За тезата на Мария Спасова по въпроса за годината на Клокотнишката битка научих с огромно закъснение благодарение на едно от предаванията на доц. Павлов, където тази теза бе спомената и в което бяха излъчени кадри от интервю с авторката. След това мина известно време, докато успея да се сдобия с нейната статия. Не мога да предложа тази статия във форума, тъй като не разполагам с никакви права върху нея, освен, разбира се, правото да я коментирам. Този именно коментар помествам по-долу и би ми било интересно потребителите да дадат своето мнение както върху него, така и върху предизвикалата го теза на доц.Спасова.
ПРЕЗ АПРИЛ 1229 ГОДИНА ЛИ СЕ Е СЪСТОЯЛА
БИТКАТА ПРИ КЛОКОТНИЦА?
Популярната дата на сражението при Клокотница – 9 март 1230г. – бе определена от Васил Златарски въз основа на тълкуването му на Търновския надпис на Иван Асен II[1]. До края на второто хилядолетие нито един изследвач не се усъмни в тази датировка, въпреки че текстът на Търновския надпис, от който тя е изведена, е бил обект на издания и критични проучвания и след Златарски[2].
През последните десет години датировката на Златарски бе оспорена от доц.Мария Спасова в специално нейно изследване на текста на надписа[3]. Авторката въвежда корекция в синтактичното деление на текста, в резултат на което отнася посочената в него година 6738, трети индикт към освещаването на църквата, но не и към българо-епирската война, както това е сторил Златарски; времето на войната тя свързва с другия хронологически показател от надписа – 12-тата година от царуването на владетеля – изтъквайки, че двете хронологически податки не се покриват; освен това, привеждайки и други изворови данни, както домашни, така и чужди, чиято хронологическа стойност в решаването на проблема Златарски е отхвърлил навремето, М.Спасова стига до извода, че битката при Клокотница се е разиграла не на 9 март 1230г., а през април 1229г.[4]
Това заключение и аргументите за него са интересни[5], но не са много убедителни и според мен не могат да разколебаят доверието в датировката на Златарски, както се и надявам да покажа чрез настоящето.
Синтактичното делене на текста и изводите от него
Вземайки предвид, че в ктиторските строителни надписи е обичайно да се указва, че строежът и зографисването са извършени “или с помощта на патрона на храма, или с благоволението на Отца, с помощта на Сина и със съдействието на Светия Дух”, авторката вижда в израза “с тяхна помощ” от четвъртия ред на надписа такава именно формула[6].
На базата на това наблюдение М.Спасова отделя текста до “с тяхна помощ” в самостоятелно изречение, а последващия – в друго изречение: “В 6738 година, индикт трети, aз, Йоан Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, съградих из основи и с живопис украсих изцяло тази пречестна църква на името на светите 40 мъченици с тяхната помощ. През 12-тата година от моето царуване – годината, през която се стенописваше храмът – излязох на война в Романия и разбих гръцката войска …”[7] Това е основната разлика между предаването на съдържанието на надписа у нея в сравнение с това на Златарски[8]. На това основание авторката приема, че 12-тата година от царуването на Иван Асен – годината, в която е била българо-епирската война и се е състояла битката при Клокотница - не е 6738г., а по-ранна, понеже в тази година, както е посочено, църквата се е стенописвала, т.е. още не е била готова за освещаване. Освен това М.Спасова основателно изтъква, че не се започва църковен градеж преди избирането на патрон на бъдещия храм и тъй като годината на войната църквата вече е била завършена като строеж и се е извършвало зографисването й, тя приема твърде логично, че патронът е бил избран много по-рано и неговото избиране не би могло да има нищо общо с битката при Клокотница.
Синтактичното, а на тази основа и логическото разделяне на текста на надписа налага един въпрос, който М.Спасова е оставила без внимание: при нейната трактовка излиза, че надписът смислово включва не едно, а две самостоятелни съобщения – за патрона и времето на строежа (и на освещаването?) на храма; за българо-епирската война и резултатите от нея – които нямат връзка помежду си[9]. Обаче ако 40-те мъченици са просто рано избран патрон на тази църква и нямат никакво отношение към българо-епирската война и сражението при Клокотница, защо изложението за тази война и сетнините й не само присъстват във въпросния надпис, но и заемат по-голямата част от него (9 от общо 12 реда и половина)? Ако двете съобщения нямат логическа обвързаност и спокойно могат да съществуват самостоятелно, каква е причината да бъдат свързвани в общ текст с единна редакция, вместо например в два различни[10]? Очевидно е, че съставителят е имал някакви основания да вижда връзка между патрона на храма и разигралите се в 12-тата година от Иван Асеновото царуване политически събития. Такава връзка авторката не е потърсила и поради това е пропуснала една поне теоретична възможност за друго обяснение, в което изводите, направени от Златарски, са съчетаеми с онази част от нейните бележки, която е най-солидно мотивирана.
Не знаем кога е започнал строежът на тази църква и колко време преди съставянето и издълбаването на надписа върху колоната е продължил той, нито пък кога точно църквата е осветена. В това отношение разглежданият текст дава крайно оскъдна информация – ясно е само, че строежът е бил завършен към 12-тата година от царуването на Иван Асен и в тази година са правени фреските; също така е ясно, че надписът на колоната не може да е изписан преди 6738г., от което следва, че войната се датира най-късно през тази година. Това са единствените хронологически изводи, които могат да се направят на базата на преките данни. Всички останали се правят на основание на косвените податки от текста, а тези косвени указания се поддават на тълкуване. Точно в този смисъл виждам и други възможности, освен лансираните от Златарски и М.Спасова – т.напр. възможността за промяна на патрона на църквата in extremum[11]. Промяната на патрона не е недопустима и лесно би могла да обясни защо църквата е наречена на името на Св.40 мъченици едва след битката, въпреки, че е построена преди нея.
Това предположение прави напълно логичен и свързан целия текст на надписа, връщайки го, разбира се, към класическото тълкуване на данните, което е направил и Златарски, но същевременно вземайки предвид и справедливото възражение на Мария Спасова, че църква не се строи, без да е предварително избран патронът й[12].
Историческите данни
Ако изключим споменаването на някакъв късен гръцки или албански източник, който датирал битката към 1229г., но за който авторката всъщност не казва нищо[13], М.Спасова гради хипотезата си върху тълкуване на данните от два документа – Проложното житие на Св.Иларион Мъгленски и хрониката на Рикардо ди Сан Джермано.
1.В това житие е записано: “И като минаха много години време, възприе царския скиптър новият цар Йоан Асен, син на стария цар Асен. И царстваше и заповядваше над българи и гърци, също над франги, сърби, а и арбанаси и над всички градове от море до море. Даде се на този цар Йоан Асен да съгради църква в името на светите четиридесет мъченици и добропобедници. И църквата бе иззидана и украсена благолепно. Беше положена вътре раклата с мощите на преблажения светия Иларион.”[14]
Ако проследим последователността на изложението излиза, че българските завоевания предхождат изграждането на църквата. Златарски отхвърля това твърдение като недостоверно, а М.Спасова го приема. Аз не смятам, че от текста на житието могат да се правят някакви решаващи хронологически изводи. Преди всичко приведеният откъс предава обобщена информация: възцаряване на Иван Асен; величието му като владетел над различни народи; богоугодната му дейност. Според мен това изложение е по-скоро тематично, отколкото хронологично, което е и обичайно за агиографските паметници. Че детайлите в житието не са хронологически най-точни и не могат да се ползват за изясняването на интересуващия ни въпрос, се вижда недвусмислено от свидетелството, че църквата е строена след българо-епирската война, докато надписът категорично удостоверява, че строежът я е предхождал. Но тук не става дума за недостоверност или грешка на житийния текст – просто хронологията не е неговият приоритет.
2.У Рикардо ди Сан Джермано под 1230г. стои следното: “Eodem mense Aprilis in grecorum imperio factum est prelium inter grecos, in quo Commiano captus est et untroque lumine orbatus”[15], т.е. “В същия месец април в гръцката империя стана междуособица между гърците, при която Комнин е хванат и двустранно лишен от светлината”. Във връзка с това съобщение Златарски допуска, че хронистът посочва април, тъй като в този месец е научил за сражението (Р. ди С.Джермано е съвременник). За М.Спасова обаче това известие е ключово: понеже приема, че на 9 март 1230г. е осветена църквата, което освещаване е било, разбира се, след Клокотница, тя се опира на съобщението за месец април, за да отнесе битката към 1229г. В тази връзка тя пише: “Всъщност това сведение логически и фактологически е в единство със съдържанието на надписа, ако той се преведе след вярно синтактично сегментиране на текста. Твърдението, че се е състояла битка между гърците, не се споменава в изворите, но то е напълно вероятно. Никея и Епир са в постоянен конфликт и фактът, че Г.Акрополит не говори за сражение между тях през 1228/1229г., не означава, че то не се е състояло. Напротив! Евентуалната загуба за Никея може да е причина за премълчаването, а победителят Теодор Комнин да е дръзнал да тръгне и срещу българския владетел, нарушавайки договора. Така че сведението на Germano е твърде важен извор, който, ако бъде логически и фактологически синхронен с всички останали сведения, може да се възприеме като достоверен.”[16]
Това е най-слабата точка в хипотезата на Мария Спасова.
Макар да се е изразила условно “може да се възприеме”, всъщност М.Спасова възприема данните на Рикардо ди Сан Джермано като достоверни. Но само дотолкова, доколкото отговарят на нейната теза. Защото – както ясно се вижда – хронистът говори за април 1230г., а не за април 1229г. Освен това, ако през въпросния април се е случила някаква хипотетична епирско-никейска битка, както охотно приема авторката без каквото и да е основание, какво общо има тогава известието с българо-епирските отношения?
Според схващането на Спасова излиза, че войната била между епирци и никейци, но месецът, в който се е състояла според хрониста, е месецът на битката при Клокотница, но пък годината не била тази, която той съобщава, а предишната. Това е, естествено, напълно несериозно и не почива дори на най-елементарна логика, да не говорим за факти.
3.Ако доц.Спасова си бе дала труда да се запознае по-обстойно с изворите, осветляващи политическите събития на Балканите по това време или поне бе прегледала по-голяма част от текста на хрониката на Рикардо ди Сан Джермано, щеше да види, че хипотезата й за битка при Клокотница през април 1229г. е невъзможна. Под 1229г. този хронист говори за две дипломатически мисии, изпратени от Теодор Комнин до германския император в Италия с цел да търси подкрепата му срещу Латинската империя – първата е през лятото, а втората през есента на 1229г.[17] Ако през април 1229г. солунският император е бил пленен в битката при Клокотница, както ни убеждава доц. М.Спасова, нямало е как да изпраща пратеници и да води преговори с когото и да е през есента на същата година. Фактът, че го е правил, показва напълно категорично, че през 1229 той е седял здраво на престола си и че битката при Клокотница не се е състояла в тази година[18].
БЕЛЕЖКИ
1.Златарски В.Н. Иван Асен II (1218 – 1241), Българска историческа библиотека (БИБ), год. III, 1930, 3, с. 1 - 55; Златарски В.Н. Търновският надпис на Иван Асеня II, БИБ, год. III, 1930, 3, с.56 – 64; Златарски В.Н. История на българската държава през средните векове, т. III, С., 1940, с.337 – 342.
2.Свр.напр. Malingoudis Ph. Die mittelalterlichen kyrillichen Inschriften der Hämus-Halbinsel, Teil I. Die Bulgarischen Inschriften, Thessaloniki, 1979, s. 53 – 59; също Попов Ат. За надписа на цар Иван Асен II в църквата “Свети четиридесет мъченици” във Велико Търново, Исторически преглед, год. XXXVII, 1981, кн.1, с.62 – 72.
3.Спасова М. Кога се е състояла Клокотнишката битка? – В: Сборник материали от юбилейната научна конференция в чест на 100-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Веселин Бешевлиев, Велико Търново, 12 – 15 май 2000г., с. 435 – 443.
4.Освен всичко друго, на основание на хронологическата корекция на времето на сражението, М.Спасова стига до заключението, че Иван Асен II е възшествал в 1216/17г. Срв. Спасова М., пос.съч., с.442.
5.Аргументите на доц.Спасова според мен могат да се разделят на две групи: чисто езикови; исторически. Мотивите й за синтактичната кореция в съвременното предаване на среднобългарския текст звучат доста солидно и това е естествено, тъй като авторката е тесен специалист в тази област. Не така стои обаче въпросът с историческите аргументи и изводи в статията й – на някои места те са дори странно лековати.
6.В тази връзка тя посочва и няколко примера за сходни формули от ктиторски надписи . Срв. Спасова, пос. съч., с.437 – 438.
7.пак там, с.441.
8.”В лято 6738 (от С.М., а от Хр. 1230), 3-и индикт. Аз Иван Асен в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асеня, издигнах от основа и с живопис украсих докрай пречестната тая църква в името на Светите 40 мъченици, с помощта на които в дванайсетата година от царуването си, в която година се изписваше (с живопис) тоя храм, излязох на война в Романия и разбих гръцката войска…” Срв.Златарски, Търновският надпис на Иван Асеня II, БИБ, год. III, 1930, 3, с.62 (= Златарски, История…, т. III, Притурка № 5, с.593)
9.Освен, разбира се, това, че в годината на войната църквата е била зографисвана.
10.Едва ли се налага да припомням, че в църквата има общо 6 колони, три от които са и днес без надписи, така че едва ли може да се смята, че двете съобщения са обединени поради липса на друга възможност.
11.В последните години започна да се налага становището, че тази църква е замислена като царски мавзолей. Срв. по този въпрос Дерменджиев Е. Царските гробници в църквата “Св.40 мъченици”, сп. Минало, 4, 2002, с.24 – 39 и посочената там литература. Малко странно изглеждат Св.40 мъченици, които са военни светци, да са избрани за патрон на мавзолей. Освен това археологическите данни за фреските (доколкото науката разполага с такива и доколкото те са ми известни) не съдържат буквално нищо, което да ги свързва с 40-мъченици. От трите предположения за мотивите за избор на точно този патрон, които прави самата М.Спасова в бележка под линия (“2.За съжаление може само да се предполага защо храмът е наречен “Св.40 мъченици”. Три са възможните причини: а) на 9 март се е случило важно събитие (битка, победа, възцаряване, провъзгласяване на нещо); б) св.40 мъченици може би са светците-покровители на царската династия на Асеневци, изобразявани навсякъде като войни; в) възможно е храмът “Св.40 мъченици” да е бил некропол за българската владетелска династия…”), двете не са много логични: ако св.40 мъченици са били светци-покровители на Асеневци, това щеше да е засвидетелствано примерно по сфрагистичните паметници, както е случаят със Св.Димитрий Солунски – такива свидетелства обаче липсват; няма особена логика и в това военни светци да бъдат патрон на некропол (мавзолей) на династията. Фактически първото от трите предположения на авторката (смятам, че неслучайно и тя го поставя на това място) намира най-добра опора в данните.
12.Много ми е трудно да гадая кой е възможният “първи патрон”, но предвид данните от проложното житие на Иларион Мъгленски, на които набляга доц.Спасова, може да се допусне, че това е бил този светец. Неговите мощи и тези на Св.Петка, които Иван Асен изискал и получил от латинците, са положени в църквата горе долу по едно и също време (не по-късно от лятото на 1231г., но е възможно да е било и по-рано).
13.Единствено в една бележка под линия доц.Спасова отбелязва, че проф.П.Асенова в хода конференцията била споменала нещо подобно, но не посочва нито името на документа, нито времето, в което е писан, нито пък какво се казва в него.
14.Иванов Й. Българските старини из Македония, С., 1970, с.420.
15.Ryccardus de Sancto Germano notarius, Chronica (1189 – 1234), ed.Pertz., MGH, SS, t. XIX, p.352.
16.Спасова М., пос.съч., с.440.
17.Ryccardus de Sancto Germano notarius, Chronica (1189 – 1234), ed. L.A.Muratori, RIS, VII, parte 2, Bologna 1937, p.162, s. anno 1229. Невъзможно е да се допуска, че тези преговори са били водени по-рано (напр. през предната 1228г.), тъй като хронистът казва, че са се състояли в Италия, а в 1228г. Фридрих II е на кръстоносен поход: той заминава за Палестина от Бриндизи на 28.06.1228г. и напуска Акра на път за Италия на 1.05.1229г. Така че преговорите са били точно във времето, в което ги поставя хронистът.
18.Колкото до укора, отправен от М.Спасова към Златарски, че е “вместил” много събития (организирането и придвижването на войската, завоюването и уреждането на териториите, посещенията в обдаряванията на 5 от атонските манастири, подготовката за освещаването на църквата и изготвянето на надписа) в период от максимум една година, което очевидно й се струва невъзможно, ще припомня само, че нито всичките тези събития са протичали едно след друго, нито пък Иван Асен е извършвал собственоръчно всички тези дейности. Освен това едва ли можем да сме сигурни кога точно е осветен храмът – всъщност хронологическите данни в надписа мълчат по този въпрос. Едва ли можем да смятаме, че текстът на колоната е изработен след освещаването, за да сме сигурни, че това освещаване е извършено преди края на отбелязаната в надписа година, т.е. преди 31.08.1230г.
Galahad поставя наистина интересен ракурс на въпроса. Не може да се отрече, че "родовитостта" (царственият произход) през XIII век дори на Балканите вече играе роля. Но Божието изволение продължава да доминира като фактор, както отбеляза Sisinda. Произходът си остава в подчинено положение.
