Станислав Янков

Какви стойности се изваждат? Принципно, спрях излишно да уточнявам, че точното представяне е диаграмата на Епщайн с радиуса-скорост на светлината, но пак принципно, когато изваждаш от С по-малката от С скорост u и така получаваш скоростта v, след това като събереш u c v - би трябвало отново да получиш С. Когато си в покой - по какви три пространствени измерения ходи протичането на твоето лично време от минало към бъдеще? Примерно, когато си в някой слънчев пек в безветрен пустинен ден, седнал в подножието на някоя дюна, без да се движи абсолютно нищо около теб? Тогава пак си усещаш хода на времето от минало към бъдеще, нали? И ако разполагаш с часовник - ще можеш да замериш твоето лично време в покой.

Искам да избегна онова, което ти беше определил по-напред като пълни безсмислици (това да слагам ключови думи в граматически правилни изречения и да смятам това за достатъчно). Накратко - наричам отрицателно измерение такова измерение, по което всичко става по противоположен начин на останалите три измерения. Съгласно уточненията на Скенер измерения без материя, която да се намира/движи в техния обхват нямат смисъл (и това е съвсем правилна забележка), а когато по някакво измерение материята има винаги налично свойство (противоположното поведение спрямо материята по обичайните три измерения) - аз си позволих да придам това качество на самото измерение. Все още съм в доста първоначален етап на разглеждането, много по-важно за мен е първо да си съставя някаква базова основа, от която да започна, вместо да се мъча да спазвам някакви купища специални тънкости, които не владея добре и се стига до там, ти да определяш мъките ми в подобна посока като пълни безсмислици.

Отвори си малко очите, Младенка! Навсякъде скоростта ти е С - и зад, и пред тебе!

Е, аз и стрелки съм направил - всичко лилаво, зелено и червено са движения по -W, а нещата са много подобни дори на Нютон (но не отричат нищо от следствията по Айнщайн). По какво разбираш, че се движиш по -W ли? По това, че имаш време (ход на часовниците ти).

Зад обекта по посока на движението скоростта си е С изцяло по четвъртото измерение -W, а пред обекта по посока на движението по измерението -W скоростта е u<C и когато това u се извади от от С зад обекта - идва скоростта v по оста Х, която като се събере с u дава С. Ти какво драматично ново очакваш да казвам, особено след като още при първите упреци срещу мен на Кипън, Гравити и Скенер аз написах, че не предоставям нищо драматично различно и всичко си е почти същото, както и досега?! Единствено определям условното времево измерение като реално четвърто пространствено измерение с противоположен знак и Кипън тука само дето хвърлянето ми в клада все още не е организирал! Вече ми направи няколко разбора на психиката - по дължина, по широчина, по диагонал и как ли още не... Това, че не можеш да се движиш по -W по същия начин, както по X, Y и Z не означава задължително и еднозначно, че то не е пространство. Ти си се движиш по него, включително и когато си неподвижен в останалите три измерения. Единствено по него можеш да се движиш само в една посока, без да можеш да се връщаш по обратната му посока.

По-скоро ми се струва, че са поредица от алтернативни Вселени, сменявани пред възприятието ти през планкови отрязъци време (подобно на отделни кадри, отрязъци от филм). Колкото повече се намаляват мащабите към дължината на Планк - толкова повече алтернативни пътища могат да протичат едновременно (например - преминаването на електроните едновременно през два отвора и интерферирането им със самите себе си, което явно ще се окаже съвсем реален процес), това се определя от дължината на вълната на неопределеността. Последната определя и степента на промени, които са възможни между отделните Вселени, които се проявяват във всеки следващ твой планков момент СЕГА. Минимумът на мащаба е планковата дължина, за максимум не знам дали има (по-скоро не). Някъде около дължината на Планк трябва да се проявяват в един същи момент всички възможни версии без изключение и всеки следващ момент отново се “прожектира” същия и същия и същия кадър с всичко възможно наведнъж. С увеличаването на мащаба (намаляването на вълната на неопределеността) намалява все повече и повече обхватът на версиите (пътищата) на нещата, които могат да се случат едновременно, в съответния момент СЕГА (при теб от кадър към следващ кадър се прожектира само по една версия на Вселената и всеки следващ кадър версията е някаква различна, уникална). Всичко това се определя от константата на Планк върху импулса - дължината на вълната на неопределеността. Тоест, при всеки отделен обект, който разглеждаш - от масата му в покой по скоростта му на движение спрямо теб (при неща като светлината - само от импулса, защото нямат маса). Ние остаряваме и се променяме, защото сме масивни, макроскопични обекти с ход на времето, с генетични закономерности, с всичко, свързано с взаимодействията на макрониво (по същия начин камъкът се руши с времето под въздействието на атмосферните условия - типична макроскопична материя). Отделно, в покой ние си имаме ход на часовниците в покой, за който ми се струва, че е свързан по някакъв начин с гравитацията (нашият мозък, регистриращ ходът на събитията като записи, действа чрез макроскопични неврони, а и ние си имаме маса в покой, която също е някаква различна, гравитационна форма на движение през четвъртото измерение и трябва да има някаква връзка с времето ни в покой). Засега още не бързам да излизам извън СТО, за да опитам да изцедя максимума на разглеждането като четири пространствени измерения и да формирам някаква първоначална база (никъде няма такова нещо, разработено точно по този начин, за да мога просто да го приема наготово).

Манджа с грозде друг път! Навсякъде около обекта движението е с С (скоростта на светлината), но е разпределено навсякъде около обекта само през измерението -W (затова всички части на обекта са в покой и той не се дезинтегрира, не се разпада на части в различни посоки). Когато се движи - в един участък по посоката на движението му, определян от дължината на вълната на неопределеността (няма никакви огромни размествания на гигатски кръгове, както е давано в оня клип) движението с С се разпределя като дял през -W и като остатък до С под формата на движение с V по Х. Кое тука е манджата с грозде?! Като движение през 3D и “време” резултатите са идентични с тези от лоренцовите трансформации. Щом имаш по-точно дефиниция от моята - приемам я. Въпросът е, че засега не може да се представи някакво същностно възражение, че не съм прав, а всичко е, че не съм ползвал едни, други или трети най-правилни научни изрази (вече уточних, че аз не съм учен и нобелов лауреат, затова съм тук - евентуално да ползвам помощта на онези с по-напреднали знания от мен, макар в последно време единствено да се развиват някакви яростни хули и прокоби срещу мен, сякаш сме във времената на Светата Инквизиция). По ос -W си се движи спрямо тебе, както си се движи спрямо тебе и по ос Х, и по оси У и Z, когато има движение и по тях (ако си избрал координатна система, при която движението на обекта да не е по твоята ос Х). Движението се определя като вектор по четири оси, с четири числа така да се каже, единствено четвъртата ос е с противоположен знак на останалите три (по нея процесите протичат наобратно, огледално).

По отрицателното измерение материята се движи по противоположен начин спрямо движението ѝ по положителните (обичайните) три измерения. В конкретния случай, когато скоростта спрямо наблюдател на движещ се обект през трите измерения расте - през четвъртото измерение скоростта му намалява (космическият скоростомер на Епщайн), когато дължината по посока на движението на обект през трите измерения намалява - през четвъртото измерение се увеличава (заради намалената там скорост, за да може тя да се увеличи през обичайните, положителни три измерения), всичко, което в 3D се движи със скоростта на светлината - при четвъртото измерение се движи изключително бавно (и обратното - всичко бавно в 3D е изключително бързо в 4D). Тази противоположност в поведението на материята през четвъртото измерение води до усещането на времеви ефекти в 3D. За по-ясно разглеждане всичко трябва да се разглежда в две отделни координатни системи - обичайната +X+Y+Z и -W като времево и втора +W+Y+Z и -Х като времево.

Разбирам, че ме смяташ за недостоен за уважителна дискусия (въпреки това няма да отрека солидния масив знания, които си успял да натрупаш). Но ако за момент престанеш да се фокусираш над оценките на психиката ми (според които твои оценки създателите на хипотезата за "Големия взрив" трябва да са били подобни на мен проектанти на аврамическата парадигма "за сътворението", които несъзнателно се идентифицират с "Твореца" и подобна психодинамика в несъзнаваното е описвана в психологията като форма на "комплексът за Бог", свързва се с "раздуто его" и омаловажаването на равнопоставеността и на други гледни точки, освен его-вата и често води до несъзнавани "циклажи", дължащи се на неприемането на информация, чрез механизма на когнитивни дисонанс, съответно понижена способност за адаптиране към динамиката в определени общ. среди) и опиташ да разгледаш малко по-сериозно самото ми предложение, може и да забележиш, че: Докато ти си винаги в покой и пред теб е застанал някакъв друг, различен от теб обект, също в покой спрямо теб, тогава този обект би могъл да избере да потегли по всякакво направление в 3D. Докато разглеждания обект е в покой спрямо теб, той няма никакво по-специално направление на движение - той е в покой!. Ако има четвърто отрицателно пространствено измерение, то е свързано пълноценно с обичайните три положителни пространствени измерения, точно както са свързани помежду си и самите три обичайни пространствени измерения и когато няма налично някакво конкретно направление на движение през 3D (разглеждания от теб обект е в покой спрямо теб, няма някакво специално направление, което да може да се предпочете) - движението на наблюдавания от теб обект в покой спрямо теб е изцяло през отрицателното четвърто пространствено измерение, със скоростта на светлината С и във всички направления (по всички възможни пътища на пълноценно свързаното с трите обичайни положителни измерения четвърто отрицателно измерение). Тогава неговите часовници тиктакат еднакво с твоите часовници и двамата се движите само през времето - през отрицателното четвърто пространствено измерение -W със скоростта на светлината, по всички възможни пътища през него. Еднаквата скорост С по всички възможни направления на четвъртото измерение -W е балансирана навсякъде и затова наблюдавания от теб обект е неподвижен спрямо теб в обичайното (положително) 3D-пространство. Когато същият обект се движи спрямо теб с някаква скорост V по оста му Х, по посоката на движението (оста Х) балансът на движението на обекта през -W пред и зад него се нарушава. Докато балансът във всички останали области е запазен (навсякъде по тях движението през -W е с С), то пред обекта по посока на движението му скоростта по -W намалява под С. Понеже зад обекта скоростта през -W си е С, но пред него скоростта през -W е u<С, то разликата С-u=V се прехвърля като положително движение през 3D със скорост V по оста на обекта Х, като u+V=C. Ако обектът е този, който се е ускорил след пребиваването му в покой спрямо теб (променил е състоянието си), тогава той ще преминава по-малко път през -W (u е по-малко от С, с което С се е движил обектът и през това направление по време на покоя му спрямо теб), затова неговите часовници ще изостават спрямо твоите (ти продължаваш да си се движиш само с С през всички направления на -W и спрямо подвижния спрямо теб обект при теб няма никакви намаления на скоростта по -W). Предполагам, че тази графика е доста по-нагледна от същата в предишния ми коментар - не само съм променил посоката на стрелките на по-интуитивна и ясна, но и специално съм ти задраскал коментара ми за съзнанието и времето, след като чак толкова се възпаляваш от включването на човешкото съзнание и на човешката физиология (решаващи относно начина, по който човек възприема заобикалящата го среда) в разсъжденията ми. Ако обаче очакваш, аз всеки път да правя чисто нови чертежи, само и само за да изключвам елементи, които не пречат на представянето и които засега не считам за неверни, единствено защото ти считаш обсъждането на човешкото съзнание и на човешката физиология за ненаучни - това няма да стане! С всичко това приключвам и с опитите да извлека нещо полезно от онзи клип с гюлетата-"елементарни частици", скачащи през планкови кадри - той е лош, не е добре осмислен и точен, но е най-близкия по нагледност до онова, което се опитвам да си представя и затова продължавам да го ползвам по свои начини. Сега обаче предстои по-внимателно разглеждане на клипа с другия пич, дето не те дразни чак толкова като мен и да видим, какво би трябвало да означава гравитацията и всичко, свързано с нея, при опит за представяне като четири пространствени измерения -w+x+y+z...

Имам предвид следното: Когато ти и нещо друго до теб (твоят автомобил на няколко крачки от теб) сте в покой - неосезаемо колата ти пред теб се движи през хипотетичното отрицателно четвърто пространствено измерение -W по всички възможни пътища с една и съща скорост С (скоростта на светлината), а спрямо теб е в покоя, в който си и ти самия. Ако жена ти се качи в колата ти и тръгне нанякъде, колата ти започва да се движи спрямо теб с някаква скорост по оста Х, скритото движение през -W със скоростта на светлината по всички възможни пътища се нарушава по оста Х (по посоката на движение), по тази ос скоростта става u < С, а С се получава грубо казано от сбора между скоростите u по -W и v по X (реално - по онази диаграма на Епщайн). Така, постепенно, най-различните взаимоотношения на материята (пространството, а не пространство-времето, защото правя опит да заменя времето с четвъртото пространствено измерение -W) през +X+Y+Z и през -W могат да дадат всички времеви ефекти, които ние усещаме и които практически участват във всичко - както при релативизма, така и при гравитационната кривина, а най-вероятно времевите взаимовръзки с 3D участват по някакъв начин и при вълните на неопределеността.

Ти можеш ли да изследваш своето състояние (дали е в покой, дали не е и всичко останало), без да наложиш координатна система на себе си? Ако ти си обект А в покой и имаш обект Б в движение спрямо теб - не налагаш ли две координатни системи, по една на теб като обект А и втора на обект Б и да изследваш, какво е неговото състояние от гледна точка на теб (А) в покой и какво е твоето състояние от гледна точка на него (Б) в покой? Въобще - за каква физика можеш да говориш, без да ползваш координатни системи на макрониво?! Ако ще се хващаш за "мое твърдение", че аз непрекъснато си нося под ръка координатна система със себе си - не твърдя такова нещо и не нося нищо такова. И като стана на въпрос за "манджи с грозде" - няма никаква причина да смятаме, че един обект в покой (ние самите или произволен друг обект в покой спрямо нас, тоест - в покой заедно с нас) се движи със скоростта на светлината С през времето (през четвъртото пространствено измерение -W) само по едно направление. Всяко нещо в покой би трябвало да се движи със скоростта на светлината С през всички възможни пътища, като на долното изображение и в зависимост от това, по кое направление през 1D+2D+3D започне да се движи спрямо нас - по посоката на движението му става преразпределение на движението му винаги със скоростта на светлината С като дял по оста +Х (приемаме, че оста Х е оста по посока на движението) и като дял по оста -W. От тук по-нататък може да се направи някаква връзка с вълните на неопределеността от една страна, а също така и с речния гравитационен модел от друга страна (онези описания, според които от една страна повърхността на Земята се ускорява навън и същевременно това се балансира от кривината, поради което се стига до относителна стабилност). Защото ходът на нашите часовници в покой може да идва само по гравитационна линия (релативистките особености на хода на часовниците са отвъд нашето персонално време в покой)... В онзи клип в по-предишния ми коментар явно е направен някакъв опит да се представи нещо като вълни на неопределеността (след седмата минута), но нито е наречено така, нито е направено достатъчно близо до вълните на неопределеността.

На първо място, ако има някакво прескачане през нещо като филмови кадри (отрязъци, отделни версии на Вселената) с планкова продължителност на времето от "кадър" към следващия "кадър" (за това споменава и Стивън Хокинг) - това не би трябвало да се разглежда толкова на планкови дължини и за микроскопични частици (заради големите неопределености там), а предимно при макроскопичните обекти, дори и когато последните са неподвижни в 3D-пространството. Всеки макроскопичен обект разполага с координатна система в постоянен покой и постоянно СЕГА, включително и човекът, както и всяко друго живо същество, с което се "нивелират" всички сложни движения на всякаквите частици и части, които изграждат съответния обект и би трябвало да няма проблем да говорим за прескачане на отделните версии/кадри на всеки обект през планкови отрязъци време, дори и когато става дума за цялата Вселена. На следващо място - ние никога не се движим! Ние винаги сме в покой и СЕГА. Всичко останало се движи с различни скорости и в различни посоки спрямо нас, които винаги сме в покой. Или разни други неща ускоряват или забавят спрямо нас, или ние ускоряваме или забавяме спрямо всичко останало, но извън това - ние винаги сме в покой и СЕГА. Само масивните обекти имат две компоненти на скоростта, които като се съберат, дават скоростта на светлината. Едната компонента е през 1D+2D+3D пространството, а останалият дял до скоростта на светлината е през -4D. Разликата, съотношението между движението на обекта през 1D+2D+3D и през -4D до скоростта на светлината дава неговата разлика на скоростта му спрямо нас (винаги в покой) от 0 до скоростта на светлината. Светлината се движи със скоростта на светлината само през 1D+2D+3D и поне по посоката на движение се смята, че там няма времева компонента (движение на часовниците), тоест - там няма движение през -4D по посока на движението. От тук идва фундаменталната разлика между безмасовите форми, които се движат със скоростта на светлината и формулите им имат твърде общо с формулите на сфера и между масивните форми, които се движат с досветлинни скорости и имат маса в покой, еднакъв ход на часовниците в покой и компоненти на тяхната скорост на светлината през 1D+2D+3D и през -4D. main-qimg-1b950f746f6b5c6d939bcce8ff9468cf-pjlq.jfif Масивният обект би се движил със скоростта на светлината във всички възможни посоки (всички възможни пътища) през 1D+2D+3D, но заради вълната на вероятността на макрониво може да се движи със скоростта на светлината само по един път (едно направление) през 1D+2D+3D и през -4D. По-голямата маса/импулс свива вълната на неопределеността на макрониво. Усещането ни за време идва от разликите между дължините (отстоянията, интервалите, отрязъците) на пространството в +x+y+z и в -w в различните ситуации.

Засега разглеждам “ти”-то (индивидуалното съзнание) като подобие на център на масата (подчертавам - не идентичност, а подобие) - то формира индивидуална, лична декартова координатна система винаги в покой, винаги СЕГА (в настоящето), с интервал между две секунди винаги с еднаква дължина (винаги един и същ ход на часовниците). В по-общ план ти се асоциираш с твоето тяло - онова, във връзка с което можеш да изпитваш разни неудобства и болка и се налагат спешни действия за преустановяването на възникнали такива неудобства и болка. Цялото наше усещане за ход на времето се (включително и личното ни време в покой) се формира от взаимоотношенията пред нас (много и различни) между трите обичайни измерения и четвъртото противоположно (с противоположен знак). Всички видими феномени, които регистрираме, са продукт от разнообразни взаимоотношения между трите обичайни пространствени измерения и времето, тоест - между трите обичайни пространствени измерения и четвъртото противоположно пространствено измерение. Например, при разликата между светлината и масивните обекти освен, че при плоското пространство-време различията идват само по едно измерение (посоката на движение, която се приема за Х и движението по инерция е равномерно, без ускорения), а при огънатото измерение различия има и по трите измерения (събират се към една точка /центъра на масата/, освен че движението по инерция е със съответно ускорение), също можем да предположим и следното: При движението със скоростта на светлината пространството се движи със скоростта на светлината както по едно направление (един път, заради квантовата механика) през трите обичайни измерения, така и по едно направление (един път) и през четвъртото пространствено измерение, отново със скоростта на светлината, но точно в противоположната посока. (Както знаем, електромагнитните вълни разполагат с особености не само по посока на движението - движението със скоростта на светлината, - но и по останалите две измерения - особеностите на електрическото и магнитното им поле. Освен това съчетаването на четвърто измерение с останалите три води не просто до удвояването на пространството, в което могат да стават всякакви неща, ами до умножаването му в пъти.) Това точно балансиране дава скоростта на светлината на електромагнитните вълни, еднаква за всеки наблюдател. Липсата на точен баланс между скоростта през трите измерения и през четвъртото измерение дава движенията с подсветлинни скоростти, както е описано в долния клип (започва след 3:50 минути след началото). Изглежда онази графика на Епщайн, с движението винаги и на всичко със скоростта на светлината през пространство-времето, но с различни съотношения през пространството и през времето, носи много повече смисъл от просто описателните цели, с които е била съставена от автора и’. Всичко това може да се дефинира и по-добре, но - по-нататъка, когато успея да го обмисля по-внимателно.

Ти е твоята лична координатна система, винаги в покой спрямо теб - онова, което се определя като "правилното време" и "правилно пространство". Това, което се опитвам да правя аз е не да включвам допълнителни измерения, а да предефинирам условното четвърто времево измерение на реално четвърто пространствено измерение, но с противоположен знак спрямо останалите три: -w, +x, +y, +z. Когато разглеждаме четвърто пространствено измерение като 4+1 измерения (четири пространствени измерения и едно времево измерение), ние имаме стандартното разглеждане на петмерно пространство, срещано навсякъде. Four-dimensional space - Wikipedia Обаче, когато материята се движи по противоположен (огледален) начин през четвърто пространствено измерение (по три от измеренията знакът на движението на материята е положителен, а по четвъртото измерение е отрицателен: -w, +x, +y, +z), ако разглеждаме всичко това като 3+1 измерения (три пространствени измерения и едно времево измерение), на нас ни се налага да правим това чрез неевклидова, хиперболична геометрия, в псевдоевклидово пространство, като четиримерното пространство-време на Минковски и тогава представяме четвъртото пространствено измерение с противоположен знак като времево измерение. Пространство-времето на Минковски « Бръсначът на Окам (bgchaos.com) За да успеем да разберем по-добре пълния потенциал на едно пълноценно четвърто пространствено измерение вместо четвърто времево такова, ние трябва да преработим четиримерното пространство-време на Минковски от неговата неевклидова, хиперболична форма в евклидова такава, в декартова координатна система. Тогава ще имаме само четиримерно пространство, без време, а времевите ефекти ще идват от различните съчетания на движението на материята през четирите пространствени измерения. Например при светлината липсва преместване през четвъртото пространствено измерение: "...понеже c2.t2 = x2 + y2 + z2 (по формулата за сфера – (сфера с диаметър разстоянието, което би изминал светлинен лъч за време t ), то x2 + y2 + z2 – c2.t2 = 0 , т.е. за светлинен лъч имаме: S122светлинен лъч= 0" Read more: http://bgchaos.com/630/fractals/theory-of-relativity-and-absolute/%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be-%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%ba%d0%be%d0%b2%d1%81%d0%ba%d0%b8/#ixzz7shhxwHj0 След това обаче, при събитията с подсветлинни скорости, започват едни истории, едни сложнотии, едни еквилибристики с "имагинерни" и "реални" величини... Ето ти още един цитат от същото място: "Да, но както конкретното (изстрел с оръдие), така и повечето събития не стават със скоростта на светлината, тогава S122 ≠ 0 и защото c2(t2 – t1 )2 е много по-голямо от пространственото разстояние между оръдието и попадението: (x2 – x1 )2 + (y2 – y1 )2 + (z2 – z1 )2, то тогава S122 < 0 , т.е. четиримерното разстояние между двете събития е имагинерна величина. Read more: http://bgchaos.com/630/fractals/theory-of-relativity-and-absolute/%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be-%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%ba%d0%be%d0%b2%d1%81%d0%ba%d0%b8/#ixzz7sk3OcyBe Всички тези усложнения отпадат, когато замениш условното четвърто времево измерение с отрицателно пълноценно пространствено такова (-w). Усложнението в този случай е свързано с това, че отлично работещото и свързано с какво ли не друго четиримерно пространство-време на Минковски трябва да се преработи от неговата неевклидова, хиперболична геометрия в обичайната евклидова такава. Тогава по-лесно ще се забележи, че докато обичайно ние мислим неевклидово и хиперболично по отношение на релативизма (СТО) и неевклидово и елиптично по отношение на гравитацията (ОТО) и разглеждаме движението като такова през пространство и време със скорост, то всичко това би могло да се представи в евклидовата геометрия като движение само през пространството през четири пространствени измерения, но едното от тях с противоположен на останалите знак (през него материята се движи и държи противоположно на особеностите ѝ по останалите три обичайни измерения). Подобно движение би протичало винаги със скоростта на светлината през четирите пространствени измерения, но в различни съотношения през тях в различните случаи. При по-висока скорост на масивен обект спрямо друг масивен обект, ускорилият до по-високата скорост (подобие на плоско гравитационно поле) изминава повече път през трите положителни (обичайните) измерения и по-малко път през четвъртото отрицателно (при Минковски времевото) измерение, което води до изминаването от него на по-къс път през пространство-времето на Минковски (при масивните обекти движението е винаги в много по-голяма степен през четвъртото отрицателно измерение, в сравнение с движението през останалите три). При ускоряване/спиране и промяна на посоката в пространство-време с плоска геометрия и при доускоряване/спиране и промяна на посоката при движение по инерция с ускорение в огънато пространство-време с гравитационна кривина, в единия и в другия край по посока на движението на обекта се образува разлика в пътя, който той трябва да изминава през четвъртото пространствено измерение (именно в него е така наречената гравитационна кривина, която реално е неосезаема за нас и я определяме чрез поведението на движещите се в гравитационно поле тела). Нуждата от изминаването на повече път през четвъртото пространствено измерение (времето при обичайните ни представи) в единия край на обекта в сравнение с изминаваното при движение по инерция води до усещането за тежест и до нуждата от прилагането на сила, усилие, разход на енергия при опити за излизане от движението по инерция. Времето се състои от три компоненти - релативистка (споменатото до тук движение през четирите пространствени измерения), гравитационна и квантова. Релативисткото време е свързано със скоростта на светлината, с Лоренцовите трансформации и с пространство-времето с плоска геометрия (същото, което аз опитвам да представя като движение през четири пространствени измерения нагоре). Гравитационното време е свързано с гравитационната кривина (пространство-времето с огъната геометрия) и с хода на нашите часовници в покой. Квантовото време е свързано с дължината на вълната на неопределеността и на макрониво не позволява нашето движение по повече от един път (по повече от едно направление) през четирите пространствени измерения. В цялото това нещо значителна роля може да играе сферичната форма - c2.t2 = x2 + y2 + z2 (/с.t/2 = x2 + y2 + z2) е идентично с r2 = x2 + y2 + z2, а също така и с x2 + y2 + z2 - r2 = 0 и това едва ли е случайно...

Явно за да могат нещата във връзка със СТО да се представят като четири пространствени измерения наместо три пространствени и едно времево, те трябва да се преобразуват от неевклидова, хиперболична форма, както е при Минковски, в евклидова такава, чрез подхода на Епщайн - S2=T2−X2 става T2=S2+ X2. Прави впечатление, че T2=S2+X2 практически е Питагоровата теорема (С2 = А2 + В2) - пореден намек за потенциалната перпендикулярност на четвъртото пространствено измерение -W спрямо останалите три измерения +X, +Y и +Z. Освен това няма никакъв проблем тази формула да бъде представена и по този различен начин . По такъв начин времето t в секунди се заменя със ct светлинни километри, метри или каквото друго означение за разстояние е нужно. Промяната при движението на обект спрямо друг обект на дължината по посока на движението и на хода на часовниците спрямо хода на същите в покой е всъщност промяна на движението през -W. Колкото по-голяма част от движението на подвижния обект протича през+X, +Y и +Z и дължината на подвижния обект по посока на движението намалява, толкова по-малка част от движението на подвижния обект протича през четвъртото пространствено измерение -W и дължината на подвижния обект по посока на движението се увеличава в това четвърто пространствено измерение.

Here’s a way of looking at it due to Lewis Carroll Epstein from his little book “Relativity Visualized” that may give some intuitive idea of Lorentz time dilation. “Why do clocks tick slower when moving fast?” Epstein says we’re really always moving at the speed of light, but in our own time direction. This distorts the meaning of “moving” so Epstein calls it “the good myth of relativity” because it’s not rigorous mathematics, but it’s a helpful way of thinking about it. He graphs what he calls “The Cosmic Speedometer”. Ето един начин да го разгледаме благодарение на Люис Карол Епщайн от неговата малка книга „Визуализирана относителност“, която може да даде някаква интуитивна представа за забавянето на времето на Лоренц. „Защо часовниците тиктакат по-бавно, когато се движат бързо?“ Епщайн казва, че наистина винаги се движим със скоростта на светлината, но в собствената си посока на времето. Това изкривява значението на „движение“, така че Епщайн го нарича „добрият мит за относителността“, защото не е строга математика, но е полезен начин за мислене за това. Той прави графики на това, което нарича „Космическият скоростомер“. The trick is to rewrite the relativistic interval in coordinates of proper time S and space X so that they are formally Euclidean. So instead of S2=T2−X2, Epstein rearranges to T2=S2+X2. So, assuming you’re moving with speed v=X/T, your path is along the green vector and so you’re moving at the speed of light in that spacetime direction. But you’re using part of your speed to move thru space, X, and so you have less motion thru proper time (what your clock measures), S, relative to clock time when you were “standing still” . You age more slowly by the factor √1−v2 Номерът е да пренапишем релативистичния интервал в координати на собственото време S и пространство X, така че те формално да са евклидови. Така че вместо S2=T2−X2, Епщайн пренарежда на T2=S2+X2. И така, ако приемем, че се движите със скорост v=X/T, вашият път е по протежение на зеления вектор и затова се движите със скоростта на светлината в тази посока на пространство-времето. Но вие използвате част от скоростта си, за да се движите през пространството, X, и така имате по-малко движение през правилното време (което измерва вашият часовник), S, спрямо времето на часовника, когато сте „стояли неподвижно“. Вие остарявате по-бавно с фактор √1−v2 (2) Can you explain to me what this equation means: The faster you move through space the slower you move through time? - Quora

Не ме подценявай толкова, просто не бързам за никъде. Да, ЗАСЕГА не ползвам правилните термини (степени на свобода, симетрии, закони за запазване) по правилния начин, защото не ги разбирам достатъчно добре и ако сега Гравити определя усилията ми като безсмислици (които обаче ти някак си разбираш отвреме-навреме), то ако се мъчех да ползвам всичко, което не разбирам - щеше да е още по-зле и от сега. Иначе - аз никога не се предавам просто така. Продължавам си напред, докато не си изясня точно прав ли съм или не и ако не - защо точно не. Ето ти например нова порция мои размисли: Ако искам да разглеждам времето като съвсем пълноценно ПРОСТРАНСТВЕНО измерение, но с противоположен знак на останалите три, значи това разглеждане трябва да има умозрителен характер, но заради разликата на движението на материята по такова четвърто пространствено измерение спрямо движението на същата тази материя по обичайните три измерения (Скенер е съвсем прав, че трябва да говорим за поведение на материя по измерения или степени на свобода), ние възприемаме всичко това като три пространствени измерения и време. Ако не мога да представя времевите ефекти точно и коректно по умозрителен начин, като поведение на материята по четвърто пространствено измерение - значи времето не е пространство. Това е важен тест за правотата ми. В Космологията и времето, и пътят много често се представят като светлинни години - обяснение на време с движение, което движение предполага време. И светлинните години не се прилагат в ежедневието ни не заради някаква тяхна невярност, а просто защото не е практично. Имаш твоето движение по планетата (включително като спираш да пропадаш по инерция по геодезичната линия, когато стоиш върху повърхността на Земята) - един план, пласт, поле. Това твое движение обаче става в допълнение към въртенето на Земята около нейната ос (движение, което ни дава времевия интервал денонощие) и въртенето на Земята около Слънцето (движение, което ни дава времевия интервал година) - втори план, пласт, поле. Движенията на Земята (въртенето около оста ѝ и обикалянето ѝ около слънцето) се добавят към движението на Слънчевата система по галактическия ръкав към галактическия център - трети план, пласт, поле на движение. Самата галактика също се движи, освен всички други изброени движения вътре в нея. Тя не само се върти около оста си, но и се движи в рамките на галактическия куп - движения, които са десети фактор, но и четвърти план, пласт, поле на движение с подсветлинна скорост, върху който се наслагват, допълват движенията от останалите пластове на все по-малките мащаби... Имаме двете ракети, при които отстоянието между тях се скъсява заедно с тяхното скъсяване при движението им в синхрон спрямо наблюдател, все едно отстоянието между ракетите е материя. Имаме квантовите флуктуации на планкови дължини на пространството, което няма маса, енергия или импулс (и при електромагнетизма когато положителните и отрицателните заряди на едно тяло са точно балансирани, то е електронеутрално и неговият заряд като цяло е нулев). Имаме очевидна взаимовръзка между намаляването на размерите и наслагването на пластовете все по-високи, когато се събират заедно една с друга, досветлинни скорости (много подобно на събирането и изваждането на фазите на електромагнитните вълни, когато се намират във фаза или в противофаза едни спрямо други). Колкото и големи дължини на масивни обекти да имаш, такива с два, три, пет, десет пъти разлика един спрямо друг, при достатъчно висока скорост (например 0,9 пъти тази на светлината) всички те ще ти изглеждат почти еднакво къси по посока на движението (разликите пак ще са същите, но ти вече няма да ги открояваш чак толкова отчетливо). Накрая имаш скоростта на светлината с нулева или планкова дължина по посока на движението - едната крайност. От друга страна имаш Вселена, чийто размер бил не 14 милиарда светлинни години, а само на наблюдаемата Вселена бил над 92 милиарда години (да, определено това няма отношение към скорост на галактиките, колкото и бавна да е тя, а на нещо много по-бавно и фундаментално, като скоростта на светлината, но в противоположния край)... Може да не съм отлично запознат с всички тънкости на актуалните теории, но никой не може да ми забрани да търся различни от установените до момента зависимости и взаимовръзки между нещата. Дори и нищо реално да не съм намерил - разбирането защо ще ме придвижи напред в личното ми разбиране на физиката. И макар засега да не съм срещнал аргумента-убиец на подхода ми за момента, забележките към мен определено не са без никакво основание. Не става конструктивна дискусия, основно тече охулването ми, че не ползвам правилните термини по правилния начин, затова малко ще намаля писането, повече ще увелича четенето (изписано и преповторено е вече доста, има богат материал за размисъл при не много мое свободно време за целта) и - ще видим какво ще произлезе...

Не е ли обратното - ускореният да е намалил своята скорост през четвъртото измерение (зависимостта не е линейна, както го написах на Младенов за повече нагледност, а по оная диаграма с радиуса, за да могат точно да излизат лоренцовите трансформации), с това да е намалил и своя път през четвъртото измерение и затова той да минава по-краткия път през пространство-времето? Когато ти увеличиш (чрез ускорение нанякъде) своята скорост през трите обичайни измерения, а някой друг не променя неговата скорост - той си изминава през четвъртото измерение същата скорост, както и преди, а ти намаляваш своят скорост през четвъртото измерение, а от там и изминатия от теб път през четвъртото измерение - изминаваш по-късия път през пространство-времето.

Да, ти винаги си в покой спрямо себе си и спрямо себе си винаги се движиш с С през четвъртото измерение, поради което твоят часовник тиктака за теб винаги с една и съща скорост - тази на твоят покой. Обаче ти не си единственото нещо в тая Вселена. Какво правиш, когато покрай теб на улицата прелети Младенов с някое Ламборгини? Той също е неподвижен за себе си! Какво правим тогава?

И четвърто пространствено измерение има конкретно проявление. Ако ускориш до 1 километър в секунда (3 600 км/ч) спрямо някой друг при 300 000 км/с скорост на светлината - ти ще изминаваш през четвъртото пространствено измерение 299 999 км/с, докато другия ще изминава 300 000 км/с. Това е нищожна разлика и затова много трудно ще регистрираш някаква разлика в хода на часовниците между двама ви. Обаче ако се ускориш до 200 000 км/с и тогава ти се движиш през четвъртото измерение със само 100 000 км/с, а другият пак си изминава спрямо теб споменатите 300 000 км/с - тука разликата е вече доста по-голяма, при такава разлика много ясно ще регистрираш твоето по-бавно остаряване спрямо другия, когато отново се срещнете и тогава вече ще тичаш да носиш цветя на паметника на Айнщайн... В допълнение, когато във все по-голяма област материята попада върху оста на четвъртото измерение под 0 градуса (сините линии на изображението) - имаш пространство-време с плоска геометрия. А пък когато в друга област материята попада върху оста на четвъртото измерение под ъгъл от 90 градуса (червените линии) - имаш гравитационна кривина. Колкото по-голяма е концентрацията на масата на даден обект, толкова по-далече от него материята на пространството се завърта от 0 градуса (плоска геометрия) към 90 градуса (гравитационна кривина) и при черна дупка успява да преодолее всички съпротиви на останалите взаимодействия при хоризонта на събитията.

Само имай предвид, че има значение и кой е ускорил до 250 км/ч, докато другия е останал в същото неподвижно състояние (изхожда се, че в някакъв момент преди това двамата са били неподвижни един спрямо друг). За скъсяването по посока на движението това няма значение, скъсяват се и двамата по посока на движението от гледна точка на другия, но при остаряването ускорилият преминава по-кратък път през пространство-времето и остарява по-бавно от останалия в покой, което от гледната точка на четвърто пространствено измерение означава, че по четвърто пространствено измерение Тръмп се движи с малко по-бавна скорост от Байдън, изминава по-малко път от Байдън и остарява по-малко от Байдън (ако Тръмп е ускорилия до 250 км/ч, както е логично да се предположи). Виж колко по-естествено и нагледно се получава обяснението така, в сравнение с всички други обяснения до момента на разликата в остаряването! Освен това при едно измерение освен, че има възможност за движение в едната или в другата му посока, също така то има и 90-градусово разположение на оста му спрямо всяко от останалите три измерения (частта от четвъртото измерение, която ни е по-трудно да си представим) и може да има и различни начини на попадане на материята от трите измерения към оста на четвъртото измерение - между 0 и 90 градуса (може и други варианти, за които все още не предполагам). То може и да се върти по някакъв начин спрямо трите измерения... Всичко това дава много възможности за разсъждение, само не трябва да се бърза, а да се направи опит стъпка по стъпка да се изгради една логична база, която впоследствие да бъде усложнена и коригирана при нужда (различните от декартовата координатна система, за които Скенер говори, различните видове геометри, които са изградени във връзка с различни феномени във физиката и т.н.). Естествено - няма как отведнъж да дам всички верни отговори, особено на купищата въпроси на Скенер и Гравити, които са всичко друго, само не и безсмислени. Ако искам да смятам, че съм достигнал до някакъв жизнеспособен и адекватен подход - в един момент ще трябва да мога да отговоря ясно и безспорно на всичките тези въпроси, които зададоха до момента Гравити и Скенер и даже и на тези на Младенов и на всички останали, които имат такива. Ама преди това трябва да си изградя правилната база и явно всичко ще трябва да правя сам, защото тази категорична съпротива от страна на по-подготвени хора от мен, като Гравити, Скенер и Кипън, означава само едно - никъде ги няма нещата вече разработени от други по точно този начин, за да мога просто да ги приема на готово.

И Нютон не дава никакво обяснение на пространството, нито на времето. Просто ги приема като даденост. Значи ли това, че нямаме никакво основание да приемаме пространството и времето - няма никакво обяснение откъде идват, просто Нютон ги твърди без никакво основание?

Приемам, че когато нещо се движи спрямо нас (като наблюдатели) с досветлинна скорост - остатъкът на това движение до скоростта на светлината протича в това четвърто измерение (ние го наричаме време, но аз смятам, че е пространствено измерение с материя по него, която се движи с противоположни свойства спрямо движението на материята през трите обичайни измерения). Твоето описание се отнася само за обекти, които са в покой и не се движат спрямо нас (например - едно хубаво Ламборгини, което си стои кротко на улицата пред нас, за да можем хубаво да го разгледаме).

Визирам онази статия в Наука ОФнюз, според която всички винаги се движим през пространство-времето със скоростта на светлината, но в случаите, когато не е през пространството - тогава е през времето. Това е едно от купът неща в твърденията ми, които Гравити и Скенер критикуват и определят като ненаучни. Но дори и така да беше - трябва съвсем ясно обяснение, откъде идва разликата между досветлинните скорости и скоростта на светлината, как точно се формира. Защото имаме анихилация на частица и античаскица с досветлинни скорости до фотони, движещи се със скоростта на светлината, тоест - има съвсем ясен и безспорен процес на реален преход от досветлинна скорост към скоростта на светлината. Как точно става това? Какво е недвусмисленото обяснение (ако СТО и ОТО въобще предлагат такова, различно от две дадености Свише и непроницаем магичен процес между тях)? Разликите на скоростта на светлината и досветлинните скорости като феномени са ясни, какво е точното научно обяснение за тях? Въобще, честно казано, абсолютно всичко, свързано със скоростта на светлината, с досветлинните скорости, с пространство-времето с плоска и с огъната геометрия е разнообразни взаимозависимости между трите пространствени измерения и времето. И някои обяснения (като прехода от светлинна към досветлинна скорост, но не само) налагат приемане на връщане назад по времето. Това може би е една от причините да има отказ за разбираемо обяснение на разликата между движението със скоростта на светлината и това с досветлинните скорости - налага се да се приеме, че има връщане назад по времето, което поне на макрониво е в конфликт с изводите от квантовата механика (но не и ако времевото измерение е пространствено измерение). Другото е баналния пример с наблюдател в движещ се с някаква скорост спрямо перон вагон и втори наблюдател на перона. Ако светне лампа на вагона - и двамата ще регистрират една и съща скорост на светлината, въпреки движението между наблюдателя във вагона и този на перона със скоростта на вагона (според класическата механика двамата трябваше да регистрират различна скорост на светлината - за този на перона скоростта на светлината трябваше да бъде допълнена, събрана, със скоростта на вагона).