T.Jonchev

Да, съдържа го. Но в откъса Кирил изобщо не твърди, че дядо му е бил служител в дворец на важен чужд (неромейски) владетел, нито пък, че бил изпращан на дипломатически мисии. А тълкуванията на М.Маргаритов и Анг.Хофер все пак не са думи на самия Кирил, нали така?

И аз не очаквам такъв цитат от пространното житие. Защото там не е написано това, което потребителят Пеев заявява, че било написано.

Потребителят "Йончев" не е подразнен, а развеселен и се надява да му покажат съответен цитат от пространното житие на Кирил, в който да е записано Кирилово твърдение, "че неговият дядо бил високопоставен служител в двореца на важен чужд (неромейски) владетел и като такъв е бил изпращан на дипломатически мисии." А след това - ако се наложи - може да се коментира и това, което Кирил е казал в действителност.

Кой отнесе това нещо към българския Владимир?

Повече. От 90-те години е. Но заключението им е по-скоро патриотично, отколкото вярно. Все едно да смятаме, че Латинската империя съществува до 1373, когато умира последният носител на титлата "константинополски латински император".

Не. Теоретичната военна подготовка почива на принципа на самообразованието, а практическата - на службата в армията.

"Pueritia"(детство) е доста разтегливо понятие в латинския. C "puer" се обозначават както момчета в детска възраст, така и такива в тийнейджърска. В периода на т.нар. класически латински нещата са сравнително ясни: pueritia обхваща част от времето времето на носенето на toga praetexta, някъде до началото на пубертета, когато се навлиза в т.нар. adulescentia (юношество), продължаваща до пълнолетието, т.е. до момента, когато момчето е обявявано за мъж и облича toga virilis (16/17г.). Строго погледнато, в древния Рим pueritia'та е до към 12/13г., но и в класически латински текстове често се среща puer, употребено за по-големи момчета. В средновековна Западна Европа е още по-объркано: моментът на пълнолетието не е фиксиран на една определена възраст, освен за владетелите, тъй като това е политически въпрос, свързан със сблъсък на интереси по отношение продължителността на властване на регентствата. Пълнолетието се определя "на око" и поради това е доста условна работа. Доколкото имам впечатления, останали ми от четене на западноевропейски източници, между VII и XII/XIII век схващането за пълнолетие при момчетата възрастово спада с година-две в сравнение с древноримското и се определя от индивидуалното навлизане в пубертета. След XII век пълнолетната възраст (но не при владетели) започва да расте във връзка с рицарските практики, които изискват известна етапност (паж, валет, екюе) преди посвещаването в рицарство и се качва до към 20 години. В случая със Симеон: Лиутпранд надали е имал толкова точни сведения, че да може да употреби pueritia в класическия латински смисъл, а още по-малко - в класическия юридически смисъл. Вероятно му е разказвано, че Симеон е бил отрано образован и поради това се е изразил по такъв начин. Тази е и причината Страшимир Лишев да преведе думата не буквално, а "като малък", "от малък" в ЛИБИ. Така че ти най-вероятно си прав, че Симеон е учил между 10 и 15 години, но едва ли си прав, ако смяташ, че на 15 (примерно) внезапно е престанал, защото образованият човек учи до края на живота си. Тази млада възраст на Симеон обаче не е била пречка да посещава Магнаура. Като наричаме това училище "университет", нямаме предвид днешната структура, както си мислеше Д.Пеев, а по-специално училище в сравнение с останалите. Но в Магнаура са се обучавали всякакви възрасти - не само адолесценти. Спомням си дори, че в едно от житията на Константин-Кирил Философ (макар че той не е учил в Магнаура, понеже училището още не е било настанено там) се казваше, че учил заедно с император Михаил III. A разликата между двамата е над 10г.

Сега разбрах. Ако диалогът беше примерно през 921г. с цялата предистория след 913, Хиросфакт сериозно да е загазил.

Не мисля - това е съвършено друг случай. Но пък това, което цитираш, ме подсеща за знаменитата история с епириптария. Ако приемем, че в 913г. Симеон е претендирал за императорска корона, номерът αντι στεμματος е точно от същия тип.

Да, има разлика и е възможно тя да се дължи на нарастващата нервност на Симеон - той хвърля бая усилия в стремежа си към константинополския престол, а нещата не му се получават. Последното ти изречение не го разбирам.

Стар надали. В писмата се споменават често "баща" и "чедо", но това е само в духовен смисъл, защото Николай Мистик е съвсем малко по-възрастен от Симеон. А и за пригажданията не мисля, че са причина за отношението на Симеон. В оная епоха историята не е днешната стремяща се съм точности наука, а преди всичко разказ, от който се вадят поуки. Симеон е знаел това. Дали му е било ясно, че герой на онази история с Теодосий Втори всъщност не е Хозрой, не мога да кажа, но най-вероятно съвсем добре е схванал намека: "Дори онзи кръвожаден неверник се е смирил, а ти, християнинът - не." Смятам, че това, което виждаме в кореспонденцията и с Лъв Хиросфакт, и с Николай Мистик, и с Роман Лакапин, е Симеоновият характер - интелигентен и самоуверен човек с високо самочувствие, демонстриращ превъзходство чрез ироничен и дори саркастичен тон при общуване с опоненти.

Грешка - едва ли. По-скоро Николай Мистик пригажда историята към актуалната политическа ситуация и прави аналогии и намеци от типа "тебе думам, дъще, сещай се, снахо".

Ами да, случаите на Симеон и Юлиан са сходни - поне в общи линии. Но защо да изключваме ролята на образованието? Кой студент покрай благообразните науки не е чел и нещо по-така? И хич не се подвеждай по студентския образ на Юлиан у Гор Видал - не е бил чак толкова света вода като студент.

Не го разбирате, защото: 1.Не познавате епохата, за която говорим. 2.Не Ви е ясен професионалния език в историческата наука и схващате думите буквално. 3.Не сте прочел или не сте се съобразил с ред 5-6 от Правилата на форума. А дали съм съгласен с оценката на Каждан за Магнавра вече писах и Маготин ме разбра.

Смешното е с какво самочувствие хората са склонни да коментират и да дават оценки за неща, от които не разбират и които дори не са виждали. Става дума за възможно най-обемния (над 2400 електронни страници в две колони всяка) византоложки справочник, издание на Оксфорд, изготвен на базата на над 200 години изследвания на европейската и световна византология.

Пътят ще трябва да се увеличи с около 200 км, защото - ако говорим за битката при Ахелой - изходната точка на ромейската армия не е Адрианопол, а Диабазис - това си е указано в изворите. Диабазис е обширна равнина в района на Анастасиевата стена. Но въпреки това увеличение няма да е кой знае колко по-дълъг, защото армията най-вероятно се е движила по крайморския път и въобще не е ходила в Адрианопол.

Да действаме компромисно. Предлагам на Евристей да изложи в точки несъответствията, които има предвид - така всички, четящи и пишещи в темата, ще знаят какви въпроси ще бъдат коментирани. После ще коментираме точките една по една и всеки ще може да се включи по въпрос, който го интересува. А за да не се получава коментарно безредие, се наемам да не допускам скачане към следваща точка преди предходната да е изчерпателно обсъдена.

В този случай оценката на Каждан ми се струва твърде сурова - може би защото обемът и телеграфният стил не допускат подробности.

Не, просто онзи пост беше много объркан. А съборът (говорим за Шестия Вселенски, нали?) се казва Трулски.

По този въпрос вижте отговора на Пандора - там е казано достатъчно за разбиращите. Историята не е математика и в нея възможните отговори обикновено са с вариации, така че всичко зависи от аргументите. А по този въпрос се считайте официално предупреден. Начинът ви на дискутиране е неприемлив и фактът, че е търпян, не е без ограничения във времето. Що се отнася до адекватността на кавичките около ерудицията на Евристей, можете и сам да я прецените по съотношението между лайковете, които е получил и броя на постовете му. Тази пропорция е сред най-високите в този форум и съм сигурен, че би била не по-ниска в който и да е друг. А собствено за мен ерудицията на Евристей е извън всяко съмнение.

По това време е малко сложно да се каже кой точно род е "царският", защото се сменят като носни кърпички. Във всеки случай - независимо, че не се знае родът на Сабин - той си е владетел, а не "временно изпълняващ" тронни функции по роднинска линия.

Извинявай, Пандора, но с този пост май верно си изгубена в Кавказ.

Аха, ясно. Ето какво значи човек да не стига до финала, когато чете. Добре, че Atom е по-внимателен.

Етнонимът "Българина" се ползва в чужбина - именно за идентификация. Вътре в самата България това би звучало нелепо. Имаме цяла дузина Омуртаговия надписи и в нито един той не се е нарекъл "българин" - как да преценяваме това: 1.че не е бил българин; 2.че "българин" не е звучало по-специално от кой да е друг етноним; 3.че е било излишно да се подчертава нещо всеизвестно;?

Но между т.нар. събор, който сваля Сабин и времето на Борис протича изключително интензивен процес на централизация на властта в ръцете на владетеля и, поне от Крум нататък, той е върховният законодател. И не управлява просто по династична даденост, нито по благоволение на първенци и събори, а по божествен избор - не е никак случайно, че Омуртаг се украсява с титуларния елемент ο εκ θεου αρχον. Следователно владетелят не престъпва закона, на който и без това не е подвластен, а го променя по свое усмотрение или (евентуално) по внушение "отгоре". Естествено, промените няма да се харесват всекиму (поради което бунтовниците обвиняват Борис, че е дал "лош закон"), но това нито е цел на тези промени, нито засяга владетеля, стига да е достатъчно силен и умел, за да парира всяко противопоставяне на волята си. От приведения цитат става обаче ясно, че дори разбунтуваните боили не оспорват на Борис правото да е законодател - просто законът не им изнася. А щом е така, не Борис нарушава закон, а онези, които вдигат бунт срещу него. Колкото до "дългосрочните негативни последици" - не знам какво точно имате предвид извън това, че всяко действие носи както позитиви, така и негативи. Но тези оценки са и въпрос на гледна точка и предпочитание - ако днес решим, че би ни било по-добре да си живеем около Кубан, с най-голямо основание можем да говорим за дългосрочни негативни последици от Аспаруховите действия.