T.Jonchev

Не е невъзможно да са имали нещо славянско в рода си. Но т.нар. "славянски произход" като битуваща хипотеза аз не мога да споделям, тьй като собствените им жития сьдьржат данни против тази хипотеза. Но схващането за славянския или полуславянския произход има такова обществено присъствие от 100 години насам (и повече дори), че да седне човек да го опровергава си е битка с вятърна мелница.

Предполагам, че това "доктор" е научната степен, която стои пред името Ви. Но, извинете, езикьт в последния Ви пост, в който отговаряте на К.Гербов, не ми се струва никак научен. Между другото, точно "комунистическият археолог" Станчо Ваклинов беше този, който популяризира у нас хипотезата, че при Вознесенка е погребан Аспарух.

Защото в тази епоха под "отечество" или "своя земя" не се разбира страната, в която си се родил, а родното място (град, село, най-много област). Всичко друго (включително градове в държавата, в която лицето е родено) е "чужда земя".

Докторе, нима сериозно вярваш, че приказката за снопа пръчки има нещо общо с Кубрат?

Не мога да кажа при кой владетел. Предположения могат да се правят, естествено. Перипетии в империята - колкото искаш. Но ние нямаме понятие дали този дядо не е изхвърлен от ромейската столица например просто по елементарен императорски каприз - това не е невъзможно. В подобни случаи (когато става дума за роднини на значими исторически личности или за самите тези личности) често сме склонни да правим грешката да търсим около тях единствено значими, важни, дори героични събития и неща, забравяйки, че живота и на най-съществените персони съдържа баналности и ежедневни житейски нещица в не много по-малък брой отколкото нашия собствен. Това е елемент от станала вече почти незабележима митологизация. Така че не се наемам да умувам кой е бил този дядо, защо и от кой император е прогонен. Но ми е ясно, че е изгонен от Константинопол и се е заселил в Солун, а не е изгонен от България. И понеже допускането, че е изгонен от България е в основата на хипотезата за българския произход, тази хипотеза за мен е несъстоятелна.

[quote name='Монах' date='Tue Jan 08, 2008 8:47 pm' post='247 Тоя УНГАРСКИ АНОНИМ Е ТОЛКОВА ВЕРЕН,КОЛКОТО И ЧЕ МАЙКЪЛ ДЖАКСЪН Е КОСМОНАВТ!!!!!!!!!!

Студията на Д.Александров не е особено убедителна. Тя е построена горе долу върху антитеза по въпроса за Вознесенското погребение: Светослав Киевски или Аспарух (това се налага особено силно в заключението). И след като категорично това не е гроб на Светослав, остава да е на Аспарух. Други възможни хипотези се игнорират. Нито една от находките на погребението не сочи директно към Аспарух. Тези находки биха могли да се свързват и с Аспарух, но в никакъв случай - единствено с него. Смятам освен това, че стремежът да се "докаже", че Вознесенското погребение е Аспарухово, е принудил автора да направи ход, който не е много професионален. На едно място той пише: "В Апокрифния летопис се казва, че Аспарух загива в бой с измаилтяните (хазарите) и според много наши автори това е станало именно в източните граници на България на р.Днепър". Всичко, което цитатът съдържа, е така, разбира се и в това отношение авторът е бил съвсем коректен. Странното е обаче, че данните на Апокрифа, които съвършено ясно посочват къде е загинал Аспарух, са съкратени и заместени с мнения. Защото текстът на Апокрифния летопис заявява категорично, че това е станало "на Дунава". А Дунавът не тече край Вознесенка. Ето защо според мен преди да се утвърждава категорично, че Вознесенският гроб е на Аспарух, е необходимо не да се премълчи, а да се коментира и опровергае аргументирано известието на Апокрифа за мястото на смъртта. Докато това не бъде убедително направено (а то не е до този момент) погребаният при Вознесенка не може да се идентифицира с Аспарух. По моему това е основен въпрос. Не мога да приема и трактовката за знаменития орел, макар да се е превърнала още от времето на Ст.Ваклинов в христоматийна. Това не е нито римски, нито византийски военен сигнум. Освен всичко друго, доста се озадачих и от две хронологични грешки, които не са пряко свързани с тая материя, но са все пак недопустими за специалист: Самуил (976 - 997) и Ираклий (610 - 646). Надявам се да са някаква печатна издънка.

Църхо и Страхота присъстват в чешки (моравски) източници. Има такива жития. Навремето М.Маргаритов и Анг.Хофер ги популяризираха у нас.

В Унгарския аноним има данни за нашествия на унгарците в българския северозапад в самото начало на Х век, които не са неуспешни. Фактът на тези нашествия само десетина години след изнасянето от Етелкьоз показва, че българският успех от 895/6г. не е чак толкова огромен, колкото обикновено се твърди.

Идеята за българския им произход почива върху недоразумение. Тя се основава на записаните в Пространното житие думи на Кирил пред хазарския хаган, че е имал велик и славен дядо, който седял отдясно на царя, но впоследствие бил прогонен и отишъл в чужда земя. Това известие се свързва с българските междуособици от VIII век, когато дори владетели на България емигрират в империята (за Сабин и Телериг го знаем със сигурност), а вероятно е имало и други емигранти от аристократичните среди. На базата на тази хипотеза се стигна дори до твърдението (май и Божидар Димитров пишеше нещо такова в "12 мита..."), че азбуката е създадена по поръчка на Борис. Като имаме предвид, че житието е писано още през IX век (макар че преписите от него, с които разполагаме днес са по-късни) не е възможно в него под "царя" Кирил да е визирал друго лице освен византийския император. Впрочем в житийния текст "цар" е наречен и василевса Михаил III, от чието име е изпратена мисията при хазарите. Не е възможно в документ, създаден през IX век, с думата "цясар" (която вероятно е стояла в оригинала, тъй като производната от "цясар" дума "цар" се явява доста по-късно - към края на Х век) да се обозначава владетел на България. Вероятно това обстоятелство би решило въпроса за принадлежността на дядото, ако не беше казано, че той отишъл в "чужда земя". Последното се схваща като друга държава и понеже Солун е във Византия, търсят отечеството на дядото в България. Това е обаче недоразумение, защото в средновековните паметници под "чужда земя" се разбира не само "зад граница", а по-скоро "друго място". Навремето имаше специално изследване на Д.Ангелов по този въпрос. Явно дядото е бил приближен на ромейския император, но е бил изгонен от Константинопол и се е установл в Солун, който за него е "чужда земя", защото отечеството му е столицата.

Най-банален моливдовул е, не е на пръстен. Ако беше пръстен-печат, апосфрагизмата щеше да е в негатив.

Точно родословието на царица Елена от Матейче. Друга идентификация на този образ не знам да е правена. Последното обстоятелство не прави тази идентификация безспорна, разбира се.

Не мога да кажа нищо за печата. Но се сещам, че Теодор Комнин се замонашва из същия този район под името Теоктист и с това име е изобразен на една фреска.

Стачката според мен не успя, защото целта й не беше да успее, а просто да се проведе - вероятно като елемент от нещо друго. Синдикатите вдигнаха съответната пушилка с искането за 100-те процента, знаейки отлично, че няма да ги получат и предпоставяйки по този начин зациклянето на преговорите и печалния им краен резултат. Накрая - когато се разбра, че фактически преследваните цели (политически?) няма да бъдат постигнати, просто дезертираха и оставиха правителството да направи точно онова, което то и без тях щеше да направи - само че от 1 януари, а не от 1 ноември. Реалната разлика се оказа това, че настоящото увеличение се финансира с парите, икономисани в системата и най-вече по време на самата стачка. С други думи, учителите платиха увеличението (18%, считано от 1 ноември) от своя собствен джоб. Би ли могло да е по-цинично? Ако бях стачкуващ учител, тутакси бих напуснал синдиката, без дори да обяснявам защо.

Е, това последното е наистина обезспокоително. Впрочем Вачкова има интересни идеи и гледна точка, това е вярно. Лошото е, че източниците не ги потвърждават.

Не, не се е замонашила. Умира в бедност на 9 август следващата година на един от Принцовите острови, където е заточена. Между другото, Историкът е прав: Карл Велики никога не е признаван от Източната империя за imperator romanorum. Призната му е единствено титлата imperator francorum.

Ефес не става патриаршески център заради Константинополския епископ, но до 451г. епископът на Ефес се явява митрополит за диоцезите Азия и Понт, което като територия и население е значително повече от онези, които се намират под юрисдикцията на патриарсите на Антиохия и Александрия.

Началната година е 641.

Приближен - едва ли. Бил е обикновен свещеник, при това чак от Втора Сирия. Помолил един от "разпоредителите" (така да се каже) на събора, Теодор, да го представи и да му даде възможност да се изкаже още в началото, но явно не го огряло и му се е наложило да чака близо 8 месеца. Не мога да кажа защо е смятал, че е щял да предотврати поражението, ако се е изказал в началото, но от словото му се вижда, че свързва всичко това с изглаждането на религиозните противоречия в империята.

Съборът не е през 681г. - открит е на 7.11.680, имал е общо 18 заседания и е закрит на 16.09.681г. Питаш всъщност за т.нар. изказване на презвитер Константин от Апамея, направено на 16-тото заседание (9.08.681). В него той споменава, че ако са го били изслушали, когато искал да се изкаже (още в началото на събора), "нямаше да претърпим това, което претърпяхме през годината, сиреч каквото претърпяхме във войната с България". Това е. Но едва ли презвитерът под "България" разбира някаква нова, току що създадена България. По-скоро изказването визира добре известната във Византия "Стара голяма България" на Кубрат.

Не твърдя и никога не съм твърдял, че дума със звучене "крал" се среща в латинските текстове. Galahad много ясно обясни защо е така и аз нямам какво да прибявя в тази връзка. Но от последния пост оставам с впечатлението, че Maia смята, че Инокентий е считал rex за латинския вариант на носената от Калоян титла "цар". Май излиза, че двамата не са се разбрали - според единия цар=rex, а според другия цар=imperator. Аз прочее смятах, че става въпрос за дипломация.

Точно това значи. Българското "цар" на латински език се предава като imperator, а на гръцки като βασιλευς. Поради тази причина Калоян в писмата си до папата говори за себе си обикновено като за "Bulgarorum et Blachorum imperator". Аз никога не съм срещал в източниците текст, в който да се води между Рим и Константинопол спор за това дали гръцкото βασιλευς е съответно или не е на латинското imperator. Може би вие ще ми посочите подобен текст. За сметка на това съм чел например латинския превод на Теофановата хроника, направен от Анастасий Библиотекар - последният предава титлата "василевс" на латински като император без особени колебания.

Aко това е вярно, как да си обясним например факта, че посланието на папа Николай I до Михаил III от 860г. започва с "Mihaelis imperatore", а не с "Mihaelis regi"? А "Christianissimus rex" като епитет, запазен за владетеля на Франция? Папата го е считал за еднотитулен с владетеля на Източната империя?

"Крал" ("крул") е славянската дума, с която се предава "rex" в качеството й на средновековна владетелска титла. Така че - от папска гледна точка - Калоян е точно "крал", след като му е призната титла "Bulgarorum et Blachorum rex".

За хората, водени от Кувер: пропускате това, че след като излизат от хаганата и идват на византийска територия, в разказа на "Чудесата" се споменава, че потомците на ромейските пленници си отишли по родните места. Т.е. не всички, които са дошли с Кувер, са останали под негова власт.