Станислав Янков

Нямам, аз не съм баба Ванга (за сведение, ако четвъртото измерение е времето или нещо свързано с времето и ако някои хора имат по-изразен достъп до него в сравнение с мнозинството - тези хора ще могат да регистрират някои неща от миналото и бъдещето и ще могат да правят “рентгенови наблюдения” на човешките тела, но ако говорим за някакви микроскопичности във връзка с такова четвърто измерение, въпросните хора няма да познават за всичко на сто процента, защото ще се сблъскват и с квантова неопределеност). И макар да нямам - достатъчно е да знам, какво е сянка на по-високоизмерна форма в по-нискоизмерна ситуация. Кое е х1, х0, t1 и t0 в тъпия ти пример с Шипка? Делта t = 24 часа (едно денонощие Четвъртък) или какво? Делта х = височината на връх Шипка над морското равнище (явно ще го качваш по вертикална въображаема стълба вътре в планината!) или какво?

Как решаваш, че тесерактът няма физически смисъл, ако твоите възприятия са 3D и нямаш достъп до реално съществуващо четвърто пространствено измерение? Гледан 3D тесерактът се представя чрез своята сянка, която е обикновен куб.

Какво пак не ти е ясно, Младенов?! Че въобще не си дал какво е делта х и делта t, примерно с измислицата ти за Шипка? Кое в примера ти с Шипка е х0, кое е х1, кое е t0 и кое е t1, за да намериш делта х и делта t? Ти една смислена физическа задача не си в състояние да съставиш! И какво толкова не ти е ясно с тоя пространствено-времеви интервал?! При галилеевите трансформации имаш едно и също изминато пространствено разстояние при всяка ИОС според другата и едно и също изминато часовниково време при всяка ИОС според другата евклидова геометрия. В действителността, на практика, подвижната ИОС е изминала същото пространствено разстояние като при галилеевите трансформации според двете ИОС (според подвижната ИОС всъщност тя е била неподвижна, а другата се е движила), но отново според двете ИОС подвижната от тях е отчела по-малко изминато време в сравнение със същата ситуация при галилеевата трансформация - по-краткия път на подвижната ИОС през пространство-времето, по-късия пространствено-времеви интервал в сравнение със същата ситуация при галилеевите трансформации, в резултат на псевдоевклидовата геометрия и лоренцовите трансформации, свързани с нея. Кое е чак пък толкова неразбираемото?!!!

Изчислявано ти е от другите тука стотици пъти и досега не оцени усилията им даже и веднъж! Значи е време сам да започнеш да си смяташ, за да се научиш най-накрая, как се решават тия задачи!

Понеже Младенов явно не е в състояние да те разбере, аз ще му задам задачата, която вероятно му се искаше да зададе, ако знаеше как! Има футболно игрище с някаква дължина и първо полувреме с продължителност t. Младенов седи неподвижен на скамейките на игрището (v на Младенов = 0с), а Роналдо на терена бяга със скорост v на Роналдо = 0,5с (това е Роналдо, все пак!). На края на полувремето Роналдо спира отново там, откъдето е започнал да бяга в началото на полувремето, тоест - в края не се е преместил спрямо Младенов даже и на милиметър в сравнение с началното отстояние между двамата (в самия край Роналдо е изминал път от х = 0 метра спрямо Младенов в сравнение с началото). Да, но между началния и крайния момент Роналдо се е движил със скорост 0.5с и в края неговия часовник показва по-ранен момент в сравнение с часовника на Младенов - Роналдо е изминал по-кратък път през пространство-времето…

Никакви примери не си дал. Казваш условията на задачата и след това не казваш каква е самата задача. Един грамотен въпрос не можеш да зададеш! Как очакваш да те разбере човек и да ти отговори?! Добре, че съм аз - да дам и задача въз основа на твоите параметри, както и отговора и’!

Ти като наблюдател седиш неподвижен на скамейките на футболното игрище, а Роналдо на терена бяга непрекъснато през първото полувреме. Роналдо изминава по-къс пространствено-времеви интервал от теб.

Гравити и Скенер ти отговориха и явно не си в състояние да асимилираш отговорите им, изглежда са ти твърде сложни. И това ли не можеш да разбереш?!!!

Ще ти го обясня като за децата! Можеш да погледнеш една кола отпред (пространствен интервал). Можеш да погледнеш същата кола отстрани (времеви интервал). И можеш да погледнеш същата кола едновременно отпред и отстрани (пространствено-времеви интервал). И тези три неща, и другите три неща са си напълно реални - можеш да ги отчиташ инструментално и да изчисляваш чрез тях решения, които се потвърждават точно на практика. Язък за търговската тайна - умря си още в зародиш!

Идеалното оправдание, когато нямаш и най-малка представа, за какво говориш. Пространствено-времевият интервал е като всеки друг интервал, просто се формира от пространството и времето, вместо само от пространството, както е при пространствения интервал или само от времето, както е при времевия интервал. Той е точно толкова реален или нереален, колкото реални или нереални са пространствените и времевите интервали. Край! Търговската ти тайна беше разкрита!

Младенов, каква е конвенцията за алгебрично изразяване на неевклидовите геометрии (разработена е много отдавна и е стабилно утвърдена)?

Не може да имаш разминаване между регистрираните пространствени и времеви интервали между различни ИОС и това да е евклидово. Лоренцовите трансформации се ползват при анализи между различни ИОС, а не вътре в една и съща ИОС, където си присвояваш декартова координатна система по евклидови правила. Щом имаш знак минус в показаната от теб формула - значи става дума за неевклидова геометрия. Евклидовите геометрии са със знак плюс в същата ситуация. А и да направиш някои трикове за промяна на знаците (примерно, като включиш и имагинерната единица i ) - пак няма да стане евклидово, защото ще се запази разминаването на знаците между двата елемента от дясната част на равенството (при питагоровата теорема събираш само положителни стойности и получаваш положителен резултат).

Не трябваше ли първо да си го открил, преди да твърдиш, че уж има такова нещо (но не и когато преминеш от метафизика на физика)?! Галилеевата трансформация е непълноценна лоренцова трансформация (частен случай на лоренцовата трансформация, както ти подхвърля жокерчета Кипен).

Нютоновата и Галилеевата парадигма (абсолютните пространство и време) са отпаднали - не дават верни резултати. В последните (най-развити за момента) научни разработки (ОТО, СТО и КМ) се ползват елементи от всички предходни парадигми (теоретични подходи) преди тях, но самите предишни подходи са отпаднали, защото са непълноценни (не дават верни резултати), а с новите (актуалните) може да се прави всичко, което може да се прави и със старите, но също така могат да се правят и повече неща в сравнение със старите. Да, старите концепции продължават да си се ползват паралелно, защото в някои случаи по-ниската им точност е достатъчна, а са по-прости за употреба (точно както днес могат да се ползват едновременно и атомни часовници, и Ролекси, и пясъчни часовници, и слънчеви часовници), но като цяло са отпаднали и са заменени от нови, по-съвършени форми. Главният въпрос, който ме занимава точно в този момент е, че принципно можем да съставим два базови фундаментални подхода за обяснение на реалността: 1) Приемане на неопределеността от квантовата механика за водещ фундамент, за нещо същностно и принципно базово, от което, от неговата тотална форма (тотална неопределеност, тотален хаос, абсолютно НИЩО), се “развива”, “сгъстява”, “кондензира” физическата, материална конкретика, с която боравим на макрониво. Чрез специфични квантови закономерности, елемент по елемент, да се формират квантови полета на частици и самите частици, пространство (пространствени отстояния), време (ентропия и Стрела на времето) и етап след етап - все повече и повече и повече, все по-изразена, все по-“гъста” материална конкретика. Базовата материя при такъв процес би могла да бъде нещо много сродно на въображаемата “материя”, която дефинирах (точно с цел да се приложи към тези допускания) и временно нарекох “Логос”. Това може да е и основно, фундаментално поле, без никакви изразени, конкретни характеристики (пространствени и времеви). Все по-изразените конкретики да се проявяват на следващите етапи - спинови мрежи, квантови полета и т.н. с нарастването на мащабите към макроскопичното. 2) Допускане на скрити процеси, които да създават привидност за неопределености на квантово равнище, като в този случай неопределеността не е същностна и принципна сама по себе си, а е резултат на голяма сложност и бързина на квантовите процеси, подобно на неопределеността на макрониво. В този случай трябва да допуснем вечно съществуване на материята в нейната базова, полева форма и сложен набор от скрити процеси, някакви форми на неутрализации, които пречат да се разкрие тяхната наличност на микрониво.

Действието на лоренцовите трансформации е само едно - псевдоевклидово. Затова са наречени лоренцови трансформации, вместо галилеевите трансформации, които са евклидовите. Разликата - когато една ИОС замери параметрите по четирите координати на пространство-времето в друга ИОС, която се движи спрямо първата, при галилеевите трансформации един метър си остава един метър и една секунда си остава една секунда, докато при лоренцовите трансформации има разлики и при метъра, и при секундата и точно това е неевклидовостта. Всяка от ИОС счита себе си в покой и според всяка в собствената ѝ координатна система един метър е един метър и една секунда е една секунда, но когато едната ИОС замери същите параметри при другата - вече има разлики, когато има движение между двете ИОС (неевклидовостта). Минковски само показва правилното геометричното представяне на всичко това. Съображенията на Минковски идват от лоренцовите трансформации, а лоренцовите трансформации идват от практическите измервания (материализъм, братле!). Осъзна ли го най-накрая или пак не можеш?!!!

Лоренцовите трансформации са били верните, за останалите неща не е имало чак такава яснота, преди да свърши работа Минковски. СТО е все повече неща с напредването на времето, яснотата непрекъснато се повишава с времето и отдавна не са само лоренцовите трансформации.

Някога се е смятало, че морските бури и куп други неща били предизвиквани от Богът на моретата Посейдон. След това започнало да се смята друго (разни физични и климатични закономерности). Кое от двете е вярното - по-ранното или по-късното?

Колкото и пъти да повтаряш, че 2+2=8 - няма да стане по-вярно!

Сега ако кажеш и че си виждал координатни системи да играят хоро - моментално те признавам за #1 (към психодиспансера)… Координатните системи се присвояват на физически обекти, това им е “свободата”. Координатните системи могат и да се движат - когато са присвоени на подвижен обект, който се движи спрямо неподвижен наблюдател. А има и неинерциални системи…

Изгражда координатната си система по евклидови правила. Не знам как е при ИОС, които се смятат за подвижни, според мен аз самият винаги съм в покой и само разни други неща се движат покрай мен. Твоят Капиш нещо твърде бавно загрява! Да не би да е изгорял?!

Да, защото всяка ИОС счита себе си за неподвижна. Капиш?

Не са от един и същи тип (клас) - дават различни резултати и лоренцовите трансформации дават верните резултати. Една секира и един банциг принципно правят едно и също, режат дърва, ама резултатите са бая-бая различни…

Решетката се изгражда от линийки, а времето се отмерва с часовници. Капиш?!

При Галилеевата трансформация нямаш разминаване на показателите между различните ИОС, каквото имаш при практическите екперименти. Затова геометрията, която се свързва с галилеевите трансформации е евклидова, но не съвпада с практическите измервания. Галилеевата трансформация не отговаря на реалността.

Явно с “тези, които схващат по-бавно” визираш себе си, защото вече хиляда пъти ти се обясни, че всички ИОС считат себе си за неподвижни и затова собствените им координатни системи се изграждат по евклидовите правила. Неевклидовата игра е при сравняването на показателите между различните ИОС, не вътре във всяка от тях.