Станислав Янков

Колко ли трябва да е глупав някой, за да не може да разбере едно не чак толкова сложно нещо и след хиляда повторения?!!! За да подкараме нашата кола, трябва да запалим двигателя и да изразходваме гориво, за да я спрем, трябва да натиснем спирачките и се изразходва енергия като триене и топлина, в Космоса ракета се ускорява или забавя с разход на реактивно гориво. При гравитацията пропадащите по геодезичната крива тела се ускоряват, без да изразходват никаква енергия и това се нарича гравитационно поле с гравитационна сила класически или пространствено-времева кривина при ОТО. При разширението на Вселената е точно обратното на гравитацията, но пак без да се изразходва енергия, там галактиките се разбягват една от друга, толкова по-бързо, колкото по-далече са и при това с ускорение (тъмната енергия), без за тези реални, регистрируеми свои движения да изразходват каквато и да било механична енергия. Това е целия смисъл на тези специални интерпретации и това се казва периодично вече не знам колко стотици пъти (за всичко това тука няколко бавноразвиващи човека спорят от години), но когато някой умишлено не желае да разбере нещо - той никога няма да успее да го разбере и винаги ще го отрича, независимо колко пъти и колко пространно се обяснява...

Какво би могло да бъде матричното представяне (чрез матрицата на метричния тензор) на това, което нарекох w-асиметрия (най-фундаменталната асиметрия между отстоянието по направлението, по координатата, асоциирана с четвъртото пространствено измерение w и по останалите три направления или координати, асоциирани с останалите три пространствени измерения х, у и z, която асиметрия е причината за ентропията и за Стрелата на времето на макрониво)? Това би могла да бъде разликата в състоянието на матрицата спрямо микро- и спрямо макрониво. Видът на матрицата на метричния тензор относно микронивото може да се оприличи на състоянието преди Големия взрив и има следния вид: Това е пълната симетрия, тоталната неопределеност, абсолютното нищо. В другия край, относно макронивото, матрицата на метричния тензор би могла да има съвсем друг вид: Разликата между вида на матриците относно микро- и макронивото е w-асиметрията. Понеже ние сме тясно привързани към нашия макроскопичен опит, предпочитаме да ползваме на всички нива матрица със симетрична форма, при което прилагаме изкуствена корекция на елемента g00, за да се промени той от асиметрично реално четвърто пространствено измерение w на симетрично условно четвърто времево измерение:

Само за сведение, между другото - онова, черното на Младенов, също свети, но с честоти на светлината, недостъпни за нашите очи (апаратурата, обаче, я засича без никакви проблеми. С това беше свързан и някакъв космологичен парадокс - наблюдаемата Вселена се оказва по-светла, навсякъде, от това, което се очаква.

Понеже Младенов ме бил игнорирал - ще се възползвам от възможността да не ме залива с глупостите му и с измислени от него "значения", какво казват и не казват разни извадки от научни текстове и само ще посоча следните моменти: Аз в последния ми коментар на предната страница: "Обаче пък, ако искаме да проследим поведението на някакви космически обекти, като например галактиките - тогава галактиките стават физически обекти, физически точки и вече говорим за пространството, разстоянието, отстоянието между тях. Пространството (празно, но не перфектен вакуум, защото такъв не съществува реално), разстоянието, отстоянието между физическите точки/обекти се увеличава, разширява, разтяга, разтегля - всичко, което би могло да се използва като описание на отдалечаването (или пък приближаването, когато се приближават) на точките/обекти (в конкретния пример - галактики)." Аз в предишния ми коментар на предната страница: "От една страна, това е вакуум с космически обекти в него (светлините). Ама не въображаемия перфектен вакуум на Младенов, който не съществува реално, а реален вакуум, който е само почти перфектен - с галактики, звезди, планети, сателити около планетите и въобще около звездите, с прах, газ и полета (не съществува място във Вселената, което да не е пронизано от всички възможни квантово-механични полета, които постоянно подскачат в квантово-механични флуктуации). Дори онези места в Космоса, които са под намерената от теб граница от единица върху десетка с тридесет нули части от грама на кубически сантиметър и с разширение на пространството поради тази достатъчно ниска концентрация на енергия - дори тези области на вакуума не са съвършено празни, там има квантово-механични флуктуации на околопланкови равнища и е напълно запълнено с полета (именно от полетата произтичат флуктуациите)." И ето как изведнъж господинчото си измисля разни работи, които никъде не ги пише, обаче тия собствени негови измислици ги приписва на науката, щото, виждате ли, преди това бил цитирал някакви части от научни материали, където НЕ ПИШЕ НИЩО за измисленото от самия него "разтягане на вакуума", което на него самия му изглежда много логично. Естествено - никъде във формулите за разширението на Вселената той не може да покаже употреба на параметри, свързани с вакуума (в определянето на пространственото отстояние между точките/галактики не участват никакви параметри на вакуума, примерно квантово-механичните му флуктуации, които са твърде слаби и влияят само на елементарните частици, но по никакъв начин не и на разбягването на галактиките), затова и навсякъде в сериозните научни трудове, включително цитираните от Младенов, се казва "разширение на пространството" и не се споменава никъде измисленото от него "разширение на вакуума". И всичко това въобще не му пречи да си измисля и да си повтаря измислиците, като ги приписва на науката, след което започва да се прави на жертва.

Младенов (и няколкото му приятели, доколкото някои от тях не са просто други негови никове) просто троли, не обръщайте сериозно внимание на болшинството му глупости, повече гледайте какво му отговарят хора като Скенер и Гравити, които гарантирано разбират за какво говорят. Ето един пример от ежедневието - трябва да изчислим, какво въздейства на нашата кола, когато тя се движи. Има тегло на колата, съпротивление на настилката при търкалянето на колелата, въздушно съпротивление, наклон (или липса на наклон) на повърхността, по която се движи колата... Всички тези неща оказват измеримо въздействие над поведението на колата и ние ги вземаме предвид. В същото време Земята постоянно е бомбардирана от огромни количества неутрино. Някои от тях встъпват във взаимодействие с атомни ядра, но болшинството просто "пронизват" Земята без никакво взаимодействие, все едно нашата планета въобще не съществува и отминават нататък и гарантирано всички от тях не оказват никакво въздействие на анализираното от нас поведение на автомобила. В анализа на движението на колата ние не обръщаме никакво внимание на неутриното, все едно то не съществува, защото то не оказва абсолютно никакво регистрируемо въздействие на поведението на колата и затова не ни интересува. По същия начин, вакуума не играе роля в определянето на поведението на галактиките една спрямо друга и особено спрямо нас като наблюдатели. От значение е тяхното пространствено отстояние, червено отместване на светлината от тях и други важни за тази задача неща, но вакуумът тук особена роля не играе, затова тук, в тази задача, той все едно не съществува, а пространството сякаш е идеално-празно. Всичко зависи от задачата, на която търсим отговор и кое въздейства, за да го вземем под внимание. Което не въздейства - не ни интересува (все едно не съществува).

Всичко зависи от това, каква задача искаме да анализираме. От една страна, това е вакуум с космически обекти в него (светлините). Ама не въображаемия перфектен вакуум на Младенов, който не съществува реално, а реален вакуум, който е само почти перфектен - с галактики, звезди, планети, сателити около планетите и въобще около звездите, с прах, газ и полета (не съществува място във Вселената, което да не е пронизано от всички възможни квантово-механични полета, които постоянно подскачат в квантово-механични флуктуации). Дори онези места в Космоса, които са под намерената от теб граница от единица върху десетка с тридесет нули части от грама на кубически сантиметър и с разширение на пространството поради тази достатъчно ниска концентрация на енергия - дори тези области на вакуума не са съвършено празни, там има квантово-механични флуктуации на околопланкови равнища и е напълно запълнено с полета (именно от полетата произтичат флуктуациите). Обаче пък, ако искаме да проследим поведението на някакви космически обекти, като например галактиките - тогава галактиките стават физически обекти, физически точки и вече говорим за пространството, разстоянието, отстоянието между тях. Пространството (празно, но не перфектен вакуум, защото такъв не съществува реално), разстоянието, отстоянието между физическите точки/обекти се увеличава, разширява, разтяга, разтегля - всичко, което би могло да се използва като описание на отдалечаването (или пък приближаването, когато се приближават) на точките/обекти (в конкретния пример - галактики). Всичко зависи от физическата задача, чието решение се търси.

Простете, гениални господине (дано поне това уважително обръщение не се приеме за обида, че вече някои определяте като "обида" всяко опониране на превъзходните ви коментари ), но посочете ми, моля ви, кого точно съм обидил с оценката ми в горния ми коментар, след като не съм посочил никого конкретно?!

Понеже някои тъпанари тук нещо много се разпищолиха с тъпотиите им - да изясним няколко елементарни неща, защо хипотезата за така наречения "Голям взрив" (последното реално название на модела е Ламбда-CDM) засега няма алтернатива и всичките размятани тук "съмнения" са чисто пляскане на глупости. Всичко произтича от химията и от квантовата механика. Термоядрените процеси в звездите водят до излъчване от тях на много специфични светлини, които са отлично разучени от квантовата механика и свидетелстват за наличието (функционирането) в звездата на съвсем конкретни химични елементи (основно водород и хелий, плюс разни други в разнообразни съотношения, като всичко се определя много точно и безспорно - квантова механика!). Нещата са толкова специфични и безспорни, че дори и с червено отместване (Доплеров ефект) химичните елементи, от които е светлината, се разпознават най-точно и категорично. Червеното отместване е факт и детайлите, установени от Хъбъл са факт, безспорен и най-категорично и безусловно установен, затова са и НАУЧЕН ФАКТ. Сега нещо друго съвсем очевидно и безспорно! След като все по-далечните галактики се отдалечават от нас (не е така само с относително близки галактики), това може да значи само и единствено едно нещо - с времето назад всички тези галактики са били все по-близо и все по-близо до нас. Този съвсем логичен извод биха отрекли само откровени психопати! Не стига всичко това с галактиките, ами реликтовото лъчение показва, че това сближение все повече на материята, пространството и всичко назад в миналото е било налично даже в моменти, когато все още са липсвали галактики - през Лептонната ера, когато е протекла рекомбинацията (анихилация на двойки протони и антипротони, както и на други адрони), довела до отделянето на реликтовото лъчение (тогава гарантирано все още не са съществували глактики, звезди или каквото и да било масивно космическо тяло). Това са прекалено много следи, от най-различни естества, които водят към едно и също заключение, за да има някакви особени съмнения в общото заключение (въпросът с детайлите е коренно различна история и там вариантите и подвариантите са наистина много). Съмняващите се в тези базови моменти са или упорити, войнстващи невежи, които не искат да четат и учат, а само да шляпат тъпотии, или повече или по-малко болни хора, с някакви психични отклонения, които се отразяват негативно на менталните и интелектуалните им способности.

Всичко от предния ми коментар много добре си пасва с комбинацията между подхода на Луис Карол Епщайн и zitterbewegung на Шрьодингер. Какво казва за zitterbewegung Пол Дирак: “„Променливите (мое уточнение - трептене, zitterbewegung) пораждат някои доста неочаквани явления, свързани с движението на електрона. Те са напълно разработени от Шрьодингер. Установено е, че електрон, който ни се струва, че се движи бавно, всъщност трябва да има много високочестотно осцилаторно движение с малка амплитуда, насложено върху редовното движение, което ни се струва. В резултат на това колебателно движение скоростта на електрона във всеки момент е равна на скоростта на светлината. Това е прогноза, която не може да бъде директно проверена чрез експеримент, тъй като честотата на осцилаторното движение е толкова висока, а амплитудата му е толкова малка. Но човек трябва да вярва в това следствие от теорията, тъй като други следствия от теорията, които са неразривно свързани с тази, като например закона за разсейване на светлината от електрона, се потвърждават от експеримента.” Явно този подход е бил изоставен повече или по-малко с времето, защото разни квантово-механични условия налагат елементарните частици да са точкови (безразмерни) в триизмерното пространство. Има опити това свръх-бързо трептене да се представя като такова на точков електрически заряд (или пък пръстеновиден ток), но всички тези усилия да бъде “натъпкано” това движение в обичайните три пространствени измерения може да са грешка. Много по-добре би паснало подобно движение в допълнително пространство извън трите обичайни, формирано чрез четвъртото пространствено измерение w (малко отстояние по направлението на w - малък интервал на трептене на zitterbewegung). При последното изображение една част от движението (настрани или нагоре, защото напред е посоката на движение х) е по координатата на четвъртото пространствено измерение w. Там е и огъването, кривината, кръговата форма. При СТО промените с промяната на скоростта настъпват само по координатите на две измерения (посоката на движение х и четвъртото измерение w), а при ОТО промените с промяната на гравитационния потенциал настъпват по координатите на всичките четири пространствени измерения х, у, z и w.

Вместо разговора да цикли на едно място с няколко души, които мразят четенето (дори не споменавам четенето с разбиране, а просто четенето), нека направя следващата стъпка и да предположа, че хиперизмерната (над-триизмерната) физика има потенциал да реши проблема с по-пълноценното свързване на ОТО с квантовата механика (твърди се, че СТО е успешно свързана под формата на квантовата теория на полето, но и там това се е получило по доста сложен и съвсем не безпроблемен начин). Обикновено се счита, че проблемът е в ОТО, но всъщност самата квантова механика, сама по себе си, е доста нееднородна и “закърпена”. В КМ се ползват цели три различни подхода, три алтернативни формулировки (без да се споменават още по-големия брой импровизации и напасвания за решаването на разни специфични сложни моменти). Това са матричната КМ, вълновата КМ и интегрирането на пътища на Файнман. Практически квантовата механика се основава на абсолютното пространство на Нютон. Всичко това никак не благоприятства удобното съчетаване с теориите на относителността и определено Роджър Пенроуз не говори случайни неща, когато счита, проблема за удобното обединяване не е в ОТО, а в КМ. Вижда се, че разширение, раздуване на трисфера пълноценно описва това, което наблюдаваме в космологичната област, включително може да включи и тъмната енергия (раздуване на трисферата с все по-бърз темп с времето). Тук обаче би възникнал въпроса - а къде е четвъртото измерение на хиперкълбото, на което трисферата е повърхност? Можем да използваме мейнстрийм-описанието от суперструнната теория за измеренията над четири, обаче за четвъртото пространствено измерение - то е увито и компактифицирано. Естествено, такова описание не е най-точното! Така наречения Голям взрив може да е пораждането на първата и най-фундаментална асиметрия - тази между движението на материята по направлението (координатната ос), асоциирано с четвъртото пространствено измерение w и между движението на материята по направленията (координатните оси), асоциирани с останалите три пространствени измерения х, у и z. На макрониво тази най-фундаментална, най-базова асиметрия се представлява от ентропията и Стрелата на времето. Какво по-конкретно би означавало това (ако съм прав )? Тоталното нищо, тоталния хаос и тоталната неопределеност биха могли да се асоциират с движение на материята със скоростта на светлината по всичките четири направления (координатни оси), асоциирани с четирите пространствени измерения. Тогава Вселената е с нулев или планков размер (още нямам представа, как да определя, дали размерът е бил нулев или е бил планков, нито дали е имало или е нямало въртене около някаква ос, когато размерът не е бил нулев). Когато възниква и започна да става все по-изразена w-асиметрията (нека да я наречем така и това би било алтернативно название на Големия взрив), пространственото отстояние, което трябва да изминава материята по направлението на координата w остава непроменено и се равнява на дължината на Планк, докато останалите три направления, по останалите три координати х, у и z, започват да увеличават отстоянието си непрекъснато (разширението на Вселената). Така по координатата w материята изминава със скоростта на светлината отстоянието на цялата Вселена (планковата дължина) за планков интервал време (което е и скоростта на светлината във вакуум), след което може да започне нов и нов и нов и нов цикъл (кръг), докато все по-голямото раздуване на х, у и z прави затварянето на цял цикъл (кръг или изминаването на пълното отстояние на Вселената) все по-сложен въпрос, а с това и броят на възможните комбинации между w, x, y и z все повече започва да расте, да расте, да расте и да расте, до безкрайност. Това са ентропията и Стрелата на времето.

Цялата работа е да се покаже, че не става дума за механично движение, при което за да се ускоряват галактиките, трябва да изразходва енергия (движение ВЪВ пространството). Точно като при гравитацията, където има гравитационно ускоряване без никакъв разход на енергия, но по противоположната причина (при разширението “ускорението” се проявява като все по-голямата скорост на разбягване с отдалечаването от наблюдателя).

Гравити, Ламбда-CDM ли беше моделът, който съединяваше в една картина тъмната енергия, тъмната материя и разширението?

Поредните глупости! Моделът може да е един, друг или трети (водещият е Ламбда-CDM, но има и други), но разбягването на галактиките е регистрирано на практика, светлината от определени звезди има съвсем конкретни характеристики (това са химически и квантови процеси, които имат съвсем точни и отдавна установени стойности) и червеното отместване е безспорно. А когато се "върне лентата назад" - всичко води до една начална точка (точката на наблюдателя, независимо къде се намира той, защото практически всяка актуална точка във Вселената е началната точка на Големия взрив).

До разширение с ускорение, което се нарича тъмна енергия.

Ако много бъдат оставяни - започват да се качват на главата (мислят си, че те са надделели и могат да засилват още повече глупостите). В момента съм в добро разположение, благодарение на теб отбелязах напредък (ясната дефиниция на разширението чрез окръжност, сфера и трисфера, като няма пречка и трите да са както сферични за затворена Вселена, така и хиперболични за отворена - всичките имат хиперболичен аналог). А пък Младенов чак да ме игнорирал, точно той - значи не им е особено приятно, когато не ги оставяш просто така да си шляпат глупости.

Колко по-големи разстояния и колко е отдалечеността, след която няма да можем да виждаме светлина от галактики, понеже разширението надхвърля скоростта на светлината? Я - сметни тука набързо! Не е така и на теб (и на Младенов и на още един-двама като вас) не ти достига капацитет, за да разбереш, защо не е така. За кое? Я ни обясни малко по-подробно! За примитивната тъпотия науката е като магия… Това не е обяснение за профани - те могат най-много да затварят буркани (някои дори и това не можете)… Защо с Младенов не отидете в някой форум за шев и кройка? Вижда се, че тука не ви излизат сметките (не ви се получава “логиката”)!

Сега, ако прочетеш и обяснението на Скенер за Шпага (кое е свързано със СТО и кое с ОТО) - може и нещо да ти попросвенне… И рентгеновите лъчи не са потвърдени (ти не можеш да ги видиш, нито разбираш какво става), ама това не ти пречи да си правиш рентгенови снимки, когато се наложи! Откъде си сигурен, че това не е поредната измама на злите ционисти и на глобалния елит, за да ти вземат порите?!

Нещо не си разбрал добре собствения ти пример! Разстоянията между всички точки винаги ще на са на еднакви разстояния, объркването ми дойде от това, че исках някак да включа и тъмната енергия (разширението с ускорение), но нито го направих правилно, нито разговорът до тогава включваше тъмната енергия. Не беше ли ти, който написа, че разширение и разтягане са синоними? Аз просто те цитирах!

Ако една платформа се движи с някаква скорост и човек, който се излежава върху нея, се движи заедно с платформата със същата скорост - каква магия има в това?! Както човекът върху платформата не трябва да изразходва енергия, за да се движи с нея, така и галактиките, които се движат с разширението на пространството, не трябва да изразходват никаква енергия и затова няма пречка и за надсветлинни скорости. Само при движение ВЪВ пространството ограничението до скоростта на светлината е валидно. Като е толкова елементарно - ти защо се гърчиш толкова години с неща, които аз съм разбрал отдавна?! Ако пак се мъчиш да ползваш резултатите на “Джеймс Уеб” - добре е да си изясниш, че той е установил по-стари от очакваното ГАЛАКТИТИ (формирани по-рано от очакваното), а не, че Вселената била по-стара от галактиките (това е глупост, защото се подразбира - Вселената няма как да бъде по-млада от галактиките ). Тука явно ти милиардите светлинни години ги нямаш за нищо! Я ми процитирай, къде пише, че галактиките са на 90 милиарда светлинни години! И ако са на 90 милиарда - защо си дал цифрата 90 милиона за идващата от тях светлина?

Стойностите са като от доплеровия ефект, точно както стойностите на гравитационното забавяне на времето са много сходни с релативисткото забавяне от движението (при привидно “стоене на място” в един и същи гравитационен потенциал, например върху повърхността на Земята, движението е един вид в допълнителното, времевото измерение и нещата отново могат да се приравнят с релативисткото забавяне на времето на СТО). Става дума за сродни, ако не и за идентични неща.

Разширението на Вселената може да се дължи на два основни вида причини - или някакво фундаментално разширение навсякъде, без изключение, или причината е участъци между галактиките с концентрация на материята, по-ниска от определена гранична стойност (при Браян Грийн бях чел, че е нещо от сорта на три атома материя на кубичен сантиметър пространство, но в момента не съм напълно сигурен, дали бяха точно тези стойности, забравил съм и още не съм търсил да си припомня). В първия случай тъмната енергия ще доведе до разбиване на галактиките и Слънчевите системи в достатъчно далечен времеви момент, а във втория случай групите от галактики, които не се разбягват, ще останат самотници, без светлина от никакви други галактики (освен ако накъде много-много далече няма достатъчно значително струпване на материя, което отново да започне да привлича всички към себе си или ако Вселената е затворена). Вторият случай е противоположността на гравитацията - при достатъчна концентрация на материя в определен пространствен участък протича гравитационно привличане, а при достатъчно разреждане на материята в определен пространствен участък протича разширение.

Трънки! Съвсем реално движение на галактиките е, ако не беше реално - нямаше да може да се регистрира. Само не е механично движение в пространството, а е движение заедно с разширението на пространството.

При достатъчна отдалеченост на галактиките от наблюдателя, темпът на разширението не позволява на светлината да го преодолее когато и да било (дори и след невъобразимо много време), затова светлината от тези галактики никога няма да достигне до наблюдателя.

Разширението на Вселената може да се представи по няколко различни начина - като точки по раздуваща се едномерна окръжност, по раздуващ се двуизмерен балон или в раздуваща се трисфера (повърхността на 4D-хиперкълбо). Всяко добавяне на измерение добавя още посоки, от които могат да постъпват наблюдения, тъмната енергия се представя с все по-бързо от гледна точка на радиуса раздуване на окръжността, балона и 3D-сферата (да не забравяме, че радиуса на окръжността и кръга като цяло, на балона и кълбото като цяло и на трисферата и хиперкълбото като цяло е един и същ, само се добавят или махат измерения). За раздразнение на анти-айнщайнистите - освен, че Айнщайн е разглеждал възможността известните тогава частици да са микроскопични черни дупки (тогава квантовите закономерности все още не са били достатъчно развити и физиците погрешно са се мъчили да обосноват елементарните частици като микроскопични черни дупки чрез макроскопичните закономерности на ОТО, което не се е получило, както продължава да не се получава и днес), той също така е разглеждал и възможността наблюдаемата Вселена да е трисфера. Човекът наистина е бил много напред с материала, буквално изпреварил времето си. Попречила му е липсата по онова време на новите детайли около КМ от по-късно, както и по-доброто развитие на по-късен етап на хиперизмерната математика (геометрия, да сме по-точни).