T.Jonchev

Дадена е, разбира се. Дори до днес се смята за известно къде е бил гробът й в Бурса (вероятно е умряла там, а не в Адрианопол). Лазаров, Тютюнджиев и Павлов не твърдят, че въобще не е дадена, а че не е дадена "при първо поискване". Този извод се прави на базата на редакция в превода на Анонимната хроника, направен от Дуйчев навремето, който Тютюнджиев частично коригира в своето изследване.

Warlord, в IX в. държавата на сърбите е малка и без особени възможности, а сръбската алчност и арогантност (ярко изявени спрямо България в края на XIX и началото на ХХ век) мисля, че още не е налице или поне не е регистрирана. Като имам предвид всички твои постове в този форум, които четох, убеден съм, че отлично знаеш това. Същевременно не е никак невъзможно такава държава да спечели сражение срещу армията на една много по-голяма и силна страна като България - в историята има многобройни примери.

Гледал съм този филм - ужасен е и като сценарий, и като сценография, и като реквизит и декор. А за вероломното нападение: думата "вероломно" се използва почти като заклинание и действа безотказно откакто я закачиха най-напред за нападението на немците на 22.06.1941г. Обаче преди оценките стоят фактите и анализът. Защо не анализираме фактите, да направим изводите и след това да сложим етикета?

Това сражение и обстоятелствата около него са почти христоматийно известни и интерпретацията им не се подлага на никакво съмнение. Но събитията около битката съдържат доста странности, които пораждат маса въпроси, а отговорите им водят до изводи, противоположни на популярните. Оказва се, че Теодор Комнин - класически отрицателен герой в интерпретациите по българска средновековна история - е "невинен" за войната от 1230г., макар да е главен потърпевш в нея. Аз намирам темата не само за твърде любопитна, но и за добро поле за логически и исторически спор. Предлагам да я развием, ако ви е интересна.

Нека да е тъй. И без това преки данни липсват и едва ли можем да установим документално някаква истина по този въпрос.

О, да - не е деспотство. "Деспотство" в този смисъл е само историографски термин. В средновековната епоха "деспотство", "севастократорство" и пр. не означава владение, а само личното достойнство на лицето. Но за Михаил I Комнин, както и за Теодор Комнин е несъмнено, че са носили титлата. Спорът е не дали са били деспоти те, а дали може да се говори за "епирски деспотат".

Горе-долу - там е. В изданията по българска военна история се срещат понякога и по-прецизно направени карти - почти топографски. Но в повечето случаи не ги изпипват и си съвсем прав, че се получават големи смехории. Още по-забавно е, когато правят схеми на сражения, за протичането на които всъщност нищо конкретно не се знае, а на схемата виждаме бойни редове, посоки на атаки и отстъпления и т.н.

Като правило - да. Не се наследяват. Обаче правилата познават и изключения. Пример: Теодор Комнин, който преди да бъде коронясан от Хоматиан, носи деспотско достойнство. Можем ли да допускаме, че му го е дал Борил, Анри д'Ено или Теодор Ласкарис? Възможно е обаче Константин Деянов да е получил деспотската си титла и от някой от посочените от Фружин балкански владетели - не е изключено. Но не е изключено и да я е наследил по същия начин, по който Теодор Комнин наследява своята от брат си Михаил I. А за деспот Деян съм напълно съгласен с Фружин. Неговата титла е несъмнено получена от Душан.

Ако това наистина е деспот Константин Деянов, титлата трябва да е наследил от баща си деспот Деян, зографисан в Земенския манастир. Той минава за независим или полузависим владетел в района. Това не изключва, разбира се, титлата му да е била потвърдена и от Иван Александър, в случай, че този Константин е първият съпруг на Кератамар.

В нито едно от трите произведения на Константин VII не съм срещал подобна информация. Впрочем точно Константин VII пише, че българските войски били разбити от сърбите, при което е пленен Владимир заедно с 12 велики боили.

Не зная намерили ли сте информация за управлението на Борис I до покръстването, но в случай че не сте, ето няколко заглавия: 1.История на България, изд. БАН, т.2 (т.нар. многотомна история) 2.В.Златарски, История на българската държава през Средните векове, т.1, ч.2, София 1927 (първото издание) или София 1970 (второто) 3.В.Гюзелев, Княз Борис I, София 1969 4.П.Панайотов, Българско Средновековие, ВТ 2000 По тази тема пише и Божидар Димитров в "12 мита...", но според мен тази книга разчиствайки едни заблуди, въвежда други и не е препоръчителна. Мисля, че неоспоримите качества на Борис като владетел (аз също смятам, че той е най-значимият от българските) не изключват да е търпял и поражения. Дори най-блестящите пълководци не са застраховани срещу това.

Абсолютно да. Напълно си точен.

В изработените в ново време карти, разбира се, територията се изобразява като българска. Това обаче не е направено на основание на някакви данни от източниците, а само върху следното простичко умозаключение: щом е организирана антибългарска коалиция и империята е прехвърлила срещу българите основните си военни ефективи, оттук следва, че тя е активната страна, тя ще напада, ще нахлува в България, а българите ще се отбраняват. И понеже ни е трудно да си представим отбрана, организирана на чужда територия, по картите изобразяваме полесражението като българска територия. Но в този случай няма как да е тъй. Умозаключението просто е невярно. България и Византия са във война от 914г., т.е. военните действия текат вече трета година и между двете страни всъщност няма граница, а "демаркационна линия" (не се сещам за по-подходящ термин). В този период (до сражението) няма данни българите да са действали във въпросния район. Е, ако фланкиращите това неголямо поле крепости са във византийски ръце, как е възможно самото поле да е в български? По какъв начин българите са упражнявали контрол върху него - без военни части на това място и без укрепления? Така че, независимо от картата (впрочем тя отразява по-скоро положението към 927, отколкото това към 917г.) битката се е състояла на ромейска земя, което пък означава, че Симеон е нанесъл на империята превантивен удар - точно следвайки политиката си да разбие коалицията по части, започвайки от най-мощната сила в нея.

Warlord, това е заблуда - резултат от изградените в популярната историография типажи на "добрите" и "лошите". "Лошите", естествено, са ромеите. Битката всъщност се е разиграла на ромейска територия, а не на българска. Преценявай сам: в навечерието на сражението ромейската армия е разположена пред Анхиало - следователно този град е ромейски. А спасилите се от клането, начело с доместика Лъв Фока, бягат в Месемврия - следователно и този град е ромейски. Между двата града покрай морския бряг се простира поле, което е ок.20 км. Е, възможно ли е това поле, на което става сражението, да не е ромейско?

Налага се да се уточни: Александър е воювал не с Дарий II, а с Дарий III (333 - 330), чието истинско име е Кодоман.

Двете сражения са съвсем различни и от топографска, и от фортификационна, и от тактическа гледна точка. При Ахелой има фронтален бой, решен с кавалерийски удар върху единия фланг, а при Беласица - битка в укрепена теснина, решена с тактически обход и удар в тил най-вероятно само с пехотни части. По Ахелойската битка - един проблемен въпрос: на чия територия се е разиграла? Ромейска или българска?