Станислав Янков

Само дължината по посока на движението (по широчината и по височината са разположени електрическото и магнитното поле, които изграждат електромагнитната вълна и са перпендикулярни едно на друго, както и на посоката на движение на вълната със скоростта на светлината). Освен това не съм сигурен, дали дължината не се скъсява до планковия размер, нито дали подобно ограничение въобще важи за електромагнитните вълни, защото те се образуват от ход на множество електрони по дължината на антена първо към единия и’ край, а после и към противоположния и’ край (от това се определя дължината на вълната) и тази им особеност би трябвало да се запазва по някакъв начин, дори и да се скъсяват до Планкова дължина или до точка по посока на движението.

Електромагнитните вълни, гравитационните вълни - това са съвсем реални феномени, които се движат със скоростта на светлината и часовниците там щяха да са спрели.

Не четеш какво пиша!

Защото регистрираме аномалии с хода на часовниците по СТО и ОТО, до пълното им спиране при движение със скоростта на светлината и тези времеви ефекти имат точна пропорция в зависимост от движението спрямо налюдателя. Това изцяло може да се обясни като изминаване на повече/по-малко път през допълнително, неосезаемо по друг начин, освен като времеви аномалии пространство.

Ако няма разлика при движението на материята по четирите оси - защо е създадена показаната от мен диаграма на Минковски, при която има преливане на движението между вертикалната ос (при Минсковски ос на времето, докато аз твърдя, че е четвърта пространствена ос), и хоризонталната ос надясно, която представя пространството с трите обичайни, не времеви измерения? Ако всичко беше еднакво - вертикалната ос щеше да е също надясно, при оста на останалите три, нали? А тук ясно се вижда някакво НЕПРОИЗВОЛНО преливане от вертикалната към хоризонталната (надясно) ос. Това, че ние не регистрираме като типично пространствено измерение вертикалната ос не значи, че тя не е точно такова, особено пък и след като тя има характеристики на измерение, макар и различно (“обърнато”, “противоположно”)! Защото ние не регистрираме пряко и електромагнитните вълни... Освен това, по вертикалното измерение също има налична материя - част от материята на всичко, което не се движи със скоростта на светлината по трите обичайни, невремеви измерения, се намира по вертикалното, “времево” измерение.

Кои точно са забележките ти - да ги взема предвид? Защото в случая просто съм използвал една от диаграмите на Минковски и само твърдя, че оста надясно е Space 1D+2D+3D, а оста нагоре не е Time, а е Space 4D.

Ето този радиус отдолу е съотношението на движението на материята между едно направление през трите осезаеми пространствени измерения (Vspace надясно с предел ct=1 при електромагнитните вълни и всичко друго безмасово) и неосезаемото четвърто пространствено измерение (Vtime нагоре с предел ct=1 при пълен покой, както е при движението като средна стойност на цялата материя в рамките на трите осезаеми пространствени измерения, както и при човешкото съзнание, което не е идентично, но много наподобява център на масата - макроскопичните процеси на функциониране на мозъка и/или начина на действие на човешките сетива определят доста късата дължина на вълната на неопределеността на човешкото възприятие, сякаш става дума за планковата константа, разделена на голям импулс). Величината по осите на широчината и височината на движещото се спрямо наблюдателя тяло не се променя, защото скоростта на движение спрямо наблюдателя по тези две оси не се променя спрямо състоянието в покой, променя се само скоростта по посока на движението в сравнение с покой.

Без различни съотношения на интервалите по четири ПРОСТРАНСТВЕНИ измерения (но четвъртото в компактифицирана форма, заради движението на всичко по него, като средна стойност, със скоростта на светлината или почти със скоростта на светлината - Скенер беше прав за компактификацията, но тя не се отнася чак за пето и нагоре допълнителни измерения, а още за четвъртото) няма как да обясниш особеностите на СТО и ОТО. Инструментът за определяне на разпределението на движението на материята между трите лесно осезаеми за нас ("разгърнати") и четвъртото по-трудно осезаемо за нас ("увито", компактифицирано) пространствени измерения е диаграмата на Минковски и по-точно онова нейно представяне, според което при движение на нещо спрямо нас със скоростта на светлината, то се движи със скоростта на светлината 100 % през трите осезаеми за нас измерения (електромагнитните, гравитационните вълни и всичко друго, което се движи спрямо нас със скоростта на светлината), а когато същото нещо е неподвижно спрямо нас, в покой, то се движи със скоростта на светлината 100 % през "увитото" четвърто, неосезаемо за нас пространствено измерение. Какво точно става в процентното разпределение на движението между четирите измерения в интервала между движение на нещо с 0с спрямо нас (1с през четвъртото "увито" измерение) и с 1с спрямо нас (0с през четвъртото "увито" измерение)? Между 0с и 1с, които са пределните стойности, без никакви възможности за вариации, се образува четириизмерен континуум, в който са възможни едновременни движения на множество обекти с всякакви междинни скорости – множество едновременни планове, плоскости, полета, стриктно синхронизирани с всичко останало по цялата Вселена. Струва ми се най-подходящо да се каже, че всяко движение с различна подсветлинна скорост създава свое поле в цялата Вселена, което е точно синхронизирано с полетата на всички останали различни движения с подсветлинни скорости, всяко от които различни движение също си има свое-собствено поле в цялата Вселена. Всяка промяна на твоето движение по инерция посредством свързано с разход на енергия от теб ускоряване или спиране (тук влизат и завоите, защото движението по кръг е нещо като ускорение) моментално променя състоянието на твоето поле в цялата Вселена спрямо всички останали полета на различни движения на различните от теб неща. Компактификацията на четвъртото измерение дава възможност да се изгради и холографско представяне на Вселената, с произход на цялата макроскопична холограма от около-планковите размери на четвъртото измерение. Всяко движение по инерция на нещо спрямо теб с дадена скорост прехвърля все повече движение на материя през едно направление в трите осезаеми измерения, за сметка на четвъртото неосезаемо измерение и скъсява лоренцово дължината по посока на движението, колкото по-голяма е скоростта на това инерционно движение спрямо теб (има някакви тънкости на взаимодействие с четвъртото измерение и по останалите две измерения, по които не протича движението, както при електромагнитните вълни и при електрическото и магнитното поле на заредена частица, но все още не съм стигнал до разсъждения в тези области). При ускоряване/забавяне от инерционно движение се образува разлика в движението през неосезаемото четвърто измерение в предния и в задния ти край по посока на движението, което при стандартното обяснение, с четвърто не пространствено, а времево измерение, налага въвеждането на полето на Хигс в онази му форма, която придава маса масивните обекти и изисква разход на енергия за тяхното извеждане от движение по инерция. Когато се ускоряваш към по-висока от скоростта ти по инерция, предния ти край изминава същия път през четвъртото измерение, който си е изминавал по инерция досега, но задния ти край започва да изминава повече път през четвъртото измерение (неосезаемо за теб, защото движението през четвъртото компактифицирано измерение е неосезаемо за нас) и тази разлика пречи и налага да изразходваш енергия за това твое ускоряване. При забавяне от инерционно движение е обратното - задния ти край изминава същия път през четвъртото измерение, който си е изминавал по инерция и досега, но предния ти край започва да изминава повече път през четвъртото измерение и тази разлика пречи и налага да изразходваш енергия за това твое забавяне. Концентрациите на маса променят така съотношенията между трите осезаеми и четвъртото измерение, че движение по инерция вече става не движението с еднаква скорост при пространство-времето с плоска геометрия (предния и задния край на обекта изминават еднакъв път през четвъртото измерение), а движение с ускорение съобразно гравитационната константа и тогава вече трябва да изразходваш енергия, за да се приближаваш към центъра на масата още по-бързо и/или в различно направление спрямо геодезичната линия или пък да спреш и обърнеш движението в противоположна на центъра на масата посока. Там геометрията на пространство-времето става огъната по ОТО. Най-важното тук е, че абсолютно всичко това може да се обясни чрез четвъртото измерение като пространство, но неосезаемо за нас, поради което ние го възприемаме като времеви аномалии при СТО и ОТО.

"Пътуването" на Вселената е нейното раздуване по пространство-времето и това е просто увеличаване на отстоянието между матерниалните обекти (галактиките) - увеличава се разстоянието между галактиките. А това, което аз имам предвид в коментара ми е едно непрекъснато превъртане на материята през четири пространствени измерения, което има общо с така наречения "речен модел", но с различни средни скорости при трите в сравнение с четвъртото пространствено измерение. Вероятно може да се състави (ако вече не е съставена някъде) формула, която да определя в кой случай-какъв процент от материята преминава през трите и какъв процент преминава през четвъртото измерение, като тука има значение и посоката (за разграничаването на пространство-време с плоска и огъната геометрия).

Винаги може да се говори за път в пространство-времето (през 3+1 измерения), защото дори когато говорим за цялата Вселена - има средно движение на вселенската материя като цяло през измеренията. Освен това не успявам да открия никаква пречка, всичките четири измерения да се разглеждат като пространствени - така без проблем могат да се опишат всички електромагнитни и гравитационни особености на макрониво (на квантово ниво не знам, а и стои въпросът със силното и слабото взаимодействие, за чието обяснение може да се наложи включването на суперструнната теория). Може би Калуца и Клайн са допуснали грешка, като са въвели четвъртото пространствено измерение като пето пространствено-времево, вместо просто да преразгледат четвъртото времево измерение като четвърто пространствено, без нищо друго на макрониво (но за разлика от останалите три пространствени измерения, това четвърто пространствено измерение е в компактифицирана форма и именно тази разлика води до макроскопичния усет за време). Ако приложим така наречения "речен модел", ние допускаме, че материята непрекъснато се движи през четирите пространствени измерения, но като средна стойност се движи все по-бавно през трите осезаеми за нас измерения и пак като средна стойност се движи със скоростта на светлината през неосезаемото за нас (освен като разлика в хода на часовниците в различни ситуации) четвъртото пространствено измерение, в компактифицирана форма. Накратко - става дума за разни движения по едно направление в един и същи момент през четирите пространствени измерения, но с различни съотношения между тях (например при скоростта на светлината движението е само през осите на трите осезаеми измерения и не протича през оста на четвъртото неосезаемо). Тези разлики в съотношенията дават разнообразните феномени, свързани с електромагнетизма и гравитацията на макрониво - сили, маси, съпротивления, релативистки и гравитационни ефекти.

Разбери го така: Няма време! Има движение на материята през четиримерно пространство, но движението през четвъртото измерение е коренно различно от движението през останалите три (със скоростта на светлината, в компактифицирана форма, за разлика от движението по останалите три измерения, което е спряло или много-много бавно и продължава да се забавя още повече) и тази разлика създава усещането за макроскопичното време. Всъщност става дума за разни движения в само едно направление в един и същи момент, но с различни съотношения през четирите пространствени измерения (например при скоростта на светлината движението е само през осите на трите осезаеми измерения и не протича през оста на четвъртото неосезаемо) и тези разлики в съотношенията дават разнообразните феномени - сили, маси, съпротивления, релативистки и гравитационни ефекти.

Е, повече от това аз не се сещам как да ти помогна да разбереш!

Виж и втория ми коментар - може да ти се проясни по-добре защо е пространство-време, а не пространство през време (защото събираш пространството и времето, второто - като допълнително пространство в неусетното за теб четвърто измерение).

Нека го кажа така и вероятно ще е най-лесно за възприемане: Имаш два града А и Б с разстояние 100 километра между техните центрове. Ти изминаваш това разстояние с 50 км/ч, а твоят близнак го изминава със 100 км/ч. Понеже твоят близнак се е движил с двойно по-висока скорост от теб - ходът на неговия часовник е бил по-бавен от хода на твоя часовник. Пътят през 100-те километра отстояние между градовете плюс пътя през времето (което също е движение през пространство - това на неосезаемото за нас четвърто измерение) за теб е по-голям в сравнение с този на твоя близнак, защото той също е изминал 100-та километра между градовете като теб, но през времето той е изминал по-кратък път и тази добавка към общия път при него е по-малко, отколкото при теб (неговия общ път 100 км + време е по-къс от твоя общ път 100 км + време).

От гледна точка на нашето ежедневие - разбирам го като разлики в отрязъците време (хода на часовниците) в различни случаи (движение на нещо спрямо друго, приближаване/отдалечаване към/от масивен център). Всичко останало са различни алтернативни начини на представяне на това, в опит да се извлекат нови, все още неоткрити взаимозависимости.

Виж коментара на Гравити - той ти е отговорил много синтезирано и конкретно. Иначе - виж първото клипче, което съм сложил, след 31:30. Там добре се показва, как полето на Хигс може много по-лесно да бъде описано чрез макроскопичен ефект по четвъртото измерение, което е и макроскопичното четвърто времево измерение в теорията на Айнщайн. Четвъртото пространствено измерение на квантово ниво, квантовото време, както го нарекох, се регистрира от нас на макроскопично ниво като четвърто времево измерение по Айнщайн (Стрелата на времето са записите на спомени в нашия мозък, а ентропията е невъзможността човек да преживее повече от веднъж една и съща версия, вариация на Вселената в един и същи момент, един и същи отрязък Планково време). Различния отрязък време пред и зад обект, който се движи по геодезична линия, може също да се представи и като неусетно за нас изминаване на по-кратък път по нерегистрируемото от нас четвърто измерение пред обект, който се движи по геодезическа линия и изминаване на по-дълъг път зад същия обект (когато се движим в противоположната посока на центъра на масата - отпред става по-големия път по четвъртото измерение, а по-малкия път вече е зад нас и има подобна история при ускоряване и забавяне от движение по инерция). По напълно регистрируемите от нас три измерение ние не отчитаме никакви необичайности и аномалии. Това е и толкова детайлно обясняваната от Скенер неведнъж разлика между координатите, осите на трите обичайни измерения, които винаги са едни и същи и не става нищо с тях (на мен лично ми се струва по-нагледно координатите на някои неща, които се движат спрямо други неща да могат да се деформират като просто друг начин на представяне на нещата, но щом това е чак толкова неточно и объркващо - ще го ползвам рядко тук), а се деформира метриката (геометрията, кривините). Обаче Скенер е съвсем прав за компактификацията и всъщност особеностите на четвъртото пространствено измерение (квантовото време) работят на Планкови дължини, а макроскопичния ефект като времево измерение по Айнщайн, като поле на Хигс (онези обяснения, че полето на Хигс придава масата на телата и усета за съпротива при ускоряване на нещо) или като макроскопично четвърто пространствено измерение всъщност представлява натрупване, дългосрочен резултат от наслагването на множество отрязъци, версии пред постоянното СЕГА, при всяко от които движението по четвъртото измерение е работило на Планкови дължини. Това е нещо като при долния клип - дългият макроскопично профил преминава през квантовото въздействие на ролките и в другия край излиза като макроскопично огънат като траен резултат, без навсякъде по огъването да има ролки (без непрекъснато макроскопично действие).

В следващото клипче е най-доброто обяснение, което съм срещал засега. А пък в горното клипче, в по-ранния ми коментар, са споменати в концентрирана форма (в един и същи клип) повечето основни заблуди, които в Dialect и на други места се дискутират поотделно, в различни клипове (естествено - не е съвършено, но все пак трябва да остане някаква работа и за нас ). Възможно е в нашата част на Вселената движението на материята да протича много бавно по осите на трите степени на свобода, свързани с местоположението (трите обичайни измерения) и да протича със скоростта на светлината по оста на четвъртата степен на свобода (четвъртото пространствено измерение), в компактифицирана или в някаква друга недостъпна за нашето възприятие форма. Обаче в някаква друга част на Вселената да е точно обратното - движението на материята по осите на трите измерения да протича със скоростта на светлината и в компактифицирана форма, а пък движението по оста на четвъртото пространствено измерение да е много бавно и заради това средното отстояние на материята в цялата област там да бъде като при трите обичайни измерения при нас.

При времевия парадокс с близнаците в СТО се казва, че остарява по-малко онзи близнак, който изминава по-краткия път през пространство-времето. Това обаче е при плоската геометрия на пространство-времето. В областта на гравитационна кривина на геометрията се получава деформация, при която обектът изминава по-дълъг път през пространство-времето в задната си част по геодезичната линия, по която се движи и изминава по-къс път през пространство-времето в предната си част по геодезичната линия, по която се движи. Всичко това има някаква конкретна връзка с четвъртото пространствено измерение по Калуца-Клайн и въпросът е - каква точно е тя. Изгледал съм клипа само до коментирания от мен момент - за съжаление съм на работа и ще го изгледам и обмисля целия чак през уикенда. Основният въпрос е, дали в недостъпните за нас части на потенциално четвърто пространствено измерение, ако то реално съществува, са възможни движения на материята с подсветлинни скорости, както при нашите три измерения има и движения на материята с подсветлинни скорости (масивните обекти), и движения със скоростта на светлината (електромагнитните вълни).

В споделения от мен клип в предния ми коментар, след 29-тата минута, може би е по-точно да се каже, че обектите под гравитационно въздействие преминават през повече пространствено отстояние зад себе си по геодезичната линия и през по-малко пространствено отстояние пред себе си по геодезичната линия, а геометричното "огъване" за този ефект е през четвъртото пространствено измерение.

Все по-вероятно ми се струва, че в квантовия свят материята се движи (най-вероятно със скоростта на светлината) през неопределен брой степени на свобода, свързани с местоположението (пространствени измерения, на който предното изразяване не му е естествено - то наистина е доста нетипично в сравнение с масовите определения по въпроса, използвани буквално навсякъде, но според мен ценното в препоръката на Скенер е, че дефинирането на измеренията като степени на свобода допълнително уеднаквява част от подхода, ползван в квантовата механика и при макроскопичните теории, заедно с общия и на микро- и макро-ниво момент на настоящето, моментът СЕГА). Допълнителен аргумент за подобно предположение предлага и фактът, че при някои от петте суперструнни теории, които се обединяват в М-теорията, се ползват различен брой допълнителни измерения една спрямо друга (описват се квантови материални процеси от различни равнища на неопределеност). Големият въпрос, на който трябва да намеря безусловен отговор е: възможно ли е движението на материята по поне една от степените на свобода, свързани с местоположението (по поне едно от допълнителните над три пространствени измерения) да не е в компактифицирана форма (по компактифицирана геометрия), а да бъде в някаква "разтегната" форма като средно отстояние между всички материални обекти на Вселената и ние да не успяваме да регистрираме тази допълнителна степен на свобода (това допълнително, четвърто пространствено измерения) заради движението на материята по неговата ос със скоростта на светлината, директно срещу нашето възприятие? Ако съществуват материални движения по повече от четири (5D заедно с времето) пространствени измерения - те вече не могат да бъдат "разтегнати" (могат да бъдат само по компактифицирана геометрия), защото само едно-единствено разполагане на допълнителна ос на измерение директно срещу нашето възприятие може да бъде едновременно под ъгъл от 90 градуса спрямо осите на останалите три пространствени измерения.

Не искам да импровизирам, най-добре щеше да е, да цитирам точно текста, но няма да мога, а и няма значение - всичките обяснения до тука са достатъчно добри и полезни, вършат добра работа, а пък в моя случай не изпитвам непреодолимо желание да се доказвам на всяка цена, колко точно си спомням нещо или друго. Така че - продължаваме напред, с всичко, което е на разположение тук до момента...

Няма да се прибирам няколко дни в Кюстендил, иначе щях точно да ти цитирам, какво пише в главата на Космологията за разширението на Вселената (не казвам, че е съвършеното описание - учебникът е старичък). Бих могъл да потърся стари коментари на Скенер относно пространство-времето, но не смятам да се занимавам - сегашните му интерпретации и обяснения са добри, смислени и нямам нищо против да ги ползвам тях.

Заради вече споменаваното от мен “завъртане на перспективата на възприятие на 90 градуса”, която изглежда ще се окаже 5D-пространство-време. По същата причина и Калуца-Клайн въвеждат допълнително (“орязано”, “недоразвито” ) четвърто пространствено измерение, суперструнната М-теория въвежда още повече измерения, а и следващия линк: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Masivnite-gravitoni-vrastnitci-na-Higs-bozona-i-podhodiashti-kandida_182561.html

Много е просто! Аз в учебника по Космология на Софийския университет (и не само там) съм чел, че разширението на Вселената е разширение на нейното пространство-време. И честно казано, само допреди около година Скенер нямаше никакви възражения да се казва така (разширение, свиване, удължаване, скъсяване, огъване на пространство-времето). Едва напоследък е претърпял някаква еволюция във вижданията си, в което няма нищо лошо - вижданията му са логични и полезни. И да не ти казвам колко безброй пъти съм чел и слушал (включително и съм срещал в някои учебници по физика, малко старички, за 9-ти и 10-ти клас, но все пак учебници) за скъсявания, удължавания и т.н. на измеренията. Затова ни е толкова трудно да го разберем - прекалено често сме срещали другите начини на обяснение, които масово използваме.

На това каква му е разликата в сравнение с “дължината на ракетата”?! Просто различен начин на изказване на едно и също нещо! Въпросът е в онова между края на ракета В и началото на ракета А (L2) как е най-правилно да се нарече, за да мога да казвам, че и то подлежи на лоренцови трансформации (скъсяване/удължаване), както е на практика (поне според изводите покрай парадокса на Бел с корабите). Това е реално, регистрируемо отстояние между края на първия кораб и началото втория кораб и то също подлежи на лоренцови трансформации, в зависимост от синхронната скорост на двата кораба спрямо наблюдател, дори между двата кораба да няма никаква твърда или друг вид връзка (само се движат синхронно на постоянно отстояние в пространството един спрямо друг). Според скенер най-дорото определение на този участък L2 е “отстояние”, затова в бъдеще ще гледам да го ползвам по този начин. От всичко това следва, че правилното определение на онова, което преди наричах “разгъване, раздуване, разтваряне на трите обичайни пространствени измерения, вследствие на тяхна много ниска скорост на движение спрямо човешкото възприятие”, трябва да бъде изразено по следния начин: Средната скорост на движение на всички материални обекти на Вселената спрямо наблюдателя е нулева или изключително ниска (най-ниската възможна) по три направления на степените на свобода, свързани с местоположението и протича със скоростта на светлината по четвъртото направление (четвъртото пространствено измерение, разположено винаги директно срещу нашето възприятие). Затова по три степени на свобода, свързани с местоположението, ние регистрираме отстояния с безкрайна или с огромна дължина (протяжност - онова, което наричах “трите обичайни разгърнати измерения”), а по четвъртата степен на свобода ние не успяваме да регистрираме нищо, защото за нас протяжността спрямо нас е с нулева или с Планкова дължина, винаги директно спрямо нашето възприятие. Тук може да възникне известно объркване, защото на пръв поглед изглежда, че Вселената се разширява по трите базови степени на свобода. Това би довело до контраинтуитивното твърдение, че средната скорост на движение на всички материални обекти на Вселената спрямо наблюдателя е не само изключително ниска, ами дори се забавя още повече, докато ние регистрираме разбягване от нас на все по-далечните галактики с все по-голяма скорост. Трябва да имаме предвид обаче, че средното отстояние между материалните обекти (тези, които проявяват свойствата на материя) не е същото нещо, като самите материални обекти и в този случай са възможни наглед необичайни неща, от сорта на движения на твърде отдалечени спрямо нас галактики с надсветлинни скорости (ние никога няма да можем да регистрираме тяхната светлина, защото тя никога няма да успее да достигне до нас) и други подобни странности.