Станислав Янков

И какво искаш да ми кажеш с всичко това бе, малоумник? Че всичките минимум 24 GPS-сателита са на височина около 20 000 километра над морското равнище и йоносферата не може да им влияе на комуникациите помежду им, защото тя е на височина между 60 км и 1 000 км и няма как да влияе на комуникацията на сателити помежду им, всичките разположени на височина около 20 000 километра! Това вече ти го написах и аз, в точките! Или, че йоносферата оказва нежелани влияния при комуникацията на сателитите с контролния център на Земята, но този проблем е решен инженерно, чрез двете честоти! Това също ти го написах в точките! Така че, колкото по-скоро престанеш да ползваш главата ти само за футболна топка - толкова по-добре за тебе! Защото физиката не допуска съвършено-празно пространство ("нищо" означава не просто "празно" пространство, а въобще липса и на самото пространство - НИЩО), но аз все повече се убеждавам, че в действителност съществува нарушение на тази закономерност - главите на някои тук наистина са СЪВЪРШЕНО-ПРАЗНИ!!! И понеже явно не помниш и колкото кокошка - ще ти припомня точно какво си написал, собственоръчно:

Поправих го (слава Богу - преди да приключи възможността за редакция). При Лоренцовите трансформации, както и при Римановата повърхнина за logz, когато се ползва за демонстрация на Лоренцовите трансформации и на диаграмите Минковски като четириизмерни пространствено, измеренията У и Z си се представят като прави линии (и на Римановата повърхнина ясно се вижда, че У и Z си остават прави - Z е игнорирана нагоре, за да се представи W на нейно място и се вижда само на "екрана" отдолу). Така е поради това, че при Лоренцовите трансформации с промяната на скоростта се променя само дължината по посоката на движение Х, а по осите У и Z не настъпват никакви промени, затова те си остават прави (евклидови). Хиперболичната игра с еквивалентността на Римановата повърхнина и "нарязания самун" до нея ("флип-бука" със смяната на планковите кадри време) е само между измеренията Х и W.

Когато си прав - прав си! Защото аз малко се позачетох по-сериозно в писаното от теб и - веднага стана мазалото... Поне вече съм сигурен в едно нещо: ако само една от елементарните частици лежеше в основата на всичко съществуващо и чак изграждаше и другите елементарни частици (!!!!!) - то това е гравитона, а не фотона, както твърдиш ти. Защото - виж обяснението на скенер, което той е дал на Шпага и то ГАРАНТИРАНО Е ТОЧНО! (Естествено, скенер никъде не говори за никаква роля на гравитоните, аз само се възползвам от повсеместното въздействие на гравитацията, във всички случаи, за да покажа по-подходящата роля на гравитоните като "фотони" в "хипотезите" на Малоум.)

Кой те е учил на такива смешки?! Моментално да си скъса дипломата! Я, вземете двамата с Джереми учебници по физика за начинаещи и започвайте да четете! Чак като ги прочетете - елате пак да коментирате тука... С тия ваши тъпотии - даже ученици от началните класове, в които се учи физика, ще ви скъсат!!! И ми отговори на въпроса: Какво ти е условието, заради което не си напълно съгласен за скоростите и часовниковите еталони? Или нямаш никакво основание да не се съгласиш, но не ти се иска да признаеш, че всичко е наред, защото ти предполагаше друго? Не се плаши, всички бъркаме понякога (ето, аз си признах грешка във връзка с писания на Джереми, когато я забелязах!) и никой няма да те убие, ако нещо не си преценил по най-добрия начин в първия момент!

Водните вълни се движат през водната среда, звуковите вълни се движат през въздушната среда, електромагнитните вълни в Космоса през каква среда се движат, ако там няма никакви полета бе, мозък?!

И така, какво имаш? 1) Йоносфера, която пречи на комуникацията между Земята и Космоса, като забавя произволно изпращаните сигнали за синхронизация на часовниците. 2) Решен проблем с йоносферата по инженерен път, чрез двете честоти. 3) Разни космически лъчения, които уж влияели на атомните часовници и те също са хаотични, като могат да водят както до забавяне, така и до ускоряване работата на часовниците (нарушения на точността в произволна посока) - това нещо, "разсинхронизиращите" атомните часовници силни електромагнитни полета и радиация, си е изцяло твое творение. 4) Уточнение в собствения ти цитат, че ефектите на СТО се изчисляват отделно от споменатите на същото място йоносферни проблеми, които са решени по инженерен път (двете честоти). 5) Каква йоносфера ти пречи сателитите да си пращат сигнали помежду си, след като те са на височина около 20 000 километра над морското равнище, а йоносферата се простира на височина 60-1000 километра? Кое точно не съм разбрал, Уили или ти не помниш, какви точно ги пишеш?

Какво констатираш по моя въпрос? Ще ти го припомня! Какво ти е условието, заради което не си напълно съгласен за скоростите и часовниковите еталони? Или нямаш никакво основание да не се съгласиш, но не ти се иска да признаеш, че всичко е наред, защото ти предполагаше друго? Не се плаши, всички бъркаме понякога (ето, аз си признах грешка във връзка с писания на Джереми, когато я забелязах!) и никой няма да те убие, ако нещо не си преценил по най-добрия начин в първия момент!

За схващането - проблемът е у тебе! Помисли си поне малко! Ако разминаванията между часовниците на Земята и тези на орбитиращи сателити в Космоса се дължаха само на проблеми с комуникацията през йоносферата, пък дори и в съчетание с митичните ти лъчения, дето уж влияели на атомните часовници - разминаванията щяха да са най-хаотични (ту единия часовник щеше да се оказва изостанал, ту другия) и дори и само този горе да изоставаше, то изоставанията му щяха да са най-произволни и в никакъв случай нямаше да съвпадат със строгите и винаги систематични резултати на изчисленията по СТО, нали? Освен това, в самия материал, който си ми цитирал, най-ясно е написано, че йоносферните проблеми са отделни от ефектите на СТО (цитат: “Втората причина за неточности се обяснява с ефектите на специалната теория на относителността (СТО) на Айнщайн.”). Иначе - да, невинаги чета внимателно всичко, което пишеш, по лесно обясними причини… Най-добре престани да ползваш главата ти само като футболна топка и започни да четеш повече, при това поне с някакво разбиране, защото така, както си сега - всеки път, когато се напънеш да напишеш нещо “мъдро” по форумите, става ТОТАЛНА ТРАГЕДИЯ!!!

Парамагнетизмът показва ли преместване в пространството на диамант посредством обикновен магнит и/или ектромагнит? Ако не - не знам за какво ми го показваш това! Интерференцията и дифракцията на вълните, вълни във фаза и противофаза и т.н. са си изцяло вълнови особености и нямат нищо общо с твоите опити да приравниш всички различни видове елементарни частици само до фотон или сбор от фотони - това е глупав подход! Да, най-вероятно има нещо по-същностно и фундаментално, което води до това сравнително неголямо разнообразие на фундаменталните частици в сравнение с безбройните форми и размери на макрониво, но гарантирано това няма нищо общо с избирането на една от всичките видове фундаментални частици и провъзгласяването и’ за единствена. Да не говорим, че по тая логика аз мога да ти опонирам, че всъщност тази най-фундаментална частица е гравитона, а не фотона, както ти твърдиш и - да те видим, как ще ми възразиш (да речем, че гравитоните са толкова фундаментални, че все още дори не са открити със сигурност )… Не е до харесване или нехаресване, просто - твоята “хипотеза” е НЕВЯРНА! Не се потвърждава от практиката, нарушава отдавна установени практически закономерности и не е особено логична.

Това не обяснява онова, което аз те питам - защо фотони/електромагнитни вълни, които не влияят на останалите фотони/електромагнитни вълни в Космоса и това е доказано от практиката, влияят на фотони/електромагнитни форми, каквито според теб представляват елементарните частици, конкретно електроните и в същото време не влияят на други фотони/електромагнитни форми/елементарни частици - неутриното? Това е нарушение на утвърдени закономерности на електромагнетизма и имаш твърде много и много детайлно да доказваш... А иначе, отговорът според мен е прост - елементарните частици не са електромагнитни форми/фотони (само един от всичките им видове е фотони), затова закономерностите на електромагнетизма не се нарушават, обаче това ми твърдение отрича твоята хипотеза...

Да, сега върнах назад - не казваш, че йоносферата влияе на атомните часовници, както аз погрешно те бях разбрал, а че силни електромагнитни полета и радиация им влияели, което е различен момент. Естествено - тези две неща нямат нищо общо с ефектите на СТО и ОТО и се решават отделно (точно както един сандвич се прави от отделни продукти - парче хляб, масло, кайма, подправки), както написах в предишния ми коментар (и както написах в по-предишен коментар - космическите инженери, едни от най-умните и най-добре платените, не пасат патки, за разлика от някои тук и вземат под внимание ВСИЧКО, за завършат успешно изключително сложните задачи, които са им поставени). Но е вярно, че не обвиняваш йоносферата за влияние над атомните часовници, както погрешно съм те разбрал (определено трябва да подобриш яснотата и последователността на коментарите ти, пич - така са много объркващи!).

За наказание, че не отговаряш - ще ти усложня живота! Нали привеждаше тук някакви глупости с йоносферата (дето Джереми моментално клъвна, все едно е твой ник-клонинг )? Има два типа орбити на сателити - полярни и геостационарни. Геостационарните сателити обикновено са на разстояние 35 786 километра над морското равнище (йоносферата е на височина 60-1000 км), над Екватора, стоят относително неподвижно спрямо точка на земната повърхност под тях (може да има някакви малки потрепвания, но това няма нищо общо с обикаляне с някаква постоянна скорост, която най-често е немалка). Полярните сателити обикалят повърхността на Земята на височини между няколкостотин и няколко хиляди километра, а GPS-сателитите са дори на около 20 000 километра над морското равнище. Както ти сам си цитирал в твоя коментар за йоносферата: "За да се избегне неточността на определяне на мястото по тази причина, се извършват корекции. Те са особено прецизни при едновременно използване на два радиосигнала. Ако това не е възможно, се използват модели на йоносферно разпространение за прогнозиране на грешката, но тогава точността се влошава. Втората причина за неточности се обяснява с ефектите на специалната теория на относителността (СТО) на Айнщайн." Тоест - както гравитационните ефекти на ОТО и релативистките ефекти на СТО се калкулират отделно, така отделно от тях се калкулират и/или преодоляват инженерно ефектите на йоносферата и това за йоносферните влияния над атомните часовници (пак тъпотия - йоносферата не влияе на атомните часовници, защото те са много-много над нея, а на сигналите за синхронизиране между часовниците на Земята и в Космоса) е поредната смешна измислица. Въпросът е - защо при геостационарните сателити трябва да се игнорира употребата на СТО (те са в значителна степен неподвижни спрямо повърхността на Земята), за разлика от полярните (обикалящите) сателити и при геостационарните се изчисляват само ефектите от ОТО, йоносфера и останалите неща, които евентуално участват и неизбежно се калкулират и/или преодоляват инженерно? Друг още по-интересен въпрос - как по-точно става сравняването на часовниците на Земята и на сателитите в Космоса, без последните да спират да обикалят и часовниците им да се връщат на Земята за сравнение? Жокер - синхронизирането на часовниците играе ролята на "връщането и сравняването" на подвижния часовник с неподвижния, затова между две поредни синхронизации се получава ново и ново изоставане на часовника на сателита, без самия сателит да спира обикалянето си около планетата. Какво ти е условието, заради което не си напълно съгласен за скоростите и часовниковите еталони? Или нямаш никакво основание да не се съгласиш, но не ти се иска да признаеш, че всичко е наред, защото ти предполагаше друго? Няма страшно, пиленце нежно, никой не се е родил научен на всичко отведнъж, дори и аз и затова и те питам за съображенията ти да не си напълно съгласен - може аз да пропускам нещо.

Това не може да е просто така, без някакви основания (а основанията ти ме интересуват, защото може да съм изпуснал нещо смислено, което ти да си забелязал). Иначе би излязло като: "2+2=4, няма никакви противоречия, но си запазвам правото, когато ми скимне, да отрека, че 2+2=4"! Или имаш някакви обосновани резерви и съмнения и те ме интересуват, или всичко е наред и просто ще циклим безсмислени спорове и тролене, дали черното е черно или бяло (или може би пък синьо)... Ако още сега, докато все още сме при Нютон, възникват неизяснени моменти на несъгласие - след това ще потънем в тотална неразбория и нищо няма да можем да се разберем.

Какво ти е условието, заради което не си напълно съгласен с написаното от мен досега за скоростите и часовниковите еталонни циклични процеси (специално - предишния ми коментар)?

Скоростта на светлината и нейната употреба като времеви (светлинни секунди) и пространствен (светлинни метри) измерител (умножаването при Минковски на координатите на времето и пространството по скоростта на светлината С, за да се уеднаквят мерните единици по двете координати) не се обсъжда в момента. Сега обсъждаме наличието на една или повече скорости на часовника (това зависи от неговото устройство - зъбни колела с техните скорости, махала с техните скорости, пясък с неговата скорост на изтичане, електрони в схемите и транзисторите с техните скорости и т.н.), който часовник се използва за възпроизвеждане на темпа на общоприетия, еталонен цикличен (времеви) процес и тази/тези скорост/скорости са различни от замерваната чрез часовника скорост на подвижен обект. Практически сравняваме еталонна скорост със скоростта на регистрирания обект. Какво ти е условието, заради което не си напълно съгласен? Ето къде и как се ползва уеднаквяването на мерните единици по времевата и пространствената координата, чрез умножение по скоростта на светлината С:

Идеално! Сега остава да демонстрираш, как чрез магнит/електромагнит или ако щеш и чрез колайдера, купчина малки диаманти ще бъдат преместени от точка А, до точка Б, по същия начин, по който със същия магнит се местят железни топчета със същата маса и подобни размери и форми... Ти правиш ли разлика между РЕГИСТРАЦИЯ на неутрино (без никакъв предварителен и последващ контрол над посоката на движение на неутриното) и НАСОЧВАНЕ на неутрино (което е невъзможно по друг начин, освен чрез изключително мощна гравитация и в никакъв случай не е възможно по електромагнитен път)?!!! След като фотоните не взаимодействат с фотони (въобще - всички електромагнитни вълни не взаимодействат помежду си), а само с масови частици (и то - в строго определени случаи) - как фотони от вълните на заобикалящата среда ще взаимодействат с фотони от твоите "обвивки" на елементарните частици, че чак ще променят (забавят) и инерциалното им движение?!!! Фотоните имат ясно определени и коренно различни характеристики от електроните, глуоните, кварките, а също и от неутрината. Съвсем неслучайно изброените са разделени в различни групи от Стандартния модел на елементарните частици - РАЗЛИЧАВАТ СЕ ПО МНОЖЕСТВО ПАРАМЕТРИ! Електроните гарантирано НЕ СА фотони, а още по-малко пък са съставени от големи количества фотони (редица съображения в КМ ЗАБРАНЯВАТ съставност на елементарните частици от множество "вътрешни" частици, пък били те и вездесъщите фотони - неслучайно елементарните частици са определяни ИМЕННО като ЕЛЕМЕНТАРНИ, НЕСЪСТАВНИ). Неутрината също не са фотони, под никаква форма, единственото общо между всички елементарни частици в Стандартния модел е това, че при взаимодействие проявяват точково местоположение. Оправи си някак нещата, защото така хипотезата ти съвсем не става - нарушава базови електромагнитни закономерности, тествани и потвърдени безброй пъти.

Тепърва ще проверим, заедно с теб, дали е така. Сега е най-важно да видим, дали вече разглеждаме нещата по еднакъв начин: при замерване на скорост на даден обект, ние имаме две различни скорости - скоростта на обекта, който замерваме и скоростта на материалните процеси, които създават еталонния цикличен темп на часовника (честотата на тик-так-ане), който часовников темп се стремим да бъде с еднакви интервали във и между всички инерциални системи. Съгласен ли си вече, че става дума за поне две различни скорости, а не като при онази формула с една-единствена скорост V от втория материал на тримата души (припомням я тук накрая), при която скоростта V сама по себе си се повдига на квадрат (часовниковият цикличен темп, който се синхронизира, за да бъде еднакъв за всички, е само един, но скоростите, които изграждат и часовниковия механизъм, който създава общоприетия еталонен интервал, и присъстват при движението на замервания обект, са много повече - поне две или още повече)? Ето и формулата, която не смятам, че е достатъчно добре премислена (третата, преди "namely"):

Часовникът е обобщението на скоростите във Вселената, посредством намирането на общ, единен за всички, синхронизиран цикличен темп. Това е аналогът на онази формула, подобна на питагоровата теорема, но с изваждане вместо събиране на параметрите по трите координати на пространството, която дава в резултат тяхното обобщение до една-единствена пространствена координата. Същото обобщение на скоростите във вселената е и времето - часовник, който дава унифициран, единен цикличен темп за всички, с еднакви интервали. Пространствено една точка я представяш с три параметъра по измеренията, координатите на триизмерна декартова координатна система. Вселената обаче е в постоянно движение с всевъзможни скорости, ненадхвърлящи скоростта на светлината (точно както ние имаме пределен часовников темп при покой, който не можем да надхвърлим), постоянно се променя. В същото време, гореспоменатите три параметъра на точка по трите координати (измерения) на декартовата система ни дава само моментна снимка на състоянието на точката. Така не можем да разберем, какво се и случвало със същата точка преди и след съответния отбелязан момент. Тука идва четвъртия параметър, този на времето, а посредством определянето на еталон и синхронизацията на часовници всевъзможните скорости на вселенски движения през пространството се унифицират, обобщават, до един общоприет за и във всички координатни системи темп.

Как се извърташ, човече, навсякъде другаде и не отговаряш конкретно на ясния въпрос, който ти се задава! Посочи ми поне един случай да се насочва нанякъде си поток от неутрино посредством електромагнитни полета! Не съществува такова нещо! А по твоите представяния неутриното, като съвсем пълноценна и легитимна елементарна частица, също трябва да е с електромагнитно естество, както всички останали елементарни частици и трябва да се влияе (пак по теб) от електромагнетизма на околната среда по същия начин, както тях (минимум - и на неутриното трябва да се забавя инертната скорост в силно електромагнитно поле, какъвто ефект не съществува)! Демонстрирай преместване на купчина малки диаманти чрез магнити или чрез съответни електромагнитни полета така, както можеш да преместиш малка купчина от железни топчета със същия размер. Не можеш, точно както не можеш да насочваш неутрино посредством електромагнитни лъчения, колкото и мощни да са те! Или трябва да докажеш, че отлично потвърдени практики от електромагнетизма не са верни, или трябва да промениш хипотезата си, на първо място като се откажеш от електромагнитно естество на елементарните частици - очевидно те не са точно това, което ти твърдиш. Най-добре ще постъпиш, ако приемеш достиженията на квантовата механика и започнеш да надграждаш от там (там има не само електромагнитни, но и силни, слаби, а на макрониво има и гравитационни форми, които са нещо по-различно от електромагнетизма и фотоните). Например, фотонът може да е сбор от две противоположни по посока движения през времето, които когато се разделят, се получават частиците и античастиците (неслучайно напоследък Пенроуз говори за битуисторни конфигурации във връзка с фотоните). На макрониво може и да има стрела на времето, но на микрониво, при достатъчно малките мащаби, може да няма такава и там може по-свободно да се получава движението напред-назад по четвърто пространствено измерение (размерът на елементарните частици много повече се доближава до потенциален размер на четвърто малко измерение и за техните мащаби това измерение може да е голямо и да им позволява движения напред-назад по него). Въобще - имаш бая работа за отмятане!

Изглежда не разбираш, че с твоята хипотеза предлагаш нарушаване на доказани от практиката физически закономерности, каквото не се наблюдава. Пак даваш примери с електрически заредени частици (електронно лъчевата тръба и електроните в нея) и изпускаш, че има и диелектрици, които не се поддават на въздействие на електромагнитни полета (споменатия въглерод под формата на диамант, но не само, както и куп други химически елементи и вещества). Защо в Големия адронен колайдер, който безспорно е супер-мощен (най-мощния ускорител на частици), не се ускоряват диелектрици, а само частици и вещества (там има и други проекти освен протонния, свързани и с антиматерия и прочее), които са електрически заредени? Нещо повече! Има цяла група електро-неутрални частици - неутриното (въобще не разглеждаме бозоните на взаимодействията, част от които също са електро-неутрални помежду си). Ако неутриното беше също с електромагнитно естество, което ти предлагаш за елементарните частици, неговата скорост по инерция също трябваше да се влияе от електромагнитните лъчения на обкръжаващата среда, а въобще не е така, както и в другите случаи (минимум, защото едни електромагнитни вълни не могат да взаимодействат с други електромагнитни вълни и така да им влияят - електромагнитните вълни не си влияят една на друга, колкото и да е наситено с тях дадено общо пространство). Или хипотезата ти има наистина много голям пропуск, или трябва някак си да докажеш невалидността на потвърдени от практиката физически закономерности.

Казваш, атомните часовници нямали скорост. ЕМ-радиацията, с която се облъчват и която излъчват атомите (това са кванти електромагнитно лъчение) въобще не се движи със скоростта на светлината С! Не! ЕМ-радиацията е съвършено неподвижна... Хем специално уточних в предния си коментар, че дори и светлината (електромагнитните вълни) с нейните честоти си има скорост и - следва поредната ти тъпотия тук!!! Еми, кажи, човече - не си ли ... ужасно-ужасно несъобразителен (казано много меко и дипломатично)?!!! На всичкото отгоре, частта със самите излъчвания на избрания химичен елемент се използва само за периодичен контрол на точността на кварцов часовник, като последният е снабден със специално радиотехническо устройство, което има задача да сравнява трептенията на кварцовия генератор с електромагнитните трептения, излъчвани или поглъщани от атомите на дадено вещество. При най-малкото отклонение от атомното „точно време" това устройство автоматично коригира хода на часовника. Всичкото това са скорости, скорости, скорости, скорости и не можеш да избягаш от тях, защото (погледни последните въпроси на Скенер към теб, които въобще не са случайни, както винаги) цикличния интервал, който е избран за еталон и е успял да се наложи масово като такъв (например - секундата) е нещо свободно избрано (този интервал можеше да бъде всякакъв друг, ако беше успяло да се наложи нещо друго, като най-смислена е употребата на планковото време като първа фундаментална времева единица и нагоре) и по тази причина той не е нещо реално съществуващо като материална, обективна форма. Това е просто еталонен цикличен процес, чиято задача е да проектира цикли с еднакви интервали както във всяка отделна инерциална система (секундите, които следват една след друга, да са с еднаква продължителност), така и във всички останали инерциални системи (часовниковите цикли или осцилации ако щеш, да могат да се синхронизират между различните инерциални системи и така да са с еднакви параметри във всички инерциални системи, където е приложена синхронизация на часовниците). И макар това да се води (ако игнорираме СТО и ОТО) универсален и общовалиден часовников параметър - то не може да се появява от нищото, просто така, магически, а ВИНАГИ се формира посредством различни материални часовникови механизми (ето ти го къде се крие механизма, за който толкова питаше, обаче сега, когато най-накрая ти се посочва - ти пък не щеш да го припознаеш като правилен!!! ), които понеже неизбежно са свързани с реални материални движения, също така неизбежно си имат една, а най-често и повече от една скорости. В тази връзка, ако искаш да ползваш някаква форма на скорост в онези уравнения, от статиите на тримата - първо трябва да преработиш всички възможни скорости до една-единствена обща скорост, както при диаграмите на Минковски понякога трите пространствени координати се съвместяват, посредством съответното уравнение, в единствената, обща пространствена координата надясно (а пък времевата координата става нагоре, на мястото на височината преди обединяването на пространствените координати до една-единствена). Не можеш да ползваш номиналната скорост на разглеждания обект просто така, още по-малко пък, без да вземеш под внимание и скоростта/скоростите на часовниковия механизъм, който е избран да произвежда еталонния цикличен времеви процес. Онези уравнения са зле премислени и изпускат важни неща. Сега вече съгласен ли си, че при замерването на скоростта на даден обект неизбежно говорим за минимум две различни скорости - на часовниковия механизъм, без който не може да се формира избраната еталонна часовникова цикличност (секунда, минута, час и т.н.) и на подвижния обект, чиято скорост замерваме посредством избрания еталонен цикъл, който цикъл реално представлява съответстваща еталонна скорост и така опосредствано се сравнява съотношението между две скорости (всички скорости на часовниковия механизъм могат да се ограничат до крайната или пък средна скорост, която формира избрания еталонен цикличен процес - при механичните часовници това е ъгловата скорост на стрелките им)? Или пак нещо си не си съгласен?!!! И кажи на онова ... много-много ниско съобразително същество Джереми, че атомните часовници, дори и да бяха податливи на някакви външни влияния (а те не са) - то създателите им специално са се погрижили да ги изолират от всички такива влияния (затова и въпросните часовници са толкова сложни и обемисти устройства). Дори в Космоса, с неговите агресивни радиационни лъчения, часовниковите устройства са специално защитени от тях, защото иначе например всички лунни мисии с хора в миналото щяха да завършат много-много трагично без максимално предпазени и най-точно функциониращи атомни часовници (неслучайно в космическите мероприятие се ползват точно атомни часовници). Не знам защо Джереми си е въобразил, че едни от най-високоплатените и умни инженери на света пасат патки като него!

Времето (интервалите на цикличните процеси под формата на часовникови тик-так-ания) може да се формира единствено посредством материални процеси с техните скорости (въртенето на Земята със скорост около оста ѝ за денонощие и с друга скорост около Слънцето за година, движението на Слънцето по небосвода със скорост при слънчевите часовници и движението на пясъка със скорост при пясъчните часовници, въртенето на зъбните колела на механичните часовници с множество скорости, както и на часовниковите стрелки с множество скорости, съобразно размерите им, ъгловата скорост на които дава интервалите на секундите, минутите и часовете, което си е вече точно истински механизъм, скоростите на електроните в процесорите и схемите на електронните изчислителни устройства, като дори кратковременно неподвижните означения на цифровите изображения по дисплеите на на електронните часовници се формират чрез движения с разни скорости на материални частици и т.н. и т.н. и т.н.) - огромен брой всевъзможни скорости, чрез които се сравнява поведението в пространството на огромен брой материални обекти, всички от които също имат огромен брой всевъзможни скорости (няма в реалността съвършено синхронни процеси, без никакви поне минимални разлики, така че практически скоростите на всичко на макрониво могат да се считат направо за уникални във всеки отделен случай)… Това НЯМА КАК ДА БЪДЕ САМО ЕДНА СКОРОСТ, пък била тя часовникова, даже и на най-точните за момента атомни часовници! Винаги при определянето на скоростта на нещо имаш минимум две различни скорости - скоростта на нещото и скоростта на часовниковия механизъм, чрез който се замерва скоростта на нещото. Няма никаква възможност да формираш часовникови цикли (пулсации, тик-так-ания) без материален процес с неговата скорост/скорости. Дори и светлината с нейните честоти се движи със скоростта на светлината С. В реалността винаги сравняваш съотношения на скорости - тази на замервания обект и тази на процесите, които формират часовниковите цикли (тик-так-ания). Моята постановка не работи само с една скорост, тази на часовника, защото минимум има и друга скорост, която е различна от скоростта на часовника - тази на замервания обект. Какво по-нататъка искаш да ти казвам, след като не можем да постигнем съгласие дори за нещо толкова елементарно като горното?!!!

Младенов, съгласи ли се вече, че при замерване на скорост на даден обект, ние имаме две различни скорости - скоростта на обекта, който замерваме и скоростта на материалните процеси, които създават еталонния цикличен темп на часовника (честотата на тик-так-ане), който часовников темп се стремим да бъде с еднакви интервали във всички инерциални системи (универсалното време при Нютон)? Мислим ли вече еднакво по този въпрос?

Тук ти описваш електромагнитни въздействия върху електрически заредени обекти (елементарните частици не са само електромагнитни форми, техния електрически заряд, когато го имат, е само една от техните над двадесетина основни характеристики). Аз имам предвид, че ако беше прав за електромагнитно въздействие на средата върху обекти с електромагнитен характер (каквито са всички съществуващи обекти, след като всички елементарни частици са от електромагнитно естество) - тогава мощни електромагнитни полета щяха да променят скоростта по инерция дори и на диелектрици. Например, изстрелваме с еднаква скорост два еднакви диаманта (диелектрици) в две тръби една до друга в Космоса, в едната тръба създаваме много мощно електромагнитно поле, а другата е фарадеев кафез, изолиран от всякакви електромагнитни лъчения. Ако ти беше прав - диамантът в тръбата с мощно електромагнитно поле щеше да забавя скоростта си по инерция, докато диамантът във фарадеевия кафез щеше да си се движи с еднаква скорост по инерция през цялото време на полета си през тръбата. Такива ефекти реално не са наблюдавани, включително и при различни от диаманти незаредени материали в среди със силни електромагнитни полета.