Tyroglyphos

Ранната сръбска редакция е от края на ХІІ век, преди това просто няма сръбски книжовни паметници. По-късната сръбска (рашка) редакция се появява през ХІІІ в. Ето как изглежда буквата герв в Мирославовото евангелие (в думата ев(а)нћел҃(ие)):

Основните особености на ранната сръбска редакция са следните: 1. Тъй като в сръбския носовите гласни са се видоизменили - голямата носовка е станала у (йотираната - ю), а малката - е, тези гласни се изписват вместо старобългарските носовки (както е и в руската редакция на старобългарския). - ѧ се заменя с е - ѫ се заменя с оу (или ю, у) - ѭ се заменя с ю (или оу) - старобългарските носовки се запазват предимно за избягване на натрупване на едни и същи гласни, напр. -оуѫ вм. -оую; малката носовка поради тази причина често се изписва вместо начално е, напр. във формите на спомагателния глагол - ѧси, ѧсть вм. еси, есть, в местоименията ѧго, ѧмоу вм. его, емоу. - употребата на оу и ю е непоследователна, напр. прѣбюдете срещу старобълг. прѣбѫдете, което би трябвало да даде прѣбѫдете; оу и ю се заменят не само при предаването на голяма носовка, а и при етимологично оу/ю, напр. емю вм. емоу, Люка вм. Лоука. 2. Употреба само на ер малък, напр. отьвѣть вм. отъвѣтъ. 3. Употреба на и вм. ъι след к, г, х, напр. грѣхи вм. грѣхъι. 4. Наличие на специфична кирилска буква ћ за меко г в чужди думи, съответстваща на глаголическата буква герв, напр. еваньћелие. 5. Почти пълна липса на йотирано e - ѥ (което липсва и в глаголицата, а и в много кирилски ръкописи) и употреба на йотирано а - ιа (също липсващо в глаголицата, където има една буква за ѣ и ιа) предимно за избягване на случаите на натрупване на две букви ѣ. 6. Заместване на представката въ- със свойственото за сръбски оу-, напр. оупросити вм. въпросити. Понякога от стремеж за хиперкоректност се среща и обратната замяна на оу- с вь-, напр. вьбити вм. оубити. Основен паметник на ранната сръбска редакция е Мирославовото евангелие от края на 12 век, което може да се прочете тук: http://digital.nb.rs/miroslavljevojevandjelje/ Един пример от ръкописа: На нормален старобългарски текстът би изглеждал така: ... рекошѧ (вм. рѣшѧ) же емоу къ- то eси · да ωтъвѣтъ дам- ъ посълавъшиимъ нъι · чь- то гл҃еши о тебѣ самомь · рече азъ гла҃с въпиѭщаа- го въ поустъιни · испра- вите пѫть г҃нь · ѣкоже рече Исаиѣ пр҃ркъ · и по- сълани бѣахѫ ωтъ фари- сѣи · и въпросишѧ и и рекошѧ (вм. рѣшѧ) емоу · чьто оубо кр҃щаеши

Налагане на ограничение за писане за период от една седмица би отблъснало много потенциални участници във форума. Нови потребители обикновено попадат във форума, когато желаят да зададат въпрос, или пък са намерили форума чрез препратка или търсене на информация, която ги интересува в момента - малцина биха чакали седмица (или месец) за привилегията да пишат, а и за това време въпросът или интересът им в повечето случаи вече няма да е актуален. Пък и толкова много спам ли има тук, че да се налагат такива мерки (изключвам спама, генериран от някои редовни потребители )? Освен това подобна мярка не би разрешила проблема, за който споменава Емилия - спам-писмата (зле преведени с машинен преводач). Ако пък се лишат начинаещите потребители от възможността да пишат писма, пак не е добре, защото те биха могли да имат технически въпроси към форумното ръководство тъкмо в началото на пребиваването си тук. Не зная дали е технически възможно да се ограничи броят на пращаните писма в първата седмица след регистрирането - например до 10, - защото спам-писмата по правило се разпращат автоматично до всички или до много голям брой потребители.

Другари, съвсем правилно забелязвате, че Т34 се нуждае от сериозна самокритика и преосмисляне на поведението си! В противен случай можем да се усъмним, че той подрива основите на нашия строй, бидейки внедрен от чужди сили враждебен елемент. И каква е тази ретроградност и закостенялост в начина на пропагандиране на комунизма? Ето, пуска песен за комсомолците, но я придружава със статичния образ на др. Г. Димитров. Толкова ли не можа да сложи и някоя снимка с окрилени от любов към Партията и Родината комсомолци, или жизнеутвърждаващи кадри от бригадирското движение? А защо не и някоя прекрасна комсомолка в оскъдно облекло за привличане на по-широки народни маси към идеите на комунизма? Др. Т34, трябва повече да се учите от челния съветски опит! Я вижте тези весели дългокраки комсомолки от времето на др. Сталин:

Леле-мале!!! Все пак по-добре, отколкото да се изпише нещо на китайски, че някои хора и това правят. ПОБѢДНТЄЛ’ЄМЪ NНКОЛНЖЄ NЄ СѪДѦТЪ

Според правилата бройната форма "дена" се употребява след числителни, напр. "два дена", "десет дена", както и след наречия за количество, напр. "толкова дена", "няколко дена", "колко дена". Специално при "ден", за разлика от други съществителни имена, в тези случаи е допустима и употребата на множественото число "дни", така че и двата ти примера са правилни. В останалите случаи е задължително да се употребява "дни" - "много дни", също "десетки дни", "хиляди дни" (тъй като "десетки" и "хиляди" не са точни числа, обаче "две хиляди дена").

Две бележки по терминологията: Думата катапулт, на гръцки катапалтес/катапелтес не е свързана с щитове, а означава буквално "изхвърляч", от глагола katapallo "хвърлям нагоре". Наименованията еутитон и палинтон не указват какво се изхвърля, а как са усукани жилите - еутитоните (букв. "с право опъване") са с по-малка сила на изхвърляне, затова се използват за по-леки метателни оръжия, а палинтоните ("с обратно опъване") имат по-голяма метателна мощ.

Малко уточнения. Думата "лингвистика" се използва още през 18 в. в Германия. Теорията за сродството на т. нар. индоевропейски езици е създадена през 17 в. от холандския учен Маркус Боксхорн; през 1647 г. той нарича техния първоизточник "скитски" според предполагаемата прародина на индоевропейските народи (в началото на 19 в. датският езиковед Расмус Раск по същата причина нарича индоевропейския праезик "тракийски"). Терминът "индоевропейски" за тези езици е предложен през 1813 г. от Томас Йънг (на бълг. обикновено наричан Юнг, известен преди всичко като физик, откривател на интерференцията) в рецензия за съчинението на немските езиковеди Йохан Кристоф Аделунг и Йохан Фатер "Митридат, или Обща история на езиците". Йънг включва сред групите индоевропейски езици санскритските (т. е. индийските), мидийските (т. е. иранските), гръцкия, латинския (заедно с романските), германските, келтските, славянските (към тях са и балтийските) и неправилно арабските (т. е. семитските; за тях предполага по-слабо сродство) и кантабрийския (т. е. баския):

Е, в младата българска държава железниците са били на доста високо за времето си равнище. А катастрофата при Драгоман си е типичен пример как се действа сега, т. е. как вместо да се предотврати катастрофата се гледа само личното спасение, а за другото се бездейства с надежда, че нещата ще се наредят от само себе си.

През 9-10 в. се използва този език, който днес наричаме старославянски, старобългарски или староцърковнославянски и който тогава са наричали "словѣньскъ". Постепенно езикът се развива и видоизменя под влияние на местните говорими славянски езици - както например в преписите на Симеоновия сборник са се промъкнали отделни особености на староруския - боудеть вм. бѫдетъ. А под "църковнославянски" се разбира онази много късна руска форма на някогашния старобългарски, с изцяло руска фонетика и изменена граматика, която за зла чест се употребява до ден-днешен и от Българската православна църква.

Тая тема по-добре да не се подхваща, че е голям срам как България години наред е плащала на барона наем не само за общото ползване на линията, ами и отделно за всеки чифт колела, минали по релсите. Въобще в края на ХІХ в. положението със собствеността и ползването на линията от сръбската до турската граница е било пълен абсурд - от Цариброд (тогавашната граница със Сърбия) до Вакарел е била на БДЖ, от Вакарел до Белово - турска, за която сме плащали наем, от Белово до Саранбей (дн. Септември) на барон Хирш, ползвана от БДЖ срещу наем и такса за колелата, и от Саранбей до Хебибчево (дн. Любимец, тогава там е била границата с Турция) си е била притежавана и експлоатирана от барон Хирш. А билетчето за трена от Цариброд до Хебибчево е струвало 18,35 лв. за ІІІ класа (за І - 42,40).

Честито, Алвасарейро! Жив и здрав да си ни и все така да ни радваш и обогатяваш с обширните си и задълбочени анализи!

Образ на високия царски ферман Моята Царска воля е, щото всичките жители по държавата Ми и верни Мои поданици, да могат да помагат, доколкото им се пада на частта, на ежедневните ми Царски старания, които полагам за достижението до по-висока степен на образованието и за благоденствието на Държавата, и това, като те са и във вярата си, и във вероизповеданието си, и във всяко друго отношение винаги осигурени и спокойни, и като поминуват помежду си в любов и съгласие и с начин, който прилича на человечеството и съотечествеността. Разпрата и разискванията, които против туй Ми добро желание се породиха от няколко време от степента на духовната покорност помежду православните Българи и Гръцката Патриаршия, т. е. поради границите на свързванието на Българските Митрополити, Епископи, Свещеници и Църкви с Патриаршията, като станаха причина на оскърблението Ми, за доброто им решение и за следствие на разискванията и размишленията, които стават за това, излагат се следующите членове за последен техен край и решение. Чл. 1-й. Съставя се едно отделно духовно правление (Окръг) под официално наименовиние (титул) БЪЛГАРСКА ЕКСАРХИЯ, която ще обема с долуизложените Митрополии и Епископии, още и другите някои места; и на туй отделение управлението на духовните и религиозни работи ще е поверено съвършено на Ексархията. Чл. 2-й. Онзи от Митрополитите на речения Окръг, който по чин е най-голям, ще носи титула Ексарх, а Нему ще принадлежи каноническото председателство на Българския Синод, който постоянно ще го придружава. Чл. 3-й. Вътрешното духовно управление на тази Ексархия ще се определи с един особен устав, който всякак да е съгласен с утвърдените канони и религиозните обряди на православната Църква, и за потвърждение и приемвание ще се подложи на Високото Ми Царство. Този устав ще се състави по един начин, който да осигурява Ексархията, щото Патриархът, нито направо, нито посредствено, никак да се не намиса в управлението на духовните работи; и особено в избиранието на Епископите и на Ексарха. А щом се избере Ексархът, Българският Синод ще яви работата на Патриарха, а той час напред ще даде потребното според вярата потвърдително писмо. Чл. 4-й. Този Екзарх, определяем с Мой Висок Берат, ще е длъжен съгласно с църковните правила да поменува името на Цариградския Патриарх. И преди да се извърши духовното според вярата избирание на достойното за Ексарха лице, ще се отнася до мнението и одобрението на Високото Ми Царство. Чл. 5-й. За работи, които се отнасят до места, дето са под духовното управление на Ексарха, и за които Той правилно и законно има пълна власт да посредствува при Правителството, ще му е позволено да се отнася направо до местните власти, и в нужда до Високата Ми Порта. Частно же, Бератите, дето ще се дават на духовните под негово ведомство лица, ще излазят по негово представление. Чл. 6-й За съдружно съразмишление и съдействие в работи, които се касаят до православната вяра, Синодът на Ексархията ще се отнася до вселенския Патриарх и до Събора на Митрополитите, и те ще побързуват да дават нужната помощ и да изпращат потребните отговори. Чл. 7-й. Синодът на Ексархията ще иска от Цариградската Патриаршия Святото Миро, което се употреблява църковно. Чл. 8-й. Епископите, Архиепископите и митрополитите, конто са подчинени на Цариградската Патриаршия, ще минуват безпрепятствено през Епархиите на Българският Ексарх, както и Българските Епископи, Архиепископи и Митрополити през Епархиите на Цариградският Патриарх; и могат да пребивават в средоточията на вилаетите и в другите правителствени места за случающите им работи, но вън от своят духовен окръг не ще могат да събират синод, и в работите на Християните, които не са под тяхното духовно ведомство, не ще могат и да се месят, и на което място се намират, без позволението на тамошния Епископ не ще могат да свещенодействуват. Чл. 9-й. Понеже както Иерусалимският на Фенер Метох, свързан с Иерусалимския Патриарх, е под управлението на Иерусалимския Патриархат, тъй и находящия на същото място Български Метох заедно с близолежащата Българска Църква ще бъдат подчинени на Българския Ексарх, затова горереченият Ексарх, когато стане нужда, ще му е позволено да дохожда в Столицата Ми и да пребивава в речения Метох; и той или, както се каза по-горе, когато дойде тука по нужда, или додето се намира тука, в извършванието на църковните обряди ще се съобразява с църковните правила, на които в такива случаи са подчинени Иерусалимс., Александрийск. и Антиохийск. Патриарси. Чл. 10-й. Църковният Окръг на тази Българска Ексархия състои от Епархиите: „Русчушка, Силистренска, Шуменска, Търновска, Софийска, Врачанска, Ловченска, Видинска, Нишска, Пиротска, Кюстендилска, Самоковска, Велеска, Пловдивска, Сливненския Санджак и каазата Созополи“, освен около двадесет села между Варна и Кюстенджа по крайморието, на които жителите не са Българи, и освен градовете Варна, Анхиало и Месемврия, и освен крайморските села на каазата Созополи, и освен градовете Филибе и Станимака заедно със селата Куклен, Водин, Арнауткьой, Панагия, Ново-село, Лясково, Ахлан, Бачково, Белащица, и манастирите Бачковский, Св. Безсребърници, Св. Параскева и Св. Георгий. Махлата Св. Богородица вътре във Филибе, която ще влезе в Българската Ексархия, някои от жителите на тази махла, ако не щат да се подчиняват на Българската църква и Ексархия, ще бъдат волни. А подробностите на това ще се уредят помежду Патриаршията и Ексархията според вероизповедните обичаи. Освен тези изчислени и поименовани места, ако православните жители на другите места, всичките или най-малко две третини поискат в духовните си работи да се подчиняват на Българската Ексархия, и това като се изпита ако се потвърди и докаже, ще им се допрощава. Но понеже това ще да става, както се каза горе, с желанието и съгласието на всичките или поне на двете третини, заради това които с този предлог се трудят да сеят някак си несъгласие и раздор помежду жителите, такивато законно ще бъдат под отговорност и ще се наказват според законът. Чл. 11-й. Порядъкът на Манастирите, които се намират в границите на Българската Ексархия, а са свързани с Патриаршията по вероизповедните Канони, ще си следват и ще се вардят както и напред. Гореизложените точки, понеже се видяха, че удовлетворяват законните нужди и на двете страни отмахват станалите прискръбни раздори, одобриха се от Моето Високо Царство. И от сега нататък, за да се държи за правило и да се отбягнува от нарушението му, произнесе се Моето Високо Ираде, и в обявление се издаде настоящия Ми Царски Ферман. 8 Зилхидже 1286

Това, което даваш, е по-скоро църковнославянски. Доколкото си спомням, старобългарски текст на заповедите има в Симеоновия сборник. Заповедта за лъжесвидетелстването съдържа допълнението "срещу ближния си", така е и в съвременния български синодален превод (за който е ползван и еврейският оригинал); допълнението липсва в думите на Исус, който цитира няколко от заповедите; послоушьствоуѭ на старобългарски означава и "свидетелствам". P.S. Заповедите от Симеоновия сборник О божьствьнѣѥмь десѧтословьци: И рече г(оспод)ь къ Мωvсии: (А) Да не боудеть ти б(ог)ъ инѣхъ развѣ мене. (В) Да не створиши себѣ коумира, ни всѧкого подобия, ѥлико же на небеси горѣ илико же на земли долѣ, и ѥлико же въ водахъ подъ землѫ да не поклонишисѧ тѣмъ, ни да послоужиши имъ, азъ г(оспод)ь б(ог)ъ твои. (Г) Не наречеши имене г(осподь)нѧ о безоумии, не бо очистить г(оспод)ь нарицаѭштааго имѧ ѥго о безоумьнѣѥмь. (Д) Помѧни дьни сѫботьныя ос(вѧ)щати я, въ шести дьнъ дѣлаи и сътвори дѣла вьсѧ, въ дьнь же седмыи сѫботы г(осподо)у б(ого)у твоемоу да не сътвориши дѣла своѥго въ нѧ - ты и с(ы)нъ твои и дъшти твоя, рабичишть твои и рабичьна твоя, волъ твои и осьлъ твои, и вьсь скотъ твои, и пришьльцъ живыи въ тебе, въ шестыи бо д(ь)нь сътвори г(оспод)ь н(е)бо и землю и вьсѧ яже въ нихъ, и почи б(ог)ъ въ дьнь седмыи сего дѣлѧ благослови б(ог)ъ дьнь седмыи и ос(вѧ)ти. (Е) Чьти отьца и матерь своѭ, да добро ти боудеть, и боудеши длъголѣтьнъ на земли блазѣи, ѭже г(оспод)ь б(ог)ъ твои дасть ти. (S) Не прѣлюбодѣи. (З) Не оукради. (И) Не оубии. (Θ) Не лъжипослоушьствоуи на ближьнѧго своѥго послоушьства лъжива. (Ι) Не помысли на женоу ближьнѧаго си, ни на домъ си, ни на село ѥго, ни на робъ ѥго, ни на волъ и на осьлъ ѥго, ни на вьсѧкъ скотъ ѥго, ни ѥликоже ти оу ближьнѧаго ти ѥсть. Заповедите по думите на Исус според Мк 10:19 (в Зографското евангелие): Заповѣди вѣси: не прѣлюбы дѣі, не оубиі, не оукради, не лъжесъвѣдѣтельствоуи, не обиди, чьти о(ть)ца своего ι м(ате)рь.

NНКОЛНЖЕ NE ПРѢДАЖДЬ СѦ ДОУХЪ СЪДРАВЪ ВЪ ТѢЛЕСЕ СЪДРАВѢ

Твърдо не. Достатъчно е на тези въпроси да се посветят няколко часа примерно в обучението по история.

Трябва да се отбележи, че тази статистика лесно може да бъде манипулирана - ако някой пакостник пожелае, може за няколко дена да я обърне с главата надолу. Друг недостатък, върху който обръщам внимание на отговорните лица във форума от самото въвеждане на плюсовете и минусите, е възможността потребител да поставя сам на себе си положителни или отрицателни оценки, при това в големи количества. Така и не ми стана ясно дали е технически възможно да се забрани това самооценяване. Броят на мнения на потребител също не е достатъчно обективен критерий - тук има значение и откога е регистриран даден участник (т. е. колко са мненията му на ден), с каква дължина са мненията му, и, разбира се, какво е съдържанието им. Някой примерно може да реши да трупа мнения и да отговаря във всяка тема с не особено съдържателни и дори безсъдържателни мнения, под всеки отговор да пише "прав си" или "не съм съгласен" (което естетствено може да разтегля и в по десет изречения), или да си навие нещо на пръста и да го повтаря с повод и без повод. И за мен триенето и местенето на теми е голямо безобразие. Особено за стари теми със стотици мнения и хиляди прочити, което свидетелства за голям интерес към тях от страна на участниците и читателите. Първо, един модератор много трудно би могъл да оцени обективно качествата на една тема, да не говорим за безпристрастност. Силно се съмнявам и дали модераторите, които решават да бастисат някоя тема, са си направили труда преди това да я изчетат внимателно от начало до край. Някои теми може да изглеждат странни, на пръв поглед дори налудни, но в тях има интересни мнения, приведен е изобилен фактологичен материал, застъпниците на различни виждания са се старали да се аргументират, много често са се развили и някакви странични дискусии, така че безразсъдната разправа с такива теми е най-малкото обидна за основните участници в тях и ощетява форума като цяло. Обидно е и когато се проявява неуважение и дори се отправят заплахи към отдавнашни и високо ценени участници във форума заради дреболии или заради несъгласие с мнението им. А що се отнася до историята, там, както ни учи един от великите древни историци, трябва да се действа "без гняв и пристрастие".

Изобретението е резултат от международен научно-технически конкурс: "[Дионисий Стари] веднага започнал да събира майстори - както от градовете под негова власт, за което издал заповед, така и от Италия и Гърция, и дори от подчинените на Картаген земи, като ги привличал чрез големи възнаграждения. Той замислял да си подготви изобилно въоръжение и всякакви метателни оръжия, а освен това кораби с по четири и пет реда весла (по онова време все още не били строени плавателни съдове с пет реда весла). След като се събрали множество майстори, разпределил ги според занаятите, които владеели, и поставил най-прославените граждани да ги ръководят, като обявил значителни дарове за тези, които му изработели оръжия. Той им раздал и образци от всякакъв вид оръжия, тъй като при него се били събрали наемни войници от много народи: стремежът му бил всеки войник да бъде снабден с традиционното си въоръжение, понеже преценявал, че по този начин войската му ще всява силен ужас, а в сраженията всички ще се бият най-успешно с такива оръжия, с каквито са свикнали. Понеже и сиракузците били въодушевени от това начинание на Дионисий, честолюбивото съревнование в изработката на оръжия се разгаряло още повече. Не само преддверията и задните части на храмовете, както и гимназиите и колонадите покрай площада, въобще всяко място се изпълнило с майсторящи хора, ами даже и извън обществените места в най-видните частни домове се приготвяли безброй оръжия. Именно по това време бил изобретен и катапултът - в Сиракуза, където най-умелите майстори отвсякъде били събрани на едно място. Усърдието им било разпалено и от размера на възнагражденията, и от наградите, определени за онези, за които щяло да се отсъди, че са най-добри. Освен това и самият Дионисий по цял ден обикалял сред майсторите, предразполагал ги с приветливи разговори, а най-усърдните почитал с подаръци и канел да споделят трапезата му. Поради всичко това майсторите, обхванати от безгранично честолюбие, наизобретили метателни оръжия и машини, необикновени и способни да принесат огромна полза... При изработката на всички тези оръжия и кораби на едно място всеки наблюдател бил страшно поразен какво се върши в града - когато някой видел усърдието, полагано за строежа на корабите, си мислел, че с тази дейност са се захванали всички жители на Сицилия; когато пък минел покрай местата, където майсторите произвеждали оръжия и военни машини, оставал с впечатление, че цялата работна сила е съсредоточена около тях. И при цялото това безгранично усърдие, съсредоточено в тези дейности, били изработени 140 000 щита и приблизително същият брой мечове и шлемове; били приготвени и ризници, от всякакъв вид и изработени с необикновено умение, на брой повече от 14 000. Тях Дионисий възнамерявал да раздаде на конниците и на командирите на пехотинците, както и на наемниците, които щели да му бъдат телохранители. Били произведени и всякакви катапулти и огромен брой от останалите видове метателни оръжия." (Диодор Сицилийски, "Историческа библиотека", кн. ХІV, 41-42 [399 г. пр. Хр.]) Първите документирани употреби са от 397 г. пр. Хр. срещу картагенския флот и островната крепост Мотия: "Химилкон [картагенският пълководец] нападнал първите триери, но бил възпрян от огромния брой на хвърлените срещу него оръжия - на корабите били събрани множество стрелци и прашкари, а от сушата сиракузците, използвайки катапулти с остри стрели, поразили голям брой врагове - това метателно оръжие всявало и огромен ужас, понеже било за пръв път изобретено по онова време. И така Химилкон не успял да надделее при нападението си и отплавал обратно към Африка, преценявайки, че няма полза от морско сражение, след като корабите на противника са два пъти по-многобройни. А Дионисий, благодарение на изобилието от работна ръка, завършил насипа и доближил до крепостните стени всякакви обсадни машини - с тараните удрял кулите, а с катапултите отблъсвал защитниците, разположени по крепостните зъбери; докарал до стените и кули на колела, с по шест етажа, които бил изготвил според височината на къщите." (Пак там, кн. ХІV, 50-51 [397 г. пр. Хр.]) Само че, преди гърците има и други развити цивилизации и е малко веряотно те да са първооткривателите. По-скоро става дума за преоткриване, или припомняне на известен принцип, или пък паралелно с вече известното на други места достигане до техническото решение, при възникнала за това необходимост и условия. На български името на царя е Озия. Достигналият до нас текст на Втората книга Паралипоменон се датира след похода на Александър Македонски. В Атина има и по-ранен инвентарен списък, споменаващ катапулти - от 371 г. пр. Хр. В списък от 343 г. се споменават специални стрели за катапулти без пера. През 30-те години на века катапултите вече редовно присъстват в инвентарните списъци. Гърците под катапулт (всъщност катапалт или катапелт, "катапулт" е латинизираната форма) са разбирали всякакъв вид метателна машина, затова обикновено се дават уточняващи определения, примерно острострелни катапулти, каменохвъргачни катапулти и пр.

В "Под игото" се казва, че "Райна Княгиня" е била играна три години преди представлението на "Многострадалната Геновева", т.е. ок. 1873 г. Драмата на Войников е публикувана през 1866 г.: Райна Княгыня. Драма въ пять дѣйствiя отъ Д. П. Войникова, прѣдставена въ Браилско-то театро. Браила, печатница "Съединение", 1866. Второто издание е от 1875 г.:

Това е сребърна монета на Дубровник (Рагуза), изобразеният светец е патронът на града св. Влас (на лат. Блазиус): S. BLASIVS - RAGVSII. Монети от този тип са сечени в продължение на няколко века и не мога да кажа точна дата, най-добре да потърсиш в интернет снимки и да сравниш твоята. Ето например една подобна от първата половина на 17 в.

Какво да кажем тогава за факта, че текстове от сребърния кодекс са отпечатани през 1597 г., тридесетина година преди раждането на кралица Кристина и 7 години преди да се роди "изобретателят на сребърното мастило"? И - нека се самоцитирам от предишната подобна тема - кой изобрети сребърни и златни мастила за многобройните гръцки и латински ръкописи от 4-6 в.? Гръцки: Латински: И те ли са фалшификати? Да цитирам ли някоя от десетките рецепти за сребърни и златни мастила от антични и средновековни ръководства? Ами какво правим с останалите готски ръкописи? Тях кой фалшификатор ги написа, че и палимпсести ги направи за по-голяма заблуда? И понеже стана дума и за документа за покупко-продажбата, извършена от готската църква "Св. Анастасия" в Равена през 551 г., нека се самоцитирам и за него: Подписите от документа от Равена: † Ik Ufitahari, papa, ufm<el>ida handau meinai, jah andnemum skilliggans ·j·, jah faurthis thairh kawtsjon mith diakuna Alamoda unsaramma jah mith gahlaiba[im] unsaraim andnemum skilliggans ·rk· wairth thize sa[iwe]. † Vitaliani praesb(yteri), s(upra)s(crip)ti venditoris, qui f[acien]te invecillitate oculorum suscribere non potuit, signum f[ecit]. † Ik Sunjaifrithas diakon handau meinai ufmelida jah andn[emum] skilliggans ·j· jah faurthis thairh kawtsjon jah mith diakon[a] Alamoda unsaramma jah mith gahlaibaim unsaraim andnemum sk[il]- liggans ·rk· wairth thize saiwe. Ego Petrus, subdiac(onus) aclisiae Gotice sancte Anastasie, uic in solutum [cessio]nis venditionisque et documentum padulis s(upra)s(crip)torum cum omnibus [ad se] pertinentibus, a me vel s(upra)s(crip)tis collivertis vel conministris [mei]s fa[ctum vo]bi(s), s(upra)s(crip)to Petro v(iro) r(everendo) def(ensori), conparatori, ad omnia s(upra)s(crip)ta relegi, consensi [et sus]cribsi, et testes, ut suscriberent, pariter conrogavimus, et pretiu[m] centu octoginta solidos, id est centum viginti per cautione an[tea] accepisse profitemur, et nunc de presenti alios sexaginta sol[idos] percipimus. † Wiliarit clerici, s(upra)s(crip)ti venditoris, qui facien[te] invecillitate oculorum suscribere non potuit ideoque signum f[ecit]. Ego Paulus, clericus eclesie legis Gothorum s(an)c(t)a<e> Anastasie, huic docum[en]tum a nobis factum suscribsi, et pretium auri solidos cento octuginta, h[o]c est cento viginti per cautione antea accepimus, et nunc de pr[esenti] alius sexaginta solidos de presenti percipisse videmur pro padules <s(upra)s(crip)tas>. [..]la defensor huic docomento a nobis facto suscripsi, et pretio auri so[li]dos cento octoginta, h[o]c est centum viginti per cautione antea accep[isse vi]demur, de presenti alius xexaginta solidus de presenti perci[pisse] videmur pro padules s(upra)s(criptas). Ego Willienant huic documentu a nobis factu suscribsi, et pretiu(m) auri solidos [centu(m)] octuginta, hoc est centum viginti per cautione antea accepimus, et nunc [de pre]senti alius sessaginta solidos de presenti percipisse videmur pro padules suprascr[iptas]. Ego Igila huic documentum a nobis factu suscripsi, et pretio auri solidos centum vig[inti] [p]er cautione antea accepimu(s), et nuc de presenti alius sexaginta solidos de [presenti] percepisse videmur pro paludes suprascriptas. Ego Theudila, clericus eclesiae s(upra)s(criptae) legis Gothorum s(an)c(t)e Anastasie, hu[ic] documento de paludes s(upra)s(criptis) a novis factum suscrissi, et cento vigint[i so]lidos antea accipimus per cautione, et nunc de presenti alius s[exa]ginta solidus accipimus, hac sic fient solidi centu octuginta. Ik Merila bokareis handau meinai ufmelida jah andnem[um] skilliggans ·j· jah faurthis thairh kawtsjon jah mith diakun[a Ala]- moda unsaramma jah mith gahlaibim unsaraim andnemum s[killig]gans ·r·k· wairth thize saiwe. † Sinthilanis, spodei s(upra)s(crip)tae basilicae Gothorum, ve[n]d[itoris]. † Costilanis, ustiarii s(upra)s(crip)tae basilicae Gothorum, vend[itoris]. † Gudelivi, ustiarii s(upra)s(crip)tae basilicae Gothorum, venditori. † Guderit, ustiarii s(upra)s(crip)tae basilicae Gothorum, venditoris. † Hosbut, ustiarii s(upra)s(criptae) basilicae Gothorum, ve[nditoris]. † Benenati, ustiarii s(upra)s(criptae) basilice Gothorum, [venditoris]. Ik Wiljarith bokareis handau meinai ufmelida jah a[ndnemum] skilligngans ·j· jah faurthis thairh kawtsjon jah mi[th diakona] Alamoda unsaramma jah mith gahlaibaim unsar[aim andnem]um skilig<g>ans ·r·k· wairth <th>ize saiwe. И малко езиков анализ: Ik Sunjaifrithas diakon handau meinai ufmelida - "Аз, С., дякон, подписах с моята ръка." Ik - аз (немски Ich) handau - ръка meinai - моя uf-melida под-писах (нем. malen - рисувам) Срв. почти същия израз в превода на Библията: ik Pawlus ga-melida meinai handau... - "Аз, Павел, на-писах с моята ръка..." Други любопитни думи от подписите: unsar - наш wairth - стойност (нем. Wert) skilingans - "шилинги" (в латинския текст - солиди), и т. н. Заключение и поука:

Вероятно и двуезичният готско-латински фрагмент от евангелието на Лука е бил занесен в Египет от набожни лангобардски туристи?

Латинският текст е манипулативно орязан и променен, да не говорим, че някъде по трасето са се промъкнали и печатни грешки. Изводът е, че не бива да се вярва на автора, който е дал този "цитат" - щом заблуждава за едно, много вероятно е да лъже и за други неща.

Добре, значи фалшификаторът е авторът на статията или по-вероятно някой, от когото той на свой ред е преписал. Но и ти можеше да провериш дали цитатът е точен - с възможностите, които предоставя интернет, това се прави за броени минути. Добре е да се знае и че съответната глава от съчинението на Валафрид Страбон е озаглавена "Как се нарича Божият дом на немски" и става дума за текст с езиковедски характер.

Не, Панайоту е езиковедка, археоложката носи благозвучното име Поликсени Цацопулу.