Станислав Янков

А защо Айнщайн продължава да си стои непоклатим? Защото всичките тези критици не са потвърдили, НИТО ВЕДНЪЖ, критиките си с коректни експерименти! Докато само се дрънкат празни приказки, а практиката не спира да потвърждава Айнщайн - Айнщайн ще си стои непоклатим...

За това тука не си се консултирал с deaf! Той разправя, че 2 плюс 2 НИКОГА не е 4 !!! Да, той не е математик, но все пак си въобразява, че разбира нещата около математиката по-добре от математиците... Всичко останало, което си написал в коментара ти, от който е този цитат, са куп глупости (неверни неща, измислици).

Що не видиш критиките към мен, при условие, че аз напълно приемам Айнщайн (само твърдя, че същите неща могат да се изведат вярно и по някои по-различни начини, с по-различни тълкувания на някои от елементите)?! Само че ти си се вманиачил да оплюваш Айнщайн, без да го разбираш, нито имаш желание да разбереш и си въобразяваш, че не могат да съществуват никакви други дискусии, по никакви други теми. Това е същото, като някой глупак да казва, че ракетите не могат да летят в Космоса, понеже той не разбира как летят и разните ракетчици го потискат и му пречат да съобщи на човечеството голямата "истина", че ракетите не могат да достигат космическото пространство извън земната атмосфера (Вояджър-ите са поредната лъжа на Тайната Кабала)...

Отначало всичко е започнало като спомагателна функция към другите науки, но Пенроуз разправя, че днес математиката вече се е развила като нещо самостоятелно, със собствени направления, които сама си инициира и доказва, без да имат връзка с нищо друго (поне първоначално, докато не им се намери някакво приложение - като при неевклидовите геометрии например) и даже математиците обосновават отделен, самостоятелен Платонов, чисто математически "свят".

Няма и реални заплати, затова вече можеш да прехвърляш доходите ти на мен - да не се мърсиш с илюзорни неща. Айде - говори си сам нататък...

Тоест - ти ги разбираш работите повече от гърците, дето са дали названието на математиката и от всички следващи поколения учени, които са приели това название за вярно! Имаш ли представа чистата математика (без връзка с никакви други дисциплини) колко теории и куп други научни характеристики има?! И всичко се повтаря съвсем точно и винаги проверимо и доказуемо, точно както 2+2=4 е винаги така... Поне имай достойнството да си признаеш поражението, когато си се изложил, всеки вижда, че вече само спориш на пук, просто за да замажеш глупостта, дето написа по-горе.

Стига и ти си писал глупости, без да провериш дори най-елементарни неща, които не знаеш! Самото название на математиката е наука: "Математика (на старогръцки: μάθημα, матема – знание, изучаване, учене)..." Математика – Уикипедия (wikipedia.org) Ето ти и тука: "Математика (г.) - наука за пространствените форми и количествените съотношения на реалния свят, разделяща се на теории, които имат за предмет изучаването на различни математически структури." Математика – Уикикниги (wikibooks.org) Никаква сметка ли не си ли давате няколко човека, колко нелепо се излагате, като пляскате чак такива глупости, на две минути проверка във Уикипедия, ако не друго?!!! Не била математиката наука!!! Сигурно е литература или рисуване!!!

За кое точно фантазирам, я ни обясни ясно и недвусмислено тука? Например, ти лично каква представа имаш, по какви различни начини може да се представи една трисфера?

Защо?

Това не го налага СТО, а резултатите от практическите експерименти, които потвърждават СТО и опровергават класическата физика. Ако експериментите не потвърждаваха СТО - тази теория щеше да изчезне още по-бързо, отколкото се е появила (а СТО не се е появила толкова бързо и лесно). Ще посмея да предположа, че Скенер НЕЗАБАВНО ще приеме възможността СТО да е сбъркана, в първия момент, когато някой практически експеримент безусловно докаже неверността на СТО. Досега такива експерименти няма, само разни форумни "теоретици" (не само в този форум, а по цял свят) не спират да разтягат локуми и да отричат купища неща, потвърдени безброй пъти на практика.

Пак смешки! Невъзможността скоростта на светлината да се надхвърли е доказана отдавна - нито веднъж досега не е регистрирано (потвърдено) надхвърляне на скоростта на светлината (имаше съмнения в няколко случая, които се оказаха грешки от различно естество), а ако беше възможно, без проблем щяха да се регистрират и скорости, в пъти по-високи от скоростта на светлината, особено при елементарните частици, където нищожните маси щяха да правят подобно нещо доста по-лесно. И споменатите в първия коментар следствия от постулатите, които следствия са предсказани от СТО, са потвърдени експериментално (както забавянето хода на часовниците, при това и чрез не чак толкова бързи самолети, така и лоренцовото скъсяване - индиректно, посредством ефекти, свързани с елементарните частици). Пълни глупости!

Да, благодаря, Гравити, тези детайли досега не ги бях срещал, а са много полезни! Досега винаги свързвах особеностите на масата със СТО, а тънкостите при ОТО са още повече и са съществени!

Никакви, защото СТО не е измислица! В едни случаи телата изглеждат скъсени ("сплескани") по посока на движението, в други случаи не изглеждат - всичко зависи кой е наблюдателя и каква е скоростта на движение на наблюдавания обект (между 0c и почти 1с, като при масивен обект не може да достигне 1с). Ценното е именно това, че двете явления първо са били предсказани от теорията и чак след това са били потвърдени и експериментално, при това с изключително голяма точност. Потвърдено е и скъсяването по посока на движението, не само забавянето на часовниците, просто това е станало по начини, които ти не си способен да разбереш. Ако предсказанията на СТО бяха теоретична измислица - нямаше да могат да се потвърдят експериментално, камо ли пък с актуалната точност. Тогава все още щяха да важат класическите положения, които са доказано неверни, особено при по-големи скорости на движение между ИОС. ОТО не е СТО, макар СТО да е частен случай на ОТО - двете разглеждат различни ситуации (със и без гравитация). Не можеш да слагаш такива различни неща под общ знаменател. Това мисля, че е повече от достатъчно, тази поредна безсмислена тема да отмре в зародиш, нали?

Това не е вярно. За да постигнеш подразбирания от теб плосък изглед (на дължината по посока на движението), трябва да ускориш Земята (или ти самия да се ускориш спрямо нея) до движение със скоростта на светлината във вакуум. Това не е възможно за масивни обекти (каквито сте и ти, и Земята). Дори елементарните частици не успяват да достигнат скорост от 1с, макар в ускорителите на частици да се ускоряват до много-много близка до светлинната стойност.

Ставаше дума конкретно за изложения от теб пасаж, не общите неща за черните дупки (радиус на Шварцшилд, хоризонт на събитията и т.н.) - въз основа на каква логика се стига конкретно до това заявление: Нищо! Ще ги погледна и тези неща към края на седмицата.

Можеш ли да ми посочиш добро място в Интернет, където има повече за този твой пасаж? Аз и предния път като спомена същото нещо те попитах, но тогава не ми отговори. Досега не съм чел нищо точно за това и ще е добре да знам малко повече.

Аз клиповете ги гледам само за подсещане към точна визуална представа на описваните закономерности. Неспособността точните формули да бъдат онагледени и чрез ясни и точни визуални картини означава чисто и просто лошо разбиране на представените физически закономерности. За нас като човешки същества зрението е ВСИЧКО (от там и това отчаяно пристрастяване към обясненията с пространство и време).

Това е просто извеждане на заключения, за да може да се проведе фалсифицируемост (да се повери) - това беше една от основните критики на Кипен преди време, докато още не бях достигнал дори до сегашните повърхностни маркирания. Целият смисъл е в прилагането на хиперизмерната логика и конкретно на четири-измерната. Хиперизмерната алгебра и геометрия извеждат конкретни параметри и много голяма част от тези параметри могат да бъдат приложени върху потвърдените до момента физически наблюдения (аз подозирам, че няма физически закономерности и наблюдения, които да не могат да бъдат представени чрез хиперизмерност). Най-се впечатлих преди няколко седмици, когато тъкмо си дадох сметка, че космическото пространство се описва идеално като трисфера и веднага при проверката в Интернет излезе, че Айнщайн е обмислял и тази възможност! Точно като разсъжденията за черна дупка-електрон, които също са били обсъждани (за съжаление тогава са търсили съвпадение с макроскопичните правила на ОТО, не са били известни квантовите закономерности, които се знаят днес). Тъкмо достигна до следващ момент от хиперизмерноста, който може да се приложи към физиката и всеки път се оказва, че над съответното нещо вече е било работено, при това още в относително далечното минало! Цялата логика на ОТО и СТО е хиперизмерна, независимо чрез какви еквилибристики се отрича това днес! Може и по следния начин: гравитацията в космически мащаби е електромагнетизма в микроскопичните мащаби. Отново ще го разкритикуваш и аз разбирам основанията на критиката, просто ти не искаш да приемеш, че не говорим за идентичност, а за подобие (нека да е много далечно). Да, не са еднакви, но има закономерни причини за прехода от електромагнетизма като водещо взаимодействие на микрониво към гравитацията като водещо взаимодействие на космическо ниво. Ако не беше така - гравитацията щеше да действа съвместно с електромагнетизма на микроскопични равнища и електромагнетизма щеше да действа съвместно с гравитацията в космическите мащаби.

Разправям ти: и елементарните частици с маса, и черните дупки с тяхната маса концентрират тези свои маси в минимални пространствени участъци (съответстващи на различните мащаби на масите при ЧД и при ЕЧ), каквито чак толкова уплътнени концентрации на масите не се наблюдават при обичайните масивни обекти (звезди, планети, сателити, астероиди, комети и каквото и да било друго, срещано обичайно на макрониво). Предсказанието е, че при елементарните частици мащабите по направленията на трите пространствени измерения х, у и z се приближават до мащаба по направлението на четвъртото пространствено измерение w, затова там параметрите по четирите оси се размиват и губят смисъл (така наречените спинови мрежи и на следващо равнище и примковите променливи). Затова закономерностите при елементарните частици задължително трябва да бъдат различни (квантовите) от закономерностите на макрониво, защото при макронивото протяжността на материята по направлението (координатата) на четвъртото измерение w си остава същата микроскопична (за ИОС в покой), обаче протяжностите по направленията на останалите три измерения х, у и z стават все по-големи с нарастването на мащабите, асиметрията между движението на материята по направлението на w от една страна и по направленията на х, у и z от друга страна става все по-голяма и затова закономерностите на макрониво неизбежно трябва да бъдат различни от тези на квантово ниво. Може да има само далечните подобия, които обсъждаме в момента. Честно казано можех да си спестя голяма част от тези разправии, като просто се направя, че не забелязвам всички тези подобия, но вече споменах, че те не ми се струват случайни, а също носят някакъв смисъл и затова не се отказвам от тези ми позиции. Разширението на Вселената е антигравитацията и никаква друга форма на антигравитация няма да бъде намерена. Отстоянията между галактиките се увеличават и при това с ускорение (тъмната енергия), което не съвпада с равномерно праволинейно движение и може да се наподоби и на отблъскване (увеличаване на отстоянието между физическите обекти). Принципно при електромагнитното отблъскване е същото, като изключим нюансите - пак имаме нарушаване на равномерното праволинейно движение и увеличаване на отстоянието между заредените обекти. С най-голяма удоволствие ще отстъпя подобна работа на по-умните и по-подготвените от мен и само да се информирам за резултатите от работата им. За съжаление досега няма такива (или ако има - аз все още не съм намерил нищо такова). Мен физиката ме интересува по-особено само относно връзката на установените досега физически закономерности с хиперизмерните математически и геометрични принципи. Намеря ли нещо чуждо, разработено в подобно направление - с най-голямо удоволствие ще изконсумирам плодовете на чуждия труд. До тогава - ще драпам малко по малко аз, когато мога и доколкото мога. Хиперизмерните принципи (алгебрични и геометрични) съдържат голям обхват от възможности (не по-малък от любимите на Пенроуз комплексни форми) и не може да не са приложими едновременно и в областта на квантовата механика, и в тази на теориите на относителността.

Това, което ти имаш предвид под "сериозно" са рутинните неща, които са многократно проверени с практиката, да, но са изчерпани - повече от това, което са дали досега, не могат да дадат. Специално избягвам да затъвам в рутинните представи, колкото и сигурни да са, защото не това е пътят към нов напредък. Трябва да се излезе от рутината, за да се получат нови резултати. И в момента отново препрочитам книгата на Роджър Пенроуз "Пътят към реалността" (първия път разбрах доста малко, сега установявам, че някои неща са ми вече малко по-ясни в сравнение с първото прочитане), не знам защо я считаш за недостатъчно сериозна, защото поне откъм трудност въобще не е лесна. Не правя опити да задълбавам в черните дупки (мога малко повече от това, което демонстрирам в момента), защото това, което твърдя и с което видимо ти и Скенер не сте съгласни (затова ти пишеш за несигурни основи и погрешни твърдения), е доста явно, въпреки че двамата по някаква причина не искате да го признаете. Ето, другото, с което не си съгласен - подобието между електромагнетизма и гравитацията. Привличането/отблъскването е съвсем подобно на свиването/разширението. Да, не са едно и също нещо в детайл, но в основата си са подобни, аналогични - и в двата случая става дума за нарушаване на праволинейното равномерно движение и за намаляване/увеличаване на отстоянието между обектите. В зависимост от конкретните особености се дефинира едната или другата двойка, но е все едно и също - нарушаване на праволинейното равномерно движение и увеличаване или намаляване на пространственото отстояние. Относно универсалността на гравитацията и на електромагнетизма - ако бяха наистина толкова универсални и вездесъщи и двете щяха да присъстват едновременно на всички мащаби. Обаче, покажи ми поне един случай на електромагнитно привличане или отблъскване между големи тела в Космоса (между Слънцето и Земята или пък между Земята и Луната, да речем). Или пък, покажи ми поне един случай на гравитационно привличане на квантовите равнища. Не можеш! В едната крайност (космическите мащаби) действа едното (гравитацията) и не действа другото (електромагнетизма), а в другата крайност (квантовите равнища) действа другото (електромагнетизма) и не действа другото (гравитацията). Всички тези същностни подобия и замени не присъстват просто така. Те са резултат на някакви по-фундаментални зависимости (закономерности), които още не са напълно разкрити. Според мен - зависимости, свързани с хиперизмерност и нейните асиметрии (най-различни съотношения на движенията на материята по направленията или координатите на поне четири пространствени измерения, които проявяват различните физически условия, които регистрираме в реалността). Дори в четиримерните матрици на метричния тензор на ОТО и на СТО неизменно присъства основната w-асиметрия (различния знак +--- или -+++ на първия компонент по диагонала спрямо останалите три компонента). Но, всичко е наред! Съображенията,ми имат съвсем конкретен смисъл и всичко това ще бъде незабавно опровергано като невярно в първия момент, в който бъдат открити и бъдат потвърдени като реално съществуващи микроскопични черни дупки.

За съжаление съм още много далече от разработване на безспорен хиперизмерен модел на реалността, установена със средствата на физиката, имам твърде големи празнини в познанията ми не само относно физиката, но и относно математиката и геометрията (тука нещата са изключително сложни, а за мен това занимание е хоби за свободното време, с каквото разполагам доста малко). Затова досега само съм маркирал ограничени моменти, които могат да послужат за основа на бъдеща по-сериозна разработка и вече се опитвам да влагам първи елементи на фалсифицируемост на твърденията ми. Важното във връзка с усилията ми е това, че хиперизмерната алгебра и геометрия дават изключително широки възможности за описанието на реалността на всички равнища, а именно липсата на описание посредством единен математически и геометричен подход е пречката пред съчетаването на ОТО с КМ - ОТО практически е хиперизмерна теория (матрицата е с четири елемента по диагонал и свързаните с тях останали елементи от редиците и колоните на матрицата, а има и редица други признаци в посока на такова заключение). Квантовата механика, от своя страна, не само не е такава, но и самата представлява сложен микс от трудно съчетаеми дори помежду си подходи, какво да се очаква пък за успешно съчетаване с ОТО... Хиперизмерният подход предоставя всички възможности и инструменти за единно описание на ОТО и КМ, само трябва да се преодолее най-трудната част - да се намерят точните особености на хиперизмерната математика и геометрия, които най-коректно съвпадат с установените до момента физически наблюдения (както на макро-, така и на микрониво).

Ти и Земята смяташ за плоска (доколкото си спомням едни твои изяви в една тема за плоскоземците ли са, плоскоглавите ли). Твоите наблюдения почти винаги са безсмислени (но поне отвреме-навреме намираш някои полезни материали в Интернет).

Подобна е, че концентрира маса/енергия в доста ограничен участък от пространството. Дори и само при замерване - фактът е, че се проявяват регистрируемо ситуации, когато в точково местоположение от пространството присъства маса в покой на масивна елементарна частица. В космически мащаб същото правят обичайните черни дупки. Параметрите съответстват на масите - космически маси с космически параметри, микроскопични маси с микроскопични параметри и квантови ефекти. Относно моето твърдение има значение, дали съществуват (и съответно могат да бъдат открити) или не микроскопични черни дупки. Ако се открият такива - тогава наистина не съм прав и елементарните частици не се явяват никакво подобие на черни дупки. Моето твърдение се базира на фундаменталната w-асиметрия, при която отстоянието на Вселената по направлението (координатата), асоциирано с четвъртото пространствено измерение w, остава винаги константно (едно и също, равно на дължината на Планк), независимо как се увеличават или намаляват мащабите по направленията (координатите), асоциирани с останалите три пространствени измерения х, у и z. Това означава, че физическите закономерности на микроскопично ниво не могат да са идентични с физическите закономерности на макрониво, задължително трябва да се различават. Ако бъдат открити микроскопични черни дупки - това ще означава, че макроскопичните закономерности на ОТО са идентични и на квантови равнища и така ще се ликвидират предположенията ми за w-асиметрията. И гравитацията, и електромагнетизма се проявяват по идентичен начин - чрез ефектите привличане/отблъскване//свиване/разширение. Това, че има "сива зона" между микроскопичното и космическото, където електромагнетизма и гравитацията съжителстват заедно не променя факта, че на микроскопично ниво регистрируемо въздейства само електромагнетизма, а на космическо ниво - само гравитацията.

Същността е в това, че под мащабите на космическите условия за формиране на черна дупка (звездите с минималната необходима за черна дупка маса), единственото потвърдено като практически съществуващо подобие (нека да е далечно подобие, щом предизвиква чак такъв дискомфорт) на черна дупка, което може да се открои като такова, са елементарните частици. Микроскопични черни дупки по правилата на ОТО не са открити досега, толкова десетилетия след откриването на купища елементарни частици (не само фундаменталните, но и съставните), а търсените микроскопични черни дупки са с маси, по-големи от тези на масивните елементарни частици. Ако такова нещо като микроскопични черни дупки можеше да съществува реално - следи от тях щяха да бъдат открити отдавна, както са открити отдавна елементарните частици и при това количествата на подобни черни дупки щяха да са големи, както са големи количествата на елементарните частици. Няма такова нещо, няма и да бъдат открити. Не става дума само за радиуси, има го при двете и точковото естество (на местоположението на елементарна частица и на сингулярността в центъра на черната дупка - още не са съставени безспорни модели, които да изключват наличието на точките и в двата случая), значителни пространства на действие на гравитацията в първия и на електромагнетизма във втория случай (по отношение на мащабите на примерните радиуси)... Доста подобия, при все безспорните разлики! Точно като планетарния атомен модел на Бор, с въртенето на планетите около Слънцето и около собствените им оси - много подобно на разполагането на електронните около атомното ядро и на СПИН-а им, без да е идентично (и тези два примера са много различни във всичките им детайли, но въпреки това има и подобие). Всички тези подобия не са случайни. Те са резултат на някаква фундаментална, същностна за всички изброени случаи закономерност и тя произтича от сложна хиперизмерна геометрия на реалността, както на макро-, така и на микрониво. Триизмерното пространство при всички положения е трисфера, независимо колко различна в различните ситуации (евклидова, хиперболична, сферична - трисферата може да бъде всяко от тези неща без никакъв проблем). Големият въпрос е, как се съчетават с физическите наблюдения останалите подробности, извън трисферата, тези на цялото хиперкълбо (в тия детайли се крие голям "дявол")...