T.Jonchev

Геза Фехер - в една от ранните си статии за българите.

Това ли наричаш "кратка христоматийка"? Проектът е доста амбициозен и като почнеш да внасяш текстовете ще видиш, че е много трудно човек, който познава важността и значението на изворите, да ограничава заглавията и обема. Ще се получи поне двутомник. Обаче идеята е чудесна и ако имаш търпението и времето - реализирай я, защото издаваните през последните десетилетия христоматии са прекалено постни и подкастрени.

Абсолютно съм съгласен с DЗВЕР. В Рим никога не е практикувано сакралното убийство, защото липсват орендични вярвания.

Пак аз? Имам вече усещането, че с Галахад си играем домашен белот. Последно: кой е първият от специалистите, допуснал че българската циклова година има 10, а не 12 месеца?

Иван Владиславовият син - Пресиян (Персиян, Прусиан) II.

Доста дълго изложение. Според мен е превеждано от английски и са направени доста грешки в имената - понеже в английски се предават в оригинален правопис, но се четат не на английски, а на френски. Явно преводачът не е знаел този език. За яснота: 1.Братята на Наполеон се наричат Жозеф и Люсиен, а не Джоузеф и Луциан, а първата му жена е Жозефин дьо Боарне, а не Джоузефин Бехарнайс. 2.По време на Наполеон няма държава Австроунгария (тя е създадена в 1867г.), а или Свещена римска империя (до 1806) или просто Австрия. 3.Генералът, на когото Бонапарт оставя армията, когато заминава от Египет, е Клебер, а не Колбер. 4.Дворецът се нарича Тюйлери, а не Тюлер. 5.Съперничещият на Наполеон френски генерал е Моро, а не Морьо. 6.Алпийският проход, през който преминават френските войски е Сан Бернар, а не Св.Берханд. 7.Командирът на дивизията, която подкрепя в последния момент френските войски срещу австрийците при Маренго е Дезе, а не Десае. 8.Не може да се каже, че разбитите при Маренго австрийски войски "са изпратени в Бормида". Бормида е река. 9.Договорът от 1801г е сключен в Люневил, а не в в Лунвил. 10.Обичаен главнокомандуващ на австрийците е ерцхерцог Карл фон Хабсбург, а не херцог Чарлз. 11.Заговорът от 1804г. срещу Наполеон е оглавяван от генерал Пишгрю и Жорж Кадудал, а не от Пичегру и Джордж Кадудалин. 12.В 1805г. Наполеон става не президент, а крал на Италия. 13.Великата армия през лятото на 1805г. е концентрирана в Булон, а не Болоназа. 14.Битката на 2.12.1805г. е при Аустерлиц, а не Аущерлиц 15.Френско-руският договор от 1807г. е сключен в Тилзит, а не Тилист. 16.В битката при Асперн и Еслинг е смъртоносно ранен маршал Лан, а не Лане 17.При Березина Наполеон не е претърпял поражение - като се има предвид ситуацията, в която е поставен, тази битка е просто смайващ успех. 18.Първата абдикация на императора е подписана във Фонтенбло на 10.4.1814г., а не на 4-ти с.м. 19.Текстът, който съобщава, че на 21.3.1815г. Наполеон бил влязъл в Париж "подпомогнат от Бурбоните" е абсурден. 20.Битката на 16.6.1815г. е при Лини, а не Лигни. 21.На същата дата Ней води сражение при Катр Бра, а не Куатре Брас. Освен това в района на тези две сражения няма никакъв залив.

За Аварския хаганат - ОК! Жалко е, че нямаме повече информация за хода на това завоевание - заедно с онова, което е последвало Клокотнишката битка то е най-голямото териториално разширение (постигнато така да се каже от раз) в българската история. За гроба при Возненсенка - не съм убеден. Повечето материали са силно нагорели и полуразтопени. А това, което се интерпретира като ромейски военен сигнум (орела) е доста далеч от реалността. Но не знаех, че Ст.Ваклинов ползва теза на Корхузина - благодаря ти!

Да, Яков Светослав.

Кой през 6778 св.г. изпраща от България книга като подарък на Киевския митрополит?

Само не съм склонен да приема, че Аспарух е загинал край Днепър, след като Българският аноним заявява, че е загинал край Дунав. Идентифицирането на находките от Возненсенка с Аспарух е крайно несигурна работа - да ме прости покойният Ст.Ваклинов.

Ставаше дума за Фердинандовите съображения през 1914/15г., когато Русия и Сърбия не са извън, а във войната, докато Румъния още се чуди на чия страна да застане. Това, което пишеш, се отнася за края на войната, а не за началото й, когато България определя позицията си.

Никъде в Бориловия синодик не става дума Ана (Анисия) да е съпруга на Иван Асен. Текстът гласи: "На царица Ана, наречена Анисия, и на другата Ана, благочестива царица на христолюбивия цар Асен, и на Ирина, благочестивата майка на христолюбивия цар Михаил, наречена в монашески образ Ксения - вечна памет!" В случая оформянето на този текст като специален абзац (№ 118) в изданията на Синодика подвежда: понеже двете други царици, споменати в откъса, са Иван Асенови съпруги - значи и тази. Само че "форматирането" на текста на Синодика и въвеждането на номерация е направено едва след свързването на Ана (Анисия) с хипотетичната първа съпруга, при изданията на паметника и отразява определена научна позиция по въпроса. В оригинала такова отделяне на тези три царици няма.

Да, трупане на дъски и пейки пред трибуната - става дума за преторския трибунал, който се намира в североизточния край на Forum Romanum. И за тогата си прав - била е точно "изразно средство". Антоний вече се е бил преориентирал срещу убийците и допълнителното нахъсване на тълпата против тях му е вършело работа. Приемам, че хипотезите не са твои и че ти не ги отстояваш, така че и несъгласията ми не приемай като адресирани персонално към теб. Всъщност освен самата им формулировка, прочетена в темата, аз нищо не зная за тези хипотези. Впрочем от нетрадиционните виждания по въпроса, аз съм чел само за едно - че и Антоний евентуално е бил посветен в заговора, но не направил нищо за осуетяването му, за да се възползва от резултатите. В тази връзка се интерпретира напр. това, че вместо за влезе с Цезар в курията, се замотал в разговор отвън с Гай Требоний. Истината е, че връщайки се от Изтока, Цезар доста радикално ревизира действията на Антоний в Рим в качеството му на magister equitis, което със сигурност не е било никак приятно за Антоний - това би могло да бъде повод за охладняване у последния. Не е невъзможно, но е трудно да бъде доказано. Ако имаш повече информация за хипотезите за евентуалното инсценирано или допуснато убийство - някакви аргументи за тях - моля те да ги изложиш, за да можем да преценяваме стойността им.

DЗВЕР, твоята хипотеза не ми е съвсем ясна. Инсценирано убийство и допуснато убийство според мен доста се различават, тъй като в първия случай Цезар би трябвало да си е останал жив, а във втория - да се е оставил да го убият. Добре, няма да правя квалификации, признавам, че постъпката ми не бе най-коректна, но просто тези предположения ме шашнаха. Смятам, че за да коментираме подобни възможности, по-напред би трябвало да бъде изяснено на каква база се подлага на съмнение твърдението на източниците за убийството на Цезар. За някои споменати от теб неща обаче не мога да се съглася: 1.Цезар не е бил поставен на трибуна при кремацията - изгорен е на импровизирана клада, в която самите присъствуващи граждани са хвърляли всевъзможни свои вещи. Предварително подготвената клада е била издигната на Campus Martis, както е било обичайно, но не е използвана. 2.Със сигурност не всички присъствуващи са успели да видят тялото отблизо - тук си напълно прав. Но все пак доста са го видели - да не забравяме, че Антоний специално го е показал на тълпата и именно това, както и окървавената тога, са предизвикали изстъплението и настояването кремацията да се извърши на самия форум. 3.Фактът, че гражданите са объркали двамата Цина, едва ли може да е аргумент. Цезар е бил по-известен и по-познат от претора поне толкова, колкото Г.Първанов е по-познат от Софийския областен управител (аз дори не зная кой е, да не говорим как изглежда). Но с удоволствие бих дискутирал, щом става въпрос за Цезар - той е моят античен любимец.

Има данни (е, не най-ясни или пък много конкретни), че към началото на 70-те години на Х век България продължава да владее територии отвъд Дунава. А според разбирането на сведения от Анонима на Хазе у Иван Божилов, такива е имало и по-късно - това вече е много спорно, естествено, тъй като Анонимът е доволно неясен. Warlord, защо спря? Според мен по-неизвестните войни в историята на ПБЦ не са се свършили.

За Агата: грешката не е у самия Скилица, а в преписвача. В друг препис на хрониката (Vindobonensis historia.74) си е ясно казано вместо "от една лариска пленница" - "от Агата, дъщерята на Йоан Хрисилий, протевон на Дирахион". За Ана (монахиня Анисия): В никой източник не се говори за съпруга преди унгарката - дори и в преписката между Андраш II и папа Хонорий III, посветена на обстоятелствата около унгарския брак. Идеята, че монахиня Анисия е руска съпруга, е историографски продукт. Схващането, че Анисия е съпругата на Калоян, е също историографски продукт, разбира се. Но има разлика: в първия случай се търси идентификация на едно име от Синодика и то се идентифицира с царица, неспомената в никакъв източник, следователно хипотетична; във втория в Синодика се търси идентификация на достатъчно известна царица и се намира име точно там, където би следвало да стои. Смятам, че в случая Акрополит си е бил коректен.

Към момента на писмото - очакващ признание Bulgarorum et Blachorum imperator..

Галахад, имаш една техническа грешка - Агата не е от Лариса, а от Дирахион. Докато си я писал, си мислил напред - за Ирина Гавраил Радомирова. Константин Тих има преди Ирина, внучката на Иван Асен, друга съпруга с неизвестно име. При женитбата му за Ирина тя е изпратена в Никея. Някои автори на основание на ктиторския надпис в Боянската църква предполагат, че е била сръбска принцеса. Ана (монахиня Анисия) няма как да е била съпруга на Иван Асен - в никой източник не се говори за негов брак преди този с унгарската Ана. По-големите му дъщери (поне съпругата на Мануил Комнин, ако не и тази на Стефан Владислав) са родени от наложница (наложници) - Акрополит изрично го споменава. В същото време, ако допуснем, че въпросната Ана е негова жена излиза, че от списъка липсва поне една доста известна царица - куманката, което не може да се обяснява с произхода й, тъй като тя естествено е била покръстена. Според мен Ана (монахиня Анисия) е именно тя. Другата възможност за тази Ана - да е жена на Петър - е много по-слаба, тъй като негова съпруга, ако е имал такава въобще, никъде не се споменава.

Добре, така е. "Светата ракла" е църква в църквата "Св.Мария Влахернска".

Вярно, през 1915г. Антантата е била зле - само поражението при Мазурските езера или Дарданелската операция да вземем! И обещанията й са будели съмнение, защото не държавите, които биха били териториално потърпевши, ако се изпълнят, са ги давали. Не бива да пренебрегваме и психологическия момент: Фердинанд, както и повечето българи са били бесни на Сърбия заради ролята й около Междусъюзническата война. Значителна роля е изиграл и въпросът за заема през 1914г. - фактическият отказ на Банк дьо Пари е дьо Пеи Ба и сравнително леките условия на Дисконто Гезелшафт. Обаче царят, като достатъчно интелигентен и осведомен човек, е имал възможността да прецени, че тази война ще бъде дълга - индикациите за това се явяват още през есента на 1914г. А той не може да не е знаел, че при продължителна война Тройният съюз няма как да спечели поради по-слабите си икономически ресурси. Това поне е било ясно - достатъчно е било да се сравнят колониите на двата блока дори само като площ и население. Според мен Фердинанд още през 1914г. е бил настроен за включване на страната на Тройния съюз, въпреки че си е давал сметка какво може да стане накрая, т.е. бил е наясно, че ходът, който се кани да направи, е изключително рискован. На това навежда не само заемът от Германия, но и фактът, че се е погрижил да уреди собственото си положение в случай на катастрофа, а и това, че е поставил (или оставил, както предпочитате) начело на правителството В.Радославов - един отявлен германофил.

Историческото гадание е доста рискована работа, а в случая ако-тата са много. Мисля, че алтернативата на Фердинанд за ПВС е била просто да остане извън нея. Т.нар. трето предложение на Антантата към България 1915) включва териториално разширение в Македония (за сметка на Сърбия - дори с цената на предварителна съглашенска окупация на т.нар. безспорна зона), в Беломорието (Кавала, обещана от Гърция - хем от крал Константин, хем от Венизелос - с различни идеи за българското поведение, естествено), линията Мидия-Енос (за сметка на Турция) и то само срещу [/i]българския неутралитет. Е, какво в действителност е щяло да стане след приключването на войната, си остава въпрос от сферата на ако-тата. Само че това предложение идва късно - България вече се е била договорила с Германия и Турция.

Е, добре: какво е "Светата ракла"? Веднага давам и желания жокер: името е свързано с ромейската история и по-конкретно с Константинопол. Смятам, че този въпрос е по-лесен, защото отговорът може да се търси по името.

О, Боже, никой ли не се е сетил за Теодосий Месониктос или играта вече ви е писнала? Аз бях забравил, че съм задал въпроса.

Да твърдят, че Цезар е организирал (вариант: допуснал) собственото си убийство или че по този начин е искал да се оттегли тайно от обществения живот могат хора, които не познават римската история от средата на I в. пр. Хр., както и самия Цезар (дотолкова, доколкото поне го позволяват източниците). 1.Цезар е обичал живота и е умеел да му се наслаждава, без това умение да го лишава от здрав разум - купонясвал е като малцина свои съвременници, но не е пиел. Такъв човек не се самоубива и то когато е на върха. 2.За Цезар властта не е самоцел, а средство за постигане на цели. През 44г. той е имал редица важни проекти (основните от тях са посочени в предните постове) за реализация и не би се оттеглил преди да ги изпълни. Сам е считал Сулла за глупак, понеже се е отказал от диктатурата, т.е. от властта. 3.При все че римляните са наистина доволно суеверни, Цезар е демонстрирал невероятно трезвомислие и пренебрежение към знамения, предсказания и пр. Разбира се, съобразявал се е със суеверието у другите, но лично никога не е изпитвал такова - спомнете си само мигновените му реакции в инцидентите при дебаркирането в Африка и при счупването на триумфалната колесница. В това отношение той ми напомня на Нума, който в едно римско предание крайно съобразително прецаква самия Юпитер (или беше Вейовис?) 4.Тялото му е изгорено на Forum Romanum, където цялата присъствуваща тълпа е видяла лицето му и раните по него - напълно изключено е да е бил кремиран друг човек.

Има логика, но за да приемаме такава конструкция, трябва да сме наясно къде е минавала границата - според мнозина специалисти тя е била по р.Днестър, но пък според не по-малко - по Днепър. Ако е била до Днестър, нямаме особени основания (освен банално патриотичните) да смятаме, че българите са били нападнати и са водили победоносна отбранителна война. Ако ли пък е била до Днепър, предположението, че войната е била отбранителна би било доста по-логично, но основанията да заключаваме, че е победоносна за българите са все така малки.