Станислав Янков

Никой не знае и какво точно са електроните, така излиза само по квантово-механичните формули (квантовата механика е друга силно оспорвана от лаиците теория, но която много добре работи на практическо ниво и е много високо ценена от професионалистите, които я употребяват за практически цели, точно както е и със СТО и ОТО). Това не пречи самото физическо съществуване на електроните да е физически обяснено (именно чрез КМ - аналогът в микроскопичния свят на макроскопичните СТО и ОТО) и практически доказано, нали? Ако чакаш да бъде обяснено абсолютно всичко, а не само практическите резултати, за да можеш да приемеш ти подобно обяснение за физическа теория - няма да го дочакаш приживе. А пък ако смяташ СТО за невярна, можеш да докажеш това по много прост начин - просто ускори нещо масивно до скоростта на светлината или над нея.

Всъщност, това не само има физическо обяснение, но и е практически потвърдено. Ако във всички случаи ние ползвахме в релативистките формули релативистката маса - нямаше да има проблеми при някои условия да се достига скоростта на светлината, дори и да не може да се надмине. Ако при ускоряващ се кораб се ползваше релативистката маса, щеше да се налага преодоляването на релативистко нарастване на импулса при ускорение, но и горивото на кораба щеше да нараства релативистки с релативисткото нарастване на масата на кораба и накрая, когато щеше да настъпи момента за преодоляването на безкраен импулс - масата на кораба като цяло, а от там и масата на неговото гориво, също щяха да станат безкрайни и така все пак щеше да бъде възможно да се достигне скоростта на светлината, макар и много трудно. Понеже във формулите се ползва не релативистката маса, а винаги еднаквата маса в покой - физическата теория ясно показва, че масивно тяло не е в състояние да достига скоростта на светлината, защото с една и съща крайна маса (масата в покой) ще трябва да преодолее съпротивата на безкраен импулс при ускоряването си до скоростта на светлината. Горното теоретично обяснение се потвърждава изцяло в ускорителите на частици, където засилваните частици достигат над 99 % от скоростта на светлината, но никога не могат да достигнат самата скорост на светлината. За такова нещо би трябвало изразходването на безкрайна енергия, която ускорителите на частици няма как да я осигурят. Естествено, ако съществуваше дори и минимална възможност елементарните частици в ускорителите все пак да достигнат някак си скоростта на светлината - това гарантирано щеше да бъде опитано, дори ако се налагаше в кратък момент за целта да бъде употребена електроенергията на цяла държава. Щяха да изградят специално за експеримента ядрена централа с нуждата мощност и щяха да опитат.

И числото 1 се различава от числото 10 само с една допълнителна нула зад него, но когато става дума за 1 000 000 000 и 10 000 000 000 - от същата разлика уж само с една нула отзад всъщност получаваме наистина респектиращата разлика (особено, когато говорим за пари) от още допълнителни 9 000 000 000. Ти ще се навиеш ли да не ти дадат 10 000 000 000 долара, а само 1 000 000 000 долара, само защото втората сума е по-малка от първата с една нищо и никаква си нула отзад? Аз не бих и много бих държал на допълнителната нула в тази ситуация! Разликата въобще с наличието на знаменател с лоренцов член става огромна в някои ситуации (скорости, близки до скоростта на светлината) и това няма как да се игнорира. Номерът може да мина (с редица уговорки) само при малки скорости на движение между разглежданите обекти. Отгоре не се мени нищо. Горе винаги се въвеждат само масата в покой и разглежданата в дадения случай скорост и те не се менят по никакъв начин, освен ако ти самия не решиш да разгледаш някой друг случай, с различна скорост и/или с различна маса в покой. Иначе навсякъде (и във физическите учебници, и във Уикипедията) щяха да дават, че във формулата се употребява релативистката, а не масата в покой. Такова нещо обаче няма никъде, нали? Релативистката маса има своето приложение в ограничени и съвсем различни ситуации (Кипен ги беше споменал някъде по-напред, пак беше нещо, свързано с ускорителите на елементарни частици).

Ами, съвсем вярно е - доказва се точно от практиката като вярно, докато нютоновия подход именно в практиката се дъни. И тук е форум и всеки може да си пише всичко, но (малко черен хумор) ако ти беше някой от учените на Путлер или хамаските психари и той или те искаха от теб, да им разработиш някакво квантово оръжие с бързо движение на елементарните частици, за да убиват повече украинци/евреи - живота ти щеше да зависи от точното и бързо осъществяване на задачата или просто щяха да те ликвидират, че си ги излъгал (при по-голям късмет Путлер щеше да те затвори някъде по Сибир за разхищение на средства, както направи с разработчиците на псевдо-хиперзвуковите ракети, дето ги свалят американските Пейтриъти, но при хамаските малоумници най-вероятно нямаше да имаш чак такъв късмет). Ако живота ти зависеше от прилагането на точната формула, за коректното изпълнение на задачата - тогава щеше да станеш пръв релативист, защото релативистките формули работят коректно НА ПРАКТИКА! Това е техния смисъл - да дават точните резултати на практика, нали? Проблемът ти е, че релативистката физика е направена с цел, да е максимално близка до класическата физика, за да се променят възможно най-малко неща. В детайлите има доста разлики, но фундамента и философията на фундамента са много-много близки, особено що се отнася до трансформациите при две или повече координатни системи. И когато излизаш с някакви гръмки опровержения, които засягат не само релативизма, ами дори и нютоновата физика с галилеевите трансформации - на теб ти е нужно някакво наистина гениално и страшно находчиво прозрение, за да опровергаеш чак Нютон и Галилей, барабар с Айнщайн!

Принципно, ако за малко излезем от спора и погледнем внимателно нещата - всичко е доста лесно за разбиране и няма кой знае каква сложнотия. Погледни формулата ти в този твой коментар и нютоновата формула за импулса, която пак ти си дал в по-ранни твои коментари. Нютоновата формула е много по-кратка от тази формула тук, нали? Не може тези две различни формули да дават еднакъв резултат. Това би било подобно на това да кажеш, че Р=500х20 е едно и също като Р=500х20 делено на корен квадратен от 1-20 на квадрат върху 300 000 на квадрат. Математиката не излиза, нали? След като формулата на Нютон за импулса не е еднаква с формулата за релативисткия импулс и двете формули дават различен резултат - трябва да видим, коя от двете различни формули дава верен резултат. При покой двете формули дават еднакъв резултат, но при всяко движение на два обекта с някаква скорост помежду им резултатът е различен. При движения с малки скорости разликата е нищожно малка и поради това пренебрежима, но при големи скорости, които се доближават до скоростта на светлината, разликата вече става съществена. Има ли как да проверим на практика, експериментално, ситуация на движение на масивно тяло със скорости, близки до скоростта на светлината? Има! Елементарните частици, ускорени с почти-светлинна скорост в ускорителите на елементарни частици. При ниски скорости двете формули са сравнително верни, с пренебрежими разлики и не можем да направим категоричен извод, обаче при движение на масивните елементарни частици в ускорителите с около-светлинни скорости разликата вече става голяма и тогава нютоновата формула се проваля, а релативистката си остава вярна. Това вече е достатъчно, за да заключиш безусловно, че СТО е вярна, а нютоновата механика - невярна. Нютоновата механика дава верен отговор само в един-единствен случай - при покой. Не мисли, че това с четиривектор, четирискорост, четириимпулс е някаква страшно тайнствена история. Това само значи, че докато разглеждаш споменатите нютонови величини като триизмерни, то при СТО ги разглеждаш като четириизмерни, не в декартова координатна система, а в пространство-време на Минковски. Това е цялата разлика при четири-нещо си. Всичко това има куп последващи математически разлики, но в основата се е просто замяната на триизмерност с четириизмерност и не е чак такава драматична мистерия.

Евклидова теория на относителността: Euclidean relativity Ето това нещо се надявах да открия в началото на годината, докато се мъчех с четвъртото „отрицателно“ пространствено измерение! За съжаление го намерих доста късно, чак сега! Днес вече не ми трябва чак толкова, макар че ще намеря начин да извлека някакви ползи и идеи за различни подходи. Днес вече съм на друго равнище, пак търся правилната евклидова хипер-измерна, четириизмерна пространствено форма, която точно да съвпада със Специалната и Общата теория на относителността и която адекватно да обяснява релативисткото поведение на времето (всяко нещо може да се представи по повече от само един начин, включително хиперболичната и сферичната/елиптичната неевклидови геометрии но СТО и ОТО, трудното е да се намери точната форма, която съвпада изцяло, във всеки детайл), но вече нямам нужда от „отрицателно“ измерение. Последното наистина не е най-удачната дефиниция, критиките в това отношение бяха основателни, макар да споменавах, че това е просто междинен, временен етап за мен, докато успея да разбера по-добре и по-детайлно неевклидовите геометрии (както е вече в днешно време) и докато успея да намеря по-удачни дефиниции. Скоростомерът на Епщайн, на който в един момент отделях голямо внимание (и все още го считам за много полезен подход), се оказва просто ограничен елемент от цялостните разработки, свързани с тази така наречена евклидова относителност. Дори съществуват активни обсъждания на тази база (в следващия клип особено полезна е частта, свързана с критиката на изложеното от лектора Ольхов, която започва от 1 час и 24 минути след началото на клипа, както и втория критик, който изглежда доста добре подготвен – 1:36:45 мин): Геометрическая интерпретация времени и новая формулировка ОТО / Олег Алексеевич Ольхов / 2019 - YouTube

Смислената част започва слез 38-мата минута, до тогава е главно плакане, че са ги отрязали от комуникация на Запад след мащабното нахлуване в Украйна миналата година. Съчетаването на това нещо (“причинна механика” на Козирев, ако не греша) с туисторната теория на Пенроуз може да даде полезни насоки за точната геометрия на четирите пространствени измерения, които формират макросвета. Трябва да се има предвид, че говорим за наличие на някои процеси в допълнително пространство, формирано извън обичайното 3D-пространство х+у+z, чрез четвъртото пространствено измерение w=t. Нещата са доста трудни, защото в зависимост от скоростта на движение между обектите геометрията варира от 100 процента евклидова при нулева скорос (покой), до 100 процента (максимално огъване/разтягане) при скорост на светлината (също може да се каже, че във всички случаи геометрията е хиперболична, но четвъртото измерение/време w/t и дължината по посока на движението х си менят местата/свойствата с промяната на скоростта).

Хм! Това е малко странно! Видимо си начетен човек, не си глупак, но фанатично отказваш да признаеш очевидното - че практически в СТО и ОТО става дума за четвърто пространствено измерение! А не е чак толкова сложно да се досети човек. Аз подозирах такъв резултат още без да зная каквото и да било за неевклидовите геометрии, а пък сега, когато вече и поназнайвам по нещо относно неевклидовата област - вече съм по-сигурен от всякога (и колкото повече научавам за неевклидовите особености - толкова повече ще расте убедеността ми, че поне на макрониво ВСИЧКО може да се обясни посредством всевъзможни форми и съчетания на четири пространствени измерения). Дори се изкушавам да подозирам, че отлично разбираш какво имам предвид, но понеже досега си ме критикувал за тези ми позиции (и не само за тях) - сега не искаш да излезе, че вече си съгласен със същите неща. Все пак - засега смятам, че си искрен и действително по някаква причина не успяваш да забележиш твърде тясната връзка на математиката и особеностите на СТО и ОТО с четириизмерната, хипер-физика. Нека се разберем за следните неща: 1) Фракталите наистина са много интересни и имат някакво отношение към хиперболичното представяне, особено много се доближават до диска на Поанкаре (възприятието/регистрацията винаги е в центъра на диска/фрактала, където нещата изглеждат големи и евклидови, но с доближаването към периферията са все по-хиперболични и отдалечени и преместване към секции от периферията всъщност представлява завъртане на изображението и представяне в голяма, евклидово-подобна форма на въпросните, преди това периферни секции). Обаче фракталните форми са доста сложни и разнообразни и не могат да се използват за ясно представяне на връзката между времето и пространството така, както се представя в теориите на относителността. Затова, засега не смятам да засягам фракталите. 2) Дай да оставим квантовата механика и Стрелата на времето (до голяма степен свързана с квантовата механика) за по-нататък! Виждаш, че има предостатъчно неясноти и непълноти и на макрониво. Нека първо се концентрираме върху по-достъпното, а след като изчерпим всичко, което може да се извлече за връзката между времето и пространството чрез СТО и ОТО - тогава вече да преминем и към КМ и Стрелата на времето. Нека бъдем последователни и фокусирани, нали? 3) Относно матриците на метричния тензор и техните елементи съобразно броя измерения - не разбирам, какво се опитваш да постигнеш с отричането на неща, които са съвсем ясно и недвусмислено разписани! При пълния, 16-елементен тензор, 6 от елементите под диагонала горе-ляво долу-дясно (изразяващ броя измерения) се дублират с 6-та идентични елемента над споменатия диагонал (ъглите). Това, разбира се, има своя смисъл, но по очевидни причини сега нас точно този детайл не ни интересува и по-важното е да се фокусираме над същността на онези 10 от всичките 16 елемента, които се формират от състоянието на външните физически условия. Това, че при СТО няма огъвания/кривини в допълнителното пространство, формирано чрез четвъртото пространствено измерение Т=W при две от пространствените измерения (широчината и височината по посока на движението), докато при ОТО има огъвания/кривини извън тримерността по всички четири измерения не означава, че СТО не разглежда четириизмерна (хипер-) физика - огъванията/кривините на посоката на движение Х и на времето Т=W в зависимост от скоростта стават в допълнително пространство извън трите X, Y и Z, формирано посредством четвъртото пространствено измерение T=W (ние очевидно не регистрираме точно огъвания на Х и T=W и очевидно регистрираме ефекти точно като от огъвания, значи самите огъвания стават някъде другаде, отвъд, в допълнителното пространство извън Х+Y+Z, формирано посредством четвъртото пространствено измерение T=W). Така че - при едно измерение ти е нужен само един елемент, при две измерения са ти нужни три елемента (двете измерения и един ъгъл), а общият брой елементи, с дублажа, е четири. При три измерения елементите вече стават 6 или 9 общо, а при четири измерения са 10 или 16 общо. Струва ми се, че темата с матрицата на метричния тензор и броя на нейните елементи съобразно броя измерения е изчерпана! 4) Разбери! Смисъла на хиперболичната геометрия (и въобще на всяка неевклидова геометрия) е - да представя повече на брой измерения посредством по-малко на брой измерения. Ето ти например диска на Поанкаре: Съвсем явно е представянето на три измерения чрез две измерения при диска на Поанкаре и съвсем същата история е с хиперболичното естество на връзката между времето и пространството при диаграмата на Минковски - представяне на четири измерения посредством три (когато говорим за конуси на миналото и бъдещето) или две (когато говорим за оригиналната диаграма, само с координати Т и Х), като при конусите е изключена от разглеждането височината Z, а при оригиналната двуизмерна диаграма на минковски е изключен и широчината Y (по Z и Y не протичат никакви промени при СТО и можем и без тях). Естествено, на част от изображенията по-горе (всички с планетата Земя) е дадена сферичната, а не хиперболичната неевклидова геометрия, но разликата не е фатална - при хиперболичната форма приемаме, че по периферията стойностите стават безкрайни. Ако следваме стриктно твоята логика - ще излезе, че и третото пространствено измерение е имагинерно, нереално (ние не можем да наблюдаваме едновременно и предната, и задната част на нещо или пък едновременно и двете му страни, а наблюдаваме всичко през евклидов двуизмерен екран). То е, да речем, просто проективна особеност (от проективно пространство) на двете единствени пространствени измерения, както ти твърдиш, че релативистките ефекти са уж просто псевдоевклидова особеност на трите единствени пространствени измерения, а насоките за реалността на четвъртото пространствено измерение са просто имагинерна илюзия. Или няма проблем да приемаме за реалност третото измерение, защото макар и да не можем да го виждаме, то можем да избираме наше движение през три измерения (да, ама можем да се движим само по едно направление в един и същи момент) и не може да съществува нищо друго във физическата реалност, което да може да се движи през четвъртото измерение, понеже ние самите не можем да го правим, затова четвърто пространствено измерение няма право да съществува? Всички особености на СТО и ОТО и особено тяхната математика най-категорично показват реалното съществуване на четвърто пространствено измерение и ако не съществува реално такова четвърто измерение - значи и трите останали също не съществуват реално. Тогава обаче ще ти се наложи да обясняваш всичко съществуващо чрез друг много силно недолюбван от теб механизъм - да го наречем психо-физически (Вселената и цялата реалност, свързана с нея да са колективна мисъл-форма, продукт на колективното, съвместно и координирано-действащо подсъзнателно въображение, а съзнателната част на отделния индивид да е една много нищожна бурмичка от огромния подсъзнателен механизъм)... Като пример - ето колко лесно и ясно се обясняват чрез четвърто пространствено измерение няколко интересни особености, включително така наричаното "поле на Хигс": Вече показах как може да изглеждат при ускоряване огъванията на Х (посоката на движението) и Т (времето) в различно от триизмерното пространство, формирано посредством четвъртото пространствено измерение W (първото изображение). На второто изображение показвам същата ситуация и при статични (по инерция) скорости на движение между два обекта. При нулева скорост на движение между два обекта (неподвижни един спрямо друг), интервалът пространствена дължина А-черно е еднакъв за всички обекти (А`-оранжево и A``-червено съвпадат напълно с А-черно, както съвпадат една с друга и координатите Х и Х`). При някаква скорост на движение на обектите, различна от скоростта на светлината (например 0,5с), собственият пространствен интервал в покой и за двата обекта си остава А-черно, но разположението на координатите Х и Х` вече не съвпада. В допълнителното пространство Х+W, което е извън обичайното тримерно пространство X+Y+Z, X` на подвижния обект вече е под някакъв ъгъл спрямо Х (координатата на покоя на неподвижния наблюдател) и в това изместено състояние същия интервал А-черно по Х` (покоя на подвижния обект) вече се отчита като скъсения по посока на движението интервал А`-оранжево по оста в покой Х на наблюдателя. В същото време всеки обект, който иска да се ускори до дадена скорост, трябва да изразходва енергия/усилие, за да преодолее по-големия пространствен интервал A``-червено на оста Х`, която е оста на желаната скорост в допълнителното пространство Х+W (там е удължения спрямо А-черно интервал А``-червено). При движение на нещо със скоростта на светлината (1с), Х` се разполага вече вертикално в Х+W, неподвижния наблюдател регистрира дължината по посока на движението на подвижния обект върху своята неподвижна (в покой) координата Х като A`-оранжево=0, обаче пък за да се ускори масивен обект до скоростта на светлината - той трябва да изразходва безкрайна енергия, за да преодолее безкрайната дължина на А``-червено (неслучайно дори ускорителите на елементарни частици не успяват да ускорят частиците с нищожна маса до 1с, макар да ги ускоряват до над 99 % от скоростта на светлината). АБСОЛЮТНО ВСИЧКО изключително точно съвпада (поне на макрониво) с хиперизмерната (четириизмерна) физика и единственият, но много голям проблем е - да се разкрие точната хиперизмерна (четириизмерна) геометрия във всяка различна физична ситуация. Някак си трябва да съставим и опишем реален модел на черимерна, хипер-Вселена, без да имаме нито визуален, нито какъвто и да било друг, различен от усета за време, достъп до четвъртото пространствено измерение.

Един от тези два варианта се случва при ускоряване на обект спрямо друг с някаква скорост и въпросът е - кой от двата варианта точно и защо?

Ако говорехме просто за две ОС в обичаен времеви момент - това са просто галилеевите трансформации. При тях не ти трябва матрица с десет елемента, а такава само с шест елемента - три пространствени и три ъгъла. Причината да се включва в матрицата и времето е тази, че в различни ситуации ДЪЛЖИНАТА (отстоянието) на времевия интервал (например секунда) е различна. И това е и причината времето да се определя като идентично на останалите пространствени измерения, а още по-важното - този подход работи много добре. Математиката ясно определя времето като пространствено измерение, това работи много добре и дори отлично, обаче ние не желаем да приемем това! По такава логика можем да откажем реално съществуване и на трето измерение, понеже виждаме само двуизмерно и можем да твърдим, че "третото измерение" е просто илюзия, формирана от някаква неевклидова геометрия на двете измерения, които формират реалния двуизмерен екран. Даже може да се каже, че реално е само едно измерение, понеже реално ние можем да се движим само по едно направление в един и същи момент... Да, има очевидна разлика между обичайните три пространствени измерения и четвъртото времево - трите са много големи и прави, а четвъртото е относително малко (засега не е безусловно-ясно колко точно малко) и огънато (казано по друг начин - по цялото четвърто измерение материята се движи по начини, различни от начините, по които се движи през обичайните три измерения и средно това прави четвъртото измерение да изглежда и взаимодейства с останалите измерения различно, отколкото ако и то си беше голямо и относително право, разтегнато, с безкраен или с почти безкраен радиус). Не е необходимо да затъваме в усложненията на микросвета или да се доверяваме само на математиката на общата теория на относителността, за да забележим аномалии, нередности, които пораждат съмнение за наличието на още едно, четвърто пространствено измерение. Лоренцовото скъсяване на макрониво е изключително показателно в това отношение. Лоренцовото скъсяване и трудността (разходът на енергия) при ускорявания и забавяния (всичко различно от праволинейно равномерно движение по инерция) са явно следствие от огъване на измерението Х (посоката на движение), но огъване (кривина) не в обичайното тримерно пространство X+Y+Z, а в недостъпно за нас, различно пространство, формирано посредством съчетаването на посоката на движение Х с четвъртото пространствено измерение W=T (в подобно различно пространство извън 3D се случват и кривините на общата теория на относителността, но там това е донякъде различен процес в сравнение с особеностите на СТО). Ако опитаме да се ускорим до скоростта на светлината С по посоката на движение Х (на изображението съм дал ускоряване до скоростта на светлината за една секунда и в продължение на 300 000 километра, но който желае - може да става въпрос и за десет години и 1,5 милиона километра, като чак накрая да се достигне заветната скорост на светлината) - това увеличава огъването на Х в допълнителното пространство Х+W. И макар ние да не можем да регистрираме самото огъване, защото нямаме достъп до това допълнително пространство Х+W, то можем да регистрираме ефектите от него (точно както не можем да виждаме триизмерно, но регистрираме ефектите на третото измерение върху двуизмерния евклидов екран на нашето зрение) - с ускоряването ни се налага да изминаваме все по-голямо "сгъстяване" на пространство на Х, което сгъстяване налага и специалните усилия/разходи на енергия, които не се налагат при движението по инерция (ето ти го "полето на Хигс", свързано с трудностите/разходите на енергия при ускорение/забавяне, а също и обясненията в клипа на онзи човек, пълния, когато подхвърля разни топки в двора му). Именно огъването на Х (виолетовата прекъсната линия на изображението - прекъсната, защото това огъване става извън x, y и z на тази координатна система, в съвсем друго пространство, формирано от х и w) прави така, че дължината по посока на движението да се свива (намалява) от нашата гледна точка, а при ускорение/забавяне (излизане от движението по инерция) - да се налагат усилия и разход на енергия, като през наглед същия участък на Х като при покой всъщност се изминава все повече "сгъстено" Х-сово пространство, колкото по-рязко е ускорението. При опит за реализация на ускорение, което без прекъсване да доведе до скоростта на светлината спрямо началното състояние в покой (разбирай - спрямо наблюдател, разположен в началното състояние, преди започването на ускорението), огъването на Х започва да достига 90 градуса и тогава ускоряващия се обект трябва да се справи с концентрация в една точка от Х точно пред него на цялата безкрайна дължина на Х, а това значи, че би му потрябвал безкраен енергиен ресурс за постигането на подобна задача. Съвсем явно е, че описваното огъване на х не става по никое от останалите две измерения y и z - по y и z не протичат никакви изменения, скъсявания и други подобни, когато говорим за специалната теория на относителността. В същото време, при Х и при W говорим за огъвания (по-точно - W се изправя при увеличаване на скоростта и увеличава дължината на интервала си спрямо неподвижен наблюдател, до безкрайна/спрял ход на часовниците при движение със скоростта на светлината) и след като тези огъвания видимо не стават в пространството на X+Y+Z, значи стават в друго, отделно, различно пространство - пространството, формирано от Х и четвъртото пространствено измерение W=T. Точно това е и основния смисъл от хиперболичната геометрия и математика - да представят повече пространствени измерения пред възприятие/разбиране с по-малко измерения (в случая - четириизмерна реалност пред триизмерни разбирания). Всичко на макрониво се крие в особеностите на различните съотношения между четири пространствени измерения, само трябва да се разкрият точните детайли на тези съотношения във всяка различна ситуация, но това е и най-трудната част... Изглежда си забравил, как се опитваше да ме махнеш не само от места, където от години никой не беше писал и аз бях започвал някакви мои коментари там, ами даже въобще от физическата част на форума, защото една или друга част от моите коментари не ти изглежда физична (очевидно не съм някакъв подготвен физик и нямам подобни претенции, но чак да ми се забранява да пиша на физична тематика!). Да, в момента няма никакво гонене от твоя страна, но преди имаше и - да видим, колко ще се задържи възможността за дискусии с теб (принципно твоят стил на писане, поне относно физичната тематика, е рязък и груб и не всеки може лесно да изтърпи подобно отношение).

Това, че се използват в КМ не значи, че аз не мога да ги прилагам на макрониво.

Защо? Дай някакви логични детайли? Ето ти за Х (посоката на движение): Пространството X+Y+Z (нашето пространство) е едно нещо, а пространството X+W(T) е друго, съвсем различно нещо, отделно, допълнително пространство ИЗВЪН пространството на X+Y+Z. При ускорение на обект спрямо неподвижен наблюдател, координатата Х на обекта се огъва допълнителното пространство Х+W, но ние не отчитаме това и смятаме Х за обичайната права, черна линия. Обаче това огъване по Х+W не ни оставя в блажено невежество, защото заради него в нашето обичайно пространство X+Y+Z ускоряващият обект започва да губи своята дължина по посока на движението, а когато започне да наближава скоростта на светлината С - тогава му се налага да преодолее безкрайната дължина на огънатото в Х+W измерение Х, за което му е необходима безкрайна енергия (в покой Х си е с правата, черна безкрайност, докато при доближаване до скоростта на светлината С трябва да преодолее виолетовата безкрайност на огънатото си състояние в Х+W).

Имай предвид, че до момента аз не разглеждам нищо квантово, а само допълнителни тълкувания и детайли около макроскопичната пространствено-времева диаграма на Минковски и хиперболичната геометрия. Да, ако четвъртото, времевото измерение е увито до околопланков размер - квантовите детайли играят незаобиколима роля, но то би могло и да не е чак толкова малко (макар да е достатъчно малко, за да не можем да се придвижваме през него така, както го правим през трите обичайни пространствени измерения)... Има два варианта да регистрираме времето като флипбук (смяна на "филмови кадри". Единият вариант е, четвъртото, времевото измерение да си обикаля в кръг (предполагаемо това става със скоростта на светлината). Макар то самото да се върти винаги по един и същи начин, при всяко следващо негово завъртане би следвало да имаме съвсем нова, уникална негова комбинация заедно с останалите три пространствени измерения (при всяко ново завъртане на времевото измерение, при всеки нов негов цикъл, купища неща в трите пространствени измерения са се изменили необратимо и всеки следващ път общата, съвкупна ситуация на всичките четири измерения е винаги различна, винаги уникална и неподражаема). Другият вариант е, четвъртото измерение да обикаля по спирала или още по-точно - триизмерната обичайна реалност да се движи по спирала през него. Горното изображение е на Риманова повърхнина - спирална повърхност, проектирана перпендикулярно върху комплексна равнина. Обаче при различен подход това би могло да се разглежда и като две от обичайните три пространствени измерения, съчетани четвъртото пространствено/времево измерение и въртящи се спираловидно (третото измерение е игнорирано и заменено с четвъртата, времевата ос нагоре, но лесно можем да си даваме сметка, че реално става дума не за двумерно, а за тримерното пространство, плюс четвъртото времево измерение нагоре, което замества третото измерение). Ключовият момент тук е, че благодарение на наличието на четвъртото измерение W=T, тук става дума за формиране на спиралност не в пространството на трите обичайни измерения, а в допълнително пространство, формирано от комбинацията на четвъртото с трите измерения. Предимството на спиралното представяне е, че то ясно демонстрира невъзможността за повторение на точно една и съща комбинация между четирите измерения повече от веднъж. Отделно, няма никаква пречка четирите измерения да са в различно състояние едно спрямо друго, включително и увитото до нищожен размер четвърто измерение, точно както няма никаква пречка дължината по посока на движението да намалява с увеличаването на скоростта на наблюдаваното тяло спрямо наблюдателя, без да се променят размерностите при широчината и височината по посока на движението. Например при ускорение (специално подчертавам - УСКОРЕНИЕ), пространството по оста Х се огъва в допълнително пространство извън Х, Y и Z, формирано чрез четвъртото пространствено измерение W=T и тази хиперболична деформация на Х се представя в пространствено-времевата диаграма на Минковски чрез изместването на оста Х` на подвижния обект спрямо неподвижния наблюдател и неговата оригинална ос Х (виолетовата стрелка между Х и Х` на долното изображение). Друго показателно нещо, на което си струва да обърнем по-специално внимание е наличието на показател, който изцяло наподобява хиперболична крива и във връзка с гравитацията: При гравитацията това хиперболично подобие представя по-различни неща отколкото при диаграмата на Минковски, но е поредното свидетелство, че в крайна сметка в основата иде реч все за едно и също нещо - различни форми на съотношения между четири пространствени измерения. А каква по-директна препратка към подобно подозрение от това, че матрицата на метричния тензор разчита на точно такива 10 показателя, които точно и ясно описват четири пространствени измерения?!

При реалното представяне като три прави (пространствените) и едно увито (времевото) измерения - четвъртото времево измерение W=T може би представлява спирала.

Ясно се вижда, че пространствено-времевите особености много лесно могат да се представят като четири пространствени измерения. Но състоянието на тези четири измерения (потокът на материята през тях) не се възприема по еднакъв начин. Три от измеренията (пространствените Х, Y и Z) са разгърнати, разтегнати, прави или почти прави (с безкраен или с почти безкраен радиус), а четвъртото (времевото W=T) условно или реално може да се нарече малко, увито, с относително малък или с много малък радиус. Това е нещо подобно на наблюдаването на представената черна тръба през двуизмерния евклидов екран, през който всички наблюдаваме света чрез зрението си, а най-често и през който мислим и анализираме множество неща, включително и релативистките особености. Ясно забелязваме, как "по-близката" страна на тръбата изглежда по-голяма, а "по-далечната" е по-малка, което създава усещането за наличието на "дълбочина" в двуизмерния евклидов екран и тази "дълбочина" ние приемаме за третото пространствено измерение. Подобна деформация, но вече от евклидова към хиперболична (от евклидов екран към пространствено-времева диаграма на Минковски), наблюдаваме и между трите пространствени и четвъртото времево измерение. Първоначално наричах тази деформация "стереографска", но стереографският подход се ползва в повече от един смисъл, в множество отношения, затова вече ще наричам тази деформация - деформацията на Големия взрив (тя се формира като фундаментално различие с протичането на Големия взрив на Вселената, тоест - шеговито можем да я наречем и раждането на тази Вселена). Както можем да видим, пространствено-времевата диаграма на Минковски се базира на еквивалентното представяне на четирите пространствени измерения X, Y, Z и W=T, при което X, Y и Z са увити и по-малки, с ограничен радиус, а W=T е разтегнато и изправено (с безкраен или с почти безкраен радиус). При това представяне съчетанието между четирите измерения прилича на цилиндър, когато се анализират обекти, които са неподвижни един спрямо друг в пространството (тогава всичките се движат само по оста на времето W=T). Ако някой от обектите започне да се ускорява спрямо останалите - горната част на бъдещето на цилиндъра започва да се завърта, при неподвижно фиксирана долна част на миналото (миналото вече е отминало и не може да се променя). Горната част може да се завърта, вследствие на ускорението, до 180 градуса (до скоростта на светлината), докато изображението не стане добре познатите два конуса на миналото и бъдещето от диаграмата на Минковски. Така, с увеличението на скоростта (вследствие на ускорението) между обектите, евклидовата геометрия, докато са все още неподвижни един спрямо друг, започва да преминава във все по-изразена хиперболична неевклидова такава, с увеличаването на скоростта им един спрямо друг, докато не достигнат скоростта на светлината С. Ако изберем произволна точка по оста CT от диаграмата на Кен (диаграма b) - същата точка ще бъде на същото място при диаграмата на Барби (диаграма d), когато Барби и Кен са неподвижни един спрямо друг, обаче ще се премества по хиперболичен кръг, заедно с промяната на осите на диаграмата на Барби спрямо диаграмата на Кен (и обратното), колкото Барби се движи по-бързо спрямо Кен (и обратното). Когато Барби и Кен са неподвижни един спрямо друг, радиусът на хиперболичния кръг (щрихован в синьо) ще съвпада с радиуса на обичаен кръг в евклидово пространство (щрихован във виолетово). Това е аналогично и на радиуса на диска на Поанкаре (картината на Ешер). Както можем да изберем произволна стойност по оста CT за радиус, така и радиусът на диска на Поанкаре също може да бъде с произволна стойност. Когато Барби и Кен започнат да се движат с все по-голяма скорост един спрямо друг - радиусът на евклидовия кръг се запазва еднакъв, но този на хиперболичния кръг започва да расте, докато не стане безкраен под ъгъл от 45 градуса. Хиперболичния кръг, по който се местят точки по осите на два обекта съобразно скоростта им на движение един спрямо друг, е аналогичен на периферията на диска на Поанкаре, която представя пространство с безкрайна протяжност. Този хиперболичен кръг (или сфера при диаграма с повече от две измерения) е наричан от Пенроуз пространство на скоростите.

Аз нямах предвид теб, пишех "ти" условно, по адрес на подхода на Младенов и Джереми. Пространството не е илюзия, също както и цвета не е илюзия. При наличие на материя пространството си има пълен смисъл - дали има пространствено отстояние между два материални обекта или няма, както е при възможността да се припокриват в едно и също пространство различните видове електромагнитни вълни, без да си влияят една на друга. Също така и цвета е съвсем реален - без електромагнитните вълни със съответната цветова честота нямаше да виждаш никакви цветове, независимо колко много материални тела има около теб. Щеше да си като слепец! Да, ти не можеш да кажеш, какъв е цвета на автомобила в твоята спалня, когато там няма автомобил, обаче ако си Ивайло Пенчев и имаш автомобил в офиса - тогава съвсем спокойно ще можеш да кажеш какъв е неговия цвят. Иначе - можем да приемем всичко съществуващо като илюзия, продукт на въображението, но това е съвсем различен подход, много повече свързан с психологията (съзнание и подсъзнание), отколкото с физиката.

Специално нещата, за които спорят Младенов и Джереми, са доста елементарни и много лесно би могло да се достигне до разбирателство и съгласие. Ако ти поставиш ароматизатор в банята или оцветител в кофа с вода - много лесно можеш да разбереш, как материя от най-различно естество може да се помещава в едно и също пространство. Или пък - опитай да кажеш, какъв цвят има автомобилът, когато около теб няма никакъв автомобил! Как ще определиш цвета на автомобила, ако няма автомобил?! Цвят на автомобил не може да съществува без автомобил, ей-така, сам по себе си! Въобще - елементарни неща! Никъде не е казано, че трябва да знаеш всичко, но когато ясно ти обясняват нещо - нежеланието да го разбереш и приемеш говори само за желание за безсмислен спор.

Ти си постнал тема за НЛО, та се наложи да насоча към двама австралийци с множество кадри на неидентифицирани неща (макар и при двамата да има и слаби моменти - единия например е заснел дрон, който очевидно накрая се връща в балкона на блока на собственика си, след като му е дал възможност да наблюдава отблизо заря в Австралия).

Еми - малшанс! Само двамата с Джереми ще станете Нобелови лауреати за революционните ви нови открития във физиката и философията, особено - относно новите, коренно различни начини на употреба на отдавна утвърдени термини и определения!

Да! А аз само с мисъл местя тежки предмети, но няма да ти покажа...

Не! Аз разбирам обясненията на Скенер и смятам, че е прав. В същото време вие се мъчите да ме убедите, че конят е кокошка, а аз виждам, че е кон и не мога да се съглася с вашите тези. Аз също съм неук - дори в момента не разбирам някои най-елементарни физични операции от училище, макар да успях да разбера донякъде (след много усилия) неевклидовите геометрии и осъзнах тяхната решаваща важност за потвърждаването на четири, а може дори и повече пространствени измерения (поне четвъртото се потвърждава именно чрез хиперболичното естество на диаграмата на Минковски и елиптичното естество на ОТО).

Еми - демонстрирай напълно празно пространство, без никаква материя в него и Нобеловата награда гарантирано няма да те пропусне...

Айнщайн не е променил твърде много нютоновите постановки, само в силно ограничени ситуации (но ключови, за да продължи физиката напред, отвъд Нютон). Освен това не е бил само Айнщайн - Поанкаре и Лоренц може дори да са го били изпреварили за някои неща около СТО, но не са са ги били публикували преди него и той е станал първият, който оповестил публично тези детайли. И пълният завършек на СТО настъпил няколко години след публикациите на Айнщайн, когато Минковски формулирал хиперболичната пространствено-времева диаграма на Минковски. Чак тогава СТО била напълно завършена. Така че - не е бил само Айнщайн и Айнщайн е разбирал дълбоко и детайлно физическите постановки точно преди да предложи своя принос.

Не и тези, които са били формирани в течение на десетилетия, столетия, а понякога и хилядолетия. Трябва бая да се потрудиш, за да убедиш всички, че трябва да се променя нещо по отдавна установените и потвърдени неща. Освен това трябва да познаваш отлично, до най-малкия детайл онова, което искаш да променяш. Да разчиташ на невежеството на мнозинството е глупаво - най-много да те направи някакъв сектантски лидер, но най-вероятно и това няма да стане, а просто ще си останеш тъжно "неразбран".