Aspandiat

Уууу, Кристеций, евала за съдържанието. Ама нещо не виждам "хай-тек" раздели. Основно литература, философия, предъвкване на антична география и малко "зодчийство", демек зидаро-мазачество. Ако пък дадеш и линк към съдържанието на съдържанието, цена нямаш.

Тая "Култура на Византия" обаче да не третира основно изкуство и образованието?

Графе, ти си ми умна гръчка глава, но както рече едно време Глишеций, страдаш от остър синдром на некропатриотизъм. Само по себе си заграбването на богатствата на една империя не може да осигури технологичен бум. Един прост пример: венецианците например почват към 1170 г. да произвежда хартия, тоест 34 години преди Великия грабеж. Технологията им идва не от Романия, а от Дамаск. Просто интелектуалният елит на твоята Романия не чини. Вторачен е в античното минало и то в неговата хуманитарна част. Дъвчат Платон, Аристотел и т.н., ама не могат да открият барута например. Между другото е интересно да кажеш има ли и чел ли си някакво изследване върху византийските елити не като династии и военни, а като интелектуалци, търговци и техническа интелигенция. Зададох ти последния въпрос, защото той е свързан с аналогичен проблем на руските елити. Колкото и да звучи обидно за руснаците, от Петър І до 1917 г. голяма част от научно-техническият елит е скандинавски и немски. След болшевищката революция старият научен и технически елит е прогонен или съсипан и през 20-те години и при Сталин започва да се формира нов елит, който в значителна степен е еврейски, защото евреите от хилядолетия ценят образованието.

Монголите в Китай не са подходящ пример, защото тяхната администрация е продукт на местни влияния. Но те имат добре организиран апарат за вземания и извън Китай - баскаките в Русия и Задкавказието например. Кои са тези социални организации, на които е "много богата Европа" след Карл Велики. Аз освен една католическа църква за други не се сещам. Опитваш се да прехвърлиш процеси и явления от ХІІІ-ХVІІ век към ІХ век. Седни си, слаб 2.

Само спекулативните и псевдонаучните. Ама си и като малките деца, че и злопаметен....

Тук малко бих поспорил. В Русия авторитаризмът не е само по византийска линия, а и по по-ранната на хазари и прабългари (да не говорим и за по-късните печенеги и кумани), които имат сериозна роля във формирането на мисловния и държавен модел там. Да си припомним например, че в Бертинските анали за 40-те години на ІХ век се споменава за едно нормано-руско пратеничество до франките, проводено от руския вожд, наречен Хакан. Аз тая тема, щом е така високо ценена, що ли не взема да я окача като "важна". Тъкмо и Алвата да не казва, че не съм му приятел

Jawohl И пиенето може да се окаже проблем.

Явно имам по-висок критерий от теб за комедия и за кино. Смешките на Калоянчев бяха плоски, дебелашки и тъповати. Посочи ми някоя комедия с Калоянчев, (без Бай Ганьо), която да може да стъпи на малкия пръст например на един "Господин за един ден" или на "Опасен чар" с покойния и действително голям актьор Тодор Колев. Калоянчев беше от голям град, Бургас, но селянията си остана в него да края...

За мен Калоянчев беше посредствен актьор и креатура на БКП. Само че некадърна креатура. Единствената му запомняща се роля беше "Бай Ганьо", но тя му се получи, защото играеше себе си. А иначе ето нещо от Георги Марков за "великия артист": http://chitanka.info/text/2898/92#textstart

Да, бат Ваньо, коректен е, доколкото преводите на руски по стара традиция от ХІХ век са повече или по-малко мърлячески. В ръкописа, издаден от Патканов буквално се чете: "На изток от Далматия се намира Тракийската страна редом със Сарматия. И има Тракия пет малки области и една голяма, където са 25 склавски народа, на чието място [сега] живеят гутите. Има [в Тракия] планини и реки, и градове, и езера, и острови, и столицата [е там] – Щастливият Константинопол." В друг препис на същата съкратена редакция на географията има една лека разлика: “На изток от Далматия се намира Тракийската страна редом със Сарматия. И има Тракия пет малки области и една голяма, където са 25 склаваниацийски народа, на чието място [сега] живеят гутите. Има [в Тракия] планини и реки, и градове, и езера, и острови, и столицата [е там] – Щастливият Константинопол”.

Армянская географiя VІІ века по Р.Х. (Приписывавшаяся Мойсея Хоренскому). СПб., 1877. Има я в централната библиотека на БАН до парламента. Староарменски текст с успореден превод на руски. Баси, на тоя форум след поредния ъпдейт опциите за цитат са пълна шитня.

ИНСТИТУТЪТ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ – БАН О Р Г А Н И З И Р А Лекция на тема „Беше ли готово българското общество в началото на 20 век за Балканските войни – поглед от 21 век”, в рамките на дискусионния семинар „Актулни проблеми на историята и историографията”. Лектор: д-р Димитър Митев от Института за исторически изследвания-БАН. Лекцията ще се проведе на 19 февруари (вторник) 2013 г. от 16.30 часа в Големия салон на бул. Шипченски проход №52, бл.17, партер. Входът е свободен!

Боб има на Балканите далеч преди откриването на Америките. В житието на Йоан Кукузел пише, че като бил малък, гърчетата го закачали с въпроса "Йоане, какво яде днес?", а той отвръщал "κουκιά καί ζέλια" ("боб със зеле"). П.П. Нещо се е бъгнала опцията за отговор с цитат.

Особено забавен е фактът, че според руско-чешките историци от ХІХ-ХХ и родните им епигони век славянското "море", "безбрежни маси" и т.н. заливат и колонизират плътно Балканите в един период, в който цялото население на Европа търпи огромни демографски загуби. Точно периодът между 543 и 950 г. бележи най-ниското равнище на европейското население след създаването на Римската империя. През VI век следват серии от епидемии, засегнали Европа – 543–547 г., 552 г., 554 г., 558 г., 561 г., 565 г., 566 г., 570 г., 571 г., 573–574 г., 582 г., 584–591 г., 599–600 г. И изведнъж противно на всякаква логика към Балканите тръгват милиони славяни, които явно са останали незасегати от епидемиите. Та в един момент човек се чуди в Москва, Прага, Белград, София наука ли се прави или чиста политика.

1. Интересно. Твърдението, че "коледа" навлиза в предписмения период от латински може ли да се използва като знак, че преди 865 г. в България има някакъв процес на разпространение на християнството от латиноезично заварено население или от папски мисионери? 2. Това, че "тъпан" също е от латински произход може ли да се приеме като знак, че наши танци и песни, в които той участва активно като музикален инструмент, може да са с дълбока балкано-тракийска древност? 3. Можеш ли да посочиш точното заглавие на студията на Романски и ако не е издадена като отделно тяло, в кой сборник е излязла? Наистина е срамота, че за последните 100 години никой не си е правил труда у нас да изследва интересния въпрос за влиянието на латинския върху българския език.

Трудно е да има критика, когато почти няма данни. Процесите, които те вълнуват, са се случили през VІІІ-Х век. Колко изворови данни имаме изобщо за периода? Повечето постове тук са чесане на езици именно по тази причина.

Говори за етническа приемственост. Знаеш ли през същия период колко лични имена (а не прякори), производни от етноними, се срещат: Сърбин, Влахо, Угрин например. Отделно ето ти малко примери за името българин като лично име: Иванко, син на Българин (Село Цреше или Черешево, североизточно от Скопие, 1452–1453 г.). Перуш, син на Българин (Село Грачаница, северозападно от Скопие, 1452–1453 г.). Веихна, син на Българин (Село Режанце, северозападно от Скопие, 1452–1453 г.). Райкос, син на Булгар (Село Траян, Ксантийско, началото на XVI век). Волгари Скилица (Град Неврокоп/Гоце Делчев, XV век). Бургарин (Село Куковец, югоизточно от Враня, 1570 г.).

А аз пък ще дам 3 уникални примера за лични имена точно през Средновековието: Коста, син на Трако (Село Сармусаклу, югоизточно от Серес, XV век). Трак Матемад Трак Манол (Град Мелник, 1570 г.)

Капиталите бяха 99% държавни. Едър частен капитал нямаше. Затова нямаше и капитализъм.

Жалко, тъкмо бях почнал да си оправям мнението за родната професионална медиевистика. Но пък дипломата не прави учения, а знанията.

Eстествено. Останалото на изток от Дарданелите са роми, не романи.

Никой не е всезнаещ. Освен Митака, както пише на профила му.

Алва, за да можем да водим някакъв смислен спор, трябва да обясниш какво разбираш под средна класа във Вавилон и в антична Гърция и Рим. И не мога да проумея защо непременно свързваш наличието на капитализъм с някаква буржоазна революция? Къде видя буржоазна революция в Атина или във Венеция. При тях всичко е резултат от продължителна еволюция, а не революция. Рече и отсече. Аргументи, викаш, не трябват, след като така е написал Тойнби, а Алвата е негов пророк.

Митак, ти изобщо май не разбираш какво имам предвид. Крината с жито не е универсално разменно и кредитно средство. Я си представи, че аз имам 5 крини жито и искам да ти предложа 4 от тях срещу 1 делва масло. Ама пък на теб не ти трябва жито, а ти трябва вино, което пък аз нямам. А пък винарят, от когото мога да взема вино, за да ти платя с него за маслото, не иска също жито, а иска восък. Ама нито ти, ниго аз имаме восък да задвижим веригата на размяната. Парите (златни, сребърни, медни) решават твоя и моя проблем - плащам ти пари за маслото, пък ти ще си купиш от винаря с тях вино, а той от пчеларя восък. Твоят пример с житото е съществувал практически през цялата човешка история откакто има уседнали и земеделски общества, но това не са капиталистически отношения, защото не са стоково-парични, а са най-примитивна натурална размяна. Аз съм го болднал в първия си пост в темата 2 (два) пъти, пускам ти го пак, за да разбереш какво искам да кажа: Що се отнася до изтъкваните от теб излишъци, излишъци е имало винаги, когато е имало производство, което не е в най-мизерната си фаза, както е в например в Западна Европа докъм 1000 г. и което е стигало само за задоволяване на насъщните нужди на населението. Излишъци е имало без значение дали производството е занаятчийско, цехово, манифактурно или фабрично. И в Рим, който обсъждаме, поне до началото на ІІІ век, преди кризата, е имал достатъчно стокови излишъци, които да циркулират в империята под формата на търговия, която се е водела с пари. Романа съм сигурен, че ще потвърди, че стопанството на империята почва да става натурално, демек да върви към практиките от феодалните времена, когато парите почват да свършват или да са подправяни от императорите през ІІІ век. Капитализъм без градове не може да съществува. Развита градска мрежа в Средиземноморието има през елинистическата и римската епоха и се появява отново чак през Ренесанса и до днес.

Алва, приказваш недомислици, щото си поставил на пиедестал графомана Тойнби. В Елада се произвеждало, за да се търгува, а в Рим - не, само за обслужване на армията. Чуваш ли се излагаш? Че точно империята е нещо като съвременният ЕС - няма граници, няма мита, кеф ти продавай сирийски сушени фурми в Еборакум (Йорк) в Северна Британия, кеф ти продавай роби пикти от днешна Шотландия в Антиохия. А какво произвеждат твоите гърци - зехтин и амфори, в които да го наливат. И го продават на скитите от Крим срещу жито (примерът го давам баш по твоя кумир Тойнби). Империята е богата и могъща докато е силна търговията й - до ІІІ век. После започва да обеднява. Тия работи за отсъствието на икономическа свобода са чак от времето на Деоклециан и Константин Велики. Но това не е времето на класическата империя.