Aspandiat

Махаме тюркския произход на българите от сайтовете http://pressadaily.bg/publication/27239-Махаме-тюркския-произход-на-българите-от-сайтовете

Добре, де, а нали Приск описва Атила като типичен монголоид. Дека е тази метисизация?

Хм, тези примери, които си дал горе, дали не са всъщност заемки от ирански? В (старо) арменски например думата č’ap’“мярка; степен” се свързва със/извежда от согдийското čāβ “колко; толкова”, ягнобското (в Памир) čaf “колко, толкова”и čāf “колко, толкова”, срещано и в манихейски текстове от Средна Азия.

Рейвъне, точно връзката между европейските хуни и сюнну/хунну в Азия е проблемна. Родови имена на сюнну в Азия не могат да бъдат съпоставяни с тези в Панония, защото дявол знае какво реално се крие под китайските им записи. Тези записи колкото души са ги подхванали, толкова различни разчитания има. Във връзка с проблемното отъждествянане на сюнну/хунну с хуните в Панония от известно време с лека натрапчивост се е загнездила една мисъл в главата ми. Всички арменски автори ползват етноназванието "хон" ("хони" в мн.ч.). Няма и помен от "хуни", но пък има повече звуково сходство с "хионитите" от Средна Азия "хионити", които определено са различни от панонските хуни. За "хиаона" се споменава още в "Авеста" като за номади, врагове на уседналите си братовчеди в Иран. Дявол знае панонските "хуни" дали не са краднали името на хионитите, така както имаме в Панония "псевдо-авари", присвоили си името на азиатските авари, които били страшни и прочути в древността, тоест вероятно са били партите от района на Хорезъм и Южен Туркменистан. Еми аз нямам литовски речник, изрично съм споменал, че данните са от гугъл-преводача....

Хехе, тук ме попритисна сериозно. Обаче с тази своя мисъл отваряш и врата към въпроса възможно ли е северно от Кавказ между ІІ и VІІ век българите да са сменили и езика си.

Охо, каква стана тя. Имам предвид подчертаното. Рашев твърди, че формирането на българите станало на хунска основа, който пък съществувала през 2-4 век източно от Волга....и съвсем неочаквано за археолог се позовава на данни от ономастиката (и антропонимията), а не на археологията. Каква излезе тя накрая - че като стигнат до период преди V век, археолозите я закъсват... и тичат на помощ при езикознанието, към което иначе се отнасят с високомерно презрение.

Планира ли се излизане на сборник с докладите?

Ти си прав за това, че "много" е нещо относително. Но при всяко положение не са били толкова малко, защото след като арменският цар Валарш ІІ (185-198 г.) им дава цяла провинция за заселване, те променят топонимията й: Ще дам още 2 примера, че загубата на културна идентичност на откъснати от общото ядро групи не става толкова лесно, както руските/съветските историци дресираха да мислят поколения български историци. Да си спомним свидетелството на Павел Дякон, че 120 години след заселването им Алцековите българи в Италия знаят добре латински, но "никак не забравяли и собствения език" (цитирам по памет). А тези Алцекови българи не са били някаква компактна печенежка или куманска маса, а вероятно 5-10-15 хиляди души. Ето и пример от самия Хоренаци за потомците на Вундовите българи в Армения 200 години след заселването им. Сведението е за 387 г.: От подчертаното се вижда, че 200 години след заселването им тази група хора си остава агресивен и размирен елемент, който, ако използвам разказвателния модел на византийските автори, още не се били отървали от "скитските си нрави". Като се екстраполират тези примери към въпроса защо българите археологически липсват северно от Кавказ или тук-там ги откриват по находки от VІІІ (осми!!!) век, аргументацията за загубата на културна идентичност не може да бъде обяснение, след като много по-малобройни български групи не я губят 100-200 години след прекъсването на пъпната връв с основното им етническо ядро.

Хм, понеже тук се завъртя и славянската дума "требище", която вероятно бива извеждана от "изтребвам", тоест коля/убивам жертви на мястото на требището, ми хрумна случайно нещо друго. Дали "требище" не е свързано с "потребност", тоест "нужда, молба". През гугъл преводача в литовския излезе нещо интересно: "убивам" - nužudyti. В литовския (поне според преводача) обаче: "нужда" е poreikis; "необходимост" е būtinas; "молба" е prašyti; "коля" е mėsininkas; "изтребвам" е išrauti. Тоест, поне ако се съди по показанията на гугъл-преводача, литовското "убивам" (nužudyti) няма връзка със сегашните думи за "коля, изтребвам", няма и връзка и със сегашните думи за "молба;необходимост; нужда", а е някакъв остатък от балто-славянската епоха със значение на "нужда, необходимост". Понеже по-напред в темата беше споменато, че в текстовете "капище" върви в синонимна успоредица с "требище", си мисля, че при търсенето на етимологията на нашето "капище" вероятно би трябвало да се търсят древни или средновековни евразийски (тоест без предварителни ограничения като райони и езици) примери с корен "кап/кеп/кав/каф/кау" със значение на "моля, измолвам; имам нужда". Ето като аналогия и описанието от VІІІ век на арменския автор Мовсес Каланкатуаци на покръстителската мисия на албанския епископ Израйел през 684 г. при хоните от днешен Дагестан:

Малобройност, малобройност, колко да е малобройност, след като от Хоренаци научаваме, че онези, които се били отделели от старото им землище, са били "много на брой". Сиреч онези, които са останали, са били "още по-много на брой" На мен ми се струва, че нашите археолози, които не копаят и не са копали нито в степите, нито около Кавказ, са си стъпили на едни аналогии, в които са сигурни, и като щрауси с глави в пясъка не смеят да се огледат за други аналогии. Като се има предвид, че българите се придвижват на вълни столетия от изток към Прикавказието и Изт. Европа, не е задължително да са имали еднаква материална култура, след като са били разделени от времето и разстоянието.

Прелиствам (нямам нерви да чета гробищни инвентари) книгата на Р.Рашев "Прабългарите V-VІІІ век" и с изненада забелязвам нещо. Рашев е отделил страници и страници да описва находки от степната зона на Украйна и Южна Русия, които би следвало да са или са български, обаче като стига до Северен Кавказ, изведнъж настъпват мъчнотиите. Малко находки (поне според книгата на Рашев) и със спорна принадлежност. Аз от археология изобщо не разбирам, но все пак мога да се запитам това-онова. Чудя се как така се стига до следните 2 момента. 1. Долната граница на всички находки е V век (а Рашев не изключва българи северно от Кавказ по-рано). 2. Защо археолозите се въртят все в степната зона, докато повечето извори локализират българите по-изтеглени към Кавказ. Интересно е, че почти цялата литература на Рашев за кавказкия район е отпреди 1989 г. Има заглавия от самото начало и първата половина на ХХ век. Не е ли копано достатъчно или у нас не е четено достатъчно?

В Старобългарски речник том 1 (София, 1999, стр. 717) се дава "капище" с 2 значения: 1. езическо божество, идол; 2. олтар на идол, езически храм. Примерите са все от Супрасълския сборник.

Има ли археологически доказателства/факти/находки, които да потвърждават, че дунавските българи са имали статуи/идоли и са им се кланяли. За писмени сведения в изворите не се сещам. В тях се говори за астролатрия - почитане на небесните светила.

Смейте се вие, ама Рицаря като изкара някой незападен извор от Bibliotheca Sparotokica, ще си изядете ушите от яд.

Ето тук съм го качил преди време целия речник - първия ми пост, № 6. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15359 В речника на Маккензи няма дума чортаг. Има следните думи: dād-gāh: proper place, fire temple; daxmag: proper place, fire temple; gumbad: dome, fire-temple; uzdēs-zār: idol-temple.

Ако "кути" трябва да е "куче", а "чертог" - "дворец", при Маккензи излезе следното в пехлеви: palace: dar, darbās, kōšk, šahīgān. dog: sag. watchdog (куче-пазач): mānbān.

Направих доколкото ми е възможно няколко проверки на това, което си дал по-горе. Имам на разположение само краткия (и съответно непълен) пехлевийски речник на Маккензи. комърогъ, гоморъ, гомръ: съд за вода, кесия за пари - думата я има при Маккензи: kabārag - съдина (Маккензи, стр.47) хръзанъ: камшик, бич - думата я няма при Маккензи, но надникнах в том 2 на "Речник на корените в арменския език" на Ачарян. Има я и в (старо)арменски: xarazan, от пехлевийското xarāzan “камшик” с буквално значение “уред за теглене/пришпорване на магаре”. коштоуна: басня - липсва при Маккензи. При него има само kuštan - убивам (Маккензи, стр. 52)

Хехе, Рейвъне, не мога да разбера поради каква причина в този форум Делева се размахва насам-натам като някакъв специалист по прабългарски език. Женицата е българист-славист и разбира толкова от тюркски езици, колкото аз от хинди. Прочутият списък на Делева е просто една безкритична компилация от това, което е намерила и събрала, писано от други. И изведнъж Делева стана експерт по прабългарски и опора за всяко твърдение. Ето един пример как жената преписва сляпо и вярва безусловно на всичките глупости, изпонаписани преди нея: http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/A_Granberg_Huno_PrBg_zaemki_v_Slavjanski.pdf Ми да беше се замислила малко Делева преди да преписва от Фасмер кога и докога има хунски език. По това време (V-VІ век) къде са арабите и може ли от арабски тази дума на навлезе в хунския, че от него да мине и в "хуно-българския". Както казах по-горе, "Счетоводителят" се громи тук нон стоп, а глупостите на Делева се представят като висше достижение на прабългаристиката.... Като почнеш да преглеждаш изворите, си прави и успоредни записки колко пъти сме наричани и "скити".

И аз отдавна питам това, в това число и в този форум, но отговор - йок. Маджарската школа, която измисли дивотията с "400-те тюрко-български думи в старомаджарския" (флагман на тази глупост е Петер Юхас), спекулира така, защото на маджарите, като едни типични степни варвари-касапи от ІХ-Х век, им трябва някакъв локомотив, който да ги поиздърпа от варварството. И кой, кой - хоп, българите. "Гениите" от Анкара разиграват същия номер, щото иначе си остават със селджукските главорези от ХІ век, с Кюл Тегин и с "бича божи" Атила. Виж, за собствеността върху ще трябва да поспорят с маджарите, щото и там, както и в Анадола, обичат да си кръщават синовете Атила. Маджарската школа с нейните приумици така и не е в състояние да обясни защо тези "400 тюрко-български думи в староунгарския" се оказаха все чувашки, пък у нас не са засвидетелствани. И маджарската школа, дето лепна етикета на българите като тюрки, що не се огледа в изворите и да види, че византийските автори от Х век наричат винаги маджарите с името "турки", а нито един от същите автори от V-Х век не назовава така българите. Абе тук се плюе "Счетоводителя", ама в Будапеща, Анкара и Чебуксари са същите комедианти и шарлатани.

Понеже вече трудно смогвам да следя кой какво пише тук (ей, като пияни студенти на купон сме - всеки говори нещо и все по-малко слуша другите), ще те помоля да обобщиш позицията си - какво следва от това, че не били откривани прабългарски погребения с оръжие и снаряжение, а само с грънци, косери и т.н. Аз това го знам много добре, че чувашкия е бамбашка тюркски. Само че не мога да разбера 3 неща: 1. Какъв е тоя научен метод да се сравняват езици като прабългарски и чувашки, че и да се правят генерални изводи, след като преди 16 век няма келяво свидетелство за чуваши и чувашки език. Тук Перкунас неведнъж е обръщал внимание и то напълно основателно, че е абсурд да се сравнява прабългарския с таджикски или фарси, отделени с векове от прабългарския. Поради каква причина тогава се сравнява чувашкият (с речници на този език чак от 19 век) с прабългарските надписи и думи 1000 години по-стари. Двоен стандарт май... 2. Как така за 100 и кусур години на никой изследовател не му мина през ум възможността десетте или петнайсетте думички, дето имали паралел с чувашки думички, да са остатък от езиковото влияние на волжките българи върху чувашкия език, а не да са знак за родство и общ произход на двата езика! То е ясно, че в Чебуксари, дето вярват, че "и те са българи" ще побелеят и откачат от тази мисъл, но тук нали се опитваме да говорим за сериозна наука, а не за чувашките национални митове.... 3. Третото ми питане е в частност към достопочтения проф. Добрев, но и изобщо. Какви, аджеба, са тези тюркски прабългари или тюрко-българи, които имат владетелско име Крум с 2 начални съгласни една до друга, след като тюрските езици не търпят 2 съгласни една до друга в начална позиция в думата? Защо Крум не е Икрум, Екрум, Укрум или нещо подобно, а във всички средновековни извори името му фигурира с 2 начални една до друга съгласни - Крум, Крумнос, Крем и т.н.

Изхвърли ме браузърот нещо и чак сега довършвам поста си. Виж го сега и тогава прави заключения.

Вероятно примитивен календар. В Сибир са откривани и други подобни "лабиринти". Ако ти се играе, пробвай да преброиш дупките, може и да съвпаднат с дните от годината. За шопите и индианците, които те хвърлиха в недоумение. Дадох го като пример за това, че важна информация може да излезе от съвсем неочаквани места. Малък ОТ и спирам, че да не размивам интересната тема: Между другото преди десетина години се интересувах сериозно от орнаментика - тъканна за по-ново време и върху керамика и камък от древните времена. Прерових доста албуми с образци от цял свят. Оказа се, че тъканната орнаментика от нашите черги и килими има поразително общи неща като елементи с тази на индианците, в т.ч. и с тази на индианците в Южна Америка. Като се има предвид, че допреди 8 или 10 хил години все още е съществулала сухопътната връзка между Америка и Азия през Беринговия проток, възрастта на мотивите и елементите от двата континента следва да се отнесе към края на палеолита. Изобщо начинът на стилизиране на орнамента върху тъкани (за по-ново време) и върху камък и керамика (за древната епоха) е много интересен и позволява да се направят доста любопитни изводи. В Евразия и Африка има 2 типа стилизация на тъканния орнамент - геометрична и негеометрична. Ето два примера за разликата между тях: Типичен чипровски килим Типичен персийски килим Типичната българска тъканна орнаментика е геометрично стилизирана. Типичната персийска орнаментика е негеометрично стилизирана. Изключения при втората са килимите и черджетата в Северен и Североизточен Иран и в района във Фарс, обитаван от племенната група на кашкайците, които са тюркоезични и са потомци на преселници от Задкавказието и от Средна Азия (след монголското нашествие). В С и СИ Иран орнаментиката е геометрична поради влиянието и наличието тюрския етнически елемент на север. Разпределението на двата типа орнаментика е много интересно. Негеометрична е орнаментиката на китайци, корейци, японци, монголци, всички индоевропейци и всички семити. От индоевропейците изключенията са: България, Източна Сърбия, Северна Гърция, части от Румъния и части от Швеция. Руснаците нямат също геометрична орнаментика, всичките примери от руски албуми с "российская вышивка" са от райони с угро-финско население или от земите на бившата Волжка България. Геометричната орнаментика е типична за двете Америки, България (с изгубените й погранични територии), Кавказ и Задкавказието, Поволжието, угро-финските територии на Русия, части от Унгария и Трансилвания, части от Италия, части от Румъния, в Анадола е от смесен тип - "чипровска" и семитска (арабска). В Индия подобна геометрична стилизация може да се открие само в Кашмир, както и в Пакистан. В Средна Азия също има геометрична стилизация (успоредно с негеометричната) - разпространена е в Узбекистан, Киргизстан, Таджикистан, Туркмения, но не е характерна за казахите например. Особено интересно е, че геометрична орнаментика (и то от "чипровски тип") е разпространена сред берберските територии в Северна Африка и сред негрите на юг, но не и в Египет. Накратко - този тип на геометрично стилизиране е характерен за неиндоевропейците, некитайци, неяпонци, некорейци, несемити. Има обаче находки, които показват, че тази стилизация е изключително древна - среща се в предсемитска Месопотамия, в доарийска северозападна Индия (Мохенджо Даро и Харапа), в предарабски Египет (в додинастичен Египет отпреди 6000 години). С разпространяването на индоевропейския и семитския елемент това стилизиране изчезва. Тоест това е модел на стилизиране, характерен за прединдоевропейското и предсемитското население на Евразия. Eто една съвсем груба самоделна по смомени маркировка, направена въз основа на преглежданите от мен материали преди десетина години. Не съм оцветявал района на Индонезия, защото не си спомням точно как стояха там нещата, но и там има геометрична стилизация на места. Червено - геометрична орнаментация Зелено - негеометрична орнаментация Червено-зелено - смесен тип Немаркирано - нямам данни или няма данни.

Ще се опитам да ти отговоря. 1. Защото в СУ се боят като дявол от тамян от компютъризацията. Голяма част от преподавателите и служителите са скарани с компютърната грамотност. Спомням си преди 8 години как секретарят на Института за български език в БАН не можеше да работи с компютър. Бяха й дали, тя го гледаше с първобитен ужас, но понеже беше стар кадър и се имаше с директора на института, не я бяха разкарали поради непригодност. Дори не знаеше, че компът се спира от shut down, а си го спираше направо от бутона за захранване. Като й казах, че още 20 или 50 такива спирания ще му изгорят харда, тя ме погледна с див ужас. Отделно голям брой от хуманитаните специалности в СУ нямат свои сайтове! В един факултет например от 24 специалности само 4 имат сайтове, и то направени не от СУ, а с доброволни усилия на хората, работещи там. Преди 2 години бяха измислили култова идиотщина - бяха изгърбили Х брой преподаватели от всяка специалност да висят като паяци във фойаето на СУ, за да раздавата рекламни материали. Чудя се кой ли незнаен чиновнически мозък е допускал, че някой кандидат-студент от Варна или Добрич например ще се засили до София, за да му дадат някаква тъпа листовка, щото специалност Х нямала сайт. А ти чакаш онлайн плащане на таксите.... 2. Защото СУ се ръководи от библейското правило дясната ръка да не знае какво прави лявата и обратното. 3. Виж т. 1. 4. Защото паричният салон не се занимава само с прибирането на студентски такси - там се води счетоводството на целия университет. 5. Защото някой не си е свършил работата. В СУ цари манталитетът "за толкова пари - толкова работа", само че изповядващите тази философия забравят, че когато са подписвали трудовите си договори, са знаели за какви пари ще работят и никой не ги е карал насила да подписват. Същите недоволници с толкова претенции забравят, че ако се чувстват недооценени, има свободен пазар на труда, където да се пробват. Само че там веднага ще лъсне мързелът, глупостта и неподготвеността им. Особено мързелът. 6. Когато безбройните чиновници в СУ почнат да си вършат качествено работата. 7. Когато има адекватно възнаграждение за стремежа да се въвеждат нови лекционни курсове. На тоя етап с 4,80 лв възнаграждение на час за хонорувани преподаватели никой няма да се напъва да бачка. Това влиза само в привидно противоречие с написаното от мен в т. 5, защото написаното в т. 5 са стандартните задължения за съответната длъжност или пост. Точно така. Преди няколко години си говоря с един декан, свестен и за съжаление прекалено мек и благ човек (а един шеф трябва да е зло куче, което да юрка подчинените си) и му викам: "абе Х нищо не прави по цял ден, уволнявайте го." Отговорът беше: "мойто момче, не мога да го уволня, зад него са кодексът на труда и синдикатите". Аз не съм на такова мнение, защото в същия кодекс е написано доволно ясно заради какво може да се уволнява дисциплинарно - едно от тях е 3 самоволни отлъчки от работа за 1 месец. Един декан или шеф на звено, ако има волята, за 1 месец ще излови поне 20% от чиновниците в отлъчки. За какво говорим изобщо - катедрени секретарки с 8-часов работен ден от 9-17 ч. ходят на работа в 10 и си тръгват в 13 или идват в 12 и си тръгват в 17 ч. И това се знае и никой не ги търси за нищо, щото всяка е някаква на някого - я семейни приятели, я роднини, я нещо друго. Реално на същите тия секретарки им се събира не повече от 3 дни работа в месеца, през останалото време висят във фейсбук или зяпат клипове и филми в интернет. Но на никой не му хрумва да съкрати щата на едната и така да уплътни времето на другата. А заплатите им си вървят, пък после Иван Илчев ревеше, че Дянков като му оряза бюджета с искане за реформи и оптимизиране на дейността, бил "убивал СУ и задушавал науката". За да не излезе, че само служителите и чиновниците са черните овци, а преподаваталети невинни агънца, за да кажа нещо и за тях. Редовно в СУ не се взимат часове по една или друга причина, но без да е пускана отпуска от преподавателя. От 2 години е въведена единна електронна система за онлайн попълване на протоколи. Преди да е попълнен онлайн, той не може да се отпечата и подпише. Срокът за нанасяне на оценките е 7 дни след края на всяка сесия. Обаче има голям брой преподаватели, които се мотая със седмици и с месеци. Имаше наскоро един фрапиращ случай - преподавател, провел изпити през февруари 2013 г., през септември още не е нанесъл оценките. А от тези оценки се определя успехът на студентите за стипендии, общежитие, следване в чужбина, трансфер и признаване на кредити. Абе....

А, не, археолозите не са скарани със здравия разум, а с митологичното и мито-символното мислене. А пък сред "примитивните религии" то е водещото. И затова им куцат разчитанията. Как би реагирал, ако ти кажа, че "архаичните техники на екстаза" (термин на Елиаде) се среща както сред примитивните сибирски и северноамерикански шамани, така и при високо развитите народи на Близкия Изток и в Тракия. Става дума за елемента на посвещаване на шамана от духовния свят, при който той "умира", тялото му бива разчленявано на части и разкостявано, а след това отново сглобявано и така бъдещият шаман/жрец/участник в мистериите се сдобива с "ново" тяло и "нов" живот. Тази "подробност" обаче убягва на тясно профилираните съвременни специалисти, които са добре подготвени в тяхната област, но нямат интереси и не смеят да надзърнат в паничката на съседния специалист. По тази причина са неспособни да забележат връзки, закономерности и аналогии, стигащи дори до палеолита. Ето ти един пример как никой не се озърта настрани, за да търси връзки. Примерът е съвсем неочакван - бай Алеко Константинов с неговия "До Чикаго и назад":

Ами по същата логика ал-Бируни би имал трудност да различи отлично познатия му персийски от например сарматския или аланския. Обаче да си дойдем на думата. Значи, ти биеш към хипотезата, че странният прабългарски език е бил кавказки. Лошо няма. Това връща нещата към добрите времена на ХІХ век, когато има изказани мнения, че хазарите са древно прикавказко население и е търсена звукова прилика на етнонима им с Херодотовите (ако не бъркам) "катиари". Едно приемане на хазарите за старо прикавказко население вече би обезсмислило тюрколожките мантри, че всички арменски сведения за хазари преди най-долната възможна времева граница по тюрколожкия канон (70-те години на ІV век) са интерполации и анахронизми. П.П. За съжаление не мога да намеря къде точно ал-Масуди пише за хазарски спомагателни части в армията на император Юлиян през 363 г. против персите. Но знам за това негово твърдение от достоверен автор. Е как бре, пропускаш нашия форумен събрат проф. Добрев, който цяла книга има по темата. То не че и при него не е пълна стъкмистика, особено с изсечената върху камък (щото Пагане-хатун не е можела да го каже на глас) бележка от булката до мъжа си: "Охши, но ходи в града". Но за разлика от другия Добрев нашият славен професор Добрев има едни несъмнен плюс - не мъкне от петнайсет различни езика думички и от 5 писмености знаци, за да "нагласи" преводите си. Ама и той е ударил на камък с неговите опити.