Aspandiat

За гръцки заемки в езика, които се употребяват, а не за непреведени думи. Като например "елей", "митрополит" и т.н.

Драги съфорумци, някой има ли информация колко на брой са старогръцките и средногръцките заемки в старобългарския език и какъв процент от лексиката му са? Ако има и информация за новонавлезли заемки и в среднобългарския, ще е още по-добре.

Ех, Дорис, Симпълът поне пуска линкове, видеа и т.н. Пък нашият Митак само хленчи и говори ангро.

Хехе, Митак, последният линк на Симпъла е към информация от Ройтерс. И Ройтерс ли вече не е мЕродавна агенция, ако не е изгодно?

Да бе да, да се оправят мъдиевистите.

Установено ли е археологически, че няма промяна в земеделската технология между примерно 900 и 1200 г. Защото се сещам за Идриси, а и за кръстоносците от Третия поход, който остават изумени от изобилието на плодове в Тракийската низина. Тоест няма начин за един период от 300 години овощарството, което е дял от земеделието, да не е претърпяло възходящо развитие. Това би следвало да се отнася и за добивите на зърно например. А за втория момент.... аз няколко страници напред подхвърлих идеята за държавен капитализъм. Ако канът/царят е бил огромен поземлен собственик, може би той е натискал живеещите в земите му селяни (изполичари или арендатори) да бачкат повече, като е завишил "нормите". Но пък това означава абсолютно тоталитарна икономика в ПБЦ. Трябва да се търси литература за икономическия модел, който монголите практикуват и налагат в покорените от тях територии. Не вярвам да има някакви драстични разлики с моделите, прилагани от хазари, авари, българи.

Прегледах темите на докладите. Никой обаче няма топки да се занимава с въпрос като "икономическият потенциал на Първото българско царство".

Прехвръкнал е някой хипостас на добрия стар бог на Безкрайното Време Зурван, считан от зороастрийските еретици зурванисти за баща на Ахура Мазда и Ахриман и за старец. В арменския фолклор точно така е запазен като образ - белобрад старец, на когото се подчиняват денят и нощта, тоест времето и който може при нужда да ги удължава или скъсява. П.П. И някой глобален модер да оправи главните букви в заглавието на Алвата. То бива левичарска мърлящина, ама чак пък толкоз....

Атоме, нека да е така. Само че, ПОТРЕТВАМ, болднатите от мен са територии с изключение на 10-20 години, НИКОГА НЕ СА ВЛИЗАЛИ В ТЕРИТОРИИТЕ НА БЪЛГАРИЯ. Намери такива данни за Битолско, Прилепско, Щипско, Скопско, Струмишко, Охридско, Пернишко, Дупнишко, Благоевградско, съпостави ги с такива от Добруджа и Централна Северна България и Видинско, и тогава вече ще говорим какъв е бил земеделският потенциал на Югозападна и Северна и Североизточна България през ІХ-Х век. Ами и през ХІV век за съседите византийците българинът си остава народ на чобани и пастири. През XIV век в една византийска сатирична творба от типа на баснята дроздът казва на бухала:

Пак сте минавали тънко, при нас л-т Георгиев винаги наказваше с "127 броя [лицеви] напред, упражнението почни!"

Ровичкай, ровичкай. И като ровичкаш, следи дали ще излезе някое сведение за доставки на жито за Константинопол от Мизия или Северна Тракия в периода 1020-1185 г. Защото е интересно как тези две области се оказват важни износители на жито за Венеция и Генуа през между втората половина на ХІІІ и края на ХІV век, пък да не се намерят сведения за значителен зърнодобив през ХІ-ХІІ век. Как го доказваш това?

А иначе Графа вместо да многоглаголствува, да вземе да са разрови и да даде отговор на следния въпрос, който е пряко свързан с въпроса за износа на жито от България към Византия през ІХ и Х век. А именно: След като империята губи Египет и Картаген през VІІ век, подвозът на африканско жито към столицата секва. След като арабите превземат Сиракуза през 878 г., секва и подвозът на жито от Сицилия към Константинопол. Та откъде се снабдява столица със зърно между 878 и 971 г.? Ако не от Мала Азия, остава да е само от България.

Търговията с роби от страна на дунавските българи е документирана. И то по начин, много неприятен за панславистите, които вече 150 години бълнуват шизофренните си приказки за "специалните отношения" между българи и славяни. Ето какво пише към средата на Х век арабинът ал-Масуди: Това сведение отново покрай договора на Тервел с империята показва, че българите са гледали на търговията като много важен икономически отрасъл. И много доходен, особено що се отнася до търговията с роби, която е с висока добавена стойност. П.П. Що се отнася до Графовите иронични вмятания за ниЗката земя, на некропатриота романистанофил и абониран за замъка Ив почитаем граф, забит в механични приравнявания на грамове злато към левчета, май не му е минавала през главата мисълта, че във великата Романистанска империя е имало доволно много корупция и корумпирани чиновници и сановници. Сещам се например как в началото на ХІІІ век един убавец, адмиралът на флотата Стритнос, бил продал за своя сметка целия държавен резерв от такелаж и прочее военно-морско съоръжение. И то в самото сърце на империята столицата. И като дошли венецианците и кръстоносците в Златния рог, романистанците ги посрещнали со голо дупе, щото пари/флот немало. В сравнение с това някой корумпиран провициален митничар да шитне една партида българка стока в контейнерите със славянка стока от Пелопонес е просто шега работа.

Eх, Атоме, решил си да спориш само и само да не признаеш, че си сбъркал. Картата, която си дал, е много хубава. И какво виждаме на нея - зърнодобивните райони не са на наша, а на ромейска територия. Неслучайно венецианците през ХІV век изрично споменават, че житото, което било отглеждано в района на Солун, било с високо качество. Не съм чул някога Солун да е бил български. Повтарям го пак, но повече не мисля да се връщам на тази тема, а именно - югозападните български земи не са подходящи природно за отглеждане на големи количества жито. Твърдиш и то без никакви извори или други аргументи, че добивите в Самуилова България били 2 пъти по-големи от добивите в Северна България и били поглъщани от Солун. Наистина ще ме впечатлиш, ако извадиш някаква статистика, от която да видим, че износът на жито от днешните Македония и Албания е 2 пъти по-голям от този на днешна България. И да обърнем сега малко твоята логика. Ти твърдиш, че Преслав като един 60-хиляден мегаполис е бил изхранван със зърното от Мизия и затова няма генерирани излишъци. ОК. Да приемем, че е така. Виж една интересна карта обаче: Прави ли ти впечатление, че извън триъгълника Дръстър-Преслав/Плиска-Варна, северно от Балкана имаш още само един по-голям град - Видин. А в Югозападна България имаш серия от не толкова големи, но пък многобройни градове: Перник, Мелник, Охрид, Преспа, Битоля, Мъглен, Щип, Скопие, Прилеп, Девол, Воден, Костур, Белград/Берат, Дебър, Призрен, Струмица и др. По логиката на възникването на големи консуматорски градски центрове е очевидно защо в ЮЗ България няма градове, които дори малко да съперничат на един Преслав - няма зърно, с което да се изхранва население от няколко десетки хиляди души. Затова поради липсата на достатъчни количества зърно, градското население е разпределено в множество малки или средни градове. Оттук вече може да се поразсъждава (поспекулира) по въпроса дали съсипването на мегаполиса Преслав от русите и ромеите през 969-971 г. не е имало убийствен за българската икономика, търговия и финансови ресурси ефект, какъвто е имал за Византия разграбването, съсипването и загубата на нейния мегаполис - Константинопол. И това да се е оказал единичният и може би решаващ фактор България да не е в състояние да удържи на натиска на Василий ІІ за разлика от успешната съпротива през втората половина на VІІІ век и при Крум. П.П. По отношение на другите ти сметки за добиви, при които взимаш за пример добивите от земеделие във Византия. Защо реши, че нашите добиви са били на нивото на ромейските. Сещам се как например през ХІІ век един автор хленчи, че хлябът в Средец бил лош и печен на въглени, сиреч по стандартите на заможните ромеи, българските битови стандарти са ниски.

Щото ми трябваше само списък с имената на аристократите без царските семейства. До 1018 г.

Не е тъй, Графе. Исав не плямпа глупости, че наредби и укази не могат да озаптят желанието за търговия. Втората половина на ХVІ век. Тече войната за независимост на Северна Нидерландия (бъдещите Обединени провинции) срещу испанците. Испания има отлична пехота, но всяко зрънце барут, всяко оръжие и други военни стоки трябва да бъдат прекарвани по море. Храната също. Испанците обаче никога не са страдали особено от липса на храна и съответно холандците 50 години не успяват да ги изгонят. Защо? Защото ръководителите на въстаниците не могат да озаптят своето население да продава на испанците храни, които пък плащали със златни монети. И испанците десетилетия се държат по крепостите си и не могат да бъдат откъртени. Та още тогава холандците са били едно лишено от национално чувство меркантилно племе.

Атоме, да ме прощаваш, ама твоето са свободни съчинения и то не по карта, а без карта. Изумявам се как у нас се пише или спекулира с историята без да се гледат физическите карти, а се гледат само политическите. Ти погледна ли физическата карта на Балканите преди да твърдиш, че "Югозападът по това време има по-високи добиви и е поне два пъти по-голям от северна България"? Къде са зърнодобивните райони в българските и ромейските земи, които да генерират селскостопанска продукция? Ето ти малко карти, ама не на епископии, а на планини, равнини, реки и след това на държави. 1. Физическа карта на Балканите Тук мисля, че и слепият може да се ориентира кои са зърнодобивните райони под ромейска и българска власт: Мизия, Северна Тракия, Източна Тракия, Мосинополско (Гюмюрджинско/Комотинско), Сереско, Солунко, Тесалия около Лариса. 2. Карта на Симеонова България. С червено съм прокарал границите между България и Византия от периода 927-968 г. 3. Ето и карта на Самуилова България. Районът на Лариса е означен като васално, а не като пряко българско владение. 4. Ето и границите между България и Византия между 927-968 г., прокарани върху физическата карта на полуострова. И какво се оказа? Всички зърнодобивни райони западно от устието на Марица са все във византийски ръце и през ІХ век, и през Х век, и през ХІ век. Откъде, Атоме, ще дойдат тези 200 000 тона жито за износ от Югозападна България към Солун, от които да сме били натрупали купища злато? Ще го сеят нашите по македонските баири и чукари ли? 5. Ето и карта на византийската икономика 11-12 век. С розово е означено зърното. Дека е то? Западно от устието на Марица е точно там, където съм ти написал по-горе. Изобщо стига сме въртяли щуротиите с огромния житен износ към Солун. Единствените селскостопански стоки и храни, които Западна и Югозападна България е можела да изнася към Солун и оттам към Константинопол (евентуално) са били добитък (неслучайно в Македония и Тесалия са известни от края на Х век власите), пастърма, млечни продукти и зеленчуци. За голямо производство на зърнени храни просто няма природни условия.

Този модел може да е такъв, но може и да не е бил точно така, защото ти екстраполираш модела от периода 1200-1400 г. върху периода 900-1000 г. Вярно, още през VІІ век стратегът на Солун нарежда на околните славяни да осигурят храна на Куберовите българи, което е знак, че и през VІІ-Х век солунският хинтерланд е район на зърнопроизводство. Само че пред модела на българските комити в Македония, които продавали жито в Солун или в Константинопол, има един голям проблем, а той е, че зърнодобивните райони около Солун през цялото Средновековие (с изключение на някое и друго десетилетие за периода 836-1396 г.) са винаги в ромейски ръце, а не в български. В български ръце са македонските територии, в които няма особено силно зърнопроизвоство, сиреч житните ресурси не са в наши ръце и няма как комитите от българския Югозапад да са продавали на империята нещо, което не са притежавали.

Ми не е така. Преди време си бях играл да правя списък с известните от историята български аристократи (и изобщо българи) между 976 и 1018 г. Виж и се убеди сам дали 90% са запазили дохристиянските си имена:

Като прегледах мненията от началото до това на Дорис, и с оглед на забележката на Йончев, че на Балканите няма замъци както в Западна Европа, се замислям, че при един евентуален опит за реконструиране на модела на локалната власт във Второто българско царство би трябвало да се вземе под внимание и дори да се ползва като модел за съпоставка не западноевропейският, дори не византийският, а моделът в Кавказ и Задкавзието. Аргументите ми да се ползва този регион за съпоставка са следните: 1. И България, и армено-грузинските земи културно влизат в гръко-християнската сфера. ОБАЧЕ 2. За разлика от Византия обаче и българското, и арменското, и грузинското (изобщо при- и задкавказките) общества възникват и се развиват като родови и родово-аристократични, а не като имперско-бюрократични. В самото начало на линка на Дорис, четем следното: Във връзка с това ще посоча, че още Ксенофонт около 400 г. пр.Хр. споменава почти аналогично явление в т.нар. от него Западна Армения: По отношение на кавказките кули през Средновековието и през по-ново време мисля, че Пандора може да каже най-много от форумците. Ето една кавказка кула: http://nohchalla.com/bashni-menu/boevye-bashni.html

Не смятам, че хипотезата на Иван Танев е чак толкова лишена от "хляб". Разделяне на България заради това, че южната част била християнска, а северната отвъд Дунава езическа е трудно, да не кажа невъзможно да се докаже, особено с аргумента, че различните религии са били причината за това политическо разделение. Въпреки това Танев е направил едно интересно наблюдение. Въз основа на това наблюдение прави впечатление, че българският Север и Северозапад наистина не са били покръстени дори и до 1000 г. и това ми се струва, че досега е убягвало на професионалните историци, които се задоволяват да повтарят/цитират мнението (май на будапещенските им колеги), че Трансилвания и поречието на Тиса и Среден Дунав са били християнизирани от българите. Твърдението на Танев, че Симеон бил изоставил Севера и "вместо да прати войски в подкрепа на Отвъддунавска България, или даже в подкрепа на своя чичо, цар Симеон (893-927 г.) започва и води многобройни безсмислени войни с Византия" не е вярно, поне ако се доверим на "Деянията на унгарците", където е написано, че през 908 г. (ако не греша), когато България и Византия са в мир, срещу маджарите, които настъпвали северозападно от Белград в поречието на Тиса, са изпратени български войски подсилени от ромейски части.

Таджикският "източномарсиански" е всъщност фарси.

Ми аз на втората страница имам един постинг, в който съм написал следното : Та това спокойно може да е важало и за Светослав, освен ако проф. Добрев не успее наистина да докаже, че през 969 г. той не е дошъл в Преслав да претендира за прадядовото си наследство. А колкото до този надпис, тъй като 80% от редовните форумци се записахме едва вчера на курс по средногръцки, ще ли да дадеш един превод на двете думички. Това в някакъв електронен вариант откриваемо ли е в нетя, или трябва да го дирим по библиотеки?

Я да кажеш какви. Да не се окажат като "репресиите" спрямо една казахстанска еврейка във Виена миналата пролет, която беше "репресирана" под формата на глоба, щото пътувала без билет и беше надала вой до небето.

Е, значи Ресавски удари греда, че не можел да си представи откуп в добитък. Пък както посочих горе, оказа се, че същата практика през 13 век я е имало и във Волжка България.