Aspandiat

Заедно с киселото мляко и лудницата в Карлуково....

Не, жени със забулени лица не видях там, поне в тези градове, в които бях. Иначе жената задължително трябва да е с покрита коса. Младите момичета слагат само по една забрадка, някои толкова "на уволнение", че половината им коси са открити. Повече дори и от мацката от втората снимка на Петър Петров. Омъжените и по-възрастните жени са с по-грижливо закрити коси - с хиджаб или русари. По принцип в Иран не е лесно да снимаш жена с фотоапарат, повечето не се съгласяват. Ето няколко снимки, които щракнах миналия месец, когато бях в Иран. Тази мацка, която има свое ателие на 278-я метър на кулата "Бурдж-е миллад" в Техеран, се нави да я снимам само ако хвана и това, което работи. Тя не беше най-голямата хубавица, която видях в Техеран, но ми направи силно впечатление с правилните си черти и матовия си тен, който е доста по-светъл от този на мъжете в Южен и Централен Иран. По принци жените в Иран са по-светли от мъжете и са луди на тема пластични операции, коригиране на носа и скулите. Това са също жени от "Бурдж-е миллад", но не толкова хубави, колкото моята любимка от първата снимка. Ей тази мацка чакаше нетърпеливо гаджето на площада в Исфахан. По принцип в Иран жена да носи червено е знак за предизвикателство към мъжете и (вероятно) към сексуалността им.

Тази мисъл ми се върти от доста време в главата. Стилово и като внушение "Време разделно" е съвсем различен роман (на етажи по-високо) от посредствени книжки като Дончевото „Сказание за времето на Самуила“, която е на инфантилното социалистическо-народняшко ниво на един некадърник като Димитър Мантов например. Не е по-различно положението и с Дончевото „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес". Това ме накара преди няколко години да се усъмня, че Дончев е автор на "Време разделно" и да заподозра, че всъщност той е откраднал текста. Преди малко, преглеждайки един материал във "Фрогнюз", попаднах на коментар на потребител с прякор "Страхил", съвсем директно потвърждаващ моите подозрения, цитирам:

Изобщо непродуктивна тема. Ако някой мисли, че има да каже нещо съществено по студията на Пламен Павлов, да ми пише на лични, ще я отключа.

Айде да я кача тук картата, че Макето като потребител не може да качва толкова големи файлове.

С интерес чакам Гогов да обясни как реши, че болднатите от мен имена са били носени от славяни... С още по-голям интерес чакам как Гогов ще обясни как кавханът, вторият човек в държавата, няма да е българин, а ще е някакъв "неизвестен мелез", по думите му.

Аз там съм с втори едномесечен бан за обида на модератор.

ОТ. Старогръцката дума за "род" и "племе" не е ли една и съща? В староарменски например azgn значи "род", "племе", "народ". Какви са аргументите, че да надделее преводът "седем рода", а не "седем племена"? А и тези, които предлагат трактовката, че "Седемте рода" било името на едно племе, дават ли си сметката, че при това положение в Мизия са живяли в края на VІІ век не повече от 20 000 славяни, колкото е брояло стандартно едно славянско племе. ОБАЧЕ Ако се приеме трактовката, че племето е носело името "Седемте рода", ми хрумна току що нещо интересно. Етнонимът хефталити/хефтали се свързва с иранското (и персийско) haft "седем". За зимата на 587/588 г. Михаил Сирийски говори са изселване на 30 000 "скити" "от отвъд клисурите на Имеон". От тях 20 000 се установяват на територията на днешен Дагестан, а останалите 10 000 стават федерати на империята по Долния Дунав и за тях ромеите научават, че са българи. Изходната точка, от която тръгват тези 30 000 "скити", е точно сърцето на Хефталитската империя, рухнала 20 години по-рано под ударите на тюрки и перси. Та ми се зароди (донякъде спекулативната) идея, че под въпросните "Седем рода" се крият потомците на старите български федерати от времето на Маврикий. При това положение не е изненадващо, че: 1. Влизат в дружески отношения с братовчедите си/братята си, водени от Аспарух. 2. Че Аспарух решава да използва уменията им като федерати, но срещу опасната граница с аварите. Край на ОТ.

"Педеревник" открай време прокарва чужди, вредни и ерозиращи българските традиции и нормалност идеи, в това число и масово пропагандира педерастщината, внушавайки, че само най-големите мракобеси, примитиви и задръстеняци не харесват и са против "заниманията" на педалите.

Маке, М с кръст отгоре го има още в древен Египет, в град Хелиопол или Иуну. Там бил издигнат един обелиск с М-виден връх, от който излиза латински кръст. Монетата на Менандър I можеш ли да я изнамереш в по-голям размер, че тук не се вижда най-добре.

Два въпроса към проф. Добрев, цитирам: Може ли да видим как се доказва развитието от табушкан през писмено незасвидетелстваното *табълган до дван? Сунгур защо си мисля, че е къпчакизъм? Има го в мамелюшки Египет като лично име, среща се и в българската антропонимия през ХV-ХVІІ век, където явно е от кумански произход. Примери: Сонгур Стал (Село Горно Спанчево, Мелнишко, 1498–1503 г.). Хуно, [жена] на Синкур (Село Косромия, вилает Кешишлик, местоположението му не може да се установи, XV век). Кръстю Согур (Село Дъскот, Великотърновско, краят на XVII век). Най-рано е засвидетелствано в скален надпис от манастирската килия Кръщелна при село Иваново, Русенско, в края на XIII или първата половина на XIV век – Сингур.

.1. Jackson. A.V.W. Zoroaster the Prophet of Ancient Iran. London, 1899. A.V.W. Jackson. Zoroaster the Prophet.pdf A.V.W. Jackson. Zoroaster the Prophet.epub 2. Henning. W. Zoroaster. Politician or Witch-doctor? Londin, 1951. Henning. Zoroaster politician or witch-doctor.pdf 3. Boyce. M. Some Reflection on Zurvanism. Bulletin of the School of Oriental and African Studies, University of London, Vol. 19,No. 2 (1957), pp. 304-316. Boyce_1957_Zurvanism.pdf 4. The Sacred Books and Early Literture of the East. Vol VII. Ancient Persia. New York–London, 1917. Sacred_Books_7.pdf 5. Zand-Akasih. Iranian or Greater Bundahishn. Translation into English. Bombay, 1965. Great Bundahishn.pdf 6. Погребальный обряд ранних кочевников Евразии. Материалы и исследования по археологии Юга России. Сборник статей. Выпуск III. Ростов-на-Дону 2011. Rostov_2011_Pogrebalnyi.pdf 7. Мейтарчиян, М. Погребальные обряды зороастрийцев. М.–Сп.Б., 2001. M_Meytarchian_Funeral_Rites.pdf M_Meytarchian_Funeral_Rites.djvu

1. Conybeare, F. The Key of Truth. A Manual of the Paulician Church of Armenia. Oxford, 1898. Key of Truth.pdf Key of Truth.epub 2. Khachikian, Armen, A History of Armenia. A Briev Review. Yerevan, 2010 (книгата е стандартно и непретенциозно изложение на историята на Армения, но едновременно с това е достатъчно обективно четиво). history of armenia - khachikyan armen.pdf History of Armenia - Khachikyan, Armen.epub

1. Alfaric, Prosper. Les écritures manichéennes. Vol. 1. Paris. 1918. Alfaric-manich 1.pdf Alfaric-manich 1.epub 2. Alfaric, Prosper. Les écritures manichéennes. Vol. 2. Paris. 1919. Alfaric-manich 2.pdf Alfaric-manich 2.epub 3. Bailey, H. W. Zoroastrian Problems in the Ninth-Century Books. Oxford, 1943. Bailey, H. W.Zoroastrian Problems in the Ninth-Century Books.pdf 4. Dhalla, M. Zoroastrian Theology. New York, 1914. Dhalla.Zoroastrian theology.pdf Dhalla.Zoroastrian theology.epub 5. Dhalla, M. History of Zoroastrianism. New York-London-Toronto, 1938. Dhalla-MN-History-of-Zoroastrianism.pdf 6. 1. Boyce. M. History of Zoroastrianism. Vol. 1. Brill,. 1975. Boyce.A History of Zoroastrianism Vol I.pdf Boyce.A History of Zoroastrianism Vol I.epub 6. 2. Boyce. M. History of Zoroastrianism. Vol. 2. Brill,. 1982. Boyce.A History of Zoroastrianism Vol II.pdf Boyce.A History of Zoroastrianism Vol II.epub 6. 3. Boyce. M. History of Zoroastrianism. Vol. 1. Brill,. 1991. Boyce.A History of Zoroastrianism Vol III.pdf Boyce.A History of Zoroastrianism Vol III.epub 7. Boyce, M. Textual Sources for the Study of Zoroastrianism. University of Chicago Press, 1990. Boyce.Textual_Sources_for_the_Study_of_Zoroastrianism.pdf 8. Луконин, В.Г. Древний и средневековый Иран. М., 1987. lukonin-vg-1987.pdf

Абе from вторый взгляд това которыхъ на третия ред от долу нагоре сочи староруска редакция на старобългарския според мен.

Маготине, аз намеквам не за неирански езиков облик на саките, а за смесен балкано-ирански етнически характер на скитите между Дон и Днепър, в резултат на който скитския език не се разчита с помощта на староперсийски или пехлеви. Иначе по темата за "масагетите" в ромейските армии през VІ век. Бай Прокопий споменава, че около 530 г. в армията на Велизарий в Персия имало отряд от 600 конници, които били предвождани от “масагетите” Симмас (Σίμμας) и Аскан (Άσκάν). За Аскан Ото Менхен-Хелфен посочва слабо аргументираната хипотеза, правеща връзка с израз като Ас кан, тоест “Кан на асите”, без обаче да я приема. Тъй като в гръцкия няма звук и буква “ш” най-вероятно оригиналното звучене на името не е било Аскан, както пише Прокопий, а Ашкан или пък двете форми са съществували успоредно. Последното е по-вероятно, защото, както отбелязва Сергей Толстов, ал-Бируни извежда генеалогията на Ашканиите–Аршакиди от Ашк или Аск, който бил син на Кей-Хосров. Толстов добавя, че името Ашк влиза като съставен елемент в имената на четирима хорезмийски царе в списъка на Бируни – двамина Аскахамука и двамина Аскахвара. За партските Аршакиди под името Ашканиди говори и ал-Масуди в своето съчинение “Златните ливади”: “Обаче повечето от тези владетели се подчинявали на Ашканидите, които управлявали в Джилаб, тоест в областта на градовете Динавер, Нахавенд и Хамадан и в областите на Масабадан и Азербайджан. И тъй като всички владетели на указаните области носели общото име Ашкан (Ашган), и останалите “царе на племената”, които им се подчинили, по името им се наричали Ашканиди”.

Могат, защото са индикатор за друг тип културна основа. Освен това аз силно се съмнявам, че Заратуштра е родом от Бактрия. По негово време това са доволно диви земи. Поддържам другата версия, че е бил мидиец и зороастризмът възнива в Мидия.

Не е баш така. Например в зороастрийското иранско пространство огънят е от мъжки пол. При скитите обаче, както личи от Херодот, огънят е от женски пол, както е при гърци, римляни и изглежда и при траките.

А не по-малко интересно е какво прави в Хорезм племенният съюз Дахе, от който произлизат партите. И като чета въпросите, които горе се задават и на които се търсят отговор, почвам да си мисля, че ираноцентризмът по отношение на етническия характер на скитите и кимерийците май е един от големите балони на иранистиката и ориенталистиката. Перкунасът каза, че скитските лексикални примери нещо не се връзвали с иранските езици южно от дъгата Кавказ-Копет-даг-Памир. Същата работа май ще се окаже и със скитския пантеон, който демонстрира повече прилики с този на западните индоевропейци като гърци, римляни и траки, а не с иранците. Сещам се и за мнението на Н.О. Трубачев, че единствената кимерийска глоса има балкански македоно-тракийски характер. Да не се окаже накрая, че европейските скити от времето на Херодот са някакъв продукт на амалгамация между източни иранци и трако-дакийци.

Вероятно в него или стои коренът "скута" (скит) или "сака" (сак) - ма-скута, ма-сака. Виж, това "ма" не ми е ясно какво може да значи, може да е вариант на "мард" (човек) или да е еднакво с корена "мада" (мидиец).

Мисля, че не го е чел или познавал. Твърде ранен му е. Арменските автори не стигат в познанията си до автори, които са от пределинистическия период и в частност преди І век пр.Хр. А що се отнася за въпросните масагети, в арменските източници те се срещат нееднократно и очевидно появата им в тях не е от литературен произход или под влияние на гръцките извори, най-малкото защото през V век Йелише споменава за маскутите като съвременник на събитията:

Eто нещо за крушките и за цялата система на съвременното "консуматорско общество". Струва си гледането и на петте части. С бг-субтитри са.

Английските стрелци с големи лъкове, които изтребват прочутото френско рицарство при Креси и т.н., са били селяни. Изобщо като сте я подкарали интересната иначе тема за състава и характера на Ивайловата войска, замислете се дали не плащате много голям данък на презумптивното схващане, че у нас през ХІІІ и ХІV век феодализмът бил узрял, че и презрял и не е имало голям брой сводобни селяни. Моето, признавам инстиктивно усещане е, че в периода ХІІ-ХІV, да не говорим за Х-ХІ век, у нас е доминирало като численост свободното селячество, което или е имало своя земя, или е преживявало като изполичари и което е можело да осигури хора за армиите.

Е то остава и да не си знам биографията. Между другото в Проложното житие има една фраза, която директно насочва към Митра: Изключването на жени насочва директно към характеристика на Митра като военно божество, даряващо победи на монарсите. В тази си характеристика Митра преминава и в римските легиони от Анатолия с техния затворен мъжки култ. Че анатолийският и задкавказкият култ към Митра е бил силно антифеминистично ориентиран личи от едно сведение от Псевдо-Плутарх, който, описвайки река Аракс, е оставил интересен разказ за Митра: Мотивът за женомразството на Митра и зачеването на скалата не е засвидетелстван в други източници, но е установена прилика между тази история и хетския мит за Кумарби. Кумарби, баща на бог Тешуб, поискал да си възвърне небесното царство, което бил изгубил в полза на сина си и забременил една скала, която дала живот на чудовищния гигант Иликуми. Така че не виждам проблеми антифеминистичните черти на анатолийския и задкавказкия Митра да са били пренесени и северно от тази планина.

И понеже, Рейвъне, съм те емнал, ще продължа още малко с Аспандиат, тъкмо да върна темата в началното й русло, че пак я оспамихте. Хайде малко цитати, ама от оригиналния текст, а не през руски мърляв превод, че там нещата ги замазват и изопачават: В руския превод думата "халдеи" е благоразумно заменена с думата “колдуны” ("магьосници"). Обаче в текста на Мовсес Каланкатуаци се споменават изрично различни видове свещенослужители: магьосници, халдеи, чародеи, пазители на идоли и чародеи на Афродита. Това подсказва, че авторът не е използвал произволно различните названия, а е имал предвид нещо. Някога “халдеи” е било общо название на звездобройците, астролозите и изобщо на тези, които предсказвали бъдещето по движението на звездите. Стриктното разграничаване в текста на Каланкатуаци на “халдеи” от “чародеи” и “магьосници” показва, че въпросните халдеи не са били обикновени капищни жреци или шамани, гледащи на кости и лекуващи с билки, а някаква много по-висша категория свещенослужители, за които християнският епископ, поради своето невежество в небесните науки, не е искал много-много да говори. За Афродита. Преди време бях чел една статия, но не ми се търси сега заглавието и автора, в която се твърдеше, че споменаването на Афродита всъщност било споменаване на тюрската богиня Умай (от която впрочем при дунавските българи грам следа няма). Само че контекстът, в който се споменава Афродита, дава основание за друга интерпретация. Изразът "халдеите, магьосниците и чародеите на Афродита започнали с налудничава магия да вършат чародейства, да призовават лъжливо земята" по-скоро може да се отнесе към богинята на земята Йер Суб (Рейвъне, не бързай да черпиш). Само че Афродита се споменава още веднъж, и то в типичен сексуално-афродитен античен контекст: "също така развратени от желанията на Афродита, съгласно дивите им езически нрави, взимали за съпруги бащините си жени или пък една жена имала за мъже двама братя или [един] взимал множество жени..." Така че за присъствието на Афродита при дагестанските хони би следвало да се потърси и друга възможност - тя да не е примитивната тюрска богиня Йер Суб, а севернокавказки вариант на иранската богиня Анахита, която била богина на размножението, плодородието, влагата и раждането. Този пантеон (Анахита и Митра-Аспандиат) вероятно е навлязъл по аршакидска линия в земите на днешен Дагестан, където да края на ІV или началото на V век е съществувало Маскутското/Масагетското царство, начело на което стоял четвъртият клон на династията на Аршакидите. Когато в края на VІ век клон на тюркската династия Ашина установява контрол над хазарите, дошлите заедно с първия тюркски хазарски хакан Ирбис-Шегуй тюрки отъждествили архаичния сако-масагетски Митра от старото Маскутско царство със своя Тенгри. Тази амалгамация между арийския Митра и тюркския Тангри заварва през 684 г. албанският мисионер Исрайел.