Станислав Янков

Ти като наблюдател седиш неподвижен на скамейките на футболното игрище, а Роналдо на терена бяга непрекъснато през първото полувреме. Роналдо изминава по-къс пространствено-времеви интервал от теб.

Гравити и Скенер ти отговориха и явно не си в състояние да асимилираш отговорите им, изглежда са ти твърде сложни. И това ли не можеш да разбереш?!!!

Ще ти го обясня като за децата! Можеш да погледнеш една кола отпред (пространствен интервал). Можеш да погледнеш същата кола отстрани (времеви интервал). И можеш да погледнеш същата кола едновременно отпред и отстрани (пространствено-времеви интервал). И тези три неща, и другите три неща са си напълно реални - можеш да ги отчиташ инструментално и да изчисляваш чрез тях решения, които се потвърждават точно на практика. Язък за търговската тайна - умря си още в зародиш!

Идеалното оправдание, когато нямаш и най-малка представа, за какво говориш. Пространствено-времевият интервал е като всеки друг интервал, просто се формира от пространството и времето, вместо само от пространството, както е при пространствения интервал или само от времето, както е при времевия интервал. Той е точно толкова реален или нереален, колкото реални или нереални са пространствените и времевите интервали. Край! Търговската ти тайна беше разкрита!

Младенов, каква е конвенцията за алгебрично изразяване на неевклидовите геометрии (разработена е много отдавна и е стабилно утвърдена)?

Не може да имаш разминаване между регистрираните пространствени и времеви интервали между различни ИОС и това да е евклидово. Лоренцовите трансформации се ползват при анализи между различни ИОС, а не вътре в една и съща ИОС, където си присвояваш декартова координатна система по евклидови правила. Щом имаш знак минус в показаната от теб формула - значи става дума за неевклидова геометрия. Евклидовите геометрии са със знак плюс в същата ситуация. А и да направиш някои трикове за промяна на знаците (примерно, като включиш и имагинерната единица i ) - пак няма да стане евклидово, защото ще се запази разминаването на знаците между двата елемента от дясната част на равенството (при питагоровата теорема събираш само положителни стойности и получаваш положителен резултат).

Не трябваше ли първо да си го открил, преди да твърдиш, че уж има такова нещо (но не и когато преминеш от метафизика на физика)?! Галилеевата трансформация е непълноценна лоренцова трансформация (частен случай на лоренцовата трансформация, както ти подхвърля жокерчета Кипен).

Нютоновата и Галилеевата парадигма (абсолютните пространство и време) са отпаднали - не дават верни резултати. В последните (най-развити за момента) научни разработки (ОТО, СТО и КМ) се ползват елементи от всички предходни парадигми (теоретични подходи) преди тях, но самите предишни подходи са отпаднали, защото са непълноценни (не дават верни резултати), а с новите (актуалните) може да се прави всичко, което може да се прави и със старите, но също така могат да се правят и повече неща в сравнение със старите. Да, старите концепции продължават да си се ползват паралелно, защото в някои случаи по-ниската им точност е достатъчна, а са по-прости за употреба (точно както днес могат да се ползват едновременно и атомни часовници, и Ролекси, и пясъчни часовници, и слънчеви часовници), но като цяло са отпаднали и са заменени от нови, по-съвършени форми. Главният въпрос, който ме занимава точно в този момент е, че принципно можем да съставим два базови фундаментални подхода за обяснение на реалността: 1) Приемане на неопределеността от квантовата механика за водещ фундамент, за нещо същностно и принципно базово, от което, от неговата тотална форма (тотална неопределеност, тотален хаос, абсолютно НИЩО), се “развива”, “сгъстява”, “кондензира” физическата, материална конкретика, с която боравим на макрониво. Чрез специфични квантови закономерности, елемент по елемент, да се формират квантови полета на частици и самите частици, пространство (пространствени отстояния), време (ентропия и Стрела на времето) и етап след етап - все повече и повече и повече, все по-изразена, все по-“гъста” материална конкретика. Базовата материя при такъв процес би могла да бъде нещо много сродно на въображаемата “материя”, която дефинирах (точно с цел да се приложи към тези допускания) и временно нарекох “Логос”. Това може да е и основно, фундаментално поле, без никакви изразени, конкретни характеристики (пространствени и времеви). Все по-изразените конкретики да се проявяват на следващите етапи - спинови мрежи, квантови полета и т.н. с нарастването на мащабите към макроскопичното. 2) Допускане на скрити процеси, които да създават привидност за неопределености на квантово равнище, като в този случай неопределеността не е същностна и принципна сама по себе си, а е резултат на голяма сложност и бързина на квантовите процеси, подобно на неопределеността на макрониво. В този случай трябва да допуснем вечно съществуване на материята в нейната базова, полева форма и сложен набор от скрити процеси, някакви форми на неутрализации, които пречат да се разкрие тяхната наличност на микрониво.

Действието на лоренцовите трансформации е само едно - псевдоевклидово. Затова са наречени лоренцови трансформации, вместо галилеевите трансформации, които са евклидовите. Разликата - когато една ИОС замери параметрите по четирите координати на пространство-времето в друга ИОС, която се движи спрямо първата, при галилеевите трансформации един метър си остава един метър и една секунда си остава една секунда, докато при лоренцовите трансформации има разлики и при метъра, и при секундата и точно това е неевклидовостта. Всяка от ИОС счита себе си в покой и според всяка в собствената ѝ координатна система един метър е един метър и една секунда е една секунда, но когато едната ИОС замери същите параметри при другата - вече има разлики, когато има движение между двете ИОС (неевклидовостта). Минковски само показва правилното геометричното представяне на всичко това. Съображенията на Минковски идват от лоренцовите трансформации, а лоренцовите трансформации идват от практическите измервания (материализъм, братле!). Осъзна ли го най-накрая или пак не можеш?!!!

Лоренцовите трансформации са били верните, за останалите неща не е имало чак такава яснота, преди да свърши работа Минковски. СТО е все повече неща с напредването на времето, яснотата непрекъснато се повишава с времето и отдавна не са само лоренцовите трансформации.

Някога се е смятало, че морските бури и куп други неща били предизвиквани от Богът на моретата Посейдон. След това започнало да се смята друго (разни физични и климатични закономерности). Кое от двете е вярното - по-ранното или по-късното?

Колкото и пъти да повтаряш, че 2+2=8 - няма да стане по-вярно!

Сега ако кажеш и че си виждал координатни системи да играят хоро - моментално те признавам за #1 (към психодиспансера)… Координатните системи се присвояват на физически обекти, това им е “свободата”. Координатните системи могат и да се движат - когато са присвоени на подвижен обект, който се движи спрямо неподвижен наблюдател. А има и неинерциални системи…

Изгражда координатната си система по евклидови правила. Не знам как е при ИОС, които се смятат за подвижни, според мен аз самият винаги съм в покой и само разни други неща се движат покрай мен. Твоят Капиш нещо твърде бавно загрява! Да не би да е изгорял?!

Да, защото всяка ИОС счита себе си за неподвижна. Капиш?

Не са от един и същи тип (клас) - дават различни резултати и лоренцовите трансформации дават верните резултати. Една секира и един банциг принципно правят едно и също, режат дърва, ама резултатите са бая-бая различни…

Решетката се изгражда от линийки, а времето се отмерва с часовници. Капиш?!

При Галилеевата трансформация нямаш разминаване на показателите между различните ИОС, каквото имаш при практическите екперименти. Затова геометрията, която се свързва с галилеевите трансформации е евклидова, но не съвпада с практическите измервания. Галилеевата трансформация не отговаря на реалността.

Явно с “тези, които схващат по-бавно” визираш себе си, защото вече хиляда пъти ти се обясни, че всички ИОС считат себе си за неподвижни и затова собствените им координатни системи се изграждат по евклидовите правила. Неевклидовата игра е при сравняването на показателите между различните ИОС, не вътре във всяка от тях.

Неевклидовостта се въвежда от получените от експерименталните измервания резултати и Минконски само показва, че тези резултати произтичат от псевдоевклидова геометрия (когато ползваме три, а не четири пространствени измерения).

Младенов иска да изкара, че няма нищо псевдоевклидово в СТО и на тази предпоставка се базират всичките му възражения. Не забелязвам да съм написал нещо по-различно, при тебе просто е по-пълната дефиниция. “Различни мерки” = връзка с различни измервания с едни и същи еталони за време и разстояние”.

Така, де! Всичко това е така, защото абсолютно всяка ИОС счита себе си за неподвижна, в покой. Според всяка ИОС само останалите неща (другите ИОС) се движат с разни скорости около нея, тя самата е винаги в покой, неподвижна. Като сравнят разните ИОС показателите, които са регистрирали една на друга помежду си - получават се разлики от очакваното, в сравнение ако геометрията беше евклидова (галилеевите трансформации и нютоновите закономерности). Тези разлики отговарят на псевдоевклидова геометрия, с лоренцови трансформации, ако представянето е чрез три пространствени измерения (3+1 пространство-време). Тука ct е просто уеднаквяване на различни мерки (секунди и метри) и произтича от замерените резултати и търсените закономерности. Нищо повече!

Ако хладилника ти е малък и искаш да го напълниш с домати, без да остане нищо извън него и да се развали - въобще не можеш да сметнеш, чрез средната плътност на доматите, колко кила ти трябват, за да напълниш хладилника! При такова равнище - да се чудим ли, защо не можеш да разбереш начина, разстоянията в Космоса да се оценяват чрез светлинни години… Я, говори си там с Младенов! Приготви се да му купиш книгата - да се намери поне един купувач…

Я, обясни - защо да не можеш да сравниш като килограми 5 литра нафта и 7 галона вода?! Не можеш да намериш колко тежат един литър нафта и един галон вода ли?!!!

Как да схвана, след като ти самия не схващаш какво точно пишеш?! Има неща, които няма как да сравниш - опитай да сравниш кило домати с удоволствието от приятен разговор с известна и готина мадама на летището! Няма как да ги сравниш, защото естеството им е несравнимо. Само определени неща, достатъчно близки по характер помежду си, подлежат на точни, числови сравнения и очевидно времевото и пространствените параметри са сравними (доказват го правилните резултати от сметките по такъв начин, които не могат да се получат при несравнимите неща).