T.Jonchev

Благодаря за посочването. Руският форум ми допадна - особено големия пост на Роман спатарий. Разбива тезата на Бушков убедително, изчерпателно, аргументирано, умно. В данните на "Повесть временньiх лет" и "Летописчих въкратце", свързани с покръстването на българите, се говори за официозното кръщение на Русия при Св.Владимир. Очевидно, като имаме предвид и кога са създадени тези паметници, покръстванията на Асколд и на Олга не са броени и в самата Киевска Русия за официални и масови. Впрочем последното личи и от сведенията на Лъв Дякон за верското различие през 968 - 971г.: ромеи и българи от една страна, руси - от друга.

Включването на Кратка хроника №3 в българско научно обръщение, е добра придобивка. В текста виждам, че покръстването на русите е приписано на Василий Македонец. Ако под това име не е визиран Василий II, който също е македонец, това е грешка поради контаминиране на двамата. Другата възможност е да се мисли, че по време на Василий I е правен някакъв опит за покръстване на русите. Разказаното в хрониката чудо с огъня обаче е познато от събитията около покръстването при Св.Владимир. За темата обаче това са странични въпроси. По отношение на разглеждания тук проблем хрониката не дава никаква нова или полезна информация. Покръстването на българите не може да се датира по никой начин преди интронизацията на Фотий. Към момента на тази интронизация императрица Теодора вече повече от година и половина не е в управлението, а се намира в манастир. В късни източници често - поради голямата й слава на възстановителка на православието (по-точно иконопочитанието) - се среща свързване на името й с всевъзможни значими културно-религиозни събития от IX в. (напр. със създаването на азбуката), към които Теодора вероятно не е имала никакво пряко отношение.

"Трябва не е дума, която се казва на владетел" - думи на умиращата Елизабет I , когато приближените й настояват, че трябва да си легне в леглото (понеже тя седи). "Когато противникът прави грешка, не трябва по никой начин да го прекъсваме" - бележка на Наполеон към маршал Султ в хода на битката при Аустерлиц. "Наполеон духна върху Прусия и тя загина" - квалификация на Хайне за антипруската кампания от 1806г. "На бойното поле само шапката на Бони струва колкото 50 000 души" - реплика на Уелингтън към неговите офицери, насърчаващи го да даде решаващо сражение на Наполеон пред Ватерлоо.

Интересно. Би ли посочил автора и заглавието?

III. ТЕЗА НА МОСКО МОСКОВ ЗА 866г. 1.Балшенският надпис. Свързването му с покръстването е очевидно несъстоятелно. Вж. основанията на М.Ласкарис в един от предните постове. 2.Сравнителната таблица, използвана от Москов, в която 866г. е годината на кучето. Таблицата е съставена на твърде спорна база: 2.1.В нея се приема по презумпция, че българският циклов календар работи със слънчеви години, което не може да се счита доказано, нито пък да се приеме за логично, при положение, че съвсем същият китайски циклов календар използва лунни години, а не слънчеви. 2.2.Тя се основава на предположенията за идентичност между Авитохол и Атила, както и между Ирник и Ернах, основание за които е най-вече фонетичното сходство на последните две имена. Тези отъждествявания не могат да бъдат доказани и в най-добрия случай се приемат на доверие. 2.3.Сравнителната таблица, положена в основата на изследването на Москов, го принуждава да прави недопустими редакции в текстовете и тълкуването на значителна част от източниците (на първо място в "Именника"), което сочи, че самото й съставяне съдържа несъобразности и че е ненадеждна. 3.Тази теза се намира в явно противоречие с данните на Фотиевата енциклика от 867г. и (в по-общ план) - с писмото на папата и известието на Бертинските анали за похода на Людовик Немски. Тези наблюдения, а и някои други основания, предопределиха скептичното отношение към схващането на Москов по въпроса.

II. ТЕЗА НА ПЕТЪР ПЕТРОВ ЗА 864г. 1.Свързването на българо-византийската война, мира и покръстването с войната с емира Омар в гръцките източници не е непосредствено, в смисъл веднага след битката в долината Гирин. От текстовете става ясно само, че тези събития следват въпросното сражение, а не го предхождат. Така че това не е основание за датиране на покръстването през същата година (впрочем текстуално П.Петров е на същото мнение). 2.Датирането на голямото земетресение е доста трудно и поради това - спорно. П.Петров го датира в 863г., защото това е удобно за становището му за покръстването, но Ив.Снегаров напр. го датира доста по-рано - август 860г. Оттук следва, че при липса на ясна и сигурна датировка на това събитие, то не може да се използва по друг начин за уточняване на интересуващия ни хронологически проблем, освен като terminus post quem. 3.Посочването у С.Магистър, че покръстването на българите е на следващата година след войната с Омар. При неособената точност в хронологията на този автор въпросното посочване едва ли може да се приема без резерви. Но дори да го приемем, то не потвърждава, а всъщност опровергава тезата на П.Петров. Приемайки указанието на Симеон Магистър, Петър Петров прави грешка, като смята, че щом войната с Омар е през 863г. (3 септември), то покръстването на българите е на следващата януарска година (864). Във Византия и съответно у византийските източници годината е септемврийска, а не януарска и, като пише, че покръстването е на следващата година след битката с Омар, С.Магистър има предвид година, която започва на 1.9.864 и завършва на 31.8.865г., защото годината, в която се е състояло сражението в долината Гирин, приключва на 31.8.864г. Ако данните на Симеон Магистър се приемат безусловно и го счетем за основен източник по въпроса, само неговото сведение е достатъчно, за да бъде напълно опровергана тезата за 864г. 4.Няма основания за съмнение в данните на Бертинските анали за поход на Людовик Немски срещу българите през 864г. Разбира се, конкретното датиране на този поход в рамките на годината, е друг въпрос - то се влияе у различните автори от различни техни съображения. 5.Използването на данните, съдържащи се в "Летописчих въкратце" и пренебрегването на тези, които стоят в "Повесть временньiх лет" (въпреки сходството) е резултат от избирателност и предпочитание. Изчислението 893/4 - 30 = 863/4г. е продиктувано очевидно от стремежа на автора да получи необходимия му резултат. Всъщност по-правилните данни са тези от "Повесть временньiх лет", но П.Петров ги пренебрегва, тъй като те уязвяват позицията му, а не я подкрепят (893/4 - 29 = 864/5). 6.Посочването, че 864г. не противоречи на данните в гръцките и латинските извори, не е изчерпателно вярно. В някои латински източници за покръстването се посочва 866, 867 и дори 868г. Друг е въпросът доколко тези посочвания отговарят на истината. 7.Несъстоятелно е становището на автора за писмото на папата от май 864г. Самият текст на писмото ясно показва, че Николай I гледа на събитията, за които пише, като на предстоящи - поради тази причина той дава благословия за действията на германския крал и обещава да се моли за неговия успех. П.Петров не приема данните на писмото единствено защото те не обслужват тезата му, а й противоречат. 8.Същите са причините за отхвърлянето на сведението от Фотиевата енциклика. Основанията на П.Петров (че това не са хронологични данни, а стилова фигура) за това отхвърляне са несериозни. Фактически авторът пренебрегва точно свидетелствата на съвременниците (Николай I и Фотий), които са били най-добре информирани относно времето на покръстването и приема значително по-късни данни, при това - избирателно и без да аргументира солидно избора си. Така че неговата теза би следвало да се счита за несъстоятелна. Дребно уточнение за нуждаещи се: в средновековните текстове ВИНАГИ се пише слято, без интервали между думите.

КРИТИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА ГЛАВНИТЕ АРГУМЕНТИ НА ТЕЗИТЕ ЗА ГОДИНАТА НА ПОКРЪСТВАНЕТО I.ТЕЗА НА ЗЛАТАРСКИ ЗА 865г. А.Балшенският надпис 1. За да допълни запазения текст с "покръсти се...", Златарски се основава на следния откъс от Хоматиан: "9.Дори и досега може да се видят запазени каменни стълбове в Кефалиния, на които е издълбан надпис, който съобщава за приемането и приобщаването на народ[a] към Христа." Оттук според Златарски личи, че охридският архиепископ е виждал и чел надписи с такъв текст и смята, че Балшенският (открит в дн.Македония) е един от тези надписи. Така че той допълва надписа с "покръсти се..." и именно това допълване прави възможно свързването на отбелязаната в надписа датировка (6374 св.г.) с покръстителния акт. 2.Критиката на Ласкарис. Тя се опира върху друг Хоматианов текст , няколко реда по-надолу от цитирания в т.1. Той гласи: "11.Той обновил с банята на кръщението техния княз Борис и след него и сина му Михаил..." От този текст става ясно, че Димитрий Хоматиан не знае, че Борис и Михаил са едно и също лице, а не баща и син, както ги представя. Ако обаче архиепископът познаваше Балшенския надпис, той щеше да знае, че Михаил не е син на Борис, защото в надписа е изрично казано "Борис, преименуван Михаил". Оттук Ласкарис прави извод, че Хоматиан, пишейки за надписи, съобщаващи за покръстването, не може да има предвид Балшенския, когото той очевидно не е познавал и следователно допълването му от Златарски е погрешно. Критичната позиция на Михаил Ласкарис е подминавана от мнозина специалисти, но никой не успява да я обори. Б."Лето етх бехти" от приписката на Тудор Доксов. 1.За да посочи времето от 17.8. до 19.9.865г., което се визира според него в датировката "етх бехти", Златарски използва своята собствена хронологична система, разработена върху неговото виждане за цикловия календар и приложението му в хронологическата практика на българите. Тази система се основава върху 2 основни гледища: а) че цикловият календар е лунен; б) че към 1.1.680г. българите са започнали нов цикъл в календара си във връзка с основаването на Дунавска България, преди текущият да е бил завършил. Споровете за това лунен или лунно-слънчев е бил календарът на българите още не са приключили и по въпроса няма единно становище. Обаче е ясно, че такава "нова ера" от 1.1.680г. не е имало. Преди всичко на тази дата или близко до нея няма неомения, за да може тя да бъде въобще определена като начало на лунен месец в един лунен календар. От друга страна, днес е ясно, че Аспаруховите българи съвсем не са смятали, че основават нова държава при Дунава, за да имат повода да правят календарните промени, който Златарски допуска. Така че изчислението му за "лето етх бехти" страда от превантивна грешка и няма как да е точно. 2.Критиката на Андре Вайян. Като се съмнява, че след покръстването българите са продължавали да използват езическото си летоброене по цикловия календар, той се опитва да види във въпросния израз датировка по мундиалната система. Вайян разделя израза "ЕТХБЕХТН" на две групи букви: "ЕТХБ" и "ЕХТН", но на практика работи само с първата група. Според него част от буквите в тази група са объркани при преписванията на текста (не мога да предам обясненията му подробно поради липсата на старобългарски шрифт), а в оригинала е стояла, изписана с букви, датировката 6372 (864). Допускането на Вайян е превантивно несъстоятелно, особено от днешна гледна точка - сега се знае, че цикловият календар не е изхвърлен от употреба тутакси след покръстването, така че да се срещне датировка по него през Х век не е никак невероятно. Предположенията му за това как са се получили грешките в изписванията на буквите в израза, не са твърде логични, включително и от палеографска гледна точка. Така че критиката на Вайян следва да се признае за несполучлива. Впрочем той сам заявява, че не претендира за точност - това била просто една възможност. В този смисъл датировката "етх бехти" трябва да се разглежда като циклова, а не като мундиална, но не в сферата на приравняването на Златарски. В.Един интересен, макар и не основен аргумент, Златарски е извадил от енцикликата на Фотий. Преводът на текста, върху който се опира Златарски, има следния вид: "Няма още и две години, откак тоя народ беше захванал да почита християнската вяра, когато мъже злочестиви и отвратителни (с какво име би могъл да ги именува един благочестив човек?), мъже от мрак изпъкнали (защото били рожба на западните стрени), уви! - как да разкажа останалото? Те като някоя мълния или трус, или силна градушка, или - за да се изразя по-добре - като някой вепър се нахвърлиха против наскоро утвърдения в благочестие и новоустановен народ..." Според Златарски патриархът визира появата на папската църковна мисия в България през 866г. и по този въпрос в историографията няма възражения. Понеже енцикликата е издадена през пролетта на 867г., Златарски, на основание на израза "няма още и две години" заключава, че покръстването е извършено непълни две години преди пролетта на 867, което се съчетава добре със схващането му за септември 865г. Това схващане обаче не е приемливо и причината е, че в превода на текста е допусната граматическа грешка: преводът на Златарски "няма още и две години" е направен в Praesentis, докато в оригинала е използван Imperfectum: "нямаше още и две години". При това положение непълните 2 години следва да се броят от нов terminus ante quem - не времето на издаването на енцикликата, а времето на идването на папската мисия в България (ноември 866г.). Това наблюдение също опровергава становището на Златарски.

ТЕЗА ЗА 866г. Освен че някои от латинските източници посочват тази година (визирайки обаче не покръстването изобщо, а това, което извършва папската мисия), в по-масово научно обръщение тя влезе след изследването на М.Москов върху "Именника", макар че в него на въпроса за покръстването е отделено сравнително незначително място. Основните аргументи на Москов са два: 1.Като приема допълването на Балшенския надпис, направено от Златарски, той утвърждава, че покръстването е извършено в периода между 1.9.865 и 31.8.866г. 2.В изследването си върху "Именника" Москов включва таблица за съответствие между цикловите и юлианските години, приемайки тезата на Съсълов / Вълчев, че българският календар е слънчев. Тъй като той отъждествява Авитохол с Атила, приема, че годината на Атиловата смърт (453) е дилом и върху това схващане построява цялата си таблица. Според тази таблица 866 януарска година е годината на кучето (етх) и като взема предвид Приписката на Тудор Доксов, Москов намира, че данните съвпадат напълно и посочва, че покръстването е извършено през април 866г. Той не уточнява кое кръщение има предвид - това от Константинопол или римското. Фактът, че посочва месец април, докато контактът с Рим е осъществен през август / ноември 866г., обаче показва, че има предвид дейността на Фотиевата църковна мисия. Научната критика се отнесе предпазливо към схващанията на М.Москов, в т.ч. и към неговото становище за покръстването на българите, но все пак то получи разпространение (особено в научно-популярната литература), макар и не в размера на другите две тези по този въпрос.

Е, има някакво сходство между Кръглата църква и капелата в Аахен, но и то е по-скоро резултат от неистовия стремеж да се намери аналог.

ТЕЗА ЗА 864г.: Схващането за 864 като година на покръстването е лансирано още през XIX век от руските учени Голубинский, Соколов и Лавровский. В България през първата половина на ХХв. го застъпва П.Мутафчиев, а в чужбина - М.Ласкарис и А.Вайян. Първото много обстойно българско изследване на въпроса за годината на покръстването, което стига до извода, че тази година е 864, е направено от Петър Петров. След него това гледище е бързо възприето от повечето наши медиевисти и тезата става официална, за каквато минава и до днес. Утвърждаването на тезата съдържа два основни елемента: I.Oпровергаване на становището на В.Златарски; II.Aргументиране на възгледа за 864 като година на покръстването на българите. Първият е заслуга на Ласкарис и Вайян, вторият - най-вече на П.Петров. I. M.Ласкарис отхвърля допълването на фрагментирания надпис от Балши, направено от Златарски, като се основава на същия източник, който и Златарски използва, за да свърже надписа с покръстването - Краткото житие на Св.Климент Охридски от Хоматиан. Ласкарис посочва податки у Хоматиан, които свидетелстват, че Охридският архиепископ не познава текста на Балшенския надпис и в житието е визирал не него, а друг(и) надпис(и). Вайян, от своя страна, не приема, че изразът на Тудор Доксов "лето етх бехти" е датировка по цикловия календар. Той допуска, че този израз се е получил в резултат на поредица преписвачески грешки и смята, че в оригинала на приписката е стояла буквена група с числената стойност 6372, т.е. че изразът е датировка, но не по цикловия календар, а по мундиалната система и съответства на 864г. По този начин Ласкарис и Вайян отхвърлят напълно двата основни аргумента от тезата на В.Златарски, обявявайки я за неправилна. II. Като приема изцяло мненията на Ласкарис и Вайян, П.Петров изтъква допълнителни аргументи в полза на 864г. 1.Той посочва, че в гръцките източници войната между Византия и България в навечерието на покръстването, подписването на мира и самото покръстване, се поставят в пряка връзка с поражението, нанесено от ромеите на мелитинския емир Омар на 3.9.863г., от което прави извод, че тези събития са близки по време. 2.Посочва, че българо-византийската война е протекла не много след голямото 40-дневно земетресение, което сам датира през август 863г. 3.Посочва, че у Симеон Магистър войната с Омар е поставена през 3-тата година от управлението на император Михаил III, а мирът с България и покръстването на българите - в 4-тата. Тъй като обаче голям брой от датировките на този източник са неточни (в случая те визират или 844 и 845г., ако се брои от началото на царуването на този император, или 858 и 859, ако се брои от падането на регентството на василиса Теодора), от С.Магистър П.Петров приема само твърдението, че събитията се случват в две последователни години от управлението на посочения император. При това положение, смята той, щом войната с Омар е през 863г., то покръстването на българите трябва да бъде отнесено към 864г. 4.Посочва, че в Бертинските анали под 864г. е споменато, че Людовик II Немски е потеглил срещу българите "с враждебни намерения" (hostiliter obviam), от което прави извода, че когато е станало това, съюзът му с Борис е бил вече скъсан поради подписването на "дълбокия мир" между България и Византия. Според П.Петров този поход на германския крал трябва да се отнесе към лятото/есента на 864г. 5.Привлича към изследването си интересни и всъщност сходни данни от руските летописи "Повесть временньiх лет" и особено от "Летописчих въкратце", българската основа за интересуващите го сведения в които дебело подчертава. В "Летописчих въкратце" покръстването на българите е поставено в 6376г. и се споменава, че от покръстването до "преложение славянских книг" са изминали 30 години, а от "преложението" до кръщението на русите - 123 години. В "Повесть временньiх лет" пък за година на българското покръстване е посочена 6377, от покръстването до "преложението" били изминали 29г., а от "преложението" до руското покръстване - също 123. Според изследвачите на двата паметника обаче, тези 123г. следва да се броят не от "преложение славянских книг", а от покръстването на българите до това на русите. П.Петров приема като по-меродавни данните на "Летописчих въкратце" и понеже е добре известно, че "преложение славянских книг" се датира в 893/4г., преутвърждава по този начин тезата си за 864г. (= 893/4 - 30). 6.Посочва, че датирането на покръстването към 864г. не противоречи на данните за това събитие нито в гръцките, нито в латинските източници. 7.П.Петров отхвърля като датировъчни данните от писмото на папа Николай до Констанцкия епископ Соломон, писано през май 864, от чийто текст личи, че българският владетел има намерение тепърва да се покръства, като изтъква, че описаното в това писмо не отговаря на политическата ситуация по Средния Дунав през 864г., а по-скоро на обстановката от предната година. На тази база той заключава, че или писмото на Констанцкия епископ до папата се е забавило твърде много, или пък папата е бавил дълго отговора си. Това е според П.Петров причината Николай I да представя българското покръстване като предстоящо, а не като приключило вече събитие, както е всъщност. 8.П.Петров не приема като датировъчни и данните от една Фотиева енциклика, издадена през пролетта на 867г., която Златарски посочва и използва. Споменатите в тази енциклика 2 години според П.Петров са стилова фигура, а не хронологическа податка. Становището на Петър Петров бе критикувано (от позициите на тезата на Златарски) от Ив.Снегаров и донякъде от Д.Ангелов, но това не попречи то да се превърне много бързо в официално приемана версия - особено след като с него се съгласи В.Гюзелев в докторската си дисертация "Княз Борис I".

Не съм следил медийните изяви на Николай Овчаров, но ми се струва, че становището му е пресилено и оценката е под влияние не толкова на разкритото in situ, колкото на популярния образ на Симеон. Вярно е, че владетелите от Югоизточна Европа (и не само те) доста копират империята и оттук могат да се появят немалко сходства, но дългата археологическа практика показва, че заявяването на сходства (реплики, копия) се среща много по-често от реалното им откриване. Каквито и сходства да намира Овчаров, според мен много по-впечатляващи са различията - на първо място в мащабите. A propos Константинопол не е три пъти по-голям от Преслав, а почти шест пъти.

ТЕЗАТА НА ЗЛАТАРСКИ (865) Тази теза се опира главно два източника - Балшенския надпис и приписката на Тудор Доксов. 1.Балшенският надпис е повреден в началото и запазеният текст гласи в съвременен превод: "... ари ... орис, преименуван Михаил, с дадения му от бога народ в годината 6374." Златарски допълва надписа до следния вид: "[Покръсти се архонтът на бълг]ари[те Б]орис, преименуван Михаил, с дадения му от бога народ в годината 6374." Допълването е направено на основание на данни от Краткото житие на Св.Климент Охридски, писано през XIII век от архиепископ Димитрий Хоматиан. Свързвайки този надпис с акта на покръстването, Златарски търси събитието във фиксирания в текста хронологически период - между 1.9.865 и 31.8.866г. 2.Приписката на Тудор Доксов в свързаната с проблема нейна част гласи: "Този Борис покръсти българите в лето етх бехти." Като приема "лето етх бехти" като датировка от българския циклов календар ("година на кучето пети месец"), Златарски, прилагайки собствения си модел на разработка на този календар, изчислява, че датировката отговаря на периода от 17.8. до 19.9.865г. Засичайки хронологическите данни на двата източника, той посочва, че покръстването (на самия Борис) трябва да е било извършено между 1 и 19 септември 865г. Така знаменитият наш медиевист стига до годината 865 и предполага, че е възможно кръщението на българския владетел да се е състояло на 14.9.865, което е празника Кръстовден. Тезата на Златарски беше официална за българската историография в продължение на повече от 4 десетилетия и продължава да е доста популярна и сега. Срещу позицията му обаче още през 30-те години на ХХ век възразяват категорично М.Ласкарис и А.Вайян. Първият отхвърли допълването на Балшенския надпис като неправилно и посочи, че той не може да бъде свързван с акта на покръстването. Вторият изказа несъгласие с интерпретацията на "лето етх бехти", направена от Златарски и изтъкна, че този израз няма нищо общо с цикловия календар, използван от българите. Контестациите на Ласкарис и Вайян бяха впоследствие (60-те години на ХХ век) напълно приети от проф. Петър Петров, което спомага за утвърждаването на ново официално схващане по въпроса - 864г.

Изразът "брат на Баян" се отнася за Токту, а не за Телец. Баян е лично име. Формата бат-Баян се смята за уважителна или пък субординационна. С това вероятно е свързано и руското "батюшка", отнасяно дори към царете на Русия в разговорния език.

Не е лъжа, само че изворът, който дава данните е западен. А за различните имена на едни и същи хора - причини разнообразни: като почнем от объркване на две лица и стигнем до различно произнасяне на едно и също име (пр. Йоан - Иван - Иован - Йохан - Йон - Джон - Джовани - Жан ...)

Защото тях е ползвал Петър Петров, за да доказва 864 като година на покръстването. Изворите си чел, Галахад, моите комплименти! Но историографията...

За правите текстове на Иван Асен в надписа: "излязох на бран в Романия" вероятно е прав текст на преносния смисъл "Комнин ме нападна"? Ами че сам Иван Асен си е написал какво е станало. Значи, приемаме че Сануто казва това, което всъщност го няма в неговия текст (че Иван Асен е регент и опекун), но очевидно не приемаме това, което го има (че Иван Асен обещава да отвоюва със собствени средства и да върне на Латинската империя земите, които е загубила в областите на Запада и които по същото това време владее Комнин)? Това ли е стремежът да се живее "в мирни и добри отношения"? А да не би отношенията му с Латинската империя до 1228 са недобри и немирни, та да се е нуждаел от подобряването им? Ако Иван Асен нарушава споразумението си с Теодор Комнин е безукорен, но ако Теодор Комнин го нарушава - е вероломен? Вероятно това не е словесна еквилибристика. Не мисля, че си струва да аргументирам повече каквото и да е - ще си спестя впрочем доста време. А ако твоята интелигентност ти позволи да се чувстваш победител - давай, самоласкай се.

Покръстването, по обясними причини, се споменава в голям брой източници, а в значителна част от тях стои и година. В поста аз имах предвид обаче само тези от тях, които са основни и от които са извлечени най-силните аргументи на специалистите - автори (или особено разпалени поддържници) на посочените тези. Не виждам смисъл да правя списъци, ако данните, които текстовете съдържат, не могат да допринесат с нищо съществено за изясняването на проблема.

През XI - XII век част от т.нар. национални държави в Европа вече са се очертали и си пробива път връзката държава-граници (територия, географска определеност), която е меродавна и сега. Вероятно в този смисъл е писал и Зигеберт - неговото разбиране за държавност е очевидно по-близко до нашето (съвременното), отколкото до онова на самите Аспарухови българи. Династичността на Запад е силна, така е. Но у Зигеберт няма нито дума нито за Кубрат, нито за Аспарух (Зигеберт го нарича Батай), нито пък за българска държавност преди споменатия запис под 680г.

И кой от двамата Ласкарис е бил пленен и ослепен от Иван Асен? Баналното самохвалство от надписа ли е "текста, в който се казва, че Иван Асен е бил канен (определян, провъзгласяван) за регент или опекун на Балдуин II"? Ами че според този надпис Балдуин II не е император, след като там се казва "нямаха друг цар, освен мене". На кого тогава Иван Асен се е смятал за регент или опекун? А по същото това време Нарио дьо Туси какъв е бил? И ако Иван Асен действително е бил регент или опекун, кой тогава е сключил Перуджийския договор? Нима изложението на Сануто казва, че Иван Асен е бил регент или опекун? Нищо подобно, той говори просто за един неосъществен на практика проект за брак и съюз. Останалото е тълкувание. Ако беше постъпил коректно, Галахад, просто щеше да признаеш, че в изворите няма такъв текст, защото това е истината. Оттук нататък бихме могли да тълкуваме данните и да правим изводи по въпроса възможно ли е или не да се приеме, въпреки липсата на такъв текст, че Иван Асен е имал в Латинската империя позицията, която Макушев му е приписал навремето. Грешката, за която говорих, е не толкова объркване на проектодоговора (това е следствие), а преди всичко объркване на лицата и точно от това объркване произтича твърдението, че Иван Асен е бил регент и опекун. И след като има объркване, когато то бъде изяснено, построената отгоре му теза пада. Да знаеш специалист, който - бидейки наясно с това объркване - твърди на друго някакво основание, че Иван Асен е бил опекун или регент? Няма. В наше време, който автор пише, че Иван Асен е бил регент и опекун, не посочва никакви доказателства и аргументи, т.е. посочването е голословно. Ако пък, когато някой владетел изиска и получи едни мощи от съседна държава, от това следва, че е нейн регент, какво да кажем за владетел, който изисква и получава синовете на съседа си? Или брат му? Него пък за какъв трябва да смятаме? В тази тема въпросът бил ли е регент или опекун Иван Асен на Балдуин II е частен. Но, предполагам, си даваш сметка, че настояването ти по неговото решение всъщност работи ЗА, а не ПРОТИВ моята теза за обстоятелствата около войната и сражението. Колкото по-близък е бил с Латинската империя Иван Асен през 1228-1230г., толкова по-малко е основанието да се твърди, че Теодор Комнин е вероломният в тази история. Или греша?

И все основни? И визиращи покръстването от Константинопол? И използувани във фундаменталните разработки по проблема? Хайде де! Поувлякъл си се.

Това е проблем дори само дотолкова, доколкото в литературата се лансират различни гледища за тази година - 864, 865, 866. Но като се има предвид, че решението на този въпрос в известна степен предопределя или поне влияе и върху решенията по други въпроси (българо-византийските отношения, българо-германските отношения, времето на бунта на боилите и пр.) той изглежда още по-съществен. Освен това смятам, че би било интересно. НЯКОИ ОСНОВНИ ИЗТОЧНИЦИ, ИЗПОЛЗУВАНИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЪПРОСА: 1.Балшенски надпис 2.Приписка на Тудор Доксов към българския превод на "Слова на Св.Атанасий Александрийски срещу арианите" 3.Писмо на папа Николай I до епископа на Констанц Соломон 4.Енциклика на патриарх Фотий от пролетта на 867г. 5.Хроника на Йоан Скилица 6.Annales Bertiniani 7.Повест временньiх лет 8.Летописчих въкратце 9.Български превод на Манасиевата хроника ОСНОВНИ ИЗСЛЕДВАЧИ И ТЕЗИ: 1.Васил Златарски - през септември 865г. Становището му се приема и днес от редица специалисти, но мнозина не го споделят. 2.Петър Петров - през пролетта на 864г. Той не е създател тази теза, но е историкът, който най-подробно я е изследвал и аргументирал. Днес неговото становище е най-разпространено и присъства във всички учебници. 3.Моско Москов - през пролетта на 866г. И той не е създател на тази теза, но тя придобива популярност най-вече след публикуването на неговото изследване "Именник на българските ханове (ново тълкуване)". Посочвам изрично, че и трите становища касаят покръстването, извършено от ромейската църковна мисия, изпратена в България от Фотий. Понастоящем тези три становища за годината се спрягат щедро в научната и в научно-популярната литература, както и в училищни и университетски учебници. Разбира се, няма как да са верни и трите - вярно е само едно от тях или пък нито едно. Искате ли да опитаме да потърсим отговор?

Да обменим информация тогава. Има една кратка гръцка хроника в руска редакция, в която за Иван Асен се казва: "И отиде под ония гръцки градове. Излезе насреща му на бран цар Теодор Ласкар (вм.Комнин). Него го победи Асен, българският цар и като хвана царя Теодора, заповяда да го ослепят". Както се вижда, тук инициативата за войната е изцяло българска, а епирците са в отбрана. Щом обменяме информация, моля те да цитираш текста, в който се казва, че Иван Асен е бил канен (определян, провъзгласяван) за регент или опекун на Балдуин II.

Използването на тактиката от Кана в битката при Ахелой би било не предимство, а недостатък. На единия римски фланг е река Ауфид и това е давало възможност, макар и със затруднение, римляните да се прехвърлят на другия й бряг и да се изтеглят в тази посока. Затова Ханибал е трябвало да обхване и двата им фланга. При Ахелой няма такава ситуация, тъй като на десния ромейски фланг е морето. Така че Симеон е действал съвсем адекватно и не му се е наложило да копира Кана като раздвоява удара си.

Текстът на Иван Стоянов е точен (макар че твърдението, научно погледнато, не е негово). Всъщност разминаването в нивата на развитие и устройство на ранната турска държава спрямо балканските, изиграва немалка роля за завоеванието.

Така е. Но в 1861г. Раковски не е можел да чака русите - тях и французите е чакал през 1858. През 1861г. се е опитал да използва сърбите - колко е бил перспективен този опит сега знаем, но той не го е знаел.