Станислав Янков

Въобще не е свързано с изразните средства, които ползвам, макар да не са прецизните научни. Проблемът е, че те не приемат самия подход. Другият проблем е, че аз много ясно забелязвам взаимовръзките между нещата, които те не приемат, че да се откажа просто така. Нещата си пасват прекалено добре и затова не мога да се откажа без някой наистина железен и безусловен аргумент (което въобще не значи, че не може да греша и аз, ама трябва нещо безусловно и ясно дори за моите повече или по-малко ограничени знания - със сигурност не зная колкото тях, но със сигурност не съм и глупак). Ето ти! Имаш от едната страна скоростта на светлината. Тя е винаги една и съща, за всеки, с каквато и скорост да се движи той - и за бай Ангел, който трополи с каручката с 30 км/ч, и за Доналд Тръмп, който го задминава на своя Майбах с 250 км/ч. Сега имаш персоналното за всеки усещане винаги в покой, без значение как се движи всичко останало спрямо него. Всеки винаги регистрира една и съща скорост на светлината и всеки винаги регистрира себе си в покой. Ако двама души застанат неподвижно един спрямо друг и поставят часовниците си неподвижно един до друг, като изолират всички периферни фактори, които могат да повлияят (различни температури на двата часовника и останалите подобни) - двата часовника ще тиктакат с една и съща скорост, ще имат един и същ отрязък на времето и двамата души ще са съгласни с това, както и всички останали, застанали неподвижно до тях. Имаш общопризната от всички скорост на светлината и имаш общопризнат от всички покой, в който всеки се намира постоянно. Наистина ли толкова не може да се забележи тясното подобие между тези две неща с единствена разлика, че са точно противоположни едно на друго?! Две диаметрално противоположни крайности, отвъд които никой не може премине - нито можеш да надхвърлиш скоростта на светлината, нито можеш да станеш в покой повече, отколкото си в покой, нали?! Сега се запитай, как две неща, които винаги се движат едно спрямо друго само със скоростта на светлината, могат да започнат да се движат едно спрямо друго с някаква подсветлинна скорост? Примерно, Доналд Тръмп минава покрай Джо Байдън със своя Майбах, докато Байдън разговаря с някакви негови привърженици на някаква улица в Ню Йорк, обграден от Сикрет сървиз. Двамата въобще не са си фенове един на друг, затова Тръмп подминава с Майбаха си застаналия на улицата Байдън с 250 км/ч. Как да стане възможно винаги една и същата за всеки скорост на светлината да стане подсветлинната скорост от 250 км/ч между Тръмп и Байдън? Делът над 250 км/ч до скоростта на светлината трябва да протича някъде другаде, за да могат Тръмп и Байдън да регистрират само 250 км/ч, без останалото до скоростта на светлината. Има два начина това да стане: или да има някакво връщане назад във времето, или движението отвъд 250 км/ч, до скоростта на светлината, да става в някакво друго пространствено измерение, отвъд трите, за да може в трите обичайни пространствени измерения да се възприема само движението с 250 км/ч. Кое е по-вероятното?! Да, има и още един вариант - Господ е определил така, нещата стоят по този начин, по-който стоят и е забранено обсъждането им под всякаква форма, не е правилно, не е научно, скоростта на светлината е такава и подсветлинните скорости са такива, защото сме избрали да ги определяме в километри в час, а не в лакти за ден и други подобни... Наистина ли е чак толкова невъзможно да се разбере всичко до тук?! Чак толкова неразбираеми изразни средства ли ползвам?! Не мисля! Просто не се приема подхода, защото някои са дълбоко индоктринирани от всички купища наистина впечатляващи детайли около СТО и ОТО и отказват да приемат всякаква алтернативна възможност, още повече пък, когато и не е най-стриктно обработената. А може и аз да греша, но нещата съвпадат твърде добре от моя гледна точка и досега не виждам никакви фатални, непреодолими дефекти. По тези причини и ако Скенер е съгласен, ще ползвам подхода от обсъждането на двете ракети и на отстоянието между тях - ще опитам да му покажа моето виждане изцяло с неговите изразни средства, които спокойно мога да предположа, че са и най-коректните научни.

Ясно! Така няма да стане! И не защото не искаш да разбереш или поради някаква недобронамереност от твоя страна, а защото това се оказва наистина различен (или пък грешен - ще видим) подход, за който няма утвърдена коцепция по СТО и ОТО - да ползвам утвърдени понятия, каквито задълбочено запознатите със СТО и с ОТО като теб и Гравити сте свикнали. Вие сте изградили изключително детайлна и богата научна картина, отлично взаимосвързана и от тази гледна точка бихме могли да я наречем и красива. Затова един различен и необработен подход (ако не е неверен) среща да го кажем направо враждебност (нямам предвид злонамереност - няма такова нещо от ваша страна). Исках да избегнем излишно да обясняваш, защото си изключително отзивчив и досега има куп пространни твои обяснения, които понякога повтаряш излишно по няколко пъти, но... Ще опитам да не злоупотребявам! Как да започнем, за да протече логическата верига най-бързо и с колкото може по-малко излишни разяснения? Може би с това: Какво е правилното определение и представа за разширение на Вселената? Не се мъчи с пространни разяснения - въпросът е да ползвам понятията и подхода, които ти считаш за най-правилни.

При трите измерения ние можем да избираме, дали да се движим спрямо координатната система на нещо само по едно измерение или по повече от едно. Например, избираме да се движим само напред-назад спрямо координатната система на нещото, без движение нагоре-надолу и наляво-надясно. При четвъртото пространствено измерение нямаме никакъв избор. Там имаме една фиксирана подсветлинна скорост, която ни дава личния ни ход на часовниците в покой и отделно имаме разликите на интервалите на нашето лично време спрямо времената на всички останали движения с подсветлинни скорости, които не са в покой спрямо нас. Преходът между движение със скоростта на светлината и движение с подсветлинни скорости е фундаментален преход, който коренно променя всички процеси при тези два различни вида движения. Средното движение на галактиките не е базовата спрялост и базовото време на Вселената, защото така излиза, че има галактики, които се движат още по-бавно от средното движение на материята на Вселената (за да компенсират движението на по-бързите от средното галактики). Базовата спрялост, базовото най-бързо възможно тиктакане на часовниците и още по-голямото забавяне на движението, съответно забързване на часовниците, е на пространството, което също е форма на материята. Базовата спрялост на пространството е общовалидна и една и съща за всичко във Вселената, независимо от скоростта му на движение, по същия начин, както е една и съща за всичко скоростта на светлината. Това би могло да бъде и личното ни време в покой. Личното ни време в покой е възможно най-бързото тиктакане на часовниците във Вселената и то и скоростта на светлината са двете крайности, между които се формира всичко останало. Въпреки че базовото време на Вселената (личното ни в покой, в какъвто винаги сме ние спрямо себе си) продължава да се ускорява (скъсява интервала си), ние не усещаме това по никакъв начин и разбираме за него само чрез разширението на Вселената с ускорение.

Обясних си го - 4-то е, засега няма нужда от 5-то или повече (което не значи, че не може да възникне нужда от такива на по-късен етап, особено на квантово ниво - някакъв вид квантова неопределеност на броя измерения в различните случаи, при различните видове суперструнни теории, които накрая се обединяват в М-теорията). Четвърто пространствено измерение, по което материята се движи в противоположна посока на останалите три (условно казано, докато движението по трите е напред във времето, то по четвъртото е назад във времето и понеже реално ние не можем да се връщаме към съвсем същите версии на Вселената, които вече сме преживели веднъж - това е още един признак, че говорим не за четвърто времево, а за четвърто пространствено измерение, по което може да се придвижваме наобратно спрямо останалите три). И е разположено на 90 градуса спрямо останалите три (тука определено има още доста детайли, които трябва да се премислят по-внимателно, най-вече 90-градусовото разположение в съчетание с движението на материята по това измерение наобратно). Определението за време е подвеждащо, съдържа в себе си две коренно различни неща - особеностите на СТО и ОТО от една страна и квантово-механичните изисквания от друга страна (например, заради много големия импулс и много малката дължина на вълната на макрониво ние можем да се движим само по едно направление през така разглежданите от мен четири пространствени измерения, докато елементарните частици могат да се движат през доста повече пътища). Този мой подход с “обърнато”, “огледално” четвърто пространствено измерение ми се струва най-логичното обяснение на разликата между еднаквата за всички ИОС скорост на светлината, независимо с какви различни подсветлинни скорости се движат тези ИОС и най-различните подсветлинни скорости за различните ИОС, които трябва да се събират и изваждат съгласно класическата механика. По-бързо от това аз не мога. Който може - да ме изпреварва и аз с радост ще приема получените резултати наготово и ще призная отличната му работа. Виждаш каква съпротива е от капацитетите по СТО и ОТО за всяко детайлче - почти като при Младенов с неговия Нютон. Или всяка запетайка да е стриктно по канона, или моето няма нищо общо с наука, а е несвързани фантазии и Ню Ейдж. Точно защото опитвам да нарека четвъртото измерение пространствено вместо времево и да го заменя с комбинация между това, в съчетание с квантово-механичните изисквания, е цялото това противопоставяне срещу мен в момента. На Скенер ще отговарям по-нататъка, защото има доста забележки и ще трябва да обмислям отговорите ми по-внимателно.

Значи няма компактификация при четвъртото пространствено измерение. Четвъртото измерение съвсем не е скрито, то си е съвсем открито – времето, което ние си усещаме съвсем осезаемо, на макрониво, само това четвърто пространствено измерение е с противоположен знак на останалите три (ако приемем те да са със знак + , четвъртото измерение е със знак - ). Четвърто пространствено измерение с противоположен знак спрямо останалите три доста по-лесно обяснява прехода от скорост на светлината, еднаква за всички ИОС (релативистката механика) към подсветлинни скорости, съобразени със скоростите на останалите ИОС (класическата механика) или пък обратния преход, какъвто е случаят например при анихилациите на частици и античастици. Преливането на скоростта на светлината между едно направление през трите пространствени измерения със знак плюс и през четвъртото пространствено измерение със знак минус е още по-добро обяснение на подсветлинните скорости от даденото в следващия клип (същинското обяснение започва след 4:25 минути) - част от скоростта на светлината протича през положителната (напред в бъдещето) посока през едно направление в трите пространствени измерения, а останалата част до скоростта на светлината протича през отрицателната (назад в миналото) посока през четвъртото пространствено измерение (времевото измерение при СТО и ОТО). Процесът не е свързан с Планковите нива, всичко си става на макрониво. Пространството е фундаменталната материя (въпреки възраженията на теб, Гравити и Кипън, че пространството не е материя и празно пространство без материални обекти, между които това празно пространство да се простира, няма смисъл) и всичко се изгражда чрез различните потоци на пространството/материята между трите положителни и четвъртото отрицателно измерение. Има някаква разлика и в начина, по който протича пространството (материята) през четирите пространствени измерения при пространство-време с плоска геометрия и при пространство-време с огъната геометрия, но още не съм се сетил, кое би било най-доброто представяне на това, нито съм успял да го намеря някъде обяснено чрез някакъв подобен подход (тук вече усещам, как ще се каже, че не мога да намеря нищо, защото моето не е наука, ами съм фантазьор и свързан с Ню Ейдж, но ще ви посъветвам въпросните да не бързате - имам нещо предвид, само искам първо да проверя, дали се доближава достатъчно до това, което се опитвам да разгледам в момента). Пространството (материята) се върти по определени различни начини през четирите пространствени измерения, като това може да има връзка с така наречения „речен модел“ (най-вероятно ще се каже, че "речният модел" няма общо с написаното от мен, но - ще видим дали чак толкова няма или все пак има нещо общо). Долните два клипа са най-точното нагледно описание на гравитацията, което съм намерил до момента и за "речния модел" става дума в края на втория клип (след 21:40 минути). За съжаление все още не е излязло нищо ново конкретно по тази тема. Понякога точно малките камъчета могат да преобърнат каруцата. Не успях да се сдържа, защото написаното просто си плачеше за точно този отговор! А по-сериозно - на останалите неща в коментарите ти ще опитам да отговоря по-нататък, след по-добра подготовка. Имаш някакви сериозни причини толкова настоятелно да повтаряш едни и същи или поне много подобни обяснения в отговорите ти, които причини аз очевидно не съм разбрал достатъчно добре и поради това упорите не успяваме да достигнем до някакво съгласие. Затова първо ще опитам да разбера по-добре същността на забележките ти, преди пак да ти отговоря нещо.

Добре! Нека да го кажа по различен начин! Когато си вътре в нещо (вътре във Вселената), ти си като атом на кораба (спрямо атомите е приложено СТО, при това успешно - квантовата теория на полето /аз чета нещата, които ми препоръчваш, макар да не ги разбирам добре, но пък при всяко следващо препрочитане разбирам по-добре някои неща в сравнение с преди това/). От гледна точка на координатната система на атома, не той трепти (неговата координатна система е винаги в покой), а “външният свят” играе почти хаотично. По абсолютно същия начин стоят нещата и когато ти си вътре в нещо - ти си неподвижен, твоята координатна системи е в покой, а се движи спрямо теб и има някакви характеристики от твоя гледна точка външния свят около теб. Не само когато се движиш по инерция, но дори и когато се ускоряваш вътре във Вселената (нейното пространство-време), пак не ти се движиш, ти си си в покой, а Вселената се движи около теб. По този начин ти в покой регистрираш определени характеристики на Вселената, която се движи около теб и една от тези характеристики е размера на Вселената около теб, вътре в която ти си в покой. Размерът на Вселената е всички нейни галактики и отстоянията около тях и този размер е причинен от съответстващо движение на Вселената спрямо теб, който си в покой вътре в нея. Съответния размер на Вселената в даден момент съответства на определена скорост на движение на материята на Вселената около теб (в покой вътре в нея) и това средно движение (едни галактики се движат по-бързо, други галактики по-бавно и всички тези най-различни движения си имат една средна стойност спрямо цялата Вселена) е по-бавно спрямо твоето движение (преминава през по-дълъг път през пространство-времето спрямо твоя, часовниците там се въртят по-бързо спрямо твоя). Предполагам, че така вече ще се съгласиш! Имай предвид, че ти през цялото време си дърпаш да обясняваш нещата чрез СТО и ОТО, с време-псевдо-измерение (единствения правилен според теб начин), докато аз се опитвам да “преведа” същите неща от гледна точка на време-пълноценно пространствено измерение, но с противоположен знак (“обърнато”, “огледално”). И това не е задължително да е категорично неверен подход (може и да е неверен, но досега аз все още не получих аргумент, който безусловно да покаже това), а може да е просто различен подход.

Явно не съм ти отговорил това, което питаш. Да опитам по друг начин: Има постоянно движение по само едно направление през четирите пространствени измерения със скоростта на светлината (в онази статийка, която бях цитирал - постоянно движение със скоростта на светлината през пространство-времето). Всяка смяна на направлението от движение по инерция (независимо през пространство-време с плоска или с огъната геометрия) е ускорение (доускорение при кривина) или забавяне, излизане от движението по инерция (движението през най-късия път през четирите измерения, през пространство-времето) и изисква разход на енергия. Има две крайни състояния, които са еднакви за всеки наблюдател - скоростта на светлината и личното време на наблюдателя (собствената координатна система в покой) от една страна и скоростта на светлината и най-бавната възможна скорост във Вселената, което е спрелите часовници и възможно най-бързо въртящите се часовници (това няма общо с личното време на всеки, със собствената координатна система за всеки, защото всеки може да изминава различни пътища през четирите измерения, през пространство-времето, докато второто е възможно най-дългия път през пространство-времето, през по-дълъг от който няма как да се мине). Всеки отделен момент през цялото това постоянно движение със скоростта на светлината, но с различни съотношения между 1D+2D+3D и 4D (пътища с различни дължини през пространство-времето - световни/мирови и геодезични линии при плоска и огъната геометрия), моментът СЕГА в една отделна версия на Вселената, си се описва съвсем точно, както досега, СТО и ОТО си остават съвсем същите, както досега, не се променя абсолютно нищо в това отношение. Промените са, така да се каже, "отвъд" СТО и ОТО - това е доста различен начин на разсъждение в сравнение със суперструнната теория и нейните конкуренти. Например, нарушението на предходната симетрия, предизвикано от Големия взрив, в моето предложение (мое, докато не го намеря описано по-добре от някой друг) наподобява закона на Паскал при хидравличната преса (изображението накрая). Нарушава се балансът между четирите измерения, които преди това са под формата на напълно симетрична хиперсфера, която най-много да се върти около някаква ос (засега нямам представа, как да представя това нещо в достатъчно нагледна форма) и балансираното, нулево състояние преди Големия взрив се изменя на положително състояние при 1D+2D+3D и на отрицателно състояние при 4D, раздуването на 1D+2D+3D "изсмуква" материя/"пространство" от 4D и 1D+2D+3D се разраства за сметка на 4D, като през цялото време стават разни преливания на материя/"пространство" между 1D+2D+3D и 4D в зависимост от това, къде-каква е разликата на скоростта спрямо скоростта на светлината (липсващата част от скоростта до скоростта на светлината на едното място се помещава в другото място). Между другото, дискусията със Скенер по-нагоре ме навежда на мисълта, че може да е възможно да се изчисли относително точно и размерът на Вселената в даден момент, и заедно с това и възможно най-бавното движение по четирите измерения (възможно най-дългия път през пространство-времето), което непрекъснато се забавя, заради непрекъснатото разширение на Вселената (всички галактики в нея, с цялото отстояние между тях - нейния размер).

Както досега, чрез четири числа по четири координати. И сега няма възможност координатата на времето да се представя едновременно с останалите три - все е или отделно, или вместо някоя координата от другите три. Нищо съществено не се променя по формулите досега, само се променя интерпретацията на времевата координата от условно измерение, подобно на останалите три, на реално измерение, различно от останалите три. Това дава възможност за съставяне на различни допълнителни подходи към СТО и ОТО в сравнение със суперструнната теория и останалите конкуретни теории, съставени до момента. Все се надявам някой-някъде да е разработил и нещо като това, дето го мъча аз, за да не трябва да минавам лично през осмислянето всяко отделно детайлче, ами просто да възприема наготово работата на някой друг, ама - досега никъде не намерих нещата разглеждани точно така, както се пробвам аз в момента.

Космическият кораб, кацнал неподвижно до нас, е съставен от множество атоми, постоянно трептящи в кристалните си решетки. Това са множество отделни отправни системи в непрекъснато движение спрямо нашата отправна система в покой, с немалки от гледна точка на техните мащаби отстояния между самите атоми и цялото това непрекъснато трептящо и движещо се нещо изгражда размерите на "неподвижно" застаналия до нас кораб. За задържането на атомите в кристалните им решетки роля играе електро-магнетизма, който все още не съм тръгнал да разглеждам (първо ще изчерпя, ако успея, въпроса с гравитацията и с праволинейното, равномерно движение в пространство-време с плоска геометрия), обаче към трептенето на самите атоми спрямо нас лоренцовите трансформации би трябвало да имат някакво отношение. Ако за всичките тези движения и отстояния се приема, че просто не съществуват и че няма да ги разглеждаме, а само ще приемаме (не временно, за да оценим поведението на целия кораб като една отправна система, а винаги), че други отправни системи освен кораба като цяло не може да съществуват и въобще нямаме право да обсъждаме роля на лоренцовите трансформации относно обектите, които изграждат кораба и му придават неговите размери в покой спрямо нас - това определено не изглежда като аргумента-убиец, който ще ме откаже от разглеждането на нещата по начина, по който ги описвам досега. Тук не прозира някаква безусловна и неопровержима аргументация, а изглежда като някаква забранена за обсъждане и анализ църковна догма (наясно съм, че ти само пресъздаваш официалното научно разбиране, тази критика е към въпросното разбиране, а не към теб). Ходът на часовниците е само периферен, вторичен момент при моето разглеждане. Централната роля е тази на скоростите и техните разлики. Двете крайности са разлики в скоростите спрямо наблюдателя - скоростта на светлината (определено знаем за неща, които се движат със скоростта на светлината и както се отбелязва на различни места - досега никой не е успял да измери директно скоростта на светлината, а нейната стойност се намира изцяло по теоретичен път) и изключително бавното движение на средната стойност на материята във Вселената (тази скорост също я предполагам само теоретично, чрез отстоянията между галактиките във Вселената и чрез нейното разширение).

Аз не го смятам, другите ме ядат тука, че го смятам за съвсем реално измерение, но с "огледално" противоположни свойства на материята по него спрямо 3D. Засега ми изглежда, че при Големия взрив е станало нарушение на симетрията отпреди това, четвъртото пространствено измерение се е отделило от другите три (можем да кажем също, условно, че е "сменило знака си") и така е започнало раздуването на трите измерения за сметка на четвъртото.

Ако с това искаш да кажеш, че лоренцовите трансформации важат само до заставането на някакъв обект в покой спрямо нас (например - кацането на някоя ракета на Мъск на платформата до нас) и не важат отвъд това, нито пък важат за космическите (астрономическите) мащаби - това определено не изглежда особено логично! Повече прилича на голо (необяснено) постулиране на ограничение, даденост, спусната Свише! Във връзка с хода на часовниците по СТО има две крайности: 1) Движение със скоростта на светлината (спрямо страничен наблюдател, който се движи с по-ниска скорост от тази на светлината), интервал между две секунди с безкрайна дължина (спрели часовници) и нулева (ако не е планкова по някаква причина) дължина по посока на движението. 2) Пълен покой (спрямо страничен наблюдател, който се движи с някаква, неизбежно по-висока скорост от пълния покой), нулев интервал между секундите (те се налагат една върху друга, едновременно, часовниците се движат мигновено, с безкрайна скорост) и безкрайна дължина по посока на движението. Логично е да се предположи, че макроскопичната регистрация на ход на часовниците (макроскопичният усет за време) е между тези две крайности, а също така въпросните две крайности си имат и много достойни представители в реалността, която наблюдаваме - електромагнитните вълни и размерът на Вселената (струва ми се - краен, понеже безкрайното няма накъде повече да се разширява, а това ще рече, че базовата скорост при тази втора крайност за нас е някаква изключително бавна, но не и нулева и ходът на часовниците на тази плоскост е изключително бърз, но не и мигновен, с безкрайна скорост). Всичко друго е между тези две крайности и представлява сложно съчетаване на различни скорости, които формират интервалите на времето и усетът за време във всички случаи. Тук определено би трябвало някакво дяволски добро обяснение, защо лоренцовите трансформации да не важат отвъд кацналия до нас космически кораб, както и за астрономичаските (космическите) мащаби! Обяснение, много по-добро от това за плътността на протогалактическия облак - за това съм писал и аз в по-преден мой коментар ("На следващия етап имаме гравитационното движение на галактиките в галактическите свръх-купове и купове, както и въртенето на самите галактики около осите им и тези движения представляват следващите, по-бавни ходове на часовниците на всяка отделна галактика в сравнение с базовото време на средното материално движение по трите измерения."), но естествено, ти си казал същото нещо много по-точно и коректно (не би и следвало да очакваме нещо друго ). И честно казано, аз не виждам друг начин за измерване на времето, освен чрез някаква скорост (скоростта на въртене на Земята около оста ѝ, скоростта на обикаляне на Земята около Слънцето, скоростта на разпад на Цезия при атомните часовници и т.н.)!

Ето тука е цялата разлика в разглеждането на времето като фалшиво, условно измерение и в разглеждането му като пълноценно четвърто пространствено измерение - като второто дава възможност за повече пространство за разполагане на разни неща в сравнение с първия вариант, където пространството е само в рамките на три измерения. И няма причина да не го смятаме за пълноценно измерение, но на принципа на скачените съдове спрямо трите други (с "огледално" поведение на материята по него), защото си има всички особености на измерение, само по-различно, неосезаемо за нас по друг начин, освен като време. Нещата биха се усложнили повече, ако измеренията са повече от четири и това не е невъзможно, но искам първо да си изясня пълните характеристики на четвъртото - все пак всички известни феномени биха могли да успеят да се обяснят и без включването на още измерения над четири. Скенер малко не успявам да го разбера за компактификацията - тя изключва ли наличието на материя в компактифицираните измерения, дори и да е в безмасова форма и с въздействия, концентрирани на много малки (планкови) дължини и ако изключва - има ли смисъл да говорим за измерения без материя в техния обхват?

Точно подчертаното имам предвид и аз като твърдя, че отстоянието между галактиките и въобще размерите на Вселената зависят от скоростта на движение на материята (като средна стойност във Вселената) и за да бъдат те тези, които са - тази скорост на движение трябва да е изключително бавна, което и дава актуалните отстояния между галактиките и актуалните размери на Вселената. А на това равнище всичко това води и до изключително бързо тиктакане на часовниците там - много по-бързо отколкото при нас, в тази галактика, на тази планета. Това е и пореден аргумент, макар и не безусловен, в полза на изключително малката вероятност тази Вселена да е с безкраен размер и с изцяло спряно движение - тогава на това равнище секундите трябваше да се слеят, интервалът между тях да изчезне и всичко да става мигновено, което засега ми се струва нереално.

Разликите на времето по СТО и ОТО не са ли такова израждане от универсалното му състояние (интервалът между две секунди да е с една и съща дължина винаги, както е при Нютоновата механика), което налага въвеждането на допълнително, четвърто измерение?

Преди щях да си го напиша просто "огледално" измерение, но тогава двамата с Гравити щяхте да кажете, че измерение без материя, която да се движи през него няма смисъл. Затова чак толкова усложнявам. Движението със скоростта на светлината не предполага време при материята, която се движи със скоростта на светлината (ти лично преди обясняваше на други тук, че електромагнитните вълни трябва да са форма на материя), а пък наблюдателят, който отчита движението на електромагнитните вълни има време, защото той (съзнанието, възприятието му) не се движи със скоростта на светлината.

Геометрията на пространство-времето не оказва ли въздействие върху формата на планетите, особено когато има и противоположно електромагнитно отблъскване, което до определен момент възпира свиването до точка?

Ако движението по геодезични линии към център не оказваше въздействие по осите у и z (както не оказва такова въздействие праволинейното равномерно движение при пространство-време с плоска геометрия) - всичките масивни обекти като Земята и Слънцето, независимо от големината на масите им, щяха да са с произволни форми, вместо сферични. Например като при Таласа (спътник на Нептун), чиято маса е прекалено малка, за да успее да му придаде сферична форма.

Ако се очакваше да напиша в "материална среда с по-висока от вакуммната плътност на материята", за да ме разбереш, би било основателно че не си му обърнал внимание. Твоя си работа! Поне по 2 важни структурни елемента от художествения ти разказ съм дал препратки към научна информация за казуса. Но Ники вероятно е прав да изказва съмнения, че наистина искам да ти помогна... май е по-адекватно да не ти се бъркам в изложенията, че само наливам излишно инфо, на което така и не обръщаш подобаващо внимание. Проблемът с измерването не е свързан с размера на Планк (ако беше - нямаше да можем да определим точно и самият размер на Планк), а с размера на импулса - колкото по-малък е импулсът, толкова по-голяма е дължината на вълната на неопределеността. Няма проблем да имаме макроскопичен размер на Планк (например дължината на електромагнитната вълна, когато си се движи със скоростта на светлината, би могла да е "събрана" в размера на Планк по посока на движението), когато импулсът в съответния участък е висок (когато дължината на вълната на неопределеността е по-къса, тоест - когато говорим за не само един фотон, а за множество фотони под формата на вълна в малък участък от пространството). Специално подчертавам, че НЕ ГОВОРЯ ЗА ОТДЕЛНИ ЕЛЕМЕНТАРНИ ЧАСТИЦИ, с доста малък импулс, а за множество частици, с голям среден импулс и доста по-къса вълна на неопределеността. Каква е разликата между вакуумната плътност на един празен (на макрониво, без квантови флуктуации) участък от Космоса и вакуумната плътност на същия участък о Космоса, но с преминаваща електромагнитна вълна през него? Електромагнитната вълна няма маса в покой и по никакъв начин не променя вакуумната плътност в участъка. А определено там има нещо различно, НА МАКРОНИВО, с по-голям импулс и по-малка дължина на вълната на неопределеността, защото електромагнитните вълни са доказан реален феномен, различен от празния (НА МАКРОНИВО) вакуум. Цялото ти възражение е в това, че не може да има четвърто пространствено измерение, независимо с колко различни свойства на материята, която се движи през него, ами задължително може да бъде само осакатеното времево псевдо-измерение. Обаче ти също не можеш да потвърдиш безусловно твоето възражение, защото тогава отиваш на "опровергаването" ми от Младенов, че СТО и ОТО не са верни, часовниците навсякъде си вървят по еднакъв начин, независимо от скорости на движение и кривини на пространство-времето и затова не съм прав. Геометрията на четвъртото измерение, ако е "огледално" пространствено, не може да бъде кръг, защото в 3D имаме както събиране на геодезичните линии в точка при гравитационната кривина, което е аналог на "вливането" на материалния поток към 4D, така имаме и изхождането на геодезичните линии от точка при разширението на Вселената, което е аналог на "изливането" на материалния поток от 4D. Това би могло да се обясни само с по-сложна от кръг геометрия на евентуалното четвърто пространствено измерение.

Усещането ни за време се формира между двете крайности на движението във Вселената през четири пространствени измерения, от които движението на материята през едното от тези измерения е точно в противоположна, "огледална" форма спрямо движението на материята през останалите три измерения. Едната крайност е движението със скоростта на светлината, където часовниците са спрели, а другата крайност е възможно най-бавното движение във Вселената - средното движение на материята през трите пространствени измерения, където часовниците се движат възможно най-бързо (секундите са с най-къс интервал помежду им). Имаме два вида геометрия на пространство-времето - плоска и огъната. Огънатата геометрия от своя страна също се дели на две различни форми - такава, при която геодезичните линии се събират в една точка и това е гравитационната кривина и такава, при която геодезичните линии излизат от една точка и това е разширението на Вселената. Средното движение на материята през трите обичайни измерения с най-ниската възможна скорост, която продължава да се забавя, дава размерите на Вселената, отстоянията по трите обичайни пространствени измерения и всичко това продължава да се разширява, с ускорение (тъмната енергия). Това е най-бързото възможно, базовото време, с най-късото възможно отстояние между секундите, часовниците с възможно най-бърз ход във Вселената. Все по-големите отстояния между галактиките продължават да забавят все повече средната скорост на материята през трите обичайни измерения, кривината на пространство-времето води до геодезични линии, които излизат от точка и от всичко това ние регистрираме разширението на Вселената с ускорение - най-бързото възможно, базовото време в основата. На следващия етап имаме гравитационното движение на галактиките в галактическите свръх-купове и купове, както и въртенето на самите галактики около осите им и тези движения представляват следващите, по-бавни ходове на часовниците на всяка отделна галактика в сравнение с базовото време на средното материално движение по трите измерения. Всяко следващо още по-бързо движение спрямо споменатата база още повече забавя хода на часовниците, докато не се стигне до движението със скоростта на светлината, където часовниците спират. Има три ключови разлики между пространство-времето с плоска и огъната геометрия и те са, че при плоска геометрия движението по инерция е с постоянна скорост по оста х на графиката, няма въздействие по осите у на височината и z на широчината, перпендикулярни на посоката на движение (х) и заедно с това, всички наблюдатели регистрират една и съща скорост на светлината. За разлика от това, при гравитационната кривина движението по инерция е с ускорение към центъра на масата, по геодезична линия (оста х по посока на движението) и този път по перпендикулярните по посока на движението оси на височината у и на широчината z има въздействие за събирането им към центъра на масата, а също така всички наблюдатели регистрират една и съща маса в покой. Движение през пространство-време с плоска геометрия: Движение през пространство-време с гравитационна кривина: При наличие на гравитационна кривина, преносът на движението между трите обичайни и четвъртото "огледално" пространствено измерение вече не е под формата на неподвижен радиус, както е при плоското пространство-време, а е радиус, който се завърта отгоре-надолу с ускорение: Освен това имам сериозни съмнения за възможността на масивна материя с доста малка дължина на вълната на неопределеността да достигне не само скоростта на светлината, ами да успее да достигне дори до радиус под ъгъл от 45 градуса (някъде около 0.7 пъти скоростта на светлината). Единствено масивни обекти с доста дълга вълна на неопределеността (електрони, протони и други подобни) нямат чак такива пречки, да бъдат ускорявани до над 0.9 пъти скоростта на светлината (например - в ускорителите на елементарни частици). Най-доброто разполагане на оста w на четвъртото "огледално" измерение (под формата на време t за нас) не е по оста на височината у, както обикновено се прави, а по оста х по посока на движението, защото така би било по-лесно да се представи преносът на скорост между осите х и w, като винаги трябва да имаме предвид, че оста w e недоловима за нас (разбираме характеристиките ѝ само благодарение на СТО и ОТО) и освен, че е перпендикулярна на осите у и z, също така е перпендикулярна и на оста х, което обаче ние няма как да си представим. Така се оказва, че абсолютно всеки обект се характеризира с уникална комбинация от четири числа, които го описват по осите w, х, y и z и не би могло да има две различни неща с една и съща комбинация от тези четири числа. Следва да видим, какво значи всичко това като взаимодействие на трите обичайни пространствени измерения с "огледалното" четвърто пространствено измерение. Също стои въпросът, дали има нужда от още две допълнителни, компактифицирани измерения при "преливането" на широчината и височината, когато материята по тях се свива гравитационно или "огледалното" четвърто пространствено измерение е достатъчно за обяснението на всичко.

Впрочем, като имаме предвид, че ние определяме денонощието чрез въртенето на Земята около оста си (движение със скорост) и определяме годината чрез обиколката на Земята около Слънцето (движение със скорост) - това не е ли определяне на времето чрез движение със скорост, чрез някаква кръгова логика при това кръгова логика в буквален и в преносен смисъл?!

Не знам, защо с Кипън толкова сте се фокусирали върху мотивацията ми. Може би затова не успявате да ме разберете - защото не искате да ме разберете (определенията ми със сигурност не са перфектните научни, но пък едва ли са и чак толкова драматично неразбираеми). По презумпция приемате, че друго освен неверни неща не мога да пиша и затова и не се задълбочавате особено, а само търсите слабости от гледна точка на стриктните дефиниции (такива при мен не е трудно да се намерят). Целта ми е да успея да си обясня по-добре нещата и на основата на разбраното досега - по описвания в момента начин ми е най-лесно и логично да си ги представям. Ако сегашния ми подход наистина не става - накрая пак ще изляза обогатен с по-добро разбиране, нищо че сегашните ми представи няма да работят толкова добре, колкото си мисля в момента. Но ще се откажа от тях, само когато ясно разбера, че имат някакви непреодолими противопоказания. Засега не виждам нищо, което да не може да се преодолее след някакви усилия и модификации. Представи си Вселената съставена от две различни, но тясно свързани части (най-доброто, което успявам да намеря е долното изображение): Двете части са трите обичайни пространствени измерения (лявата част от “осморката”) и четвъртото пространствено измерение (дясната част от “осморката”). Материята се движи през тези две части, но по точно противоположен начин между тях - колкото по-голям дял от материята се движи през лявата част, толкова по-малък дял от нея се движи през дясната част и обратното. Всичко си е точно по тази диаграма и напълно съвпада с всичко по СТО и ОТО, само оста надясно е Space 1D+2D+3D с V=ct=1, а оста нагоре не е Time, ами е Space 4D с V=ct=1 и няма стойности по-големи от 1 по нито една от двете оси (конкретно при тази диаграма, а не при другите видове диаграми на Минковски, които представят други, съвсем различни неща). Конкретно тази диаграма представя “преливането” на движението на материята със скоростта на светлината между двете части на Вселената (между хоризонталната ос надясно Space 1D+2D+3D и между вертикалната ос нагоре Space 4D). Всичко, което се движи със скоростта на светлината (електромагнитни вълни, гравитационни вълни, които НЕ СА 4D-оста, дясната част на “осморката”, а са макроскопични феномени в лявата част), се движи със скоростта на светлината изцяло по долната ос надясно (Space 1D+2D+3D) и няма никакво движение по вертикалната ос нагоре (Space 4D). Всичко напълно неподвижно, в пълен покой, се движи със скоростта на светлината само по оста нагоре и няма никакво движение по оста надясно. Всичко останало, което се движи спрямо произволен наблюдател с някакъв дял от скоростта на светлината по някоя от двете оси, с останалия дял до скоростта на светлината се движи по другата ос. На този етап не се сещам, по какъв друг по-нагледен начин от този да ти представя вижданито си до момента за движението на материята през четири пространствени оси, едната от които с огледално поведение на материята в нейния обхват, в сравнение с поведението на материята през останалите три. При времевата координата в стандартния подход, която е “измерение” само условно, осакатено, ти не можеш да се връщаш обратно по нея и не можеш да обясниш ясно, защо не можеш да се връщаш, обаче пък на квантово равнище може и да можеш... В лявата част на “осморката”, долната координата надясно Space 1D+2D+3D, имаш едно фундаментално, много бавно средно движение на материята в тази област на Вселената, при това супер-бавно движение, което продължава да се забавя още повече, което пък води до наблюдението на разширението (раздуването) на Вселената, при това с ускорение. Това базово движение “от тази страна” представлява носещата ни представа за време, базирана на около 13,8 милиарда години възраст на Вселената от Големия взрив (по някои оценки, базирани на разширението и на други съображения) и това базово състояние на материята “отсам” е “балансирано” от базово движение почти със скоростта на светлината “отвъд”, в дясната част на “осморката” или вертикалната ос Space 4D нагоре. Това базово движение почти със скоростта на светлината прави пространственото измерение 4D компактифицирано и неосезаемо за нас по друг начин, освен като разлики в хода на часовниците по СТО и ОТО. Всички други движения на масивни обекти с подсветлинни скорости стават на основата на изключително бавното движение на материята средно в лявата част на “осморката” (Space 1D+2D+3D долу, надясно) и в повечето случаи говорим за движения с много по-ниски скорости от тази на светлината, но пък доста по-високи от супер-бавното средно движение на материята в тази част от Вселената, лявата на “осморката”, поради което и размерите на тези обекти са доста по-малки (особено като дължина по посока на движението) от общия размер на Вселената по трите измерения. Движението предимно със скоростта на светлината в 4D-пространството и супер-бавното и все по-забавящо се движение на материята средно в Space 1D+2D+3D са “лъчът” и “плаката”, които “прожектират” холографски триизмерната, досветлинна реалност. Това е представата ми за момента и не мога да я опиша по-добре от това.

Никъде не казвам такова нещо! Казвам, че едно четвърто компактифицирано измерение, през което материята се движи във форма, точно противоположна на формата и’ на движение през трите обичайни пространствени измерения, на нас ще ни изглежда като време с неговите особености по СТО и ОТО. Ние сме масивни, подсветлинни форми и различните съчетания на подсветлинни скорости, свързани с нас и около нас, създават усещането ни за време във връзка със СТО и ОТО - нещата при нас са коренно различни в сравнение с движещите се със скоростта на светлината електромагнитни и гравитационни вълни, където движението е със скоростта на светлината спрямо всеки наблюдател и часовниците там щяха да са спрели. И между другото, електромагнитните вълни са макроскопични феномени, тъй като са съставени от огромен брой фотони и потенциални гравитони (това уточнявам заради Кипън). Начинът, по който се формират масивните форми, чрез някакъв различен вид на взаимодействие с това “огледално”, “противоположно” четвърто пространствено измерение при пространство с кривина, за разлика от пространство с плоска геометрия, водят до всички особености, свързани с подсветлинни скорости, както и до част от усета за време (специфично за всяка отделна ИОС, съобразно нейната специфична подсветлинна скорост спрямо всичко останало).

При СТО и ОТО се приема времето като подобно на останалите три пространствени измерения, но условно, времево измерение. Аз съвсем леко променям това (ще е добре, ако някой срещне това по-добре разработено някъде и го сподели тук) и приемам четвъртото измерение не като условно времево и подобно на останалите, а като четвърто пространствено, но различно от останалите три пространствени, с точно противополжни на техните особености. Така всичко по СТО и ОТО се запазва без никакви измерения, но изглежда по-последователно и по-лесно представимо.

По-скоро съм приел предположението, че времето като четвърто подобие на измерение при Айнщайн всъщност си е съвсем пълноценно 4D-пространствено измерение, но по което материята се движи по точно противоположния начин, в сравнение с движението и’ по останалите три измерения и всичко това е взаимосвързано в континуум чрез оня радиус от предишните ми коментари. Въобще - това съвсем не е някаква моя измислица, а си го има отдавна: https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Vsichki-patuvame-prez-prostranstvo-vremeto-sas-skorostta-na-svetlinata_165070.html Сега просто включвам един след друг детайлите от реалността, за да опитам да си представя геометрията на това четвърто пространствено измерение. Много е вероятно да стигна до нещо вече измислено от други, единственият въпрос е, кое точно от всичко измислено досега е то.

Тук също всичко опира до начин на взаимодействие на спрялата или почти спрялата средно компонента на материя по оста на пространството 1D+2D+3D и движещата се със скоростта на светлината или почти със скоростта на светлината средно компонента на материята по оста на пространството 4D. Очевидно тук става дума за нещо по-различно в сравнение с пространство-време с плоска геометрия и за да опитаме да разберем по-точно, за каква разлика става дума - може да помогне сравнението на следващите три изображения. Можем да кажем, че движението винаги със скоростта на светлината става само по едно направление през четирите пространствени измерения (не можем едновременно да се движим и напред, и назад или пък и наляво, и надясно). Именно затова и понеже 4D-измерението може да се нарече "огледално", "преобърнато", с точно противоположните характеристики на останалите три измерения - при движението през този 4D-континуум става нещо като "преливане" на делът материя, която преминава през измерението 4D спрямо преминаващата през измерението 1D+2D+3D. Изясняването на разликата по отношение на 4D-пространственото измерение при пространство-време с плоска геометрия и при такова с огъната геометрия (кривина) може да даде някакви насоки относно формата и взаимоотношението от наша гледна точка на това измерение с двете пространствени измерения, които не са по посока на движението на съответен обект.