Етнокултурните носители на истинския римски дух
Тази тема е един вид подновяване под малко по-различен ъгъл на спора от темата “Кой е по-по-най... римлянин?” от преди време http://nauka.bg/foru...opic=11436&st=0 .
Тогава дискусията вървеше основно по направлението дали Византия може да се смята за истинска Римска империя до самия си край или поне до 1204 г., когато й е нанесен жесток удар от кръстоносците. Едната страна на спорещите, сред което беше и моя скромна милост, твърдеше, че Византия може да се разглежда като същинска Източна римска империя в най-добрия случай докъм началото на VІІІ век (до управлението на Леон/Лъв ІІІ Сириец), а след това се превръща в нещо различно, обвито в старата римска опаковка – една ориентализирана империя с официален език гръцки, тръгнала по различен културно-цивилизационен път от Запада. Другият лагер на спорещите начело с доблестния комес Монте Кристо стоеше на позицията, че Византия е римска империя дори до самия си край през 1453 г., като при нея се наблюдава постоянно трансформация на римската държава, легитимност и идея. Съзнавейки, че нарушавам грубо свещените канони на политическата коректност, ще се опитам да покажа, че дори в такова (уж) мултикултурно общество като римското е имало сериозно вътрешно разделение на чисти римляни и на романизовани провинциални жители от една страна и на римляни само по паспорт от друга и че първите, които са били истинските носители на римския дух, са гледали на вторите с недотам добро око.
Етническият произход на западните римски императори
По мое скромно мнение за изясняването на въпроса е или не е Византия римска империя от VІІІ век нататък не като легитимност и произход, а като същина, трябва да се разсъждава върху въпроса откъде географски произхожда и се упражнява политическата власт в Римската империя допреди окончателното й разделяне през 395 г. и през V век. До Нерва (96-98) включително всички римски императори са родени или в Рим, или в Италия.
Траян (98-117). Роден в Испания, но в римската колония Италика, тоест като етнически произход е също римо-италиец.
Адриан (117-138). Наследник на Траян и негов испански земляк. Родом също от Италика, но произхождащ от фамилия от Пиценум, Италия.
Антонин Пий (138-161). Осиновен от Адриан. Произхожда от Немасус (днес Ним) в Южна Галия, но роден в Лавиниум, град на 50 км от Рим.
Луций Вер (161-169). Осиновен от Антонин Пий, роден в Рим.
Марк Аврелий (161-180). Съимператор на Вер, отново осиновен от Антонин Пий, е родом от Укуби, градче югоизточно от Кордоба в испанската провинция Бетика. Произлиза от патрицианско семейство с чисто римски имена на членовете му, което свидетелства за римски или италийски произход на рода.
Комод (180-192). Кръвен син на Марк Аврелий.
Елий Пертинакс (януари-март 193). Наследил Комод, роден в Алба Помпея, Северна Италия.
Дидий Юлиян (193). Възцарил се за същото кратко време и произхожда по бащина линия от Медиоланум (днес Милано), докато майка му е от Северна Африка, но с римски етнически произход.
Септимий Север (193-211). Възкачването му на престола прекратява краткото междуцарствие в Рим. Той е родом от Лептис Магна в днешен Тунис (римската провинция Африка). По майчина линия той е италиец, а по бащина от либийско-картагенски произход.
Каракала (211-217). По-голям син на Север, негов съимператор заедно с брат му Гета, убит по-късно от Каракала. Етнически Каракала е от смесен произход – римо-либийски по бащина линия и сирийски по линията на майка му Юлия Домна. Каракала е убит от заговор, устроен от преторианския му префект Макрин, който го наследява на престола.
Макрин (217-218). Етническият му произход не е римски – по кръв той е бербер, макар и романизован.
Елагабал (Хелиогабал) (218-222) е по баща римлянин, а по-майка сириец.
Александър Север (222-235). С него идва и краят на “добрите стари времена” на стабилност и просперитет на Римската империя. По бащина линия той е сириец, както и по майчина, въпреки че родителите му са романизовани.
Смъртта на Александър Север поставя началото на периода на т.нар. войнишки императори. Първият от тази поредица е:
Максимин Тракиеца (235-238). Груб и суров войскар родом от Тракия, ликвидиран от враждебно настроената римска аристокрация и от войниците му.
Гордиан І (238), управлявал 21 дни. За произхода на му не се знае нищо, но вероятно е римо-италиец. Самоубива се след слухове за смъртта на Гордиан І.
Гордиан ІІ, управлявал няколко месеца през 238 г. Той е с римо-италийски произход. Загива в гражданска война срещу поддръжни на Максимин Тракиеца.
Пупиен (238). По произход италиец (етруск). Убит от преторианската гвардия в полза на Гордиан ІІІ.
Балбин (238) По произход италиец. Убит от преторианската гвардия в полза на Гордиан ІІІ.
Гордиан ІІІ (238-244). Възкачилият се на престола след тях 13-годишен юноша като етнически произход е римлянин, убит от Филип Арабина.
Филип Арабина (244-249) Има арабски или арамейски произход, както личи от прозвището му. Въпреки това, съдейки по името на брата на Филип, семейството му е било романизовано. Свален от разбунтувалите се мизийски легиони.
Траян Деций (249-251). Роден е близо до Сирмиум (днес Сремска Митровица, Сърбия). За точния етнически произход на Деций (римо-италиец или илириец) не се знае нищо, но във всеки случай преди да стане император той е сенатор и заеми висши постове в империята. Което предполага римо-италийския му етнически произход, още повече, че за него няма сведения да е от “варварски” произход, както за Клавдий ІІ (вж. по-долу). Загива във война с готите.
Хостилиан (251). Същото, което бе казано по-горе за Траян Деций, може да се каже и за земляка му Хостилиян. Умира от чума.
Требониан Гал (251-253). Произлиза от виден сенаторски род с италийско (етруско) потекло. Убит от собствените си войници по време на гражданската война против Емилиан.
Емилиан (253 г.). Родом от Африка, по етнически произход мавър или либиец. Убит от собствените си войници, боящи се от превъзхождащите сили на Валериан.
Валериан (253-260). Произхожда от старо римско сенаторско семейство. Умира като пленник на персите.
Галиен (260-268). Син на Валериан. Убит от офицерите си след като става непопулярен заради неуспехите във войните с варварите и загубата на Дакия северно от Дунава.
Клавдий ІІ (268-270). Родом е или от Сирмиум в Панония, или от Найсус (днес Ниш), Горна Мизия. По произход бил “варварин”, тоест не от римо-италийски произход.
Квинтил (270). Брат на Клавдий. Умира от чума.
Аврелиан (270-275). Роден е в Сердика (днес София, България). Не е ясно дали е от местен “варварски” произход, или е с римо-италийско потекло. Заради това, че обединява отново разпадащата се Римска империя получава от сената прозвището “Възстановител на света”. Убит от офицери, страхуващи се от наказание за провиненията си.
Тацит (275-276). Възкачва се като 75-годишен старец и умира от естествена смърт. Родом от град Интерамна, Италия.
Флориан (276). Брат на Тацит. Убит от офицерите му по време на гражданска война срешу Проб.
Проб (276-282). Роден в Сирмиум и по тази причина получил прозвището “Илириец”. Не е ясно дали е от местен “варварски” произход, или е с римо-италийско потекло, но съдейки по прякора, по-вероятно е първото. Отличен пълководец, който загива нелепо при войнишки метеж.
Кар (282-283). Родом от Нарбон, Южна Галия, но с римо-италийски произход. Загива ударен от мълния по време на поход срещу персите.
Нумериан (282-283). Син на Кар. Умира от болест.
Карин (282-284). Син на Кар. Убит от офицер, когото Кар бил направил рогоносец.
С Карин приключва критичният за Рим период през ІІІ век. С възцаряването на Диоклециан империята е до голяма степен стабилизирана.
Диоклециан (285-305). Роден в Салона, Далмация в семейство от простолюдието. Съдейки по името на баща му Диокъл Валерий, вероятно произхожда от романизована гръцка фамилия. Започва кариерата си като военен.
Максимиан (285-310). Съимператор на Диоклециан. Роден в Сирмиум в семейството на дребен търговец. Започва кариерата си като военен.
Констанций Хлор (293-306). Баща на Константин Велики и един от цезарите при Диоклециан. Баща му бил аристократ от Дардания в Горна Мизия (днес Сърбия), а майка му – племенница на императорите Квинтил и Клавдий ІІ. Съдейки по тези данни, като етнически произход той бил романизован “варварин” или “полуварварин”.
Галерий (305-311). Родом от Сердика. Баща му е овчар тракиец, а майка му – италийка или римлянка от Дакия, прогонена от нашествията на карпите.
Константин І Велики (306-337). Роден в Найсус (Ниш). Започва кариерата си като военен.
Максенций (306-312). Син на Максимиан и на Евтропия, сирийка по произход.
Максимин ІІ Дая (305-308). Син на селянин от днешна Източна Сърбия и на полусестра на император Галерий.
Лициний (308-311). Роден в Горна Мизия. Започва кариерата си като военен.
Константин ІІ (317-340). До 337 съимператор на баща си Константин Велики.
Констанций ІІ (317-361). До 337 съимператор на баща си Константин Велики.
Констанс І (337-350). Съимператор на брат си Констанций ІІ.
Юлиян (361-363). Баща му е полубрат на Константин Велики а майка му Базилина е гъркиня.
Йовиан (363-364). Родом от Сингидунум (днес Белград).
Валентиан І (364). Родом от Цибале, Панония, син на въжар. Започва кариерата си като военен.
Валент (364-375). Брат на Валентиан. Започва кариерата си като военен.
Грациан (367-385). Син на Валентиан.
Валентиан ІІ (375-392). Син на Валентиан.
Теодосий І (379-395). Родом от Испания в семейството на военен от колонията Италика, родното място на император Траян.
Императори на Запада
Хонорий (393-423). До 395 г. съимператор на баща си Теодосий І.
Константин ІІІ (421). Родом от Найсус (Ниш). Започва кариерата си като военен. Съимператор на Хонорий.
Йоан (423-425). С неясен произход.
Валентиан ІІІ (425-455). Син на Константин ІІІ и на Гала Плацидия, дъщеря на Теодосий І.
Петроний Максим (455). Предполага се, че произхожда от древния римски род на Анициите. Узурпатор.
Епархий Авит (455-456). Роден в Клермон в гало-римско семейство.
Майоран (457-461). Произхождащ от римски военен род.
Флавий Либий Север (461-465). Произхождащ от римска сенаторска фамилия.
Антемий (467-472). Произхожда от знатния римски род Прокопии.
Олибрий (472). Произхожда от древния римски род на Анициите.
Глицерий (473-474). С неясен произход, вероятно родом от Равена, Италия.
Юлий Непот (474-475) (475-480 – царува в Далмация). Произхожда от семейство на военни.
Ромул Августул (475-476). Роден в Рим, последен император на Западната империя.
*Данните са взети от: http://en.wikipedia...._Roman_emperors
Ако се обърне внимание на етническия състав на римските императори до Диоклециан (285 г.), могат да се направят някои интересни наблюдения. До 193 г., до Септимий Север няма император с неримска или неиталийска кръв. Север представлява първият пробив в етническата монолитност на върховната римска власт. След него идва една направо вълна от императори с недотам римска кръв или направо с неримска – Каракала, Макрин, Елагабал. Александър Север е най-уникалният случай от предкризисния период на империята – в жилите му няма и грам риска кръв, защото е сириец по баща и майка.
По интересно и изглежда неслучайно стечение на обстоятелствата точно Каракала през 212 г. издава едикт (указ), съгласно който всички жители на империята получават права на римски граждани. Целта била да се увеличат данъчните постъпления и възможностите за попълване на легионите. Дали в случая дали действията на Каракала са били продиктувани само от тези практични цели и от нарасналата икономическа и политическа роля на провинциално неримско население, или може да се смята, че при решението е натежала и неримска кръв на Каракала, не е ясно. Във всеки случай обаче е знаменателно, че този едикт е издаден точно от император, който по кръв е само четвърт римлянин.
По същото стечение на обстоятелствата (тук със сигурност ще отнеса критики по политкоректна линия) именно пробивът на чуждата кръв в римския императорски двор при Септимий Север, Каракала, Макрин, Елагабал и Александър Север съвпада и с упадъка на високите качества на римската армия, както и бележи началото на настъпилото през средата на ІІІ век реално (макар и временно) разложение и разпадане на империята. Което повдига сложния и нямащ лесен отговор въпрос дали кризата в империята от ІІІ век не е на първо място криза на римската идентичност и дух, а на второ място икономическа и социално-политическа.
Не по-малко интересна е ситуацията с императорската корона по време на кризата от 235–285 г. От 22 императори от този период с римо-италийски произход са 14, а 8 не са, съотношение недопустимо в епохата на най-голямо величие на империята през І и ІІ век. Въпреки това през този период римската идея продължава да бъде носена от римо-италийци и от романизовани жители на европейските провинции на империята. От 22 императори само 2 не са европейци – Филип Арабина и Емилиан. Тоест римската идея продължава да се отъждествява с (индо)европейската същност на имперското население, а не с африканските и азиатските провинции. Това на свой ред е показателно за недоверието и вероятно направо негативното отношение на римо-италийците и романизованите “нови римляни” от Европа към азиатците и африканците.
Положението е подобно и през епохата на домината. Вярно, през периода 285–395 г. се наблюдава пълно деаристократизиране и провинциализиране на императорската власт, обсебена от императори от простонароден произход. Въпреки това от 18 императори от този период 17 са от романизованите балкано-панонски територии на империята. Теодосий І пък е от римската колония Италика в Испания. Нито един от императорите не е от Азия, Африка или от елинизираните балкански територии на империята! Иначе казано, и през ІV век римско значи (индо)европейско, а не универсално (гръцко, семитско, хамитско, анатолийско). Не много различна е ситуацията в Западната империя през V век. След 455 г., когато секва родът на Константин ІІІ, произлизащ от Ниш, имперската корона почти без изключение се връща в самия Рим в ръцете на знатните древни родове. Както е било през перода до Траян. Това пълно рероманизиране на империята се дължи от една страна и на териториалните загуби на Запада, но може да се корени и в усилване на римския национализъм в епоха, когато в ядро на Западната империя се превръща Италия и Далмация. Както е било преди голямата експанзия на Рим от времето на Сула, Помпей, Цезар и Октавиан. Какво се случва по същото време на Изток?
Етническият произход на източните римски императори (до 717 г.)
Аркадий (383-408). До 395 г. съимператор на баща си Теодосий І. Император на Изтока.
Теодосий ІІ (408-450). Син на Аркадий и на франката Елия Евдокия.
Марциан (450-457). Роден в Тракия в семейството на военен. Започва кариерата си като военен.
Леон І (457-474), с пълно име Флавий Валерий Леон. Роден в Тракия в романизована тракийска фамилия.
Леон ІІ (474). Син на Ариадна, дъщеря на Леон І и на исавриеца Тарасикодиса, известен като император под името Зенон.
Зенон (474-475; 476-491). Родом от Исаврия, Мала Азия.
Базилиск/Василиск (475-476). Родом от Балканите, вероятно има варварска (германска или хунска) кръв.
Анастасий І (491-518). Родом от Дирахиум (днес Албания) в семейство на романизовани илирийци.
Юстин І (518-527). Родом от района на днешен Ниш в семейство на романизовани траки.
Юстиниан І Велики (527-565). Племенник на Юстин І, роден в семейство на романизовани траки или илирийци.
Юстин ІІ (565-578). Племенник на Юстиниан І.
Тиберий ІІ Константин (574-582). До 578 съимператор на Юстин ІІ. Роден в Тракия. Започва кариерата си като военен.
Маврикий (582-602). Роден в Кападокия. Според една легенда има арменски произход, но Евагрий Схоластик съобщава, че фамилията му била от древен римски произход.
Фока (602-610). Вероятно родом от Тракия. Това твърдение се подкрепя и от факта, че Фока имал рижа коса, нехарактерна за азиатските поданици на Източната империя. Имената на майка му (Доменция) и на братята му (Коменциол и Доменциол) също подкрепят твърдението за балканския (тракийския) произход на Фока.
Ираклий (610-641). Родом от Кападокия, арменец по произход.
Константин ІІІ (641). Син на Ираклий.
Ираклонас (641). Син на Ираклий.
Констанс ІІ (641-668). Известен още като Константин Погонат (Брадати). Внук на Ираклий. Той е последният източноримски император, който е едновременно и консул.
Константин ІV (668-685). Син на Констанс ІІ.
Юстиниан ІІ (685-695; 705-711). Син на Константин ІV.
Леонтий (695-698). Родом от Исаврия, Мала Азия.
Тиберий ІІІ Апсимар (698-705). Морски офицер от германски произход.
Филипик Вардан (711-713). Арменец по произход.
Анастасий ІІ (713-715) с рождено име Артемий. С неясен етнически произход, вероятно грък.
Теодосий ІІІ (715-717). С неясен етнически произход. Съществува предположение, че е син на Тиберий ІІІ.
*Данните са взети от: http://en.wikipedia....antine_emperors
Римският Изток между 395 и 717 г. демонстрира аналогични на общоимперските от 285-395 г. етнополитически явления. Тъй като живият извор на римското, Италия, вече няма връзка с Изтока, той е заменен от балканските романизовани провинции. До Марциан начело на Източната империя е Теодосиевата династия, която е романизована Испания. След нея начело на империята до 610 г. са 11 императори, от които само 2 (!) не са от Балканите. Единият е исавриецът Зенон, който по иронията на съдбата прекарва почти цялото си управление в конфронтация с поданиците си. Другият небалкански император обаче е римлянинът по род Маврикий. Останалите 9 императори са без изключение от романизованите балкански провинции на империята. Дори и носещият гръцко име Анастасий от Дирахиум има баща с типичното древно римско име Помпей. Иначе казано, и на Изток до началото на VІІ век под римско се разбира латиноезично и романизовано, а поданиците на империята, които не попадали в този показател, не били допускани до политическата власт.
Източната империя рязко губи романизования си политически елит едва когато губи и извора на римската си същност – Илирик, Далмация, двете Мизии. С екзекуцията на Фока начело на империята застава арменецът Ираклий, който основава династия, с която започва азиатската и елино-азиатската политическа и културна доминация в държавата. След 610 г. чак до 1259 г. няма нито една династия или нединастичен ромейски император, който като произход да е от европейските провинции на империята. Единствените изключения са съпрузите на дъщерите на Константин VІІІ през ХІ век, които произлизат от столичната аристокрация. Чак когато империята е сведена до Южните Балкани и Западна Мала Азия, императорската власт на Византия е реевропеизирана в лицето на последната й династия на Палеолозите, която призлиза от провинция Македония, тоест Източна Тракия.
Излиняване на римския дух в Източната империя след 610 г. личи отчетливо от подмяната на латинския език с гръцки по времето именно на Ираклий. Още един тъжен признак за дероманизирането на Изтока е фактът, че Констанс ІІ (641-668) е последният източноримски император, който е едновременно и консул. Наличието на истински римски имена (без да се брои сакралното Константин) като Констанс, Юстиниан, Тиберий до 711 г. е само последен проблясък на стария римски пламък, задушен от VІІ век нататък от анатолийско-гръцкия ерзац на “Новия Рим”, който остава само с претенцията за вселенската Римска империя и с териториите, завоювани от някогашните легиони.
Аз смятам, че дискусиите трябва да се забранят. Както и "Ал. Невски" да се забрани, защото е някакъв долен новгородски псевдокултуролог, живял в далечния ХІІІ век и изобщо не е бил светец, щото е умрял от инфаркт, причинен от висок холестерол и пиене, придружен с подагра от тъпчене с дивечово месо.... Да се забранява! Заедно с извънземните...
