Станислав Янков

Значи не си прочел внимателно! На мой коментар "Това е много хубаво, но толкова време вече ти така и не успя да кажеш, какво в подхода на Епщайн е невярното.", Гравити отговаря: "Има много проблеми и недостатъци. Основният е, че това което ти си мислиш, че подхода дава е погрешно." Гравити съвсем ясно казва, че подхода и диаграмата са погрешни, при това го казва (хайде - пише!) не за първи път. Ако Гравити казваше, че подхода на Епщайн и Евклидовата специална относителност не са развити нататък, понеже подхода на Минковски през годините е напаснат перфектно с ОТО, електромагнетизма и всичко останало на макрониво и не си струва да се работи толкова усилено по останалите - до голяма степен щях да се съглася, с уговорката, че никой не може да попречи на ентусиастите да си работят по усъвършенстването на тези алтернативни подходи. Но Гравити съвсем ясно казва, че това е погрешно и го казва при условие, че този алтернативен подход е напълно свързан с диаграмата на Минковски (все едно вземаш една диаграма на Минковски и я завърташ насам-натам, за да я разгледаш и от по-различни перспективи) и дава точно същите верни резултати на търсените стойности, като диаграмата на Минковски и като Лоренцовите трансформации (и не би и могло да бъде по друг начин, след като това си е все същата диаграма на Минковски, само ползвана от друга перспектива). Когато ползваш реално допълнително четвърто измерение вместо условното времево, това би трябвало да означава, че ползваш и евклидов (реален четиримерен) вместо псевдоевклидов (неевклидов) подход. Затова и по-рано Гравити ме коригира, че при Епщайн не става дума за пространство-време и аз се съгласих с тази негова корекция. Със сигурност ще кажете, ако нещо бъркам в това ми твърдение. Ето ти и съвсем конкретен цитат от една добра книжка относно работите на Епщайн: ""Само ни се струва, че живеем в триизмерен свят, в който правим малките си пътувания като функция на линейното време. Всъщност всички ние живеем в четириизмерно пространство-време. Нашето възприятие произтича от факта, че ние винаги се движим със скоростта на светлината в това четириизмерно пространство-време – и че посоката, в която се движим, наричаме време, а другите три, които са перпендикулярни на него, наричаме пространство! Това, че не можем да възприемем пространствено посоката, в която се движим със скоростта на светлината, както правим другите, е напълно разбираемо поради свиването на Лоренц. Епщайн го обяснява по следния начин: Epstein’s Myth / Relativity

Това, че сега за ежедневието ти не ти трябват по-точни от нютоновите сметки не значи, че СТО в негравитационни ситуации и ОТО в гравитационни ситуации (включително и при ниски стойности на скоростите и гравитационните потенциали) не са по-точни от нютоновите резултати. На хора с малко пари и елементарен животец им стигат пръстите на ръцете и нямат нужда от сложни и прецизни калкулатори и компютри, но това не значи, че калкулаторите и компютрите не са по-точни и производителни от пръстите на ръцете (пръстите на ръцете не могат да дадат резултат 4,856493 или произволен друг подобен и това ги прави неверни в сравнение с калкулаторите). Спорът наистина е излишен!

Практически, диаграмата на Епщайн е диаграмата на Минковски, но "завъртяна на 90 градуса" и "гледана отгоре": На практика същото нещо, но по трети начин, представя и ротацията на Вик, чрез употребата на имагинерната единица i. Още миналата година, докато не разбирах нещата колкото днес, Кипен беше споменал, че геометрично имагинерната единица i се асоциира със завъртане на 90 градуса (в случая - завъртането на 90 градуса на диаграмата на Минковски, за да се получи диаграмата на Епщайн): "Щото е свързано с някакво реверсивно изчисление, за което не съм сигурен дали постигам правилен графичен резултат. Също така, докато преглеждам, в търсенето ми на значението на "завъртането" стигнах отново до "въртенето на Уик"(добре, че не е Джон). Може ли малко повече детайли да ми споделиш около това как се получава еквивалентност при условие, че отчетът на време за неподвижния близнак приеме имагинерни стойности: "Wick rotation is motivated by the observation that the Minkowski metric in natural units (with metric signature (−1, +1, +1, +1) convention) and the four-dimensional Euclidean metric 2 are equivalent if one permits the coordinate t to take on imaginary values. The Minkowski metric becomes Euclidean when t is restricted to the imaginary axis, and vice versa. Taking a problem expressed in Minkowski space with coordinates x, y, z, t, and substituting t = −iτ sometimes yields a problem in real Euclidean coordinates x, y, z, τ which is easier to solve. This solution may then, under reverse substitution, yield a solution to the original problem." " Ето и тук: "Понеже, честно казано ми е объркващо поднасянето на размислите ти, ще опиша нещо в мой си, простоват стил, във връзка с твоите постове и що-годе с неква ясна връзка с темата. За това и в тази тема....(че и без тва сумати време пиша поста) Има обособена скала в мащабите на изследванията - макро(класически)- и микро(квантов)- свят, съответно две "сфери", в които работят отлично ТО-тата и КМ. Видно е, че си запознат с границата - "Планкова дължина". Сега, в какво се състои трудната съвместимост на ТО-та и квантовата механика вече го споменахме - при прогнозите в микро мащабите, съответно високите енергии, ТО-тата губят силата си(не обясняват добре резултатите от наблюденията), поради това, че в мат.моделите им стигат до сингулярности. Т.е. "разделителната им способност" е ниска, за разлика от "високата резолюция" на КМ, за която пък е характерна "неопределеността" дето дава в макромащаби. Това е точно поради липса на определена "времева линия", линейна траектория, заменена от интеграл от възможни траектории - Файмановия "path integral". И двете теории възникват по едно време, та и от тогава са и споровете между Айнщайн и Бор за "заровете и Бог" - всъщност изразяващи спора за детерминизма и неопределеността.... (което го няма застъпено в твоите размисли, щото "движението" се формира като при класически action от т.О по Z, но определена ли е във времето тази траектория или е случайна, вероятностна формата й не си го уточнил изрично)... Доуточнявам разликата - в ОТО подходът за описване на гравитацията е с движение(класически action) в изкривено ВП, а в КМ по"path integral" . В КМ нямаш геометрия на пространство-времето, а само се изследва преносът на енергиен импулс във вероятносни посоки във ВП (и напред-назад и назад-напред във времето, спрямо точката на Изследовател - сега). След разликата - какво е общото. Ами и двете теории описват "движението" като разпределянето на енергийния импулс във Време-пространството. Съответно, ентропията или още малко по-генерализирано, но все пак общо и за двете теории - разпределянето на температурата във ВП. И в двете се работи с имагинерно време - https://en.wikipedia.org/wiki/Imaginary_time. Въпросът е, че и двете теории са синхронизирани с научния възглед(съответно парадигма) за "Физическото(3Д) сега(1Д)", спрямо което се привеждат всички прогностични резултати на научните теории. За това има отделно "поле" на физичните теории има и "поле" на теоретичната физика, в което имагинерното и реалното време са взаимозаменими, та и Вселената е част или сечение на Мултивселена. Докато в ОТО се работи със "собствено"(proper time), а размерността(интервалите във) времето е ct, се получава и кривина във ct, компенсираща изоставането в разстоянията в пространството при движение във време-пространството със скорост близка до "с". Това идва за да се запази калибрирането между време и пространство с размерност по "с". Просто спрямо нашите възприятия, реалното се случва с макс. скорост равна на "с". За това и при привеждането до "Физическото(3Д) сега(1Д)", което е обхватът на "нещата", имащи физически смисъл според науката, се получава т.нар "времево забавяне", което вече е доказано експериментално. А пък "имагинерното време" в КМ е въведено като реципрочната на термодинамичната температура( ) на системате и изменението на енергията на системата, развита като динамика във времето по затворена времева линия - от едната фаза на осцилатор отново до проявата на същата. За това и имагинерно време: . Но времевата линия, по която се разполага динамиката не е геометрично определена. Т.е. КМ си работи на квантови мащаби и не въвежда геометрия на ВП за макромащаби. Съответно няма как да има точни прогнози за макросвета, така както ги има при ОТО. За това дадох примери за разработки като "Примковата квантова гравитация" и "Причинно-динамичното триангулиране", за да ти покажа, че учените работят по изработването на геометричен контекст за обединяване на ОТО и КМ в единна теория за квантовата гравитация, както и специфичните проблеми в тази насока. П.п. Виж за "циклажа" ти с "придвижването във времето" на гледната точка на наблюдател и измененията в средата, както и "завъртането на 90 градуса" си има разработка. Сигурно си го чувал, но пък ето - Wick rotation, което се явавява "method of finding a solution to a mathematical problem in Minkowski space from a solution to a related problem in Euclidean space by means of a transformation that substitutes an imaginary-number variable for a real-number variable". И при което времевите интервали(както е в примера ти периода, при които т.О отива в Z) се умножават с и посредством "Уик завъртането" се получава завъртане на 90 градуса или . ...от тук Така реалния усет за време се превръща в имагинерна последователност от времеви интервали, които са реални, но спрямо комплекснната равнина на времето и генерализираното до едномерно пространство. Просто не е сериозно да се твърди, че диаграмата на Епщайн (или пък ротацията на Вик - употребата на имагинерната единица i, за която Сабине беше казала в един свой клип, че това е "остарял" подход, в смисъл, че не е модерно, а не че е невярно) не е вярна, след като е просто "завъртяна на 90 градуса" диаграма на Минковски и така заобиколно се казва, че не е вярна диаграмата на Минковски! Всичко това са изключително тясно свързани, напълно еквивалентни и напълно верни, само различни подходи.

Няма никакви различни координати, координатите са само две - на собственото време s по вертикала и на посоката на движение х по хоризонтала (координатното време t се представлява от радиуса на квадранта между осите s и х). В момента, в който две инерциални системи се срещнат - радиуса (координатното време t ) се завърта и съвпада с s и те, вече в покой една спрямо друга, сравняват часовниците си и установяват, че часовника на единия близнак е изостанал от часовника на другия близнак. Но тогава двата часовника тиктакат в синхрон, защото двата близнака са в покой един спрямо друг. Никакви различни координати няма. Това, което при Минковски се събира към диагонала/скорост на светлината, тук се върти като радиус. Едно и също, представено по различен начин.

Защо да не е?! Имаш две перпендикулярни една на друга координати и методология, която пресъздава точно Лоренцовите трансформации, точно като при диаграмите на Минковски (в смисъл - и при Минковски е точно, макар да се случва чрез по-различна техника). Евклидовостта не идва от приравняването на s на собственото време, това е следствие от по-дълбоката логика с употребата на четири пространствени измерения и повсеместна единствена скорост на движение (скоростта на светлината във вакуум) вместо време като условното измерение при пространство-времето. Ето извадки от файла за подхода на Епщайн: Epstein’s Myth / Relativity Всичките ти забележки идват от това, че подходът на Епщайн не е същия като подхода на Минковски и докато по Минковски е работено доста време и от доста хора, то алтернативния подход на Епщайн не е развит пълноценно. Първата ти забележка е тази, че уж се ползвали различни координатни системи за всяка допълнителна разглеждана инерциална система (близнак в случая с времето). Точно при подхода на Минковски се ползва отделна координатна система за всеки допълнителен близнак и може да се стигне до безброй различни координати. Защото е стъпката, която ползвам за обосноваването на четвърто пространствено измерение. Не е същото, защото там няма нищо за това, което наричам w-асиметрия (причината пространственото измерение w да не е идентично с времевата координата t ).

При Минковски една и съща точка също има различни координати (белите и сините). Точно при Епщайн се ползва само една координатна система и за двата наблюдателя (двете ИОС). Няма нещо, което да може да се представи на диаграмата на Минковски, но което да не може да се представи на диаграмата на Епщайн. Да, диаграмата на Минковски също не е по-малко вярна и пълноценна от диаграмата на Епщайн, но и диаграмата на Епщайн не е по-малко вярна и пълноценна от диаграмата на Минковски. Двете диаграми, двата подхода са напълно еквивалентни и могат да им се измислят недостатъци само на модна основа (диаграмата на Минковски е употребявана по-масово, като две еднакви дрешки с различен цвят, едната от които, с нейния цвят, е потребявана повече, макар във всичко останало двете да са еднакви).

D

Според моите допускания, не според Евклидовата специална теория на относителността (аз донякъде съм се отделил от нея, макар да ползвам отделни моменти), имаме следната ситуация: 1) За нас времето протича в нашите мозъци. Заради начина на функциониране на мозъците ни, за нашето съзнание времето ни е винаги в покой. Няма значение как се движат нашите части от тялото и въобще тялото ни - ходът на часовниците за нашето съзнание се определя от начина на функциониране на нашия мозък и той е винаги ход в покой. 2) Движенията в пространството са винаги извън нашето съзнание, затова ние спрямо тях сме винаги наблюдател в покой. По същата причина движенията на материята по направленията, свързани с четвъртото пространствено измерение, за нас, бидейки ние наблюдател в покой, протичат със скоростта на светлината във вакуум, затова за нас протяжността по направленията на четвъртото пространствено измерение не надхвърля Планковата дължина. Дал съм това в следващото изображение: Реалността е четиримерна хуzw, но заради ограниченията във връзка с нашия опит на изображението нещата са представени чрез две тримерни подмногообразия хуw и xyz. Трите ситуации отляво, в хуw, отдясно са същите ситуации, но в хуz. Когато нещо се движи със скоростта на светлината по направлението на координатата w, същото нещо е в покой (0с) по координата х (когато ние се движим право напред, няма как едновременно да се движим и наляво или надясно). Бидейки нашето съзнание винаги в покой спрямо заобикалящата ни реалност, за нас движението на материята по направлението на w протича винаги със скоростта на светлината и отстоянието на цялата Вселена по оста на w не надхвърля Планковата дължина. За разлика от това, отстоянието по направленията на х, у и z е безкрайно или граничи с безкрайността (размерите на вселенското пространство) и това аз наричам w-асиметрия (отстоянието на Вселената по направлението на w не надхвърля Планковата дължина, докато по направленията на х, у и z отстоянието на Вселената е безкрайно или граничи с безкрайността). Докато за нас, като наблюдатели в покой, светлината е изминала отстоянието на цялата Вселена по направлението w (Планковата дължина) за Планков отрязък време, то по направленията х, у и z, чието отстояние е безкрайно или граничи с безкрайността, светлината е изминала нищожно разстояние (Планкова дължина, но не от интервал също с Планкова дължина, а от интервали с безкрайно или почни безкрайно отстояние). И тогава започва нов цикъл на движение по w, а движението по х, у и z не е стигнало доникъде. Всичко това са напълно уникални комбинации (циклите по w в съчетание с циклите по х, у и z) и при всеки нов цикъл по w Вселената е на практика в напълно ново, уникално състояние, а подобна асиметрия дава възможности за безбройни или почти безбройни нови и нови уникални състояния, достатъчни за всякакви ентропии и за купища алтернативни Вселени. 3) Когато някакъв друг физически обект (инерциална отправна система) се движи спрямо нас - тогава скоростта му по посоката на движение х се увеличава и пространственото отстояние (дължината по посоката на движението) намалява, докато скоростта на този обект по координатата на w намалява, а отстоянието по същата координата се увеличава (времевият интервал на подвижния спрямо нас обект се удължава, часовниците му са се движили по-бавно, когато се срещнем и сравним стойностите им).

Да, тези вече съм ги срещал. Координатите са си съвсем обичайни, просто са четири вместо три. Нали няма никаква пречка движещи се обекти да се скъсяват по координатата х, когато тя е посока на движението? Защо да не могат да се скъсяват и удължават и по координата w като координата на четвърто пространствено измерение?! Скъсяването и удължаването на интервалите (отстоянията) в зависимост от скоростта не прави ползваните координати по-различни координати!

Това нещо откъде е?! Аз не съм срещал такъв начин на преобразуване (не казвам, че не е верен, но не съм срещал точно това)! Ето какво съм чел (като начало относно Евклидовата теория на относителността): https://euclideanrelativity.com

Мнозина ще ти кажат, че и псевдоевклидовите/неевклидовите геометрии не съществуват реално, няма такива геометрии според някои (включително и според един твой любимец - Младенов). Аз отдавна се отказах да слагам знак за равенство между времевата координата и четвърто пространствено измерение w - това не са едни и същи неща, макар времевите ефекти на макрониво да са предизвикани от особеностите на геометрията и движенията на материята във връзка с w. Не би ли трябвало да е (сt)^2 вместо само t^2?! А и s^2 вместо s?!

А

Така, докато съм на работа, няма да мога да ти отговоря пълноценно - дори предния си коментар не успях да завърша (нещо е доста напрегнато днес). Ще ти отговоря по-късно, като започна с по-обстойния ти коментар.

Всичко, свързано със СТО, ОТО и КМ може да се представи точно и логично чрез хиперизмерна геометрия. Възможностите са толкова големи, че дори не мога да избера еднозначно съвпадение.

А

Не е идентично по никакъв начин. Какво е WWW? Аз мога ясно да обясня какво е w. Разбирам, че се опитваш да осмееш усилията ми, но чат-бота няма да ти свърши работа. През годините, през които не усвоявах стандартните физически представи, аз положих усилия да разбирам по-добре хиперизмерните изображения.

Това е много хубаво, но толкова време вече ти така и не успя да кажеш, какво в подхода на Епщайн е невярното. Да, това не е пространствено-времеви подход като при Минковски, но дава същите верни резултати при изчисленията, като при Минковски, а това е важното. Нютоновата парадигма се проваля точно в даването на верни отговори и това я прави невярна, не другото, че също не е пространствено-времева. Освен това, Епщайн изцяло е залегнал в така наречената Евклидовата специална теория на относителността, която в достатъчно голяма степен е еквивалентна на СТО и Минковски (тоест - дава верни резултати) и е не по-малко сериозна от MOND.

Веднъж това се опитват да го решават, като приемат, че при безбройните произволни подскоци (квантовите флуктуации) на квантовите полета случайно възниква свръх-подреденото състояние на Големия взрив, след което следва проявлението на тази Вселена. Но никой не е отрекъл безусловно възможността за периодично протичане на Големи взривове (допускане и на Роджър Пенроуз), пък и въобще може да не е имало никакъв Голям взрив... Имаме човечество като цяло и отделно от това и раждане на даден човек, преди което за него не е имало нищо. По подобен начин Големият взрив може да е "раждане" на Вселената (в случай, че въобще е имало подобни неща, предвид усложненията с данните на "Джеймс Уеб"). Това е само различен "ъгъл" на разсъждение, различна перспектива на "наблюдение", при която движенията на материята са симетрични. Средство за открояване на сложната геометрия на макрониво, която е всичко друго, само не и симетрична (тя е ентропийна ).

Не са! Тук става дума за едновременно движение със скоростта на светлината във всички възможни посоки по симетрична 4-сфера (освен, ако не се и върти около някаква ос, но засега нямам основание да допускам подобна възможност). Първото нарушаване на тази тотална симетрия е започването на разрастване на 3-сфера хуz (разширението на Вселената след Големия взрив), докато движението по направлението на четвъртото пространствено измерение w остава непроменено (със скоростта на светлината 1с) и процесите във връзка с това измерение остават "скрити" в константен планков размер Lp (=Tp) - ражда се Стрелата на времето вследствие на w-асиметрията. При формирането на масивната материя възниква гравитацията и рязкото разширение се забавя, появяват се подсветлинните скорости само в едно направление в рамките на обема на трисферата хуz, появяват се макрообектите, тоталната симетрия изчезва, а различията/ентропията се множат в аритметична прогресия с увеличаването на мащабите и стават ключов инструмент за формирането на макроскопичната реалност. Това е примерно описание. Ако напредна повече с открояването на точната връзка между четиримерността и квантовата механика, повече детайли ще започнат да се уточняват и да се види, как все повече се губят симетрията (възможността за едновременно движение по всички възможни направления в четиримерно пространство) и неопределеността с увеличаването на размерите, все повече параметри стават конкретни и подлежат на описание чрез макроскопичните закономерности. И не пропускай, че тук не става дума за обичайните дефинирани симетрии във физиката - те са нещо друго, последващо, произтичат от разглеждането на реалността като пространство и време, а не като сложна и несиметрична четиримерна геометрия с константна скорост на движението на материята.

Няма никакъв проблем Вселената да е вечна, а това да е принципът на нейното функциониране на микрониво. Може това да не е всичко (все още само "драскам по повърхността" на подхода, който искам да изградя), може да има и въртене около някаква ос на тази 4-сфера с планков размер (най-вероятно ми се струва с планков размер да е обиколката на четирисферата), а може и оста да не е с постоянно разположение, ами непрекъснато да се мести (вездесъщата неопределеност). Обаче трябва да има такова свръх-симетрично четиримерно състояние на микрониво, в основата на всичко и трябва да го има постоянно, включително и в настоящия момент, освен в бъдещето и в миналото (на това равнище не съществува време). Това е просто една по-различна перспектива на разсъждение, подобно на това, дали гледаме нещо (например - някаква кола) отпред, отстрани или пък от някаква друга перспектива и това е перспективата на тоталната симетрия и неопределеност на микроскопично ниво. Това, между другото, не е пределът на разсъжденията. Тази напълно-симетрична 4-сфера (ако не е с още повече измерения) е ключов фундамент и дефиниция на състоянието на Вселената преди Големия взрив (всичко съществуващо се проява чрез асиметрии, разлики, толкова по-задълбочени и многобройни, колкото повече нарастват разглежданите мащаби), но все пак това не е ТОТАЛНОТО НИЩО (очевидно става дума за НЕЩО, независимо колко симетрично е то), има мегдан за допълнителни разсъждения в такова направление. Най-важното е това, което би се изградило чрез този хиперизмерен подход, да съвпада напълно с всички потвърдени детайли на КМ, СТО и ОТО (някакви прогнози за фалсифицирането му - след това).

Как да представим вярно пространственото отстояние (интервал, протяжност) L като функция от скоростта? Може би като L=f(v) или пък L(v)=нещо (примерно - на лоренцовата трансформация за скъсяването на дължините по посока на движението)? Ако започнем с предположение за състоянието на Вселената преди Големия взрив, то може да се наподоби 4-сфера (4D-хиперсфера), във всяка точка по чиято повърхност протича движение на материята със скоростта на светлината във вакуум по всички възможни направления (на долните изображения са игнорирани две от измеренията, за да може описанието да наподобява по-интуитивна ситуация с добре познатата обикновена, двуизмерна сфера). Все още не зная как да реша, дали е правилно планковата дължина да се отнася за радиуса на 4D-хиперсферата, за нейния диаметър или пък за нейната обиколка. Очевидно ми е прекалено рано да търся отговор на подобен въпрос на този твърде начален стадий на изграждането на предположението ми за сплеснато хипер-многообразие с w-асиметрия. Сега важното е да започнат да се развиват дефинициите във връзка с математическия анализ на ситуацията - дефиниции, които да разчитат на съвсем обикновени функции, посредством реален математически анализ, вместо твърде сложните им комплексни аналози, които се ползват в момента.

Употребата на имагинерната стойност i (корен квадратен от -1 или х^2=-1) в СТО е развита като "ротации на Вик": Wick rotation - Wikipedia Не виждам никъде да се споменава, под каквато и да е форма, това, което аз наричам "w-асиметрия", за да мога да ползвам разни елементи наготово. Голямата игра е във връзката между скоростта на движение и пространственото отстояние (при четири реални пространствени измерения тази връзка може да бъде изразена чрез най-обичайна функция, каквато служи примерно за формулиране на скоростта и ускорението в зависимост от изминатия път и времето), в съчетание със сложен микс от анализи на повече измерения през по-малко измерения и на по-малко измерения през повече измерения (например, както едновременно виждаме двуизмерно, движим се в триизмерна пространственост и считаме пространство-времето за четиримерно). Също така координатата на четвъртото пространствено измерение (координатата w) може да не е права (линейна), а извита (кръгова). Всеки реален материален обект представлява специфичен свят, специфична същност във Вселената (такава същност е и самата Вселена като цяло) със собствено, индивидуално съчетание на стойностите на движение на материята между координатите на четирите пространствени измерения и тези стойности могат да бъдат едни за самия обект като инерциална отправна система в покой и други, когато същия обект се наблюдава от други инерциални отправни системи. Вероятно оттук идва дефинирането на физическата реалност като разслоение, с множество отделни слоеве със своя собствена специфика. Границите на всички обособени, откроими, регистрируеми като отделни материални обекти могат да са крайни, но могат да са и безкрайни (подобно на диска на Поанкаре, чиято граница по окръжността всъщност съдържа безкрайност).

Един по-различен начин на представяне на диференциалните уравнения, свързани със СТО

Статията в Уикипедия за Специалната теория на относителността доста се е развила в сравнение с преди година-две! Special relativity - Wikipedia Има и препратка към алтернативни на СТО разработки: Formulations of special relativity - Wikipedia Едно от направленията е така наречената Евклидова теория на относителността (на английски е, понеже майкрософтския преводач не го превежда точно както трябва, макар на мен да ми е достатъчно): "Euclidean relativity[18][19][20][21][22][23][24] uses a Euclidean (++++) metric in four-dimensional Euclidean space as opposed to the traditional Minkowski (+---) or (-+++) metric in four-dimensional space-time.[a] The Euclidean metric is derived from the Minkowski metric by rewriting (cdτ)2=(cdt)2−dx2−dy2−dz2 into the equivalent (cdt)2=dx2+dy2+dz2+(cdτ)2. The roles of time t and proper time τ have switched so that proper time τ takes the role of the coordinate for the 4th spatial dimension. A universal velocity c for all objects moving through four-dimensional space appears from the regular time derivative c2=(dx/dt)2+(dy/dt)2+(dz/dt)2+(cdτ/dt)2. The approach differs from the so-called Wick rotation or complex Euclidean relativity. In Wick rotation, time t is replaced by it, which also leads to a positive definite metric, but it maintains proper time τ as the Lorentz invariant value whereas in Euclidean relativity τ becomes a coordinate. Because c2=(dx/dt)2+(dy/dt)2+(dz/dt)2+(cdτ/dt)2 implies that photons travel at the speed of light in the subspace {x, y, z} and baryonic matter that is at rest in {x, y, z} travels normal to photons along τ, a paradox arises on how photons can be propagated in a space-time. The possible existence of parallel space-times or parallel worlds shifted and co-moving along τ is the approach of Giorgio Fontana.[25] Euclidean geometry is consistent with Minkowski's classical theory of relativity. When the geometric projection of 4D properties to 3D space is made, the hyperbolic Minkowski geometry transforms into a rotation in 4D circular geometry." Това изглежда е практическото приложение на подхода на Епщайн, доразвито максимално по отношение на СТО. Това, което го няма там, е така наречената от мен "w-асиметрия" (константната стойност на пространственото отстояние по направлението на координатата w, асоциирана с четвъртото пространствено измерение, когато говорим за покой, винаги равна на Планковата дължина и Планковото време, независимо процеси с какви мащаби по останалите три координати х, у и z разглеждаме). Тази асиметрия е важна по много причини, не само заради основната ѝ роля относно ентропията и макроскопичната Стрела на времето, но и като обяснение на основната роля на неопределеността в квантовата механика. Колкото повече намаляват мащабите по координатите х, у и z на процесите, които анализираме и с това, колкото повече се доближават до мащаба на отстоянието по координатата w (Планковата дължина = Планковото време), толкова повече елементи на разглежданите процеси започват да стават прозрачни (особеностите на по-малко измерения хуz стават "прозрачни", когато се "наблюдават" от повече измерения wхуz), все повече процеси по хуz започват да протичат едновременно и така да проявяват неопределеност. С доближаването на мащабите по xyz до винаги Планковото отстояние по w в покой, параметрите "пространство" и "време" все повече започват да губят смисъл, като изчезват напълно при едновременно и вечно движение със скоростта на светлината по всички възможни направления на четириизмерна хиперсфера (напълно симетричното състоянието на Вселената преди Големия взрив, представено вляво на долното изображение, с игнорирани две от четирите измерения на хиперсферата и с матрица от четири реални единици по диагонала).

Възможно е предлагания от мен хиперизмерен пространствен подход с единствен, универсален темп на движение на вселенската материя (скоростта на светлината във вакуум) през сложна хиперизмерна геометрия, с реални четири пространствени измерения wxyz, да позволи употребата на реален математически анализ и диференциална геометрия вместо използваните в момента (особено при КМ) комплексни форми на двете. Употребата на реален математически анализ и диференциална геометрия и на хармонични функции вследствие на това би могла да елиминира препятствията пред обединението на КМ и ОТО, като направи употребявания математически подход единен, а всичко онова, което сега се крие като неясни особености зад имагинерни комплексни форми, може напълно равностойно да се представи като реални процеси извън триизмерното пространство xyz, но налични в четиримерното пространство wxyz. Ако приравним тоталното нищо с тоталната симетрия, за да може да има въобще нещо, каквото и да било, трябва да има достатъчно асиметрии, разлики, диспропорции. Първата и най-фундаментална асиметрия е тази, която аз нарекох w-асиметрия. При нея движение на материята във всички възможни посоки на четиримерно многообразие wxyz (четиримерна хиперсфера с радиус Планковата дължина и без време t) спонтанно (под въздействието на ентропията) нарушава симетрията си и единиците по диагонала на матрицата на метричния тензор (долу вляво на горното изображение) се деформират на три единици и 1/5,39106(32)х10^44 (Планковото време) за компонента g00 (долу вдясно на горното изображение). Възникването на тази w-асиметрия може да се определи като Големия взрив и възникването на времето, тя стои в основата на ентропията и на Стрелата на времето и води до натрупване на все повече и повече асиметрии на макрониво, благодарение на които се формират ограничените в пространството макроскопични форми и движенията с подсветлинни скорости на масивното вещество. Планковата дължина и Планковото време са равни едно на друго (тяхното произведение дава скоростта на светлината във вакуум) и привидно не се състоят от еднакви съставки заради еталоните за време и дължина, които сме си избрали. Заради изискванията на физическите подходи, които ползваме в момента, се налага w-асиметрията изкуствено да се прикрие чрез трансформирането на компонента g00 до обичайното макроскопично време, което отлично познаваме и така се получава метричния тензор на пространство-времето СТО и ОТО, заедно с техните неевклидови (псевдоевклидови) геометрии.