Станислав Янков

Просто се присетих за Бом, докато пишех, че ВСИЧКО се определя от безброя различни, уникални съотношения между трите пространствени измерения и времето. Представи си ситуация, в която се движиш по улицата, докато покрай теб протичва готино момиче в спортно облекло и те задминава, в същото време нея я задминава колоездач, в същото време и трима ви ви задминава последната Лада с китайски части (оная, дето не можа да запали веднага на изложението преди няколко дни), а пък Ладата на свой ред е изпреварена от нов Мерцедес... Всички тези движещи се с различни скорости спрямо теб обекти, включително и ти самия, който се считаш за винаги неподвижен (за твоите възприятия се движиш само през измерението на времето, а цялото останало пространство се движи спрямо теб), ще имате уникални съотношения между пространството и времето (съвсем специфични за всеки отделен случай ходове на часовниците и дължини по посока на движението). Така имаме една универсална особеност - четирите измерения (първичната частица на Бом) - и огромен брой изключително специфични, индивидуални, уникални съотношения между пространствените и времевото измерение. Пак от същите всевъзможни съотношения на четирите измерения помежду им идват всички различни феномени - от различните елементарни частици, до Вселената. Едновременна проява на всевъзможни различни съотношения на четирите измерения едно спрямо друго, функциониращи през стереографска перспектива (преди ми се струваше, че нещата имат холографски характер, но стереографската форма сякаш описва процесите по-удачно). Все пак безкрайните вариации имат своето ограничение през различните маси, в зависимост от това, което анализираме (Вселената, Галактиката, Слънчевата система, Земята, човешко тяло, атом, елементарна частица) - принципът на неопределеността (която е доста по-малка при по-големите маси) и вълните на Дьо Бройл. Обаче, дори и Вселената, с нейната невъобразима обща маса, не е на 100 % определена - дори и при нея има някакъв, макар и много нищожен, дял на неопределеност и тука вече може да иде реч за алтернативните Вселени, антропния принцип и безкрайния брой измерения, чрез които могат да съществуват безкрайния брой вариации на всичко, до които ние нямаме достъп (за нас реална и проявена е само тази, актуалната Вселена, с актуалните особености).

Единиците на Планк, сред които и Планковата дължина, Планковото време и няколко други са установени теоретично и засега не съществува дори и теоретично потвърждение, че те не са предел, камо ли пък експериментално такова. Точно това е, че времето е разтегаемо по абсолютно същите принципи и причини (скорост спрямо наблюдател и гравитационен потенциал), както и трите пространствени измерения (особено - дължината по посока на движението), въпреки очевидните разлики между време и пространствени измерения. Значи търсим механизъм, чрез който времето, като съвсем равностойно на останалите три пространствени измерения, да престане да изглежда точно като тях, но да продължи да се влияе по абсолютно същите принципи и причини, по които се влияят обичайните три пространствени измерения (скорост на движение спрямо наблюдателя и гравитационен потенциал). Така стигам до предположението за стереографската деформация, която нарушава първоначалната идентичност и симетрия между четирите измерения, дава възможност за възникване на подсветлинни скорости, на пространството и времето като различаващи се феномени, на масите и на различните степени на неопределености спрямо различните величини на маси. Между другото, като се върна и на предишния ти коментар и обмисля по-внимателно тази част: От близко естество бяха и въпросите на Гравити отпреди месеци относно виждането ми за идентичността между трите пространствени и времевото измерение и в момента ми се струва, че вече имам някаква идея, какво би могло да бъде обяснението, което не противоречи на досегашните научни представи. Отбележи, че при движение със скоростта на светлината часовниците са спрели или почти спрели (още никой не се е движил със скоростта на светлината спрямо нас и после да ни каже с точност, напълно ли спират часовниците при скоростта на светлината или се "въртят" невъобразимо бавно), а дължината по посока на движението става нулева или почти нулева (планкова). От перспектива, при която и по четирите измерения материята се движи със скоростта на светлината - и по четирите измерения дължините са нулеви (ако не са планкови) и ходът на часовниците е спрял (ако не е невъобразимо бавен). При напълно спрели часовници няма никакъв смисъл да говорим за време - в такава ситуация времето просто не съществува (а ако няма и планкови дължини - практически не съществува НИЩО). Това нещо, между другото, би могла да бъде първичната, универсална частица на Дейвид Бом, чието едновременно регистриране от най-различни перспективи дава всички известни различни феномени - от елементарните частици на микрониво, до Вселената на макрониво (ако не бъркам нещо, така нареченото туисторно пространство на Пенроуз също се прилага и спрямо елементарните частици, и спрямо Вселената като цяло). Започва да има смисъл разговор за време и пространство при прескока от пълна симетрия към стереографска форма, при която три от измеренията стават сцена, екран, върху който четвъртото измерение, допреди това равностойно на останалите три, става времеви, стерографски лъч и цялата тази система произвежда нашата тримерна реалност, с подсветлинни скорости в пространство, с време, различно от пространството и всичко останало.

Времевото измерение е разтегаемо - лоренцовите трансформации във връзка със скоростта и времевите ефекти вследствие на гравитацията. И си има минимална дължина - Планковото време.

Разликата е, че четирите осезаеми за нас измерения са развити, разтегнати, осезаеми, докато всичко останало (отчасти или изцяло) е компактифицирано, както някога обясняваше Скенер. Извън четирите осезаеми на макрониво измерения ние не можем да регистрираме въздействие на допълнителни над четири измерения на отрязъци, по-големи от околопланковите дължини. А допълнителните измерения отвъд нужните за симетриите на Еми Ньотер (пак детайлно обяснение на Скенер - започвам да си припомням редица по-важни неща ) може да не въздействат и на околопланкови дължини (тук вече можем да говорим за алтернативните реалности/Вселени, да които нямаме никакъв достъп). В тази реалност/Вселена проявени/разгърнати на макрониво са само четири измерения - трите пространствени и времето.

Аз имам предвид потенциално безкраен брой измерения да се ограничават в нашата реалност на четири разтегнати (осезаеми за нас) и тези четири да са с нарушена симетрия помежду си, което да дава разликата между трите "пространствени" и едното "времево". От друга перспектива всичките четири да са си идентични пространствени, по които материята да се движи със скоростта на светлината и това да дава или хиперсфера/хиперелипсоид с планкови размери, или безразмерна точка (казано другояче - НИЩО, тотална симетрия, тотална ентропия). Нещо като при дълга тръба (на изображението), която ти регистрираш като по-голяма от по-близката до теб дясна част и като по-малка от по-далечната от теб лява част, но ако можеше да я наблюдаваш напълно симетрично - тръбата си е съвсем еднаква и в двата края и дори навсякъде. Естествено - за физическата картина трябва да замениш тръбата със сфера/елипсоид или с безразмерна точка като фундамент на форма с четири идентични измерения, които се деформират стереографски до три пространствени и едно времево измерение на макрониво.

Никои, просто не могат да са в тази реалност.

Кой физически закон забранява да има неограничен брой непроявени за нас измерения? При суперструнната и в куп други теории има множество, в някои случаи дори над 20 измерения, повечето от които (всичко извън трите пространствени и времето) дори въздействат на планкови дължини. Има съвсем сериозни физически хипотези за огромен брой алтернативни версии на Земята, в алтернативни Вселени (донякъде свързано и с отдавна известния антропен принцип - спомни си кой го е създал) с най-различни условия, включително и без никакъв живот на нея и всичко това са купища и купища и купища допълнителни измерения, до които ние нямаме никакъв достъп. Нямаш никакъв научен аргумент, че измеренията не могат да бъдат произволен, до безкраен брой, до регистрацията на които ние да нямаме достъп. Това е насока на хипотези във физиката, която аз считам за съвсем възможна и меродавна и това, че на теб не ти харесва не е основание, пак да започваш разни кампании по прогонването ми от форума. На всичкото отгоре съм "пожалил" темата за гравитацията, както преди беше написал Скенер и пиша на правилното място, в тема с точното название, която не е започната от някой от вас, във вашите разговори не се бутам и преди този ми коментар, на това място не беше писано от седмици. Не разбирам, какво толкова се фиксираш в прогонването ми?! Какво чак толкова специално съм ти запречил?! Част от забележките ти имат основание, просто направих бърз коментар на клипа, който споделих, без да се впрягам специално - не смятах да пиша повече, докато не отговори ти. И след като ми се наложи да отговарям - ще използвам случая, да направя малка корекция. На някакво ниво, конкретно преди Големия взрив, симетрията трябва да е пълна и това би значело, че тогава не е имало НИЩО! За регистрацията на НЕЩО, каквото и да е то, трябва да има разлики, промени. Като при съвсем спокоен басейн, в който си се топнал и направо ще заспиш от липсата на каквото и да било движение и усещане и от друга страна - като при бурна река, която те носи и мята и непрекъснато чувстваш разни промени и неравномерности. Тоталната симетрия, във всички отношения, е НИЩО и трябва нейното нарушаване и възникване на устойчиви неравномерностти, за да говорим за НЕЩО. Засега не знаем със сигурност, дали преди Големия взрив не е имало абсолютно НИЩО или все пак е имало все нещо, което се е "взривило" и ако е втория вариант, това нещо преди Големия взрив биха могли да са четирите измерения, преди прескок от центрирана към стереографска форма. Преди да се случи стереографския прескок (с него - и Големия взрив, с разширението на Вселената), тогава концентрираната в невъобразима компресия енергия на днешната Вселена може да е циркулирала със скоростта на светлината през четирите измерения, във всички посоки, които маломерна четириизмерна област позволява (максимална неопределеност и максимална ентропия на черна дупка). Това е просто нахвърляне на съмнения, които ще опитам да проверя, дали се доближават поне донякъде до вече разработени и повече или по-малко утвърдени хипотези относно пораждането и еволюцията на Вселената, но това няма да е сега - в момента нямам никакво време (затова и не съм си припомнил редица отдавна коментирани тук неща - не съм се занимавал с никакви физически тематики от месеци). 4-Dimensional Rotations – Page4 | Space Symmetry Structure (wordpress.com)

Приятен клип, но моята актуална представа за времето се различава. Според мен, ЗАСЕГА (разбиранията ми в бъдеще могат да се променят, разбира се), Вселената се състои от безкраен брой измерения, които могат да формират всякакви различни реалности, зависими от консенсусите на съзнанията, които разиграват тези реалности. При непроявена Вселена, с пълна симетрия, преди така наречения Голям взрив, всички измерения се движат със скоростта на светлина С, което от една центрирана гледна точка би представлявало пълен покой. В нашата реалност, съгласно общия консенсус, който всички тук сме приели с раждането си и до смъртта си, Вселената се състои от четири пространствени измерения - три "пространствени" и едно "времево". Първоначално, преди Големия взрив и началото на тази, нашата Вселена, четирите пространствени измерения са като всички останали безкраен възможен брой измерения и както всички останали - четирите също се движат със скоростта на светлината С (тоест - и те са в покой, както всички останали безкраен възможен брой измерения). От гледна точка на само четири измерения, те представляват или хипер-сфера, или хипер-елипсоид, въртящ се със скоростта на светлината С едновременно по четирите направления. Би могло да става дума и за безразмерна точка (от гледната точка на пълен покой), но по-вероятно ми се струва да говорим за хипер-сфера и хипер-елипсоид. При Големия взрив на Вселената пълната симетрия, регистрацията на четирите (и на всички останали) измерения от центъра на хипер-сферата или хипер-елипсоида се нарушава и за четирите пространствени измерения, характерни за нашата Вселена, процесът се деформира до протичане и регистрация като стереографска проекция (същата, която Роджър Пенроуз използва за обясняването на поведението на неговите Туистори). С нарушаването на пълната симетрия и възприятие от центъра (пълния покой) към стереографско възприятие и проекция се формира обратна пропорционалност с константа на пропорционалност К, равна на скоростта на светлината С. По този начин (изместването от центъра към стереографската форма) три от четирите пространствени измерения на Вселената стават познатите три пространствени измерения, които са свързани с обратна пропорционалност К=С четвъртото пространствено измерение на Вселената, което по този начин става времево. От тук идва релативистката зависимост между пространството и времето и възможността пространство-времето на Вселената да се разширява и да се свива гравитационно като противоположния на разширението процес. С това нашата Вселена започва своето съществуване в проявена форма (ражда се). Преходът от пълна симетрия към стереографска проекция на четири измерения, с обратна пропорционалност на три от тях (пространствените) спрямо четвъртото (времевото), позволява формирането на макроскопичните процеси, при които през всеки отрязък планково време Вселената заема определени, по-конкретизирани форми и състояние, ограничавани спрямо неограничените форми на неопределеност от общата вселенска маса (добре известната формула на неопределеността, вълната на Де Бройл). Така стават възможни и движенията с подсветлинни скорости на по-високите от фундаменталните, на макроскопичните нива - човешкият мозък е макроскопичен орган, поради което и ние възприемаме Вселената макроскопично, с подсветлинни скорости, с големи маси, които значително ограничават проявите на квантово-механичната неопределеност на макроскопично ниво.

Влакна на Хопф – Уикипедия (en-m-wikipedia-org.translate.goog)

Пак ще изчезна, имам много работа в момента и нямам нищо ново, заради което да пиша. Смятам, че времето е измерение, идентично на трите пространствени, но четирите са така съчетани на фундаментално ниво (обратната пропорционалност с к=с), че позволяват формирането на процеси с подсветлинни скорости на следващото, макроскопично равнище, а също така, посредством така образувалия се ефект на масата, намаляват възможните вероятности (варианти, вариации) от безкрайност на определен, краен брой. Завъртане, деформиране на формата на възприятие от хармонични, еднакви четири измерения към трите пространствени и деформираното до времево четвърто. Добър паралел би дал също и генома - една Н-хромозома, която от фундаменталната двойна ДНК-спирала (фундаменталната деформация на четири измерения до трите пространствени и едно времево) дава общата Н-форма на Н-хромозома (или пък Y-формата на Y-хромозомата). Така ми се струват нещата за момента, но нямам нищо ново в сравнение с писано от мен досега и няма смисъл да повтарям непрекъснато едно и също - с голи повторения няма да потвърдя предположенията си.

Жълтите линии са неправилни - те трябва да са перпендикулярни на съответните им линии до и от точката на обръщане.

Ето тази част не успявам да разбера. Някога, когато го обясняваше, в един момент сметнах, че съм го разбрал, но това беше нещо близко до обяснението, което се опитва да даде цитирания клип. Сега обаче, когато го видях при опита за онагледяване в клипа - ясно разбрах, че съм си го представил погрешно, поради обясненията в коментара ми, които и ти потвърждаваш. Да, без ускорението на разширението на Вселената всичко е до голяма степен обяснимо чрез създадените досега модели. Въпросът, който не мога да разбира обаче е, как гравитацията ще е причина за тъмната енергия и ускореното разширение, след като разширението на Вселената изглежда като съвсем различен процес от гравитационния и дори точно-противоположен. Много по-логично ми изглежда, разширението да идва от областите между галактиките с по-ниска от минималната концентрация на маса в единица обем (колко бяха там атома на кубичен сантиметър пространство), нещо като разтягащия се ластик от примерите за описание, по който има нищожни бучици (галактиките), които не се разтягат, но голяма част от пространството на ластика между тези бучици се разтяга и като цяло така ластика си се разтяга без проблем. При някакво, дори минимално несъответствие между гравитационните маси и пространствата във Вселената с по-ниска концентрация на материята в полза на вторите, в крайна сметка разширението на "по-празните" участъци във Вселената ще надделее и накрая ще доведе до разширението с все по-голямо ускорение. Обаче с подобно обяснение процесът на разширението пак си остава различен, точно противоположен процес на гравитационния. Не успявам да разбера, как гравитацията (разбирай - някаква неясна форма на разпределението на концентрациите на материята/енергията във Вселената) ще предизвика разширението на Вселената с ускорение ВЪВ ВСИЧКИ ПОСОКИ около произволна галактика-наблюдател (това е много ключово, защото при регистриране на този процес не във всички посоки едновременно става малко по-лесно обяснимо) и ще се определя като гравитационен ефект, а не причината да е наличието на области между галактиките с по-ниска от критичната концентрация на маса/енергия?

Да, но и при гравитационни кривини когато има стремеж едно тяло да бъде задвижено във всички посоки около него - то всички ефекти от това ще се анулират взаимно и то ще си стои на едно място. Няма как гравитацията от общата масата на Вселената в една посока да доминира, това да води до задвижването на околните галактики в тази посока към отдалечаване от галактиката, от която се извършва наблюдението, но пък всичко това да не попречи на гравитацията от обратната страна също да дърпа, вече в противоположната посока, тамошните галактики, също към отдалечаване от наблюдаващата галактика. Все едно има около нашата галактика гигантска сфера от маса, която дърпа всички околни галактики, във всички посоки около нас, да се отдалечават от нас, но това не пречи по никакъв начин на същия процес от срещуположната страна на всяка посока. И на всичкото отгоре тази гигантска сферична маса се измества, ако се смени галактиката, от която се извършва наблюдението и вече новата наблюдаваща галактика става “център на Вселената”! Какво е разпределението на масата във Вселената, че гравитацията да е причината за разбягването на галактиките една от друга по описания начин?! Според мен опитът за обяснението на разширението на Вселената с масите отвъд нашата галактика не е удачен.

В клипа се казва (ако правилно съм го разбрал), че причината за тъмната енергия е неизвестното, но много голямо количество материя с нейния гравитационен ефект отвъд границата на константата на Хъбъл (отвъд степента на разширение, при която излъчена към нас светлина все пак би успяла, след много-много-много време, да достигне до нас). Това би означавало, че навсякъде в сфера около нашата галактика би имало гравитация, която да притегля останалите галактики към разбягване от нас и при това, този ефект на разбягване на останалите галактики да е и спрямо всяка друга галактика (всяка галактика е като център, от който се разбягват всички останали галактики). Да, ама това би означавало, че притеглянето от масите отвъд нашата галактика е еднакво от всички посоки, по цялата сфера около нас и така, ако беше от гравитационно естество, щеше да се неутрализира и всички галактики да са неподвижни една спрямо друга.

Ако гравитацията беше причината за разширението на Вселената, еднакво гравитационно дърпане от всички посоки щеше да доведе до неподвижни галактики, не до разширение. За да се задвижат галактиките в някаква посока, гравитационното дърпане в тази посока трябва да е по-силно от дърпането в останалите посоки, но тогава и нашата "централна" галактика щеше да се движи в същата посока на нарушено равновесие, както и всички останали галактики в тази област. Обяснението на разширението на Вселената не е свързано с гравитацията по начина, който е представен в клипа.

Benjamin K. Lesel.pdf

В момента гледам да се огранича до по-добро разбиране само на четиримерните форми - няма значение дали хиперсфери, хиперкубове или каквато и да била друга форма, важното е само да се види, дали могат да се използват за обяснение на известната ни до момента физическа реалност. Защото съм съвсем склонен да кажа, че ние възприемаме 2D (зрението ни се представя като плосък 2D-екран), движим се 3D, а Вселената е 4D-реалност (ама не само хиперсфера, хиперкуб или някаква друга конкретна форма, а нещо много по-сложно и разнообразно, но четиримерно в пространствено отношение). Понеже не можем да си представяме директно четиримерни форми - най-добре да се изследват техните триизмерни сенки, проектирани в триизмерно пространство-екран и да видим, дали и как може да се намери някакъв съвпад с познатата 3+1-измерна реалност. Понеже явно на мнозина ви хареса да подценявате усилията ми и да ползвате подигравателни епитети - нека да се включа и аз и да пофилософствам, че явно има едно въртене на опитите за различни подходи около нещо, което досега упорито убягва и не успяват да отбележат категоричен пробив и най-ме интересува философията, която опитват да ползват тези няколко базови алтернативни подхода и как могат да се съчетаят с четиримерна пространствено Вселена, на която ние да възприемаме триизмерната ѝ (плюс времето като четвърто) прожекция (сенки). Имаме стереографската проекция, употребявана от Пенроуз относно неговите туистори имаме ADS/CFT-подхода (нека обърнем внимание, че това е друг вариант на стереографичното представяне) имаме холографската проекция във връзка със суперструнната теория при Леонард Стрингфилд и всички тези различни подходи са донякъде и доста свързани помежду си и подобни - обикалят около нещо, което досега убягва и което може да е по-доброто и пълноценно представяне на нещата, за да не се "чупят" те тук и там.

Аз само се пошегувах с упоритите усилия на КиПен да намери, как да се модерират коментарите ми - да се изхвърлят от темата "Физика" към "Философия" или "Метафизика" (не знам дали тук въобще съществува подобен раздел), само защото включвам неща като съзнание или пък "тиктакане" през планкови отрязъци време. И понеже съм гледал клип, в който лично Хокинг говори за възможността времето на Вселената (и въобще времето, на всичко) да "тиктака" през планкови отрязъци време (за съжаление не успях да намеря точния клип, може би беше свързан с холографския подход или нещо такова) - значи по такава логика Стивън Хокинг трябва да е изявен специалист по Философия... Естествено, нещата са по-прости - или съм прав да търся различни подходи (дори и с много проблеми сега - в бъдеще може и да успеят да се подобрят, особено ако с тях се заемат много по-добре подготвени от мен хора), или греша и чрез проба-грешка ще видя, защо точно греша и така ще подобря и знанията си. Например, точно заради тези усилия задълбах в това, какво са евклидови и неевклидови геометрии и сега, при днешното гледане на първия от споделените клипове ("Before The Big Bang 5") разбирам много по-добре, какво се мъчат да обяснят Хокинг и другите двама, в сравнение с гледането на същия клип преди година или повече (отдавна го бях гледал). И тука наистина може да играе значителна роля Стереографската проекция и Сферата на Риман (това пък го видях в клип с обяснения на Пенроуз относно Туисторите), но още не успявам да разбера, какво точно се има предвид. Все пак, чрез стереографската проекция може да се получи добра идея за евентуална "прожекция" на 4D-реалност като "сянка" върху 3D-екран с четвъртото измерение като време/проявяващ лъч. Аналогията на стереографски осветена 3D-сфера върху 2D-екран, при което се получава "плоско пространство" е доста интересна...

Пуснал си интересни неща като допълнителни детайли, но не са това, което търся. Това за възможното "тиктакане" на Вселената през планкови отрязъци време го видях в някакъв клип, изречено от известния специалист по философия Стивън Хокинг, но не успях да намеря клипа, където го казва, за да го споделя тук. Вместо това си припомних друг много добър клип с негово участие, където с още двама други негови колеги разглеждат Вселената първоначално като евклидова, а после идва онова, което аз нарекох "преобръщане" на движението на материята през четвъртото пространствено измерение в "огледална" форма и поради това - възприемането на всичко това от нас като три пространствени и едно времево измерение. Ето новото, поредно отлично видео на Диалект, където детайлно се представя речния модел на гравитацията и поглъщането от гравитационните, масивни концентрации на пространство. Това разглеждане изключително много доближава нещата до моите опити за приемането на времевото измерение като четвърто пространствено измерение, но с обратна пропорционалност (коефициент на пропорционалност К, равен на скорстта на светлината С). Тогава цялото пространство, което потъва през гравитацията във Вселената, може да се завърта през това четвърто пространствено измерение/време и да излиза през разширението на Вселената, в един кръгов цикъл, както го бях дал и на онова изображение с "осморката": Добро условно онагледяване на процеса е в следващия клип (след 0:20 секунди):

Благодаря за споделените няколко клипа - определено са полезни, както и написаното! Ще ти се отблагодаря, като споделя още малко от моите "циклажи". Как би могло да се промени едно постоянно движение със скоростта на светлината, винаги в една и съща посока и по един и същи начин през четири пространствени измерения, така че да се регистрира през четвъртото пространствено измерение като движение през време само в една посока и през останалите три пространствени измерения като покой или като движение през тях в една от всички възможни посоки, включително и назад? Това може да стане само чрез сложно преплитане и промяна на интервалите на движението с С (скоростта на светлината) многократно, на много нива (пластове, слоеве, планове) през четирите пространствени измерения, много преди да се достигне до обхвата на нашето възприятие. Едното от четирите пространствени измерения трябва да се "пожертва" и възприятието на движението на материята през него да се "преобърне" спрямо нас (да стане движение с обратна пропорционалност от наша гледна точка, да стане на време), за да могат по този начин да се формират най-различни отстояния през сложна многопластова система в 3D, при което ние да си мислим, че можем да се връщаме "обратно" през трите измерения, с подсветлинни скорости и наднулеви размери на обекти, докато реално нито едно вече отминало движение и състояние повече не може да се повтори точно по същия начин, по който вече веднъж е протекло. Все едно крачиш напред-назад във вагон без прозорци на влак, който се движи по земната повърхност с постоянна скорост и ти си мислиш, че цялото движение става само във вагона и че ти спокойно можеш да се връщаш и назад до места, през които вече си минавал, докато всъщност влакът отдавна се е отдалечил от реалното място, където ти смяташ, че си се връщал назад и повече никога няма да се върне точно там (даже и да се опита да го направи - планетата вече ще се е преместила на съвсем ново място във Вселената). Следващият клип на флипбук отлично демонстрира съчетаването на четвърто пространствено измерение като времево с останалите три: Много добре при флипбука се онагледява хода на времето/разлистването на страниците като движение с дадена скорост (скоростта на времето в покой) в посока на измерение, перпендикулярно на широчината и на височината на флипбука (спомни си онези мои първоначални усилия да представям времето като измерение с винаги насочена срещу нашето възприятие ос, подобно на копие, което винаги лети директно срещу нас, накъдето и да се завъртим). Същевременно много ясно се забелязва нещо като съвпад между посоката на разлистването на страниците и движението на някакви обекти срещу нас (началото на клипа и особено от третата секунда, веднага след началото - онези бели "птици" ле са там, дето "летят срещу нас"). Това е заблуждаващо. Всъщност времето е винаги само един момент - моментът СЕГА (дори се смята, че кадрите на Вселената във всеки миг се сменяват през отрязъци Планково време, подобно на смяната на кадрите на филмова лента), всяко едно отделно листче на флипбука - и това негово движение "по линията" на едното от трите обичайни измерения всъщност е движението по неосезаемото за нас (освен като моментът СЕГА) четвърто пространствено измерение, което е перпендикулярно не само на дължината и на широчината на флипбука, но и на движението на разни обекти напред-назад спрямо нас (понеже ние виждаме като върху двуизмерен екран - досещаме се, че тези обекти се движат към нас чрез тяхното уголемяване с приближаването им към нас). По такъв начин четирите пространствени измерения могат да бъдат описани като напред-назад, наляво-надясно, нагоре-надолу и навътре-навън, като движението по четвъртото пространствено измерение става главно "отвътре", в "отвъдната" за нас страна и ние регистрираме от него само Планковия отрязък СЕГА (миналото всъщност са записи в мозъка ни на вече отминалите версии на вселената, а за бъдещето дори и записи нямаме ). При покой на даден обект спрямо нас, движението през "отвъдното" четвърто измерение става със скоростта на светлината С от всички възможни посоки, ако се представи "наложено" в 3D (това е същото като гравитационната кривина, която хем я има, хем не можем да я отчетем в 3D по друг начин, освен като гравитационно ускорение, защото всъщност я има съвсем реално, но като огъване през четвъртото пространствено измерение): "Вътрешното", "отвъдното" движение през четвъртото измерение се проявява пред нас в трите обичайни пространствени измерения като гравитационно свиване, когато и отвън-навътре и като разширение на Вселената, когато е отвътре-навън. И като стана дума за това - ето какво бях написал по едно време на 15 Декември 2022 година: "Ето видеото, в което точно се обяснява онова, което от доста време се мъчех да представя като предположение, но не успявах, заради недостига ми на знания! Става дума за края на видеото, където се споменава за някакъв речен модел на общата теория на относителността, според който концентрацията на маса/енергия непрекъснато "засмуква" околното пространство/време "навътре", към центъра, подобно на вакуум или дренаж. От тук допускам, че може да има връзка между "количествата", "обемите" "засмукано" пространство/време от масивните области на Вселената и "количествата", "обемите" "изхвърлено" пространство/време в областите на Вселената с достатъчно ниска концентрация на масата/енергията, че там да протича разширение на пространство/времето. Допускането ми е (без да мога да го потвърдя сега-засега), че "количеството" непрекъснато "засмуквано" пространство/време в областите с по-висока концентрация на масата/енергията в цялата Вселена е равно на "количеството" непрекъснато "изхвърляно" пространство/време в областите с по-ниска концентрация на масата/енергията в цялата Вселена." А сега, нека погледнем една от последните теми, поставени от Джереми ("Дали свъръхмасивните черни дупки са източника на тъмната енергия.") където е представена следващата статия: Откриха източника на тъмната енергия, която е отговорна за разширението на Вселената - Cross.bg Случайно да се забелязва някакво сходство?! Да, статията е много по-добре написана от моите догадки - друго си е, когато с въпроси, които ме мъчат, се захванат много по-добре подготвени от мен хора! Надявам се нещо такова да стане и с времето като четвърто пространствено измерение в някой скорошен момент, за да стана обикновен консуматор на чужди, много по-добре съставени обяснения, вместо лично да се мъча с всяко едно отделно детайлче, без никога да съм имал намерение да се занимавам със сериозна физика.