Aspandiat

Предполагам и това е твое дело, а и идеологически е в твоето русло. В мойта нива цъфна слива. В твойта нива цъфна слива. Твойта слива си я бива, но и мойта си я бива. Всеки сливи ще добива само в кооператива, в който дружно ще се слива мойта слива с твойта слива.

Ги, един въпрос. Какво е твоето мнение - ІV поход има ли благоприятно отражение върху балканската икономика?

Не трябва. Ако тук ще баним за незнание, ще останат само 10 потребителя + модераторите (и то не всичките).

Рока, имам у дома едни руски рубли (сребърни) от 1885 г. или от 1895 г., не помня точно. Хубаво им е среброто, не ги лови много патината. Имат ли някаква нумизматична стойност?

На тази тема определено й липсва следното: Последната римо-партска война (216-217 г.) През 207 г. на партския престол се възкачва Вологез VІ (207–221 г.). През 213 г. срещу него се надига брат му, който се обявява за цар по името Артабан ІV (207–226 г.). Артабан успява да се закрепи в Мидия и вероятно и в същинска Партия (Партиена). След това завзема част от Месопотамия, в т.ч. и Ктесифон. Вологез VІ обаче успява да се задържи в Селевкия на Тигър и в други градове. Тази междуособица не само че окончателно срива авторитета на Аршакидите, но и им навлича поредна и последна война с римляните. Новият римски император Марк Аврелий Север Антонин Пий Август, по-известен като Каракала (209–217 г.), обзет от манията, че е нов Александър Македонски, концентрира големи военни сили по бреговете на Ефрат – 7 легиона, преторианската гвардия и спомагателни отряди от германци, общо над 80 000 души. Първата стъпка на Каракала е да ликвидира васалната на Рим държавица Осроена. Следващата крачка, предшестваща нахлуването в Партия, било завоюването на Армения, която остава окупирана от римляните за един период от 11 месеца между втората половина на 216 и първата половина на 217 г. Междувременно в Месопотамията събитията се развиват скоростно. Каракала предлага на Артабан ІV съюз, скрепен с брак между римския император и дъщерята на партския цар. Първоначално Артабан отхвърля безпрецедентното римско предложение (брак на император с “варварска” княгиня), виждайки в него зле прикрит опит след смъртта му партският престол да бъде наследен от Каракала. После обаче дава съгласието си и отива на среща с римския император, придружен от свита от знатни парти. Докато течали преговорите, внезапно римският отряд, съпровождащ Каракала, се нахвърля върху партите и започва безогледно клане, от което по чудо Артабан се измъква жив. След това вероломство римските легиони прекосяват река Тигър и превземат град Арбела. Каракала заповядва да бъдат осквернени тамошните гробове на представителите на династията на Аршакидите и да бъдат разпръснати костите им. След това римляните се изтеглят на зимен лагер в Едеса, възползвайки се от това, че изненаданият Артабан ІV не успял да събере силите си и да им противодейства. През пролетта на 217 г. Артабан започва да се готви за настъпление срещу римляните. По същото време сред римските висши офицери се появяват опасения от продължаването на войната, която по всичко изглеждало, че щяла да бъде тежка и опасна. На 8 април 217 г. Каракала е убит от заговор на офицерите му начело с преторианския префект Марк Опилий Макрин. Новият император Макрин (217–218) се оказва в сложна ситуация. Въпреки че с окупацията на Армения римляните били подсигурили северния си фланг, на изток им предстояла тежка война с партите. По стара традиция от предходните столетия, началото на партското контранастъпление започнало от Армения. По всяка вероятност партите са се стремяли да изтикат оттам римляните и да ги застрашат във фланг, но не е изключено и да се се опитвали да окажат подкрепа на своите аршакидски роднини в страната. Поставен в сложна ситуация, Макрин предпочита да възстанови Аршакидите на арменския престол в лицето на Трдат ІІ (217–252 г.), вместо да бъде принуден да отделя допълнителни войски, които да поддържат на римското господство в Армения и да бранят кавказките проходи. Очевидно действайки в духа на споразуменията от Рандея от 64 г., той изпраща на Трдат корона, връща майка му, прекарала в римски плен 11 месеца, както и награбената в Армения плячка. Обещано е да бъдат върнати и земите, притежавани от бащата на Трдат в Кападокия, както и да бъде възобновена годишната римска субсидия, предназначена за издръжката на арменските войски, натоварени с отбраната на кавказките проходи. Преди обаче да уреди отношенията си с арменците, Макрин се обръща с мирни предложения и към партите. Разяреният от вероломството на Каракала Артабан ІV продиктува неприемливи за римляните условия – да се откажат от земите си източно от Ефрат и да възстановят разрушените от тях крепости и градове. На свой ред Макрин отхвърля партските условия и пресреща напредващите партски сили при Низибис. При този град през пролетта на 217 г. се разразява жестоко тридневно сражение, повлякло големи загуби и за двете страни. Партите, стремейки се да използват превъзходството си в кавалерия, през първия ден предприемат неуспешна фронтална атака срещу сгъстения римски строй, а на втория и третия се опитват да обградят римската пехота по флаговете, която, за да парира заплахата, изоставя дълбокото си построение и удължава и изтънява фронта си, което отваря пробойни в него. Жертвите и от двете страни в касапницата са огромни, а Макрин, усещайки че римската армия достига предела на съпротивителните си сили, се обръща към партите с ново предложение за мир. Артабан, чиито сили са в не по-добро състояние от римските, този път се показва сговорчив. Макрин се съгласява да върне всички пленници, да възстанови разрушенията, причинени от римляните и да изплати огромна контрибуция от 200 милиона сестерции. Никога дотогава римски император не се бил съгласявал на толкова тежки условия, продиктувани от партите, тревожен симптом за отслабващата мощ на империята. Това била последната римско-партска война. Над Предна Азия се сгъстявали буреносни облаци, чиито мълнии щели да разпалят наново огньовете на Ахура Мазда, а те да се превърнат в пожарища, поглъщащи градища, села, ниви, градини и които вместо от небесните порои трябвало да бъдат угасени от сълзите на останалите живи от кланетата. Карти на операциите по време римо-партските войни през ІІ-ІІІ век (ръчен калпазанлък през paint) Войната от 114-117 г. С червени стрелки - римските операции през 114-116 г. С вишневочервени стрелки - римските операции през 116-117 г. Със сини стрелки - партските операции през 116-117 г. С контур са оградени градове, оказали упорита съпротива на римляните през 116-117 г. С червено зацветяване - райони на вдигнати от евреите антиримски въстания. Войната от 161-166 г. Със сини стрелки - партската офанзива през 161 г. С червени стрелки - римските операции през 163-166 г. Пунктирана стрелка - предполагаемо придвижване на римската група "Север" (арменския корпус) за съединяване с римската група "Център". С червено зацветяване - район на антиримско въстание. С контур са оградени разрушени от римляните градове. Войната от 197-199 г. Със зелен контур - римо-партската граница към 197 г. Със сини стрелки - партските операции през 196-197 г. С червени стрелки - римските операции през 198-199 г. С контур са оградени разрушени от римляните градове. Войната от 216-217 г. Със зелен контур - римо-партската граница към 216 г. С червена стрелка - римските операции през 216 г. С вишневочервена стрелка - римските операции през 217 г. Със сини стрелки - партските операции през 217 г.

На първо място смятам, че като меродавна форма трябва да се приема гръцкият запис τζιγάτος (чигат), а не вторично лабиализираната форма чигот, която не съм сигурен, че се е появила под славянско влияние, а не е резултат от прабългарска лабиализация. За наличието на такава има поне едно доказателство - записът Органа (’Οργανας) при Теофан, но Аргана (’Αργανας) при Никифор. Първата форма се е наложила заради това, че Томашек привидя в Органа турчина Орхан, не по друга причина. За алтернативното обяснение. Предлагам, без да настоявам за правотата си, че чигат е арменизъм, преминал по кавказка линия при нас. От (старо)арменското čakat [чакат] – “чело; фасада”. Акад. Ачарян дава мнения за връзка на čakat с пехлевийското čakāt “връх”, персийското čakād, согдийското čakāt “чело”. Само че в случая иранските примери имат съответствие в арменското gagat’ “връх”, а не в “чело”, така че според ме не са убедителни като обяснение. Второто значение на čakat в староарменски обаче е “битка, сражение; фронтова линия”. Оттам производното čakatem “воювам, влизам в бой” и čakatamart “битка; войска”. Тези значения биха могли да се свържат семантично и с обяснението “спатарий” и “простоспатарий” като “висш военен”. Това го уточнявам по повод на последния пост на Графа, че няма как чигатът да е някакъв дребен офицер или сановник. Не бих се изненадал, ако чигатът не се окаже в края на краищата "военният министър" през ПБЦ. За протокола по повод на уж повлияната от славянски форма чигот. В някои арменски диалекти има засвидетелствани вариантите čakot, čakut. Айде и един бонус към темата от бат Спандю: Братан Чигота (Село Хотагоща, днес Фотовища, северно от Гоце Делчев, XV век). Душ, син на Шаготин (Село Черешница, североизточно от Валовища, XV век).

Не е и ще ти кажа защо. Защото славистиката много обича като закъса с нещо, да изкара като аргумент наподобяване, звукоподражание, бебешки говор и т.н.

Несериозно ми се струва това обяснение.

Аз пък не съм приятно изненадан от нахалството на Домусчиев да настоява общината да му оправи стадиона.

Персийското Βόχορις къде е записано/регистрирано? Ако е някъде в Месопотамия, въпросният Бохорис най-вероятно е бил евреин.

Аз прочетох в началото "студентски празници-споделете вашия опит" и се сетих какъв високооктанов опит имах от тях.

Щото е доста близо.

Хората са извънземни, твърди зоолог Д-р Елис Силвър е убеден, че сме пришълци от Алфа Кентавър http://opinions.bpost.bg/article/23875

Църквата (византийската) не би позволила, ако е наясно, че антропонимът Сондок/Сундика е свързан с манихейството или със зурванизма. Но ако не е била наясно, той спокойно може да се промъкне невредим през покръстването. Иначе като име е била запазено в българската антропонимия до ХVІ век. Че дори е прехвръкнало и към турската, а вероятно и към гръцката. Кое е това подобно име, известно на древните гърци? Само че, драги професоре, за да употребяват българите през І-V век в Средна Азия думата "манихей" или "зурванист" като прякор, тази религия е трябвало да бъде разпространена сред тях. Същото важи и за Кормесий, чието име имало за основа Хормизд, а то пък идва от Ормизд/Ормазд. Значи, българите е трябвало да са зороастрийци или пък зороастрийски еретици (зурванисти), които също почитали Ормизд/Ормазд. Само че според вашите разбирания българите са били пар екселанс тюрки или хуни, демек тангристи (ако изобщо има такава измислена според мен религия). Що чини при българите зороастризъм, каноничен или не? Или българите ще се окажат първите тюрки-маздеисти или първите хуни-маздеисти, което пък ще е революционен пробив в тюркологията. Ако много се забием в Сондоке, ще обособя постовете в отделна тема.

Напълно ясен бях. Да се твърди, че зундук е, цитирам, "прабългарски иранизъм",е плод на най-прозаично невежество, след като названието zandik е засвидетествано още през ІІІ век.

Ако става дума за знака "пясъчен часовник", той е много стар и широко разпространен. Има го при южноамериканските индианци, на килими и черги от България (тук е известен под името "макас"), от Кавказ, Азербайджан, Узбекистан, Туркмения, Казахстан и дори при карелите от Архангелска област (Русия). На запад "пясъчен часовник" може да се види нееднократно в килимите от Тунис, при тагар туарегите в Сахара, при народа бакуба (пак Африка), при народа хауса (отново Африка) и дори в Северна Ангола. Присъствието на "пясъчния часовник" като орнамент върху керамика или като символ, издълбан върху камък, се набива на очи в целия древен Близък Изток. Аз съм го срещал върху гърне от периода 2885 г. пр.Хр. (±180 г.), намерено в поселището Амиранис в Южна Грузия, в древен Елам, в Иран от ІV хил. пр.Хр., в Египет, пак от ІV хил. пр.Хр., в керамиката от Квета (ІV-ІІІ хил. пр.Хр.) в Пакистан, тоест в предарийска Индия. Най-старите находки са от Мала Азия - VІ-V хил. пр.Хр. и от VІІ-VІ хил. пр.Хр.. Находката от VІІ-VІ хил.пр.Хр. е стенна рисунка от светилище.

Ха, професоре, "прабългарският иранизъм зундук" го има засвидетелстван още през ІІІ век надписа на мобадан мобада Картир в смисъл на манихей: През V век в "Опровержение на лъжеученията" на арменския теолог и философ Йезник Колбаци "зандик" също смисъл на "манихей": Със същият термин "зандик" обаче са били обозначавани и зурванитите, най-мощната ерес в рамките на зороастризма, в частност зурванитските материалисти. П.П. Между другото самата връзка Сондоке/Синдуке и zandik "манихей", но и "зурванитски маздеист", е интересна и си заслужава допълнителна разработка.

Графе, като чета това, стигам до извода, че археологията е същата хвърлибобовщина като езикознанието въпреки огромното самочувствие на археолозите, че те са алфата и омегата, пардон, алабалата и о май гота.

Малко ОТ. Друже, имаш ли представа или изобщо известно ли е на какъв принцип са били прекръщавани българите или поне аристокрацията им по време на "възродителния процес" след 865 г. Имам предвид дали прекръщаването е ставало като при монасите със запазване на първата буква от светското, в случая езическото име?

И каква ще е ползата от китайския етимон, след като китайските записи на чужди етноними или титли всеки ги разчита както му изнася?

Е как пък някой модератор досега не се сети да оправи заглавието на кирилица на тази тема...

1. Histoire Universelle écrite par Agapius de Menbidj. Paris, 1909 (арабски текст и френски превод). Agapius Manbij.pdf 2. Al Dimashqi. Manuel de cosmographie de Moyen Age. Copenhague, 1874 (горе е качен арабският текст, тук – френският превод). Dimashqi.pdf 3. Al-Taalibi. Histore des rois des Perses (арабски текст и френски превод). Taalibi Histore des rois des perses.pdf 4. Géographie d’Abulféda (арабски текст). AbulFeda.pdf

Tabari. Chronique de Abou Djafar Mohammed ben Jarir ben Yezid Tabari. Vol 1, 2, 3 1-Chronique_de_Abou_Djafar_MoК»hammed_ben.pdf 2-Chronique_de_Abou_Djafar_MoК»hammed_ben.pdf 3-Chronique_de_Abou_Djafar_MoК»hammed_ben.pdf

Само че има 2 проблема поне: 1. Трябва потвърждение в извор или в изображение, че родните чиготи са носели брадви. 2. Трябва обяснение покрай изсипаните примери с корен чук-, чек-,чок- и т.н. откъде се появява суфиксът -от в чиг-от.

1916-1919 г.... Да не би да е гръцки военен кръст за храброст.