Doris

Преекспонирането е елементарно - от това, че разглеждаме обектите като независими от нашето съзнание се прави извода, че те са независими от всякакво съзнание, вкл. и божествено.

Обективно и реално като понятия не са едно и също , както и обективност и истина. Не всички религии обещават спасение и закрила. Юдаизмът даже не обещава живот след смъртта. ВСички обаче обещават Истината. Науката също обещава истина и това е една причина да се противопоставят вяра и наука и в някои случаи да се опитва да се замести едното с другото. Лично мен това, което ме привлича в християнството е обещанието за истина, е, има и моменти, когато съм на зор и търся закрила.

Вече масово се подменят водопроводните тръби с пластмасови, така че дали ще е чешмяна , или от бутилка, все е стояла в пластмаса.

Супер! Само снежните човеци ако можеше да са по-белички...

Не мисля, че е нужно да с отказваме от обективността, за да повярваме в бог, защото и субектът и обектът и законите, по които функционират биха могли да са негово творение. Според мен атеизмът е едно излишно преекспониране на принципа на обективността. За това няма реална нужда хората, занимаващи се с наука да са атеисти. Например, разболяваш се и отиваш на лекар. Лекарят може да е вярващ християнин, но това не означава, че ще ти чете молитви и ще се надява на чудо за да оздравееш.

Много харесвам психологията, но не може всички феномени на съзнането да се обясняват с нея. Имам чувството, че ако кажа, че 2+2=4, ще се окаже че е свързано някой неосъзнат фройдистки комплекс на заблуденото ми его. Принципът на обективността не е психологическа нагласа. Това е принцип в класическата наука, който се е прилагал и се прилага заради ползата, която ни носи, въпрос на рационалност.

Дам, на изхода скоростта ще се възстанови (теоретично, ако не отчитаме триене ) , но завоите са също част от пътя и то съществена и като се движиш в тия участъци с по-малка скорост, излизаш накрая на трасето с по-голямо време . Но на мен идеята ми беше за това, че натоварването от центробежните сили реално ще е по-малко от предвижданото спрямо максималната отчетена скорост.

"Ако трябва по крива /виража/ - зависисмостта от Дорис /кинетична за сметка на потенциална/, да не я търся , знам че я знае.." Не съм специалист по този спорт, но съм гледала по телевизията достатъчно, за да забележа, че начинът на взимане на завоите е от решаващо значение за крайния резултат и че по-бързо преминават тези, които по-малко се издигат на завоите - това е експерименталната част. А теоретичната е проста - ΔEk = -ΔEp mv22/2 - mv12/2= mgh1-mgh2 ....

Не виждам логика, от една страна твърдиш, че "Психологическите причини за наличието или липсата на вяра засега са единствените, с които науката разполага", от друга говориш за "генетични, биологични, анатомични" отклонения. Лично аз не знам някой да е намерил биологични разлики между вярващи и атеисти, за които тук на няколко пъти се загатва. Мисля, че научната гледна точка е, че вярата е част от човешкото съзнание. А съзнанието не е само психика - представените ни от аби компоненти - страхове, комплекси, подсъзнателни желания..., но и разум, разсъждения, анализ. Хората много са разсъждавали за съществуването или несъществуването на бог, не в религиите, а в философията и доминиращият философски възглед в обществото неминуемо оказва влияние и върху индивидуалните възгледи , нагласи и представи. Това става по различни механизми - от внушенията и желанието да си като другите и да си харесван до високото ниво на познаване, разбиране и анализиране. Ние разсъждаваме индивидуално, но начинът ни на разсъждаване, основните принципи, постулати се задават от обкръжението. Например, има голяма разлика между западното и източното мислене: "Големият познавач на източната философия (и убеден последовател на Дзен-будизма) Дайсец Судзуки (1870 - 1966) прави дълбок анализ и сравнение между западното и източното мислене. В резюме стигаме до следната съпоставка: западно мислене източно мислене дуалистично монистично обективно субективно диференциращо интегриращо индуктивно дедуктивно количествено качествено понятийно, вербално образно, символично логически ориентирано емоционално ориентирано рационално ирационално позитивно описва чрез отрицания" http://old.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_2_2003/15%20Decartv%20rai.htm Не можем да разберем от къде се е появил атеизмът като обща и индивидуална представа, без да отчетем влиянието на доминиращият философски възглед в обществото. Според мен, причина за разцвета на атеизма е абсолютизирането на на принципа на обективността - отделянето на съзнанието, божествено или човешко от природата и природните закони. Това абсолютизиране се дължи на разцвета на класическата наука, на нейните големи успехи през 18-19 век, които промениха начина на живот на хората. Само че този период в науката, респективно във философията и общоприетите възгледи вече се изчерпва. Един пример за това изчерпване е антропният принцип.

Преди време гледах снимки на мои колеги от манастира, направи ми впечатление надпис - "Св. Наум Български"

Честито Рождество Христово! Желая на всички весела Коледа, радост и топлина в сърцата!

Ами, виж, отглеждането на животни е наречено "избиване на комплекси от каменната ера" в "домокучкарници". Мерси за вниманието, сладурче! Желая ти весела Коледа, ако я празнуваш в твоя римски свят

Да, правилно, трябва да се сумират ускоренията (или силите). За това и шейните се повдигат.

Работата е в това, че комфортът на съвременния градски човек включва и отглждане на животни като домашни любимци. Което означава, че трябва да се проявява компромис и търпимост към отглеждането на животни, в разумни, нормативно определени граници. Искам да посоча един любопитен факт , който противоречи на лансираната тук версия, че животните били вещи: Във Великобритания съществува служебна длъжност за котки - "главен мишелов" , със съответните назначение, пенсиониране или уволнение: http://www.webmiastoto.com/18586.html http://www.monitor.bg/article?id=314677

Не важи. Третият закон на Нютон си е за динамиката - за силите, които действат на телата. Обаче съществуват и процеси с намаляване на ентропията - кристализация, биологични процеси. За това говори Малоум в началото на темата, но формулата не е точно такава, поне един минус трябва да има.

Антропният принцип навлиза в детайли във въпроса за хармонията, реда, съвършенството (както ги изреди Стоедин) на природата като неща , които не са случайни и безсмислени. Тук е разискван в отделна тема: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9906 Безспорно психологическите причини за вярата в Бог са много съществени и е радостно, че си направи труда толкова подробно да представиш твоето виждане по въпроса. Но обясняването на вярата само като психология има недостатъка да представя въпроса само от атеистична гледна точка, а и непълно като пораждащи я и влияещи и фактори. Хората са също и мислещи същества, имат склонност да анализират. Така че техните философски възгледи, ако съществуват също могат да бъдат причина за съществуване или не на вяра в бог, а не само израз на психологическите им нагласи. Също вярата е и социално-културен феномен, т.е. обществената среда има определящо значение за отношението на индивида към вярата в бог.

Най-важното за една армия е тя да е лоялна на суверена, независимо от етническия и състав. Лоялността не зависи от това дали си с униформа и за тия войници, които са пребили един българин и са го нарекли гяур насред Карлово е доста съмнителна.

Това за клетките звучи доста в разрез с биологията. Според мен, най-сериозното аналитично научно разглеждане на въпроса за съществуването на Бог е атропния принцип. И аз мисля, че най-общо детерминистичността на Вселената няма значение за съществуването на Бог. Детерминистичността би могла да е от значение обаче в друг смисъл - за възможността да се случват и да се наблюдават чудеса.

По принцип, човек трябва да внимава, когато прави теоретични изводи, защото при теорията винаги се абстрахираме от част от реалните явления. Ако измерената скорост е на прав участък, може би трябва да се отчетат факторите, които намаляват скоростта на завоите, -при завой по такава писта шейните се повдигат, това означава увеличаване на потенциалната енергия за сметка на кинетичната, т.е. V намалява. -силата на триене се увеличава, защото тя е пропорционална на натиска върху опората, който се е увеличил многократно заради центробежната сила. Ще се радвам, ако с нещо мога да съм ти полезна. Сигурността при спорта е много важно нещо. Не се стеснявай да обсъждаш въпроса, лично на мен ми е интересно.

На клипчето Мандела не пее. Освен това, какво е съдържанието на песента се пояснява от субтитрите, които са правени тенденциозно, както и целия клип.

Като знаем, че 1km = 1000 m и 1h = 3600 s намираме, че V = 153,98 . 1000/3600 = 42,77 m/s и an= 60,15 m/s2 , an/g = 60,15 / 9,81 = 6,13 Ускорението при движение по окръжност с дадения радиус и с дадената скорост надвишава 6,13 пъти g.

Може би просто трябва да изчислиш колко пъти центростремителното ускорение an =V2/r превъзхожда g. V трябва да се преизчисли в единици m/s.

За призови места в национални олимпиади дават 100 лв стипендия. Малко странно е, че това момиче е с 50 лв. А отсъствията са голям проблем в горния курс. На родителските основно за това се говори, че спират стипендиите при много отсъствия, а има и изключване.

@Gravity, искаш хем да смениш основни понятия във физиката, хем да решиш една от големите нерешени загадки - са същността на времето (според онова списание с 25 годишнината), хем да ти е лесно и да няма възражения. Поне трябва да ми благодариш , че дадох дефиниция за възхваляваното понятие събитие, макар че за тове използвах математическия израз на понятията пространство и време - x , t , дето уж за нищо не стават.

Добре де, каква е тази логика - от това, че има много модели да следва, че няма нито един? Разбира се, че мога да се съглася само с конкретен модел. Трябва да има някаква обща логика и общи понятия, за да има диалог. Аз използвам понятията, както са записани в речниците и учебниците. Обективно-субективно е различно от абсолютно-относително. Предполагам, че и под модел разбираш нещо друго и под събитие - също. Така както си написал, излиза, че това, че времето е относително е равнозначно на това, че то е субективно , т.е. реално не съществува, или поне неговото изменение е илюзорно. Времето не зависи от избора на отправна система, а от отправната система.