Doris

Плюс това, в компютъра времето се квантува според честотата на процесора, така че има техническа граница при деленето на времевите интервали на все по-малки и по-малки. Ако събитията (командите) се изпълняват в един и същи такт на процесора, значи са едновременни.

Забележителни са снимките! Особено ме впечатлява първата, която е комбинирана с други снимки и надпис. Вижда се японската перфектност,стремеж за изпипване на нещата. Това, а и другите известни японски качества вдъхва оптимизъм, че бързо ще се справят с бедствието, въпреки, че вече има трети взрив в електроцентралата и силни вторични трусове.

Би трябвало първо да се каже какво е момент. Нека приемем, че момент е достатъчно малък интервал от време, в който отчитаните параметри на разглежданите събития не се променят по стойност по отношение на точността, която сме задали. Тогава отговорът на въпроса е - да.

Земната ос и без това не е фиксирана, за нея съществуват явленията прецесия и нутация. За опасностите от радиоактивно замърсяване от АЕЦ - надявам се взрива да не е засегнал ядреното гориво.

Има косвено доказателство за съществуването на гравитационни вълни. Това е намаляването на периода на въртене при двойните пулсари. Откритието е направено от Джоузеф Тейлър и Ръсел Хълс през 1974 г. , за което получават Нобелова награда. Нобеловите лекции на двамата могат да се прочетат в УФН: http://ufn.ru/ru/articles/1994/7/d/ http://ufn.ru/ru/articles/1994/7/e/ От тях могат да се разберат интересни подробности, например, че откриването на първия двоен пулсар е направено от Ръсел Хълс самостоятелно. Използван е най-големия радиотелескоп - в Аресибо: http://www.bgastronomy.com/index.php?id=182&cat=13

О, не се извинявай, всеки обсъжда това, което му е интересно. За щастие, във физиката експерименталната и теоретичната страна са свързани. Дискусии за едната често пораждат дискусии за другата. Много се радвам, че ти и scaner пак пишете във форума! Да, и аз оставам с впечатлението, че на тези експерименти нещо им убягва. Има и такъв момент, че за регистрирането на гравитационни вълни се надяват на събития, като избухването на свръхнова, които предизвикват резки нехомогенности в окръжаващото ни гравитационнополе.

Има един хубав немски филм за Лили Марлен: http://en.wikipedia.org/wiki/Lili_Marleen_%28film%29 но не знам доколко е достоверна историята, която се разказва в него.

Експериментите за засичане на гравитационни вълни също могат да се нарекат големи, със сигурност - по обем: Джоузеф Вебер сглобява един от първите детектори на гравитационни вълни 1969 г. Вебер използвал като детектори плътни алуминиеви цилиндри с дължина 1 метър с пиезодатчици от страни, изолирани във вакуумна камера. Два такива цилиндъра той поставил в бункер под игрището за голф на Мерилендския университет и един – в Аргонската национална лаборатория. Идеята на експеримента е проста. Пространството под действието на гравитационните вълни се свива и разтяга. За това цилиндърът вибрира по дължина, а пиезоелектрическите кристали преобразуват вибрациите в електрически сигнали. Космическите гравитационни вълни практически едновременно действат на детекторите, което дава възможност за филтриране на шумовете. http://elementy.ru/lib/430330 Детектори на гравитационни вълни: AURIGA , Леняро близо до Падуа, Италия, Резонансен M = 2,23 т, Т = 0,2 К EXPLORER ЦЕРН, Женева, Швейцария, Резонансен, M = 2,27 т, Т = 2,6 К NAUTILUS, Фраскати близо до Рим, Италия, Резонансен, M = 2,26 т, Т = 0,13 К ALLEGRO, Батон Руж, щт. Луизиана, САЩ, Резонансен , M = 2,30 т, T = 4,2 K TAMA, Токио, Япония, Лазерен, L = 300 м GEO 600, Хановер, Германия, Лазерен, L = 600 м VIRGO, Пиза, Италия, Лазерен, L = 3 км LIGO, Хенфорд, щт. Вашингтон, САЩ, Лазерни, L = 2 км и 4 км - , Ливингстън, щт. Луизиана, САЩ, Лазерен, L = 4 км miniGRAIL, Лайден, Холандия, Сферичен, D = 65 см, М = 1,15 т http://www.vokrugsveta.ru/vs/article/3003/

На това клипче се вижда, че повечето мълнии започват откъм облаците.

В една друга тема : http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10239 също става въпрос за експеримента на Аспе. Там Куна е посочила източник, в който има снимки на апаратурата за експериментите с корелирани по поляризация фотони: Апаратура за експеримента за тестване на неравенствата на Бел в Orsay (1982), проведен от Ален Аспе . Източникът на корелирана двойка фотони се състои от няколко лазера, и сноп от атоми, които се движат в затворения обем, който се вижда в центъра.Измерванията се провеждали след като снопът измине път 5 метра. Модерен източник на двойка корелирани фотони (2004). Този източник се състои от нелинейни кристали и ултравиолетов полупроводников лазер. Дълъг е само 20 см и е много по-прост от източника, използван през 1982. Резултатите от експериментите много добре според мен са описани в една статия на български: http://phys.uni-sofia.bg/upb/C6.PDF Наистина, малко трудно е да се проумеят тези резултати, но и не бива да се избързва с прехвърляне на квантово-механични явления в макро света, както е направил Майкъл Толбот в "Холографската вселена": http://psychology.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=20634&df=46&dflid=3

Много добра идея, подкрепям я. Но като се съберат боклуците дали ще се видят някакви останки от римско време? Също ми е интересно като са копали основите на католическия храм какво са намерили и запазено ли е то?

Как ще има информация за някаква съпротива, когато всяко такова нещо се потулваше и изопачаваше до неузнаваемост. Спомням сикак в завода, в който работех ни извикаха на открито партийно събрание (събрание, на което присъстват и безпартийните) за да изразим възмущение във връзка със статия на в.Работническо дело. Статията беше голяма -на цяла страница, без автор и се разправяше за някакъв смахнат поет от Пазарджик по доста объркан и неразбираем начин. Та възмущението на събранието не се получи, защото простите безпартийни не можахме да разберем защо трябва да ни занимават с някакъв откачен от някаква анонимна статия. После какво са отчели партийните другари - не знам. След време разбрах, че е ставало дума за Независимото дружество за защита правата на човекa и Петър Манолов.

Слушах няколко по-нови записа на тази увертюра, включително и с диригент Караян. Не съм много навътре в техниката на музикалните изпълнения, но наистина има добре изразена разлика, аз го разбирам по-скоро като различна интерпретация с по-смели акценти в динамиката и темпото при Артуро Тосканини, с повече емоция и изразителност. Навярно досегът с 19 век си казва думата. 19 век е век на подем, възторг от човешките възможности, на мощни съзидателни обществени движения...В 20 век е друга атмосферата.

ISTORIK, много добре е описал какво представлява празникът 8 март. Бих добавила и очевидното му комерсиализиране, но какво пък, нека има малко радост и за цветарския и козметичния бизнес. По едно време силно ме дразнеше социалистическо-престорения му привкус, даже си мислех, че полека-лека ще отмре, но явно хората харесват всякакъв повод за веселба. И аз се радвам на подаръци, почерпки и поздравления, така че, в крайна сметка и осми март е добре дощъл. Благодаря за поздравленията и честит 8 март!

Може даже да се видят следите на частиците в уилсънова камера:

Е, в подкрепа на дуалистичната природа на частиците е пак експериментът. През 1923 г. Л. де Бройл изказва хипотезата за универсалността на корпускуляро-вълновия дуализъм, че не само фотонът , но и електронът и други частици освен корпусулярните си характеристики - енергия E и импулс p имат и вълнови характеристики – частота ν и дължина на вълната λ. Първото експериментално подтвърждение на хипотезата на де Бройл е в 1927 г. от К. Девисон и Л. Джермер. Те открили, че сноп електрони, отразени от никелов кристал създават дифракционна картина, подобна на тази от рентгенови лъчи. През 1936 г Х. Халбан, П. Прайсверк и Д. Митчел наблюдават за пръв път дифракция на неутрони при отражение от кристал. http://dic.academic.ru/dic.nsf/enc_physics/898/%D0%94%D0%98%D0%A4%D0%A0%D0%90%D0%9A%D0%A6%D0%98%D0%AF По-подробно за тези експерименти може да се прочете тук: http://fn.bmstu.ru/phys/bib/physbook/tom5/ch2/texthtml/ch2_2.htm

Ами да, добре подреден, украсен и уреден. Thorn e на ход.

Да, тази статуя възпроизвежда медалион с релефно изображение върху кана от съкровището от Нат Сент Миклош. На мен ми харесва. Детайлите са уловени добре. Намира се в центъра на Хасково, пред театъра.

Прилича, наистина. Навярно това е крилат бик. Сцената е от златно съкровище.

Причината е, че безкрайността е обект не само на физиката, но явно и на философията, със сигурност и на поезията...

Равномерното и праволинейно движение не е илюзия, а е абстракция, идеализация, следствие от аналитичния подход към експеримента, в това е гениалността на Галилей според мен. Защото не само експериментира, но и анализира, търси същността на природните закони в едно явление - смесица от много фактори. А това, че СТО е хипотеза с ограничено приложение изобщо не е вярно, точно обратното е. Колкото до аналогията честота - скорост, могат да се правят всякакви аналогии, каквито ти дойдат на ум, но според мен е добре в тях да се влага някакъв конкретен смисъл, такъв смисъл св случая може да бъде корпускулярно-вълновия дуализъм. Впрочем, по този повод не се ли сещате за някой интересен експеримент? Все пак, темата е за експерименти.

Статуята представя сцена от голямо съкровище, свързвано с българската история и е в центъра на областен български град.

Моят въпрос също не е труден. Какво е това и къде се намира:

Древнокитайски уред за регистриране на земетресения. Топчето пада от устата на дракона в устата на съответната жаба. От това, с кой дракон става се определя посоката на земетресението.

Едва ли се подиграва, но явно много не се старае.