Aspandiat

Христос победител! Аз загрях, че Графът не се е изразил най-точно и ми се прищя да го избазикам, зер това ми става вече като любим спорт. Между другото миналата седмица мернах (ама на, не помня къде), че експедицията на Василиск против вандалите през 468 г. е струвала 1,1 млн солида. Това го знам от по-рано, не е нещо ново. Новото обаче беше, че тази сума отговаряла на годишния приход на империята като данъци. Тази сума се разминава сериозно с дадените от Графа 7,800,000 solidi за 457 г. и лично на мен се струва доста по-реалистична.

Понеже твоите са наситени с научност и нямат нищо общо със спама и откровените глупости... Да ти го кажа като модератор, не като форумец. Южнякът се е доказал в този форум от доста време като един от най-стойностните участници, който споделя информация и анализи (негови и чужди), които трудно могат да се намерят от хора, които не знаят какво конкретно да търсят или нямат нужната подготовка. Така че карай я полека с квалификациите.

Петре, и защо е този безсмислен кипящ труд? http://alba-books.com/alba-books/Бисмарк-Спомени-т-1-2

Утре, че днес стана късно, в Галерия-история, ще направя една колекция от възстановки на степни войни от І до ХVІ век. Ще се хванеш за главата, като видиш колко версии има на куманите - то "туранага сан-овци" до "астерикс-овци". Аааах, приятелю, не приемай критиката, а задоволи любопитството ми, че ме загриза зле и тая нощ ще има да броя оФце докато заспя.

Аз затова (за разлика от други двама модери тук) не харесвам японците. Дресирани роботи. Скоро мернах някъде един лаф, че докато японските туристи щракат като побъркани с апаратите си, пропускат да видят какво снимат и къде са.

Съдейки по написаното от Скафури (от първия ми пост в темата), византийската икономическа концепция по отношение на арабите, които са вековни врагове на империята, е да им се налага икономическо и търговско ембарго и да се натискат имперските васали и протекторати също да спазват ембаргото. Причината е да не се позволява на арабските врагове да получават стратегически във военно и икономическо отношение суровини и стоки. При това положение няма логика поне докъм последната четвърт на Х век империята да се тревожи за сухопътната търговска артерия със Сирия, след като стратегията на самата империя е да се ограничава търговията с арабските й врагове. Обаче през Анатоликон минават двете "магистрали", които могат да отведат арабските нашественици в самато сърце на Мала Азия - от Киликия към Иконион и от Киликия към Анкира. Затова Анатоликон е най-важната тема - тя е щит срещу арабските офанзиви откъм Киликия и блокира "магистралите" към вътрешността на малоазийските владения на империята. Отделно че Анатолия прикрива Анкирския транспортен възел (за вътреанатолийската търговия), който го има не от вчера или от днес, а още от римско време.

Накратко - имало една глава лук и с хипотезите дотук.

Малък ОТ, който може и да не се окаже съвсем ОТ. Около някогашния арменски град Ерзънка (днес Ерзинджан в Турция) са открити близо 180 идеограми, датиращи от ХІІІ-ХІV век. Произходът им и досега е загадка, защото те се отличават рязко от използваните в Армения и Византия през средните векове лигатури и съкращения. Идеограмите от Ерзънка имат паралели с хетски идеограми и донякъде с древноегипетски. Обаче най-удивителната прилика на знаците от Ерзънка е със знаците от протоиндийските градове Мохенджо-Даро и Хараппа от ІІІ хил. пр.Хр., които са се намирали точно на територията на Пакистан. За последните пък още през 1934 г. унгарският лингвист Вилхелм Хевеши установява много големи прилики със знаците от дъсчиците ронго-ронго от остров Пасха. На какво се дължи голямото сходство междо арменските идеограми от Ерзънка и знаците от Мохенджо-Даро и Хараппа си остава загадка.

Южняк, евалата (на чист турко-(пра)булгарски) за последните постове. Имам обаче няколко въпроса към "турския" и към "българския" постинг. Ако нещо не съм разбрал, ще ме прощаваш, слаба ми е квалификацийката. Първо върху това. 1. Защо като база на сравнение в изследването са взети като еталон японските маркери, а не монголските или южносибирските, което исторически и географски е обосновано за разлика от търсене на връзка с откъснатите от морето японци? Отделно, че като антропологичен облик един монгол не е трудно да бъде отличен от един японец. 2. Графиката, която подаваш горе, правена ли е равномерно в териториално отношение върху цялото население на Турция или са избрани само определени райони? Защото ако са взети образци само от определени райони, при голямата територия на Турция генералните заключения стават проблемни и съмнителни. Сега върху "българския" постинг. 1. Какво се разбира под балто-атлантически маркери? Географски това е огромен район и обхваща хора от типа на високите руси и синеоки шведи до мургавите неособено едри португалци, които също са на брега на Атлантика. Това не е ли прекалено условен (и май манипулативен) термин? 2. Ако по маркери сме балто-атлантици, защо като тръгна по улицата в България, няма да видя много "шведи"? Няма да видя обаче и много "португалци", а ще видя основно "северни италианци". Аз самият приличам на северен италианец - светли очи и черна коса. 3. Това, че ако сме били степни иранци е проблем при отделянето на прабългарските от славянските (балто-атлантическите) маркери е много интересно и според мен е попадение в десятката. Защо обаче типичният руснак е с широко лице, светла коса и очи и чип или чипеещ нос, а типичният поляк (който уж е най-чиста порода славянин) има по-скоро с тясно лице и не е чипонос. Как се обяснява това?

Хихихи, ти Кристецие продължаваш да упорстваш, че тези 11,3 милиона солида са били всичките в злато, а не и в други монети и в стоки (натура). Както и да е, оставям те на вярата ти. Обаче това за 50-те тона злато дето циркулирало под формата на приходи кърти миФки. Дай да направим една проста сметка без калкулатора, че нещо все омотавам грамовете, хехе. Имаш 50 тона злато приходи примерно за 540 данъчна година. За да циркулират същите 50 тона в империята през 541 данъчна година, държавата трябва да е изхарчила всичките 50 тона или 11,3 милиона солида като обществени поръчки, снабдяване, заплати и т.н, които да са се върнали в икономиката и в данъкоплатците. Знаеш ли какво това? Че финансовият министър на Юстиниян І е бил най-големият финансов гений във всички времена на фона на епохата, в която живее. Защото днес белег за един много добър държавен бюджет е такова (пре)разпределяне на приходите на хазната и тяхното харчене, че да не се получава остатък. Тъй като това е било невъзможно по куп причини през VІ век, е очевидно, че част от тези 11,3 млн солида (50 тона злато) са оставали в хазната като натрупвания в резерва било поради невъзможност всичко да се разходи, било поради желанието на императора да трупа резерви. Неслучайно финансовият спец Анастасий оставя в 518 г. препълнена имперската хазна. При това положение обаче твоето твърдение за въртенето на 50 тона злато всяка година в империята става съвсем несъстоятелно. Да допуснем, че 5% от тези приходи остават като резерв в хазната на империята. Това ти дава 2,5 тона злато на година или 565 000 солида. За 20 години всичките 11,3 солида или 50 тона злато следва да са се натрупали в хазната и имперската икономика следва да е била останала без оборотни солиди или каквито и да е други техни монетни еквиваленти. И нали се сещаш какво ще настъпи тогава, скъпи Кристеций. Тотален икономически срив на имперската икономика поради липса на оборотни средства на "фирмите", на липса на пари за заплати, за суровини и т.н. Кредитиране или помпане на икономиката с виртуални пари няма как да стане, както е днес, защото тогава парите не се печатат като сега без никакво покритие, а са обезпечени с ценни или полуценни метали. Към това добави и невъзможността на имперското министерство на икономиката да разчита на ежегоден ръст на икономиката от n%, защото по онова време икономиката стагнира, няма ръст основан на нови технологии като например бума от периода 1995-2005 г., базиран на клетъчните технологии, уиндоуса, цифровата технология. Отделно имаш всяка година изтичане на ценни метали на изток за покупка на китайски и индийски стоки (коприна, подправки, благовония). Тоест няма как да се надува потреблението и да се помпат балони, благодарение на които в империята да циркулират повече реални пари, а не напечатани. Отделно на всичко като остават само 5% в хазната от приходите всяка данъчна година, това значи, че на следващата данъчна година приходите в пари, които могат да се съберат от населението, вече ще са 95% от предните 100%. На следващата ще са още по-малко, а на 20-тата година императорът ще прибере 0 (нула солиди). В резултът, ако я караме по твоята логика, през 560 г. имперската икономика следва да е била унищожена, а Юстиниян І свален и утепан като куче от разбеснялата се безработна и гладна тълпа. Оставям ти горното да го осмислиш тая нощ или колкото време ти е нужно.

Съдейки по картата на Авдев (стр. 117) за ареала на циркулацията на монетите на тези двама царе, няма такива монети. Само в Северна България и на юг до Софийско, Подбалкана и района на Месемврия. Реално покрива територии на България при тяхното управление. Ти как би разтълкувал това? Приятелю Йончев, аз имах предвид отношенията между английската и френската корона от гледната точка на английската, което в нашия случай го екстраполирам върху Ордата (Англия) и България (Франция). Тоест Ордата претендира, че България е зависима. Не знам дали на Константин Тих е било наложено от Ордата да сигнира така всичките си монети. За да се установи дали орденските ханове са имали практиката да задължават васалите си да означават с техен символ всичките си емисии, трябва да се чете сериозно историята на Ордата и на монголите в Източна Европа и Предна Азия изобщо. За съжаление нямам нужната литература. Ако обаче отхвърлим хипотезата, че емисиите на Константин Тих и на царете до Теодор Светослав са били знак за зависимост от Ордата, тогава остава въпросът защо например сребърните монети на Т.Свет. са сечени по орденски номинал и с орденска инсигния. Едно обяснение би могло да бъде, че по времето от Константин до Михаил Шишман има изключителна интензивна търговия между България и Ордата и тези монети са били сечени, за да бъдат разпознаваеми от орденските клиенти и потребители. Само че пък тогава възниква въпросът има ли археологически данни за такъв огромен стокообмен между България и Ордата. Както и какъв е смисълът от циркулацията на такива монети в самата България, където не е било нужно да са били разпознаваеми.

Това вярно ли? Питам съвсем сериозно. Защото ако е вярно, направо съм изумен и се чудя какво правят по цял ден родните антрополози, тоест от кой в кой крачол го местят - от левия в десния или от десния в левия.

Рейвъне, тези аварски убавци не ми мязат на "мънички японки". Пък и в руските билини обрите са описани като огромни войни. Един монголоид няма как да е огромен. Поне по мое скромно мнение, може и да бъркам. П.П. Това е май единствената достоверна рисунка на аварски бойци в нета.

“По това време обаче царят на росмосоките с войските си и заедно с тобелския полк събрал всичките войски на хоните и като преминал от отсамната страна на река Кура, залял гавара Утик. И разположил стана си близо да град Халхал. Тук събрал трима мъже и поверил в ръцете им 11 войскови отряда, като заповядал на тримата да потеглят, за да нахлуят с конниците си в страните Алуанк, Армения и Иверия. Третата част от войската стигнала в началото на Великден до гавара Арцах и нахлула в Мец Куенк”. Мовсес Каланкатуаци. Събитието не може да се датира, със сигурност се е случило след 440 г.

Впечатленията са ми от турци от Турция, които съм срещал и съм се запознавал в България (и в Турция). Явно не е станало достатъчно ясно.

Ти въобще видя ли, че пиша за турците в Турция, а не за тези в България? Абе хора, четете бре!

Точно! Аааа, Ферхондето, единственият мъж в "Листопад".

Хахаха. Еееее, какво пиеш.

Приятелю, не знам какво пише из дебелите книги по антропология, това е в твоята сфера, простоти казвам какво съм виждал с очите си.

Йончев, моята хипотеза е, че първоначално монетите с конник са били сечени като знак за васалитет, който в българския случай е бил реален, а във византийския по-скоро теоретичен, макар в очите на монголите може да е бил съвсем реален. Да не забравяме, че английските крале въпреки че са изгубили последното си парче земя във Франция при Хенри VІІІ, продължават поне до началото на ХVІІІ век (ако бъркам, Глишо да ме поправи) да се наричат "крале на Франция". Така че нямаме гаранция, че пълната титла на хана на Ордата не е била примерно "хан на Златната орда, бек на България, Романия и т.н." Направи ми впечатление и още нещо от прегледаните вчера монети, вярно, не много на брой. А именно, че инсигнията "владетел на кон" носят само сребърни ромейски монети, но не и златни. Не мога на този етап да определя причината за тази особеност, но тя може да е свързана с 2 възможности: 1. Среброто подсказва, че васалитетът на империята е бил по-скоро формален и затова символът на конник се поставя само на сребърни монети. 2. Монголите са искали/получавали като данък сребърни монети, защото в тяхната империя сребърниците са основното разплащателно средство. В българския случай горните съображения не важат, защото нашите царе не секат златни монети. След като ординската хватка се отпуска, традицията да се секат сребърници с владетел на кон се запазва, защото този тип монети вече е бил добре познат и добре разпознаваем по пазарите на Балканите, Анатолия и Ордата. Престави си как би се отразило днес на долара една пълна промяна на дизайна на банкнотите му.

Не съм съгласен. Виж горе какво съм написал на Рейвъна.

Ами това подковаване издиша. Имам доста впечатления от турци от Турция както в самата Турция, така и в България. Най-общо бих ги разделил (мъжете) на 3 основни типа. 1. Светлокоси със сини очи или пък кестеняви със светли (обикновено пъстри) очи и румено-червендалести. Те мисля, че са основно потомци на изселници от Балканите през ХХ век, особено от Албания. 2. Силно мургави, почти еднакви с циганите. 3. Такива, на които им личи старият монголоиден ген, разреден от завареното анатолийско население. Като брой, съдейки от личните ми впечатления, те изобщо не са малко. Не владея необходимата терминология, за да съм точен, но ще се опитам да обясня какво имам предвид. Като физика те са сравнително слаботелесни (за разлика от тип 1), с малко мускулна маса, но склонни да пускат шкембе, щото в Турция на яденето се гледа като на нещо много сериозно. Те имат една по-особена форма на главите, обикновено широки в горната част и в скулите, а тесни в долната част. Имат една особено форма на очите и на веждите, която трудно вече мога да сбъркам. У нас такива физиономии няма.

И все пак, Графе, не разбрах нещо. Настояваш ли, че тези суми в данъци, които си дал горе, са били в злато и оттам вече ги смяташ по 1000 левчета? Или вече се съгласи, че тия "солиди" са счетоводни единици. Защото по твоите сметки 11,300,000 solidi прави 50 600 кг злато за 1 година. Аз в другата византийска икономическа тема пуснах мнението на Авдев, че между 1400-1900 г. от нашите земи са извлечени само 73 тона злато - средно по 146 кг на година. Това се наблюдава още по-рано. Цитирам предполагам вече втръсналия Авдев , стр. 33 : "Очевидно е, че билоновите корубести монети от ХІІ-ХІІІ в. (стамините) са имали покупателна стойност, значително надвишаваща собствената им стойност като количество метал. Те не са носили в себе си цялата разменна стойност, както е случаят с перперите, а са играли ролята на парични знаци. Съдържанието на сребро в тях е било толкова ниско, особено в края на ХІІ и началото на ХІІІ в., че на практика не е било възможно визуално то да бъде регистрирано. Посребряването, а след това калайдисването на медните монети идва да подскаже, че стамините са били само заместители на парите, т.е. техни знаци. Подобно парично обращение е било възможно само, ако билоновите монети са имали стоково и златно покритие и във всеки един момент е могло да се обменят за злато, както и плащанията с тях да са били равностойни на разплащанията с перпери при фиксирания разменен курс. Когато тези условия са нарушени, настъпва инфлация, аналогична на съвременната." Лично мен особено ме впечатли болднатото, защото това явление се оказва, че изпреварва с повече от 600 години наложилия се първо в Британската империя, а после и в цяла Европа златен стандарт през ХІХ век, с който се свързва най-благополучният период във финансово отношение (и изобщо) на Стария континент. Този великолепен златен стандарт си отива заедно с мира през 1914 г.

Прехвърлих горната статия. Мисля, че авторката не отчита и един друг факт(ор) - нарасналия брой бежанци от Западна Анатолия, намерили спасение в Тракия от турското нашествие. Което пък е изисквало държавата да вземе мерки за изхранването им. Ето и една карта от последната книга във византийския дигитален раздел, качена от Петър Петров. Тя е на имперската икономика и за някои райони има иконки, които липсват в картата на meandor. В нейния случай е хубаво, че са дадени границите от 1025 и от началото на ХІІ век и те потвърждават моето мнение, че иконимическите мощности на империята са били концентрирани основно по малоазийското и балканското крайбрежие.

Ами Киликийска Армения е най-верният съюзник на Илханидите в Предна Азия...И в този случай "владетелят на кон" върви успоредно с монголския фактор. Йончев, на теб ще отговоря довечера, че сега нямам време.