Galahad

Говорим за наличните данни. По линията "може би" могат да се измислят много чудеса. Гаврил може да е станал примерно архиепископ - както се случва с някои императорски чеда във Византия. Има примерно един Григорий, който може да е бил замонашения Гаврил. Но и това е по линията може би. Но в случая по това време във Византия много си падат по идеята патриархът да е от императорската рода. Тъй че не е изключено идеята да е допаднала на Борис, който очевидно искал да държи по-изкъсо църквата. А и е ясно, че Симеон е бил подготвян за такава мисия. Въпросът е дали Борис не е искал да замонаши по-малките си синове за да няма боричкане за трона. О както казах, Расате не е задължително да има някакъв източен произход - ето българският вариант на Ростислав според Черноризец Храбър: В Солунската легенда примерно се говори за княз Радивой Преславски, тъй че не е задължително името да е изначално Расате, а не вариант на друго.

Потомците на комит Никола също са описвани като красиви - Екатерина - жената на Исак І, а в по-далечно време Ирина Комнин и брат й. Но и брюнети са описвани като красиви - въпрос на външност и модна тенденция. Тези дето не са вървели са от типа ниски, набити и по-средата развити. Опасявам се, че и днес не е дошла тяхната мода.

Нито е установено, че няма Бог, нито че няма душа. Защо примерно може да се прави трансплантация на органи, вкл. на сърце, но не може да бъде съживен умрял (клинична смърт) човек? За да приемаме за истински учен някой, който твърди че научно е установено, че няма Бог и душа, нека той реши първо някои по-дребни проблеми като съживяване на мъртви и да спасява живи от умиране, пък после да се хвърля на фундаментални изводи. Все пак въпросния учен трябва да е показал някои елементарни познания като лекуване на всяка болест и спасяване от смърт, та да твърди, че науката вече е толкова напреднала, че може да прави категорични изводи дали има или няма Бог. Който не може да се справи с такива дребни неща, а се хвърля на велики изводи - пиши го пишман-учен. Ами не е баш така. Ако милион пъти като натиснеш копчето лампата светва, а на милион и първия не светне, това не означава, че е невъзможно, а примерно че има друг фактор: а) крушката е изгоряла; б) кабела е прекъснат; в) тока е спрян; г) ключа не работи; д) това, което си натискал в тъмното не е бил ключът ... Та къде е разликата между истинския учен и самородния гений модел "бай Тошо"? Истинския учен установява защо лампата не светва и после прави извода. Самородния гений пише без да си губи времето да чете, тъй че прави извода без да мисли и да се опитва да научи защо се е получило така.

За Владимир действително няма текст от рода на "Расате именуван и Владимир" или обратното. В евангелието са изброени синовете на Борис и се предполага, че реда е по възраст. Та първия в този ред е Расате. За Владимир пък е известно, че е първият син. Затова не виждам особен проблем, че Расате се идентифицира с Владимир. Относно монетата предполагам оригиналното хрумване се дължи на обстоятелството, че е разчетено VLADIMIRVS като написано с латински букви - пък той нали бил гъст с немците и папата. Защото Климент и Наум са дошли още докато е Борис на власт и ако Расате не беше толкова близък с немците и папата, надписът би трябвало да е на кирилица.

Остават няколко часа до Великден. Тъй че нещо като поздрав за празника - руините на петкорабната татраконхиална раннохристиянска базилика в Охрид. Тя се намира близо до построената от св. Климент черква посветена на св. Панталеймон. Тук се виждат наредени - на преден план са руините на петкорабната базилика, а на заден план са руините на трикорабната и реконструкцията на Климентовата "Свети Панталеймон".

Отговорът на въпросът много зависи от това, що той значи. Какво значи завземане и какво значи български земи. Защото примерно след битката при Анкара Сюлейман връща някои територии и на практика между 1402г. и 1453г. днешният Бургаски окръг е част от византийски апанаж. Казвам византийски апанаж, но владетелят му е син на дъщерята на Константин Деян и е женен за Асеневка (дъщерята на Павел Асен). Сходно е положението и с дн. Северна България между 1402 и 1413г. В изворите съвсем ясно се говори за турски военни кампании срещу Българите. Т. нар. въстание на Константин и Фружин изобщо не е въстание, а наказателен поход срещу тях, защото помагали на някой си Каралюк (един от прототипите на Крали Марко), а той пък ги ядосал, защото освободил трите синджира роби, които обаче исторически не били българи, а маджари. По-скоро инцидента е бил използван като повод за турското нападение де.

Добре де, ама като култа им е към родителите, защо тогава им трябва да си измислят и Бог. Някои пък обичат колата си, ама нямат нужда да си добавят и някаква по-висша кола, на която да се молят. Ти явно не правиш разлика между бог на морето и море, бог на слънцето и слънце и т.н. Ако погледнеш идолите ще видиш обаче, че въпросният бог обикновено си има своя форма, различна от тази на съответния обект. Ако беше вярно това, дето твърдиш, то тогава всички богове-слънце щяха да мязат на смайлики. Доколко е вярно, че съотношението 1:милион е решаващо в свят, където няма идеални условия, а има примерно триене, което пречи на създаване на вечния двигател го оставям на страни, тъй като в нашия случай всички култури са стигнали до вярата в Бог. Докато не всички изолирани култури са се сдобили с писменост, армия, да смятат, че къпането не е вредно и опасно за здравето начинание и да носят гащи. Даже ако питаш автохонците, гащите са чисто автохонен български патент. За да не смущават добродетелта на днешната европейска публика някои днешни туземци ги показват с гащи или препаски, но това е резултат от вече няколко века общение с други култури. Иначе ето автентичен туземец в пълно бойно облекло.

Ами факт е, че напълно изолирани култури са стигнали до извода, че има Бог, вместо примерно за "мировая революция" и светло комунистическо бъдеще. В науката ако няколко независими лаборатории потвърдят дадено откритие, то се приема като научна истина. В случая вярата в Бог съществува при култури развили се напълно изолирано и независимо една от друга. Защо обаче всички стигат до един краен резултат, а на никой не се е поискало да вярва в нещо друго. Атеизмът по своята същност не е невярване, а невежество. В интерес на истината невежите хора не вярват и в много други научни истини. Често се случва някой неграмотен или слабограмотен да крещи, че туй от учените нямало никаква полза, а света се крепял на такива като него (прости и необразовани).

Да си припомним що е то Витлеемската звезда, за която си имаме отдавна друга тема: За щастие за разлика от обществените събития при природните закономерности има по-голяма предвидимост. Астрологията може да е псевонаука, но като е известено нейното учение не е трудно да се направи точна преценка едно астрономическо явление какви точно размисли може да породи. Макар че точно в този случай има е едно циклично социално явление - индиктът, т.е. периодичното преброяване на населението на Рим. Тъй че в случая си имаме съвсем конкретен факт, а не просто някакво копиране. Отклонението в датите да не впечатлява толкова. Преди Грегорианския календар другите не са били точни. Затова сега има разлика между нов и стар стил.

Гласовете на Науката и нейните дъщери Историята, Археологията, Физиката, Химията и т.н. както и единогласния, единозвучен и единомислещ хор на академичната общност и всички учени по света ги чуват на един друг форум. Тъй че остави тези бъртвежи за там, а тука ако имаш някакви факти да казваш, казвай. Що се отнася до чудесата, които били прости природни явления - ами щом са толкова прости, явно атеистите ще да са много по-прости от тях, щом са имали тъпотата и невежеството да твърдят, че това са невъзможни неща според "Науката". Поредния пример, че невежеството и простотията са основните източници на атеизма. Невежество - защото не са знаели и не са си направили труда първо да проверят, а после да твърдят, че нещо дето го има, го няма. Тъпота защото ползват аргумент, за който си нямат представа какво представлява и дали може да се обърне срещу тях. Както много пъти вече се е случвало.

Магнаурската школа не е била точно университет в днешния смисъл, а просто елитно дворцово училище. Тъй като там е учел елита, който се е готвел за висши постове, то преподавателите са били най-добрите. Затова условно се нарича "Университет". Иначе е бил по-близо до античната традиция от типа на училищата на Платон и Аристотел. Сиреч учениците са живеели с учителите и те са им разказвали разни неща. Не е имало нещо като задължителна програма, минимален хорариум часове, акредитиране на ВУЗ и т.н.

Всеки влак си има пътници. Не виждам нищо лошо, ако един форум или списание е обявило, че има даден предмет и се придържа към него. Проблемът е, когато някой форум или списание се обяви за едно, а пък се занимава с друго, защото в такъв случай остава без пътници. Не виждам нищо лошо едно научно-популярно списание да пуска статии по въпроси вълнуващи широката публика. То затова е научно-популярно, а не само научно. Важното е да не се забравя, че научно-популярно означава, че статията е написана от човек, който разбира за хора, които не разбират, а не както се случва у нас с някои електронни издания, които се списват от хора, които не разбират, но очакват всички учени по света да ахнат от глупостите им. БГ-мама е успешен форум. Той не се е обявявал за извор на най-чистата наука. Има си обаче предмет и си го спазва - там има съвети дали някой нов продукт на пазара си отговаря на рекламата, как да се напудри бебешко дупе, къде в даден град се продава даден продукт, как да се сготви нещо и др. под. То хубаво нещо е науката, ама трябва и да се яде. Та не виждам нищо лошо да има форум, в който да попитате защо манджата ви нещо все не се получава. За българското Уики много пъти сам казвал как се процедира. Като се търси нещо, обикновено излиза първо то. Като се иде там се преглеждат чуждоезиковите статии и директно се отива там, без излишно губене на време в гледане на българската статия - тя обикновено е пълна с глупости, а външните препратки обикновено водят към най-жълтата чалга по темата. Заслугата не е само на пишещите, но и на лошото администриране и модериране на българската версия. В чуждите версии обикновено линковете водят към по-подробна и по-добре илюстрована информация, тъй че дори някой вандал да е пипнал самата статия може да се иде на друга, където не може да се пипа и вреди.

Е, много, много, кои са?!? Защо аз да изброявам истински учени атеисти, а не този, дето твърди, че има такива. Като има да им посочи имената, да ги сложим на кантара и да правим сметката, чий имена тежат повече. Хубаво си чел за псевдонаучната теория, ама би трябвало да избягваш нейните методи, а не да са ти основния градивен камък на твърденията. Ето, аз съм посочил съвсем конкретни имена учени-християни. Това са факти. Ти отговаряш с някакви мъгляви заклинания. Ето едно типично псевдонаучно заклинание. Това преспокойно може да бъде обърнато точно обратното, защото е чисто голословие, без конкретни факти: Науката няма нужда да доказва съществуването или несъщесвуването на Бог. Науката е доказала ИСТИННОСТТА на всички книги, митове и легенди, които са писани и разказвани за всякакви богове от рода на Йехова, Мардук, Юпитер, Сатурн, Зевс, Нептун, Вулкан, Озирис и други такива. Тъй като разказите за тях и привежданите доказателства за съществуването им са достоверни, то е излишно човек да се занимава с доказване на съществуване. Втори е въпросът за абсурдната логическа конструкция, защото според нея ако има две теории по даден научен въпрос, то щом едната е невярна и другата също е невярна. Напр. щом се е спорило дали нашата система е геоцентрична или хелиоцентрична, то щом е установено, че слънцето не се върти около Земята, то това значи, че не е вярно и това, че Земята се върти около слънцето. Тъй че ако е доказано примерно за Мардук или Озирис, това не означава, че е доказано за Йехова. Всъщност "Науката" изобщо не е доказала подобно нещо до ден днешен. Даже напротив - потвърдила е написаното в Библията и е направила за резил атеистите, според които великите градове Ниневия и Вавилон изобщо не били съществували ... докато науката в лицето на археолозите не открила, че ситуацията е точно обратната. Ето конкретен факт срещу голословието на псевдонаучната аргументация.

Аз лично не бих се втелявал особено около името на Расате. Първо не е ясно кое е християнското и кое езическото му име. На някой Расате му се е видяло малко по-странно от Владимир и затова го е обявил за езическо. Само дето свети Владимир е покръстителя на Русия, който по времето на Расате дори не е бил планиран. Тъй че няма как Расате да е кръстен на християнския светец Владимир. Споменат е като Владимир във връзка с опитите му за езическа реакция. Сиреч може да е бил роден като Владимир, което име да е от серията %мир", от която е и Маламир, а след това като е върнал езичеството, да си е върнал и старото име. Расате може да е версия на някое друго. Напр. у нас в Софийско Христо е Ристе, както Петър е Петре, Тодор е Тоше и т.н. Или пък от Хърс, Хриз (гръцкия Златко) и т.н. Той е упоменат в евангелието от Чивидале именно като Расате, а не като Владимир, което ще рече, че не това е било християнското му име. Так като гледате пак там, ще видите и името Пракси, което всъщност е побългарен вариант на гръцкото Евпраксия. И тъй като гледам, че Фружин е пуснал темата, да напомня, че то това име всъщност е побългарен вариант на гръцкото Ефросин. Нещо като Тодор, което е дошло от Теодор, като си е загубило Е-то.

Благодарение на лошите преводи и нескопосните учебници всъщност не е особено ясно, че между полуелин и полугрък има разлика. Средновековните византийци се наричали ромеи, сиреч римляни, а елини са били наричани езичниците, т.е. хората от античността. Тъй като ранносредновековна Византия е в перманентна криза, от една страна заради варварските нашествия и арабите, а от друга заради вътрешния проблем породен от иконоборческата криза, то управлението на Македонската династия е своеобразен византийски Ренесанс - Василий І стабилизира финансите, а след това има и няколко успешни войни, при които не само е спряно чуждото настъпление, но дори са възвърнати някои територии. Та в тези условия се проявява интерес към миналото и Античността се превръща и в извор на знания. Разбира се прави се сметка, че ситуацията се е влошила - пазарът не е този от времето на разцвета на античната Римска империя, много от градовете са помляни и библиотеките са унищожени. Тъй че се правят съответните адаптации като напр. Василиките, Мириобиблиона. Та казано по-кратко, полуелин не е задължително да означава човек, който владее перфектно гръцкия език, а който е запознат с античните автори. По-скоро комплимента е, че Симеон е високообразован, а не че перфектно владее гръцкия. А дали непременно се е запознал с античните автори само на гръцки или някои неща ги е чел в превод на български, това вече е един съвсем отделен въпрос. Относно това, че античните автори не са били известни на всеки византиец, а само не един по-тесен кръг - ами мислите ли, че ако идете във Факултето който и да хванете ще е достоен събеседник за всеки капацитет, желаещ да си побъбри с някой за Поетиката или Никомаховата етика на Аристотел?!? Даже ме съмнява, че и всеки срещнат из коридорите на СУ ще е вещ познавач на творчеството на Аристотел и останалите антични автори. Мен лично ме гложди съмнението, че дори софос емиаргос кай мегалос даскалос пано Булгария Теодорос Димитриос Созополит е изчел всички антични съчинения, еле пък в оригинал. Тъй че да не прекаляваме с високите претенции към епохата на Симеон.

1. Меко казано - заблуда е. Да речем, че е явление от типа на уфологията, автохонството, фоменкологията, криптозоологията и др. под. Макар че в сравнение с атеизма, при така изброените все пак има някакъв елемент на наука. 2. Че какво е открила науката, та да е установила, че няма Бог? В науката за разлика от вярата всяка теза трябва да бъде доказана. Това, че някои полуграмотни партийни секретари са "обяснявали", че самолетите вече летели над облаците и се е видяло, че там няма Бог не е никаква наука, а баламосване на неграмотна маса от полуграмотен човек. 3. Ами да направим сметка за някои вярващи и за някои титулувани атеисти. Сред вярващите са Николай Коперник - доктор по църковно право, Чарлз Дарвин - бакалавър по богословие, Томас Мор - светец и мъченик на католическата църква, Плутарх - жрец в Делфи. Да пропуснем редовите вярващи като Нютон и Луи Пастьор. А сега да споменем и някои от съвременните български учени-атеисти - проф. Иван Славков - Батето, проф. Владимир Живков, чл. кор. Александър Лилов, доц. Жан Виденов, проф. Божидар Димитров ... Като се тегли чертата, става ясно, че едно е да се занимаваш с наука, съвсем друго е да си истински учен. Еле пък у нас.

Струва ми се, че дали е Валандар или Уаландар от наша гледна точка няма особено значение, тъй като си имаме Уалент и Валент, Уилям и Вилхелм, Уошингтън и Вашингтон. Да не говорим, че гласните ги няма, тъй че може да е и някакъв изопачен вариант на булгар или оногондури в разните му версии. Идеята да се потърси из текста и други места, където се употребява тази дума е добра. Не е било лошо обаче същото да се направи и с годината. В днушно време датирането значително се е универсализирало, но имахме наскоро една тема за летоброенето от сътворението на света и тези, които са я чели предполагам си спомнят, че то имаше доста ери, а не са само най-известните Цариградска и Александрийска. При св. Теофан пък за годините 609-713 и после от 726 до 772г. се получава разминаване между годината от ССв и индикта, т.е. от ССВ изостава от индикта с една година. Та затова при критичното изследване на един извор е важно да се влезе в авторовия ритъм и ако има някакви времеви отклонения те да се вземет предвид и после всичко става лесно. Та Масуди където говори за Валандар на два пъти дава година - 320, а след това 332г. Съчинението на Масуди обаче е по-страни и региони и това е там, дето говори за България. После започва да говори за Византия и изброява императорите. Като стига до Роман Лакапин, споменава за преврата и за ал-Муктадир, споменава годината 332 и след това продължава с Константин VІІ. Та тук вече който има желание може да се поиграе с преводите и да се види дали за ал-Масуди 332г. не е всъщност годината на битката при Ахелой и възкачването на Роман Лакапин или Арменец както е наречен. Казвам да се прегледа внимателно, защото забелязвате, че точно там са изредени халифите Ал-Муктадир Биллах (с прекъсване 908 — 932), Ал-Кахир (929, 932 — 934), Ар-Ради (934 — 940) и стигаме до ал-Мутаки (940 — 944). Първият момък е онзи, с която Зоя е сключила мира, за да може да прехвърли източните войски срещу Симеон.

Битката при Русокасртро е кажи речи 400 години по-късно Русокастро - 1332г. Поатие 1356 Креси 1337 Май няма 400г., ама то се видя колко добре се оправяш с цифрите. Ами надявах се да ме просветлиш по въпроса. Шегувам се, разбира се. Не съм очаквал нищо повече от тебе. Просто не можеш повече. Може би при Луи ХІV са имали мобилни телефони? Или византийския светлинен телеграф, или пътищата на на Римската империя ... ?!? Не очаквам смислен и разумен отговор. За кой Лъв Фока говориш - някой загинал на бойното поле и оня дето ударил на бягство? Това картата на Симеон или Фока ли е, та да е някакъв аргумент? И в кои извори е потвърдено "изтегляне na ромеите в посока запад-югозапад-юг" - тези от сънищата на Нешка ли? Няма такова нещо. Има предположения, но няма категорични данни поне засега. Това, че не правиш разлика между аргумент и твърдение не значи че няма такава. Аз също гледам, че и при теб няма разлика от БС 2001. Макар че промяна има - благодарение на това, че там взеха връх незнанието и арогантността, сиреч простотията сега бере душа тогавашния процъфтяващ форум.

За САЩ, пък и за Англия успехът на техните системи се дължи не толкова не съвършенството им, колкото на тяхната устойчивост. Конституцията на САЩ е кажи-речи съвременна на История славянобългарска, но все още действа и има доста малко промени, които между другото от уважение към "бащите на нацията" се слагат не в самия изменен текст, а след основния текст. За сравнение през 1677г. в Англия е приет Акт за измамата. Той всъщност е за борба с измамите, но получил това неласкаво име, защото сделките с недвижими имоти били формализирани значително с цел да се предотвратят измамите, но това било използвано от ловки измамници и ефекта бил точно обратния на желания. Въпреки това този акт действал почти 300г., преди да бъде отменен. Зле, но пък дава сигурност на оборота, защото няколко поколения живеят при едни и същи закони и ги познават по-добре. А е нас на практика няма закони, защото по дефиниция законът е норм. акт, който урежда трайно обществените отношения. Само дето нашите закони се менят на 3-6м., което не е трайно уреждане, което пък значи, че няма закони. По този повод имаше един хубав виц: През соца питат радио Ереван дали може комунизЪмЪ да бъде изграден чрез реформи на парче, а радиото отговорило, че до момента никой не е успял, но в една братска държава (България) продължавали да опитват. И до сега бодигарда на Тато от ГЕРБ и чедото на заместника му Пеко Таков от Да, България продължават да държат България в хаоса на една несекваща реформа с неясна цел. Та това е основната разлика между нас от една страна и от друга Англия и САЩ. Останалото е подробности и последици.

Дали е липсвал мотив или той не е достатъчно оповестен в статиите са две различни неща. Факта, че роднините са повярвали, показва, че са имали наум някакъв мотив. Иначе са щели да са шокирани от станалото и да са убедени, че не е той.

Това, че ти не ги знаеш, съвсем не означава, че не съществуват: Йоан Екзарх - най-вероятно глава на БПЦ Ето и за домашно четене: Древноезически мислители и писатели в старата българска живописИван Дуйчев Като се има предвид за кои времена става дума, всичко това показва, че у нас са си били доста познати античните автори и личности както по времето на Симеон, тъй е по-късно, та дори и в трудните години на турското робство.

Борис е от Бога владетел както преди, тъй и след покръстването. Той прави законите и е над тях. Следователно няма как да е престъпник. На второ място връщането към езичеството е отстъпление от вярата, което си е по същество държавна измяна, за което пък си е съвсем нормално Расате да бъде осъден на смърт. За същото няколко боили са се опитали да пучнат и самия Борис. Симеон не е комплексиран човек. Византийците като при Петър постоянно се опитват да забъркат проблеми, като подкарват маджарите срещу него, опитват да подкарат и печенегите. Ако той периодично не им набива канчетата, те създават по-големи проблеми. Петър има късмета, че Симеон вече е респектирал някои съседи и той може да се възползва от това. В смисъл, че прави същото, но по-дипломатично. Мирното му управление обаче съвсем не е щастливо стечение на обстоятелствата, защото това съвсем не е било мечтата на руснаци, ромеи, маджари и печенеги. Още бащата на Светослав на няколко пъти се изкушава да удари България. Светослав, като по-млад и неопитен се впуска в авантюра, която в крайна сметка му е струвала обсада на Киев и загуба на главата. А Светослав хич не е за подценяване - той ликвидира основния противник на Дунавска и Волжка България - Хазарския хаганат, а на самата Волжка България нанесъл катастрофален удар, от който тя никога не се съвзела. В смисъл останала като държава преди окончателно да бъде поробена от руснаците, но това вече по-скоро си било дълга агония.

Сега, първо да уточним нещо важно. Какво може да чете царят е едно. Съвсем второ е дали той лично чете всяко едно изпратено писмо до него. Някои си представят горяща свещ и Симеон седи на бюрото и чете писмо след писмо. Сещате се, че ако вземе да чете и отговаря на всяко писмо до него, няма да му остане време да воюва. Защото предполагам се сещате, че не му е писал и не го е търсил само византийския пратеник. Примерно може някой славянски княз да се е жалвал, че някой комитопул обичал да пощипва щерка му, ама нито спирал да го прави, нито я взимал за булка. Наглед дребно, ама не. Славянските князе виждат в туй всичко явна дискриминация. БХК, т.е. българския християнски комитет пък ревва, че комитопула трябва да е пример за поданиците, а той прелюбодейства и предлагат освен да му се забрани да щипе момата, да му се наложи епитимия, като да трябва да каже три пъти Отче наш. Та ето, че може от нищо да стане нещо. Една част от писмата и словесните излияния на лично явилите се естествено се препращат към някой дворцов чиновник, който да вземе отношение. По-важните се отделят за царя. Някои може да ги прочете лично, а други в присъствието на съветниците, които ще му помагат да намери решение. Та във втория случай текста трябва да бъде представен както на царя, така и на съветниците. Единия вариант е да го четат един след друг, вторият и по-лесния за висшите сановници е да го прочете някой секретар. Най-често царят и съветниците му се произнасяли по въпросът, но текста на самия отговор се пишел пак от някой от секретарите. Примерно императорски писма са писани от Теодор Дафнопат и Георги Акрополит. Ами едно, че не иска да поднови договора и предизвиква война, а след като забърква кашата и умира, на гърба на злощастния му племенник се стоварват влошените отношения със Симеон. После е искал да клъцне оная работа на Константин, който все още е бил малък, тъй че е нямало как да знае, че като порасне ще стане като Владо Кузов (не говоря за депутат или съдебен кандидат). Ами пита се в задачката, Лъв като е бил такъв разбирач, що не е написал по-недвусмислено писмо, та да не може една запетайка да изкриви смисълът му? Еле пък като е имал съмнения в качествата на царските секретари. Ако той в килията е имал много време за размисъл, то царят едва ли би умувал три дни и три нощи къде точно да сложи запетаята. Лъв е пратил двусмислица защото е бил наясно, че няма как да познае. Граматическите задявки са просто опит да установи контакт. По-точно е имало нещо като неофициален контакт чрез куриера. В смисъл Лъв и Симеон му казват какво да предаде, но това не е официално, а изглежда като серия от частни разговори. Това пък се препредава към Цариград. Така там са подсетени да откупят пленените от маджарите българи и да ги разменят. Въобще във външната политика често се избягва да се оставят следи. То и днес не е много по различно - при среща на двама вождове те махат на народонаселението, поднасят венци и др. под., а междувременно съветниците им преговарят и оформят документите за подписване. Така накрая виждаме, че след всички прегръдки и целувки вождовете все пак са успели да напишат договор от 50-100 страници за два дни. Не че никой за нищо не е питал вождовете, но най-вероятно те са се произнесли по 4-5 съществени изречения, а останалото е дооформено от съветниците.

Това не е ученик по право, а ученик по риторика и е станал в Древна Гърция. Там, а също и в Рим много се е държало на пледоариите (сега донякъде е така в САЩ и Англия). Та всъщност учителят завел дело пред съда с въпросната пледоария. А съдът оставил случаят нерешен. За да не се случва повече така, сиреч съда да оставя делата нерешени, има разпоредба, че съда е длъжен да реши всеки спор. От днешна гледна точка решението е сравнително просто. Учителят губи това дело, защото договореното събитие не е настъпило към датата на завеждане на иска, т.е. ученикът да е спечелил дело. По-интересното е какво става след това. Защото след като ученикът вече е спечелил делото, то е настъпил последният елемент от фактическия състав и възнаграждението е станало изискуемо, но пък има влязло в сила съдебно решение между страните, че ученикът не дължи. Всъщност и на това решението не е сложно. Тъй че я да видим. А за по-горните казуси - по-натам, че стана късно.

Преписката на Симеон с византийския пратеник си е просто шикалкавене. Лъв вместо да предложи свясна оферта за мир започва да шикалкави. Симеон докато се подготвя за по-изгодна позиция го оставя да се занимава с филологически упражнения. Лъв се опитва с покер и хитруване да измъкне пленниците. Не се усеща, че номерът му няма да мине. Или по-скоро се усеща, ама като няма друг вариант продължава да играе играта. Не е изключено покрай писмата чрез тази, които са ги разнасяли словесно да се водели самите преговори. Тъй или иначе текстовете на писмата са си просто блъфиране. В случая е трябвало да познае едното или другото. Естествено Симеон винаги може да каже, че верния е другия отговор и той го прави. Затова Лъв е написал отговора си двусмислено, като в известния каламбур: Да се обеси не да се помилва. Или като в романа на М. Дрююн, за писмото за убийството на английския крал: Да убиете краля не бива да се боите от това (не е ясно кое не бива - не бива да убият краля или не бива да се боят да го направят). Лъв просто тактично обвинява преводачите, за да не изкара, че самия Симеон не може да чете правилно. Струва ми се, че в началото в Цариград гледат на Симеон като на мекушав монах. Това донякъде е така, защото той по нрав е приличал на Борис І и Петър І, но за разлика от тях има нещастието да управлява с болезнено амбициозните Лъв и Александър. При Борис са Михаил Пияницата и Василий І, който навреме се усеща, че от него военачалник няма да стане и се изявява там, където е силата му - във финансите, за свое и на Византия добро. Петър пък управлява с Константин VІІ и Роман ІІ, които също не са от особените куражлии. Никифор е добър военачалник, но и много предпазлив. Тъй че големите проблеми на Петър започват с Цимисхий - авантюрист като Лъв и Александър, но добър военачалник. Та най-вероятно Хиросфакт е бил изпратен от императора да забаламоса с малко книжни глупости нереализиралото се отче и да го прецака. Сиреч пратеника не е имал кой знае какви опции да преговаря и го е ударил на приказка. Когато в Цариград се усетили, че така няма да стане, направили необходимото за една разумна размяна на пленници. Поканата за познаване е по-скоро от типа на размахването на вълшебната катаджийска палка и задаването на въпроса: И ся кво шъ праим? Иначе казано Симеон му е намекнал да остави глупостите и да каже какво точно предлага императора. И в крайна сметка на императора му се наложило да бръкне в кесията, да откупи пленените от унгарците българи и да ги размени с ромеи.