Станислав Янков

Скенер, ако не греша, релативисткия импулс може да се получи както от умножаването на масата в покой с релативистката скорост, така и от умножаването на релативистката маса с обичайната скорост, а също и от умножаването на обичайния импулс с Лорец-фактора, нали? И в трита случая ще се получи един и същи резултат на релативисткия импулс, нали?

Не сме в спорове, защото аз просто ще те оставя да си пишеш твоите неща, а аз ще си пиша моите. Като това: Човекът формира картината на света в мозъка си и своите действия вследствие на това на основата на остаряла информация. Когато говорим за зрението, не само е нужно някакво време за достигането на дразнението от светлината по очната ретина през нервите до мозъка, да бъде обработена от мозъка и чак тогава да се формира съответното визуално изображение в съзнанието ни. Освен това светлината, която попада в очните ни ретини е загубила допълнително време, за да достигне до ретините ни през пространството до нейния източник/отразител. Дразненията през кожата могат да се считат за по-преки, топлинните стимули са директно до рецепторите на кожата (вкусовите такива са директно на рецепторите на езика, докато пък слуха е подобен на зрението). Във всички случаи обаче остава пътят/времето на дразненията през нервите и времето, необходимо на мозъка да обработи постъпващата информация. Затова и при диаграмите на Минковски моментът "сега" в центъра на пресичането на координатите всъщност е момент от миналото и ако искаме да представяме по-вярно нещата - по-добре би било да ги даваме стерографски от точка в миналото, състоянието на която се проектира, през диска на Поанкаре в действителното настояще, към бъдещето на графиката на Минковски.

Хич няма! Последно Abramowicz и Bajtlik въобще не са обяснили парадокса с близнаците в изкривено пространство-време! Това или пак го е разработил Айнщайн (само го е предал телепатично на двамата през 2009 година, от Отвъдното) или пак не е вярно, ако те слушаме (или четем) тебе... Отдавна се нуждаеш от дълбока актуализация на файловете, приятел! Не Ъпдейт, ами пълен Ъпгрейд! Така, както си сега - нищо не знаеш! Дори и аз зная повече от теб!

Преди 1905 година Айнщайн въобще не е говорил нищо за никаква СТО. Значи, по тази ти логика, можем да спрем споровете тук - СТО не съществува и ти можеш вече да се успокоиш. Ето това имах предвид, че си съчиняваш разни неща, дето нямат нищо общо с днешното състояние на СТО и поради това не върви смислена дискусия с теб. Днес не можеш да разглеждаш пълноценно СТО без Минковски, а има и доста специфични детайли, които са доразвити след Минковски.

И къде точно ти казваш, че времето според подхода на СТО и ОТО е четвърто (не пространствено - аз търся варианти да потвърдя, че е пространствено) измерение? Конформна хиперболична геометрия ли е връзката между времето и трите обичайни измерения или стереографска и защо е съответната? Дори липсата на отговор от твоя страна на тези два въпроса ясно показва, че каквото и да си мислиш ти, че цитираш - със сигурност не е Айнщайн (и Минковски - двамата вървят в комплект при по-добро разбиране на СТО, както и Айнщайн и Риман при ОТО). Например, разбираш ли достатъчно ясно, че ние обработваме и живеем въз основа на неактуална, остаряла информация?

Проблемът при критиците като тебе е, че си измисляш неща, които СТО и ОТО никъде не твърдят и след това на тази измислена от теб база ги критикуваш. И аз не знам много, но приемам, че имам още много за научаване и по-добро разбиране и копая за повече знания и по-добро разбиране. Аз също съм мощно критикуван, чак и обиждан понякога (Кипен дори искаше да ме пъди от физическия раздел по едно време), но това не ми пречи да приемам забележките на онези, дето ме критикуват/обиждат, когато успея да ги разбера точно. Даже и от тебе съм черпил полезни неща (например - разни добри изображения, които правиш понякога във връзка със СТО). Както писах и на Джереми - всички се досещат, че СТО, ОТО и КМ се нуждаят от допълнително развитие, но няма смисъл от съчиняването на "проблеми", каквито те нямат, след като съвсем точно се знае, къде се намират и с какво са свързани проблемите със съчетаването им.

Large hadron collider (LHC) е ОГРОМЕН (и ужасно скъп), в прекия и преносен смисъл, експеримент - та дрънка! Телескопът Джеймс Уеб - също! Всичко това е продукт на съвместното действие (доколкото е възможно на базата на досегашните непълни знания) на КМ, СТО и ОТО. Практиката - в пълно действие, на макс! Без КМ, СТО и ОТО LHC, Джеймс Уеб, дори и Хъбъл, както и безброй куп други неща, щяха да са практически невъзможни. Неслучайно по времето на Нютон, както и много след това, не е имало нито GPS-и, нито споменатите свръх-сложни (и свръх-скъпи) експерименти. Роджър Пенроуз (чиято книга "Пътят към реалността" продължавам да чета и в момента - страшно е полезна!) смята, че проблемът в съчетаването на КМ с ОТО се крие в несъвършенства на КМ.

Значи - спираш употребата на СТО, ОТО, КМ и нютоновата механика (тя също е доказано невярна) и отиваш на село, да въртиш мотиката в народно земеделие, както е било преди Нютон! Някои от вас са слепи и поради този си недъг не могат да видят доказателствата, дори когато последните преминават с хиляди покрай тях. Някои плувате във вода и плачете от жажда, понеже по някаква причина не успявате да зацепите, че можете да пиете от водата, в която плувате. И аз не съм съвършен, трябваше ми твърде много време (наистина при несистемни занимания с физическата тема - имам си прекалено много друга работа, но все пак) да разбера по-ясно неевклидовите геометрии, които разкриват страшно много, когато са разбирани достатъчно добре. Обаче поне вървя напред и има смисъл - неевклидовите геометрии поставят страшно много нещо по местата им и по-нататък ще отбележа нови пробиви, с още по-дори разбирания на иначе безспорно сложни моменти (не само тензорите и въпросът с преплитането на разните многообразия, но и операторите и останалите детайли около КМ, неопределеностите и симетриите). Ти плачи, че си жаден, докато плуваш панически в търсене на вода...

Да, но това означава, че потенциално развитие на теориите ще обяснява и надгражда СТО, ОТО и КМ, както трите изброени обясняват и надграждат нютоновата механика. Не значи, че СТО (и/или която и да било от останалите две) е невярна, след като за момента трите изброени дават най-точните резултати и засега няма нищо по-добро. Всички сме наясно, че има нещо потенциално невярно, след като трите теории не съвпадат и не могат да се съчетаят успешно, но може да се каже, че са неверни и няма смисъл да се използват, чак след като бъде представена по-вярната от тях теория, която дава по-точни и ясни резултати и която ги обяснява и надгражда.

Гледам, че точно преди моя отговор линкът, който съм поставил вече е коментиран. Принципно, всички сметки могат да се правят без никаква употреба на релативистичната маса, но който държи и така му изглежда по-удобно и разбираемо - може да я ползва, стига да е по правилните начини. В статията релативистката маса се ползва като аналог на релативисткия импулс, в смисъл, че за достигането на някаква много по-сериозна скорост спрямо предишното ти състояние, ти трябва да изразходваш много повече гориво/енергия, аналогично на постигането на по-голям импулс/по-голяма маса от тази в покой, в сравнение с резултата по нютоновите формули (тоест - нютоновите формули са неверни и верния резултат го получаваш от айнщайновите формули). Нуждата да осигуриш енергия като за по-голям импулс от получавания чрез нютоновите формули е еквивалентна на нуждата да задвижиш от покой по-голяма маса от масата в покой. Ето и кой коментар на Кирен имах предвид по-горе (оказа се в различна тема): “By grouping γ with v in the expression for relativistic momentum p, proper velocity also extends the Newtonian form of momentum as mass times velocity to high speeds without a need for relativistic mass.[8] Не е трудно да се сетиш, че се ползва в изчисленията на енергиите на частиците при ускорителите на елем.частици. Избягват се етапите на смятането през релативистката маса, глупендър! Гуруто ти написа, че "тази скорост е физически безсмислена" и ти запомни "безсмислена", нали великане?!??”

Ето ти тука малко неща за разликата между масата в покой и релативистичната маса, след като ти е чак толкова важно! Това не е едно и също нещо и двете се ползват по различен начин в едни и същи ситуации. Нещата са подобни на дължината в покой и лоренцовото скъсяване при движение. https://nauka.offnews.bg/fizika/relativistichno-uvelichavane-na-masata-energiata-e-m-c2-1241.html

Никой не знае и какво точно са електроните, така излиза само по квантово-механичните формули (квантовата механика е друга силно оспорвана от лаиците теория, но която много добре работи на практическо ниво и е много високо ценена от професионалистите, които я употребяват за практически цели, точно както е и със СТО и ОТО). Това не пречи самото физическо съществуване на електроните да е физически обяснено (именно чрез КМ - аналогът в микроскопичния свят на макроскопичните СТО и ОТО) и практически доказано, нали? Ако чакаш да бъде обяснено абсолютно всичко, а не само практическите резултати, за да можеш да приемеш ти подобно обяснение за физическа теория - няма да го дочакаш приживе. А пък ако смяташ СТО за невярна, можеш да докажеш това по много прост начин - просто ускори нещо масивно до скоростта на светлината или над нея.

Всъщност, това не само има физическо обяснение, но и е практически потвърдено. Ако във всички случаи ние ползвахме в релативистките формули релативистката маса - нямаше да има проблеми при някои условия да се достига скоростта на светлината, дори и да не може да се надмине. Ако при ускоряващ се кораб се ползваше релативистката маса, щеше да се налага преодоляването на релативистко нарастване на импулса при ускорение, но и горивото на кораба щеше да нараства релативистки с релативисткото нарастване на масата на кораба и накрая, когато щеше да настъпи момента за преодоляването на безкраен импулс - масата на кораба като цяло, а от там и масата на неговото гориво, също щяха да станат безкрайни и така все пак щеше да бъде възможно да се достигне скоростта на светлината, макар и много трудно. Понеже във формулите се ползва не релативистката маса, а винаги еднаквата маса в покой - физическата теория ясно показва, че масивно тяло не е в състояние да достига скоростта на светлината, защото с една и съща крайна маса (масата в покой) ще трябва да преодолее съпротивата на безкраен импулс при ускоряването си до скоростта на светлината. Горното теоретично обяснение се потвърждава изцяло в ускорителите на частици, където засилваните частици достигат над 99 % от скоростта на светлината, но никога не могат да достигнат самата скорост на светлината. За такова нещо би трябвало изразходването на безкрайна енергия, която ускорителите на частици няма как да я осигурят. Естествено, ако съществуваше дори и минимална възможност елементарните частици в ускорителите все пак да достигнат някак си скоростта на светлината - това гарантирано щеше да бъде опитано, дори ако се налагаше в кратък момент за целта да бъде употребена електроенергията на цяла държава. Щяха да изградят специално за експеримента ядрена централа с нуждата мощност и щяха да опитат.

И числото 1 се различава от числото 10 само с една допълнителна нула зад него, но когато става дума за 1 000 000 000 и 10 000 000 000 - от същата разлика уж само с една нула отзад всъщност получаваме наистина респектиращата разлика (особено, когато говорим за пари) от още допълнителни 9 000 000 000. Ти ще се навиеш ли да не ти дадат 10 000 000 000 долара, а само 1 000 000 000 долара, само защото втората сума е по-малка от първата с една нищо и никаква си нула отзад? Аз не бих и много бих държал на допълнителната нула в тази ситуация! Разликата въобще с наличието на знаменател с лоренцов член става огромна в някои ситуации (скорости, близки до скоростта на светлината) и това няма как да се игнорира. Номерът може да мина (с редица уговорки) само при малки скорости на движение между разглежданите обекти. Отгоре не се мени нищо. Горе винаги се въвеждат само масата в покой и разглежданата в дадения случай скорост и те не се менят по никакъв начин, освен ако ти самия не решиш да разгледаш някой друг случай, с различна скорост и/или с различна маса в покой. Иначе навсякъде (и във физическите учебници, и във Уикипедията) щяха да дават, че във формулата се употребява релативистката, а не масата в покой. Такова нещо обаче няма никъде, нали? Релативистката маса има своето приложение в ограничени и съвсем различни ситуации (Кипен ги беше споменал някъде по-напред, пак беше нещо, свързано с ускорителите на елементарни частици).

Ами, съвсем вярно е - доказва се точно от практиката като вярно, докато нютоновия подход именно в практиката се дъни. И тук е форум и всеки може да си пише всичко, но (малко черен хумор) ако ти беше някой от учените на Путлер или хамаските психари и той или те искаха от теб, да им разработиш някакво квантово оръжие с бързо движение на елементарните частици, за да убиват повече украинци/евреи - живота ти щеше да зависи от точното и бързо осъществяване на задачата или просто щяха да те ликвидират, че си ги излъгал (при по-голям късмет Путлер щеше да те затвори някъде по Сибир за разхищение на средства, както направи с разработчиците на псевдо-хиперзвуковите ракети, дето ги свалят американските Пейтриъти, но при хамаските малоумници най-вероятно нямаше да имаш чак такъв късмет). Ако живота ти зависеше от прилагането на точната формула, за коректното изпълнение на задачата - тогава щеше да станеш пръв релативист, защото релативистките формули работят коректно НА ПРАКТИКА! Това е техния смисъл - да дават точните резултати на практика, нали? Проблемът ти е, че релативистката физика е направена с цел, да е максимално близка до класическата физика, за да се променят възможно най-малко неща. В детайлите има доста разлики, но фундамента и философията на фундамента са много-много близки, особено що се отнася до трансформациите при две или повече координатни системи. И когато излизаш с някакви гръмки опровержения, които засягат не само релативизма, ами дори и нютоновата физика с галилеевите трансформации - на теб ти е нужно някакво наистина гениално и страшно находчиво прозрение, за да опровергаеш чак Нютон и Галилей, барабар с Айнщайн!

Принципно, ако за малко излезем от спора и погледнем внимателно нещата - всичко е доста лесно за разбиране и няма кой знае каква сложнотия. Погледни формулата ти в този твой коментар и нютоновата формула за импулса, която пак ти си дал в по-ранни твои коментари. Нютоновата формула е много по-кратка от тази формула тук, нали? Не може тези две различни формули да дават еднакъв резултат. Това би било подобно на това да кажеш, че Р=500х20 е едно и също като Р=500х20 делено на корен квадратен от 1-20 на квадрат върху 300 000 на квадрат. Математиката не излиза, нали? След като формулата на Нютон за импулса не е еднаква с формулата за релативисткия импулс и двете формули дават различен резултат - трябва да видим, коя от двете различни формули дава верен резултат. При покой двете формули дават еднакъв резултат, но при всяко движение на два обекта с някаква скорост помежду им резултатът е различен. При движения с малки скорости разликата е нищожно малка и поради това пренебрежима, но при големи скорости, които се доближават до скоростта на светлината, разликата вече става съществена. Има ли как да проверим на практика, експериментално, ситуация на движение на масивно тяло със скорости, близки до скоростта на светлината? Има! Елементарните частици, ускорени с почти-светлинна скорост в ускорителите на елементарни частици. При ниски скорости двете формули са сравнително верни, с пренебрежими разлики и не можем да направим категоричен извод, обаче при движение на масивните елементарни частици в ускорителите с около-светлинни скорости разликата вече става голяма и тогава нютоновата формула се проваля, а релативистката си остава вярна. Това вече е достатъчно, за да заключиш безусловно, че СТО е вярна, а нютоновата механика - невярна. Нютоновата механика дава верен отговор само в един-единствен случай - при покой. Не мисли, че това с четиривектор, четирискорост, четириимпулс е някаква страшно тайнствена история. Това само значи, че докато разглеждаш споменатите нютонови величини като триизмерни, то при СТО ги разглеждаш като четириизмерни, не в декартова координатна система, а в пространство-време на Минковски. Това е цялата разлика при четири-нещо си. Всичко това има куп последващи математически разлики, но в основата се е просто замяната на триизмерност с четириизмерност и не е чак такава драматична мистерия.

Евклидова теория на относителността: Euclidean relativity Ето това нещо се надявах да открия в началото на годината, докато се мъчех с четвъртото „отрицателно“ пространствено измерение! За съжаление го намерих доста късно, чак сега! Днес вече не ми трябва чак толкова, макар че ще намеря начин да извлека някакви ползи и идеи за различни подходи. Днес вече съм на друго равнище, пак търся правилната евклидова хипер-измерна, четириизмерна пространствено форма, която точно да съвпада със Специалната и Общата теория на относителността и която адекватно да обяснява релативисткото поведение на времето (всяко нещо може да се представи по повече от само един начин, включително хиперболичната и сферичната/елиптичната неевклидови геометрии но СТО и ОТО, трудното е да се намери точната форма, която съвпада изцяло, във всеки детайл), но вече нямам нужда от „отрицателно“ измерение. Последното наистина не е най-удачната дефиниция, критиките в това отношение бяха основателни, макар да споменавах, че това е просто междинен, временен етап за мен, докато успея да разбера по-добре и по-детайлно неевклидовите геометрии (както е вече в днешно време) и докато успея да намеря по-удачни дефиниции. Скоростомерът на Епщайн, на който в един момент отделях голямо внимание (и все още го считам за много полезен подход), се оказва просто ограничен елемент от цялостните разработки, свързани с тази така наречена евклидова относителност. Дори съществуват активни обсъждания на тази база (в следващия клип особено полезна е частта, свързана с критиката на изложеното от лектора Ольхов, която започва от 1 час и 24 минути след началото на клипа, както и втория критик, който изглежда доста добре подготвен – 1:36:45 мин): Геометрическая интерпретация времени и новая формулировка ОТО / Олег Алексеевич Ольхов / 2019 - YouTube

Смислената част започва слез 38-мата минута, до тогава е главно плакане, че са ги отрязали от комуникация на Запад след мащабното нахлуване в Украйна миналата година. Съчетаването на това нещо (“причинна механика” на Козирев, ако не греша) с туисторната теория на Пенроуз може да даде полезни насоки за точната геометрия на четирите пространствени измерения, които формират макросвета. Трябва да се има предвид, че говорим за наличие на някои процеси в допълнително пространство, формирано извън обичайното 3D-пространство х+у+z, чрез четвъртото пространствено измерение w=t. Нещата са доста трудни, защото в зависимост от скоростта на движение между обектите геометрията варира от 100 процента евклидова при нулева скорос (покой), до 100 процента (максимално огъване/разтягане) при скорост на светлината (също може да се каже, че във всички случаи геометрията е хиперболична, но четвъртото измерение/време w/t и дължината по посока на движението х си менят местата/свойствата с промяната на скоростта).

Хм! Това е малко странно! Видимо си начетен човек, не си глупак, но фанатично отказваш да признаеш очевидното - че практически в СТО и ОТО става дума за четвърто пространствено измерение! А не е чак толкова сложно да се досети човек. Аз подозирах такъв резултат още без да зная каквото и да било за неевклидовите геометрии, а пък сега, когато вече и поназнайвам по нещо относно неевклидовата област - вече съм по-сигурен от всякога (и колкото повече научавам за неевклидовите особености - толкова повече ще расте убедеността ми, че поне на макрониво ВСИЧКО може да се обясни посредством всевъзможни форми и съчетания на четири пространствени измерения). Дори се изкушавам да подозирам, че отлично разбираш какво имам предвид, но понеже досега си ме критикувал за тези ми позиции (и не само за тях) - сега не искаш да излезе, че вече си съгласен със същите неща. Все пак - засега смятам, че си искрен и действително по някаква причина не успяваш да забележиш твърде тясната връзка на математиката и особеностите на СТО и ОТО с четириизмерната, хипер-физика. Нека се разберем за следните неща: 1) Фракталите наистина са много интересни и имат някакво отношение към хиперболичното представяне, особено много се доближават до диска на Поанкаре (възприятието/регистрацията винаги е в центъра на диска/фрактала, където нещата изглеждат големи и евклидови, но с доближаването към периферията са все по-хиперболични и отдалечени и преместване към секции от периферията всъщност представлява завъртане на изображението и представяне в голяма, евклидово-подобна форма на въпросните, преди това периферни секции). Обаче фракталните форми са доста сложни и разнообразни и не могат да се използват за ясно представяне на връзката между времето и пространството така, както се представя в теориите на относителността. Затова, засега не смятам да засягам фракталите. 2) Дай да оставим квантовата механика и Стрелата на времето (до голяма степен свързана с квантовата механика) за по-нататък! Виждаш, че има предостатъчно неясноти и непълноти и на макрониво. Нека първо се концентрираме върху по-достъпното, а след като изчерпим всичко, което може да се извлече за връзката между времето и пространството чрез СТО и ОТО - тогава вече да преминем и към КМ и Стрелата на времето. Нека бъдем последователни и фокусирани, нали? 3) Относно матриците на метричния тензор и техните елементи съобразно броя измерения - не разбирам, какво се опитваш да постигнеш с отричането на неща, които са съвсем ясно и недвусмислено разписани! При пълния, 16-елементен тензор, 6 от елементите под диагонала горе-ляво долу-дясно (изразяващ броя измерения) се дублират с 6-та идентични елемента над споменатия диагонал (ъглите). Това, разбира се, има своя смисъл, но по очевидни причини сега нас точно този детайл не ни интересува и по-важното е да се фокусираме над същността на онези 10 от всичките 16 елемента, които се формират от състоянието на външните физически условия. Това, че при СТО няма огъвания/кривини в допълнителното пространство, формирано чрез четвъртото пространствено измерение Т=W при две от пространствените измерения (широчината и височината по посока на движението), докато при ОТО има огъвания/кривини извън тримерността по всички четири измерения не означава, че СТО не разглежда четириизмерна (хипер-) физика - огъванията/кривините на посоката на движение Х и на времето Т=W в зависимост от скоростта стават в допълнително пространство извън трите X, Y и Z, формирано посредством четвъртото пространствено измерение T=W (ние очевидно не регистрираме точно огъвания на Х и T=W и очевидно регистрираме ефекти точно като от огъвания, значи самите огъвания стават някъде другаде, отвъд, в допълнителното пространство извън Х+Y+Z, формирано посредством четвъртото пространствено измерение T=W). Така че - при едно измерение ти е нужен само един елемент, при две измерения са ти нужни три елемента (двете измерения и един ъгъл), а общият брой елементи, с дублажа, е четири. При три измерения елементите вече стават 6 или 9 общо, а при четири измерения са 10 или 16 общо. Струва ми се, че темата с матрицата на метричния тензор и броя на нейните елементи съобразно броя измерения е изчерпана! 4) Разбери! Смисъла на хиперболичната геометрия (и въобще на всяка неевклидова геометрия) е - да представя повече на брой измерения посредством по-малко на брой измерения. Ето ти например диска на Поанкаре: Съвсем явно е представянето на три измерения чрез две измерения при диска на Поанкаре и съвсем същата история е с хиперболичното естество на връзката между времето и пространството при диаграмата на Минковски - представяне на четири измерения посредством три (когато говорим за конуси на миналото и бъдещето) или две (когато говорим за оригиналната диаграма, само с координати Т и Х), като при конусите е изключена от разглеждането височината Z, а при оригиналната двуизмерна диаграма на минковски е изключен и широчината Y (по Z и Y не протичат никакви промени при СТО и можем и без тях). Естествено, на част от изображенията по-горе (всички с планетата Земя) е дадена сферичната, а не хиперболичната неевклидова геометрия, но разликата не е фатална - при хиперболичната форма приемаме, че по периферията стойностите стават безкрайни. Ако следваме стриктно твоята логика - ще излезе, че и третото пространствено измерение е имагинерно, нереално (ние не можем да наблюдаваме едновременно и предната, и задната част на нещо или пък едновременно и двете му страни, а наблюдаваме всичко през евклидов двуизмерен екран). То е, да речем, просто проективна особеност (от проективно пространство) на двете единствени пространствени измерения, както ти твърдиш, че релативистките ефекти са уж просто псевдоевклидова особеност на трите единствени пространствени измерения, а насоките за реалността на четвъртото пространствено измерение са просто имагинерна илюзия. Или няма проблем да приемаме за реалност третото измерение, защото макар и да не можем да го виждаме, то можем да избираме наше движение през три измерения (да, ама можем да се движим само по едно направление в един и същи момент) и не може да съществува нищо друго във физическата реалност, което да може да се движи през четвъртото измерение, понеже ние самите не можем да го правим, затова четвърто пространствено измерение няма право да съществува? Всички особености на СТО и ОТО и особено тяхната математика най-категорично показват реалното съществуване на четвърто пространствено измерение и ако не съществува реално такова четвърто измерение - значи и трите останали също не съществуват реално. Тогава обаче ще ти се наложи да обясняваш всичко съществуващо чрез друг много силно недолюбван от теб механизъм - да го наречем психо-физически (Вселената и цялата реалност, свързана с нея да са колективна мисъл-форма, продукт на колективното, съвместно и координирано-действащо подсъзнателно въображение, а съзнателната част на отделния индивид да е една много нищожна бурмичка от огромния подсъзнателен механизъм)... Като пример - ето колко лесно и ясно се обясняват чрез четвърто пространствено измерение няколко интересни особености, включително така наричаното "поле на Хигс": Вече показах как може да изглеждат при ускоряване огъванията на Х (посоката на движението) и Т (времето) в различно от триизмерното пространство, формирано посредством четвъртото пространствено измерение W (първото изображение). На второто изображение показвам същата ситуация и при статични (по инерция) скорости на движение между два обекта. При нулева скорост на движение между два обекта (неподвижни един спрямо друг), интервалът пространствена дължина А-черно е еднакъв за всички обекти (А`-оранжево и A``-червено съвпадат напълно с А-черно, както съвпадат една с друга и координатите Х и Х`). При някаква скорост на движение на обектите, различна от скоростта на светлината (например 0,5с), собственият пространствен интервал в покой и за двата обекта си остава А-черно, но разположението на координатите Х и Х` вече не съвпада. В допълнителното пространство Х+W, което е извън обичайното тримерно пространство X+Y+Z, X` на подвижния обект вече е под някакъв ъгъл спрямо Х (координатата на покоя на неподвижния наблюдател) и в това изместено състояние същия интервал А-черно по Х` (покоя на подвижния обект) вече се отчита като скъсения по посока на движението интервал А`-оранжево по оста в покой Х на наблюдателя. В същото време всеки обект, който иска да се ускори до дадена скорост, трябва да изразходва енергия/усилие, за да преодолее по-големия пространствен интервал A``-червено на оста Х`, която е оста на желаната скорост в допълнителното пространство Х+W (там е удължения спрямо А-черно интервал А``-червено). При движение на нещо със скоростта на светлината (1с), Х` се разполага вече вертикално в Х+W, неподвижния наблюдател регистрира дължината по посока на движението на подвижния обект върху своята неподвижна (в покой) координата Х като A`-оранжево=0, обаче пък за да се ускори масивен обект до скоростта на светлината - той трябва да изразходва безкрайна енергия, за да преодолее безкрайната дължина на А``-червено (неслучайно дори ускорителите на елементарни частици не успяват да ускорят частиците с нищожна маса до 1с, макар да ги ускоряват до над 99 % от скоростта на светлината). АБСОЛЮТНО ВСИЧКО изключително точно съвпада (поне на макрониво) с хиперизмерната (четириизмерна) физика и единственият, но много голям проблем е - да се разкрие точната хиперизмерна (четириизмерна) геометрия във всяка различна физична ситуация. Някак си трябва да съставим и опишем реален модел на черимерна, хипер-Вселена, без да имаме нито визуален, нито какъвто и да било друг, различен от усета за време, достъп до четвъртото пространствено измерение.

Един от тези два варианта се случва при ускоряване на обект спрямо друг с някаква скорост и въпросът е - кой от двата варианта точно и защо?

Ако говорехме просто за две ОС в обичаен времеви момент - това са просто галилеевите трансформации. При тях не ти трябва матрица с десет елемента, а такава само с шест елемента - три пространствени и три ъгъла. Причината да се включва в матрицата и времето е тази, че в различни ситуации ДЪЛЖИНАТА (отстоянието) на времевия интервал (например секунда) е различна. И това е и причината времето да се определя като идентично на останалите пространствени измерения, а още по-важното - този подход работи много добре. Математиката ясно определя времето като пространствено измерение, това работи много добре и дори отлично, обаче ние не желаем да приемем това! По такава логика можем да откажем реално съществуване и на трето измерение, понеже виждаме само двуизмерно и можем да твърдим, че "третото измерение" е просто илюзия, формирана от някаква неевклидова геометрия на двете измерения, които формират реалния двуизмерен екран. Даже може да се каже, че реално е само едно измерение, понеже реално ние можем да се движим само по едно направление в един и същи момент... Да, има очевидна разлика между обичайните три пространствени измерения и четвъртото времево - трите са много големи и прави, а четвъртото е относително малко (засега не е безусловно-ясно колко точно малко) и огънато (казано по друг начин - по цялото четвърто измерение материята се движи по начини, различни от начините, по които се движи през обичайните три измерения и средно това прави четвъртото измерение да изглежда и взаимодейства с останалите измерения различно, отколкото ако и то си беше голямо и относително право, разтегнато, с безкраен или с почти безкраен радиус). Не е необходимо да затъваме в усложненията на микросвета или да се доверяваме само на математиката на общата теория на относителността, за да забележим аномалии, нередности, които пораждат съмнение за наличието на още едно, четвърто пространствено измерение. Лоренцовото скъсяване на макрониво е изключително показателно в това отношение. Лоренцовото скъсяване и трудността (разходът на енергия) при ускорявания и забавяния (всичко различно от праволинейно равномерно движение по инерция) са явно следствие от огъване на измерението Х (посоката на движение), но огъване (кривина) не в обичайното тримерно пространство X+Y+Z, а в недостъпно за нас, различно пространство, формирано посредством съчетаването на посоката на движение Х с четвъртото пространствено измерение W=T (в подобно различно пространство извън 3D се случват и кривините на общата теория на относителността, но там това е донякъде различен процес в сравнение с особеностите на СТО). Ако опитаме да се ускорим до скоростта на светлината С по посоката на движение Х (на изображението съм дал ускоряване до скоростта на светлината за една секунда и в продължение на 300 000 километра, но който желае - може да става въпрос и за десет години и 1,5 милиона километра, като чак накрая да се достигне заветната скорост на светлината) - това увеличава огъването на Х в допълнителното пространство Х+W. И макар ние да не можем да регистрираме самото огъване, защото нямаме достъп до това допълнително пространство Х+W, то можем да регистрираме ефектите от него (точно както не можем да виждаме триизмерно, но регистрираме ефектите на третото измерение върху двуизмерния евклидов екран на нашето зрение) - с ускоряването ни се налага да изминаваме все по-голямо "сгъстяване" на пространство на Х, което сгъстяване налага и специалните усилия/разходи на енергия, които не се налагат при движението по инерция (ето ти го "полето на Хигс", свързано с трудностите/разходите на енергия при ускорение/забавяне, а също и обясненията в клипа на онзи човек, пълния, когато подхвърля разни топки в двора му). Именно огъването на Х (виолетовата прекъсната линия на изображението - прекъсната, защото това огъване става извън x, y и z на тази координатна система, в съвсем друго пространство, формирано от х и w) прави така, че дължината по посока на движението да се свива (намалява) от нашата гледна точка, а при ускорение/забавяне (излизане от движението по инерция) - да се налагат усилия и разход на енергия, като през наглед същия участък на Х като при покой всъщност се изминава все повече "сгъстено" Х-сово пространство, колкото по-рязко е ускорението. При опит за реализация на ускорение, което без прекъсване да доведе до скоростта на светлината спрямо началното състояние в покой (разбирай - спрямо наблюдател, разположен в началното състояние, преди започването на ускорението), огъването на Х започва да достига 90 градуса и тогава ускоряващия се обект трябва да се справи с концентрация в една точка от Х точно пред него на цялата безкрайна дължина на Х, а това значи, че би му потрябвал безкраен енергиен ресурс за постигането на подобна задача. Съвсем явно е, че описваното огъване на х не става по никое от останалите две измерения y и z - по y и z не протичат никакви изменения, скъсявания и други подобни, когато говорим за специалната теория на относителността. В същото време, при Х и при W говорим за огъвания (по-точно - W се изправя при увеличаване на скоростта и увеличава дължината на интервала си спрямо неподвижен наблюдател, до безкрайна/спрял ход на часовниците при движение със скоростта на светлината) и след като тези огъвания видимо не стават в пространството на X+Y+Z, значи стават в друго, отделно, различно пространство - пространството, формирано от Х и четвъртото пространствено измерение W=T. Точно това е и основния смисъл от хиперболичната геометрия и математика - да представят повече пространствени измерения пред възприятие/разбиране с по-малко измерения (в случая - четириизмерна реалност пред триизмерни разбирания). Всичко на макрониво се крие в особеностите на различните съотношения между четири пространствени измерения, само трябва да се разкрият точните детайли на тези съотношения във всяка различна ситуация, но това е и най-трудната част... Изглежда си забравил, как се опитваше да ме махнеш не само от места, където от години никой не беше писал и аз бях започвал някакви мои коментари там, ами даже въобще от физическата част на форума, защото една или друга част от моите коментари не ти изглежда физична (очевидно не съм някакъв подготвен физик и нямам подобни претенции, но чак да ми се забранява да пиша на физична тематика!). Да, в момента няма никакво гонене от твоя страна, но преди имаше и - да видим, колко ще се задържи възможността за дискусии с теб (принципно твоят стил на писане, поне относно физичната тематика, е рязък и груб и не всеки може лесно да изтърпи подобно отношение).

Това, че се използват в КМ не значи, че аз не мога да ги прилагам на макрониво.

Защо? Дай някакви логични детайли? Ето ти за Х (посоката на движение): Пространството X+Y+Z (нашето пространство) е едно нещо, а пространството X+W(T) е друго, съвсем различно нещо, отделно, допълнително пространство ИЗВЪН пространството на X+Y+Z. При ускорение на обект спрямо неподвижен наблюдател, координатата Х на обекта се огъва допълнителното пространство Х+W, но ние не отчитаме това и смятаме Х за обичайната права, черна линия. Обаче това огъване по Х+W не ни оставя в блажено невежество, защото заради него в нашето обичайно пространство X+Y+Z ускоряващият обект започва да губи своята дължина по посока на движението, а когато започне да наближава скоростта на светлината С - тогава му се налага да преодолее безкрайната дължина на огънатото в Х+W измерение Х, за което му е необходима безкрайна енергия (в покой Х си е с правата, черна безкрайност, докато при доближаване до скоростта на светлината С трябва да преодолее виолетовата безкрайност на огънатото си състояние в Х+W).

Имай предвид, че до момента аз не разглеждам нищо квантово, а само допълнителни тълкувания и детайли около макроскопичната пространствено-времева диаграма на Минковски и хиперболичната геометрия. Да, ако четвъртото, времевото измерение е увито до околопланков размер - квантовите детайли играят незаобиколима роля, но то би могло и да не е чак толкова малко (макар да е достатъчно малко, за да не можем да се придвижваме през него така, както го правим през трите обичайни пространствени измерения)... Има два варианта да регистрираме времето като флипбук (смяна на "филмови кадри". Единият вариант е, четвъртото, времевото измерение да си обикаля в кръг (предполагаемо това става със скоростта на светлината). Макар то самото да се върти винаги по един и същи начин, при всяко следващо негово завъртане би следвало да имаме съвсем нова, уникална негова комбинация заедно с останалите три пространствени измерения (при всяко ново завъртане на времевото измерение, при всеки нов негов цикъл, купища неща в трите пространствени измерения са се изменили необратимо и всеки следващ път общата, съвкупна ситуация на всичките четири измерения е винаги различна, винаги уникална и неподражаема). Другият вариант е, четвъртото измерение да обикаля по спирала или още по-точно - триизмерната обичайна реалност да се движи по спирала през него. Горното изображение е на Риманова повърхнина - спирална повърхност, проектирана перпендикулярно върху комплексна равнина. Обаче при различен подход това би могло да се разглежда и като две от обичайните три пространствени измерения, съчетани четвъртото пространствено/времево измерение и въртящи се спираловидно (третото измерение е игнорирано и заменено с четвъртата, времевата ос нагоре, но лесно можем да си даваме сметка, че реално става дума не за двумерно, а за тримерното пространство, плюс четвъртото времево измерение нагоре, което замества третото измерение). Ключовият момент тук е, че благодарение на наличието на четвъртото измерение W=T, тук става дума за формиране на спиралност не в пространството на трите обичайни измерения, а в допълнително пространство, формирано от комбинацията на четвъртото с трите измерения. Предимството на спиралното представяне е, че то ясно демонстрира невъзможността за повторение на точно една и съща комбинация между четирите измерения повече от веднъж. Отделно, няма никаква пречка четирите измерения да са в различно състояние едно спрямо друго, включително и увитото до нищожен размер четвърто измерение, точно както няма никаква пречка дължината по посока на движението да намалява с увеличаването на скоростта на наблюдаваното тяло спрямо наблюдателя, без да се променят размерностите при широчината и височината по посока на движението. Например при ускорение (специално подчертавам - УСКОРЕНИЕ), пространството по оста Х се огъва в допълнително пространство извън Х, Y и Z, формирано чрез четвъртото пространствено измерение W=T и тази хиперболична деформация на Х се представя в пространствено-времевата диаграма на Минковски чрез изместването на оста Х` на подвижния обект спрямо неподвижния наблюдател и неговата оригинална ос Х (виолетовата стрелка между Х и Х` на долното изображение). Друго показателно нещо, на което си струва да обърнем по-специално внимание е наличието на показател, който изцяло наподобява хиперболична крива и във връзка с гравитацията: При гравитацията това хиперболично подобие представя по-различни неща отколкото при диаграмата на Минковски, но е поредното свидетелство, че в крайна сметка в основата иде реч все за едно и също нещо - различни форми на съотношения между четири пространствени измерения. А каква по-директна препратка към подобно подозрение от това, че матрицата на метричния тензор разчита на точно такива 10 показателя, които точно и ясно описват четири пространствени измерения?!