Станислав Янков

Тоест - всички координати, без изключение, са изцяло математически (въображаем) продукт и не съществуват повече реални и по-малко реални между тях, както Кипен се опитва да представи (погрешно, според мен). Трите координати на пространството и четвъртата координата на времето са еднакво нереални, просто един от всички използвани математически инструменти и могат да бъдат всякакви и всякакъв брой, ако това разрешава успешно различни физически задачи, без да противоречи на останала цялостна логика, която сме приели като физическа картина в съответния момент.

Минимално физическата реалност, така, както я познаваме в момента, можем да я опишем най-точно с четири измерения - три пространствени и едно времево. Всички тези четири измерения са математически, координатни (координатите, независимо на каква координатна система, не са реални, а са въображаеми, математически, геометрични инструменти). Съществува съвсем логичен и непротиворечив начин за описване на всички неща, които се описват чрез пространство-време на Минковски, по по-различен геометричен начин, чрез четири различни пространствени измерения. По алтернативния начин пространствените и времевата координати се разглеждат от по-различна посока, точно както можеш да разглеждаш един автомобил било отстрани, било отпред, отзад, отгоре, отдолу и от всяка друга перспектива, като това винаги ще си остава същия автомобил, макар от различните посоки да изглежда по различни начини (например гледан отпред въобще не изглежда по същия начин, както изглежда гледан отстрани). Най-важното е, че крайните резултати и параметрите като цяло са представени най-равностойно и вярно, по който и различен начин да се анализират. В момента има две крайни математически форми, с които можем да описваме ефективно реалността - изцяло алгебрични (символни) и изцяло геометрични (форми, мащаби, отстояния). С формирането на квантовата механика акцентът се е изместил почти изцяло към алгебричното представяне. Геометриите относно квантовата област са изцяло изоставени. Това обаче води до замъгляване и усложняване на напипването на онези подходи, които биха успели да преодолеят разминаването между КМ и ОТО. А едно четиримерно пространство дава доста предимства, при опит квантовата механика да бъде представена чрез него, точно както дава много предимства при опити за по-ясно представяне на особеностите на СТО и ОТО. Защото е ясно, че ОТО, СТО и КМ са три различни начина на съчетаване между трите пространствени и времевото измерение и поради това не могат да бъдат представени чрез просто свързване на математическите им апарати. Не само чета всичко, особено написаното от Скенер, Гравити и теб (но не само), ами периодично го и препрочитам. Да, не меня позициите си, макар постепенно да ги усъвършенствам, но може и да си забелязал, че аз днес не съм с точно същите разбирания и знания като аз преди половин или преди една година.

Има доста неща, по които позициите ни се различават, затова разделям коментарите ти до мен на части - за да можем да дискутираме поотделно моментите, по които се разминаваме (и да не достигнем до съгласие сега - винаги излизат допълнителни полезни неща). Ще се огранича само до първите ти няколко изречения, за да не смяташ, че просто искам да споря с теб, без опити за взаимно разбиране (оня въпрос съм Младенов, който зададох и на теб - “какво точно се движи, когато няма движение по трите пространствени измерения, но въпреки това отминава отрязък време?” - не е случаен, а той маже да се зададе и по друг начин - по какво точно се отличава съвършено-празно триизмерно евклидово пространство, без никакви обекти, движения и време, от триизмерното евклидово пространство на Специалната и Общата теория на относителността? Големите ни разминавания идват от това, че според мен, за разлика от теб, няма никаква разлика между “математическото пространство” и “физическото пространство”, защото: 1) Цялата Физика е Математика. И Алгебрата, и Геометрията, които са неотделими от Физиката, са различни дялове от Математиката. 2) Няма пространства, различни от “математическите пространства”, защото всички ние не боравим пряко с физическата реалност, а описваме различни нейни аспекти чрез математически мисловни конструкти (когато говорим за физика, а не за религиозност, където по-значителна роля играе чувствеността). Някои от тия мисловни конструкти са прибързани индивидуални импровизации, други са многократно проверени с времето математически зависимости, но всички без изключение са въображаеми математически закономерности - продукт изцяло и единствено на нашата мисловна дейност. Това, че не действаме пряко със самата физическа реалност, а боравим само с нейни математически/физически приближения се потвърждава от факта, че периодично ни се налага да променяме почти напълно мисловните, физически, математически парадигми, които сме ползвали до съответен момент (старите парадигми стават само приближения на новите, по-съвършени и по-точни). 3) След всичко гореспоменато става ясно (поне според мен), че всички измерения, които ползваме, без значение как ги наричаме (пространствени, времеви, компактифицирани, все едно) са изцяло, от край до край, математически (комплексни, имагинерни, въображаеми) измерения. Те са изцяло част от математическия/физически конструкт (приближение) на реалността, който непрекъснато изграждаме и усъвършенстваме във въображението си. 4) Филтрирането на това, кой наш мисловен конструкт е по-добър за описването на реалността такава, каквато я считаме в момента, се определя от това - кой мисловен (въображаем, физически, математически) конструкт най-прецизно съвпада с всичко онова, което регистрираме чрез сетивата и инструментите си (последните - продължения на сетивата ни).

Какъв е смисъла на планковото време и на планковата дължина? Да, в квантово-механично отношение смисъла на тези два параметъра е и на граница на действието на макроскопичните, най-вече геометричните представи. Но освен този квантово-механичен смисъл, планковото време и планковата дължина имат и ограничен макроскопичен смисъл - чрез умножаването на тези две стойности една с друга се получава скоростта на светлината. Не наблюдаваме нестабилност и хаотичност на скоростта на светлината, само защото планковото време и планковата дължина се ползват за нейното получаване, но имат смисъл и на граница на стабилните геометрични заключения на квантово равнище, нали? Планковата дължина и планковото време наистина са теоретична граница по отношение на квантовата област, но това не пречи умножаването помежду им да дава в резултат съвсем стабилната скорост на светлината, която не страда от квантови неопределености на своята стойност. А ако планковата дължина е граница за обичайните три пространствени измерения, то планковото време би трябвало да се явява граница и за четвърто пространствено измерение w, което би могло да стои в основата на формирането на макроскопичната времева координата t (или c.t), когато разглеждаме физичните процеси на макрониво през призмата на диаграмата на Епщайн, където скоростта на светлината е радиус на два квадранта от кръг (квадрант на миналото и квадрант на бъдещето - аналозите на конусите на миналото и бъдещето на Минковски), а подсветлинните скорости са ъгъла на този радиус спрямо рамките на квадранта. И след като всичко това в случая се оценява изцяло през геометрична и пространствена призма, значи по някакъв начин планковото време е равно на планковото пространство, но специфични особености на геометрията (пространствено-времевия ѝ характер) водят до това привидно различно представяне на двете стойности. Четвъртото пространствено измерение w при Специалната теория на относителността се крие в своята специфична свързаност с посока на движението х, при което съвместното действие на w и х (съвместното им компенсиране в едната или в другата посока при смените на скоростта между 0с и 1с и обратно) създава привидност за само три пространствени измерения и време при пространствено-времевата интерпретация на физиката. Нещата с връзката между четвърто пространствено измерение w и посоката на движение х много приличат на следващото изображение (както и на лента на Мьобиус в малко по-друг смисъл), макар то да е представено в съвсем друга връзка:

Диаграмата на Епщайн е трансформация на диаграмата на Минковски, като двете са напълно еквивалентни една на друга - всичко, което се съдържа като информация и възможности в едната, се съдържа, под видоизменена форма, по различен начин и в другата. Точно както дискът на Поанкаре, дискът на Белтрами-Клайн и сферата на Риман по различни начини представят всичко, което представя и диаграмата на Минковски. При Епщайн има само един универсален темп на движение/промяна - скоростта 1с, която на диаграмата е представяна като радиус (диаметър, ако включим и долната четвърт-кръг на миналото) от квадрант на кръг. Подсветлинните скорости при Епщайн се представят като ъгъла Алфа (при Минковски ъгъла Алфа представя завъртането на осите ct` и x` на примовата ИОС на движещия се, наблюдаван обект все повече към светлинната линия под 45 градуса с увеличаването на скоростта на примовата ИОС). Две от пространствените оси (х и у) и оста на времето при миналия и бъдещия конус на Минковски при Епщайн се представят като две полусфери (минала и бъдеща) от сфера. Няма нещо, което да е дадено при Минковски, но да не е дадено (по различен начин) при Епщайн, както няма такова, което да не може да се даде с дисковете на Поанкаре и на Белтрами-Клайн или чрез сферата на Риман. Относно квантовата механика - изглежда, че с все по-голямото намаляване на мащабите настъпва сливане на движенията (например - сливане на минало, настояще и бъдеще при времето) и редукция на измеренията, по които се движи материята. Това не означава, че можем просто да обявим, че в еди-коя си ситуация едно или друго измерение изчезва, не е логично макроскопични измерения да "изчезват" просто така, може да има някакъв по-сложен механизъм на компенсиране на движенията на материята, както би могло да има компенсиране по отношение на времето при светлината (Пенроуз вече представя фотоните като би-туистурни конфигурации, при които предполагам става въпрос за "движение" на СПИН-а напред и назад по оста на времето, с което времевите ефекти се неутрализират - неутрализация, която отсъства при разделянето на фотон с достатъчно енергия на частица и анти-частица), но от определена перспектива на анализ изглежда, сякаш има нещо подобно с все по-голямото намаляване на пространствените мащаби.

Имаме два крайни начина за обясняването на физическите регистрации - изцяло алгебрично, само чрез математически символи или изцяло геометрично, само чрез форми, отстояния и техните мащаби. Пълноценното разбиране на разглежданата материя изисква толкова добро познаване на нейните детайли, че да няма проблеми с логичното съчетаване между алгебричните и геометричните техники. Curvilinear coordinates - HandWiki Има различни начини за описване на различните координатни системи и на трансформациите помежду им. Единия начин е чрез параметрични пространства, както е показано в клипа от предходния ми коментар. Другия начин е като изкривяване (кривина, деформация) в допълнително измерение. Абсолютно всички координатни системи могат да бъдат представени най-коректно чрез въвеждане на допълнително измерение, точно както диаграмата и конусите на Минковски могат да бъдат представени чрез квадрант от кръг и сфера на Епщайн (много подобна на сферата на Риман). Във връзка с теоремата на Ньотер се използват широко Лагранжиани (Лагранжианите, заедно Хамилтонианите, се използват много широко във физиката и особено в квантовата механика). Лагранжианите (и Хамилтонианите, които са котангенциалната разновидност) са клас функции. Функциите по принцип са изключително удобно средство, при правилен начин на употреба, за представяне на кривини (огъвания, деформации) в повече от три измерения - самите функции, математически, много удобно се представят чрез едно измерение повече от броя на разглежданите променливи.

Вече го направих! Айде -лека!

Не можем всички да сме като теб - блокирали във вечно застинала поза! Останалите си продължаваме напред към бъдещето...

Младенов се е родил в родилното в София! Дали е било днес, преди 60 години или пък 20 години напред в бъдещето - няма как да разберем, защото Младенов не признава времевия параметър като реален и важен! 60 години назад (1964 година) въобще не е числов измерител, не! И гъските са яребици, защото - просто така ни харесва!

Защото за описанието на всички особености са нужни максимум четири координати - три пространствени и времева. И всичките четири са безусловно различни една от друга. Пишеш къде пространствено и пишеш кога времево - чак тогава всичко е ясно.

А-ха! Значи - годината, в която ти си бил роден, не съществува реално, значи и ти не съществуваш реално! В момента си пишем с интернет-бот!

Виртуалната реалност може да бъде всякаква, каквато се програмира да бъде и когато разполагаш с нужните умения - винаги можеш да си я програмираш такава, каквато искаш. Нещо, което няма как да правиш с времето.

Ако не са реални - защо не можеш да се върнеш в София през 1878 година, когато София временно е била наименована като Средец? Или пък да се преместиш в 2123 година (примерно) - неща, които са напълно възможни във виртуалната реалност?

Щом времевото измерение е виртуално (недействително) - значи можеш изведнъж, без никакво движение със скорост, мигновено, да се пренесеш 20 години назад във времето, както без проблеми стават такива операции във виртуалната реалност. Демонстрирай ни, моля те, това! Скокни назад, сложи едно поздравително писъмце в Интернет, върни се обратно и ни го покажи - да ни паднат ченетата от изненада!

Как да не ти отговарям?! Ти просто не разбираш какво питаш, затова и не разбираш и отговорите ми! Какво написа? Веднъж - щом това, че някакви цифри се сменят, не означава, че се движим, значи съм прав, че (по твоята собствена логика) не можем да говорим за движение в пространството, движението просто си го има и ние просто си се движим, точно както и времето просто си минава. Втори път - ако приемем, че си прав и няма нещо друго, освен три пространствени измерения, даже и време няма, тогава: Това за пространство-времето (не само пространство и нищо друго) не е съставено ей-така, за благозвучие и/или за "кървави" спорове, а от съвсем категорична необходимост...

Въпросът е - как точно се формира времето от движение само по три пространствени измерения, които са еднакви, безкрайни и така не може да се получи разлика нито в скорости, нито в отстояния, нито във форми... При три напълно еднакви пространствени измерения, прави, безкрайни и перпендикулярни едно на друго, получаваш само едно чисто празно пространство, без никакво движение, време, обекти и каквото и да било съдържание. Как в това нещо ще формираш време, движение с различни скорости, обекти?

Няма, но и ти няма да спреш да ползваш часовниковите практики - времеви цикли, фиксирани в поведенческите и генетични процеси има при всички животни и растения, имало е и при хората, докато все още са били маймуни. Е, предполагам, че няма какво повече интересно да си кажем по тази тема, затова - лека вечер от мен!

Добре! И как ще регистрираш времеви интервал без употребата на някакъв цикличен материален процес (зъбни механизми, махало или електронни схеми на часовник или телефон, пръчка за определяне на слънчевата сянка или какъвто и да било материален механизъм, който да ти осигури часовников ефект)? Времето по принцип е и атмосферните условия (прогноза за времето), освен астрономическото време, след като така поставяш въпроса...

Ако на мястото на наблюдателя сложиш видеокамера, програма за регистрация на търсените ефекти и механизъм за съответстващо действие - ще имаш наблюдение и без наблюдател. Едно дърво смуче с времето вода и хранителни вещества от почвата и корените му се разпростират към хранителните зони и без да наблюдава нищо. Има безотточни езера. Водата там накъде се движи, независимо колко бавно? Има такива езера и в дълбоки пещери и там дори няма въздушни течения, които да им нарушат повърхността (и изпаряване също няма - там обикновено е студено). Сега вече спокоен ли си, че нещата са точно така, както съм написал?

Ти съвсем ли изтрещя?! Как ще определиш промяна на температура без два различни времеви момента t1 и t2, в които да регистрираш тази промяна?! Това се учи още в първите часове, в които започва да се изучава Физика в училище! Това са най-базови неща още за децата!

Няма нужда от това, важното е, че измерването не е присъщо само на човека, както пишеш ти. И ходът на часовниците е наличен и на Марс или на Луната, където няма никакви органични форми. Въобще - наличен е в цялата позната Вселена...

Въпросът беше - къде се случва движението, когато два обекта са неподвижни един спрямо друг и въпреки това времето продължава да си тече за тях. Ако времето беше продукт само на движението по трите пространствени измерения - щеше да изчезва (да се появява стоп-кадър), когато движението по трите пространствени измерения спира. Прост пример - течаща река и неподвижно езеро. Ако сложиш импровизиран часовник с лопатки на барабан и брояч на оборотите на барабана - движението на реката ще завърта лопатките и барабана и брояча ще отчита обороти. Ако сложиш същото устройство в неподвижно езеро - водата няма да върти лопатките и брояча няма да отчита нищо. Ако времето беше просто продукт на движението през трите пространствени измерения - спирането на движението по трите измерения измерения спрямо нещо друго щеше да спира и хода на времето спрямо това нещо друго. Тоест - ходът на времето не е просто продукт на движението по трите пространствени измерения, а нещо друго, макар и тясно свързано с движението по трите пространствени измерения. Отговорих ти, но ти не четеш. Температурата се променя ПО ОСТА НА ВРЕМЕТО и очевидно при това положение нямаш никаква нужда и от температурно измерение. Разполагаш с достатъчно инструменти за пълно описване на процеса и без въвеждането на температурни измерения.

А нещата могат ли да бъдат описани без време? Как ще опишеш каквото и да било движение или промяна без употребата на време? Иначе - да, време без материя, както и съвършено-празно пространство наистина не съществуват. Въпросът обаче беше - къде се случва движението, когато два обекта са неподвижни един спрямо друг и въпреки това времето продължава да си тече за тях. Ако то беше продукт само на движението по трите пространствени измерения - щеше да изчезва (да се появява стоп-кадър), когато движението по трите пространствени измерения спира.

Имаше един научно-популярен филм, който показва, как гарван пробва клонки с различна дължина, за да извади храна от бутилка, в която не може да провре главата си и накрая се справя. Значи - не е само при човек.