Aspandiat

Е, значи хубаво е все пак, че "чигот" не се оказа "чикиджия". Някакви източни семантични паралели на "високопоставен телохранител, преторианец" , кото да са и сходни фонетично с "чигот" има ли изобщо?

Това са значения, производни от по-старото пехлевийско значение "копие".

Един подарък от Спандю: 1. Maçoudi. L’Abrégé des merveilles. – Actes de la Société philologique. Tome XXVI. Paris, 1897 actesdela26sociuoft.pdf 2. Maçoudi. Le livre de l’Avertissement et de la Revision. Paris, 1896 lelivredelaverti00masuuoft.pdf 3. Maçoudi. Les prairies d’or. Vol. 1 lesprairiesdor01masduoft.pdf Vol. 2 lesprairiesdor02masuuoft.pdf Vol. 3 lesprairiesdor03masuuoft.pdf Vol. 4 lesprairiesdor04masuuoft.pdf Vol. 5 lesprairiesdor05masuuoft.pdf Vol. 6 lesprairiesdor06masuuoft.pdf Vol. 7 lesprairiesdor07masuuoft.pdf Vol. 8 lesprairiesdor08masuuoft.pdf Vol. 9 lesprairiesdor09masuuoft.pdf

Цъ, графе. Учените на Запад са въвели термина "Велико преселение на народите", а не "Епоха на варварски зулуми". Това как римляните са гледали на готи, алани, кумани, печенеги и т.н. е било изцяло техен проблем. По същата логика дай да прекръстил раздела със сведения за българите Barbaricum IІІ, щото римляните-менте от Цариград са смятали и тях за варвари. Пускай отделна гото-вандало-гепидо... тема. Степната си остава така, още повече, че тези Barbaricum I-ІІ нищо не говорят на външния читател. Нещо много почна да се раздробява раздела. Помисли коя тема да слея - Русия със Славянската цивилизация (не че има такава) или Славянската с Русия. Тя и без това славянската се върти все около руската тематика, така че по-скоро мисля да слея Славянската цив. с Русия.

И сега какво излезе? Чигот ще е меченосец или преторианец?

Някой може ли да даде стиховете в първия пост на Дрейк в транслитерация, за да имаме представа как звучи староанглийският.

За последните 1100-1300 години Дунав е местил очертанията си. През VІІ-VІІІ век, а вероятно чак до ХVІІ век е имало ръкав в Северна Добруджа, който сега е пресъхнал. Дявол знае къде може да са останките от аварския гарнизон - из тресавищата и тинята по делтата или направо под повърхността на Дунава. П.П. Понеже темата започна опасно да се придвижва към другата мега-тема за битката при Онгъла и понеже нямам желание да местя тукашни постове в нея, ще помоля основните участници в дискусията (пък и който иска) да направи обобщение на позициите си във вида: Смятам, че българите са били тюрки/иранци/..., защото: 1. 2. 3. 4. .... И почвайте наново, като сте си спомнили кой с кого за какво спори.

Ще те почакам да приведеш тук цитати от хрониките, които дават подчертаните от мен дати в твоя пост.

Греда, Рейвъне. Ето сведението от ІХ век на Георги Амартол, което между другото у нас редовно се пренебрегва в полза на Теофан и Никифор. На първо място Амартол директно отсвирва всички спекулации от ХХ век, че Аспарух бил висял из Влашко и Делта 10 или 20 години. Напротив, споменаването, че българите дошли през 680 г. показва, че те е трябвало спешно да се изнасят от старата родина. Нямало е бавно придвижване, авангард и т.н., а масово преселение на старо и младо. Това пък вече обяснява израза "бидейки в голяма нищета и затруднение". Тази нищета и затруднение можело да се получат и е логично да се получат при струпването на огромен брой хора на неголямо пространство и свързания с това недостиг на храна. Сиреч, българите на Аспарух повтарят случката с готите през 376-377 г., които минават Дунава, остават без прехрана и от немай къде подпукват римляните.

Намерих ги аз 8-те тома на "Златните степи". И други неща от Масуди. Много работа има по тях. 120 години родната историография си клати ку.а, като се има предвид, че Масуди е публикуван още през 19 век.

Абе някой може ли да изкопае отнякъде най-накрая текстовете на Масуди. Бешевлиев постоянно го цитира през втора ръка (Маркварт). Бедният Масуди е един от най-ценните, да не кажа най-ценният арабски извор за българите. И какви работи пише само за българските погребения, за които тук Маготин и Рейвъна все се хващат за гушите.

Ето какво пише Бешевлиев на стр. 29 от "Първобългарите". Няма да пиша гръцките названия и записи на гръцки, а на кирилица, че не ми се разправя: "Служебната титла тзикатос се среща в славянски текст под славизираната форма ЧИГОТЪ със значение спатариос, т.е. меченосец". Кой е този текст Бешевлиев (което му е редовен кусур) не споменава, но е дал като бележка откъде е взел това сведение: Юрдан Трифонов. Към въпроса за старобългарското болярство. СпБАН, ХХVІ, 1923, стр.16; Васил Златарски. История на Бълг д-ва.... том І, част 1, София, 1918, стр. 228, заб. 1.

Снощи гледах "Първобългарите" на Бешевлиев. На едно място, ако държиш, ще проверя, но довечера, той казва, че в гръцки текст е написано "чигот" = "спатариос", тоест "меченосец".

В подкрепа на Тервел: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10320

Горкият Аристотел. А той си мислел, че и той е дал нещо на света, пък проклетите преславски книжовници го изпреварили в енциклопедичността.

Какво правим обаче с единичната титла canna taban?

То е ясно това. Пък и тези патриоти ще се окажат сигнално жълти патриоти...

Щом казваш. Язък обаче, че изгоря основателят на град Хотан в югозападен Тарим. През 240 г. пр.Хр. група от индийски заселници се устоновява в този район и основава град, известен първо като Гостана (> Годана > Хотан), по името на водача на преселниците. Вероятно и неграмотният славянски преписвач е бил на място, за да накара жителите на село Гостиня да си кръстят името на правописната му грешка, защото през 1632 г. селото е записано като Гостюн. П.П. В "Ирански именник" на Юсти има нещо интересно. Там староперсийски имена като Виштасп са дадени в пехлевийската им форма Гуштасп. По принцип xazir е стандартната форма в арменските извори, не само при Каланкатуаци. Само че имаме един голям проблем - акацирите по картите ги дават все близо до Днепър, а не в Дагестан, където трябваше да са, ако бяха южни хазари.

Перкунас, ти нали си застъпник за подценяването на кавказкия слой, етап и момент при формирането и характера на прабългарския. Предлагам ти една идея за етимологизиране на "чигот" - връзка с грузинското čеxa ("коля, троша, разбивам"), лазкото dzax "удрям с чук", от които идва и арменското djaxel "удрям силно, троша, громя" Струва ми се, че тази връзка е по-успешна от връзката с "джигит", още повече, че спатариите са били меченосци. И имаме и един запис "Тагчи меченоша".

Като видя Томашековото (цитирам по Хелфен) Acatziri was agac-ari, "forest men" и се хиля на глас. Уникални са били тия хуни-акацири - "горски народ". Сигурно са яздили катерици и са се хранели с жълъди...

На мен ми е интересно нещо друго. Дадените от Хелфен обобщения за антропонимията на хуните в Източна Европа и Кавказ. Интересна работа, щото се оказва, че антропонимичните данни не стигат да се каже, че източноевропейските хуни са били тюркоезични. Всъщност тюркските имена сред тях са малцинство. И забележи колко много "хуни" в римските войски имат имена с unknown origin: http://www.kroraina.com/huns/mh/mh_11.html

А, още преди 40 години Otto Maenchen-Helfen в The World of the Huns посочи едно китайско сведение за "зеленооки тюрки". Маготин горе е дал три скана, от която единият съдържа примери с "таркан". Те са бая къснички. Същия Ото Менхен-Хелфен е едно много ранно засвидетелстване на титлата "таркан" и то в нетюрска и нехунска среда. През 91 г. сл. Хр. град Та-кан-чиен близо до таримския град Куча бил резиденция на китайския генерал Бан Чао. Името Та-кан-чиен е означавало “градът на таркана”. (Maenchen-Helfen, Otto. The World of the Huns. Los Angeles – London, 1973, p. 383)

Проф. Добрев ще се напие от мъка при тая новина.

'беш ли го...