Tyroglyphos

Нова година се пише с главна буква само като име на празник, иначе новата година би трябвало да е с малка, когато става дума за цялата година, а не само за празника: "Честита Нова година", но "Желая успешна нова година". При "Народно читалище "Звезда"" народно би могло да е и с малка буква, ако приемем, че "народно читалище" обозначава просто вида учреждение, а не е неделима част от названието.

Естествено, че Ханибал не е бил негър, има достатъчно негови описания. За негово изображение са смятани няколко други портрета върху картагенски монети. Ето един кратък обзор на картагенското монетосечене: http://www.ancient-coins.com/resourcedetail.asp?rsc=4 А монетите с негъра не са картагенски, сечени са в Италия (сигнирани са с етруски букви) и е нормално да имат екзотични сюжети. Всъщност връзката им с Ханибал и датировката им е само едно предположение, а слонът е по-скоро индийски, не африкански. Интересно е и защо слонът носи звънец. А за Картаген имаше вече няколко теми в раздел Антична история, така че могат да се използват те, а не да се отваря нова тема.

Ето я и моята писанка. Между другото, понеже темата все пак е за храненето, обича да яде чушки и бисквити, но иначе е доста капризна и предпочита да стои гладна, ако не одобри предложената й храна; научила се е по човешки образец да пие вода от високи чаши, като си помага с лапичка. А като малка ядеше всичко, но то тогава не беше и време за капризи.

За тезите на Вл. Георгиев е ясно, че издишат, но и твоята категоричност е неуместна. Топоними със съставка -deva с -v- например са известни много преди в къснолатинския или гръцкия да има преход b > v, така че не можем да търсим в тези езици обяснения за -v-. А пък най-рано засвидетелстваният топоним с тази съставка е от... югозападна Тракия на границата с Македония, което е доста далеч от Северното Черноморие.

Няма никакви богини, името си е Мария с А - ΜAPHI, както е дадено впрочем още в първата публикация на надписа от 1985 г. (в сборника "Средновековният Червен", том 1).

И моята котка е същата. От мъничка си беше дива и досега си е така вече 14 години.

Този сайт е просто умопомрачителен. Тревожното е, че май не става дума за шега. Както изглежда, всички ще горим в ада. Да живее християнството! И във връзка с основната тема, но и по повод на човешките предразсъдъци, една смела за времето си песен. Тя естествено е от британски филм (в САЩ през 30-те години подобен текст просто не би бил допуснат от цензурата).

Ако се направи статистика, със сигурност ще се окаже, че абсолютно всеки вид музика се слуша предимно от хора с хетеросексуална ориентация, тъй като по принцип тези хора преобладават. По тази логика хомосексуалните би трябвало изобщо да не слушат музика. Всъщност дали са правени някакви проучвания за процента на хората с различни сексуални предпочитания сред почитателите на отделните музикални стилове?

Ето една мъдра мисъл от мен, на новобългарски: "НЕ ВЪРШИ ГЛУПОСТИ, ЗА ДА НЕ СЪЖАЛЯВАШ ПОСЛЕ". От името предполагам, че си момиче, и се чудя какви са тези щури идеи. Разбирам момче да реши да си направи татуировка от келешлък, ама момиче? Все пак: АЗЪ ѤСМЬ ТАНNА ѬЖЄ ТѢЛО МОѤ СЪХРАNНТЪ ПРНСNО

На български няма почти нищо, освен някои общи и популярни книги по история на химията. Има една книга, превод от руски, В. Рабинович, "Алхимията като феномен на средновековната култура", но тя може би не е точно това, което теб те интересува. А и щом четеш френски, веднага ще те насоча към изследванията на прочутия френски химик Марслен Бертло (Marcellin Berthelot), който освен големите си открития в химията е направил и изключително много за проучването на античната и средновековната алхимия. Той е написал няколко книги по въпроса и е издирил, публикувал и коментирал доста алхимически текстове. Ето връзки към основните му съчинения, които са достъпни в интернет: Les origines de l'alchimie - за древната алхимия. Продължение на това изследване са трите тома за Химията в средновековието: La chimie au Moyen âge 1 - Преходът от античната наука към Средновековието. La chimie au Moyen âge 2 - Сирийската алхимия. La chimie au Moyen âge 3 - Арабската алхимия. Издание и превод на гръцки алхимически трактати: http://www.archive.org/details/collectiondesanc01bert http://www.archive.org/details/collectiondesanc23bert

В стойността на Т2 - дали е 493К, т. е. 220ºС, или е 200ºС, т. е. 473К.

Щях да те посъветвам да ползваш калкулатор и да пресметнеш резултата, но виждам, че в условието на задачата има грешка, така че не си губи времето с нея.

Какви езици четеш?

Т. нар. Студентски съвет на СУ е една паразитна организация, която не изразява интересите нито на студентите, нито на университета.

1. Животът е светлина, защото започва и свършва в мрак. 2. Светът е може би единствен, защото още не сме открили друг. 3. Природата е майка, защото ни е създала, възпитала и обучила. 4. Бог е измислен, защото някогашните хора са знаели малко и са се страхували. 5. Човекът е най-великото нещо на света, защото може всичко. 6. За мен най-висшата ценност е знанието, защото то ни прави хора и ни дава сили. 7. Моята цел в живота е да го живея достойно и полезно за другите, защото това е моят дълг като човек. 8. Любовта е прекрасна, защото пречиства душата и може да победи дори разума. 9. Надеждата е подозрителна, защото най-често е израз на безсилие.

Браво, хората са построили комунизма! В една съветска читанка от сталинско време ми е попадал подобен разказ: младо семейство отива да работи в Москва, където им осигуряват квартира, но им казват, че ще могат да се настанят на следващия ден. Те все пак решават да видят къде е квартирата и заварват на мястото един празен изкоп. Разтревожени, отиват при някакъв другар, който ги смъмря, че не са изчакали един ден и се съмняват в грижите на съветската власт. На другия ден той ги отвежда на същото място, където вместо изкопа вече се извисява многоетажна сграда, построена за една нощ от сглобяеми елементи.

Във Византия, поне в ранния й период, има изобилна алхимическа литература, т. е. няма прекъсване на (късно)античната традиция. От тези гръцки и сирийски текстове впрочем тръгва и арабската алхимия. В по-късната Византия сякаш повече се разпространяват чисто практическите сборници с рецепти и именно с тях имат много далечна връзка и няколко наши текста с "медицинско" съдържание (бях пускал най-ранния от тях някъде из форума). Разбира се, у нас има и рецепция на Физиолога, а въпроси, свързани с природата, се разглеждат и в църковни съчинения от типа на Шестоднева.

Този интерес не е преставал да тлее дори през средновековието, както личи например от броя на преписите и преводите на сборници от типа на т. нар. "Физиолог". Но широкият интерес е обусловен по-скоро от равнището на грамотност, така че не бих го поставил преди 16 в., а доближаване до ситуацията в античността има едва в 18 в.

На Приам.

Две думи, а три грешки... Как Вам не стыдно, товарищ Т34?! "Да будь я и негром преклонных годов и то, без унынья и лени, я русский бы выучил только за то, что им разговаривал Ленин!"

Имало е всякакви, както и сред сегашните учени. Но така или иначе съществуването им показва големия интерес на обикновения човек към науката - интерес, който след това е умрял за повече от хиляда години.

Аристарх е по-късен от Аристотел. Отделни учени са изказвали завоалирано поддръжката си за неговата теория, например Архимед. Хелиоцентричната система се е използвала и при някои изчисления, включително и по-късно в арабската астрономия. Напротив, науката е била свободно достъпна за всеки, който е можел да чете (а това е била голяма част от населението). Навсякъде са обикаляли и пътуващи философи, които са изнасяли своите научни беседи пред широк кръг хора. Съществувала е и научна литература, предназначена за обикновения народ, която днес бихме нарекли научно-популярна. Самият Лукреций точно по тази причина пише съчинението си в стихове - за да го направи по-достъпно за онези, които биха се изплашили да четат научни трудове: "Когато например лекарите искат да дадат на децата горчив пелин, първо те намазват края на чашата със сладък златожълт мед. Децата, неопитни поради възрастта си, доверчиво докосват устните си и заблудени, изпиват горчивата пелинова течност; така, заблудени, но без да им се причини някаква вреда, те си възстановяват по този начин силите и здравето. По същия начин постъпвам и аз сега. Понеже моето учение изглежда твърде мрачно на тези, които не са вкникнали в него, и тълпата ужасена се отдръпва далеч от него, аз пожелах да го изложа с благозувчния език на музите, един вид да го намажа със сладкия поетичен мед. Може би по този начин аз ще мога да привлека вниманието ти върху моите стихове, докато ти вникнеш в цялата същност на нещата и разбереш ползата от това." Друг римски автор, Плиний Стари, който създава обширната "Естествена история" в 37 книги, обхващаща голяма част от познанието на древните за природата, човека и културата, също уточнява, че съчинението му е "написано за простия народ, за тълпите земеделци и занаятчии, и най-после за всички онези, които са свободни за такива занимания."

В древността откриваните фосили обикновено са били обяснявани като принадлежащи на митологични персонажи. Ето едно сведение по въпроса от началото на ІІІ в. ср. Хр. (разговорът се води между тракийски лозар и финикийски търговец): “Финикиецът: Да, аз заявявам, че не вярвам на митовете... Мисля, че и това, което казват за ръста на героите – че били по десет лакти, е подходящо за митологията, но е лъжливо и неубедително за този, който разглежда нещата съобразно с природните закони, които са мярка за съвременните хора. Лозарят: И кога започна да смяташ тези сведения за недостоверни? Ф.: Отдавна, лозарю, още когато бях момче. Защото като малко дете все още вярвах на подобни разкази, и с наслада слушах дойката, която ми разказваше такива митове, като припяваше, а при някои от тях дори плачеше. Но след като поотраснах, вече смятах, че такива разкази не трябва да се приемат без проверка. Л.: А слушал ли си случайно някога историята на Протезилай? Ф.: Но как, разбира се, лозарю. Но аз и теб днес те слушам, и пак не ти вярвам. Л.: И тъй, нека най-напред поговорим за това, в което ти отдавна не вярваш – както твърдиш, не вярваш да е имало хора по десет лакти. А след като получиш достатъчно обяснения по този въпрос, ми напомни да ти разкажа и останалото за Протезилай, и каквото искаш около Троянската война, и ще видиш, че ще повярваш на абсолютно всичко. Ф.: Добре, така да направим! Л.: Слушай сега. Дядо ми, чужденецо, познаваше много от нещата, на които ти не вярваш. Той казваше, че веднъж гробът на Аякс бил разкрит от морето, тъй като се намирал до брега, и в него се оказали костите на човек, висок около 11 лакти. Дядо ми казваше, че император Адриан дошъл в Троя, за да се погрижи за костите, и устроил сегашния гроб на Аякс, като даже прегърнал и целунал няколко от костите. Ф.: Е как да не е правилно да не ти вярвам за такива неща, лозарю? Ето, и ти казваш, че си чувал от дядо си нещо, а може би и от майка си или от дойката си, но от себе си нищо не казваш, освен това, което можеш да кажеш за Протезилай. Л.: ... Но добре, дори да не вярваш на тези разкази заради изминалото време, не знам как ще възразиш за неща, случили се по наше време. Например високият тридесет лакти Ариад, за когото едни казват, че е етиопец, а други – индиец, беше открит погребан в асирийската земя съвсем неотдавна, когато брегът на река Оронт се свлече. А ей къде ти е Сигей – там преди няма и петдесет години на края на носа се появи тялото на гигант, с когото самият Аполон потвърждава, че се е сражавал при Троя. Аз отидох в Сигей, чужденецо, и видях и дупката в земята, и самия гигант колко е голям. Тогава по море идваха мнозина и от Хелеспонта, и от Йония, и всички островитяни, и цялата Еолия, защото огромните останки стояха два месеца на високия нос, като даваха повод на хората за най-различни предположения, докато най-сетне прорицанието не поясни каква е работата. Ф.: А би ли могъл също така да ми кажеш, лозарю, за големината му, за разположението на костите му и за змиите, които според разказите излизали от гигантите, така както художниците рисуват Енкелад и останалите около него? Л.: Дали тези гиганти са били някакви чудовища, чужденецо, и дали са имали животински части, не зная, но този в Сигей беше 22 лакти, и лежеше в една кухина в скалите, главата му беше насочена към сушата, а краката му бяха в самия край на носа. Но не видяхме никакви следи от змии около него, нито някоя от костите беше различна от тези при хората. Също така Химней от Пепарет, който е мой приятел, преди четири години изпрати тук един от синовете си, за да съобщи чрез мен на Протезилай за подобно изумително събитие: на остров Кос, където той има имоти, се случило да копае лозето си, и на копаещите се сторило, че земята удря на кухо. Та като разкопали, там бил погребан мъртвец с височина дванадесет лакти, а в черепа му се била настанила една змия. Та младежът беше дошъл, за да му кажем какво трябва да правят с тази находка, и Протезилай каза да се погрижим за него, като заръча да погребат мъртвеца и да не го оставят така. Той каза, че това е един от убитите гиганти. А пък този, който се появи в Лемнос, открит от Менекрат от Стирия, беше най-голям – аз го видях миналата година, отбих се там от Имброс, защото нямах много време да стоя в Лемнос. Но видях, че костите му още не бяха подредени, защото прешлените бяха разделени, разместени, както мисля, от земетресения, и ребрата му бяха отделени от гръбначния стълб, но като си представих как биха изглеждали заедно и в цялост, ме побиха тръпки от големината му и даже ми е трудно да го опиша. Например черепът му, в който наляхме вино, не успя да се напълни с две критски амфори. В южния край на Имброс има един нос, Навлох, и там се намира извор, от чиято вода мъжките животни получават импотентност, а женските се замайват до такава степен, че заспиват. Там се отломи един къс земя и при свличането си разкри тялото на огромен гигант. А ако не ми вярваш, да отидем: той още си седи там открит, а плаването до Навлох е съвсем кратко. Ф.: Щях да отида и отвъд океана, ако бих могъл да открия подобно чудо, но търговията не ми позволява да се отдалечавам толкова много и трябва като Одисей да бъда вързан за кораба, защото иначе, както казват, ще загубя и това, което е на носа, и онова, което е на кърмата. Л.: Но ти, чужденецо, няма да повярваш в това, което ти казах, докато не отплаваш на остров Кос, където са изложени костите на родените от земята – на първите смъртни, както казват, или не видиш във Фригия костите на Хилас, сина на Херакъл, или, бога ми, в Тесалия костите на Алоадите, които без преувеличение са били по девет разтега, както ги възпяват. А неаполците в Италия разправят чудни неща за костите на Алкионей. Те казват, че там са били погубени много от гигантите и че от планината Везувий излиза пушек, защото е върху тях. Също така и в Палена, която поетите наричат Флегра, земята пази множество такива тела на гиганти, тъй като там е бил станът им, и дъждовете и земетресенията разкриват много такива останки. Около пладне дори овчарите не смеят да се доближават до онова място, откъдето изпод земята се разнася тътенът на душите на гигантите, които беснеят там. А мисълта, че подобни неща предизвикват недоверие може би е дошла още на Херакъл, когато убил Герион в Ерития, и като казвал, че се е сблъскал с най-огромното същество, посветил костите му в Олимпия, та да не би някой да се усъмни в този му подвиг. Ф.: Щастлив си да имаш тези сведения, лозарю. А аз, понеже не знаех тези важни неща, неразумно се съмнявах.”

Мъдри са били древните хора. Това, с което ние сега разполагаме, ако преди не сме познавали друго по-приятно, особено ни се нрави и ни изглежда твърде ценно. После едно по-добро и по-ново откритие измества предишното и променя нашите чувства спрямо всичко старо. Така людете се отвратиха от жълъдите; така те изоставиха постланото с трева и шума легло. Също тъй те презряха направената от зверски кожи дреха. При все това аз мисля, че нейното изнамиране възбудило такава завист, че този, който пръв я носел, бил убит от засада; тази дреха, разкъсана от нападателите и изцапана с толкова много кръв, беше за тях загубена и не можеше никого да ползува. Някога кожите на животните, днес жаждата за злато и за пурпур тровят живота на човека и го изтощават с войни. Но вината е, както аз мисля, повече в нас. Родените от земята люде, съвършено голи и без зверски кожи, бяха измъчвани от студа. А ние! На нас съвсем не ни вреди, ако ни липсва пурпурна дреха, украсена със злато и с хубави обшивки, понеже и една плебейска дреха може да ни защити от студа. И тъй, човешкият род напразно се труди, напусто и за нищо изтощава живота си в безполезни грижи; без съмнение затова, понеже не знае граници в стремежа си към богатство, нито догде се простира истинското удоволствие. Това постепенно е отвело човека в бурното море и е развълнувало издъно грамадните кипежи на войната. Но будните звезди - слънцето и месецът, които обикалят лекоподвижния небосвод и разпръскват навсякъде светлината си, убедиха людете със смяната на годишните времена, че и това става по определен закон и в определен ред, който владее в света. Людете вече живееха заградени със здрави кули, земята обработваха разделена и разпределена помежду им, кораби с леки платна украсяваха морето, а градовете си осигуряваха помощ и съюзници въз основа на сключените договори, когато поетите започнаха да разказват в стихове извършените подвизи; немного преди това беше изнамерено и писмото. Затова нашето време не може да вникне тъй далеч в миналото, ако разумът не намери някои следи. Корабоплаването, земеделието, строителството, законодателството, оръжието, пътищата, дрехите и всички други полезни неща от този вид, както и всички удоволствия на живота, поезията, рисуването, прекрасно изваяните статуи са плод от нуждата и едновременно от опита на неуморимия човешки гений, който постепенно напредва. Тъй времето постепенно изважда наяве всяко нещо, а разумът го поставя в пълна светлина. А людете виждаха в душата си да се осветляват идеите една от друга, докато не достигнаха в изкуствата до върха на съвършенството.

Поемата на Лукреций съдържа наистина изключителни прозрения, далеч надхвърлили времето си. Доста интересно е например описанието на развитието на човека - как първите хора, близки до животните, се прехранвали чрез събирателство, сетне как започнали да живеят в пещери и да ползват примитивни каменни сечива, постепенно открили огъня и металите - медта и после желязото, как се е развил езикът, как са възникнали семейството, институциите. Много точни са и наблюденията на Лукреций за пагубното влияние на религията върху развитието на научната мисъл и опознаването на вселената. Ето текста за животните от българския превод на Лукреций от М. Марков: Аз пък повтарям, земята носи заслужено името майка, понеже тя самата е създала човешкия род и е произвела почти в определено време всички видове животни, които сега се скитат навсякъде из високите планини, а също и най-разновидните птици, които летят във въздуха. Но понеже плодовитостта трябва да има край, земята спря да създава, както една жена, изтощена от възрастта. А времето променя целия вид на света; един нов ред на нещата трябва непрестанно да наследява стария и нищо не остава подобно на себе си: всичко преминава, всичко се променя и се превръща по силата на природните закони. Едно нещо тлее и отслабва, изтощено от времето, а друго расте на неговото място и излиза от презряната тъмнина. И тъй, времето променя целия вид на света и земята постоянно преминава от едно състояние в друго; това, което някога е могла да произведе, сега не може и сега създава това, което преди не е могла. Тогава земята се опита да създаде много чудовища, които се родиха с чудновати образи и членове, както е андрогинът, средно същество между двата пола, но не е нито единият, нито другият, несходен и с двата; имаше същества без крака и без ръце или неми и без уста, имаше и слепи, без лице, или същества, чиито схванати членове бяха прилепнали към цялото тяло и с които не можеха нищо да извършват, нито да се движат, нито да избягват опасностите, нито да хванат нещо, от което имаха нужда. Природата беше създала и други чудовища и изроди от този вид. Но напразно, понеже тя им беше забранила растенето; и те не можеха да достигнат желания разцвет на възрастта, нито да си набавят храна, нито да се съчетаят чрез връзките на Венера. А ние виждаме, че е необходимо съчетанието на много условия, за да могат видовете да се разплодяват и разпространяват: първо, храна, после плодоносни зародиши, разпръснати по всички части на тялото и в каналите, чрез които да се изливат от отпуснатите членове; най-после, за да може женската да се съчетае с мъжкаря, трябва да притежават органи, за да задоволят взаимно и двамата своите полови чувства. Тогава трябваше да загинат много видове животни, понеже не можеха чрез размножаване да създадат потомство. А всички тези, които виждаш да се радват на животворния въздух, притежават или хитрост, или смелост, или най-после бързина, които им дадоха възможност да защитят и да запазят рода си още от времето на създаването си. Много животни съществуват, понеже тяхната полза ни ги препоръчва и поставя под нашата закрила. Преди всичко смелостта защищава рода на жестоките лъвове и на други свирепи животни, хитростта – лисицата, бързината – елена. Леко спящото куче със своята привързаност и всичките видове товарни животни заедно с животните, които ни дават вълна, и рогатият добитък, всички те, Мемий, бяха поставени под закрилата на човека. Те бягаха страхливо от дивите животни и търсеха мир и обилна храна, придобита без усилие, която ние им даваме като награда в замяна на тяхната полза. Но тези животни, на които природата не беше дала подобни качества, за да живеят самостойно, нито биха ни били с нещо полезни, можеше ли да позволим техният род да се храни и да съществува под нашата защита? Разбира се, те бяха плячка и жертва на другите, впримчени в оковите на съдбата си, докато природата не доведе техния род до пълно унищожаване. Но никога не са съществували кентаври и никога не биха могли да съществуват създания с двойна природа и с двойно тяло, образувани от съединението на разнородни членове, както и не биха могли да пребивават в две различни по природа тела еднакви способности. Това ще признае дори и един ограничен ум. След като се изминат три години, конят е в разцвета на своите сили, детето обаче – не; същото дори и на тази възраст често търси в съня си пълните с мляко гърди на майка си. Когато могъщите сили на коня почнат да упадат от старостта и членовете му отслабват и залиняват и животът вече ще го напусне, тогава едва момчето е в разцвета на младостта, която покрива страните му с лек мъх. Не вярвай обаче, че от смесването на човека с коня може да произлязат кентаври, нито че те могат да съществуват, нито пък Сцили, чиито полуриби тела са опасани с бесни кучета и други чудовища от този вид, у които ние забелязваме несъобразно съчетание на членовете. Подобни същества не достигат едновременно разцвета на възрастта, нито силите на телата им едновременно се развиват, нито пък ги изоставят поради старостта: една и съща страст не ги разпалва, нито еднакви нрави ги сближават, нито една и съща храна им е приятна. И често може да се види, че брадатите кози се охранват от бучиниша, който обаче за човека е силна отрова. Най-после, понеже пламъкът сигурно изсушава и изгаря тъмножълтото тяло на лъва, както и всякакво месо и кръв, каквито има на земята, как е възможно същество с тройно тяло, което образува едно цяло, отпред лъв, отзад дракон, а в средата химера, да бълва от тялото си горещи пламъци през устата си? Този, който предполага, че е било възможно да се родят такива животни, когато земята е била още нова и небето току-що създадено, облегнат само на това празно име новост, може да избръщолеви много неща от подобен род; да разправя, че тогава златни реки са текли навсякъде по земята и обикновено по дърветата са цъфтели скъпоценни камъни, или че тогава се е родил човек с такава необикновена сила и с такива грамадни членове, че е могъл да прекрачи дълбокото море и да завърти ръцете си около себе си цялото небе. А това, че на земята е имало множество различни елементи на нещата, когато тя за пръв път е започнала да създава живите същества, съвсем не може да се приеме като достоверен довод, че тя е могла да сътвори смесени животни, съчетания на членове от различни живи същества. Поради това и разните видове треви, житните растения и плодородните дървета, с които и сега изобилствува земята, не могат да бъдат произведени от съчетания на всички видове, но всяко нещо се развива по свой собствен начин и всички запазват различията си съобразно строгите закони на природата.