Ka40

И как ще обясниш факта, че "з" е написано с "с"? Да не би в гръцкият да не е имало звук и знак за "з"?

През този период, ромеите са били готови и дявола да направят "патриций", стига да им стане съюзник срещу персите и аварите и да ги снабдява със зърно.

Силата Византия през VІІ - ХІв. идва точно от тези нейни особености, които показват, че за "феодализъм" и дума не може да става 1. Императорът е едноличен господар и всички са подчинени на него. Държавата е напълно централизирана 2. управителите на провинциите се държавни служители, назначени от императора. Те не са собственици и владетели на подчинените им земи. Поради тази причина за системата на "сюзерен-васал", най-характерната черта на феодализма и дума не може да става 3. с изключение на малко роби, всички останали са личностно свободни. Такова животно като "крепостен селянин" няма. 4. Държавата дава земя на селяните в замяна на което, те участват във войската. Това е стратиотската система, при която армията се рекрутира основно от свободни селяни. Именно тази система е гръбнакът на византийската военна машина. Когато тази система почва да запада и земята да се концентрира в ръцете на едри земевладелци през Х и ХІв., държавата в лицето на императора, предприема законодателни мерки за да ограничи този процес. 5. Византия е била демократична държава - всеки ромей, без значение на етническата си принадлежност, знатността на рода му или социалния си статут е могъл да се издигне във всяко ниво на управлението, в това число и да стане император. И това е било възприемано като нещо съвсем нормално. Не и един и два императора са произхождали от най-забутани села. Поради тази причина управленческият, военният и духовен елит не се е подбирал от едно определено малко съсловие, както е във феодалните общества, а от цялото население, което означава, че в управлението е имало много повече способни хора. Такова нещо в едно феодално общество е напълно немислими. Всички посочени особености на византийската социално система през VІІ-ХІв. показват, че за феодализим, в каквато и да е форма, и дума не може да става.

И кога точно степите на Северното Черноморие и Северен Кавказ са били византийска територия?

Нещо ти се бъркаш, аулът няма кули Освен това във вътрешността на аула няма църква. Църквите са във външната част Това, че въпросната църква е "функционирала нормално до и след времето на княз Борис" можеш ли да докажеш по някакъв начин или трябва да го примем на юнашко доверие?

Че то периодът от 600 до 610г. също е в 7в., както и периодът от 680 до 699г. Въпросът е дали въпросните печати са именно от периода между 610-680г. Специално за Варна повече от 30г. никой не се съмнява, че е била изоставена в началото на VІІв. Особено дългогодишните проучватели на града и района му Д. Ил. Димитров и В. Плетньов. А колкото до за преселването, мисля че трябва да се доверим на Теофан Изповедник Освен ако не разполагаш някакъв друг извор.

Фока не е тракиец, ами някакъв полуварварин. То не че траките не са варвари, ама за около 600г. все нещо са прихванали от римската култура. Освен това е издигнат от дунавската армия, а не от илирийска. Единственото нещо което го е интерисувало е как да изтрепе колкото си може повече от приятелите и роднините си, така че проблемите на Балканистият полуостров и особено на отбраната на границата са му били през онази работа. Това, че тук там е оцеляла някоя друга сграда, не означава че е функционирала. Мисля че готската църква в аула на Омуртаг е била подобаващо използвана от българите....като кариера за камъни.

E какво странно има? Все пак никой не отрича че до управлението на Фока (602-610) Силистра е под властта на ромеите. Въпросът е какво става след това.

Това заселване е малко по-късно, през 685-695г. при това става въпрос само за Несебър, за който никой не оспорва че бил византийски. Това заселване показва между другото, че дори и тези градове, в който ромейската власт оцеляла, като Несебър, са били в окаяно положение.

Явно имаш книгата и затова отвори на с. 100 и ще прочетеш абсолютно същият текст, който съм цитирал. Станало е нещо много просто - двете монети, които са открити в базиликата са предатирани съвсем скоро, т.е. това го е хванало "в крачка" и не успял да коригира текста навсякъде. А ето и какво пише един друг дългогодишен проучвател на Дръстър Ангелова, Ст. – Отново за локализацията на “преславени дом” на Омуртаг на Дунав, В: Studia protobulgarica et mediaevalia europensia. В чест на проф. Веселин Бешевлиев, С. 2003 с. 187 - “Последните по време ранновизантийски монети датират от времето на император Фока (602-610), макар в колекцията на музея в Силистра да се съхраняват и две монети на императорите Ираклий (610-641) и Константин ІV Погонат (668-685).” Обърни внимание, че за споменатите монети на Константин ІV (тези са други, не от горялата базилика) се казва "съхраняват" в музея в Силистра, а не че открити по време на разкопки в Силистра, т.е. тези монети неизвестно откъде. Ако през 680г. в Силистра е имало византийска армия, то там ще да е пълно с монети на Константин ІVв. - по това време армията е основен фактор при разпространението на монетите.

Само че това Томи е някое друго Томи. Това е повече от очевдино като се проследи бягството на Юстиниан ІІ "В сем году Азив, сын Хуниев, имел поход в Киликию и осадою разрушил крепость Сисион; настигши его брат царя Ираклий, и вступив с ним в сражение, убил у него двенадцать тысяч аравитян. Между тем Юстиниан жил в Херсоне и объявлял, что он опять будет царствовать. Жители тех стран, боясь подвергнуться опасности по причине царя, совещались или убить его, или отослать к царю. Юстиниан, заметивши это, как мог, убежал и, пришедши в Дарас, просил свидания с хаганом хазарским, который принял его с великою честью и выдал за него сестру свою Феодору. Вскоре потом, по просьбе своей и с позволения хагана хазарского он переселился в Фанагорию и там жил с Феодорою. Услышав то, Апсимар послал к хагану послов и обещался дать ему великие дары, если он пришлет к нему Юстиниана живого; если не живого, то по крайней мере главу его. Хаган согласился на эту просьбу, отправил к Юстиниану телохранителей, будто злоумышление строится ему не от своих соплеменных, между тем приказал Папатце, который от лица его находился при Юстиниане, и Валгитцу, начальнику Восфора, убить Юстиниана по первому знаку. Служитель хагана известил об этом Феодору; Юстиниан, узнавши это, призвал к себе для тайного совещания Папатцу и удушил его на веревке; то же сделал он и с Валгитцем, начальником Восфора. Феодору тотчас отослал в Хазарию, а сам тайно бежавши в Фанагорию пришел к устью реки [прибыл в Томы], и нашедши здесь готовую лодку, сел на нее, и проплывши Асаду, дошел до Симвулона близ Херсона; и тайно пославши в Херсон, вызвал Васвакурия и брата его, и Сальвана, и Стефана, и Моропавла с Феофилом, и вместе с ним проплыл мимо Фароса Херсонесского. Когда уже проплыли таким образом Мертвые враты и устья Днепра и Днестра, то восстала буря, и все отчаялись в спасении своем. Но Миакес, домашний человек его, говорил ему: вот мы умираем государь, обещайся Богу за спасение свое, если Он возвратит тебе твое царство, не мстить никому из врагов твоих.– Тот с гневом отвечал ему: если я пощажу кого-либо из них, то потопи меня Бог в этом море. Без опасности избавился он от этой бури и вошел в реку Дунай. Здесь послал он Стефана к Тервелию, владетелю Болгарии, просить содействия, чтобы возвратить ему свой наследственный престол, и за то обещал ему великие дары, обещал выдать за него дочь свою. Тервелий обещался во всем повиноваться ему и содействовать, с честью принял Стефана [принял Юстиниана с почестями] и двинул все подвластные ему народы болгар и славян. В следующем году они с полным вооружением прибыли в царствующий град." Абсолютно по същият начин е описано бягството и от патриарх Никифор. Повече от ясно е че споменатото Томи е някъде по Северното Черноморие, а в Северна Добруджа. Даже е направана и локализация.

И като спомена житието на Максим Изповедник, какво пише там за мястото където е бил заточен пише, че бил заточен във Виза, или по-точно някъде в оклности те й, което било “на края на ромейската държава” - Житие на св. Максим Изповедник, В: ГИБИ 3, С. 1960, с. 308

Ами дай точния цитат да видим какво пише, че явно нещо съм изпуснал. По останалите въпроси - научи хронологията на събитията. За начало кога тога се създава тема Македония и колко години е това след 680г. или предполагаемото събитие. А и да не забравя за монетите на Константин ІV, каквито има открити в Добруджа - разпространението им се свързва с преминаването и последвало бягство на ромейските войски през 680г. По-сложен е въпросът с монетите на Константин ІVв във Влашката равнина

В Монемвасийската хроника не се говори нищо за Дръстър от нач. VІІв. до 680г. За монети на Константин ІV по горе казах, ама явно си пропуснал. Ето ги въпросните монети Атанасов, Г. – Дворецът на доростолските епископи от V-VІв., В: ИРИМ-Русе, 9, 2005 с. 102 - “Благодарение на едно съкровище, включващо сребърни накити и три монети (една на Юстин ІІ (562-578) и 2 на Константин ІV (668-685), намерени в горял пласт над пода при колонадата, доскоро се предполагаше, че по-късната базилика е разрушена в края на VІІв. при превземането на града от прабългарите. Наскоро обаче тази идея бе поставена под съмнение. На сребърните монети от съкровището в базиликата бе отделено специално внимание в доклада на С. Морисон, изнесен на Конгреса по нумизматика в Мадрид през 2002г. Тя забеляза, че екземплярите приписвани на КVІ всъщност са резултат от юбилейно анонимни монетосечене, започнало през 530г. при Юстиниан І (527-565) в чест на 200 годишнината на Константинопол и продължило при Юстин ІІ. Ако това се окаже вярно, то по-скоро разрушаването на храма трябва да се свърже с аварските нашествия в края на VІв., отколкото със завладяването на Доростол от прабългарите в края на VІІв.”

Тъй като не ми се водят безсмислени разговори, предлагам да се концентрираме върху Дръстър от началото на VІІв. до 680г. и Сердика от началото на VІІв. до 809г. В тази връзка, за да докажете, че са били византийски, трябва да дадете 1. писмени извори за въпросните градове (Епархийските списъци от VІІІв. ги изключваме, тъй като са явен фалшификат) 2. точно датирани археологически паметници, доказващи ромейската власт там. Имам предвид монети, оловни печати, надписи, гробове и т.и. и сега специално за Сердика, въпрос с повишена трудност: В коя византийска тема е бил.

Това, че Загоре било дадено на Тервел го пишат доста по-късни извори, които преразказват Теофан. Теофан обаче не споменава такова нещо. Това с по-късните извори, които повтарят по-ранните е като играта "развален телефон" - в тях често информацията е доста изопъчена. А Загоре със сигурност от от началото на VІІв. до 705г. не е било ромейско, затова в изворите не се споменава нито една византийска крепост там, нито един митрополит от там, а освен това в тази обширна област не е намерен нито един ромейски предмет, печат или монета от периода. Колкото за това какво е защитавал Константин ІV - Тракия не е само Тракийската равнина, но и земите от Одрин до Константинопол. Точно там през 681г. се създава тема Тракия. Темната система много добре показва коя област е била под властта на Византия и коя не. Одрин не е бил български по времето на Борис, но Пловдив е бил, а също и Берое. Както ти казах, обърни внимание в какъв контекст са казани цитираните думи. ако имаш предвид двете сребърни монети, открити в базиликата, ще трябва да те разочаровам, но се оказаха малко по-стари. С около 100 години, така че въпросното опожаряване трябва да се свърже с аварите в края на VІв., а не с Аспарух.

През 680г. единствените обитатели на Дръстър са били лисиците и бухалите. Няма данни крепостта да функционирала. В Сердика, през 809г. е имало 6 000 ромейска армия. Така че със сигурност в Св. София и Св. Георги са се извършвали богослужения. Но това е било за кратко през 809г. През предните около 200г. Сердика не е била под властта на ромеите, а след 809г. също не е.

Явно са имали предвид поповете, които съпътствали византийската армия през 680г. Обърни внимание в какъв контекст са казани въпросните думи. Естествено, когато българите завладяват Тракия през 812-815г. там е имало ромейски духовници.

Социална структура на Византия през ранното средновековие. Чиста работа, няма феодали, няма строеве, нито строева подготовка, нито нищо, което цели да те напъха в една напълно погрешна матрица.

Ако става въпрос, за периода от ХІІІв. насетне - може да се говори за нещо подобно, но за предния период определено не. Освен ако твърде много не размием понятието "феодализъм", но тогава вече и самото му обсъждане би станало безсмислено.

По-скоро, походът, който Константин ІV предприема е бил следствие от еуфорията обхванала ромеите след победата над арабите през 678г., както и от желанието на императора да си вдигне акциите с една според него лесна победа. От друга страна са искали да пресекат в зародиш една заплаха за бъдещата ромейска реконкиста на Балканите. Ромеите по това време не са владеели тези области, но са си правили планове да си възстановят властта там. А тези планове е могло да бъдат объркани от поредните варвари настанили се северно от Дунава. Ромеите доста са си патили от такива варвари - готи, хуни, авари, българи и славяни през предните векове и са искали не допуснат появата на ново варварско формирование.

Тази книга е била морално остаряла и неадекватна още като е била издадена за пръв път. Мисля, че на български за момента не е излязло по-добра история на Византия от тази на Острогорски. По това време Византия е общо взето е била "взела-дала". На Балканите владенията й се изчерват с Константинопол и хинтерланда му, Солун, без хинтерланда му няколко крепости по крайбрежието на Гърция и Далмация, Несебър, Созопол и Анхиало. За да придобиеш реална представа, колко отчаяни през VІІв. били ромеите ще спомена факта, че на два пъти са мислили да си преместят столицата - единият път в Картаген, другият в Сиракуза. Именно това е бил шансът на българите - просто дошли в най-удобния момент.

Проблемът с "феодализма" във Византия и в България е наследство от марксическата историография. Според напълно погрешните представи на Маркс историята се развива на етапи и това важи за всяко общество - родово общинен строй, робовладелски строй, феодален строй, капиталистически строй, социалистически строй и на края комунистически строй. Когато Маркс е писал е имал за пример реалностите на Западна Европа. В последствие този модел от марксическата историография е прилаган като готова матрица за целия свят, в това число и за Византия. Естествено реалностите, както винаги противоречат теориите. Най-добрият пример е Монголия, която от феодализма, прескачайки капитализма се озова директно в социализма. Може и други такива примери да се дадат. В момента виждаме пълният абсурд на тази схема - с изключение на източноевропейските държави и няколко бивши съветски републики, всички останали социалистически държави - почти всички бивши съветски (в т.ч. Русия и Беларус), Китай, Северна Корея, Куба се превръщат в феодални. Марксиската историография често пъти изпада в комична ситуация, когато трява да приложи на практика теориите на Маркс и цялата плеяда "класици" на марксизма. Според теорията преходът от феодализъм в капитализъм се осъществява чрез "буржоазнодемократични революции". За Западна Европа може да се набедят някои за такива, ами за останалият свят сткава сложно. Според теорията Османската империя е феодална държава (а тя определено не е) и Априлското въстание и последвалото освождаване на България в резултат на Руско-турската война,бяха набедени за българската буржоазнодемократична революция. Тук обаче възниква въпросът какво правим с Македония и Одринска Тракия, които остават под османска власт? И нашите титани намериха решението - за тях това е Балканската война. Така излиза, че до скоро е имало живи българи, родени във феодализма Преди да се сложи етикетът "феодализъм" за Византия е първо нужно да се даде точно определение на термина. А след това да се отговори на въпросът има ли във Византия на първо място отношения от типа феодал-васал, такива, каквито ги има в Западна Европа, а после и проблемът с крепостните селяни. И нещо много важно - да се уточни, за кой перод става въпрос VІІ-ХІ, ХІ-ХІІІ или ХІІІ-ХVв. Специално за периода до ХІІІв. е пълен абсурд да се говори за "феодализъм" във Византия. Феодална система, от типа феодал-васал и васал на васал просто няма, а наличието на крепостни селяни в класическия също е доста спорно. Чак след създаването на Латинската империя може да се говори за наченки на някакво подобие на феодализъм или по-точно смесване на византийски със западно европейски традиции. Липсата на феодална система във Византия е и причината тук да няма такова явление като свободните градове в Западна Европа.

Няма нужда. Има далеч по-смислени неща, които мога правя, вместо да си губя времето тук.

Абе ти остави историографията, дай извора. Има не един и два случая, когато в историографията се коментират "факти", който не се съдържат в изворите. Най-добрият пример е снопът с пръчките на Кубрат. Тъй като нито ти, нито Добриоглу, дадохте цитат на извора за българският произход на Григорий, мисля, че темата е изчерпана.