Aspandiat

География, Галахаде. Големите тразиционни сили са се специализирали географски в инвестициите си и търговията си. САЩ и УК действат опростено казано в страните, отделени от морските простори. Французите вършеят на юг от тях, а 60% от немският износ е за европейски страни, сиреч Германия се храни от Европа и затова така брани еврото. Ние влизаме в немската зона и затова тук не търси англичани. Само немци, руснаци и американци, като вторите се борят за енергетиката, като отрязаха швабите.

Ето една чудесна карикатура от Иван Кутузов, която от днес циркулира из Фейсбук.

Айде моля ти се, като е толкова добре в БГ и толкоз зле в УК, ела си тук.

На мен не ми е никаква утеха, защото дори и да сме само с десятък, имаме некадърна и крадлива администрация, предрешени търгове, уговорени обществени поръчки и т.н.. Та и да направят 0% данъка, инвестиции ще дойдат нанайси. И Дянков ще се чуди откъде да стърже кинти за годината на изборите.

ХАХАХАХАХАХА

И кво? И апология на десятъка да ми изнесеш, не виждам да са го въвели в САЩ, УК и изобщо в белите страни. Както и не виждам да е тръгнал водопад от инвестиции в Страната на десятъка, сиреч в Мутростан.

Ти си на 40%, ама и Шел (условно го пиша) е на 40%, нали? А не на 10%.

Ако се почне някакво "трескаво" потребление, похарчените пари няма да се влеят в българската икономика, а ще идат у германския производител. Демек ще извадим едни пари, за да ги подарим на швабите да развиваме тяхната икономика, че да изсмукват още по-добре Източна и Южна Европа.. В страната, управлявана от Мутрата монополите се галят с плосък данък 10%, а обикновения човек го отупват като празен брашен чувал.

Виж ти. Я дай повече информация.

Всъщност чак сега загрях какво не сте разбрали от писанията ми. Аз не твърдя, че в ИРИ робството не е било ефективно, а че просто географско-икономически в Мала Азия и Балканите то не е имало основания да стане масово явление поради прекалено големия брой свободно население и дребна поземлена собственост, причани за които е силно нагънатият релеф. E ние с теб още преди си бяхме приказвали, че феодализмът е обществени отношения, а не начин на производство. Още повече, че роби е имало винаги, дори и в най-феодалните държави, както и в най-капиталистическите като САЩ и Великобритания до средата на ХІХ век.

Не е баш така. Имало е отделни сръбски селища (чак за анклави надали може да се говори) в Македония през Средновековието. Например сега се срещам на прима виста, че през 1634 г. е записано в Битолско село на име Сръбци Паша. Сърби е имало и в Софийско през ХVІ век. Но това не е основание да се твърди, че населението на Македония е било сръбско, защото по същата логика въз основа на села като Арбанаси може да се твърди, че българите са албанци.

За Армения, за която съм ползвал термина, си е баш феодализиране, а не само закрепостяване. Този процес на феодализиране почва още с установянането на Аршакидите в страната през 66 г. и се свързва с появата на частни армии, на дребни поземлени господари, които служат като васали в царските армии или в тези на едрите аристократи, като формират леката конница.

Бай КГ, не ме карай да си играя да сканирам 500-600 страници, особено като те знам, че ако беше на хартия, щеше да го наредиш върху другите книги, дето си ги "приготвил за четене" и щеше да се качиш на Съдебника, за да сваляш компоти от последния рафт в мазето.

Фружине, тук ще ти се опъна яко. Това, че местното население е било изтребено от славяните, е поредния руско-марсистки мит. Такова прочистване може да се докаже за земите между Дунава и Стара планина, но не и за Македония и Тракия. Както и за албанските и гръцките земи. В полза на оцеляването на значителна част от завареното население има и лингвистични доказателства. За латифундиите. Такива е можело да има само на 3 места - територията между Предбалкана и Дунава, най-вече в Добруджа; в Северна и Източна Тракия между Филилопопол и Константинопол; евентуално в хинтерланда на Солун. За територията между Предбалкана и Дунава имам големи резерви защото това е област, която римляните завземат с огън и меч. Тоест част от населението е избито, други са заробени и със сигурност се е стигнало до съсипването на повечето от поземлените владения, създадени в течение на десетилетия или столетие от местни големци, които са били раздробени или преминали към римския поземлен фиск. Ако е имало латифундии, то те са били наново изградени след І век пр.Хр. и са били съсипани от готските нашествия през ІІІ-ІV век и после от авари и славяни. За Тракия съм съгласен, че може да е имало латифундии. Всъщност това са най-подходящите земи, още повече, че Одриското царство е анексирано тихо и кротко от римляните, сиреч не е имало експроприации, заробвания и т.н. и съществувалите дотогава едри поземлени владения са се запазили. Всъщност спорът къде е имало латифундии на Балканите може най-лесно да се реши, ако се види по географска аналогия къде е имало чифлици през османския период.

Значи, бай Глишо, това, което прави Теодосий, не е нещо изненадващо. В съседна Армения процесът на феодализиране върви с ускорени темпове именно през ІV и следващия V век, но V век е по-скоро довършителен. Това, което казваш, подкрепя моята гледна точка за търсене на паралели на ИРИ със земите не на запад от нея, на изток от нея. Колеги, може би трябва да дам още малко пояснения за начина ми на разсъждение. Изходих от следните моменти: 1. Преди да станат част от Римската империя, Анатолия, Сирия, Египет, СЗ Месопотамия са били независими страни, които като икономически и социален профил следва да са били по-близки до съседните им области - Асирия, Вавилония, Армения, Кавказка Албания, Атропатена, Мидия, Персида, Партиена, отколкото до отстоящия на хиляди километри Рим. 2. Използвах географията и особеностите на релефа, нещо което родните историци от "тежката артилерия" (да ме прощава Йончев) нямат умствения потенциал да оползотворят като анализ. Единствено Петър Мутафчиев преди 80 години под влияние на немските геополитици се опитваше да го прави. А географията е от решаващо значене не само политическата история, а и за ИКОНОМИКАТА. Дори още повече за нея. 3. Въз основа на т. 1 и 2 забелязах, че географски ИРИ се дели на 2 зони - планинска/полупланинска и равнинна. Оттам вече въведох в модела на разсъждение моментът, че Месопотамия с нейната робовладелска икономика би следвало икономически да е сходна или идентична със Сирия и Египет, а Мала Азия и Балканите - с нагънатия релеф на Армения и иранските територии източно от нея, в които доминират свободното селячество групирано в селски общини и изполичарският труд в поземлените имения. Във втория случай Кападокия е особено ценно свързващо звено, защото е била много сходна със съседна Армения не само като релеф, но и като икономически отношения и религия. Като скоба само мога да вметна, че кападокийският маздеизъм е бил оцелял поне до 465 г., когато Приск Панийски пише, че едно персийско пратеничество се оплакало на Лъв І, че магите били възпрепятствани да практикуват свободно обичаите си, както било предвидено от договора от 421 г. А това пък хвърля светлина защо кападокийската църква е била толкова влиятелна и силна и е дала християнски отци като Василий Велики например - имала е силен опонент в лицето на кападокийския митраизъм и маздеизъм. 4. С арабското нашествие Византия се "отървава" от "пречещите" й робовладелски провинции, които генерират икономическа мощ и политическа немощ и които никога не са били източник на военни ефективи. Остават й М.Азия и Балканите с тяхното дребно и средно земевладелие и свободно население, които и са хомогенни в религиозно отношение (православни срещу монофизитския и несториански Изток) и верни на имперската идея и на Константинопол. Така че бих си позволил дори една еретична идея, че загубата на Сирия, Месопотамия и Египет са плюс за империята, защото я отървават от религиозно-политическата сепаратистична язва, която е разлага през V-VІІ век, както и поставя източната граница по планината Тавър, представляваща естествена защитна стена, като по този начин е скъсен фронтът на отбрана и разходите по поддръжката му. 5. Що се отнася до генезиса на стратиотската институция, може да се добави, че моделът на селяни-воиници не е изобретение на Ираклий. Виждаме го още в Птолемеев Египет и Селевкидска Сирия с тамошните колонисти, които са задължени да носят военна служба срещу земя. В Западната римска империя мисля, че подобно нещо няма. Там се раздава земя като пенсия след военна служба, а не срещу военна служба. Това подкрепя и написаното в т.1, че Изтокът води пълнокръвен живот преди появана на Рим. Както и (Монте Кристо да си изяде романистанския комески шлем), че Византия е съмнително да е римска империя след VІІ век на фона на завръщането на стари модели отпреди римската епоха.

Виж ти. Пускаш тема, в която караш другите да пишат, че да ги оборваш. Щом искаш да изясниш на аудиторията що е туй либерализъм, сядаш на клавиатурата и почваш.

Робовладелството във Византия и стратиотската й система Това е една от темите, които от доста време чегърта мозъка ми и по която ми се ще да нахвърля малко щрихи с всичките слабости на импровизирано четиво. Класическата представа, насадена от студентските банки, е че в периода ІV–VІІ век Византия е типична робовладелска империя поради наследената си от Рим съдба и обществено-икономическа структура. Струва ми се, че тезата за робовладелския характер на Източната римска империя (по-долу ИРИ), най-любима на представителите на съветско-марксистката (и епигонната й родна) историография заради идеята за замяната на обществените формации, има сериозни недостатъци. Лично аз обаче не съм срещнал досега задовoляващо ме обяснение на базата на какво възниква през втората четвърт на VІІ век стратиотската институция на селяните-войници. Съмненията ми се засилиха особено много, след като ми се наложи да проучвам въпроса за робовладелството в Иран (под властта на Аршакидите и Сасанидите) и в древна Армения. Аршакидо-сасанидски Иран има същата съдба като ИРИ – приписани голословно робовладелски характеристики на базата на рехава документна база и при пълно пренебрегване на географските характеристики (релефа) на Иран. Най-ценният източник за обществено-икономическата ситуация в иранските земи в предислямско време е сасанидският съдебник "Матакдан-и хазар датастан" ("Книгана хилядата съдебни решения"), компилиран около 620 г., и издаден в превод на руски с успоредна транслитерация на пехлевийския текст от Анахит Периханян през1973 г. в нищожния тираж от 600 броя, правещ го библиографска рядкост. Корените на някои от законовите положения в съдебника обаче стигат до ранносасанидската и дори до партската епоха, тоест до ІІІ век. Общо в "Матакдан-и хазар датастан" под различни названия роби се споменават 35 пъти. От тях 8 пъти се говори за храмови роби (17-10, 1018-11, 10111-15, 10115-17,1034-6, 1039-10, А 401-3, А 403-6). В останалите 26 случая липсва конкретика къде са се трудели робите, дали са били домашни роби или са работели на открито. Само един единствен път се говори за роби, намиращи се в дасткарт, тоест в голямо поземлено имение (А 3616 – А 371), както и само в един единствен случай има географска конкретика къде в Персийската империя техният труд е бил прилаган – никъде в собствено иранските земи, а по бреговете на река Тигър, тоест в Месопотамия (А 13 11-13). Струва си да се отбележи, че в Талмуда се споменава за "дасткарт от роби" (dasqartā də 'abdē), който бил продаден заедно с тях. Според контекста въпросният дасткартсе е намирал отново в Месопотамия. Единствените сведения за широка употреба на роби в собствено иранските земи са за храмовите комплекси в Мидия, където, съдейки по Амиан Марцелин, храмовото земевладелие било особено силно. Изследвайки въпроса за робовладелството в предислямски Иран, Анатолий Новоселцев на свой ред без стеснение заключава, че съгласно проучванията на А.Ю. Якубовски в дийа, тоест в дасткартите от VІІ–ІХ век, земята не се обработвала от роби, а от изполичари. Тази практика била запазена в Иран чак до 70-те години на ХХ век. Новоселцев продължава: "Няма никакви основания да се допуска, че в Иран през VІІ век дастакертите са робовладелски латифундии, а сто години по-късно – частни земи, реализирани според правата на архаичния институт на изполицата. За Армения и Кавказка Албания няма такъв род сведения, но няма и основания да се смята, че тамошните дастакерти принципно са се отличавали от иранските. Впрочем и за по-ранно време (ІV–V век) привлечените данни от Вавилонския Талмуд и сирийските източници (за V–VІ век) разкриват за Иран същата ситуация: основна фигура в производството бил крепостникът-изполичар (hокхер), арендуващ земя при едрите земевладелци...Съпоставката на всички тези материали дава основание да се твърди, че през сасанидската епоха в Иран основна фигура на производителя в дастакерта бил изполичарят-арендатор, обезземлен, но лично свободен селянин. Приведеният материал се отнася предимно за Месопотамия – икономически най-развитата област в Иран; в собствено персийските области ситуацията е била вероятно донякъде различна и по-близка до задкавказката. Създава се представата, че тук по-дълго време се запазило свободното селячество. Например в Албания съгласно Каноните на Вачаган селяните-общинници все още имали земя през втората половина на V век, въпреки че съществувала и категория на непосредствени производители, лишени от пасища, лозя и др." Горните наблюдения са особено ценни. За съжаление Новоселцев не уточнява дали дасткартите са били основно концентрирани в Месопотамия или са били разпространени във всичките ирански земи. Съдейки по данните от "Матакдан-ихазар датастан" и от Талмуда, стопанствата с приложение на робски труд са се намирали в Месопотамия, което може да се обясни с факта, че зърнопроизводството, характерно като поминък за равнинните части на Предна Азия, изисква голямо количество работна ръка. Докато планинските или полупланинските собствено ирански територии, непригодни за зърнопроизводство, са били специализирани в изискващите по-малко работна ръка скотовъдство и овощарство и в тях робство практически нямало или било крайно ограничено. По тази причина през Античността са възхвалявани партските коне от Ниса или през Средновековието ширазкото вино, но не и ечемикът или житото им. Придвижвайки се на запад към границите на Източната римска империя веднага следва да се отбележи (както го прави и Новоселцев), че икономическата ситуация в Армения е била почти същата като тази в Иран, ако не пълно пълно нейно копие. Подобно на иранските земи и в Армения дасткартът (арм. дастакерт) принадлежал на целия род, а не на отделния индивид, но юридически притежател бил главата на рода. Подобно на иранците, и в арменските земи се запазват до много късно родовите отношения и силни селски общини и подобно на иранските земи Армения преминава (за ужас на марксистките историци) директно от родовия строй (да не се смесва сродовообщинния) към феодалния. Древна Армения (а и десетократно по-малката съвременна) е била бедна откъм обширни площи, удобни за създаването на големи или огромни стопанства от латифундиален тип, чието основно производство да са зърнените храни и които да са изисквали многобройни тълпи от роби. Единствените подходящи за такава дейност земи са били Араратската долина и югозападните по-равнинни части на Армения. Там биха могли да възникнат едри земеделски стопанства, прилагащи робски труд, собственост на едрата аристокрация. В останалите части на Армения нагънатият релеф не е благоприятствал възникването на големи дастакерти, чиято основна продукция да бъдат зърнените храни. По тази причина още от ахеменидско време Армения е била известна със своето скотовъдство и овощарство, но не и като износител на зърнени храни, тоест имаме икономическо профилиране много сходно с това на собствено иранските територии на Партия и Персия. От оскъдните данни за роби в Армения се разбира, че техния труд е бил прилаган основно в храмовите стопанства преди покръстването, ситуация, която удивителнонапомня приложението на робски труд в храмовите стопанства в съседна Мидия, но и в храмовите комплекси в съседна Кападокия, намираща се на територията на ИРИ, за което споменава на границата между двете ери Страбон. Като една скоба може да се спомене, че Новоселцево смята, че в примерите от Кападокия и Армения не следва да се имат предвид храмови роби в тесния смисъл на думата, а хора, намиращи се в една или друга степен на зависимост от храмовете и дори за зависими селяни от протофеодалентип. За това свое заключение Новоселцев се опира на едно сведение от "Матакдан-и хазар датастан" описващо съдбата на изпадналия в немилост персийски (по-скоро партски) аристократ Михр Нарсе, който заедно с жена си и роба си бил предаден в храма, за да изпълнява функциите на āturvaxš или ātarvaxš, тоест на младши жрец. Новоселцев отбелязва, че ситуацията с този персийски аристократ удивително напомня (със съответните специфики) практиката в средновековните християнски страни изпадналите внемилост или провинили се аристократи да бъдат изпращани в манастири, което изобщо не значело, че те били превръщани в роби или крепостни селяни. По-важното е, че като икономика Кападокия е била много сходна със съседна Армения, а и с иранските земи, което се дължи на сходния високопланински релеф, не позволяващ изграждането на стопанства от латифундиален тип с мащабно прилагане на робски труд. Точно тази аналогия би следвало да бъде отправната точка към въпроса за робовладелството в Източната римска империя. Географски земите на империята са разделени на две големи части – равнините на Сирия, Северозападна Месопотамия и Египет и планинските области на Анатолия и Балканите. За Египет и Сирия има достатъчно данни още от елинистическата епоха за наличието на големи латифундии с мащабно приложение на робски труд. Египет е бил до 641 г. и житницата на империята. Точно тези земи през 634 г. стават първата жертва на арабското нашествие и ИРИ ги губи. Исторически те никога не са били източник на военни набори. Другата географска зона в ИРИ е като цяло планинска. По аналогия със съседна Армения и по-далечните ирански земи, също планински или полупланински, логично е да се допуснат сходни икономически характеристики за Кападокия и Мала Азия като цяло,както и за Балканите – тоест липса или слабо развитие на робовладелските отношения, липса на големи имения от латифундиален тип произвеждащи зърнени храни, по-дребни имения, обработвани от труда на изполичари или ратаи, основно скотовъден и овощарски поминък, съхранени селски общини и дребна позембена собственост. Тази социално-икономическа ситуация в зоната на Мала Азия и Балканите обяснява и опровергава 2 неща: 1.Изтъкваната от историците от руската школа голяма роля славянското заселване на Балканите за възникването на свободната селска община. Числеността на славяните обаче е била в рамките на 500 000 души от Дунава до Пелопонес, твърде малка, за да може да доведе до такъв коренен социално-икономически обрат в балканските територии на империята. Тази свободна селска община е можела да възникне само, ако е... предсъществувала и оцеляла въпреки славянските и аварските наществия, а не е възникнала благодарение на тях. 2.Появата на същата свободна селска община в Мала Азия, където няма славянско заселване и оттам промяна на етническата карта. Наличието на такава община в Мала Азия, синхронна като време на тази на Балканите, може се обясни именно с нейното съществуване още от епохата на Античността. Тези 2 момента хвърлят светлина и върху още един важен пункт, а именно върху наличието на човешки ресурс, който да бъде впрегнат през VІІ век и по-късно в изграждането на стратиотската институция. Ако населението на Мала Азия и Балканите е било основно робско или поставено в колонатна зависимост, то е нямало как да осигури човешкия ресурс от свободни хора, макар и обезземлени, които да поемат бремето на войници-земеделци. И обратното – наличието на значителен, дори преобладаващслой от свободно население от Кападокия до Дунава е онзи фактор, осигурил човешкия ресурс за военната реформа, извършена от Ираклий и наследниците му. Впрочем сходната с тази в Армения социално-икономическа ситуация в Кападокия като че отлично обяснява и защо именно от тази провинция империята е набирала едни отнай-добрите си войски, преобладаващо съставени от арменци.

Битката от 38 г. пр.Хр, за която пише Аеций, е битката при Гиндарос. През 38 г. пр.Хр. партският цар Пакор І (39–38 пр.Хр.) начело на 12-хилядна кавалерия, в състава на която вероятно (подобно на битката при Харан/Кархе против Марк Крас) е имало корпус от 1000 катафракти, отново нахлува в Сирия. При град Гиндарос партите са пресрещнати от Вендидий Бас. Опитът им да приложат тактиката от Харан приключва с катастрофа. Въпреки продължителния обстрел, на който е подложена от партската лека кавалерия, римската пехота запазва плътния си строй. Когато Пакор с надеждата да внесе прелом в битката вкарва в боя свръхоръжието си – бронираната катафрактна конница – тя е посрещната от ураганния обстрел на римските стрелци с прашки и още преди да стигне до неприятеля разваля строя си обезкръвена. Римските легионери преминават в контранастъпление и превръщат сражението в касапница. Самият Пакор загива в боя. За размера на катастрофата свидетелства Юстин, който отбелязва,че "в нито една война партите не били претърпяли по-страшно поражение." Разгромът при Гиндарос въпреки гражданските войни, тресящи Рим, проваля напълно плановете на партите да възстановят иранското господство в границите на някогашната Ахеменидска империя.

Хахахахахаха.

Либерал-педерастия в настъпление... Брайвик все някога ще излезе от панделата.

В тая връзка един виц: Германия, 2050 г. Спират двама пътни полицаи шофьор. Проверяват му книжката. Единият полицай казва на другия: - Хей, Ахмед, виж какво странно име "Мюлер". Става и за Англия със "Смит", във Франция с "Дюбоа".

ОТ бележка до Петър Петров. Петре, запетая се слага веднага след думата, следва интервал, а после следващата дума (пример: "дойдох, видях, победих", а не както ти ги слагаш с интервали навсякъде "дойдох , видях , победих", или както слагат други запетаята без никакви интервали "дойдох,видях,победих" ). Тире се поставя по следния начин: дума, интервал, тире, интервал, тире (пример: "хората са различни - добри, зли, всякакви", а не "хората са различни-добри, зли, всякакви"). За твоя и информация го пиша това. Както и за информация на други читатели и участници във форума, защото това е масова глешка. Оправих ти заглавието на темата.

Eто: Edicta Press suobshtenie.doc

"Имиграция, конфликти и трансформация на идентичности в Европейскиясъюз" Георги Бърдаров

Иван Асен ІІІ (1279-1280). Да не помислиш, че е Иван Асен ІІ (1218-1241).