T.Jonchev

Да твърдят, че Цезар е организирал (вариант: допуснал) собственото си убийство или че по този начин е искал да се оттегли тайно от обществения живот могат хора, които не познават римската история от средата на I в. пр. Хр., както и самия Цезар (дотолкова, доколкото поне го позволяват източниците). 1.Цезар е обичал живота и е умеел да му се наслаждава, без това умение да го лишава от здрав разум - купонясвал е като малцина свои съвременници, но не е пиел. Такъв човек не се самоубива и то когато е на върха. 2.За Цезар властта не е самоцел, а средство за постигане на цели. През 44г. той е имал редица важни проекти (основните от тях са посочени в предните постове) за реализация и не би се оттеглил преди да ги изпълни. Сам е считал Сулла за глупак, понеже се е отказал от диктатурата, т.е. от властта. 3.При все че римляните са наистина доволно суеверни, Цезар е демонстрирал невероятно трезвомислие и пренебрежение към знамения, предсказания и пр. Разбира се, съобразявал се е със суеверието у другите, но лично никога не е изпитвал такова - спомнете си само мигновените му реакции в инцидентите при дебаркирането в Африка и при счупването на триумфалната колесница. В това отношение той ми напомня на Нума, който в едно римско предание крайно съобразително прецаква самия Юпитер (или беше Вейовис?) 4.Тялото му е изгорено на Forum Romanum, където цялата присъствуваща тълпа е видяла лицето му и раните по него - напълно изключено е да е бил кремиран друг човек.

Има логика, но за да приемаме такава конструкция, трябва да сме наясно къде е минавала границата - според мнозина специалисти тя е била по р.Днестър, но пък според не по-малко - по Днепър. Ако е била до Днестър, нямаме особени основания (освен банално патриотичните) да смятаме, че българите са били нападнати и са водили победоносна отбранителна война. Ако ли пък е била до Днепър, предположението, че войната е била отбранителна би било доста по-логично, но основанията да заключаваме, че е победоносна за българите са все така малки.

Аз не съм срещал никъде данни за поход срещу Византия, предвождан от Петър I и Боян. Походът през 927г. е предвождан от Петър и Георги Сурсувул и - доколкото поне познавам източниците - е единственият споменат поход, в който начело на войските е стоял Петър лично. Пък и "притискането", ако го отнесем към този поход, не ми се вижда много сигурно. И сега: май трябва да си изберем на какво да вярваме - на византийските източници, които (колкото и да ги преценяваме като пристрастни, лъжовни и прочие) са доста ясни и сравнително близки по време до царуването на Петър или на много по-късния Длугош, който: 1.Датира известието си чрез името на един папа, който: а) не е много сигурно дали въобще е съществувал; б) ако пък е съществувал, е бил папа след смъртта на Петър I; б) не е сигурно дали не е съвсем друго лице - напр. български патриарх (предположение на Галахад); 2.Говори за някакъв Петър, без да казва да е бил владетел. 3.Говори за някакъв Боян, без да казва, че е бил брат на споменатия Петър; 4.Споменава война с Византия, която - поне както е написано - никак не прилича на единствената кампания, за която знаем, че е Петър е командвал - тази от 927г.

По въпроса ва войната с маджарите (?) при Омуртаг. Warlord, нима от текста на надписа, който е единственият източник за тези събития, може да се извади тази пищна информация? Истината е, че не знаем нищо повече от това, което надписът казва: че е имало някаква война около Днепър (неясно с кого - маджари или хазари), при която се е удавил споменатият копан. Кой я е започнал, как се е развила, кой е победил - това остава неизвестно.

Аз също не зная да има някъде данни, че бащата е бил замонашван. Фружине, откъде изкопа това? Името на бащата е известно единствено от мемориалния надпис, поставен от Самуил през 992/3г., а там не се говори нищо такова.

На времето проф. П.Петров написа една статия "Въстанието на Петър и Боян", използвайки тези данни на абат Длугош и опита да докаже, че те двамата вдигнали антивизантийско въстание в Източна България през 976г., в резултат от което тя била освободена. Той обаче не свързва Боян с брата на Петър I, за него това е съвпадеж на имена. Не виждам никакво сериозно основание за идентификация на споменавания от Длугош Петър с Петър I. Съвпадането на имена едва ли е достатъчно само по себе си. Ако беше, би трябвало, срещайки за XI век имената Арон и Радомир, да ги свържем с брата и сина на Самуил, докато всъщност те се отнасят за двама сина на Иван Владислав. Така че изразът "съмнително известие" в заглавието е повече от подходящ.

Проблемът не е какви са се чувствали комитопулите и потомците им от първа или втора генерация, а как да си обясняваме сведението на Асохиг и дали има арменска връзка в произхода им. Според мен възможността жената на комит Никола да е била арменка не е изключена. Но не мисля, че трябва непременно връзката да се търси през царския двор и свитата на съпругата на Петър - това е хипотеза, излечена от хипотеза, която пък е построена върху хипотеза. Никъде не съм срещал споменаване, че в свитата на съпругата на Петър е имало арменци. Роман I e арменец, но това не означава автоматично, че е бил заобиколен само с арменци - да не забравяме, че е направил дълга военна кариера в столицата преди да се качи на трона. Не съм сигурен, че покрай него в Константинопол се е преселила цялата Лакапа.

Интересно е да се проследи целият процес: от проекта "Лукиянов" през промените в Ливадия до окончателния вариант, който е гласуван. Едно такова проследяване чудесно откроява както демократизма в Учредителното събрание, така и изхвърлянията му по разни въпроси. Не бих могъл да преценя какво би станало, ако конституцията беше по-консервативна - вероятно някои залитания в политическите практики биха били избегнати. Но да не забравяме, че и обикновеният избирател е бил доста различен тогава - без излишно самочувствие и прекомерни претенции и очаквания.

Понеже темата касае български царски потомци в Европа изобщо: фамилия ди Фризинга далеч не са единствените потомци на Самуиловия род. Фактически по-голямата част от европейските владетелски семейства (и не само владетелските, разбира се) носят по капка кръв от този род - без да изключваме и Симеон II. И - за разлика от потомците на Асеневци-Тертеровци-Шишмановци - линиите са много ясно проследими. Проблемът е, че ако става дума за изчерпателност, е необходима работа за един цял живот, а може би и повече.

Филмът е просто връх. Гледах го съвсем наскоро за пореден път. Не съм обзет от мазохизъм, гледам всякакви исторически филми и ако няма какво друго да се види в тях, броя им грешките. А в този те са добър брой - като се почне от заглавието. Освен това - не зная обърнали ли сте внимание - има кадър, в който можете да мернете дори ръчния часовник на Аспарух, но това е най-малко дразнещото. Много жалко за Вера Мутафчиева, която е компетентен специалист в турския период - сценарият й е умопомрачителен. Чел съм книгата й "Предречено от Пагане", която е в основата на сценария - доста по-добра е от филма, макар че основната идея е същата - братска любов между българи и славяни. Само че този филм и съответствуващите му научни публикации са нищо пред статиите по въпроса за създаването на България, писани в началото на 50-те години: там държавата е създадена от славяните, българите нямат нищо общо с държавотворческия процес. Аспарух бил станал "военен наемник на славянската държава, факт много естествен за класовите общества" (предавам по спомени), а после узурпирал властта, та затова славянската държава носела името България. O, tempora, o, mores! И тези неща са излезли изпод перото на двама професори, един от които дори е академик. Кандидатстудентските бисери ряпа да ядат, както се казва.

Етнограф - да. Историк - не чак до там. Чел съм го.

Владетелите едва ли са били чак толкова дълбоко религиозни поне поради причината, че са имали възможност да гледат на нещата от най-различни гледни точки - все пак обикновено са били доста по-информирани от останалите хора и ако не са били глупави - възможности за разсъждения и правене на изводи не са им липсвали. Включително на Иван Асен. Но пък атеист... е, това е прекалено! Да се мери една историческа епоха единствено с мерките на нашето съвремение, като се пренебрегват нейният собствен дух, нрави и разбирания е един от сигурните пътища за правене на историческа фантастика. Вярно, че за мнозина този път има доста предимства - лек е, не изисква особено познание и мисловно напрежение, а резултатите са точно такива, каквито потрябват. Имаме - уви! - примери безброй.

Е, хайде, така и така става дума за превземането на Преслав от ромеите. Кой пръв се е изкачил на стените му?

Защо спряхте? За измишльотините в средновековната българска история може да се напише многотомник. Трябва обаче да признаем на т.нар. марксическа историография едно - тя беше патриотична и дори патриотарска що се отнася до българското Средновековие. Напр. ако всички владетели са баш експлоататори на народите, то чуждите са по-експлоататори от българските; ако всички експлоататорски класи са военнолюбиви, то византийската е по-военнолюбива от българската. Ако четете издание от онова време, ще ви стане ясно, че от България няма по-миролюбива страна - все другите започват войните и следователно за нас тия войни са все справедливи - затова ги и печелим. Голяма забава!

И на запад ролята на личността е не по-малка - поне до първата четвърт на ХIX век. И работата не е толкова във формулите и моделите (те са по-скоро производни от ролята на личността), а в живата реалност.

Да е имало ясен закон за престолонаследието в този период - едва ли. Никой източник не говори за наличието на такъв закон, а и предаването на властта между Маламир и Пресиян не потвърждава подобна идея. От друга страна всички гадания за съдбата на Гавраил и Яков след приписката в Чивидалското евангелие са повече или по-малко импровизации - данни за тях просто липсват, така че всякакви предположения са възможни, но никаква сигурност няма.

Пламен Павлов е сериозен изследвач. И аз харесвам неговите работи. Не зная какво е казал в предаването си, защото не винаги го нацелвам, но е възможно просто да не се е замислял точно върху това. Един от проблемите в науката е, че всеки изследвач си има сравнително ограничен ареал на проучвания (за Пл. Павлов той е XI - XIII век и някои отделни въпроси от XIV), където разнищва нещата до детайли, а за останалите периоди извън този ареал най-често цитира или перефразира утвърдени по-ранни мнения. Така че вероятно Павлов в предаването само е повторил считаното за общоприето становище относно известието на Мойсей Хоренски. Както и да е, това не е най-важното в писание с такъв обем като твоето.

Фружине, извинявай, че се вклинявам така, но ми се иска да насоча вниманието ти към една немаловажна подробност. Данните на Мойсей Хоренски обикновено в науката ги отнасят към втората половина на IV век и поради това свързват преселението на Вунд в Армения с хунското нашествие северно от Кавказ. Но в "Историята на Армения" тези събития са отнесени към времето на Вахаршак (Аршак I), т.е. към I в. пр.Хр., а не към това на Аршак II или III, както обикновено се приема. Вероятността Мойсей Хоренски да е бил напълно коректен с царското име, а не да е сбъркал Аршак I с Аршак II или Аршак III, е твърде голяма и аргументи за нея не липсват. При това положение европейското битие на българите се оказва много по-ранно от общоприетото.

Фружине, как не те домързя да изпишеш толкова нещо?!

ОК, Фружине, давай!

Галахад, смятам, че не си ме разбрал. Искам да кажа, че честолюбието ти побеждава твоята интелигентност, което - поне от моя гледна точка - е тъжна работа, понеже интелигентността за разлика от честолюбието не е никак често срещано явление, а у теб я има и то във впечатляващ размер. Колкото до мен, не гледам на науката като на бойно поле и мисля, че го знаеш - казах ти го някъде по-горе из постовете - не помня в коя тема точно.

Честолюбието да победи интелигентността - това наистина е жалко.

Галахад е 100% прав. Тези препоръки не са радващи, но ако сте кандидатстудент - по-добре се съобразете и няма да имате особени главоболия.

Позицията на Кр.Табакова е правилна, споделям я, но това е за жалост само теория, а на практика нещата стоят по-различно. Ето само два (от многото възможни) пределно прости и доста ясни примери по въпроса за правилното структуриране. Говоря за структурирането, защото това е магистралната работа при писането на тема, а не защото теорията и практиката не се разминават в останалите препоръки на авторката на постнатия материал. Табакова отбелязва: "Кандидат-студентът трябва внимателно да обмисли и анализира нейната (на темата - бел.моя) формулировка. Темата определя хронологическия обхват, обема от факти и проблеми, които трябва да се включат в нея. Неправилният прочит на темата води до пропуски и грешки..." Безспорно е така. Същевременно авторката препоръчва за ползване при кандидат-студентската подготовка учебниците на издателства "Просвета", "Планета 3" и "Анубис", които "са издържани в методическо и в научно отношение". Ето ви една тема от учебника на "Просвета" (изданието, което ми е под ръка е от 1996г., но и в следващите няма особена разлика в структурирането): "Векът на цар Симеон Велики (893 - 927)" За щастие на кандидат-студента хронологическият обхват е зададен в самата формулировка на урока (темата) - така се прави най-често и на самите конкурсни изпити впрочем. Обаче "точка първа" от изложението в този учебник е царуването на Владимир (889 - 893), което излиза извън този хронологически обхват. Или темата "Възход и хегемония на българското царство в Европейския Югоизток през царуването на Иван Асен II (1218 - 1241)". Абсолютно аналогично структуриране - тук пък, отново в изложението, присъства царуването на Борил (1207 -1218), което е извън хронологическия обхват на темата. По съвсем същия начин са структурирани изложенията на тези теми и във всички сборници с примерни кандидатстудентски разработки на СУ. Не би могло да се твърди, че излизащите извън хронологичния обхват части на изложението е необходимо да присъстват (особено пък като фактология, както е на практика в тези издания) по логически или аналитични съображения - от тях са потребни за дадената тема изводите и оценките, които трябва да се поместят обаче не в изложението, а в увода. Всъщност тия две царувания (на Владимир и на Борил) се "закачват" за следващите просто защото са твърде "невзрачни" и със сравнително малък обем (фактологически) спрямо следващите, за да бъдат обособени в самостоятелна тема или урок и така е поне от 50 години насам. Обаче какво общо има това с кандидатстудентската подготовка и препоръките за правилното структуриране? Е, сега ако сте кандидат-студент и сте прочели наставленията на Красимира Табакова, а след това вземете препоръчаните от нея учебници, как ще постъпите? Ще рискувате ли да анализирате формулировката на темата и да изхвърлите от изложението й фактологията за Бориловото царуване, или ще си карате стриктно по текста на професор Гюзелев, професор Ангелов, доцент Каймакамова или друг някой автор на учебник (или примерна разработка за кандидатстудентския изпит) със смразяваща научна титла? Хайде, да речем, че сте достатъчно умен, отговорен, самостоятелен, последователен и авантюристичен (в добрия смисъл) - слава Богу, има и такива кандидат-студенти. Убеден ли сте, че ще изкарате висока оценка на изпита, след като фактически сте пренебрегнал "свише осветеното"? Защото аз не съм. Но иначе - препоръките звучат много добре.

Четох една книга на Фоменко / Носовский - "Кой век сме сега?". Аз винаги съм харесвал математиката и намирам, че в историята тя има място, но твърденията в тази книга надхвърлиха цялата ми поносимост към исторически сензации. Не мога да преценявам математическата страна на използваната методика - от гледна точка на математиката тя вероятно е издържана - но от историческа е доволно абсурдна. Ако я приложим и за по-късни от Античността и Средновековието периоди, сме в състояние да докажем например, че Луи XIV и Наполеон са едно и също лице. Лошото е, че такива издания се четат масово и публиката, която няма адекватни критерии да преценява твърденията в тях, е склонна да им вярва.