Ka40

Техническа грешка - данъкът е към аварите, а не към хазарите

Добре, няма да коментираме светската литература. Нека видим религиозната - колко точно старобългарски книги (имам предвид като книжни тела, а не по-късни препеси), та колко като брой старобългарски книги от ІХ-ХІVв. разполагаме и колко такива има от Англия? Много съм любопитен да направиш едно сравнение. Ако можеш разбира се.

Търговия винаги е имало, дори и в най-примитивните общества, но въпросът е доколко в България е имало реална нужда от въшни стоки, които да стимулират търговията и съответно какво от нейните неща представлява интерес. И още нещо много важно - под носа на българите е бил Константинопол - всичко каквото им е било нужно е могло да си го набавят от там. Когато живееш до магазин Метро, няма да идиш до другия край на града да си купиш тоалетна харния или яйца. По не и ако си нормален. Същото е и с Константинопол. Така че българите нямали стимул да търгуват с далечни земи. Каква търговия примерно са могли да въртят с Хазарския каганат - ще купуваме от там овце, а пък ще им продаваме козя пастърма? Или с франките - каква стока можем да внесем от там? Славянски роби и какво можем да изнесем - кожи от лисици или минерална вода? С изключените на солта (до началото на ІХв.) околните народи е нямало какво да предложаш на българите, както и българите не имало кой знае какви атрактивни стоки за тях. Както казах изключваме Византия. Мисля че е безсмислено повече да коментираме темата за старобългарската литература. Явно трудно можеш да разбереш нещо толкова елементарно, че за да се запази една книга, на първо място трябва да има сграда, в която да се запази.

Само че забравяш или не знаеш една малка подробност - въпросният закон е запазен в много късни руски преводи, в които със сигурност доста неща са по променени. Така че каква е била старобългарската версия на закона, можем само да гадаем.

Ти явно нямаш предства каква точно работа се извършва при строителството. Първо имаш поръчител - той е ясен българският владетел той поръчва на архитектите, които изпработват плановете - тях няма да ги коментираме в случая, и след това имаш работници които: - трябва да изкопаят основите - трябва да се издялат квадрите - трябва да се транспортират - трябва да насекат огромен брой дърва и да се направят греди и дъски - трябва да се насекат дървета за горене на вар - трябва да се направи вар - трябва да се натрошат стари тухли за хорасана -трябва варта, пясъка и натрошените тухли да се объркат на хоросан - трябва да се приготвят и транстортират огромно количество камъни за пълнежа на стената и една тогава може да започне зидането, но за всичката тази работа ти трябват черноработници. И то много. Самото зидане също не е много голяма философия. Слагаш по един рад квадри в двете лица на стените и запълваш пространството с камъни и хоросан, след това слагаш следващият ред квадри. Какво му е сложното? "просто робския труд излиза прекалено скъпо удоволствие ... храни ги транспортирай настанявай, определено не си струва усилията за нещо което при подходяща "обработка" и "убеждаване" местните селяни са щели да свършат за нула време" И какво му е скъпото на транспорта на роби? - какво билети за влак или самолет се плащали? Колкото за храната - работниците така или иначе трябва да се хранят, без значение дали са наети или роби, с тази малка разлика че на робите може даим дадеш всякаква помия при това в оскъдни количества.

E не чак толкова трудно натрупването на такова количество злато - така например годишиният данък който ромеите плащали на хазарите първоначално бил 80 000, а в последствие нарастнал на 120 000 златни монети годишни. Интересно как тогава кагана си пазил златото, като знаем че бил заобграден от крадливи авари и славяни? По-горе ти посочих достатъчно начини как такова количество злато може да попадне в ръцете на българите. Сега се сещам, че може да се добави и още един - ромеите добре са си платили на българите за да нападнат в гръб арабите. А това под каква форма е било няма никакво значение, както при медните монети и тук стойността на самата монета е стойността на вложения метал.

Знаците по зидовете трудно могат да се датират - те може да са оставяни както по време на строежа, така и сто години по-късно. Освен това значението на знаците е неясно. Наистина няма писмени данни военноплениците да са били използвани за работна ръка, обаче едвали българската държава ще ги държи години наред и ще ги храни, а те ще се излежяват под някоя дебела сянка.

За пирамидите е ясно че са строени от селяни, не от роби. Става въпрос за работниците, не за тези, които организират работата. Че какъв точно майсторлък се изисква при строежа на крепостни стени? За тази цел си има архитекти и надзиратели. Издялването на квадрите - всеки може да се научи, не е някаква философия. Следва транспортирането им - също не се иска акъл и някакви умения. Производството на вар - трябва ти само варовик или мрамор и огън, за бъркането на хоросана също не се иска нито акъл нито някакви умения, както и повдигането и подреждането им. Трябват само надзиратели с камшици и всичко е вървяло безпроблем. Със сигурност е имало и майстори за по-сложната работа, ама 95% си е чисто и просто работа, която от всеки при добро желание може да извърши.

При положение че са използвани военопленници, може да си сигурен, че никой нищо не им е плащал. Даже и едно "благодаря" не са им казали.

За тези мащабни строежи не са били нужни особено големи средства. Едвали може да има съмнение, че валовете в Северна България, Влашката равнина и Бесарабия са били изкопани напълно "доброволно" от "съюзните" славянски племена. Работната ръка е без пари, тя си носи и инструментите, а може би дори и храната, т.е. прокопаването на валовете излязло на държавата напълно безплатно. Същото е с Еркесията, която е била изкопана от византийски военопленници през 812г. - там със сигуност не е било плащано. При големите строежи от началото на ІХв., като строителството на Плиска, Преслав и аула при Чаталар също единствените разходи били за архитектите и надзирателите - всичко останало е било безплатно - работната ръка отново са били ромейските военопленници, камъните са безплатни, варта се прави от камъни, дървета - без пари, тухли - без пари, антични градежи наоколо колкото искаш и бая материал е извлачен оттам, добитък - имало едостатъчно придобит като плячка, така че реално мащабните държавни строежи не изисквали много средства. Оръжието, което била въоръжена обикновенната войска си е било собственост на войниците, отделно е имало складове с държавно оръжие - вероятно плячка.

В извора не казано "златни монети", а "петдесет кентинария злато", т.е. златото, което Тервел е дал е представено в тегло метал, а не брой монети. Наистина от петдесет кентинария могат да се отсекат 360 000 монети (един кентинарий има 100 литри, а от една литра се отсичат 72 монети), т.е. златото може да е дано под друга форма. Въпросното количество злато е около 1500-1600 кг. Наистина немалко количество, но все пак трябва да се има предвид че с това злато е трябвало да се организира държавен преврат. Тук обаче трябва да се има предвид, че само няколко години по-рано през 712г. българите изненадващо нахлули чак до Константинопол и доста нещо са отмъкнали. Така че наличието на големи количества злато в хазната на българският владетел (без значение дали става въпрос за монети или не) не е нещо изненадващо - плячка, годишен данък, откуп на военнопленници (също доста доходно), дарове.

За да има търговия трябва да има нужда от нея. О вноса на какви стоки е имала нужда България? От сол, като след началото на ІХв. със завладяването на солните мини в Трансилвания, тази потребност отпада. От мед и калай. Това са неща за цялото население и само те е могло да бъдат обект на по-сериозна търговия. Остава внос на луксозни стоки за елита. Последните били набавяни от Византия било като дарове, било като плячка или като търговска стока. Така че българите нямали особено голяма нужда от развитието на външна търговия. Какво е можело да търгуват примерно с хазарите или със сърбите - нищо. С аварите е могло само да закупуват сол. С франките - нищо. Липсата на нужда от търговия пък довежда и до липсата на нужда от монети. Търговия със сигурност е имало, но най-вече с Византия, даже при Девелт има намелена византийска митница, датирана 816-837г.

демек нищо ново под Слънцето. Само не намесвай тюрките, че веднага пак ще се почне евъргийна за поизхода на българите.

Няма никакъв проблем да им раздал и мед под формата на кюлчета. Самият метал си е бил достатъчно ценен Ако трябва да сме точни, стойността на медните монети е всъщност стойността на вложения метал, т.е. дали имаш 10 грама метал под формата на монета или под формата на най-обикновенна тенекийка нямало особено значение. Както можеш да се досетиш, ако не друго, то през 811г. българите са успели поне златото да скрият. Между другото обърни внимание ча става въпрос за раздадена на византийската армия плячка, а не за плячка въобще. И още един източник - годишен данък. Както и откуп за военопленници.

Ако в някоя книга си прочел че през Хв. в Дунавска България е имало къщи с подово отопление, просто вземи книгата и отиди до първият контейнер за боклук и я изхвърли. Ако имаш печка на твърдо гориво, може и за подпалка да я използваш. Такова нещо е имало само в баните, а те пък били привилегия само на най-висшия елит, т.е. владетеля със семейството му и патриарха.

В извора се говори за "мед", като метал, а "монети" е уточнение, което се прави от съвремените историци, т.е. не може да се твърди със сигурност, че става въпрос за монети, а не примерно за мед на кюлчета. Дори и да приемем, че става въпрос наистина за медни монети, то тяхната поява в двореца на Крум трябва да свърже с похода от 808г. в долината на Струма, когато били плячкосани парите, които трябвало да се раздат на войниците - 1 100 литри злато. Със сигурност част от монетите там били медни. А какво са мислили да правят българите с тези медни византийски монети - ами да ги претопят и да използват метала за други цели. Недостигът на цветни метали е бил един от основните проблеми пред българите по това време.

Точно така, сравнението трябва да се прави по точно определени критерии. Като освен това да се зададат и хронологически ясни граници. Не може едновременно да се говори за ІХ и за ХVв., това е просто смешно. Също така трябва да се вземе точно определено общество от Западна Европа - само Англия или само Франкска империя, или викингите. Защото иначе какво става - вземаш корабоплаването и търговията на викингите, писмените паметници от Англия, архитектурата от Италия (която при това е късноантична ), политическата идеология на франките, и срещу това само данните от България. Това е напълно аматьорски подход. Нека да оставим Глишев сам да си избере кое точно западноевропейско общество и съответно неговата култура иска да сравняваме с българскта средновековна култура към предложенения списък мисля че трябва да се добави: - влияние оказано върху културата на чужди народи

Ей тоя Матанов на нищо не те е научил. Да беше казал преди 971г. за Източна и 1018г. за Западна България, или периода на Първото българско царство. А ти "ХІв.", бедна ти е фантазията колко са много - че то тогава българските земи са под византийска власт бе аланкоолу. А ако успееш да се досетиш с какво се свързва появата на тези колективни находки от ХІв. ще те почерпя една бира. От периода на Първото българско царство наистина са много малко, но все пак има. Че даже и арабски монети има - изолирани единични находки. Търговията в Първото царство е много слабо развита и това причината да няма и монети - не само собствени, но и чужди. Същевременно има сведения за български търговци в Константинопол и дори нарушаването на техните права довежда до война. Как е функционирала българската икономика не е ясно - това е един много интересен въпрос, на който нашите историци все още не са отговорили.

Взе да повтарящ едни и същи неща, като развален грамофон. Така обаче не отговори на съвсем простичкият въпрос: - Защо почти всички произведения на старобългарската литература със светски характер са запазени само в късни и притова в чужди преводи. Айде напъни си мозъчето и помисли. Аз и друг въпрос ти зададох, ама нещо и на него не отговори. Хубаво каза за Хенри VІІІ, че събарял църкви, обаче имали данни той да си е сварил ракия, уиски или бира бира с кралската библиотека и архив? Една от църквите, които според Глишев са съборени от Хенри VІІІ. Снимката е от кралската библиотека, за която с нетърпение очакваме да ни просвети, дали е била изгорена от Хенри VІІІ.

Колкото и да ти е странно, нашите деди наистина са си били варвари, каквито са били още всички останали народи от степите (без значение произхода им), германските и славянски племена. Ако трябва да използваме понятието "варвари" в първоначалният му смисъл, то ние и днес сме абсолютни варвари и дано си останем такива, тъй като това означава хора, които говорят на неразбираем за гърците език. Въпросът не е дали сме били или не варвари, а кога сме пресанали да бъдем такива, а това е станало доста преди редица други варварски народи.

Доколкото имам някакви спомени Хр. Матанов е специалист по балканска история, при това късно средновековие, а не по история на ранносредновековна България. Така че ако трябва да се коментира нещо свързано с историята на Босна, Албания или дори Кюстендилски санджак - ок, но да го споменаваш като едвали не корифей в областта на ранносредновековната българска история и култура, ще ме прощаваш, ама това малко смешно.

"Зборник' - ако това е Зборник радова Византолошког института, няма да имаш проблеми - има го в библиотеката на Историческия факултет на СУ (тази дето е под самия факултет, а не голямана на двора) даже направо виж том 40 от 2003 - там е има целия списък на статиите в списанието за периода 1952-2003, може да изкочи и нещо друго Няма защо.

И естествено, след като му се изсмеят, отговорът ще бъде "не"

Eлектронният каталог в Народната библиотека в София е след 1997г., ако не се лъжа. Така че в него стари неща малко трудно могат да се открият. Ако става въпрос за стати в периодичния печат - питай в Пловдивската библиотека трябва да имат поредицата за българския и чужд периодичен печат, това са едни томове, в които са дадени всички списания, като е дадено и в коя библиотека могат да се намеря. Ако е сборник - става по-сложно. В Народната библиотека в София до гардероба има каталог с всички чужди книги, които се намират в библиотеките на СУ и БАН - трябва там да провериш. Така или иначе, ходенето до София е неизбежно - там ще трябва да поровиш - НБ, библиотеката на Историческия факултет на СУ, библиотеката на института по Балканистика. Хубавото е че и трите са в центъра, близо една до друга. Няма да лошо да идеш и до Центъра Дуйчев - там бая нещо има.

"Обезлюдяването на едни и други региони е напълно сравнимо. Лондон е опразнен, когато саксите влизат в него. А не е село." Обаче Лондон продължава да съществува и след това. За разлика от Плиска. Или може би не знаеш, че Плиска през ХІв. е напълно обезлюдена. Ако искаш можем да сравним средновековния Лондон с Плиска. "А какво мога или не мога да коментирам за печенегите, струва ми се, не е точно силата ти да прецениш." Тук си в много дълбока заблуда. Ако искаш можем да си поговорим по-подробно по тази тема. "Хе, че да неби Матанов и Льо Гоф нещо да бъркат на фактите за градовете?" Ами я ги дай тези факти. "Ходи поразгледай малко топографски скици и може пак да се обаждаш." - топографията на градовете ми е ясна, само онова твърдение, че Дълбин през Хв. е бил два пъти по-голям от Преслав нещо не ми е ясно. Ще дадеш ли информация по въпроса? "Е, то с предпоставени работи не става" - така е. Това отлично се вижда от опита ти да покажеш, че ранносредновековната българска култура е нещо второстепенно в сравнение със западноевропейската. Не ми отговори на въпроса, затова ще го повторя: - с какво може да се обясни фактът, че почти всички старобългарски произведения са достигнали до нас в късни, при това руски или сръбски преписи. Защо ги нямаме старобългарските оригинали? Айде отвори си Льо Гоф и виж какво пише по въпроса или иди питай Матанов.