Aspandiat

Хахаха. Тия неща наистина ли ги е говорил Филипов, или са вестникарски дела на разбрали-недоразбрали. Защото ако Филипов наистина е казал, че до 10 години идат зелените, мястото му не е в БАН, а в едно друго заведение...

Ех, Рейвъне, влезе в подвижни пясъци. Ще те карам едно по едно. 1. Руският превод на описанието на култа към Аспандиат при Каланкатуаци е мърлява работа. В оригинала никъде не се казва, че Аспандиат-Тангри има идол. В текста е употребена думата "исполин", с която по традиция старите арменски автори наричат езическите богове. Ето например при Агатангелос и описанието на разоряването на храмовете на старите богове в Армения: 2. Колкото и да го усукваш, че нямало значение какво е дървото, Каланкатуаци пише изрично - дървото на Аспандиат е ДЪБЪТ, а не клен, габър, бор или нещо друго. Влизам ти в положението, ти недолюбваш много арменските извори, защото данните от тях са все пирони в ковчега на тюрковъдските спекулации. 3. И каква връзка има примерът с Космическото дърво. То присъства масово и в представите на индоевропейците и най-вероятно именно от тях е навлязло при тюрките. Отделно, че и нашите черги са пълни с такива космически дървета. Ама надали бабите от Чипровци са тангристки. 4. Много ми е странен един тюркски Тангри при хоните, който дава дъжд: Аз в първия си постинг казах, че Аспандиат-Тангри разкрива западноиндоевропейски черти. Не си хвърлям думите на вятъра, защото например за Донар или Тор при скандинавците Адам от Бремен разказва, че “Тор властвува над въздуха, той е този, който управлява гръмотевицата и светкавицата, вятъра и дъждовете, хубавото време и посевите”. 5. Да те доубия. Драги Рейвъне, за Аспандиат и за това че дава дъжд се споменава и в “Проложно житие на Константин-Кирил”: Та като съпоставям Житието и написаното от Каланкатуаци, явно епископ Исрайел не си е свършил работата с покръстването, защото и 170 години след мисията му, в Северното предкавказие Аспандиат е продължавал да бъде почитан. А за връзката му с Александър Македонски се намеква от един друг източник - писалия в средата на VІІ век арменски епископ Себеос във връзка с военните операции на Вахрам Чубин срещу тюрките в Хорасан през 588 г.: Ст. Малхасянц с основание заключава, че в този случай под Спандиат/Аспандиат се разбира Александър Македонски, стигнал до Аму Даря (Яксарт). Поздрави на Пагане от шатрата на Танграта.

Имаше. Само че за хонския "Тангри-Аспандиат" няма никакви податки в текста на Мовсес Каланкатуаци (не в "Ашхарацуйц") да е бил бог на небето. Най-вероятно той е вариант на архаичния масагето-сакски (ирано-арийски) бог Митра, като едновременно с това е вплетен и с култа към военния гений на Александър Македонски. П.П. На всичко отгоре символ на хонския "Тангри-Аспандиат" е дъбът. Тюрките имат толкова общо с дъба колкото и бедуините. Дъбът издава индоевропейска религиозна традиция, но не иранска, а "западноиндоевропейска", сиреч елинска, тракийска, келтска, славянска, германска. Как се е озовала в Кавказ обаче идея си нямам.

Етапи при завоюването на Южна Италия и на Сицилия от норманите. Източник: Жан-Ив Фретинье. История на Сицилия. http://www.helikon.bg/books/40/-История-на-Сицилия_172028.html

Няма нищо общо с петърдобревите глупости за древнобългарски произход на думата. Впрочем пълен резил за Добрев, който е ст.н.с. ІІ ст. от Института по икономика на БАН, да не знае, че името турнеса идва от монетите, сечени в град Тур, Франция - tournois. http://en.wikipedia.org/wiki/Livre_tournois

Митичната планета Нибиру се появи на официален сайт, засега само на снимки http://znanie.eu/%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%80%D1%83-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE/ http://nepoznato.energetika-bg.com/2013/12/mitichnata-planeta-nibiru-se-poyavi-na-ofitsialen-sajt-zasega-samo-na-snimki/

Древнетюркский мир: история и традиции. Казань, 2002. drev_turk.pdf Эфендиев, С.И.; Эфендиев, Ф.С. Общетюркская мифология и ее фольклорные связи. Нальчик, 2005. Общетюрская мифология.pdf A History of Uighur Religious Conversions (5th - 16th Centuries). – Asia Research Institute Working Paper Series No. 44 (June 2005). Uighur Religious Conversions.pdf

Contes, Légendes, Épopées populaire d’Arménie. Tome 1. Paris, 1928. 1-A-Contes armeniennes.pdf Contes, Légendes, Épopées populaire d’Arménie. Tome 2. Paris, 1933. 1-B-Legendes armeniennes.PDF

Roger Beck. The Religion of the Mithras Cult in the Roman Empire. Oxford University Press, 2006. The Religion of the Mithras Cult in the Roman Empire.pdf

The Blackwell Companion to Eastern Christianity, 2007. The Blackwell Companion to Eastern Christianity.pdf

1. Тресидер Дж. Словарь символов. Тресидер Дж. Словарь символов.pdf 2. Вовк, В.О.. Энциклопедия знаков и символов. М., 2006. vovk_znaki_i_simvoly.pdf

1-А. M. Rostovtzeff. The Social and Economic History of the Hellenistic World. Vol 1. THE_SOCIAL_AND_ECONOMIC_HISTORY_OF_THE_HELLENISTIC_WORLD_I.pdf 2-Б. M. Rostovtzeff. The Social and Economic History of the Hellenistic World. Vol 2. THE_SOCIAL_AND_ECONOMIC_HISTORY_OF_THE_HELLENISTIC_WORLD_II.pdf 2. The Cambridge Companion to the Hellenistic World. The Cambridge Companion to the Hellenistic World.pdf

14. The Syriac chronicle known as that of Zachariah of Mitylene (1899). Zacharias Rhetor.pdf Zacharias Rhetor.epub 15-А. Chronique De Josué Le Stylite Écrite Vers L'an 515 (1876) (превод на френски език). Chronique_de_Josue_le_Stylite_ecrite_v.pdf 15-Б. The chronicle of Joshua the Stylite : composed in Syriac A.D. 507 (1882) (сирийски текст и превод на английски) chronicleofjoshu00josh.pdf

33. The History of Alexander the Great, being the Syriac version of Pseudo-Callistenes. Transl. by Ernest Budge. Cambirdge, 1889. The History of Alexander - Pseudo-Callisthenes.pdf

Cosmas Indicopleustes, Christian Topography. Translated from the Greek, and Edited, with Notes and Introduction BY J. W. McCRINDLE, M.A., M.R.A.S., F.R.S.G.S (1897). Cosmas Indicopleustes 1.doc Cosmas Indicopleustes 2.doc Cosmas Indicopleustes 3.doc

В дигиталния раздел съм качил книгата на Алексей Сукиасян. История Киликийского армянского государства и права (XI-XIVвв.). В нея се споменава, че Киликийска Армения се била признала за васал на Германската империя с надеждата това да я защити от византийците. Не съм сигурен, а ме мързи да проверявам, дали това не става точно по времето на Барбароса. Иначе Сукиасиян май споменаваше и за командерии на Тевтонския орден в Киликия. Иначе е много яко разминаването във възприемането на кръстоносците от ромеите и от арменците. За първите те са зла гад и напаст, за вторите праведни и доблестни христови войни и всьо и всья. Матей Едески (арм. Маттеос Урхайеци) описва с очевиден пиетет кръстоносците от Първия поход:

Абе няма да се моря да превеждам от оригинала. Ето го на братския сАвецки език: http://www.vostlit.info/Texts/rus11/Vardan/frametext4.htm

Нито едно от горните имена, които си дал, не се среща при Юсти.

Дай тогава да видим "франкски" монети с конник от периода 1100-1350 г. Арабски монети с конник не открих, макар че не съм се презорвал в търсенето.

Е, значи няма да се моря тогава да превеждам едно сведение за ІІІ поход от средноарменски.

Глобалното затопляне започнало преди хиляди години http://frognews.bg/news_61789/Globalnoto_zatopliane_zapochnalo_predi_hiliadi_godini/

Няма такова неща. Думата čakat я има още от V век, откакто има арменска азбука. Аз ти казах по-горе, че на иранските "връх" отговаря арменското gagat' "връх", а не čakat.

Всички ли изворови данни са събрани и изчерпани?

Графе, честно да ти кажа, дреме ми дали на стража бил е нашият чигот. Или бил е полиглот в Крумовата канцелария на езическа България.