Велики сече своите златни дарици с номинал 8,3 гр (Графе, ей това е монета, а не номизмите ), но въпреки това златните приходи на империята се трупат в Персеполис векове наред, без да се секат редовно монети за съживяване на икономиката. Сиреч, да имаш много злато е било въпрос на престиж и богатство и при перси, и при скити, и при траки, и явно при българи, а не съзнателен стремеж да се развива икономиката и паричните отношения. По това напомняме и на съвременните индийци и араби. Индийците, следвани от арабите, са най-големите в света консуматори на неиндустриално злато, основно под формата на бижута, защото не вярват особено на хартиени пари, а само на златото. Като нашите цигани.

Момчета, ще изброите ли от кои градове Самуил е заграбил 720 000 номизми суха пара, отделно дрехите, коприните и бижатата, след като настъпателните му операции са основно срещу бедняците от планините на Босна и Черна гора. Драч е военен град, крепост, а не търговски център. Пари не е имало много в него. Да е пипнал Самуил 700 000 номизми от разграбения панаир в Адрианопол е несериозно дори да се предполага. Много, ама безкрайно много се съмнявам цялата движима собственост барабар с нощните гърнета в превзетата Лариса да е стигала 700 000 номизми. За други успешни операции на Самуил на ромейска територия не се сещам. Та да ви питам, откъде е събрал Самуил 720 000 номизми суха пара?

“Когато той (Никита Ксинилит) отишъл, Тервел му дал войска и 50 кентинария злато”. (Скилица, ГИБИ VІ, с. 217) И в този случай ли, драги Маготине, Скилица е преувеличил? Това са вече не 50, а 100 кентинария, сиреч 720 000 златни номизми, а не сребърни монети с този еквивалент. И това е хазната на Йоан Владислав през 1018 г. след като владенията му са орязани до днешна Македония, Албания и Северна и Източна Сърбия плюс Софийско. И това са богаствата на българската корона след грабежа на царската хазна и съсипията на Преслав и Плиска от дивака Светослав и от Йоан Цимисхий, тоест тези богатства по един или друг начин са били натрупани между 971 и 1018 г. от територия, която от 1001 г. постоянно се смалява, със загубени градове като Пловдив, Варна, Дръстър, Преслав, Плиска, Видин, със загубената северна търговия с Причерноморието и с (предполагаема) търговска блокада и ембарго от страна на империята.

Вчера се замислих колко пара е дал Тервел на сваления Анастасий ІІ през 719 г. като субсидия в опита му да си върне престола и понеже не открих на колко се равняват въпросните 50 кентинария злато, драснах един ред на Графа на лични. Ето какво ми отговори той: Аз ги смятам тези 50 кентинария на повечко злато - 360 000 по 4,55 гр = 1638 кг. Но дали Графа е прав или аз в сметките, в случая не е от толкова голямо значение. Важното е друго, а именно че някакви си 38 години след създаването си България е в състояние да субсидира (даде в заем) с 1,2 или 1,6 тона злато един свален император, опитващ да си върне престола. Тази сума говори за още по-големи златни резерви, натрупани от Аспарух и Тервел за четири десетилетия, защото със сигурност Тервел не е опразнил цялата хазна, за да помогне на Анастасий. Тази огромна златна ликвидност е преди времето на Крум, който слага ръка на солните и поизчерпаните от римляните сребърни и златни рудници на Трансилвания, с чието придобиване би могло да се обяснят мащабните строителни програми по времето на Омуртаг и Симеон. Както и изобщо сериозната строителна дейност на българските владетели от периода 681-1018 г. Накратко, от какво богатее България 300 години и от какво трупа огромната си за размерите, генезиса, инфраструктурата, ресурсите и развитието си златна ликвидност и оттам явно и обща икономическа мощ. Момчета, отварям ви голяма тема за чесане на езици. Дай Боже от нея да излезе и нещо читаво.