T.Jonchev

Нямате понятие от палеография и копистика.

Изкривена и погрешно преписана двадесет и пет пъти?

Да, разбира се. Болшинството грешки в българските лапидарни надписи например идват от разминаване между това, което неособено грамотния писар чува при диктуване и правописа, напр.: και - κε. И като се натрупат няколко такива, текстът се превръща в главоблъсканица. Грешки от типа, който си посочил (16 - 60), също се срещат, но са по-редки. В "Именника" подобна грешка би могла да се допусне при Авитохол и при Курт, но - за да я допуснем - би трябвало да допуснем, че са объркани същевременно и цикловите години, и сумата 515, а чак такава координирана поредица грешки изглежда твърде неправдоподобна.

Разсъжденията за възможни и невъзможни ръкописни грешки тук се правят от гледната точка на два "съседни" ръкописа и от такава позиция г-н Янков е съвсем прав, че от "веди" няма как да се получи "земля", а Ѯ да се сбърка със З или обратно. Но грешките рядко се получават при такива обстоятелства - главно когато материалът на манускрипта, от който се преписва, е механично повреден и буквата (или думата) е видима само частично. Болшинството грешки обаче не са резултат от механични повреди, а от особености на писането, бързопис, нечетливи на места почерци, избледняване на мастила, задирания на пера, зацапване с мастило, мазнина, вода и др. и се получават постепенно - буквално на етапи, а грешката понякога претърпява вековна еволюция и нейни автори са цяла върволица писари. За старобългарските ръкописи и техните руски, сръбски и пр. копия това трудно може да бъде проследено, защото оригиналите липсват и разполагаме обикновено с малък брой копия с чувствителна времева дистанция едно от друго, а най-често - само с късни копия, но то се вижда изключително добре в безбройните запазени преписи на едни и същи ръкописи от Западна Европа. Буквата или думата (особено ако е непонятна за преписвача) се променя на принципа на счупения телефон нерядко до пълна неузнаваемост и единствено запазената в по-ранни преписи "история на грешката" помага на палеографа да възстанови първоначалния текст. Но днес науката разполага с огромни технически възможности за разчитане на избледнели и повредени текстове, с каквито средновековните кописти, напълно зависими от посредствена грамотност, лошо осветление, некачествени материали и отслабнало зрение, не са разполагали. Освен това копистът най-често действа de visu, а не de re и неговата цел е да преписва, не да изследва кое е грешно, за да го поправи. На писмените произведения, размножавани или подновявани в скрипториите, се гледа като на свещени текстове, вдъхновени свише (дори когато съдържанието е светско), всяка промяна в които е форма на грях - колко кописти биха се вдавали в същината на нещата и биха дръзнали да коригират, използвайки компетентността и личното си убеждение в свят, доминиран от постулата за човешката греховност и несъвършенство? Тъй че преходите от "В" към "З" и от "Ѯ" към "З" са повече от възможни и са напълно обясними палеографски и ако тук можеха да се ползват стари кирилски шрифтове, бих могъл да илюстрирам казаното.

По-рядко съм във форума, затова видях темата със закъснение и тъй като са се натрупали доста мнения, ще гледам да не повтарям казани вече неща. Резултатът не само е интересен, както е отбелязано в заглавието, но и иновативен - аз поне не съм срещал досега хипотеза, че т.нар. втори думи в календарните изрази са годините. По-интересното обаче е може ли тази хипотеза да бъде решение на хронологическите проблеми на Именника или поне верен път към решението им. Мисля, че не и първата причина за това е, че става въпрос за поредна презумпция, на която е подчинена цялата разработка. Тази презумпция диктува кои позиции в цикъла са "правилните" и също така диктува кои и какви са "грешките" в продължителностите на царуване, без да се съобразява нито с хронологическа и историческа логика, нито с палеография. В момента, в който броенето на годините на царуване в 12-годишната рамка доведе следващата година на възшествие до позиция, която вече е заета, тази продължителност се обявява за погрешна и се коригира с оглед намиране на свободна позиция. Ако такова подреждане и корекции биха били единствено възможни - те биха били и приемливи в рамките на базовата презумпция / хипотеза. Но не са. Защото ако броенето се направи в друг ред, грешките ще се окажат други. Ключов момент в разработката е годината и продължителността на Аспарух. Ясно е, че 61г. са твърде много за царуването му, в резултат на което и възникна навремето хипотезата на Венедиков за годините на живот, която авторът приема. Възможно ли е обаче Аспарух да е станал владетел в момента на раждането си? Защото таблицата в първия пост твърди точно това и на тази база е позиционирана в цикъла не само годината на възшествие на Тервел (читем), но и всички следващи. Достатъчно е да допуснем за Аспарух, че се е възкачил на трона не като новородено бебе, а в друг момент (с изключение на стойности за царуване, различни с 12n от посочените в текста) и таблицата необратимо се деформира, а "грешни" стават други продължителности. Съществен бъг в конструкцията се явява при Умор, чиято възшествена година (тутом в рамките на хипотезата) според автора е 12-тата в цикъла. До този момент всички позиции на години на възшествие са определени като непосредствено следващи след последната година от съответния запис за продължителност (или, както се изразяваше Москов за продължителностите: "година на възшествие - включена; година на смъртта - изключена"). Продължителността от предишната фиксирана в цикъла година (алтом на Телец. А защо алтом, но не алтем, както е в текста, е отделен висящ въпрос) до тази на Умор е 5 години: 3 на Телец и по една за Сабин и Паган (последните авторът е отбелязал като 10-та и 11-та, така че той със сигурност ги счита за две) и тутом се явява шестата. Но като преброим 6 години, започвайки от алтом, тутом би трябвало да се окаже на 1-вата, а не на 12-тата позиция. Таблицата ясно показва, че тази 12-та позиция е фиксирана при дистанция не от 5 години между алтом и тутом, а от 4, като за Телец са записани 3г. продължителност, обаче са преброени 2. Защо? Ами защото първата позиция в цикъла е вече заета от твирем и при коректно броене сметката не може да излезе, освен ако не бъде компрометирана базовата хипотеза.

Бетовен е загубил слуха си, което не му е попречило да създава музика с неподражаема гениалност. За XVI век Волф е енциклопедист от изключително висока класа. "Психически болен" не означава луд, който не знае какво прави.

По-скоро "имал претенция да бъде 40-я василевс на ромеите" (за номера не съм особено сигурен, но ме мързи да броя).

Смятам, че заключението на roca. потвърдено и от vvarbanov, решава въпроса и слага окончателно точка на тази тема.

Преди този волен тип интерпретации авторът би трябвало на първо място да е доказал, че тривърхите корони са "католически" и ги раздава само папата, на второ - много убедително да е обяснил защо легендата не е на латински и - на трето - не по-малко солидно да обясни къде и защо се изпарява т.нар. католицизъм заедно с "католическата корона" по времето на Петър Ι, а също тъй да се отговори на въпроса защо - ако тривърхата корона е "католическа" - нито Карл Велики, нито някой друг император от Каролингите не е изобразяван на монети и печати с такава корона.

В такъв случай извинете, ако съм Ви подразнил.

А доказателства, че: 1.Тримата са царували в една и съща година? 2.Никой от тях не е царувал в 763г.? 3.764г. е дилом?

От шегор до шегор дистанцията е брой пълни цикли + 1. Не може да е 127. Датировката за Умор е 40 дни от година дилом. По кой начин в нея могат да се включат още 2 царувания от други години, не разбирам.

Разбира се, моята сметка не е точна, защото не знаем на коя дата по юлианския календар започва шегор-годината 736/7 - затова казах, че правя груба сметка. Но колкото и неточна да е тя,ако цикловата година е с 244 дни, разминаване с повече от 6 години е пълен абсурд.

Не знам да има сведение за Тервел за 701г. Това е годината на неговото възцаряване според Златарски. Няма и сведение за 697г. Кормесий, който е сключил договора, е наречен кириос, съвсем правилно го отбелязахте. По същия начин е наречен и владетелят, който има лична среща с Константин V. Трима владетели точно в тази година е нереалистично.

Общо 3 царувания в 40-те дни?! Сериозно ли говорите?