Станислав Янков

Ако физиката беше чиста математика - нямаше да се налага математическите формули във физиката непрекъснато да се подобряват и коригират с всяко ново значително физическо откритие (минало се е през купища такива значителни и променящи почти всичко физически открития досега). Формулите и съответните физически виждания щяха да са си вечно едни и същи, непроменяеми никога и при никакви обстоятелства, като църковни догми и канони. Чистата математика само следва новите, усъвършенствани физически разбирания, когато се достигне до такива и се променя с промяната на актуалните знания.

Ключовото, което ползвам от клипа за кватернионите (засега само това, по-нататък може да успея да употребявам и повече) е извлеченото изображение, като след коментара ми тук го изрязах до нужната ми част (понеже постоянно всички останали не могат да се абстрахират от излишните допълнителни неща и да се фокусират само върху важните моменти - изрязването фокусира нещата точно където трябва): Вижда се последователността при опит за обясняване на гравитационното ускорение като движение с еднаква скорост по крива в четвърто пространствено измерение (полукръгът е движението в четвърто пространствено измерение и представлява движението през "времето", както вертикалната координата W в релативисткото изображение до него, а правата линия с ясното показване на все по-дългите интервали "нагоре" показва движението с ускорение към център на маса в обичайното 3D или още разширението на интервала на времето с приближаването към масивния център). Естествено, няма никакъв проблем правата в 3D да бъде и съответна крива в 3D (когато движещото се по геодезичната линия тяло навлиза в областта на гравитацонното въздействие под някакъв ъгъл, не директно към центъра на масата, както и с някаква скорост или пък когато обикаля по стабилна орбита) - важна е принципната възможност да се обясни движението с ускорение към център на маса в 3D с движение с постоянна скорост по кръг в четвърто пространствено измерение. Сега въпросът е, дали и тук скоростта на светлината играе някаква роля или не. Тя може да бъде или радиус на полукръга, както е радиус и при второто изображение, или да бъде скоростта на въртене на полукръга, или въобще да не присъства. Важните формули тук са а=dv/dt като линейно ускорение и а=v2/t като центростремително ускорение, като излизат много интересни неща, когато си поиграем с цифрите, но реалността ще стане по-ясна, когато това нещо се сравни с огъванията (кривините), давани от ОТО (те са верните огъвания на четвърто пространствено измерение и ще покажат, дали скоростта на светлината има някакво участие тук по някакъв начин или въобще не присъства точно в това отношение). Малко се дразня, че не се сетих за това по-рано, ами трябваше да ме подсети едно клипче (следващото, с акцент след 30-тата секунда от началото на клипа, до 1:30 минути), при все, че съм чел много пъти за този подход, но както и да е - доста по-лесно е да си представим ролята на времето като четвърто пространствено измерение чрез флипбук, като ползваме само две пространствени измерения и времевото, третото, перпендикулярно на тях. Така с увеличаването на скоростта на отмятането на страничките на флипбука до тази на светлината (съвсем условно, разбира се), два обекта ще стоят нарисувани неподвижно един спрямо друг, а когато скоростта на прелистване на страниците все по-нагоре по третото (в случая) "времево" измерение намалее под тази на светлината за някой от обектите - той ще започне да променя местоположението си в някаква посока по двете измерения на квадратните листчета и така ще стане подвижен спрямо другия обект, който продължава да си се движи със скоростта на светлината нагоре и така си стои неподвижен в квадрата на всяко следващо листче. При гравитационното представяне в играта се включва и стереографската проекция, като принципно няма никакъв проблем три от измеренията на хиперсфера да представляват за нашето възприятие някаква много малка триизмерна сфера (препратка към холографския подход, разработван от Леонард Саскинд и други), четвъртото измерение, поради обратната пропорционалност на движението на материята през него спрямо нас, да е нещо като "проявяващия лъч" и по този начин, чрез множество преплетени стереографски изображения през сферата, да се формира сложната картина на Вселената, която ние регистрираме всеки един момент (потенциалът на стереографската проекция в съчетание със сфера на Риман се дава в клипа по-долу). Това са предположения все още в много ранен етап, но - вече трябва да се разбрало, че аз тествам всякакви алтернативни възможности и да видим, дали нещо ще успее да съвпадне точно с утвърдените практики.

Движението през евентуално четвърто пространствено измерение по кръг или винтова спирала с еднаква скорост, което се възприема от нас като гравитационно движение с ускорение през трите обичайни пространствени измерения плюс четвърто времево, може много добре да бъде представено чрез стереографската проекция: Вижда се съвсем ясно, как това представяне дава съвсем точно разширението на времеви интервал (ускорението под гравитационно въздействие) при линейно движение през 3+1 измерения, докато в действителност става дума за движение с постоянна скорост по кръг в четвърто пространствено измерение. Изглежда кватернионите, в съчетание със стереографската проекция и със сфера на Риман ще се окажат най-добрата методика за опит за описание на нашата реалност като движение на материята (пространството) през четири пространствени измерения. За боравенето с кватернионите са нужни четири измерения, всяко от които се разполага на 90 градуса спрямо всички останали и това идеално съвпада с моите цели.

Ето нещо добро по отношение на това: Gravitational Time Dilation inside the Solid Sphere (scirp.org)

Когато се опитваме да представим линейното ускорение в гравитационно поле (инертното движение по геодезична линия) като някакъв процес в четвърто пространствено измерение вместо времето, това означава, че в такова четвърто пространствено измерение движението с линейно ускорение през 3D за време може да се представи като движение с някаква скорост през четвърто пространствено измерение по кръг и/или по спирала (при пространство-време с плоска геометрия движението с някаква постоянно скорост през 3D си е движение по права и през четвърто пространствено измерение, само се прави онази игра между скоростите по диаграмата на Епщайн). Тоест, за да можем да потърсим някакви параметри на движението през четвърто пространствено измерение във връзка с гравитационни ефекти и ускорение през 3D - трябва да преобразуваме линейно ускорение в центростремително ускорение. Всички движения в пространството на Минковски се извършват с една и съща скорост – тази на светлината, с, затова четиривектора на ускорението е винаги ортогонален (перпендикулярен) на четиривектора на скоростта (това нещо го вземам директно от Уикипедия, надявам се да е точно). Постоянният вектор има смисъл на обикновено ускорение в моментна отправна система, свързана с ускорението на тялото. Ако тялото относително своето предишно положение увеличава постоянно скоростта си с , то в неподвижна система такова движение е релативистки равноускорително. Параметърът се нарича собствено ускорение . А при ОТО пък ускорението присъства така да се каже постоянно, защото се разглежда гравитацията и там то се представя като кривина на пространство-времето (аз, разбира се, бих определил кривината на ОТО като движение на материята по съвсем реална крива през четвъртото пространствено измерение, заместващо времевото измерение). Има ли формулирана някаква специална връзка между ускорението в СТО и ускорението в ОТО - да се извежда някаква по-специална и особена зависимост, която да описва специално моментът с ускорението в двете теории?

Не, защото имам куп други занимания, които сега съм поставил на заден план заради този въпрос, който искам да си изясня и ако се окаже, че всичко е точно като по учебниците (което едва ли е така, защото проблемът със съчетаването на КМ и ОТО по естествен път, чрез завършена теория, без пренормировки, си стои и ясно показва, че има нещо липсващо и недобре изяснено) - ще загубя интерес и ще се върна към другите си занимания, които обичайно са с приоритет. Отказах се от нещо, което няколко души казахте, че е неправилно да се представя по този начин и на което успях да намеря по-коректна формулировка. Вече свикнах с това, което исках да си наложа като представа чрез "отрицателните" измерения, новата формулировка показва същото нещо по по-правилен начин и затова вече нямам нужда от "отрицателни измерения". Нещо, работите твърде много са свързани както с особеностите на Питагоровата теорема, така и с параметрите на кръг! Формулата на Айнщайн за енергията като произведението на масата и скоростта на светлината на квадрат (лицето на кръг S е равно на Пи по радиуса на кръга на квадрат), константата на Дирак или още редуцирана константа на Планк (радиусът на кръг r е равен на частното от разделянето на обиколката P на два пъти Пи) пък и въобще обикновената Планкова константа... Изключително подозрителна работа!

Аз със сигурност съм от лошите момчета, не отричам - съобразявам се на първо място с моите цели и приоритети и чак след това и с най-големите авторитети (чак след това, но все пак - съобразявам се и с тях). Обаче и цитираните два абзаца от твоя коментар са съвсем достойни за изключително сериозната "наука" КОНСПИРОЛОГИЯ. Сега само остава да споменеш нещо и за Council on Foreign Relations , The Trilateral Commission и The Wise Men и... Обаче ти благодаря за препратките - пуснах коментара набързо, докато съм на работа и чак сега щях да опитвам да търся оригиналния текст, но ти вече си свършил тази добра работа вместо мен и аз просто ще се възползвам от труда ти, за което съм ти благодарен. Явно все още не си забелязал, че вече нямам нужда от "отрицателни измерения" и повече не ги ползвам - намерих по-коректна формулировка и вече ще ползвам нея. Връщам се редовно към по-старите критични коментари към подхода ми за момента - на Гравити, на Скенер, на останалите, също и твоите - и се опитвам да преодолявам критичните моменти един по един, с напредъка на разсъжденията ми (а и на прочетеното от утвърдената физика, с доста от което досега не съм си имал по-сериозна работа - вече споменах, че плановете ми не включваха да задълбавам във физиката чак толкова много). И след като повдигна на въпрос - на следващото изображение е даден неподвижен спрямо наблюдател точков обект Р в трите измерения X, Y в Z, със съответните му параметри по тях, който в другата координатна система W, Y и Z отгоре е даден как при това положение се движи със скорост С през четвъртото измерение W (там времево измерение се явява Х) и това ние възприемаме като движение през времето. Ако обектът се задвижи с някаква скорост в каквото и да било направление в координатната система XYZ - по вече споменатата по-рано формула скоростта му по четвъртото измерение W става по-малка от С в зависимост от скоростта му през XYZ. Точно както обектът може да се движи само по едно от трите измерения X, Y или Z (червената, зелената или синята двупосочна линия в системата XYZ) и тогава параметрите му няма да се променят по останалите две измерения, по които не се движи, точно по същия начин когато се движи със скоростта на светлината през измерението W - параметрите му спрямо наблюдател по X, Y и Z не се променят. На второто изображение е показано, как при тази форма на координатна система много лесно може да се показва и измерението W (зелено) с неговото пространство (синята област), като противоположно на измерението Х с неговото пространство (обичайното тримерно пространство, с което сме си свикнали от ежедневието) и така се избягва нуждата да се чертае съвсем отделна координатна система заради представянето на W. Измеренията Y и Z си остават същите, които са и за Х, само трябва да се има предвид, че в действителност измерението W е разположено спрямо Х на 90 градуса, не на 180 градуса, както изглежда на картинката, но понеже това не може да се представи - двете различни координатни системи за Х и за W са представени заедно, долепени една до друга, с общи координати Y и Z.

Ненаучното ЦРУ през 1983 година се занимавало със съзнанието и възприятията! https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/767114 Иначе, сериозно - ето още по-детайлно обяснение на сложността на комуникациите между изкуствените спътници и Земята от това в предишния ми коментар:

Такава би трябвало да е работата и с всеки изкуствен спътник на Земята. Следващото видео за историите с времето относно обикалянето около Земята ми се струва добро:

Благодаря, клипът е полезен (абониран съм в Ютуб за този автор на съдържание от над година), но не смятам, че можеш да постигнеш спиране на хода на часовниците ти без концентрации на материята до черна дупка, а дори и в този случай най-вероятно първо ще се разпаднеш на съставните ти части (с изключение на няколко различни, но по-малко подкрепяни хипотези). Също не ми се струва възможно да постигнеш спиране на часовниците ти и чрез достигане на скоростта на светлината, защото и нея не можеш да постигнеш, без да се анихилираш. Така ми се струва! Ето още един клип по темата от друг много полезен автор на физическо съдържание в Ютуб:

Ако имаш две метални топчета с маса примерно 300 грама и ги пуснеш да падат към Земята от височина 1000 км над морското равнище и отдалечени едно от друго на отстояние 10 км - те ще се приближат ли на по-малко от 10 км, когато достигнат морското равнище и не е ли това промяна по останалите измерения, извън измерението по посока на движението на топчетата (геодезичните им линии)? Часовниците ще спрат само при достатъчно маса за черна дупка (при гравитацията разширението на времевия отрязък зависи не само от разполагането по радиуса до центъра на масата, но и от концентрацията на масата в единица обем).

Аз го измислих - при движение по геодезична линия всичко се събира към точката в центъра на масивния обект и това е промяна и по трите измерения (за разлика от световната, мирова линия, където промяната е само по едно измерение - това по посоката на движението). Наличието на електромагнитно отблъскване, което пречи на това прибиране на краищата на обект към геодезичната линия не променя наличието на процеса, както не се изключва наличието на геодезичната линия до центъра на масата, въпреки електромагнитното отблъскване на повърхността на Земята.

Разликата между СТО (пространство-време с плоска геометрия) и ОТО (пространство-време с огъната геометрия, гравитационна кривина) при разглеждане на Вселената като движение на материята (пространството) със скоростта на светлината С през четири пространствени измерения, може да е в движение с С през четвъртото пространствено измерение W при СТО по права линия и в движение с С във W по кръг или винтова спирала при ОТО: Движението в кръг е движение с ускорение и ако движението с С по права линия през W дава пребиваване на обект в покой през 3D (Х, Y и Z), когато се обърне чрез обратна пропорционалност с константа К=С, то при движение с С по кръг или по винтова спирала през W дава движение с ускорение като "покой" през 3D. Докато при пространство-време с плоска геометрия промените с дължината настъпват само по едно измерение (посоката на движение, която се приема за Х) през W, то при гравитационното въздействие промените се отразяват и на трите измерения, затова е по-вероятно да става дума за движение по спирала през W, вместо по кръг (кръгът ангажира само две измерения). По отношение на забавянето на часовниците престоят в гравитацията на земната повърхност е аналогичен на движението с постоянна скорост през плоско пространство-време, а увеличаването на масата на масивното тяло е аналогично на увеличаването на скоростта на движение през плоско пространство-време. Разполагането някъде по линията до центъра на масата на масивното тяло е като движението с някаква постоянна скорост през плоското пространство-време. В областта между Планковите размери и най-големите мащаби една и съща четиримерна пространствено хиперсфера може да бъде възприемана в най-различни мащаби и от най-различни перспективи многократно в един и същи момент - нещо като универсалната частица на Дейвид Бом, която се очаквало да бъде всички елементарни частици, но всъщност тази "универсална частица" да е Вселената. Пределът на многократността и обхватите на възприемането на това едно и също четиримерно нещо може да се ограничава от дължината на вълната на дьо Бройл (вълната на неопределеността). Четиримерната хиперсфера в основата на всичко може и да се върти, което ще означава, че при такова положение всъщност става дума за четиримерен хиперелипсоид.

Еми, точно това не може да се разбере толкова време - представата ми за потенциално четвърто пространствено измерение едва сега ЗАПОЧВА да се формира. С осъзнаването от мен преди месец-два, че е напълно реална възможността да има повече от три пространствени измерения (до тогава съм мислил какво могат да бъдат повече от три измерения, но само във формата 4+1 и ей-така, между другото, а не като съвсем реална възможност), аз започнах да търся различни форми на ВСЯКА възможност над три пространствени измерения (включително и 4+1 и дори още повече, но чак след като се докаже, че няма НИКАКВА възможност измеренията, поне тези на макрониво, да са само четири). Представите ми ЕДВА СЕГА започват да се формират, заради тях започнах да се интересувам от физически детайли, за които доскоро смятах, че няма да са чак толкова важни за мен, че да им отделям чак толкова време за сметка на останалите ми занимания (част от другите ми занимания са много важни за мен). В момента поставям някакво начало, основа на моите над-триизмерни представи и разбирания (в бъдеще всичко това може да се измени изцяло и даже да осъзная стандартната научна концепция за 3+1 измерения като единствената правилна и непроменима завинаги, но това ще стане само при наличието на КАТЕГОРИЧНИ И БЕЗУСЛОВНИ аргументи за тази единствена правилност и завършеност, различни от моята недостатъчна осведоменост и подготвеност по отношение на физиката - безспорните и ясни аргументи могат да бъдат разбрани от всеки средноинтелигентен човек, когато са му дадени достатъчно достъпни и недвусмислени примери). Ето ти например две мои различни предположения за естеството на гравитацията в четвърто пространствено измерение, като накрая и двете могат да се окажат неверни, както е неверен втория вариант за разширението на Вселената в предишния ми коментар до теб (при него вече излъчена светлина няма да има проблем да достигне и най-далечна област на Вселената след необходимото за целта много-много време на движение със скоростта на светлината - нещо, което не е така в действителност, защото разширението на Вселената продължава и по отношение на светлината, докато тя се движи със скоростта на светлината вече излъчена от своя източник):

Отговорих ти! В момента въобще не се занимавам с квантовата механика и малките мащаби. И да - не разбирам добре и квантовата механика, нито пък имам някакви претенции да я владея задълбочено. Базирам се на, как се беше изразил Гравити, опити да визуализирам нещата по умозрителен начин (ако не сме в състояние да представим внятно нещо по този начин - значи не го разбираме достатъчно добре като научен подход, колкото и добре да са разработени и овладени формулите за момента). Например, при разширението на Вселената този процес е свързан с гравитацията подобно на увеличаването на дадена пространствена област под микроскоп. Ако при това увеличаване масивните обекти (в случая галактиките) запазват размерите си (заради непрекъснатото гравитационно свиване), докато участъците от Вселената с достатъчно ниска плътност на масата в единица обем се приближават все повече с микроскопското увеличение на областта - това ще изглежда като раздуване на Вселената и като разбягване на галактиките една от друга. Същото може да се представи и по обратния начин. Областите от Вселената с достатъчно ниска плътност на масата в единица обем не се променят, докато масивните области непрекъснато се свиват под въздействието на гравитацията и това постоянно намаляване на размерите им в сравнение с по-празните откъм масивна материя участъци води до наглед тяхното раздалечаване едни от други и “раздуването” на Вселената.

Задал си ключовите въпроси, заради търсенето на отговор на които въобще се занимавам с този подход. Това са най-сложните моменти, на които ще се опитвам да отговарям накрая (ако всичко това не се срине много преди да съм достигнал до тях). Целта на този мой коментар беше само да покажа, на какво се опитвам да намеря отговори (дали има нещо вярно в него, ще може ли да съвпадне след подходящи корекции с всичко установено от науката до момента, без да катастрофира на някой етап) - ти например точно това ме беше питал (защо въобще се занимавам с това, вместо просто да се пусна и аз по течението на стандартните практики), а пък използвам не най-добрите понятия, просто защото ми липсват достатъчно знания за употребата на най-точните такива от научна гледна точка. Покрай КиПен ти отговарям и на теб, на какво търся отговори в крайна сметка. И да не се получи - накрая ще разбера, защо точно не се получава... А пък заплаха за науката от някакво "ново религиозно течение" с аз като водач няма, защото не само нямам нужното влияние за основаването на такова течение, но и никой не може да спори с проверимите факти (пък и утвърдените стереотипи въобще не се изменят просто така - чрез някакъв форум, дори и научен). Сега най-важното е да открия точните паралели между онова, което спира хода на часовниците в СТО (движението със скоростта на светлината) и онова, което води до същия резултат при гравитацията. Тука ще влязат в употреба твоята препратка към гравитационното забавяне на времето и формулата за хоризонта на събитията на черна дупка (радиуса на Шварцшилд). Имам подозрение, че някъде тук (едно съчетание между въздействието на хода на часовниците по СТО и въздействието на хода на часовниците по ОТО) се крие основната, линейна промяна между хода на часовниците и движението през 3D (това очевидно не е Нютоновата механика). Всичко това може даде отговор на наличието на ход на часовниците в покой (откъде идва).

Целта ми е да тествам жизнеспособността на следното предположение: В основата на всичко е една неподвижна, универсална четириизмерна пространствено хиперсфера. Тя е симетрична и в покой, но още не мога да измисля, как да представям това без значителни противоречия (можем да кажем, че не тази хиперсфера се движи, а че се движи относно нея нашето възприятие и затова тя ни изглежда подвижна, макар ние да сме тези, които се движим по всевъзможни начини спрямо нея, но това не е добро представяне за момента), затова засега казвам, че материята на тази универсална пространствена хиперсфера се движи винаги със скоростта на светлината, навсякъде, във всички възможни посоки (пътища) през нейните четири измерения. По неизвестни ми засега причини перспективата на функциониране на тази хиперсфера се променя и движението на нейната материя започва да изглежда като движещо се със скоростта на светлината в едно направление през три от пространствените измерения на хиперсферата и на движещо се със скоростта на светлината в противоположното направление през четвъртото пространствено измерение. Когато движението е само с една и съща скорост (С - скоростта на светлината), значи въобще няма скорост, а само неподвижност. В същността си четиримерната хиперсфера на Вселената си остава симетрична и неподвижна, но от изменената перспектива движението със скоростта на светлината през четвъртото пространствено измерение обръща посоката си спрямо същото движение със скоростта на светлината през трите обичайни пространствени измерения. Големият взрив! След обръщането на движението със С през четвъртото пространствено измерение W, настъпва следваща промяна на перспективата и дотогава симетричното и равностойно състояние на движението със С през четирите измерения започва рязко да намалява своя пространствен обхват в областта на четвъртото пространствено измерение и рязко да го увеличава в областта на трите обичайни пространствени измерения, подобно на даденото на следващото изображение: Първоначалното равностойно разпределение на пространството между четирите измерения (черната правилна, симетрична "осморка") рязко започва да "изтича" от четвъртото пространствено измерение (по-малката дясна част на червената неправилна "осморка") към трите обичайни пространствени измерения (по-голямата лява част на червената "осморка") - рязкото, интензивно раздуване на Вселената след Големия взрив. Това раздуване кулминира до синьото представяне, където лявата част на осморката е невъобразимо огромна, а дясната част е едно нищожно петънце с Планкови размери. Тогава възниква масивната материя във Вселената и рязкото вселенско раздуване временно почти спира (заради появилата се гравитация, а с нея и появилите се маса в покой, ход на часовниците в покой, размери в покой на масивните обекти и възможността за движение между масивните обекти с подсветлинни скорости). Реално петънцето с четвъртото измерение не се намира отдясно на огромната област на трите обичайни пространствени измерения, а се намира буквално навсякъде вътре в обхвата на трите пространствени измерения (нарисуваните отгоре множество сини кръгчета, които всъщност са абсолютно навсякъде в огромната синя лява област). Тоест, от нашата перспектива на възприятие четвъртото пространствено измерение е не само с материя, която се движи "огледално" на движението на материята през трите обичайни пространствени измерения, но е и изключително малко (някъде около Планковите размери), заради онова описание за разпределението на енергията в двата клипа на оня човек с 4+1 измерения. По принцип в пространството с плоска геометрия движението със скоростта на светлината през четвъртото пространствено измерение е във всички възможни посоки (всички възможни пътища) без изключение: Обаче при наличието на масивен обект движението през четвъртото пространствено измерение е условно насочено към този обект, когато той е в покой спрямо даден наблюдател: Всичко това е само първоначална, временна моя представа, която трябва да се проверява и развива непрекъснато. На всички забележки на Скенер, Гравити, теб и останалите, които пожелаят да изтъкнат такива забележки, трябва да намеря точни и недвусмислени отговори (естествено - това не може да стане веднага, сега, моментално). Не трябва да има и едно нещо, което да противоречи на вече установените до момента с голяма степен на сигурност физически детайлни. Това ще бъде значително напрежение за мен и ще ми коства доста време и усилия (въобще нямах намерение да навлизам в чак толкова детайлно разбиране на физиката - неевклидови геометрии, сложна висша математика и всичко останало, което се опитвам да разглеждам и разучавам последните няколко седмици), но за съжаление - никой не е работил по нещата по начина, по който се опитвам да ги разгледам и проверя аз (или и да го е правил някой - резултатите от усилията му не са получили широка публичност) и няма как, ще се чете и мисли повече през следващите няколко седмици... Дори да намеря моите безусловни потвърждения, че гореизложения мой подход не става - това пак ще бъде значително обогатяване на познанията и на трезвите ми разбирания. Иначе - подходът с допълнително (или допълнителни) пространствено измерение над трите общоприети крие очакване за доста сериозен обяснителен потенциал на много неща (например, като подхвърленото от човека вероятно обяснение на квантовите сплитания около 11:25 минути от основния му клип), независимо дали става дума за времето като четвърто пространствено измерение, или за пето допълнително компактифицирано измерение...

Може би е най-правилно да се каже, че когато движението на материята през X, Y и Z е по оста Х - между движението по оста Х и между същото движението по оста W на четвъртото пространствено измерение има обратна пропорционалност с константа на обратната пропорционалност К=С (скоростта на светлината). Скоростта на светлината е пропорцията на преноса на движението между осите Х и W. По този начин няма нужда да определям измерението W като "отрицателно" (-W).

Скенер, Гравити, има ли някаква конкрентна наложила се с времето формула при ОТО, подобна на лоренцовите трансформации на времето при СТО, която да дава конкретно промяната на хода на часовниците с промяната на гравитационния потенциал (все по-близкото разполагане до източник на гравитационна кривина, до центъра на гравитацията)?

Да, това и Скенер е споменал в последния му коментар - Римановата геометрия описва и ОТО, и СТО.

Какво едно и също?! Отговорил съм ти на този твой въпрос: Spherical surface. Може би съм сбъркал нещо, че не съм го нарекъл елиптично пространство. Ако е така - извинявам се, мислех, че се подразбира. https://www.cuemath.com/geometry/ Като цяло имам предвид, че нещата трябва да имат обяснение, което да дава линейни резултати и то не е Нютоновото, въпреки че и Нютоновата физика е линейна, Евклидова (обаче е погрешна и затова е наложила съставянето от Айнщайн на СТО и на ОТО - за да я коригира). Имаш четвърто пространствено измерение, където са “изкривяванията” заради времето по СТО и ОТО (на нас 3D винаги ни изглежда плоско) и различните движения през това измерение водят до времевите разлики при движение на обекти един спрямо друг през 3D, както и въобще до движението за време през 3D на макрониво (а пък тези най-различни взаимоотношения между 3D и четвъртото “обърнато” пространствено измерение/време водят до всички макроскопични взаимодействия).

Има една трета перспектива, при която зависимостта на промените е линейна и която се опитвам да намеря. От тази трета линейна перспектива се разклонява и произлиза СТО с неговата хиперболична (Минковски) геометрия и от друга страна от същата трета линейна перспектива се разклонява и произлиза ОТО с неговата сферична (Риманова) геометрия.

Сферична неевклидова геометрия, каквато се ползва при ОТО (при СТО се ползва другата разновидност на неевклидовата геометрия - хиперболичната на Лобачевски, пространство-времето на Минковски).

Извинявай, не съм имал никакво намерение да те обиждам за каквото и да било. Не си поставил никакви разлики в никнейма ти (например kiPen) и на мен ми изглеждаше естествено да го разглеждам като един израз. Кой е подходящия начин да изписвам никнейма ти на кирилица, без да се налага да сменявам клавиатурите?

По отношение на СТО само по себе си - да. Но когато се включи и гравитацията (онова, заради което става възможно наличието на ход на часовниците и на пространствени размери в покой) - тогава може би ще стане възможно съставянето на перспектива, при която промените по четирите измерения протичат в линейна зависимост (сега при Нютон е линейно, евклидово, при СТО е хиперболично, Лобачевски и Минковски, а при ОТО е сферично, Риман). Пространство-времето с плоска геометрия ми изглежда следствие от движението по такава линейна перспектива, както и пространство-времето с гравитационна кривина е друго следствие от същото неща. Нещата изглеждат като някакво движение с универсален темп отвътре-навън (разширението на Вселената) и отвън-навътре (гравитацията, речния модел), при което пространствата с четвъртото измерение като +W намаляват с ускорение, докато пространството 3D с -W като времево измерение се увеличава с ускорение (разширението на 3D-Вселената ни с времето). Едно холографско проявление на макроскопичния свят от процеси на планковите равнища, които се прожектират чрез проявяващия лъч на четвъртото “обърнато” пространствено измерение.