Станислав Янков

Може да е в резултат на незнание, но просто не мога да разбера, какво е способно да ги породи към съществуване. Къде са екстремните стойности на електромагнетизъм, които да постигнат това? Предполагам не е случайно, че се надяваха да регистрират МЧД в LHC, тоест - става дума за обекти под масите на прашинки! И естествено - нищо не регистрираха досега, макар да откриха Хигс-бозона... Аз съм скептик, че такива могат да съществуват и не смятам, че някога ще бъда изненадан с потвърждаването им по някакъв начин (поне теоретичен).

Добре, ще видим какво ще стане! Не да съм най-големия капацитет, но не мога да се сетя за процес, който да предизвика възникването им. Гравитацията може да преодолее отблъскването между неутроните (на неутронните звезди), знаем чак при какви стойности на масите. Електромагнетизмът над квантовата област е силен, много по-силен от гравитацията (на квантови равнища се проявява по сложен начин), но не чак толкова, че да компресира материя до черна дупка. Силното ядрено взаимодействие не работи извън ядрата и кварките. Да, ако има какво да компресира малки количества материя до черна дупка - може и да е възможно теоретичното съществуване на такава, но когато липсва такъв процес... Ще видим!

Довечера ще изгледам клиповете, но все пак ми се струва, че ако МЧД бяха въобще възможни - щеше да ги има в относително големи количества и вече щяха да се считат за възможни, точно както вече се считат за напълно реални (и налични в големи количества) обичайните черни дупки.

Скоростта на светлината може да наподобява ъглова скорост. Ако разгледаме нещата от противоположната перспектива, скоростта на светлината би могла да се дефинира дори като абсолютния покой (движенията с подсветлинни скорости, включително 0с, може да са движения с някакви скорости, а гравитацията, която въздейства и на трите пространствени измерения, и на времето, за разлика от СТО, която въздейства само на посоката на движение х и на времето, може да "връща" всичко към онова базово състояние на абсолютен покой и НИЩО, което на нас ни изглежда като скорост на светлината). The speed of light as an angular velocity – Reading Feynman

Работата е в това, че колкото и микроскопични да са търсените микроскопични черни дупки, те все са с маси, по-големи от тези на елементарните частици и даже и от тези на атомите. Атоми и елементарни частици днес се регистрират в огромно изобилие. Дори галактиките са в огромни количества, звездите и другите по-дребни видове обекти (планети и надолу) също. За разлика от случая с много масивните елементарни частици, които изискват доста специални условия, налични само в по-ранните етапи от еволюцията на Вселената, микроскопичните черни дупки не изискват чак такива екстремни условия - ако бяха възможни, щеше да може да ги има и днес. Ако микроскопичните черни дупки бяха възможни реално, те щяха да се появяват и изчезват в големи количества (точно както се наблюдават в големи количества всички останали възможни неща, които вече бяха споменати) и отдавна щяха да бъдат регистрирани. След като досега не са регистрирани - смятам, че това никога няма да стане, просто защото не са възможни.

Това е свързано с разширението на Вселената и също не се брои - не е механично движение с надсветлинни скорости (в смисъл - на галактиките не се налага да изразходват енергия за ускоряване с надсветлинни скорости, движат се все по-бързо една от друга, колкото са по-далече, заедно с разширението на Вселената). И около това имаше голям спор (отново!) на Младенов и неговите приятели с научните заключения. Ето тук:

Днешната физика представлява един несъчетаем сбор от няколко коренно различни подхода. Можем да наречем това несъвместим класическо-релативистично-квантов микс. Веднъж невярната класическа механика е покрита с релативисткия слой на ОТО и СТО, за да отговаря точно на макроскопичните наблюдения и регистрации и втори път невярната класическа механика е покрита с квантовия слой на КМ, за да отговаря на микроскопичните наблюдения и регистрации. След като тези две модификации ОТО и КМ водят до непреодолима колизия помежду им, решението е всичко да се раздели на три отделни, самостоятелни подхода - този на класическите пространство и време (последната работа в тази посока изглежда е MOND), този на пространство-времето (ОТО/СТО) и предлагания от мен хиперизмерен пространствен подход с единствен, универсален темп на движение на вселенската материя (скоростта на светлината във вакуум) през сложна хиперизмерна геометрия. Принципно е известно къде и как се "чупят" ОТО относно малките мащаби и КМ относно големите мащаби. Хиперизмерният подход може да бъде свързващото звено, което преодолява това разминаване между ОТО и КМ, защото тук не става дума за скрити механични процеси, каквито не може да има на квантово равнище, но както неевклидовите геометрии при ОТО и СТО, така и реалното ирационално число е и имагинерното число i, които широко се ползват в квантовата механика, ясно показват, че и в двата случая става дума за наличието на нещо допълнително, дори и то да не представлява допълнителни механични процеси и закономерности. Чрез допълнителното измерение w се формира допълнително пространство извън 3D на х, у и z, където геометрично могат да се случват всички онези неща, които в ОТО и СТО се представят като неевклидови геометрии, а при КМ се представят като допълнителните числа е и i. Макар ние да не сме способни да наблюдаваме процеси в пространството извън 3D (светлината, която ползваме относно най-доминиращото си сетиво, зрението, не разполага с компонент на движение по четвъртото пространствено измерение w, движи се изцяло в областта на 3D и така не може да се отразява от неща в 4D и да ги презентира пред зрението ни - всичко е сложна игра на честоти), наличието на четвърто пространствено измерение все пак се изявява индиректно, чрез Стрелата на времето, ентропията и релативистките закономерности на макрониво и чрез квантовите особености на микрониво. Сякаш става дума за голяма и сложна игра между хиперизмерни геометрии, скорости и честоти!

Това с фазовата и груповата скорост не играе - знае се и може да обърка само от невнимание и онези като Младенов, които никога няма да признаят фактите, които не им изнасят.

С планетите не си съвсем точен! Планетите направо ги сплесква! Недей така да принизяваш способностите му! Единствено пропуска да отбележи, че самият той е сплескан и при най-малкото си движение! Работата на нашия мозък се идентифицира на първо място с нашите очи. Поради някои еволюционни случайности и самият ни мозък се намира на същото място - в главата ни, близо до очите. По тази причина всяко размърдване на нашите ръце и/или крака спрямо нашата глава води до тяхното сплескване по посока на движението и до по-бавното им остаряване спрямо главата ни и всичко това се отнася и до нашия господин - при всяко свое раздвижване на части от тялото му спрямо главата му, тези негови движещи се части се сплескват...

Е, хайде супер-специалиста поне един работещ GPS-сателит да пусне, да видим на практика как с Нютон постига всичко, което останалите космически инженери твърдят, че постигат с ОТО и СТО! Видяхме, че на теория слага Айнщайн в малкия си джоб, сега и малко практика да ни покаже и да ни затвори устите! Или поне да изстреля някое сачме с 2с - така направо ще ни размаже нас, гОрките "айнщайнисти"... Нищо ли не можело да се движи с повече от 1с?! Ето ви този размазващ опит, жалки и невежи теоретици-"антинютониани"!

Това отдавна е факт! Те отдавна са прави (и всичко останало)! Досега нито ти, нито който и да било друг "разобличител на Айнщайн" не сте демонстрирали и един експеримент, който да опровергава резултатите от теориите на Айнщайн така, както най-безспорно са опровергани резултатите на класическата механика. Само разтегате разни локуми, защо нещо си не можело да бъде вярно, защото на нас (в смисъл - на вас, анти-айнщайнистите) така ни се струва...

А защо Айнщайн продължава да си стои непоклатим? Защото всичките тези критици не са потвърдили, НИТО ВЕДНЪЖ, критиките си с коректни експерименти! Докато само се дрънкат празни приказки, а практиката не спира да потвърждава Айнщайн - Айнщайн ще си стои непоклатим...

За това тука не си се консултирал с deaf! Той разправя, че 2 плюс 2 НИКОГА не е 4 !!! Да, той не е математик, но все пак си въобразява, че разбира нещата около математиката по-добре от математиците... Всичко останало, което си написал в коментара ти, от който е този цитат, са куп глупости (неверни неща, измислици).

Що не видиш критиките към мен, при условие, че аз напълно приемам Айнщайн (само твърдя, че същите неща могат да се изведат вярно и по някои по-различни начини, с по-различни тълкувания на някои от елементите)?! Само че ти си се вманиачил да оплюваш Айнщайн, без да го разбираш, нито имаш желание да разбереш и си въобразяваш, че не могат да съществуват никакви други дискусии, по никакви други теми. Това е същото, като някой глупак да казва, че ракетите не могат да летят в Космоса, понеже той не разбира как летят и разните ракетчици го потискат и му пречат да съобщи на човечеството голямата "истина", че ракетите не могат да достигат космическото пространство извън земната атмосфера (Вояджър-ите са поредната лъжа на Тайната Кабала)...

Отначало всичко е започнало като спомагателна функция към другите науки, но Пенроуз разправя, че днес математиката вече се е развила като нещо самостоятелно, със собствени направления, които сама си инициира и доказва, без да имат връзка с нищо друго (поне първоначално, докато не им се намери някакво приложение - като при неевклидовите геометрии например) и даже математиците обосновават отделен, самостоятелен Платонов, чисто математически "свят".

Няма и реални заплати, затова вече можеш да прехвърляш доходите ти на мен - да не се мърсиш с илюзорни неща. Айде - говори си сам нататък...

Тоест - ти ги разбираш работите повече от гърците, дето са дали названието на математиката и от всички следващи поколения учени, които са приели това название за вярно! Имаш ли представа чистата математика (без връзка с никакви други дисциплини) колко теории и куп други научни характеристики има?! И всичко се повтаря съвсем точно и винаги проверимо и доказуемо, точно както 2+2=4 е винаги така... Поне имай достойнството да си признаеш поражението, когато си се изложил, всеки вижда, че вече само спориш на пук, просто за да замажеш глупостта, дето написа по-горе.

Стига и ти си писал глупости, без да провериш дори най-елементарни неща, които не знаеш! Самото название на математиката е наука: "Математика (на старогръцки: μάθημα, матема – знание, изучаване, учене)..." Математика – Уикипедия (wikipedia.org) Ето ти и тука: "Математика (г.) - наука за пространствените форми и количествените съотношения на реалния свят, разделяща се на теории, които имат за предмет изучаването на различни математически структури." Математика – Уикикниги (wikibooks.org) Никаква сметка ли не си ли давате няколко човека, колко нелепо се излагате, като пляскате чак такива глупости, на две минути проверка във Уикипедия, ако не друго?!!! Не била математиката наука!!! Сигурно е литература или рисуване!!!

За кое точно фантазирам, я ни обясни ясно и недвусмислено тука? Например, ти лично каква представа имаш, по какви различни начини може да се представи една трисфера?

Защо?

Това не го налага СТО, а резултатите от практическите експерименти, които потвърждават СТО и опровергават класическата физика. Ако експериментите не потвърждаваха СТО - тази теория щеше да изчезне още по-бързо, отколкото се е появила (а СТО не се е появила толкова бързо и лесно). Ще посмея да предположа, че Скенер НЕЗАБАВНО ще приеме възможността СТО да е сбъркана, в първия момент, когато някой практически експеримент безусловно докаже неверността на СТО. Досега такива експерименти няма, само разни форумни "теоретици" (не само в този форум, а по цял свят) не спират да разтягат локуми и да отричат купища неща, потвърдени безброй пъти на практика.

Пак смешки! Невъзможността скоростта на светлината да се надхвърли е доказана отдавна - нито веднъж досега не е регистрирано (потвърдено) надхвърляне на скоростта на светлината (имаше съмнения в няколко случая, които се оказаха грешки от различно естество), а ако беше възможно, без проблем щяха да се регистрират и скорости, в пъти по-високи от скоростта на светлината, особено при елементарните частици, където нищожните маси щяха да правят подобно нещо доста по-лесно. И споменатите в първия коментар следствия от постулатите, които следствия са предсказани от СТО, са потвърдени експериментално (както забавянето хода на часовниците, при това и чрез не чак толкова бързи самолети, така и лоренцовото скъсяване - индиректно, посредством ефекти, свързани с елементарните частици). Пълни глупости!

Да, благодаря, Гравити, тези детайли досега не ги бях срещал, а са много полезни! Досега винаги свързвах особеностите на масата със СТО, а тънкостите при ОТО са още повече и са съществени!

Никакви, защото СТО не е измислица! В едни случаи телата изглеждат скъсени ("сплескани") по посока на движението, в други случаи не изглеждат - всичко зависи кой е наблюдателя и каква е скоростта на движение на наблюдавания обект (между 0c и почти 1с, като при масивен обект не може да достигне 1с). Ценното е именно това, че двете явления първо са били предсказани от теорията и чак след това са били потвърдени и експериментално, при това с изключително голяма точност. Потвърдено е и скъсяването по посока на движението, не само забавянето на часовниците, просто това е станало по начини, които ти не си способен да разбереш. Ако предсказанията на СТО бяха теоретична измислица - нямаше да могат да се потвърдят експериментално, камо ли пък с актуалната точност. Тогава все още щяха да важат класическите положения, които са доказано неверни, особено при по-големи скорости на движение между ИОС. ОТО не е СТО, макар СТО да е частен случай на ОТО - двете разглеждат различни ситуации (със и без гравитация). Не можеш да слагаш такива различни неща под общ знаменател. Това мисля, че е повече от достатъчно, тази поредна безсмислена тема да отмре в зародиш, нали?