Galahad

Ами факта, че съм сложил снимка на параклиса показва, че все някак съм влязъл вътре. Плаща се билетче и се влиза, отделно за музея, отделно за магерницата. За католикона не се плаща, но там не дават да се снима. За НАМ категорично ми отказаха и казаха, че трябвало разрешение от директора. При това охраната беше особено бдителна. Когато започнах да оглеждам надписа с Тангра, един от тях се приближи и започна да ме следи по-внимателно, все едно че ще нарамя колоната и ще си тръгна с нея. Пък те снимките с по-различими букви се появиха по-късно в нета, тъй че тогава това беше начина да видя какво има и какво няма на колоната. Иначе човека беше услужлив - той докара специалистката, която не можа да обясни кои точно от колоните са насред музея покрити с найлон за отливка. За плащане говорех за Велико Търново - 6 лева вход, 6 лева за снимки за всеки обект поотделно - Царевец 12лв, св. Димитър 12лв, Музей Второ царство 12лв и т.н. За черквите както казах по същество стенописите са разкази в образи на онова, което пише в Библията и житията на светците. Тъй че снимането и публикуването на стенописите и иконите си е нещо като правене на преписи на Библията и житията и разпространението им. В Сан Клементе в Рим примерно също е забранено да се снима при това на всички нива, но основно се прави заради средното, където са известните фрески. На това ниво е пълно с апаратура - камери да следят посетителите да не снимат и да не правят други бели, високоговорители. Има и съвсем специално осветление. Третото ниво все пак го снимах от вратата - тъй като вече затваряха, жената от охраната ме видя, но само ми се усмихна любезно, защото все пак бях отвън. В замяна на това обаче на сайта са качили всички снимки на всички по-ценни стенописи от второто ниво и има виртуална разходка.

Точно по времето на Фотий и Константин Багренородни във Византия се правят извадки или бележки от ранновизантийски и антични автори и съчинения и днес за част от тях се знае само онова, което е останало от времето на Македонската династия. Напр. сборника Мириобиблион. Тъй че тогава е имало доста голям интерес, благодарение на което пък до днес са запазени някои древни трудове.

В Рилския манастир католикона си е черква, а кулата е музей, също старата магерница и си има и един музей, където са грамотите и ферманите, пушките и др. под. В самия параклис не се влиза, той е в стъклена кутия, да го поза от влагата от дишането и прозорците, а също и от любимия навик на българина да дращи по стените и най-вече по стенописите. Но част от стенописите може да се снимат през стъклото. http://historicalcities.narod.ru/rila_monastery/hreljova_kula/in/rila_monastery_hreljova_kula_in.htm Дейността на музеите е да дават достъп до артефактите и след като се издържат от всички данъкоплатци, то експонатите трябва да са достъпни за тях по начин, да не се увреждат. Достъпни освен за снимане и като цена за вход, а последното определено не може да се каже за НИМ и НАМ. Същото и за Търново - за световнонеизвестната св. Димитър дето няма почти нищо искаха за вход 6лв. и за снимки още 6, при положение, че за Памакариста в Цариград, където има доста световноизвестни запазени мозайки е примерно 5 лири,т.е. 4лв. За съкровищницата на Нотр Дам май беше 3 евро и безплатно снимане без светкавица, а макар експозицията да не е много голяма, все пак там е трънения венец на Христос, дето се е пазел в Светата капела. В последната също снимането е съвсем безплатно (тя е музей), но се минава през скенер, защото е в двора на Върховния съд. Та при това положение доколко е оправдано у нас снимането в музея да зависи от нечие божоствено благоволение, а не като в нормалните държави да е позволено без специален височайш благослов. Ако човек не живее там, където е да дения музей дали може да ходи едната седмица да моли, а на другата да го вземе и да снима, еле пък ако е чужденец? Черквите си принадлежат на обществена организация, тъй че всеки данъкоплатец не може да има претенции. При положение, че някои форуми гордо ви заявяват, че те били частен клуб и нямате право на мнение, кое и как да е там, не виждам защо същото да не важи и за Църквата. На Тасос, в манастира Архангел примерно си снимах в старата черква, но тъй като монахините нещо чистеха край новопостроената, не даваха да бъдат "снимани сестрите". Да не говорим, че ми нахлузиха дълъг панталон, при положение, че не пускаха изобщо посетители до мястото, където бяха монахините. Но все пак манастирите са място за душевен покой на монасите, а не за фотосесии. Доколкото обаче стенописите имат отношение към приобщаването и разясняването на вярата, то ограниченията за снимане, когато зависят не от музейните работници, а от църковни дейци по същество е отстъпление от основна функция на Църквата да търси, приобщава и поучава. По тази причина съм против забраните да се снима, освен ако това не става по време на служба, защото по този начин се пречи и също по начин, по който стенописите се повреждат. За музеите би трябвало да важи само ограничението снимането да е по начин, който не поврежда стенописите. Но там музейните дейци считат експонатите за своего рода лична дойна крава - т.е. само те да имат право да ги снимат и публикуват, все едно не са общодържавни, а на баща им и майка им. Затова има ограничения за снимане и високи такси когато все пак се позволи. Тъй да се каже, музейните работници гледат на музея като на свой личен феод, върху който имат неограничени права и привилегии, а тези, дето правят даренията и от данъците им получават заплати като на натрапници, които смущават душевния им покой.

Със съборът родните медии попресилват нещата и като подкарват едни ми ти решения точка по точка, човек да се чуди откъде са ги научили. Златарски се позовава на многоспоменатия в темата пасаж на Регинон, че Борис свикал omni regno, т.е. цялото кралство (латинците ползват за Борис титлата крал), поставил за княз Симеон и го заплашил, че и него ще последва същото, ако отстъпи от истинското християнство. Няма преместване на столица, въвеждане на кирилица, и пр., и пр. За аналогичен "народен събор" става дума и в известието за Крумовите закони в Свида - там пак е посочено, че хана събрал народа и им обявил какво е решил за законите. Положението е доста по-различно от това примерно за спорния 8 събор, който става по времето на Борис, където Рим и Цариград се карат, чий архипастир ще вземе да пасе и дои новопокръстения народ. По-различно е сведението за Сабин, където е посочено, че българите направили събор, на който се противопоставили на политиката му. Но отново проблемът не бил решен с гласуване, а с бунт, в резултат на който ханът трябвало да бяга. Има един интересен израз на Линкълн, който при едно гласуване на правителството, при което всички министри били на различно мнение от неговото, той заявил, че за неговата идея имало само един глас, неговия, обаче въпреки това този един глас надделявал. Та както се вижда дори и при майката на демокрациите и правата на човека волята на ювиги понякога е пренебрегвала мнението на мнозинството. При църковните събори е било по-друго, защото там се решавали тънки догматични проблеми, а императорите обикновено не били чак толкова запознати. Затова се месели по-малко, освен в случаите, когато имали определен политически интерес от дадено решение, както при Иконоборческата криза.

Та какви точно различия имам със Златарски относно това, дали е имало езическа реакция? Отделих специално цитата, макар че преди това също го имаше. За челобитието - ами ето началото на писмото на Дионисий Рали до руския цар: Това е когато носи грамотата, с която главата на руската църква се признава за патриарх. До този момент като митрополит Търновски и екзарх на България неговия статут е същия, като този на главата на Руската Църква. Пише го не само като духовник, но и като водач на пратеничеството на общоправославния събор, в който са участвали легати на всички православни църкви. Та смятай какво остава за един простосмъртен. Във Византия също е имало такава процесия, която след превземането на Цариград турските султани любезно се съгласили да продължи да се изпълнява.

1. Народопсихологията. Ако погледнете най-бедните райони, ще видите, че те удивително съвпадат с бившите и настоящите български територии. Няма ги БЮРМ и Сърбия просто защото не са в ЕС. Най-бедна от Гърция е северната й част, т.е. пак бившите ни територии. 2. Бедността е правопропорционална на русофилията - колкото е по-голяма русофилията в една държава, толкова тя е по-бедна. В България е най-голяма от страните членки на ЕС и затова е най-бедна. Но има и по-бедни, които примерно са в БРИКС. При Тодор Живков нямаше гладни, защото родените и възпитани по царско време баби правеха компоти и туршии и ги носеха на комсомолците. Бабите обаче умряха, а комсомолците са възпитани в мързел. Кое е било топлото при режим на тока - 2 часа има ток, 2 часа няма. Избата малка и няма масто за дърва и въглища. А магазините бяха съвсем празни. В РУМ-а (Районен универсален магазин -нещо като супермаркет, даже трябваше да е подобие на хипермеркет) на щанда за месо имаше само няколко умрели мухи. Ако не беше лошата хигиена в тогавашните магазини и такова "месо" нямаше да има по витрините. Понякога от РУМ-а съм се връщал с пакет маргарин, пакет сухо мляко и хляб. Босоноги са циганетата, те и преди си бяха такива. И пак се ровеха в казаните. Тъй като тогава имаше големи казани, които приличаха на танкове им викахме танкистите, защото трябваше да вкарат малките циганета вътре, та да могат да ровят. Та затова им викахме "танкистите".

Имаше разни хора, които смятаха, че нашите академици отчаяно се нуждаят форум в който да пишат, а пък ІТ-академиците са толкова боси, че не могат да направят собствен форум на БАН и затова усърдно бродят нета с надеждата да зърнат някой форум, да се юрнат към него и ден и нощ да пишат там статии, които да удивляват целия научен свят. Разбира се за честта и привилегията да творят там те съответно ще трябва да проявяват най-рабско отношение към неговия съдържател, като той да е другаря Сталин, а те съветските академици от негово време. И разбира се хлопнаха кепенците, защото мечтите им ни най-малко не се сбъднаха. Отделно опцията, че освен да се възхищават на съдържателя, ще трябва да угаждат на всеки дебил, появил се на форума, пък дори и да е цъфнал там само за да се позабавлява да позамеря академичните им особи с плодовете на топоумието си. Някой може да се жертва срещу заплащане, но както знаете нашата Родина субсидира политически, но не и научни НПО (освен разни псевдонаучни продукти, които просто под тази фасада се развиват до зрялата си политическа форма). Има разбира се опция, да се появяват като в медиите, но за целта форума трябва да е много посещаван. Проблемът е, че първо трябва да стане много посещаван, а после да се появят те. Ако пък спадне посещаемостта, изчезват и те. Освен това за академичните среди си има утвърдени формати, които са им напълно достатъчни - конференции, издания на учрежденията в които работят и др. под., като най-често за тези участия им се плаща. Та това е суровата реалност. Какво може да направим, ако Родината пренасочи 10-те милиона предназначени за някое политическо НПО към нас може да го дискутираме, като ги пренасочи. Не виждам смисъл да ги говорим за нероден Иванчо. Остава по-широкият вариант, т.е. научно-популярният. Дали това е толкова лесно, когато десетилетия простотията и липсата на образование са били издигани в култ. Определено не. Някои политици къде простовато по-направо, къде по-заобиколно ни обясняват, че материала не бивал и трябвало да си вкараме вносен, та да потръгнат нещата. Та тук се опитваме да променим манталитета на един народ. А промяната на народо-психологията е задача нелека, нито бързо осъществима. Когато стане дума за промяна питам кои наши форуми смятат за образци - и тогава настъпва чуденето. Има чужди, къде по-тясно профилирани, къде по-широко, които може да са добър пример. Е, то има и работодатели в чужбина, които плащат много повече от нашите. Проблемът е, че форумът е тук. Тъй че това, което може да се прави, се прави с наличното. А промяната е като растежа на децата, става бавно и някак незабележимо. А за политиката парадоксалното е, че когато нямаше никакви ограничения за нея, политическите теми присъстваха много по-рядко. Проблемът дойде заради спада на доверието в традиционните медии като радио, телевизия, вестници и списания. Тежестта се пренесе към форумите и тъй като нашия се случи тогава от по-посещаемите ни застигна и нас. По-конкретно става дума за появата на т.нар. партийни тролове. Медиите се опитаха да си върнат част от публиката и създадоха възможност да се пише под статиите, но за съжаление това разплоди и троловете. Иначе политиката беше полезна примерно при икономически или политологически теми, защото могат да се дават примери за познати лица и събития. Това се оказа допълнителен проблем обаче, който настърви работодателите на партийните тролове, защото по този начин тук не просто се правеха техните фокуси, ами се обясняваше трикът (начина, по който се прави фокуса). Та това наложи да се ограничат политическите теми, а примерите да се насочат към историята, тъй като при отдавна миналите събития политическите страсти са по-редки. За съжаление това създава доста затруднения когато формата е научно-популярен, защото като се даде пример с Холандия през 17в. трябва да се обяснява доста какво е станало там, за да се разбере примера. Няма как да си поръчаме като храна за домовете да ни докарат 3 килограма академици и 20кг умни и възпитани простосмъртни потребители. Ще имаме това, което си намерим и си направим. А по-доброто е възможно да стане, но в бъдеще.

Кулата е музей, както и това в източното крило, а също и магерницата. Затова там се влиза с билет, а в католикона е безплатно и се палят свещи. Самият параклис е остъклен, за да не се дращи по стените, а и заради влагата от дишането, която вреди на стенописите. естествено там не може да се палят и свещи. Но няма пречка да се снима през стъклото, но се хваща само предверието. Много наши музеи не дават да се снима, макар в тях да няма кой знае какво, което да си струва - напр. така е в Ямбол, Варна. Преди не даваха и в НАМ, след като умря директора и сложиха нов може и да се е променило. В НИМ съм влизал като беше в Съдебната палата, тъй че не мога да кажа какво е положението. Говорим по принцип да може да се снима, а не дали някой може да уреди само себе си - защото все пак сме в България, където за свои хора може всичко. Тъй че Божо е уредил някой, ама за останалите не може не е нещо, с което държавата и народа да се гордеят. Трябва да се прави разлика между черква и черква, която е музей, като напр. Света София в Цариград, Хора в Цариград, Боянската. Те не зависят от църковната управа, а от музейната, т.е. министерство на културата.

Мирното управление на Петър І не е просто продукт на кротуване от негова страна. Защото това, че той не иска да воюва не означава, че и другите не искат. Просто тогава умира и нещата се объркват. Но проблемите си ги има още при Игор. Тъй като Византия подстрекава маджарите и руснаците, Петър просто ги откланя и й ги препраща. То и със Светослав става същото. Ликвидирането му обаче е голям успех. Той примерно ликвидира Хазарския хаганат, който до този момент прави диви и щастливи не само Волжка и Дунавска България, ами и русите. И виждаме какво се получи с русия, като няма кой да ги мачка повече. Тъй че Светослав е бил сериозна заплаха за България. А попадането на българските земи във Византия не е чак такава трагедия, защото както влезли, тъй и излезли. По отношение на Византия българите са по-скоро жертва на собствената си държавна доктрина - те държат да си имат владетел от царски род. Да, ама какво ще рече това, ако Василий ІІ е сгоден за българска принцеса, а Комнините са потомци на цар Иван Владислав? Идват на власт комнините и въстанията като тези на Петър Делян и Бодин секват. Пада Андроник Комнин и България се отцепва. Дори братът на Иван Александър се пише Комнин, както и сестра му Елена си води от тях родослова. Тъй че може би е добре да се игнорира като фактор и този династичен принцип.

Предполагам цялата статия е някаква шегичка, на която трябва да се посмеем?!? Неизвестно, ама едните са 15 000, а другите 20 000. И как са се получили тези цифри, а не примерно 15 000 : 15 000? Да не би Нешка да е сънувала пак Ванга и тя да й е казала? Вероятно от нея ща да са данните и за площта на равнината, в която се е провела битката. Битката при Русокастро, която е кажи речи по същото време и тя се помни до днес, а и тя е станала кажи-речи по същото време като онази между Аженкур и Поатие. Е, и? След като битката при Креси е събитието на века, а не примерно битката при Никопол, в колко летописа на изток от Адриатика и западната полска граница е описано това най-велико събитие? Защото за битката при Никопол пише и в ГФХ, и в БАХ, Нешри, сръбските летописи и житието на Стефан Лазаревич, Бусико, Брокиер, Бонфини, Длугош, Халкокондил и пр. и пр. Та къде из изтока са отбелязали "събитието на Века"? И какво общо имат Аженкур и Креси с Ахелой. Преди 50г. българската армия беше наборна, като тази при Ахелой и беше 200 000, сега е наемна като тази при Креси и Поатие и е 20 000. А защо примерно да не се е крил в храстите до вечерта и дискретно да се е изшмулил към Несебър. Нали тя битката беше между Ахелой и Поморие. Пък той пътя върви Преслав - Несебър - Ахелой, а пък насреща е Цариград - Дебелт - Поморие - Ахелой. Излиза, че не само е надбягал българите, ами си е пробил път направо през техните редици и се е добрал до Несебър по пътя, по който те са дошли до Ахелой. Пък то явно българите не са имали никакви коне, защото ако са имали 2-3 е нямало да може да ги надбяга. Да не говорим, че нали византийците побягнали, защото коня на Лъв Фока бил избягал. Ама то и това не се оказа вярно. Всъщност май вярно се оказва само това, за които няма никакви данни, а са си най-чиста проба съвсем безпочвена измислица.

Направо чудо на чудесата!!! Значи тъжен момент в българската история е да свалиш некадърен военачалник, при това пияница и развратник и да сложиш вместо него образован владетел, добър военачалник, който да направи Златен век и държава на три морета. То вярно, че ако и българския народ рече да постъпи като Борис І в парламента няма да остане нито един от сегашните и досегашните депутати, ама много ме съмнява после да му е тъжно за това. За бисерите как Златарски бил твърдял, че нямало езическа реакция при Расате ми се струва напълно излишно да говоря, на това човек може само да се посмее. Ако става дума за мъчениците, по-конкретно за насоката която му дал Й. Трифонов към Учителното евангелие на К. Преславски, там действително има призив да си припомним за светите мъченици, които всички са били от нашия род. Но няма имена, нито пък кога са станали мъченици, т.е. дали по времето на Расате или примерно става дума за Енравота, а и онези, които били убити в смутните години след Кормисош. Макар да няма точни сведения как е бил катурнат Расате, може да се приложи сравнителния метод, тъй като има доволно много сведения, какво се случва при двама претенденти за трона, независимо дали просто се борят за властта или имат и някаква кауза. Опозиционерите се групират около някакъв лидер, събират армия при него и нападат управляващите. Стават мъченици, ако нямат опозиционен лидер, който да вземе властта, но в случая не е било така. За абдикацията на Борис нещата са пределно ясни - човека се е оттеглил от престола не просто защото така му хрумнало, а по здравословни причини. Това не е изолиран случай. Така постъпва по-късно и зетя на цар Иван Владислав - император Исак І Комнин, който абдикира и се замонашва. Във Византия на замонашването се гледало като на отказване на претенции за престола, затова претендентите или били ослепявани, или замонашвани. Имало е случаи, в които замонашеният да е хвърлял расото и пак да се е пробвал за властта (като брата на Петър І), но те са сравнително рядко. Примерно синът на Иван Владислав и български престолонаследник е бил замонашен, тъй като се опитал да стане византийски император, като се ожени за щерката на Константин VІІІ. Що се отнася до събора, Златарски е попресилил нещата. Под събор става дума за събиране на верноподаниците, които след появата на особата половин час правят челобитие (ниско коленопреклонение, при което при честите и усърдни поклони челото се удря в земята) владетеля им обявява какво е решил и те трябва да го приемат без изказване на мнения и възражения - нещо като обнародване в Държавен вестник сега. Събор с първа точка, втора точка, трета точка - такова нещо няма.

За коя България говорим. Защото във Волжка България нямат късмета да имат ловък политик като Петър І и нея Светослав направо я разсипва, барабар с основния противник на българските държави - Хазарския хаганат? В Дунавска България настъпва краят на Светослав, ама преди това той бая поразии е направил. По-интересното е за Волжка България, защото Дунавска продължава да си съществува в Охрид, после попада в Комнинова Византия, която си е нещо като реализирана идея на Симеон за Цариград, но постигната не с войни, а със сватби.

Преслав съществува като аул още в езическия период. Едното капище след покръстването става административна сграда, а другото черква. Черкви се строят още по време на папските мисионери при Борис, но както стана дума и след това при архиепископ Георги, той си е в Голямата базилика. Като столица Преслав се оформя при Симеон, който в началото се споменава, че се укрива я в Дръстър, а в Мадара, която е имала същите функции, като езическия Преслав, т.е. на хански замък. Тъй че пораженията на черквите в Плиска и преместването на столицата в Преслав са си точно когато властта преминава от Расате към Симеон.

Проблемът не е само в църквите, а и в музеите. Имам предвид в България. Снимал съм в "Свети Петър" в Рим, "Нотр Дам", "Сен Жермен", "Светата капела" и в още няколко в Париж, също и Реймската катедрала, "Свети Стефан", Оброчната църква във Виена, патриаршеската "Свети Георги", "Хора", "Света София" в Цариград, "Свети Димитър" в Солун, в Будапеща, Прага и т.н. и т.н. Същото с музеите - Лувъра, Версай, съкровищницата на Нотр Дам, съкровищницата на Хофбург във Виена (там са копието на съдбата, короната на Карл Велики, кърпата на Вероника, т.е. неръкотворния образ на Христос или св. Убрус), Музея за изкуство където е съкровището от Наг-Сент Миклош, Фаюмските портрети, картини на Веласкес и пр. и пр. Да имаш време, батерии и място в паметта на апарата. Единственото ограничение е за ползването на светкавицата. У нас ситуацията напомня като да сме си още под турското робство, когато са се опитвали да видят надписа в "Св. 40 мъченици" в Търново, която била джамия - и да се снима, то може да стане по заобиколен начин. Предполагам се досещате, защо някои музеи и други обекти са толкова известни, а оттам толкова посещавани и носещи толкова приходи за себе си, града си и държавата си, респ. защо други са по-малко известни. А в крайна сметка посещаемостта и приходите за даден обект зависят от известността му, а тя пък от това, колко души споделят снимки за него. На сайта ми за нашите обекти следвам твърда политика - тези, които не дават да се снима дори да имам снимки, набавени по някакъв начин по принцип не ги пускам и за интериора не слагам никаква информация или съвсем кратка. Като искат да имат някакви приходи, да си плащат за реклама. След като те сами не искат да си помогнат, никой не може да им помогне, тъй че изобщо не си струва да си губя времето с тях. За музеите се твърди, че не дават да се снима в тези, където част от експонатите са се изпарили и са подменени с фалшификати, за да не лъсне какво е станало. Сещате се, че оскъдните експозиции на нашите музеи трудно може да се мерят с тези в други държави, та да са необходими такива ограничения. Да не говорим за посещаемостта на нашите. Но пък от друга страна музейните работници са на твърда заплата и да има, и да няма посетители. Тъй че второто им е по-изгодно и те "правят необходимото" да се избавят от всякакви посетители. Дали държавата ни има нужда обаче от музеи без посетители е един съвсем втори въпрос. И по него трябва да се помисли, дали да не се направи окрупняване на някои музеи и закриване на излишен щат. За НИМ имам впечатления от времето на предишния директор - тогава не даваха да се снима и персонала беше удивително невеж. Правеха копия на някои от колоните с надписи на ханове и тъй като бяха покрити и нямаше табелки кои са, попитах един от охраната, а той се затрудни толкова, все едно го питах за формулата на лекарството срещу рак, насочи ме към една "специалистка", която компетентно ми обясни, че това били колони с надписи на Омуртаг и "още някои". Реших да не я питам повече, защото се убедих, че и тя е голяма специалистка. При толкова безработни с висше образование по история и в археология в НАМ се оказа, че цари пълно невежество. Явно подборът е бил за други качества. Та за музеите и черквите у нас всичко опира до кадрите във всеки обект. В някои хората наистина се стараят да популяризират обекта си и да си вършат работата. Защото в крайна сметка работата на черквите и музеите е да привличат хора, макар и с различна цел - едните, за да ги приобщават към вярата, а другите за да се развива културата, пък и икономиката в техния регион и да има по-високи доходи и за работещите в тях и за тези, които живеят и работят там. Не е тайна, че доста градове, примерно като Венеция и Париж печелят доста именно заради популярността на културните си институции. Някъде няма нито море, нито планина, но има огромни потоци от туристи, които носят значителни приходи. Но у нас се чака някак наготово да ни дойде нещо, а после да го вземат едни хора и да го доят, доят, както доят българския народ. Е, както виждате - не се случва.

А защо трябва да имаме мъченици, вместо войници за Симеон и Борис?!? То няма сведения за мъченици и при бунта на боилите. Най-вероятната причина е, че и двете са смазани доста бързо, а християните вместо да умират мъченически са се концентрирали при християнския център и с тяхна власт са смазани езичниците. Голямата базилика първо е мартириум с кръстовидна форма, после става Голяма базилика. И тогава вече има поправки. Там където са пипали ромеите, обикновено имаме монети.

Ами няма как да са от печенежко време. Общественото придворно капище е било преустроено в черква, която след това съвсем скоро е била разрушена и е била направена нова. Тя е близо до дворцовата цитадела и Големия дворец и в нея има погребения. Та какви печенеги?!? Регинон не е описал всички подробности, та да правим някакви изводи от това, дето не е казал. Той е пропуснал как точно е бил свален Расате, та едва ли може да очакваме точна статистика колко черкви са били съборени, колко е започнато да бъдат събаряни, ама е била бутната само една стена, защото князът-езичник е бил детрониран и ослепен. Имаме достатъчно изворови и археологически данни, че Владимир е направил опит за езическа реакция и е бил снет. Останалото са си чисти фантазии, без каквато и да е опора.

Ако някой е искал да убие жената и да натопи мъжа, просто е можел да го направи, когато тя е сама в къщи. Щом е познавал добре къщата, а евентуално и собствениците, все ще да е можел да да разбере, кога съпругът е излязъл, а най-вероятно и че цял работен ден няма да се върне. Ако бъкаше от улики, тогава по бих повярвал, че някой иска да го натопи. Това разбира се не значи, че не е имал съучастник, който е свършил черната работа, докато той си е отработвал алибито. Въпросният Пери може просто да се е отблагодарил на Уолъс, че си е затварял очите достатъчно дълго, за да забогатее преди да го изгонят. Тук няма нищо необичайно, просто са попретупали нещата, защото им се видяло съвсем очевидно. И не са предвидили, че пред втората инстанция човекът може да е защитаван от ловък адвокат. Пък английският съд си е на 50% съд, на 50% театър. Ясно е, че след като е обикалял 45мин. да си прави алиби, все ще да се е сетил да се преоблече и да изхвърли изцапаните с кръв дрехи преди това. Факта, че дори близките му са смятали, че е той показва, че е имал доста сериозен мотив да го направи. Трябва да се има предвид, че това е станало през 1930г., когато и науката и методиките на разследването са били доста по-назад. Затова доста неща, които не са били никаква мистерия, са били обявявани за такава. Пък и така се вдигал тиража на вестниците.

Тя справедливостта ще дойде, когато народната любов пак се излее пред парламента, а полицаите си тръгнат преди протестиращите и депутатите. А както вървят нещата, подобно нещо може да се случи още тази година.

Симеон е имал поне 4 сина и една дъщеря. При това Петър, който е бил от втория брак се е оженил наскоро след като се е възкачил на престола, което показва, че не ще да е бил чак толкова невръстен. Петър има поне три деца, от които Роман е бил кастриран, но Борис ІІ е бил женен и с деца. Сиреч тези, дето са били малки когато е починал не са били децата на Петър, а внуците му. При Иван Асен ІІ са били малки синовете от втория и третия брак, но той пък е имал доста дъщери, плюс още едно починало дете към 1235г.. А потомци на Асеневци след това бол и в България, и във Византия.

Обаче пък е ясно, че не си прочел линка, който дадох, защото щеше да видиш, че това със сигурност не е така. При Голямата базилика са намерени повечето от печатите на архиепископ Георги (от Преслав са на синкела, ако са един и същи човек), пък той е този, от който папата се оплаква, че като били натирени католическите духовници поставил в Белград един славянин. Сиреч нея я е имало след като са били изгонени папските духовници. Но ... в следващия момент столицата става Преслав. А по черквите в Плиска има поражения. Това предполага, че Расате не просто е издал едикт за веротърпимост, а че доста ревностно се е захванал с езичество. А че езичеството се е крепяло на върхушката показателен е фактът, че и двата пъти Борис се справя съвсем лесно с езическата реакция. Когато има малък елит на върха бел никаква опора отдолу, бутането става лесно.

Има, има. На първо място с доста странните твърдения, че почти никой не носел името Петър и още по-странното, че някой ще отстрани от престолонаследието по-способния син, само заради името, което носел и което той му е дал. А името на Петър І си иде точно по семейна традиция, макар и не много богата То затова е имало и повторения - Борис има брат и син с едно име гаврил, също сестра и дъщеря Евпраксия. Та Борис има ичиргубоил на име Петър, който му е бил роднина - с оглед поста, явно доста близък. Тъй като е бил християнин, не е изключено да е бил човекът, на който Симеон дължи трона си, а Расате разбира се раздялата с него. Причината за смятана на Михаил с Петър изобщо не трябва да ни изненадва - втората съпруга урежда сина си, изтиквайки сина на своята предишна колежка, след като преди това е изтикала и нея самата. Така Иван Шишман изтиква примерно Иван Страцимир. Калиман І и Иван Стефан не са избутани единия заради унгарския натиск на границата (следващите Михаил Асен и Калиман ІІ се изреждат на внучка на унг. крал за да се затвърдят), а втория заради битката при Велбъжд. Примери бол в цял свят - напр. любимата героиня от турските сериали Хюрем урежда сина си за султан, елиминирайки сина на предишната си колежка, макар той да се е ползвал с доста широка подкрепа в елита.

Дойдохме си на думата. Обикновено, когато "някой" започне да пали фитилите на някоя гилдия да си покаже магарията, то това е сигурен признак, че народната власт и готви нещо много неприятно. Та какво видяхме дотук: със слово и картина се обяснява, че възпитанието на децата не е дело на учителите, а на родителите, при все, че у нас платеното майчинство трае само първата година от раждането на детето. При това положение не е ясно защо са учителите. Тяхната задача всъщност е да дават общото възпитание на страната, защото иначе всяко семейство ще си възпитава по свои критерии. Когато учителите възпитаваха, тогава и ги уважаваха. Сега се счита, че не трябва да възпитават, - е и никой не ги уважава. Имаше и едно мнение, че горките учители били дотолкова принизени, че заради малките заплати трябвало да се спуснат от висините на своята небесна слава и да пътуват в градския автобус с простосмъртните прошляци за свое безкрайно унижение и отвращение. Няма да изреждам всички бисери. Та както казах няколко страници по-назад, проблемът на учителската гилдия е, че тя не прави нищо, за да изрази своя позиция. Така тяхното мнение се замества от това на родните журналисти и резултата разбира се е крайно лош. Всъщност учителите нямат съмнение по въпроса, че е тяхна задача да възпитават учениците. Те не ръсят тъпизми от рода на тези за първите седем години, а поставят съвсем резонни въпроси. Например за големината на паралелките - че когато часът е 45мин., а учениците са над 30 в клас е доста трудно да се обърне персонално внимание. В САЩ и Канада примерно таксата за частни ясла и градина наистина е впечатляваща, а също и за частно училище, ама примерно става дума за 5 броя на учител. Не говоря за класове от 5 ученика, а че на учител се падат по 5. У нас като се разпределят като класни, пак един учител получава клас от 30 души. Другото е за доходите. Учителите не говорят дивотии, че за тях било унизително като за депутат да се качат в автобуса при простосмъртните електорални единици. А въпросите отново са резонни - напр. за възможностите им да си набавят литература за новите научни постижения в тяхната област. Някои търсят решения в рамките на възможното, като напр. си правят изрезки от вестници. Но пък качеството на родните вестници определено не е качество. Хубавото е, че в последните години нета донякъде намали този проблем. Лошото обаче е, че в нета безплатното в по-голямата си част е самодейност, която не винаги е с добро качество, а това пък което е с добро качество или е високоплотанено, или е пиратско. Та както казах, въпросите, които поставят самите учители са съвсем резонни. Втори е въпросът, че някои, дето уж се представят за техни защитници, понякога съвсем не са такива, даже напротив - подготвят почвата я за поредно съкращение, я за някакво орязване на някакви права и придобивки на учителите. Но като се налепят някакви уж учителски претенции, то обществото приема тази "реформа" съвсем добре.

Май съвсем се оплете. Твърдиш, че си наясно с вредата, която причиняват наркотиците върху психическото здраве на непълнолетните, но смяташ да им се осигури лесен достъп до наркотици. Хлапетата обаче нямат необходимата житейска пригодност за да преценят правилно доколко наркотиците им вредят. Дори да остане забрана за продажба на наркотици за неполнълетни, това не значи, че някой "батко" няма да им прави "услуга" да им продава на по-висока цена. Тъй че пак се връщаме на старото положение. Твърдиш, че нямаш против да плащаш повечко (акциз), а изкарваш по-високата цена като причина за престъпленията на наркоманите. При положение, че сега заради по-високата цена на тютютневите изделия е пълно с едни ромки на Женския пазар дето предлагат безбандеролни цигари е показателно, че ако цената е по-висока, то криминалния сектор ще продължи да работи. А мафията в САЩ не се е появила със забраната на алкохола, а това само и вдигнало приходите, като преди това се е занимавала с безакцизно-безмитен алкохол. Стъкмистиките, които си ги пуснал не е посочено на каква точно база са направени тези "изследвания", при положение, че при всички случаи с наркотиците остава един кръг от потребители, който не е известен. Ако наркотиците са забранени, то тези, които не са хванати не влизат в статистиките. Ако пък са разрешени, тъй като не е много похвално да си наркоман, друсащите се не го афишират, а когато не е забранено, не ловят наркомани и те не влизат в статистиките. Колко наши политици публично са си признали, че са наркомани?!? Отделно, че ако в Холандия е разрешено, но на повечето места е забранено, това дава отражение примерно на цената, която е по-висока, защото вносът е сериозен проблем. А и ценово марихуаната не е толкова недостъпна, проблемът е в годността на наркоманите да работят за да изкарват пари, с които да си плащат дрогата. Затова минават към грабежи и убийства. Тези дето са в затвора не са за по една цигара там. Та проблемите с наркотиците са доста повече от изброените: Продажба на наркотици на малолетни и непълнолетни. Контрабанда на наркотици, ако има акциз. Престъпление извършени под въздействието на наркотици, напр. ПТП. Легализирането само пренася проблема от едно място на друго, където става още по-голям, докато при филипинския модел се решава всичко глобално - няма производство, няма търговия, няма потребление.

Опит в какво - преподаване или държавен бюджет и управление?!? Защото темата е за учителска заплата, а не за преподаване на азбуката.

Великоморавия е буферна държава като Сърбия и там се сблъскват интересите на тогавашните големи - Византия, България и франките. Нещо като в днешно време Виетнам, Афганистан, Сирия, Сърбия - трепачката е там, ама зад биещите се стоят разни фактори и задкулисно си мерят силите. Унгарските наритиви са по-малко надежден източник от БАЛ (Видението Исаево), защото за него поне е ясно, че за доста от изброените събития с разни уговорки написаното може и да се приеме за вярно. В молдавските летописи също има нещо за региона, ама в тази си част и те са малко легендарни.