T.Jonchev

Пристанището на Ефес е страдало от натрупване на наноси още през Античността, затова се е наложило да копаят канали от него към морето, за да бъде използвано. Вторият такъв е прокаран по времето на Август. Затова от Ефес не се вижда море.

О-о, Фружине, как приемаш подобно твърдение? Не зная откъде е изкопал Овчаров подобни данни (не съм гледал предаването), но аз такова нещо не съм срещал в изворите. А и не е логично. От битката при Ровине Баязид не се връща като победител - в най-добрия случай успехът му не е пълен. Е, ако на връщане е спечелил сражение срещу Шишман - защо основните турски източници го премълчават? Тази победа чудесно би могла да замаже случилото се при Ровине. Обезглавяването на Шишман е описано в кратка турска бележка от 1451г., която гласи: "Тогава Никополската област се владееше от един господар на име Шишман, който също като влашкия воевода плащаше харадж на нашия господар. За да премине на отсамния бряг на реката, той поиска ладии от онзи - така и онзи му подготви. след като се озова на отсамния бряг, той накара да доведат гореспоменатия Шишман и го обезглави. И като завладя също Никопол, го превърна в санджак."

Така си се засилил, че прескачаш някои от отговорите ми. По реда на въпросите: 1.НЕ ТВЪРДЯ, че Манастрас е убил Калоян - това твърди Васил Златарски. Аз писах, че по въпроса за убиеца има различни мнения и въобще не съм казал, че поддържам еди кое си от тях. Разглеждам просто ВЪЗМОЖНОСТТА Манастрас да е убиец, НЕ СЪМ УБЕДЕН, че че е точно той. За мен в разказа на "Чудесата" също има въпросителни - за коня например (мисля, че споменах това). И аз не мога да си представа убиец, дори да е Манастрас, та и Св.Димитрий да е, който ще влезе с копие и на кон в царския шатър посред нощ и никой няма поне да опита да го спре. Поради тази причина анализирам текста - за да отсея агиографското от историческото. Най-простото е да отсъдим за тези данни, че са пълна измислица и да вярваме в нещо друго. Само че в науката не се прави така. 2.Аз не се сещам за твърденията на стражите. У Т.Скутариот или у Ставракий прочете това (не са ми под ръка в момента). 3.Справедлив въпрос, и аз си го задавам. Обаче ако отговорът му е "Манастрас не е бил убиец" от това не следва, че не е имало убийство. 4.Този въпрос има повече от един възможен отговор, макар че всички отговори, които могат да бъдат дадени, са си чисто хипотетични. 4.1.Може да е дал подобна заповед, която да не е била изпълнена. Когато в една смутна ситуация старото слънце очевидно угасва и ще изгрява ново, се разсъждава по особен начин. В тая връзка се сещам и за подходящ цитат от "Антигона", където Исмена казва на Креон: "Вроденият ни разум, царю, в бедствия не си остава същият, изменя се". Това между другото. 4.2.Калоян се е убедил, че не Манастрас го е ранил. Тогава обаче идва въпросът: защо е бягал все пак Манастрас, макар и със закъснение? Тук също може да има няколко отговора. 4.3.Калоян се е разсънил и е видял, че въобще не е ранен - твоят отговор. Но и тук стои въпросът за бягството на Манастрас - със закъснение, вярно, но все пак. Във връзка с този твой въпрос се сетих нещо, не като контравъпрос, просто като разсъждение. Знаем колко лесно е палил Калоян (и по какви причини - пак здравословни според Йордан Андреев) и колко лесно е нареждал да убиват. Дали в такава ситуация (сънен или не, ранен или болен), след като е набедил веднъж Манастрас като убиец, ще седне да се церемони и да разсъждава прав ли е или не е? Това също озадачава. Собствено, ако се придържаме към текста на разказа, Калоян би трябвало да се е събудил, разсънил и да е осъзнал какво точно се случва - "и пак отново, и още много пъти го обвинявал" се казва там. 5.Според мен раната е била само една - в утробата. Приемам, че е така, защото, както казах и в преден пост, ако е имало рана в сърцето, Калоян не би могъл да агонизира цял ден. Колкото до раната в сърцето, мисля, че е чисто агиографски момент, както и (но в по-друг аспект) и конят.

Исках да кажа, че Исак Ангел извършва преврат, но без заговор. Той се вижда принуден да убие Стефан Агиохристофорит, за да спаси себе си, а народът го обявява за василевс - това не е нагласено, а спонтанно детрониране на Андроник I. Не е изключено в случая с Иванко да е станало нещо подобно, защото ако той е заговорничил с намерението да смени Асен на престола, връх на глупостта би било да се отзове сам посред нощ на Асеневото повикване в двореца. Един заговорник, повикан по такъв начин за какво би могъл да си помисли, че го викат? Обратно, ако Иванко е бил виновен за прелъстяването на балдъзата, смятам, че би отишъл, както е и станало. Можело е да се разчита, че проблем любовна история е уреждаем при разговор на 4 очи между двамата, но проблем заговор с цел убийство - надали. ВБЦ е време на борба между централизация и децентрализация - да. Прави обаче впечатление, че децентралистичните опити и тенденции през XIII век се изразяват не в оформяне на имунизирани откъм централната власт територии вътре в страната (до времето на Константин Тих вкл. това категорично е така), а в откъсване на територии от нея. Това е една от особеностите на т.нар. източен тип феодализъм. За периода до Тертер няма не само известие, но дори и аргументи в полза на схващането, че са съществували частни армии. Примерите за децентрализация, които могат да се дадат (Стрез и Слав да речем) говорят именно за това - ако има васалитет, той е външен, а не вътрешен. Освен това васалитет и политически и териториален сепаратизъм далеч не се покриват. Колкото до Иванко и Хриз в качеството им на отцепници, е много нелогично да бъдат спрягани като изразители на децентралистична тенденция в България, след като отцепват земи, които до отцепването не влизат в българските, а във византийските територии. Маса наши специалисти въобще пропускат тази дребна подробност. Мисля, че не е много правилно да смятаме, че с края на българското величие при смъртта на Иван Асен II настъпва някакъв феодален апокалипсис. Нещата не са нито толкова ясни, нито толкова прости, че да може в случая да се прави пряка аналогия със Западна Европа.

Напротив - мисля, че много добре си ме разбрал. Ако Калоян беше болен, а не прободен, защо въобще ще обвинява някого? Не е ли можел да различава болест от рана? Има значение кой е отворил раната, но не на този етап на обсъждането. Спорът, струва ми се, е болест / рана, а не защо се е стигнало до болест или рана. Все едно сега да те питам кой бацил точно е предизвикал болестта, защо, как и конкретно кога е попаднал в организма. Ако целта е да изясним един въпрос, а не просто да мерим шпаги, нека караме по ред. Аз не твърдя непременно, че Манастрас е убиецът - в науката са предложени и други мнения, които могат да бъдат критически оценявани. Ако невъзможността да се отговори тутакси и с факти на такъв въпрос следва да решава спора в полза на болестта, то тогава от каква болест предлагаш да е умрял Калояновият брат Петър? С "изтърбушен" (не съм се изразил така драстично, нито пък смятам, че е бил изтърбушен) корем може да се говори и не се умира много бързо. Спомни си как е умрял Катон Утически, който точно се е "изтърбушил", при това два пъти. При раняване с копие в корема може да бъде увреден и гръбнакът. Но не е задължително. За кръвта - добре. Ще погледна данни за пурпура, защото тази болест не ми е известна.

И откога според теб българската армия се формира на този принцип? Много ми е любопитно мнението ти по този въпрос. По това време цар Яков Светослав е могъл да бъде толкова съюзник на цар Константин Тих, колкото в 1259 (примерно) е могъл да му бъде съюзник Мицо. Или пък Симеон, василевс на ромеите - на Роман, василевс на ромеите. Това, което казваш за Иванко, е много логично и веднага бих го приел, но ми пречи разказа на същия този Хониат за възшествието на Исак Ангел, който сочи, че не е изключено при определени обстоятелства човек да не може да бъде "окошарен" , а тъкмо напротив - да се озове на върха.

Винаги съм предпочитал историята на Рим и Византия, е, малко и Франция - времето на Луи XIII. Българската история не ми е хоби, тя просто трябва да се познава, поне в общи линии. Въпрос на национална принадлежност все пак. Имам по-специален интерес към някои проблеми на българското средновековие, разбира се. Понеже прегледах цялата тема: не мисля, че ако не беше умрял, Крум щеше да успее да превземе Константинопол, въпреки обсадните си машини (a propos, Warlord, откъде ги измисли тия 5000 тарана? 5000 са колите, с които е трябвало да се превозва цялата обсадна техника). Константинопол е кошмарна крепост. Теодосиевите стени са с дебелина над 7 метра и са двойни, ако не броим бруствера, който стои пред първата стена, на ръба на един 20м широк и 10м дълбок крепостен ров. Ако броим и него - стават тройни. Дори турските оръдия (вкл. оръдието на Урбан - с 8 метра дълго дуло, изстрелващо огромни ядра) през 1453г. не са успели да пробият напълно тия укрепления. Да не говорим за необходимостта от мощна флота, с каквато България не е разполагала. Неслучайно в цялото Българско Средновековие ни един наш владетел не е атакувал този град. Намеренията не слагам в сметката.

Точно поради абсолютисткия модел няма фиксиран закон и не е могло да има - Иван Александър много добре изяснява това в Мрачката грамота. Традициите (обичаите) са играли голяма роля, вярно е. Намека, който правиш за Иванко - че Асен едва ли е ядосан само заради балдъзата - трябва ли да го разбирам в смисъл, че е бил подозиран в заговор и затова извикан посред нощ? Ако да, не споделям това традиционно мнение, независимо от казаното от Хониат за севастократора. Погледни текста на Хониат и, надявам се, ще се убедиш, че макар да споменава този слух, сам Хониат не му е вярвал. Пък и как си представяш, ако подозира Иванко в заговор и го вика по никое време в покоите си, че Асен не е взел никакви предпазни мерки? Струва ми се невъзможно дори за самоуверен човек като Асен. Благодаря за разясненията относно Яков Светослав, но няма как да се съглася с тях, особено с това, че: 1.Е бил най-важния съюзник на Константин Тих по времето, в което вече се нарича imperator bulgarorum; 2.Чрез тази титла "изнудва управляващите да му правят отстъпки" - какви факти могат да се посочат? 3.Положението на Константин сериозно се разклаща поради отравянето на този "важен подръжник", поради което Константин не могъл да се справи с въстанието. Нима смяташ, че ако Яков Светослав не беше отровен, Константин щеше да се справи с въстанието? Но кой тогава е щял да се справи с Яков Светослав? Аз считам, че най-сериозното разклащане на Константиновия трон между 1263 и 1277г. е именно обявяването на Яков Светослав за цар - титла, която му е официално призната от Ищван V. Според мен преговорите и осиновяването са точно средства за заздравяване на този разклатен престол и те са постигнали максимален ефект.

Едва ли се налага да ми обясняваш откъде иде тезата на Златарски за заговор. Не твърдя, че е заговор, пък и не това е въпросът в случая. Ставаше дума от какво е умрял - от плеврит или от рана (кой я е отворил е отделен въпрос - Манастрас, солунски грък, ломбардец или друг). Много се радвам, че приемаш, че Калоян е спорил "надълго и широко" с Манастрас (с прободено какво може по-късно да уточним) той ли го е пробол. Смяташ ли подобен спор за възможен, ако Калоян е бил болен и то още от по-рано (от периода на бездействие, който си свързал с боледуване)? По скелета не са открити следи от нараняване с копие - 100% си прав и аз съм 100% съгласен. Но и няма как да се открият, ако е бил прободен в меките тъкани. А утробата е точно такава. За смъртта на Калоян никой не увърта - поне източниците не. Единственият, който прави това, си ти И си пропуснал да отговориш на въпроса: откъде се е взела кръвта?

По отношение на приемствеността във върховната власт в България просто съм казал, че не съществува фиксирано законово положение, каквото има напр. в Западна Европа. Във Византия положението е същото. Традиции, разбира се, има, но не закон. Точно поради това съвладетелската институция има такава широка практика, включително и по отношение да деца. В тази връзка възниква и политическото понятие порфирогенет. Всички това са опити за легализация на някаква практика на приемствеността, но така и не се стига до фиксирането й като закон. За бележката у Скилица - да, така е. Но това е традицията. За Яков Светослав: аз не съм коментирал благодарение на какво е придобил права. Просто казах, че не е придобил такива чрез брака си за Иван Асеновата внучка. Съгласявам се, че в качеството си на "син на господарката на българите след Михаил" е придобил някакво право, но въпросът не е там, защото той се е наричал imperator bulgarorum още преди осиновяването си от Мария. Моята мисъл беше, че тази титла той присвоява, без да има права над нея, т.е. че е узурпатор. Аз имам известни съмнения за "царуването" на Иванко, колкото и кратко да се смята, че е било то. Причината е, че не съм много убеден, че убийството на Асен е политическо и в резултат на заговор, както обикновено се приема.

Самото сърце не боли - попитай който искаш медик. В повечето случаи в средновековните извори неочакваната смърт на владетел се свързва с провидението - вж.напр. у Теофан смъртта на Константин V. Но, независимо от това, етиологията на събитието (в случая - на смъртта) обикновено се описва правдиво. В т.ч. и в "Чудесата" - срв. обсадите. Според твоите твърдения излиза, че според средновековното разбиране провидението се намесва при смърт, само когато тя е причинена от всъщност от болест. Забелязвам, че настояваш върху становището на Дуйчев за плеврита (хеморагичния). Обаче: 1.Симптомите му не се явяват внезапно. 2.Ако няма нараняване, не се вижда да тече никаква кръв - изливите са само вътрешни. 3.От тази болест не се умира за 24 часа, нито дори за 2-3 дни. Смятам за ясно, че част от разказа е измислица - ролята на Св.Димитрий, а също и влизането на кон в царската шатра. Конят според мен присъства като част от каноничната иконография на този светец. Ударът с копие в сърцето е също неприемлив, защото ако е имало такъв (все едно духовен или физически) Калоян би трябвало да е умрял почти тутакси, а не е станало така. Но само поради това, че има измислица, не можем да обявим за свободно съчинение целия разказ, нали? Много настояваш на това, че никой не споменавал физическо пробождане. Не го ли забелязваш или не искаш да го видиш? Изразът на Акрополит: "въоръжен мъж застанал до него и го ударил с копие" какво е? А кръвта, която е текла под Калоян? Обясни откъде се е взела тази чиста алена кръв, ако пробождането е "духовно".

Понеже предния пост писах на прима виста, без да чета Акрополитовия оригинал специално, съм бил донякъде неточен, но го направих, имайки пълно доверие в Михаил Войнов, който бе капацитет по класически езици. У Акрополит се казва: "И тъй, той дошъл до самия Солун и умрял, обхванат от болки в страната [в оригинала pleuritidi - няма гръцки алфавит]. А, както казват някои, смъртта му произлязла поради Божия гняв срещу него. Той видял насън, че въоръжен мъж застанал до него и го ударил с копие в страната [в оригинала pleuran]. Сега: в текста са използвани две различни думи - "pleuritis" и "pleura". Първата действително означава и плеврит и вероятно това е имал предвид Дуйчев, за да формулира своята хипотеза. Но, за да се преведе откъсът "обхванат (завладян) от плевритни болки", думата pleuritas трябва да се постави в Gen. Sg. (pleuritados), а тя e в Dat. Sg., което прави подобен превод невъзможен. Вероятно поради тези граматични съображения, както и поради това, че Акрополит все пак споменава и версията за раняването с копие, Войнов е взел синонимното значение. Има обаче и друго, което изключва смъртта да е настъпила вследствие плеврит. От всички видове плеврит с ексудат (течността, която се набира в плеврите) се умира само от Pleuritis purulenta (гноен), но не за 24 часа, както е умрял Калоян, а за няколко дни. Единственият плеврит пък, при който ексудатът е червеникав или изцяло червен, е Pleuritis haemorrhagica. Причината за червения цвят е навлизане на еритроцити в течността. Когато плевритът е травматично предизвикан и при травмата е разкъсана по-голяма артерия (примерно при руптура на аортата), цветът може да бъде на чиста алена кръв, което се споменава в "Чудесата". ОБАЧЕ ПРИ ПЛЕВРИТИТЕ НЯМА ВЪНШЕН ИЗЛИВ - присъствието на течността в плеврата се установява чрез пункция или (ако е в голямо количество) палпаторно. Освен това тази течност се събира постепенно, в течение на дни, а още от началото на заболяването болният започва да се чувства отпаднал, вдига температура, получава задух и ускорен пулс. Така че е просто невъзможно да е било плеврит. Донякъде симптоматиката, засвидетелствана у Калоян, може да се свърже със спонтанен пневмоторакс или хемоторакс - те наподобяват заболяване от плеврит и могат да бъдат сбъркани с плеврит. При тях има силни, режещи болки, загуба на съзнание и леталният изход настъпва до 24 часа. Но ако хемотораксът не е предизвикан от външно разкъсване, също няма външен излив, т.е. това не обяснява потеклата под царя чиста алена кръв. Така че клиничната картина на Калоян може да се обясни медицински с раняване, но не и с плеврит. За всичките тези медицински данни трябваше доста да се поровя и да направя консултации, но мисля, че ми беше полезно. Всъщност, ако изключим това, че знаех мнението на Дуйчев по въпроса, никога не бях размишлявал специално върху такава възможност.

Вярно е. Етноложки погледнато образът на Шишман се родее с Крали Марко.

Ето ти го текста от "Чудесата": "Тогава, именно тогава в дълбоката нощ чрез ревността на мъченика Бог излъскал докрай меча на своето отмъщение и го наострил сякаш на точило. И внезапно неуморимият и истински наш страж и пазител на града Димитрий - великият войн на великия владетел, се появил пред българския василевс като конник, яхнал бял кон и в миг нанесъл смъртна рана на нещастника. А той изведнъж изохкал и започнал да обвинява върховния военачалник на войската си Манастрас, че бил наранен от него, защото му се сторило, че го е видял да влиза на кон в шатрата, яхнал чистокръвен бял кон и да забива в сърцето му копието, което носел. И пак отново, и още много пъти го обвинявал, така че и самият Манастрас скочил от леглото си, стреснат от виковете - защото неговата шатра била наблизо - влязъл при него и видял, и чул наяве: "и преди малко пристигна тук на белия си кон и ме прониза с копието си." А Манастрас се уплашил и казал: "Не, василевсе, помилуй и пощади ме! Не съм аз, не съм! Видение ти се е явило, това не еистина!" А василевсът, ранен дълбоко със смъртна рана, страшно се превивал, викал и стенел. Защото бил прободен направо в утробата и потекла чиста алена кръв под него. Така заради твоя град, Димитрие, нозете ти се обагрили в кръвта на твоите врагове." Необходимо ли е да обяснявам защо в този текст Манастрас излиза несправедливо набеден като убиец? Хубаво си погледнал в ГИБИ, но трябваше да погледнеш и в средногръцкия речник. На средногръцки "плевра" означава именно "страна на тялото", "хълбок", "ребра" (останалите значения на думата - армейски фланг, корабен борд и пр. - в случая не са подходящи). А "плеврит" като диагноза въобще не се употребява в тази епоха. Пък и когато някой боледува (и умира) от плеврит, дали от него тече "чиста алена кръв"? И, Галахад, какъв смисъл намираш в това да се сражаваш само заради размахването на меча? Той е блестящ, оцених го веднага, но все пак ми се струва, че научните спорове се водят не за да бетонират спорещите собствените си позиции, а за да се направи някаква крачка в проучването и разбирането на миналото. Смятам това за по-полезно от надскачането, колкото и да е елегантен и висок скокът.

Галахад, чел ли си хрониката на Йоан от Никиу - било по Зотенберг, било по Шабо?

Да. Освен това би било доста неприятно, ако българската историография каже, че Иван Асен II вероломно е нарушил договора с Теодор Комнин и го е нападнал в гръб. Ето защо тя няма да го каже, въпреки че истината е именно такава. Впрочем в политиката, както и в науката няма или поне не би трябвало да има никакви емоционални (вкл. и патриотични) изводи, квалификации и оценки. За жалост българската историческа наука (в т.ч. и националната медиевистика) твърде дълго бе използвана като идеологически инструмент, за да може да бъде достатъчно правдива. Затова най-често историята на България се пренаписва, вместо да се проучва. Vae victis!

И аз имам бележка. В текста се казва: "1 септ. - Германия напада Полша; ...; 17 септ. - Червената армия навлиза в Полша;" Защо е този двоен стандарт? Действията на Германия и СССР са съвършено еднотипни - нали затова е тайният анекс на пакта Рибентроп-Молотов. И двете би трябвало или да "навлизат", или да "нападат" .

Все едно откъде е взета, тази информация преповтаря официалната руска позиция за въоръжените до зъби немци и за неподготвените и малобройни руснаци. Тези твърдения нямат нищо общо с истината. Примери: 1.Говори се за 5,5 млн.германци в 190 дивизии на Източния фронт към 22 юни. Това значи средно 29 000 души щат в дивизия. Отворете който искате сайт - във вермахта няма дивизия с такава щатна численост. 2.Говори се за 2,6 млн. руснаци на Източния фронт към 22.06. в 170 ок. 50% окомплектовани дивизии. Това, доколкото си спомням, го пише в спомените на Жуков. Но сам той цитира една своя справка, четена пред Сталин малко по-рано за доста повече дивизии. Обаче дори да са 170 с 50% щат и 2,6 млн. войници, това ще рече, че окомплектована по щата дивизия е трябвало да има около 30 000 души в състава си - никъде не съм срещал подобен брой по пълен щат. 3.На Източния фронт към 22.06. са ешелонизирани 24 армии - това може да се види и на някои карти, а и да се провери из мемоарите на руските военачалници. По това време в една армия има най-малко 12 дивизии, а в някои са били и повече. Това значи, че е имало минимум 288 дивизии. По същото това време в състава на Червената армия е съществувала стрелкова дивизия № 316 (ако не ме лъже паметта нейн командуващ е ген.Памфилов) и танкова дивизия № 100 (тези дивизии са с отделна номерация). Доста е показателно. 4.Говори се за сражения на немски тежки танкове срещу руски леки танкове. през 1941г. немският тежък танк още не е конструиран -има го само на чертеж. А СССР по това време разполага с тежки танкове КВ ("Климент Ворошилов" - 677 броя към 22.06.1941г.) и т.н, и т.н. Не зная кой командващ на Западния фронт е спасил Жуков от военен трибунал, но това не е армейски генерал Павлов - Павлов е разстрелян през юли 1941г. Смятам, че е нормално, след като има още една хипотеза по тези въпроси, тя да бъде поне загатната, ако не - равностойно изложена. И още: СССР е създаден не през 1956, а още през 1922г. НАТО също не датира от 1956г.

Чудесно, нека аналогиите с никове да са по-несполучиливи от тези с кюфтета. За Калояновата смърт: значи не бил прободен с копие според изворите? Това твърдение ме учудва, защото искрено смятах, че в този форум именно ти най-добре познаваш изворите. Ако не ме лъже паметта разказът за Калояновата смърт към "Чудесата" го има в ХИБ,2 (вярно, изданието е филтрирано, но все пак) - не го ли считаш за извор? За това, че Калоян е умрял от плеврит не се говори в нито един извор. Акрополит споменава, че бил починал "от болки в страната" и не говори за никакъв плеврит. Смъртта от плеврит не е податка от източниците, а историографска хипотеза - на Иван Дуйчев.

Така е, кратките известия често са много ценни, а някои от тях са направо уникални - напр. приписката на Тудор Доксов.

Вярно, има хипотеза, че Кубрат е бил християнин. Обаче в нея няма нищо доказано и нищо сигурно - тя затова е хипотеза. Податките, за които споменава Галахад, не са никак достатъчни, защото: 1.Находките от Малая Перешчепина, съдържащи християнски символи, са вероятно собственост на Кубрат, но какво доказва това? Те могат да бъдат придобити и като подаръци, и като плячка. Ако наличието (примерно) на т.нар. дискос на епископ Патернус, на дъното на който е цизелиран кръст, сред тези находки е доказателство за религията на Кубрат, то същото значение за Омуртаг би трябвало да имат кръстовете, с които започват надписите му, а също и този, който стои върху жезъла, изобразен на златния му медалион. 2.Йоан от Никиу не говори въобще за покръстване на Кубрат. Той говори за покръстване на "Кетрадес, началник на мутанес, племенник на Кернака". Но понеже у патриарх Никифор има текст, който представя Кубрат като "владетел на уногундурите, племенник на Органа". Златарски приема, че паралелизмът между двата израза позволява допускането, че Кетрадес = Кубрат, а Кернака = Органа. Но Ал.Бурмов отхвърли и то не голословно това становище, като изказа мнението, че въпросният Кетрадес е лице, което се намира на територията на империята, а не извън нея в момента на борбата за власт, за която разказва Йоан от Никиу. Така че на основание на текста на Йоан Никиуски може да се приема, че Кубрат е покръстен само при положение, че Златарски е прав за Кетрадес, а Бурмов не е прав. Но този въпрос си стои открит. Така че става въпрос за предположение, основанието за съществуването на което е друго предположение - доказателства няма.

Да се вярва - да, но чак пък безрезервно? Всъщност смятам, че Фружин няма предвид всичко да се приема безрезервно, т.е. безкритично и от текста му това е съвсем ясно. На практика в изследванията се постъпва точно в тази последователност: презентират се изворовите данни за смъртта на Калоян (примерно), след което им се прави критичен анализ, градят се хипотези и т.н. В резултат днес никой, разбира се, не смята, че Св.Димитрий е пробол Калоян, но тази версия съществува и се коментира. Според мен проблемът на българската историография не е в липсата на доверие в източниците, а в критериите за доверяване. За жалост много често критерият е "удобност": това ни устройва - приемаме го; онова не - отхвърляме го. За средновековната епоха този критерий особено бие на очи в подхода към гръцките извори.

Подобни позиции всъщност обезмислят всеки спор. Е, добре - quod capita, tot sententiae. Само че това би трябвало да значи, че ако с споря с човек с ник "Галахад" (за когото освен ника нямам други данни), споря със самия средновековен Галахад. Последното впрочем би било твърде ласкателно.

Принадлежността към една династия не дава непременно легитимни права върху короната. Поне в Югоизточна Европа не е така. Тази принадлежност е давала, разбира се, немалки предимства, но сама по себе си не е коронясала никого. Често пъти се приема, че в България е съществувал чисто династичен принцип на приемственост във властта, дори легален майоратен принцип, но според мен това по-скоро е резултат от влиянието на западновропейския династичен модел, чиято валидност за България историографски се приема по презумпция и индукция. Династичността, вкл. във ВБЦ и Византия не е толкова резултат от действието на някаква правна система за легализация във властта, а просто политическа реалност, поддържана не без усилия. Конкретно за Яков Светослав. Не бих казал, че се е обявил за цар (imperator) по силата на някакви добити чрез брака си за Иван Асенова внучка права, защото: 1.Ако бракът носеше подобни права, Константин Тих първо би се оженил за Ирина, а след това би станал български цар. Фактите сочат обратното. 2.Когато Яков Светослав се обявява за цар, той вече не е бил женен за въпросната дама. За Иванко. Нямаме основания да смятаме, че се е обявявал за цар. Това, че е убил Асен, не означава, че го е направил, за да заеме мястото му - поне източниците не го твърдят. Освен това с убийството тронът не е останал вакантен - Петър си е цар по същото време. За Делян и Алусиан. Колкото и пристрастен да е Псел, едва ли е редно просто да отхвърляме разказа му. За мен той е правдоподобен, особено като сравняваме Алусиан с Тихомир (който не е познат на Псел и към когото Псел не е пристрастен). Според мен наистина се е появила опасност от разцепление у въстаниците и точно това е принудило Делян да действа по друг начин. Но Алусиан проиграва шансовете си.

Какви доказателства могат да бъдат дадени, че по време на кризата в VIII век е съществувала християнска партия? Ако под "християнска" се разбира т.нар. провизантийска партия - това е недоразумение. По това време не е имало никаква провизантийска партия. Тя е само историографски фабрикат.