angelmr

Нали нямаше да има политика в този форум?

Не разбирам защо е тази паника по медиите. И до сега си имаха ядрено въоръжение, термоядреното не променя с много нещата. По света има много ядрени държави, включително и такива които агресивно пращат войски в чужди държави с цел налагане на политическата си идеология. Една повече или по-малко няма да промени забележимо ситуацията. Най-много да се заздрави още повече концепцията за ядрено сдържане.

Ако не бъркам медната облицовка е сравнително ново усъвършенстване на концепцията, от края на 20-ти век. Стандартните гранати за РПГ-7 са вече доволно стара технология.

Проблемите с водорода са много, но до колкото знам почти всички имат някакво технологично решение, на дневен ред е увеличаването на ефективността му до използваеми нива. Първо проблем е съхранението и транспортирането, понеже водорода е един от газовете, които не могат да бъдат втечнявани при стайна температура. Освен това самия водород поради изключително малката си молекулна маса и размери на молекулата има способността да се просмуква през кристалната решетка на сплавите. Че е възпламеним възпламеним е, при това до колкото ми е известно в много по-широки концентрационни диапазони от останалите горива. Но и това не е новост, същото важи и за практически всички горива и за много негорива (например обикновеното брашно), макар и в по-тесни концентрационни диапазони. Та и тук нищо ново под слънцето. Проблема с водорода е че екофанатиците очакват той да бъде произведен от възобновяеми източници, при което цената му скача с поне два порядъка, понеже искат възобновяема енергия навсякъде и винаги. Но така от общи разсъждения ми се струва че ако бъде създадена съответната инфраструктура и сериозни мощности от подходящите ВЕИ на подходящите места (вълнови централи по крайбрежията четох че е интересна идея ако има какво да се прави енергията, също така соларни ТЕЦ в пустините близо до екватора ми е любима идея от години), вероятно би снижило себестойността на енергията, а също така и на произведения водород, до приемливи нива, но пак повтарям, това са само общи разсъждения.

Самия диалуминиев триоксид не е токсичен. Но неизбежните наночастици със сигурност ще имат някакъв ефект върху белите дробове, а може би и върху финия баланс на екологията. За зародишообразуването се сещам на първо четене. Сигурно има ефекти за които не мога да се сетя в момента. А фините прахови частици няма как да бъдат избегнати или да бъдат очистени при сегашното технологично ниво. Не и за малки инсталации към двигателите на автомобили примерно. Въпреки голямата привлекателност на идеята за рециклируемо гориво, все пак конкретно този вариант ми изглежда по-непревлекателен от идеята за алуминий-въздушните батерии. Но все пак да не отхвърляме веднага идеята. Има някои варианти за електростатично очистване на отпадни газове, което може и да проработи с наночастиците алуминиеви оксиди. В случая съм скептик и в двете посоки.

От изброените до колкото ми е известно само алуминия използва рутинно въведена технология за производство използваща само електроенергия. Ако рециклиращите заводи бъдат разположени около АЕЦ, а самите АЕЦ бъдат построени малко по-масово от сега, мисля че има някакъв смисъл идеята. Подобно на идеята за алуминий-въздушните батерии за която писахме преди 1-2 години. Алуминия е един от най-разпространените елементи на планетата и е идеален за подобен затворен цикъл. Желязото също е интересно, но неговото производство е базирано на редукция с елементарен въглерод, не знам какви инвестиции би изисквало масовото му рециклиране само с помоща на електроенергия. ДОкато при алуминия става въпрос за основната технология за неговото производство, на която се знаят и кътните зъби. ПС. Не ми харесва възможността за замърсяване с аерозолни метални оксиди. Но алуминиевия оксид и железния оксид са матрични материали от заобикалящата ни среда така или иначе.

Предвид случилото се със стария ми лаптоп май ще трябва да си стъкмя нещо подобно.

Че не е нова, не е нова. Дори е най-старата използвана технология. Но в цитата е написана една глупост. Всъщност единствената причина е че слънчевата светлина носи малко енергия и за да бъде оползотворена трябва да бъде концентрирана, а самото концентриране на слънчева енергия е скъп и ресурсоемък процес. В него се влагат много суровини, заема големи площи а енергийния добив е неконтролируем, или слабоконтролируем. Това прави слънчевата енергия почти неприложима в съвременните технологични процеси. Възможно е с помощта на големи и скъпи инсталации заемащи значителни площи потенциално използваеми за други полезни цели, тази енергия да бъде концентрирана акумулирана и контролирана така че да бъде използвана. Но защо да го правим ако имаме алтернативи, които да освободят терени и ресурси за други полезни дейности? Като цяло за мен най-ефективния начин за оползотворяване на слънчевата енергия е и най-стария. Това са биотехнологиите. Различни микро и макроорганизми достатъчно ефективно оползотворяват слънчевата енергия като ни снабдяват с безбройни продукти и суровини без които не можем да живеем. Защо трябва да се правим на безмозъчни технократи (защото мислещите технократи не правят такива глупости) и да превръщаме естествените зелени производства снабдяващи ни с неща без които не можем, в изкуствени соларни ферми? Кое е по-полезно, остъклени конструкции качени на грозен бетон, или зелената поляна?

Наистина ще ми е интересно да гледам клипа. Така като чета написаното от теб оставам с впечатлението че има няколко различни типа кумулативни заряди, като не ми е известно нищо за типа който описваш.

Не го гледах със включен звук че съм на работа, но до колкото схващам това са автономни огневи точки, които се активират дистанционно, а след това сами търсят и атакуват цели. Проблема е че самите автономни ПТУР-ове струват майка си и баща си, имат пбсег от няколко километра или до хоризонта, а платформата не видях да е мобилна. Като дори дори да коментираме цената на хипотетичната невидима платформа, която ще ги изстрелва. Само мунициите струваха някъде към 100 000 долара на ракета, но може да бъркам и това да е цената на предното поколение управлявано от пусковата установка по радиолъч или лазер. Та като наблъскаш един милион долара в муниции и сигурно още толкова в свръхвисокотехнологична платформа, ми се струва леко малоумно да я пуснеш ей така някъде из полето в тила на противника, да не би случайно някой ден противника да прати танкова колона от там. Такова скъпо оръжие трябва да е мобилно и да се разполага там където е нужно, а не да се хвърля като мина и да лежи в засада. Най малкото това не е всевиждащо и всепоразяващо оръжие чудо, дори и да успее засадата, след първия изстрел, който добрия танков екипаж може да успее да избегне, контрамерките (димки които се пускат за по-малко от секунда допълнени с дефанзивно маневриране, ще го превърнат в безполезно парче метал, което или се заобикаля от безопасно растояние или собствените части идват да го заглушат и приберат за собствена употреба (ако знаят как, но днес хакери под път и над път, та презумпцията е че все някой ще знае как). Така че спокойно може да се окаже, че скъпото оръжие струващо колкото танк се превръща за кратко време в безценно допълнение към противниковия запас от ПТУР.

Процеса като принципи ми е известен. Интересно ми беше дали има време да се задейства и вторичен химически процес като окислението на термита, или след детонацията всичко е въпрос на физика и оформяне на струята течен метал. Имаше даже разработки за ударно ядро при което въпросната струя се оформя на около два метра над танка, като по този начин ефективно се справя с идеята за решетките смачкващи главата на гранатата, така че да не може да се оформи струя, или дори отчасти с реактивната броня.

Според мен това са рекламни дивотии на нещо което никой здравомислещ държваник не би купил, ако не бъде натиснат от избирателите. Показаното на клипа може да бъде постигнато само ако на среща атакува вълна от Т-34. Нито един друг по-нов танк не може да бъде поразяван с такава успеваемост от толкова малогабаритен боеприпас. Да не говорим че една такава мина би струвала колкото танк, а веднъж хвърлена може, да се брои за загубена, без да е изстреляла и един изстрел. Само идиот ще си поръча подобни неща.

На страни е друго, въздуха се плъзга по перките заради центробежните сили. Но да и надолу има поток, просто той е доста слаб. Не помня къде но бях гледал демонстрации по въпроса. Отново не помня къде бях чел за наличие на балистичен компютър в Т-55, но нямам и най-малка идея за коя точно модификация ставаше дума. Чел съм за такива опити, но не съм попадал на отговори на зададените въпроси. Казват само че е много трудно и с много ниска успеваемост, не на последно място заради ниската скорост на ракетата. Едно от хобитата ми е "филд таргерт". Мисля че съм го споменавал няколко пъти. Та там в оптиките на обикновени въздушни пушки са вградени прости но ефективни устройства за измерване на дистанцията, деклинацията и вятъра (последното се "мери" с конец или с наблюдения на тревичките до мишената), а деклинацията с обикновени нивелири. Дистанцията се мери или с разграфена скала (не много точно) или с калибрация на фокусировката на оптиката, като си записваш на колелото за настройка на фокуса на коя позиция колко метра отговарят. Вярно там времето за подготовка на изстрел е доволно голямо, а мишените не се движат. Но е показателно че не е нужно използването на балистичен компютър за поразяването на цел намираща се отвъд дистанцията на правия изстрел. В танковете оптични устройства за измерване на дистанцията има от втората световна война, не знаех какъв точно модел се използва от Т-55, явно е разграфена оптика и се мери по предварително известни размери на целта, явно модела който използва принципа на двата припокриващи се образа от два перископа намиращи се от двете страни на купола се е оказал неприложим за този танк по някаква причина. От там нататък дали целта ще се намира на земята, или под някакъв ъгъл нагоре е все едно. Танка трябва да е способен да стреля и по цели над него намиращи се на хълмове нали? Ако се намира във вертикалния обхват на оръдието, единственото което остава на умелия мерач и е различно от полигонната стрелба по мишени, е да прецени правилно предварението. Признавам че за това се изисква невероятно умение. Стрелбата по движеща се мишена е далеч по-сложна от тази по неподвижна. Но принципно стрелбата по хеликоптер летящ достатъчно ниско за да влезе във вертикалния обхват на танка и по движещ се танк, се различава само по скоростта на мишената, която разлика обаче е около един порядък! Е тук вече идва на помощ бързия снаряд.

Общо взето пълни глупости е това написаното от китайците. Как му определиха маневрените характеристики, качествата на оптиката и системата за управление на огъня като цяло, по един поход на парада? И как му изчислиха каква е цената на серийно производство? А това че му се строшила трансмисията пък си е направо нелепо. Танка си запали и тръгна сам. Нещо е станало, но това е нормално за всички прототипи, дори и за серийни машини. От време на време се повреждат. На скоро гледах един резил на германците по време на публична демонстрация на новия им леопард (май тук беше във форума) на който елементарно късане на верига наложи викане на влекач и поне половинчасова подготовка на танка за дърпането му от влекача. А наличието на модернизирана версия на Т-90 в никакъв случай не зачерква армата. Това са танкове от различни поколения. И макар че ще се произвеждат нови Т-90, принципно модернизираните версии се целят в модернизиране на наличните бройки. Танковете са много трайни машини и е стандартна практика да се съхраняват десетилетия в резерв и да се модернизират до отказ.

Точно това винаги ми е било много интересно, но няма достатъчно достъпна информация. До колкото знам по начало кумулативния ефект си се постига с обикновен експлозив. За повишаване на ефекта вътрешната страна на конуса се облицова с мед. Но защо точно с мед не знам. Обаче от доста време се питам дали няма някакви бинарни разработки основани на класически експлозив създаващ основната кумулативна струя и някакъв бърз термит който допълнително да усилва енергията на струята течен метал, който всъщност пробива бронята(или реже стоманата в комерсиалните кумулативни заряди). В статията за термитите бях чел че точно медните термити са толкова бързи че реакцията е със скорост от порядъка на тази в барутите.

РПГ-то не е класическо реактивно оръжие, то е активно-реактивно. Използва принципите на безоткатното оръдие за начално задвижване на гранатата и реактивен двигател за втория етап на полета. Не съм проверявал дали има други подобни образци. Например американската базука е чисто реактивно оръжие, докато германските панцерфаусти и съветския РПГ 2 са активни (безоткатни оръдия с движение на гранатата по инерция).

До колкото ми е известно въздушната струя насочена надолу е доста слаба. Хеликоптера не лети защото създава реактивна струя надолу, а защото над перките на витлото му се създава вакум.

Две вметки. Първо снаряда на Т-72 лети със скорост три пъти над тази на звука с прав изстрел вероятно към километър и с балистика позволяваща точна стрелба на дистанции от поне 2-3 километра, оръдието е стабилизирано жироскопически и е свързано с балистичен компютър изчисляващ отклоненията по вертикала и хоризонтала. Ракетата на РПГ-то е дозвукова с максимална далечина на пуска от порядъка на 300 метра, стрелеца стреля от рамо и се прицелва на око. Второ Т-72 има ПТУР в боекомплекта си, който се изстрелва от цевта на оръдието и лети до около 5 километра (ако не бъркам). С АК е по-лесно, изстрелва 650- куршума в минута със скорост над 800м/сек, а при стрелба нагоре балистическата крива намалява, колкото по-голям е ъгъла, толкова по-изправена е траекторията на изстрела. Е няма да свали хеликоптер, но може да го повреди или да рани пилот, ако хеликоптера не е брониран. Едит: Сега прочетох че е Т-55. Тогава варианта с ПТУР отпада, но ако бъркам 55-тиците също имат балистичен компютър и жиростабилизация, а снаряда продължава да си лети с М3.

Хм, проблема е че точно генетичните изследвания подкрепят местния произход. В генома на съвременните българи тюркските гени са пренебрежими, 2-3% промъкали се някак през търговските връзки и 5-те века османска империя. За сметка на това генома ни е най-близък с този на гърци и италианци и на второ място със славянските народи. Така че от генетиката можем да си правим изводите че вероятно наследството на траките, елините и римляните, е доминиращо. Добре де, азиатски гени. Аз лично не съм много на ти с генетиката, но се гледат специфични дефекти в ДНК разпространени в определени популации. Статиите по въпроса ги четох преди месеци и съм позабравил, обаче общите алели с азиатските народи и по-специално с турците, са пренебрежимо малки, това беше добре установено. Та ако и да са говорели тюркски език, прабългарите генетично идват от различно място.

Четох преди време разни коментари и спомени на хора участвали в конфликтите от последните години. Според тях дори с ПТУР е много трудно да се свали хеликоптер. С РПГ според мен ще е невъзможно, но ако може някой стрелял с такова нещо да сподели на какви дистанции приблизително се стреля. Но лаишки от общи съображения ми се струва, че за стрелба по въздушни цели дори АК би имал по-голяма далекобойност, от колкото едно РПГ. А повечето хеликоптери са небронирани. Така че едва ли пилота на хеликоптер би висял неподвижно на малка дистанция от противника, за да бъде свален с РПГ.

А аз си мислех, че в нашия регион водата е твърда...

Летящи чинии през втората световна война казвате...

За домашни дейности става с оцет или разтвор на "лимонтузу". Не много добре, но предвид "драскащия калций" ефективността ще е достатъчна.

Един съвет, превеждай малки фрагменти максимум от едно изречение. Конкретните термини в 90-95% от случаите гугъл ги превежда коректно и аз го ползвам понякога за специфични термини, които не съм сигурен дали са преведени или просто транскрибирани в българския. Така че първо осмисли грубия превод, а след това си превеждай само термините, които искаш да включиш. ПС. Бившия ми ръководител, който наскоро се пенсионира като доцент в УХТ, до края ползваше този подход, дори и за да пише статии на английски...

Не знам за новите апарати, не съм се интересувал в интерес на истината, но тези произведени през 90-те все още използваха лампа за генериране на променливо магнитно поле с мощност 2-5kW. Подозирам че подобен проблем ще има и при радарите.