T.Jonchev

Е, хайде, така и така става дума за превземането на Преслав от ромеите. Кой пръв се е изкачил на стените му?

Защо спряхте? За измишльотините в средновековната българска история може да се напише многотомник. Трябва обаче да признаем на т.нар. марксическа историография едно - тя беше патриотична и дори патриотарска що се отнася до българското Средновековие. Напр. ако всички владетели са баш експлоататори на народите, то чуждите са по-експлоататори от българските; ако всички експлоататорски класи са военнолюбиви, то византийската е по-военнолюбива от българската. Ако четете издание от онова време, ще ви стане ясно, че от България няма по-миролюбива страна - все другите започват войните и следователно за нас тия войни са все справедливи - затова ги и печелим. Голяма забава!

И на запад ролята на личността е не по-малка - поне до първата четвърт на ХIX век. И работата не е толкова във формулите и моделите (те са по-скоро производни от ролята на личността), а в живата реалност.

Да е имало ясен закон за престолонаследието в този период - едва ли. Никой източник не говори за наличието на такъв закон, а и предаването на властта между Маламир и Пресиян не потвърждава подобна идея. От друга страна всички гадания за съдбата на Гавраил и Яков след приписката в Чивидалското евангелие са повече или по-малко импровизации - данни за тях просто липсват, така че всякакви предположения са възможни, но никаква сигурност няма.

Пламен Павлов е сериозен изследвач. И аз харесвам неговите работи. Не зная какво е казал в предаването си, защото не винаги го нацелвам, но е възможно просто да не се е замислял точно върху това. Един от проблемите в науката е, че всеки изследвач си има сравнително ограничен ареал на проучвания (за Пл. Павлов той е XI - XIII век и някои отделни въпроси от XIV), където разнищва нещата до детайли, а за останалите периоди извън този ареал най-често цитира или перефразира утвърдени по-ранни мнения. Така че вероятно Павлов в предаването само е повторил считаното за общоприето становище относно известието на Мойсей Хоренски. Както и да е, това не е най-важното в писание с такъв обем като твоето.

Фружине, извинявай, че се вклинявам така, но ми се иска да насоча вниманието ти към една немаловажна подробност. Данните на Мойсей Хоренски обикновено в науката ги отнасят към втората половина на IV век и поради това свързват преселението на Вунд в Армения с хунското нашествие северно от Кавказ. Но в "Историята на Армения" тези събития са отнесени към времето на Вахаршак (Аршак I), т.е. към I в. пр.Хр., а не към това на Аршак II или III, както обикновено се приема. Вероятността Мойсей Хоренски да е бил напълно коректен с царското име, а не да е сбъркал Аршак I с Аршак II или Аршак III, е твърде голяма и аргументи за нея не липсват. При това положение европейското битие на българите се оказва много по-ранно от общоприетото.

Фружине, как не те домързя да изпишеш толкова нещо?!

ОК, Фружине, давай!

Галахад, смятам, че не си ме разбрал. Искам да кажа, че честолюбието ти побеждава твоята интелигентност, което - поне от моя гледна точка - е тъжна работа, понеже интелигентността за разлика от честолюбието не е никак често срещано явление, а у теб я има и то във впечатляващ размер. Колкото до мен, не гледам на науката като на бойно поле и мисля, че го знаеш - казах ти го някъде по-горе из постовете - не помня в коя тема точно.

Честолюбието да победи интелигентността - това наистина е жалко.

Галахад е 100% прав. Тези препоръки не са радващи, но ако сте кандидатстудент - по-добре се съобразете и няма да имате особени главоболия.

Позицията на Кр.Табакова е правилна, споделям я, но това е за жалост само теория, а на практика нещата стоят по-различно. Ето само два (от многото възможни) пределно прости и доста ясни примери по въпроса за правилното структуриране. Говоря за структурирането, защото това е магистралната работа при писането на тема, а не защото теорията и практиката не се разминават в останалите препоръки на авторката на постнатия материал. Табакова отбелязва: "Кандидат-студентът трябва внимателно да обмисли и анализира нейната (на темата - бел.моя) формулировка. Темата определя хронологическия обхват, обема от факти и проблеми, които трябва да се включат в нея. Неправилният прочит на темата води до пропуски и грешки..." Безспорно е така. Същевременно авторката препоръчва за ползване при кандидат-студентската подготовка учебниците на издателства "Просвета", "Планета 3" и "Анубис", които "са издържани в методическо и в научно отношение". Ето ви една тема от учебника на "Просвета" (изданието, което ми е под ръка е от 1996г., но и в следващите няма особена разлика в структурирането): "Векът на цар Симеон Велики (893 - 927)" За щастие на кандидат-студента хронологическият обхват е зададен в самата формулировка на урока (темата) - така се прави най-често и на самите конкурсни изпити впрочем. Обаче "точка първа" от изложението в този учебник е царуването на Владимир (889 - 893), което излиза извън този хронологически обхват. Или темата "Възход и хегемония на българското царство в Европейския Югоизток през царуването на Иван Асен II (1218 - 1241)". Абсолютно аналогично структуриране - тук пък, отново в изложението, присъства царуването на Борил (1207 -1218), което е извън хронологическия обхват на темата. По съвсем същия начин са структурирани изложенията на тези теми и във всички сборници с примерни кандидатстудентски разработки на СУ. Не би могло да се твърди, че излизащите извън хронологичния обхват части на изложението е необходимо да присъстват (особено пък като фактология, както е на практика в тези издания) по логически или аналитични съображения - от тях са потребни за дадената тема изводите и оценките, които трябва да се поместят обаче не в изложението, а в увода. Всъщност тия две царувания (на Владимир и на Борил) се "закачват" за следващите просто защото са твърде "невзрачни" и със сравнително малък обем (фактологически) спрямо следващите, за да бъдат обособени в самостоятелна тема или урок и така е поне от 50 години насам. Обаче какво общо има това с кандидатстудентската подготовка и препоръките за правилното структуриране? Е, сега ако сте кандидат-студент и сте прочели наставленията на Красимира Табакова, а след това вземете препоръчаните от нея учебници, как ще постъпите? Ще рискувате ли да анализирате формулировката на темата и да изхвърлите от изложението й фактологията за Бориловото царуване, или ще си карате стриктно по текста на професор Гюзелев, професор Ангелов, доцент Каймакамова или друг някой автор на учебник (или примерна разработка за кандидатстудентския изпит) със смразяваща научна титла? Хайде, да речем, че сте достатъчно умен, отговорен, самостоятелен, последователен и авантюристичен (в добрия смисъл) - слава Богу, има и такива кандидат-студенти. Убеден ли сте, че ще изкарате висока оценка на изпита, след като фактически сте пренебрегнал "свише осветеното"? Защото аз не съм. Но иначе - препоръките звучат много добре.

Четох една книга на Фоменко / Носовский - "Кой век сме сега?". Аз винаги съм харесвал математиката и намирам, че в историята тя има място, но твърденията в тази книга надхвърлиха цялата ми поносимост към исторически сензации. Не мога да преценявам математическата страна на използваната методика - от гледна точка на математиката тя вероятно е издържана - но от историческа е доволно абсурдна. Ако я приложим и за по-късни от Античността и Средновековието периоди, сме в състояние да докажем например, че Луи XIV и Наполеон са едно и също лице. Лошото е, че такива издания се четат масово и публиката, която няма адекватни критерии да преценява твърденията в тях, е склонна да им вярва.

Много, много приятно, елегантно написано и не без тънко чувство за хумор! Достави ми истинско удоволствие да чета. Понеже става дума за Монтен, се сетих нещо: папата подарява една златна двурога виличка на Анри III. Кралят нарежда да му я монтират на колие и я носи на врата си, използвайки я само за плодове - връх на префинеността. Понякога в знак на благоволение услужвал с нея на някои особено близки фаворити. Тази вилица доста допринася за печалната слава на Анри III като изнежен, разглезен, почти женствен позьор.

Допускам, че става дума за деспот Алексий Слав и ако е така - объркали сте се и двамата. Той се подвизава всъщност (според присъствието му в източниците) едва след Калояновата смърт, а не преди това. Той е сестрин син на Калоян и пръв братовчед на Борил. Между 1207 и 1230г. е бил полунезависим владетел на западнородопската област, отначало с резиденция Цепина, а после Мелник. Бил е женен първо за незаконна дъщеря на латинския император Анри д'Ено, а след смъртта й - за ромейка от фамилията Петралифа. Земите му, отцепени от България в началото на Бориловото царуване, са отново присъединени към царството след битката при Клокотница. След 1230г. той изчезва от изворите. Има един пръстен, намерен в Търново, на чиято плочка пише "Слав, столник царев" - някои специалисти свързват този пръстен с Алексий Слав (отнасяйки го след 1230г.) и правят изводи за положението му в българския царски двор при Иван Асен II, но тези възможността пръстенът да е принадлежал именно на Алексий Слав е твърде малка. Накратко - това е.

Понеже в заглавието става дума и за племенни обединения. Най-често срещани са т.нар. военно-племенни съюзи. Характерно за тях е, че се оформят за постигане на определени (главно военни) цели, поради което са и сравнително нетрайни. Пример за това са съюзите, които провеждат обсадите на Солун през VI - VIIв., описани в "Чудесата на Св.Димитрий Солунски".

Чудесна работа, Byzantiner! Прибави и данните около Юлианската реформа и изменението на календарните дати във връзка с преименуването на Sextilis в Augustus, както и погрешното вмъкване на dies intercalarius на всяка трета, вместо на всяка четвърта година. А, има и една печатна грешка: писал си "нондиги", вм. нундини (nundinae).

Според мен подходящия термин при "ако"-тата е "хипотеза", но щом предпочиташ "теория" - няма да издребняваме.

Много интересно. За еноьвденските билки съм чувал, естествено, но никакви подробности не ми бяха известни.

Логичен отговор, приемам го. Но остават многото "ако"-та.

ОБОБЩЕНИЕ От направения преглед на тезите, аргументите към тях и данните на източниците могат да се направят следните изводи по хронологическия проблем: 1.Писмото на папата от май 864г. не позволява датиране на покръстването преди началото на лятото на 864г. 2.Енцикликата на Фотий не позволява датиране на покръстването преди началото на зимата на 864г. и насочва по-скоро към началото на януарската 865г. То обаче не може да се отнася и до време по-късно от август / ноември 865г. (след като при пристигането на папската мисия в България още не са били навършени две години от покръстването) Тъй като тези два източника са съвременни на събитието и техните автори са сред най-осведомените по въпроса лица (особено сравнени с останалите автори, даващи някакви известия за покръстването, които могат да се използват) краят на януарската 864г. може да се фиксира като сигурен terminus post quem за покръстването на българите. Не по-малко сигурен terminus ante quem е есента на 865г. Това означава, че покръстването на българите трябва да се датира през септемврийската 6373г. по В.Е., т.е. във времето между 1 септември 864 и 31 август 865г. Известието за "лето етх бехти" от приписката на Тудор Доксов за съжаление не може да се използва поради липсата на убедителна разработка върху цикловия български календар и хронология. Това е причина покръстването да бъде датирано само най-общо през първите осем месеца на 865г. Това датиране се потвърждава и от другите източници, които дават сведения за покръстването от Константинопол. Два примера: 1.Симеон Магистър, от който П.Петров използва поредността на годините на битката с Омар и на покръстването. Битката е на 3.9.863г. (6372св.г. по В.Е.). Щом българското покръстване е през следващата, това значи, че е било през 6373св.г. по В.Е. 2.Според "Повесть временньiх лет" (данните на "Летописчих въкратце" са закръглени и необвързани с други добре датирани събития) от българското покръстване до "преложение славянских книг" са изминали 29г. "Преложение славянских книг" е през 6402св.г. по В.Е. (893/4), следователно покръстването е било през 6373св.г. по В.Е. Могат да се приведат и други потвърждаващи тази датировка известия.

Добре, но от твоята сметка (ясно, че това е само приблизително) излиза, че когато трябва да се е родил Кубрат, баща му е бил на около 78г. Не са ли твърде много? Разбирам, че това е минималното възможно засичане Мутел / Кубрат. Ако последният е починал на ок.80г. към 647г., ако и Мутел е починал на около толкова, ако към 6020 е бил на ок.20г. и ако е управлявал също 60г. подобно на Кубрат, то засичането би било приблизително 20г. и Мутел би бил на 60г. при раждането на Кубрат. Обаче ако-тата са твърде много. И освен това: защо Кубрат ще го представят като "племенника на Органа", а не като "сина на Мутел (Мугел)", след като баща му - както излиза - е цяла епоха в историята на хуните (оногундурите, българите)? Искам да бъда съвсем ясен: не казвам, че е невъзможно. Но наличието на възможност само по себе си не е доказателство, че наистина е било така. Възможността отваря въпроса за изследване, но не го решава.

Пропуснах да спомена по-рано едно интересно мнение: според някои специалисти "моноксила" следва да се разчита не като "еднодръвка", както се практикува обикновено, а като едномачтов кораб. Ако това е така, проблемът имала ли е България кораби или не фактически се решава - поне за ПБЦ.

Аз имам резерви - от хронологически съображения. Разказът на Теофан, много близък до този на Малала, стои под 6020г. Дали е възможно чичото (или вуйчото) и бащата на Кубрат да са активно действащи през 527/8г. при положение, че самият Кубрат е умрял не по-рано от 641/2г., а често се приема и че смъртта му следва да се датира към 665г. Ако приемем, че е починал около 80 годишен, това значи, че трябва да е роден не по-рано от 60-те години на VI в. - т.е. поне три десетилетия след разказваните от Малала и Теофан събития. Според мен това е прекалено голяма дистанция във времето. И едно уточнение: в българските преводи и издания на Йоан от Никиу имената от интересуващата ни част от текста се предават по различен начин: Кубрат и Органа, Кетрадес и Органа, Кетрадес и Кернака - транскрипцията е в зависимост от схващането на съставителя на изданието по въпроса за идентификацията (а и от други някои съображения, що се отнася до ХИБ). В немското издание на Зотенберг и във френското на Шабо (където са първопреводите на двата етиопски преписа на хрониката), имената са Ketrades и Kuernaka. Точно поради това идентификацията на Златарски не се възприема напълно и срещу нея навремето се изказа Бурмов.

В известните документи, касаещи българо-венецианските отношения (договора от 1347г. и писмото на Иван Александър до Андреа Дандоло) не става дума нито за суровина за мачти, нито за български кораби, така че Галахад е прав. Срещал съм данни за манастирска собственост свързана с кораби и морска търговия, но се говори за пристанище - Рендина, което се намира на Халкидика и което се явява собственост на един от Атонските манастири. Това се споменава в една грамота, но тя не е българска, а на ромейски василевс - в момента не помня кой точно.