Станислав Янков

При реалното представяне като три прави (пространствените) и едно увито (времевото) измерения - четвъртото времево измерение W=T може би представлява спирала.

Ясно се вижда, че пространствено-времевите особености много лесно могат да се представят като четири пространствени измерения. Но състоянието на тези четири измерения (потокът на материята през тях) не се възприема по еднакъв начин. Три от измеренията (пространствените Х, Y и Z) са разгърнати, разтегнати, прави или почти прави (с безкраен или с почти безкраен радиус), а четвъртото (времевото W=T) условно или реално може да се нарече малко, увито, с относително малък или с много малък радиус. Това е нещо подобно на наблюдаването на представената черна тръба през двуизмерния евклидов екран, през който всички наблюдаваме света чрез зрението си, а най-често и през който мислим и анализираме множество неща, включително и релативистките особености. Ясно забелязваме, как "по-близката" страна на тръбата изглежда по-голяма, а "по-далечната" е по-малка, което създава усещането за наличието на "дълбочина" в двуизмерния евклидов екран и тази "дълбочина" ние приемаме за третото пространствено измерение. Подобна деформация, но вече от евклидова към хиперболична (от евклидов екран към пространствено-времева диаграма на Минковски), наблюдаваме и между трите пространствени и четвъртото времево измерение. Първоначално наричах тази деформация "стереографска", но стереографският подход се ползва в повече от един смисъл, в множество отношения, затова вече ще наричам тази деформация - деформацията на Големия взрив (тя се формира като фундаментално различие с протичането на Големия взрив на Вселената, тоест - шеговито можем да я наречем и раждането на тази Вселена). Както можем да видим, пространствено-времевата диаграма на Минковски се базира на еквивалентното представяне на четирите пространствени измерения X, Y, Z и W=T, при което X, Y и Z са увити и по-малки, с ограничен радиус, а W=T е разтегнато и изправено (с безкраен или с почти безкраен радиус). При това представяне съчетанието между четирите измерения прилича на цилиндър, когато се анализират обекти, които са неподвижни един спрямо друг в пространството (тогава всичките се движат само по оста на времето W=T). Ако някой от обектите започне да се ускорява спрямо останалите - горната част на бъдещето на цилиндъра започва да се завърта, при неподвижно фиксирана долна част на миналото (миналото вече е отминало и не може да се променя). Горната част може да се завърта, вследствие на ускорението, до 180 градуса (до скоростта на светлината), докато изображението не стане добре познатите два конуса на миналото и бъдещето от диаграмата на Минковски. Така, с увеличението на скоростта (вследствие на ускорението) между обектите, евклидовата геометрия, докато са все още неподвижни един спрямо друг, започва да преминава във все по-изразена хиперболична неевклидова такава, с увеличаването на скоростта им един спрямо друг, докато не достигнат скоростта на светлината С. Ако изберем произволна точка по оста CT от диаграмата на Кен (диаграма b) - същата точка ще бъде на същото място при диаграмата на Барби (диаграма d), когато Барби и Кен са неподвижни един спрямо друг, обаче ще се премества по хиперболичен кръг, заедно с промяната на осите на диаграмата на Барби спрямо диаграмата на Кен (и обратното), колкото Барби се движи по-бързо спрямо Кен (и обратното). Когато Барби и Кен са неподвижни един спрямо друг, радиусът на хиперболичния кръг (щрихован в синьо) ще съвпада с радиуса на обичаен кръг в евклидово пространство (щрихован във виолетово). Това е аналогично и на радиуса на диска на Поанкаре (картината на Ешер). Както можем да изберем произволна стойност по оста CT за радиус, така и радиусът на диска на Поанкаре също може да бъде с произволна стойност. Когато Барби и Кен започнат да се движат с все по-голяма скорост един спрямо друг - радиусът на евклидовия кръг се запазва еднакъв, но този на хиперболичния кръг започва да расте, докато не стане безкраен под ъгъл от 45 градуса. Хиперболичния кръг, по който се местят точки по осите на два обекта съобразно скоростта им на движение един спрямо друг, е аналогичен на периферията на диска на Поанкаре, която представя пространство с безкрайна протяжност. Този хиперболичен кръг (или сфера при диаграма с повече от две измерения) е наричан от Пенроуз пространство на скоростите.

Аз нямах предвид теб, пишех "ти" условно, по адрес на подхода на Младенов и Джереми. Пространството не е илюзия, също както и цвета не е илюзия. При наличие на материя пространството си има пълен смисъл - дали има пространствено отстояние между два материални обекта или няма, както е при възможността да се припокриват в едно и също пространство различните видове електромагнитни вълни, без да си влияят една на друга. Също така и цвета е съвсем реален - без електромагнитните вълни със съответната цветова честота нямаше да виждаш никакви цветове, независимо колко много материални тела има около теб. Щеше да си като слепец! Да, ти не можеш да кажеш, какъв е цвета на автомобила в твоята спалня, когато там няма автомобил, обаче ако си Ивайло Пенчев и имаш автомобил в офиса - тогава съвсем спокойно ще можеш да кажеш какъв е неговия цвят. Иначе - можем да приемем всичко съществуващо като илюзия, продукт на въображението, но това е съвсем различен подход, много повече свързан с психологията (съзнание и подсъзнание), отколкото с физиката.

Специално нещата, за които спорят Младенов и Джереми, са доста елементарни и много лесно би могло да се достигне до разбирателство и съгласие. Ако ти поставиш ароматизатор в банята или оцветител в кофа с вода - много лесно можеш да разбереш, как материя от най-различно естество може да се помещава в едно и също пространство. Или пък - опитай да кажеш, какъв цвят има автомобилът, когато около теб няма никакъв автомобил! Как ще определиш цвета на автомобила, ако няма автомобил?! Цвят на автомобил не може да съществува без автомобил, ей-така, сам по себе си! Въобще - елементарни неща! Никъде не е казано, че трябва да знаеш всичко, но когато ясно ти обясняват нещо - нежеланието да го разбереш и приемеш говори само за желание за безсмислен спор.

Ти си постнал тема за НЛО, та се наложи да насоча към двама австралийци с множество кадри на неидентифицирани неща (макар и при двамата да има и слаби моменти - единия например е заснел дрон, който очевидно накрая се връща в балкона на блока на собственика си, след като му е дал възможност да наблюдава отблизо заря в Австралия).

Еми - малшанс! Само двамата с Джереми ще станете Нобелови лауреати за революционните ви нови открития във физиката и философията, особено - относно новите, коренно различни начини на употреба на отдавна утвърдени термини и определения!

Да! А аз само с мисъл местя тежки предмети, но няма да ти покажа...

Не! Аз разбирам обясненията на Скенер и смятам, че е прав. В същото време вие се мъчите да ме убедите, че конят е кокошка, а аз виждам, че е кон и не мога да се съглася с вашите тези. Аз също съм неук - дори в момента не разбирам някои най-елементарни физични операции от училище, макар да успях да разбера донякъде (след много усилия) неевклидовите геометрии и осъзнах тяхната решаваща важност за потвърждаването на четири, а може дори и повече пространствени измерения (поне четвъртото се потвърждава именно чрез хиперболичното естество на диаграмата на Минковски и елиптичното естество на ОТО).

Еми - демонстрирай напълно празно пространство, без никаква материя в него и Нобеловата награда гарантирано няма да те пропусне...

Айнщайн не е променил твърде много нютоновите постановки, само в силно ограничени ситуации (но ключови, за да продължи физиката напред, отвъд Нютон). Освен това не е бил само Айнщайн - Поанкаре и Лоренц може дори да са го били изпреварили за някои неща около СТО, но не са са ги били публикували преди него и той е станал първият, който оповестил публично тези детайли. И пълният завършек на СТО настъпил няколко години след публикациите на Айнщайн, когато Минковски формулирал хиперболичната пространствено-времева диаграма на Минковски. Чак тогава СТО била напълно завършена. Така че - не е бил само Айнщайн и Айнщайн е разбирал дълбоко и детайлно физическите постановки точно преди да предложи своя принос.

Не и тези, които са били формирани в течение на десетилетия, столетия, а понякога и хилядолетия. Трябва бая да се потрудиш, за да убедиш всички, че трябва да се променя нещо по отдавна установените и потвърдени неща. Освен това трябва да познаваш отлично, до най-малкия детайл онова, което искаш да променяш. Да разчиташ на невежеството на мнозинството е глупаво - най-много да те направи някакъв сектантски лидер, но най-вероятно и това няма да стане, а просто ще си останеш тъжно "неразбран".

Празно пространство значи НИЩО! След като знаеш, че навсякъде във Вселената, където има галактики, има и реликтово лъчение (онова нещо, дето шумеше при старите аналогови телевизори, когато не им беше настроена антената на някой канал) и го има и в най-далечните периферии на Вселената, където дори няма галактики, защото електромагнитните лъчения се разпространяват най-бързо от всичко друго - къде точно е това "НИЩО"? Или според тебе и електромагнитните вълни са НИЩО?!

А

Протяжността между две точки А и В, които не се припокриват една с друга (отсечката АВ с някаква, произволна дължина, отстояние, интервал) не е ли пространство?! Въобще, пространството играе ли каквато и да било роля във физиката, ако е просто някаква наша илюзия?! Квантово-механичните флуктуации на вакуума са доказани както теоретично, така и практически (чрез резултатите от тяхното въздействие върху елементарните частици). А квантови флуктуации (че и разширение на Вселената) в “празно” пространство не може да има. Пространство означава материя (каква форма на материя - това е отделен въпрос) и обратното!

Вече го доказах - не си в състояние да ми демонстрираш случай на чисто пространство, без никаква материя. Атмосферата не става, защото реално е запълнена с въздух, нищо че ти не можеш да го видиш (но го дишаш), нито пък става вакуума, защото в него протича голяма активност (квантово-механичните флуктуации) и дори в областите с изключително ниска концентрация на масивна материя/енергия (клоняща към нулата гравитация) протича разширението на Вселената. А активност, от каквото и да било естество, не може да протича в празно пространство, без никаква материя, нали? Това е, защото пространството е характеристика на материята. Точно както цветовете са характеристика на обектите (МАТЕРИАЛНИ), които ги излъчват/отразяват и не може да съществува някакъв цвят сам по себе си, без материален обект, от който да произхожда. Да не споменаваме, че електромагнитните вълни, които пренасят (чрез честотите си) цветовете от материалните обекти, които ги излъчват/отразяват, също са форма на материя… И относно часовниците и еталоните - еталонът е час (минута, секунда, ден, месец, година, век, хилядолетие и всички останали производни), а часовникът е инструмента, който отмерва еталона (човекът пък анализира резултатите). Абсолютно същото е с линийките - те са инструментите на еталона метър (сантиметър, милиметър, километър и всички останали производни). Това - по отношение на Младенов, който не обича Гугъл или Уикипедия за проверката дори на такива елементарни неща. Дали ще наричаш циферблата на часовника и разграфяването на линийката интервали, отстояния, продължителности, протяжности, честоти, поредности които се редуват периодично. Както часовника отчита върху циферблата си честоти и поредности във времето, така и линийката отчита честоти, равни интервали в дадено направление на пространството - линийката също като часовника си има собствени интервали, синхронизирани с други интервали като еталони. Всичко това е едно и също в същността си, макар да е различно в детайлите (има три различни прави посоки и едно “вътрешно” въртене, което протича “извън” обхвата на трите посоки, като всичките тези четири различни направления се пресичат перпендикулярно едно на друго). И най-важното - часовникът продължава да се “върти”, времето продължава да си “тече” дори тогава, когато дадена линийка не се движи, а си лежи на едно място - безусловно потвърждение, че времето е нещо различно, отделно от дължината, от широчината или от височината (както и дължината не е широчина, височина или време и т.н.).

Пространството е материя - ти не можеш да посочиш и един случай на съществуване на пространство само по себе си, без никаква материя. Пространството е свойство на материята, както движението е свойство на автомобила и теченето надолу е свойство на реката. Ключовият момент е - кои свойства на материята са по-фундаментални йерархично. При кои свойства на материята с по-малък брой особености могат да бъдат обяснени много по-голям брой неща. Точно както с малко над 100 химически елемента можеш да обясниш хиляди форми на вещества или с 24 елементарни частици и с по-малко от 10 частици на взаимодействията (бройката се качва основно заради бозоните на слабото взаимодействие, като и бозоните също имат нещо като анти-частици) можеш да обясниш всичките малко над 100 химични елемента.

Какво забранява да оценяваме пространството и неговите особености, като не забравяме, че това винаги е свързано с различни особености на материята?! Това, че всевъзможните материали във Вселената се състоят от стотина химични елемента забранява ли обсъждането на химичните елементи и поставянето им в основата на най-различните вещества?! Така че - каква е пречката четирите измерения на пространството да са в основата на всевъзможните форми на материята?!

А къде има "празно" пространство, без НИКАКВА форма на материята?! Какъв обем от пространството заемат елементарните частици (представят се като идеални точки без размери и то само при замерване на местоположението им)? ВСИЧКО е конструкт, на въображението ти (и Пенроуз, още в началото на книгата си, полу-шеговито обяснява смисъла на идеализираната математика, когато тя се развива заради самата себе си, а не за да описва различни аспекти на заобикалящия свят, като част от платоновия свят на идеите, а според Платон и древните гърци съществували три свързани помежду си свята - платонично-математически, материален и мисловен). Не можеш да елиминираш съзнанието от играта, защото то винаги участва под някаква форма - например, когато решаваш, как да промениш скоростта ти на движение и направлението ти през пространство-времето (естествено, със съответстващото усилие и разход на енергия, разбира се, но дори и така - ти приемаш съвсем съзнателно решение за правенето на съответните промени, които можеш и да се откажеш да направиш, пак съзнателно). Всичко е взаимосвързано по някакви начини. Значи - трябва да избираш, на йерархичен принцип, кои конструкти са в основата и кои конструкти са последващи. Като при автомобилите, където заводът за автомобили и изграждането им в него са предхождащи, а самият автомобил и употребата му са последващи - йерархия, формирана на времева основа... Материите с най-разнообразни свойства са безбройни, но всички те могат да се опишат от най-различните съчетания на само четири измерения. Кое е по-ключово за описването на света - неизброимото разнообразие на формите на материя, по-ограничения брой химически елементи, 24-те елементарни частици, плюс няколкото на взаимодействията или само четирите измерения на макрониво, чиито най-разнообразни съчетания на протичането на материята по тях описват ВСИЧКО макроскопично?

Реално погледнато, не е чак толкова сложно да се досетиш, че щом има нарушение на характерното състояние - значи става дума за допълнително измерение. Забелязваш, как неща, които са с доста по-големи размери, когато са около тебе (планините, сградите, дърветата, стълбовете), на горното изображение изглеждат нехарактерно малки и се досещаш, че има и дълбочина (трето измерение), освен широчината и височината. Забелязваш, как при изключена височина и още повече при изключени височина и широчина, иначе характерната за ежедневието евклидова среда се деформира по ново измерение, което именно дава хиперболичния характер на пространствено-времевата диаграма на Минковски и се досещаш, че има и четвърто пространствено измерение - времевото. На всичкото отгоре хиперболичната геометрия показва наличието на някакво огъване, кривина - четвъртото пространствено/времево измерение не само е допълнително, отделно от трите, но също така е и огъната, за разлика от трите, които и да имат някаква закръгленост, то тя е прекалено трудна за регистрация и затова изглеждат (или са) евклидови. Да, преди да разбереш достатъчно добре неевклидовите геометрии, въобще не успяваш да схванеш за какво точно иде реч и се въртиш в “обратни пропорционалности”, “отрицателни измерения" и други подобни объркващи неща - усещаш общата посока и за какво в по-общи линии би могло да иде реч, но ограничените ти знания ти пречат ясно да обясниш, какво точно се опитваш да кажеш. Когато обаче успееш да разбереш по-добре неевклидовите геометрии - изведнъж всичко сякаш си идва по местата…

Относно дали материята не може да разделя материя - какво ще кажеш за две акули (материя) в океана, които са разделени от океанската вода (пак материя)? Или аквариум с вода (материя) и рибки (материя), който чрез стъклото (материя) разделя водата и рибките в нея от атмосферата (материя) извън аквариума? Може би е по-точно да кажем, че материи с различни свойства се разделят (или пък се проникват, в зависимост от свойствата им) една-друга, а различните свойства на материята се определят от различните съчетания между четирите измерения помежду им.

На мен също не са ми чужди опитите да представя пораждането на реалността (Вселената) като започваща от идеална точка без размери, която прераства в едно пространствено измерение, от него някак (чрез усукване на микроскопични нива) да се формира второ измерение, а от тези две измерения да станат четири и т.н., но развиването на подобен подход до някакво по-завършено и годно за употреба състояние изисква отмятането на много повече работа от това, което имам до момента. Засега най-пълноценно и най-добре разработено е приемането за налични на четирите измерения и търсенето на какви съчетания на движенията на материята през тях - какви проявени, материални, осезаеми феномени пораждат. А ако се мъчиш да докараш нещата до представянето на всичко съществуващо като въображаем продукт (някаква форма на Вселената и на всичко в нея като колективна мисъл-форма, със значителни участия на съзнанието и на подсъзнанието в описанието на нещата) - това е възможно, но трябва ясно да обясняваме, че в случая става дума повече за психологически, вместо за физически подход. Ако искаме да разглеждаме нещата като Физика - започва се с измеренията, те са минимум четири, категорично се различават едно от друго (дължината определено не е височина, широчина или време и т.н.), но същевременно са и много подобни в общото им описание.

То, ако следваме подхода на Младенов - пространството също е нищо, като времето. Интервалът, отстоянието между два обекта в пространството е точно същия измерител, като интервала, отстоянието между два периодични процеса във времето (затова и времето се приравнява на измерение - подобието му с пространствените измерения е прекалено голямо). Така много просто и елегантно отричаме и разширението на Вселената (то се случва именно заради участъците в нея с най-ниски концентрации на маса/енергия), и квантовомеханичните флуктуации на вакуума, въобще - всичко, което си поискаме…

А какво е?! Времето така, както го ползваме обичайно, не е ли някаква продължителност (интервал) на периодични процеси (повече или по-малко еднакви един спрямо друг) и ако не е - тогава какво точно е?! Въобще, за да изкараш времето "нищо" или поне нещо по-маловажно от трите пространствени измерения - трябва да покажеш, че спокойно можем да съществуваме и без време или поне, че времето произхожда, на някакъв вторичен, последващ етап, от разни процеси, свързани с измеренията. Аз лично не мога да постигна нито едно от тия две неща и затова считам времето за равностойно на трите пространствени измерения и незаобиколимо при анализ на реалността, но кой знае - може пък ти да успееш да основеш някаква съвсем нова, друга физика, в която параметъра на времето не е толкова важен, колкото в настоящата физическа наука и даже да може и въобще без него...

Ако трябва да избирам, дали да следя циферблат на часовник или да гледам, как лъв лови газела - ще избера второто. Или има нещо специално във времевите интервали, което ги прави нещо различно от трите пространствени измерения (например - четвърто увито такова ) и равно-важно на тях, или няма специална нужда да се занимавам със следенето на някакви стрелки по циферблат и гарантирано бих избрал някакво друго, много по-интересно занимание...

И за какво ми е това въртене на стрелката по разграфената скала? Аз си имам движение напред, назад, настрани, нагоре, надолу - всевъзможни комбинации между тях... Имам си също интересни облаци, шарени къщички... За какво ми е някакво въртене на стрелка по разграфена скала?! Мога да си следя подскоци на риби във вода! Ако интервалите време не вършат някаква специална работа, която трите пространствени измерения и другите неща не могат да свършат без интервалите време - за какво да се занимавам с интервалите време?!