Doris

Освен магнитосферни емисии, има рентгеново излъчване и от повърхността. При частния случай на млади пулсари има и късовълново излъчване. Не ми е минавало през ум дали пулсарите или част от тях могат да се разглеждат и като абсолютно или неабсолютно черно тяло, но сигурно е неудачно (и от структурна и от термодинамична гледна точка), щом не се прави, така че на базата на това спектрално разпределние не може да се твърди, че винаги има излъчване във видимия спектър, ама не се регистрира.

Този на външен вид не е нещо кой-знае колко забележително като за охранител, но това което прави, наречено "creepy moving" направо е шокиращо, жив скенер

Дали ще наречем неутронните звезди звезди е въпрос на класификация и отношение, може би. Но със сигурност за тях не може да се приложи модела на абсолютно черно тяло, по простата причина, че той е за тела, съставени от атоми и молекули. Излъчването на пулсарите (неутронните звезди) е по друг механизъм - от ускоряване на частици в свръхсилно магнитно поле.

След като задава такива въпроси: "Какво може да накара хората да кажат, че Слънцето е жълто?"

Аз бих казала така: От астрономическа гледна точка е жълта звезда - клас G. От биологична гледна точка е бяла звезда, защото такова го виждаме в ясен летен ден по обяд, когато влиянието на атмосферата е минимално. Защо го виждаме бяло - това е вече мнооого биологически въпрос, защо различни същества , все евоюлирали под Слънцето имат очи с различна чувствителност?

Някои звезди не се виждат, защото не излъчват във видимия спектър, например пулсарите. Не казвам, че няма и други причини, а ако някой мисли някои от тях, би трябвало да ги посочи, а не само да споменава, че не е едно и също, защото така излиза, че това, което казвам не е вярно.

Някои звезди не се виждат (не излъчват във видимия спектър)....

Обаче червените и сините звезди ги виждаме цветно, например Бетелгейзе и Сириус.

Да, трябва да отчетем, че в това, което виждаме от космоса участват и човешкото око и апаратура със своите особености и несъвършенства. Тук разумът може и да ни изиграе лоша шега, но ако се объркаме, както беше с последните шумотевици за Нибиру.

Гугъл и така ще покаже на човека уравнението, което му трябва. Ще покаже и как точно се назовава, макар че не това търси.

Използвай уравнението на Клапиерон-Менделеев

Не, не е изключено, както виждаш, измерванията не са категорични. Теориите са си теории, но само измерванията казват какво е. Идеята ми е, че ефектът от това влияние - евентуална разлика в скоростите ще е във вид на поправка, малка корекция, към това, което вече знаем от наблюдението и теориите. Смята се, че фундаменталните закони и константи се еднакви и около Земята, и на другите места във Вселената, за това мисля, че евентуалната разлика едва ли ще е по-голяма от 30% на което и екзотично място да се мери, виж, ефектът ( отклоняване на електромагнитните вълни) може да се окаже по-голям.

Ако имаш предвид това: "Как може да бъде измерена скоростта на гравитацията? Един начин е да се открият гравитационни вълни, малки гънки в пространственно-времевият континиум, които се разпространяват от масите. Откриването обаче още не е станало. Копейкин намерил друг начин. Той преработил уравненията на относителноста, за да изрази гравитационното поле на движещо се тяло, описано от масата, скороста му и скоростта на гравитацията. Той изхождал от идеята, че ако можем да измерим гравитационното поле на Юпитер, докато знаем неговата маса и скорост, то можем да изчислим скоростта на гравитацията. Тази възможност е настъпила през септември миналата година, когата Юпитер минавал пред квазар, който излъчва радиовълни. Фомалонт и Копейкин събрали наблюденията от групи радиотелескопи около света и измерили забележима промяна на позицията на квазара при изкривяването на радио вълните от гравитационното поле на Юпитер (Квазара се наблюдава само в радио диапазона). След това учените изчислили, че гравитацията се движи със скороста на светлината или по-точно с 95% от скоростта на светлината, но грешката при измерването е около 25%.http://www.vesti.bg/novini/ucheni-izmeriha-skorostta-na-gravitaciiata-388332" , явно влияние на размера на скоростта на гравитацията ще има, но колко голямо ще е то, щом за сегашните възможности за измерване е в рамките на грешката?

Не са. Извинявайте, ако съм оставила впечатление за нещо друго.

Казах, че сме се локализирали на Земята, така че нямаш проблем . Понеже заговорих за предсказуемостта на космоса, се сетих за една моя тема като илюстрация: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11213

Има едно нещо, което е по-бързо от светлината, това е мисълта. Физиката си е супер! Космическите обекти са с много предсказуемо поведение, така че въпреки ограниченията, които сме открили, може да "надникваме" по-надълбоко във времето и пространството.

Аз съм съгласна с Румцайс. Когато казваме, че Бетелгейзе във всеки момент може да избухне, имаме предвид, момента, в който ще регистрираме тук, на Земята това събитие. Въпросът, който си задаваш не е лаишки. Въпреки относителността на времето, можем да разглеждаме едновременност в една отправна система, в случая свързана със Земята, така че "сега" не е проблем, проблем е, че "виждаме" чрез светлината. На един опърничав руски астроном, Козирев също не му давал мира твоя въпрос и решил да провери дали пък няма друг, по-бърз сигнал. Насочил телескопа на Пулковската обсерватория не на там, където се вижда обекта, а там, където изчислил, че се намира в момента и му се сторило, че е открил нещо. Но в крайна сметка се оказало, че само му се е сторило.

Смисълът не е толкова илюзорен, поне за мен. Ето как става в много случаи: обажда ти се приятел или роднина и ти обяснява колко иска неговия човек - дете, ученик, селски или градски... да спечели и ти в името на запазване и заздравяване на социалните връзки му пускаш един глас даже и без да си чул песните. На пръв поглед изглежда вредно, но подобно на ходенето на гости, фирмените тържества и сбирки, тези събития заздравяват социалните групи и то с минимални средства.

Една новина от вчера: Откриха надгробния камък на Караджата с нова дата на смъртта му

Да, билярдът е практическо решаване на задачи за еластичен удар плюс още нещо -сръчност, тактика и т.н.. Аз се справям много зле, за да реша такава задача, т.е. да вкарам топката в една от шестте дупки разчитам най-вече на късмет.

Само ако вкарва в истинска игра, с противник, го признавам за виртуоз в използването на физиката до дупка. Така, както сам си задава началното положение, е възможно да е повече с виртуозна сръчност.

Така е. Даже едни хора твърдят, че са успели да засекат релативистко скъсяване на времето в пътнически самолет. Ако това е скок, хипотетичните тунели - червиеви дупки тогава как да ги наречем, промушване във времето? Да, интересна е материята със странни свойства. Но се събраха много странни неща, които пречат на комуникацията. Странно е, че казваш: Защото ъгловият момент не е само терминология, смисълът на тази теория - на Айнщайн-Картан (Дано ми прости големият математик Картан, че му смених името, но какво общо има това с темата, та трябва да се повтаря и потретва?) е да отрази запазването на ъгловия момент и това се разбира дори при бегло запознаване. Друго странно е че статиите на Поплавски се намират много лесно, буквално с два клика.Пример е тази:http://arxiv.org/pdf/1007.0587.pdf ,в увода пише: "Here we show that extending Einstein’s general relativity to include the intrinsic angular momentum (spin) of matter, which leads to the Einstein-Cartan-Kibble-Sciama (ECKS) theory of gravity [3–11], naturally explains why the Universe is spatially flat, homogeneous and isotropic, without invoking inflation." Гравити, не знам дали го правиш нарочно или без да искаш, но с постоянните си странични въпроси , изпълнени с недомлъвки ме караш да повтарям едно и също и вече получих модераторско предупреждение за това. Освен това, сбезбройните ти намеци за елементарна и обща некомпетентност по мой адрес докара форума да ми обяснява що е светлина и гравитация и имат ли те почва у нас.

Ако смятате, че хипотетично=несъществуващо , значи имате готов отговор на въпроса "Възможно ли е пътуване във времето?" и той е "Не!" Но и влизате леко в парадокс, защото с времето някои хипотетични неща се оказват реални, т.е. експериментално се доказват. Хипотетичната елементарна частица гравитон, за която говори Малоум е част от теорията за моделиране на фундаменталните взаимодействия, която има успех в тази насока, така че според мен има шанс един ден да стане реалност. Ами обърках се, имах предвид пряката, без изкривяване на пространството гравитация, така както я представя Нютон,Казвате в едно "гравитацията не изкривява пространството". - това е от теорията на Нютон и E=mc2 - това е от ТО, в която гравитацията е изкривяване на пространство-времето. Формулата за мен си върви в пакет с изкривеното пространство. Има статии, и научни и популярни, но мисля, че линкът към уикипедията е достатъчно доказателство, че не си измислям. Колкото до терминологията, не ми се спори, не мога да знам в кои форуми кои термини са на мода. На въпроса вече отговорих по-горе. Е, някои като Поплавски успяват да отчетат тези форми, повтаряне и изначално задаване не само с модел, но и с теория. По конкетно въртенето на галактиките, но сега нямам време за подробности... Сега видях и това: Това мислех, че се разбира от линка:Резултатите от опита със светлината са за отклонение, не за маса - ъгълът, на който се отклонява светлината при едните изчисления е два пъти по-голям, отколкото при другите изчисления и измерванията по фотографиите на звездите съответстват на по-големия ъгъл, изчислен чрез кривина на пространството.

Как? Аз си признавам грешките и пропуските, когато ми ги посочат убедително, например при сметките за шейната бях пропуснала една част от ускорението и се съгласих веднага. Но тука и ти можеше да предположиш, че имам нещо друго предвид (вярно или не) , а не че ме е хванала склероза.

Виж сега, преди няколко поста коментирах тази формула, че грешно е изписана, защо всички искате да ме изкарате по-проста, отколкото съм, не се пресмята отклонението чрез нея, а чрез кривината на пространството. Ето: http://www.astronet.ru/db/msg/1190817/node44.html Освен това, има разлика в смисъла на гравитационна маса (предизвикваща гравитационното взаимодействие ) и и инертна маса (свързана с ускорението при движение), та ако има идея за някаква маса на фотона , тя е инертна, за това за предпочитане е да се казва, че има импулс и той предизвиква ефекти, наречени налягане на светлината. Както пише в текста на линка, правени са пресмятания по Нютон и се получава резултат два пъти по малък от експерименталния.